Home Икономика Сравнителни икономически системи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сравнителни икономически системи ПДФ Печат Е-мейл

I.

Пазарната икономическа система – теоритични и практически основи на универсалните и специфични характеристики на пазарното развитие

1.1. Пазарната икономическа система като основна концепция на сравнителния икономикс

Класиците разглеждат икономиката като преобладаващо пазарна, самата икономическа система свеждат единствено до съвкупност от разнообразни конкурентни пазари. „Нормалната  икономическа система работи автоматично. За текущото си действие тя не се намира под централен контрол. В целия диапазон на човешка дейност и човешки потребности предлаганането се приспособява към търсенето, производството към потреблението и това става чрез процес, който едновеременно е автоматичен еластичен и приспособим”.

Корентният на характер на пазарното развитие поставя акцента на теоретичния анализ върху ролята на пазарните механизми като единствено функциониращи и осигуряващи автоматизма на саморегулирането на системата чрез динамиката на пазарните цени. Ролята на човешкия фактор все още се игнорира.

Ако икономическата система се разглежда единствено като съвкупност от пазарни механизми , който регулират икономическите връзки  и отношения на икономическите субекти в обществото, то тези механизми са универсални и задължителни за всяко едно стопанство. Пазарните механизми регулират икомическите отношения на хоризонтална основа, тъй като почиват върху следните установени принципи и обичайни обществени правила: Еквивалентност, Равнопоставеност и взаймна икономическа изгода. Пазарното отношение или връзка изискват придобиването на дадено икономическо благо от индивида да става посредством негова жертва и разход, изразени в усилия, труд, време или пари, тоест че няма такова нещо като „ Безплатен обяд”. Пазара предполага размяна на еквиваленти или всяка придобивка си изисква своята жертва или цена. Потребителя има еднакъв статус с този на производителя, тъй като всеки един от тях участва равностойно в икономическата размяна- потребителя със своята доходна платежоспособност, основна на неговите жертви, разходи или лишения, а производителя- със създадените от него икономически блага, за които той също е направил жертви и желае да ги компенсира след акта на продажбата. Преследвайки своя собствен икономически интерес, всеки един от пазарните участници спомага и за защита интереса на пазарния партньор. Според икономическата теория на Адам Смит естествената хармония и социалният интерес се гарантират много по- ефективно, ако всеки индивид по отделно и независимо от останалите преследва своя собствен интереси следва собствените си планове. Тази теоритична школа формулира основните и задължителни пазарни принципи. Като историческо 1-во ниво на теоритичния анализ класицизмът подчертава еднотипността задължителния характер на държавните принципи и акцентира върху техния универсален и всепроникващ характер. ПИ утвърждава рационалните и смислени правила на поведение на индивидите. Всеки поотделно е раководен от стимула за придобиване на максимален полезен ефект в сравнение с необходимите за това жертви и в това си действие е орентиран от равнището на цените. Икономическата свобода на пазарните индивиди е дълбокия фундамент, върху който се извършва пазарния избор и се реализира възможността за преследването на индивидуалните цели и интерси. Не е възможно да съществува пазар без наличието на гарантирани права на собственост, който да осигуряват индивидуалната независимост без свободата на доброволното договаряне, който да предоставя наличието на набор от възможности и алтернативи, и без защитата на икономическите свободи, от който проистичат правата от избора.

ФРИЦ МАКЛУП разграничава 3 вида свободи: Икономически, Политически и Интелектуални. Осново полагаща е групата на икономическите свободи, тя гарантира на обществото оптимани условия за устоичиво пазарно развитие.

Проблемът за ДИХОТОМИЯТА на координационния механизъм в икономиката, и специално ролята на йерархията в противовес на пазара за пръв път се поставя от Роналд Коуз във фундаменталната му статия „Природата на фирмата” – връзката между пазар и фирма. Той формулира усновата за институционализма теза за връзката между съзнателното и не съзнателнот регулиране на икономическите процеси и ролята на транзакционните разходи за определянето на тази връзка. Икономическата целесъобразност на  административната структура ще бъде налице, ако административните разходи са по малки или поне равни на тези, направени чрез пазара.

Обощавайки по важните приноси на институционализма до края на 40-те години, американския икономист Оливър Уйлямсън счита, че те са главно в акцента върху човешкото поведение, с което икономичеката организация следва да се съобразява и в теорията за вътрешната  и пазарната организации, които не са самоцелни, а са взаимно обвързани чрез общата икономизираща рамка на транакционите разходи и чиято основна цел е да хармонизират разменните отнощения.

Нарастването на равнището на трансакционите разходи е пряко вследствие от усложняването на пазарната размяна и нарастването на броя на икономическите агенти. Д. Норт разглежда и проблема за необходимостта от появата на 3-та страна в икономическата размяна, която да икономизира обществените транзакционни разходи и да служи като гарант при надзора и спазването на условията на транзакционите договори.

Нео- институционализма дава ново разбиране за същността на икономическата пазарна система и възможността за нейното многообразно съществуване. Обективно с развитието и усложняването на икономическите връски в обществото се утвърждават  два взаимно свързани но алтернативни икономически механизми- пазарният, който регулира по хоризонтала по голямата част от икономическите отношения и непазарния, чрез който се усъществяват вертикалните връзки и икономически зависимости.

За да се съхранят и възпроизведът във времето икономическите механизми се нуждаят от съответните институции. „Институциите са правилата на играта в едно общество, т.е. ограниченията, наложени от хората, които оформят човешките взаимотношения. Впоследствие те структурират стимули в човешкия обмен, бил той политически, социален или икономически”. Институциите влияят върху икономическите резултати чрез въздействието си върху транзакционните и производствените разходи.

Икономическата система функционира в условие на два вида институции- пазарни и непазарни който оформят и съхраняват действието на двата основни кординационни механизма- пазарния и йерархичния. Към парарните се отнасят всички продуктови и факторни пазари, на които става разпределението на оскъдените блага и ресурси в страната или региона и които осигуряват условията за протичането на традиционната икономическа дейност.

Действието на формалните институции и тяхната ефективност се определя в голяма степен от изградените на тяхна основа инструменти- държавни или частни структури- икономичеки министерства центрове, институции и други.

ИС се основава в голяма степен и на неформалните институции като начин на структуриране на човешките взаимотношения. Неформалните институции предопределят ефекта от функционирането на формалните правила и ограничения.

Става ясно, че съотношението между пазарни и непазарни институции и сложните взаимовръзки и зависимости между формални и неформални правила и ограничения в икономикатаса друг източник на разнообразие в поведението на ИС и нейните икономически резултати. Тъй като са резултат от степента на човешкото развитие от гледна точка на знания, умения и опит, институциите и тяхната ефективност са функционално свързани с човешкия фактор и отразяват ролята в ИС. Субективния елемент на ИС- човешкия фактор, материализира обществено- икономическите цели в определени икономически резултати.

1.2. Човешките ресурси в икономическата система и ролята на неикономическите фактори

Човешкият фактор, чиито основни икономически характеристики, според класическата парадигма, се свеждат главно до икономическата рационалност, свободата на избор и оптимизацията на икономическите резултати. „ефективността на функционирането на пазара и на организацията зависи от въздействивто на два основни фактора : обективните условия на пазарната среда и особеностите(качествата) на индивидитеучастващи във вземанията на решенията”.

В сложните  и технологично развити икономики човешкия фактор има първостепенно значение за икономическата система, тъйкато той, чрез своята дейност, създава нейната икономическа организация и определя насоките на развитието й. „ Организациите, пише Норт – са групи от индивиди,обвързани чрез една определена обща задача за постигане на някаква цел”.

Една от основните разграничителни характеристики на ЧФ е информацията и знанието, който той притежава за икономическата среда и ги използва за постигането на определени икономически резултати. „Основен фактор е умението на играчите и значението им за играта дори при постоянен набор от правила изиграните игри ще се различават, ако се играят от чисти аматьори и професионалисти или между отбор в първата си игра и отбор в сто и някоя си игра например.”

Човешкият фактор модифицира ИС и от гледна точка на различията във времевата перспектива.  За северноамериканската менталност е характерна краткосрочна икономическа перспектива, акцентът върху текущото за сметка на отложеното потребление, икономическото и предпочитанието към материалните стимули. Обратното, азиатските народи дългосрочна визияза икономическо развитие,като пренебрегват настоящото за сметка на перспективното потребление, проявяват упоритост и търпение и високо ценят моралните стимули и компенсации. С най-голямо значение за международните икономически сравнения са политическата система, националната идентичност  и социалната структура и поведение на обществото, културният и историческият фактор на развитие.

Най-непосредствено влияние върху  ИС и нейната резултатност има политическата система. За пазарния тип икономическо развитие адекватната политическа рамка се основава върху принципите на политическата демокрация, най-важни от които са политическият плурализъм и мандатността на управлението. Първият принцип е свързан с възможността за политически избор в обществото на основата на присъствието на разични политически субекти- партии с различни политически идеологии и платформи.

Не-помалко значение за определянето на пазарната специфика има социо-културния фактор, който намира израз в националната идентичност, социалната структура на обществото и нациаоналните социални характеристики на поведение.

Социо-културните измерения могат да се използват като допалнителен аргумент при международните икономически сравнения и определянето на националната или регоналната конкурентноспособност. Социалното неравенство, например е пряко свързано с икономическото неравенство. Физическите и интелектуалните способности, властта, богатството и статуса не винаги вървят ръка за ръка.

Различията във властовото разстояние се проявяват на различни нива- семейството, училище, на работното място, в държавата.

Връзката индивир-общестество дефинира важни икономически характеристики отнасящи се до отношението между лични и обществения икономически интерес и механизма на конкретната реализация на отделния индивид в икономическата система.

Трето измерение на социо-културните различия се свързват със стремежа за амбиция и състезателост на индивида срещу предпочитанието към скромност и посредственост, което още се нарича мъжественост срещу женственост. В едно мъжествено общество основната публична цел е „живей за да работиш”, докато женствените държави утвърждават преди всичко житейския принцип „работи за да живееш”. Човешкият фактор се различава и по още един социален белег- отошение към несигурността и неопределеността. Степеннта, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации. Реакцията и противопоставянето на обществото от подобно постоянно състояние на тревожност намира израз в развитието на технологиите, законодателството и религиите.

Всяка национална култура е уникална комбинация от приоритетно избрани ценностии и тя формира специфичния културен модел, който следва да се намира в съответствие на възприетия икономически модел на отделната държава.

Историческия фактор също е условие за съществуването на различия в икономическото развитие на отделните страни и региони.

1.3. Система от икономически критерии за сравнително изучаване на пазарните модели

От теоритична гледна точка се налага системния подход, при който икон. сравнения се базират на определен брой показатели, характеризираши основните фази на цикъла. Един от основните икономически критерии, който се счита за задължителен при СИ, е оценката на националната производствена функция и нейните основни характеристики. Този показател илюстрира ресурсната обезпеченост на отделната икономика и е основа за избор на конкретен производителен модел за развитие. Великобритания, Испания, Холандия и други западноеворпейски държави се ориентират към колоналния модел за пазарно развитие, който им осигурява в определен отрязък от време икономическо господство и хегемонизъм на световните пазари. Други страни – например малките европейски държави избират локомотивния тип икономика, даваща им възможност за ефективно отраслово специализиране и международно развитие на труда и ефективно участие в глобализиращия се световен пазар. За трети държави- азиатските, небалансираността се решава на регионален принцип чрез специализацията и разделянето на труда на национална основа, описан от модела на летящата гъска. Националната производствена функция определя и отрасловата структура на икономиката. За развитите пазарни икономики е преобладаващ третият сектор – на услугите и той участва в създаването на повече от половината на БВП.

Правата на собственост са друг важен разграничителен белег на икономическата система, като те институционализират икономическите интереси по отношение на производственото използване на ресурсите и присвояването на създадените от тях резултати. Частната собственост гарантира ефективното и икономично използване на ресурсите и постигането на максимални икономически резултати, изразени чрез присвояването на икономическа печалба. Тя поражда конкурентност между отделните собственици, двигател на производственото и продуктивното развитие, стимулира научно-техническия прогрес.

Регулативние механизми и информационното обезпечаване на ИС се считат също за устойчив и систематичен критерии за сравнително изучаване на отделните стопански модели „съвременните икономики – пише Дж. Поркет в книгата си „Съвременни ИС и тяхната трансформация”- се различават в две отношения, първо, по линията на координационните механизми, и, второ, по отношение на правата на собствеост”. Пазарните субекти се влияят и от информацията по линия на държавното регулиране. Разпределението е фаза на възпроизводителния процес, имаща важно значение за резултатността и динамиката на ИС. От една страна, механизмите и институциите на производството дефинират тези на разпределението и от подобна гледна точка разпределението би следвало да е съподчинено и адекватно на производството. Първичното разпределение на обществения продукт е пазарно и то става на факторните пазари, където се формират така наречените функционални доходи в обществото,т.е. в зависимост от собствеността върху производствените ресурси. Пазарното разпределение осигурява стимули на собствениците на ресурси да ги инвестират най-ефективно или с най-висока компенсация, т.е. пазарна цена.

1.4. Комплексни (глобални) показатели за ИС

На първо място сравителните характеристики на всяка  една от фазите не дават възможност за оценка на икономическият модел в неговата цялост, особено от гл. точка на неговата динамичност и изменение във времето.
Индексът на националната конкурентно способност се изчислява от началото на 90-те години в рамките на ежегодно организирания световно икономически форум в Далас, Швейцария. Националната конкурентноспособност се разглежда не самоцелно, а като фактор на икономическия растеж и икономическото благосъстояние. Въз основа на утвърдилите се три, взаимносвързани механизми за икономически растеж- ефективното разположение на ресурсите, основано на пазарната конкуренция, и разпределението на труда, капиталовото натрупване и технологичния напредък, изследваните държави се обособяват в три групи, за които доминантен е единият от трите източници на растеж.
Същевременно индексът има и недостатъци, особено що се отнася до еднотипни в икономическо отношение държави. Той не носи полезна информация при сравняването на страни с близки равнища на икономическо развитие.
През последните години значение придобива индексът на възприемане на корупцията „индексът потвърждава още веднъц, че корупцията е болест, която засяга не само развиващият се, но и развитият свят. Корупцията е универсален феномен, без оглед на нациите- малки или големи, богати или бедни. Ето защо е толкова по необходимо и северът и Юга да се изправят срещу нея и да се борят с нея- упорито и безкомпромисно”. Редица изследвания за корупцията в света доказват, че тя води до значителни и неефективни обществени инвестиции, ниско равнище на бюджетни приходи, нискокачество на инфроструктурата и публичните услуги. Индекса на ВП отразява съществени икономически различия между отделни държави, основани върху различна степен на развитие на отделните елементи на ИС – механизми, институции, отраслово развитие, приоритети на държавата и др. Предимство е в достъпността и лесната интерпретация на показателите, които го изграждат- средната продъжителност на живот, равнище на образование и равнище на реалните доходи на човек от населението.

1.5. Основни изводи и класификация на пазарната система

Тези хипотези се исновават на научните достижения на един от ай-авторитетните, събременни теоритични направления- класицизма, институцуонализма и нео институцуонализма в икономическата теория.
На първо място, унивесален принцип на общественото устройство е съществуващата „дихотомия” или алтернативност, която е характерна не само за структурата на икономическата система, но и за останалите сфери на обществения живот- политическа социална култура и др.  Всяка обществена система е сложна съвкупност от съчетаването на два задължителни алтернативни елемента, които се развиват на основата на противоположни принципи, механизми, институции и организации.
Второ, пазарната система има своите времеви и пространствени измерения. Времевата рамка развива и съхранява основните елементи на ИС, като им предава зрелост и качествена определеност. Времето утвърждава универсалният характер на пазарната система, като всеобща обществено-организационна форма за ефективно и рационално използване на оскъдните икономически ресурси, за тяхното нарастване и осъвършенстване, а с това и за увеличаване на икономическото богатство.
Пространствената рамка поставя пазарното развитие в условие на пазарно разнообразие и специфика. Икономическата страна на това разнообразие е относително ограничена и се свежда до различно съотношение и характер на връзките между дуалистичните елементи на системата- пазарни и непазарни принципи, механизми и институции.
Трето, основен определител на структурата, организацията и резултатността на ИС е човешкият фактор, който развива и осъвършенства икономическите си характеристики в контекста на социалните, политическите, културните и исторически измерения в конкретното място и време.

2.Англосаксонски пазарен модел – рационално и ефективно решаване на икономическите проблеми на развитието

Англосаксонският пазарен модел илюстрира единия възможен плюс на пазарния диапазон, който се характеризира с подчертан акцент върху пазарните елементи на системата. Основа на модела е еднотипността на субективния фактор. Към модела може да се причисли развитието на САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и Ирландия, тези държави се придържат към разглеждането на пазара като основна и възможно най-ефективна икономическа институция; утвърждаването на частна собственост като единствен фундамент на пазарното развитие; стимулирането на частната инициатива и предприемачеството, роля на държавата в икономическия живот.

„ Американската икономика – е „ модифицирана” пазарна система със значително присъствие на държавата, корпоративните структури и профсъюзите”.

Англосаксонският модел се формира най-напред във Великобритания. Британското икономическо развитие дава своя отпечатък върху страните - колонии - САЩ, Канада, Австралия, Ирландия и др. Разпадането на колониалния модел след Втората светодна война задълбочава либералните принципи на пазарно развитие в тези страни.

Във времето предимствата в англосаксонския модел се конкретизират и най-ярко очертават в два национални модела – британския и американския. Британският пазарен модел се поставя в особено положение на полулиберална, полукоординирана икономика. Съвременен носител на типичните, класически, англосаксонски характеристики е американския модел.

2.1 Ресурна обезпеченост, национална производствена функция, отраслова структура и равнище на „отвореност” на либералните пазарни икономики.

Американската икономика е ресурно обезпечена, а националната производствена функция се характеризира с балансираност и динамичност.

Балансираността и динамичността на производствената функция създават условия за формирането на съответна многоотраслова структура, включваща добре развити първичен и вторичен сектор, както и ефективно функциониращ третичен сектор с трите му основни сегмента – ниско, средно –и високо специализирани услуги.

Равнището на „отвореност” на американската икономика се е увеличило незначително, като независимо от ниското равнище на „отвореност” делът на тази икономика в световния износ и внос е значителен, като в стойностно отношение САЩ се нареждат на второ място след Германия по износ на продукция и на първо по стойност на вноса.

Колониалният модел на националното развитие е типичен не само за Великобритания, но и за редица други европейски държави – Холандия, Испания, Франция и други. Великобритания използва богатата ресурсна база на своите колонии за създаването на промишленост. Инвестиционният характер на британския  модел показва високи конкурентни предимства и осигурява условия за висок икономически растеж. Колониалният модел показва признаци на изчерпване на потенциала си, което е началото на разпадането на Британската империя. В основата на кризисния процес са: модефицирането на основните принципи на пазарното стопанство – еквивалентност, икономическа равнопоставеност и взаимна икономическа изгода. Така развитието на британската икономика през 20век се определя от два различни откъм икономическите си резултати етапи: период на колониално развитие и етапът на следвоенното икономическо развитие се определят като период на адаптация и приспособяване на британската икономика към следколониалните условия. Използваните регулатори за национално развитие през двата периода са твърде различни и затова британския пазарен модел може да се определи като синтез от англосаксонски и европейски характеристики. Колониалният модел утвърждава предимствата на свободния пазар и пазарните институции като основни регулатори на икономическите процеси.

Следколониалният период носи белезите на типичното национално развитие.

Търсенето на нов модел на икономическо развитие, поради окончателното разпадане на британската империя

Едно от решенията на проблема е активизиране ролята на държавата в икономическия живот. Тук държавната намеса се оказва средносрочен инструмент за адаптиране и структурно приспособяване на страната към новите условия на следвоенното развитие. „Деиндустриализацията” се оказва естествен процес на структурно приспособяване, който успява да осигури на страната адекватни икономически резултати. Британската икономика се ориентира главно към услуги – финансови, бизнес, консултантски и др.

2.2 Права на собственост – частен и държавен  сектор в либералните пазарни икономики.

Либералното пазарно развитие има за своя основа частната собственост – еднолични, колективни и корпоративни структури. В САЩ частната собственост е конституционно регламентирана като „свещена” и неприкосновена” и единствена основа за пазарното развитие в страната. Границите на частния сектор се определят от законите за търсенето и предлагането. Мащабността на дребния бизнес в страната се свързва в либералното икономическо законодателство. Малките фирми са основен източник на работни места в страната.

Развитието на едноличните фирми отразява степента на икономическата свобода, която дава този модел за стимулиране на инициативата и частното предприемачество.

Динамиката на дребния бизнес в САЩ се разглежда като оздравителен и стимулиращ фактор на икономическото развитие, тъй като на пазара се задържат най-добрите и ефективни икономически единици, които са в състояние да преодолеят предизвикателствата на конкурентната среда. Силната динамика в развитието на дребния бизнес в САЩ е резултат от ниските бариери за навлизане на пазара и от липсата на подкрепа от страна на държавата.

Особена група в границите на едноличните фирми са така наречените „рискови” фирми, които са типичен американски феномен.

„Рисковите” фирми в САЩ имат своеобразна икономическа функция – да осъществят връзката между научната идея и нейното материализиране и технологичните пробиви и революционните промени в производството. Тяхната непосредствена цел е да създадат прототип на новия продукт.

Делът на колективните и дружествени фирми във фирмената структура не е много голям, а във времето абсолютният им и относителен размер запазва определена устойчивост. Отрасловата им ориентация е строго специализирана – финансови и счетоводни къщи, банки, адвокатски кантори, болници, колежи и други средно специализирани  услуги. За колективните фирми от особено значение са невидимите активи. Развитието им е подчинено на условията на националния пазар, който поради високата поглъщателност и доходност осигурява стабилен и устойчив ръст на оборота и продажбите.

Американски корпорации  - предимствата на подобно фирмено развитие са в икономизиране на производствените разходи, чрез по-ниските цени на производствените фактори, данъчните облекчения и занижените качествени стандарти. Конгломератите възникват на основата на диверсификацията на производствените активи. Конгломератите запазват националния пазар като единствена сфера на реализация и стават подвластни на неговите промени.

Транснационализираните корпоративни структури в САЩ се отличават със следните особености: на първо място относителна стабилност на икономическите позиции на отделните фирми; на второ място, американските ТНК показват гъвкавост и адаптивност в отрасловото си развитие, което им позволява да присъстват активно на новите, печеливши пазари и да съхранят темповете на растеж по основните икономически показатели.

Държавният сектор в американската икономика е традиционно слабо развит. Държавата се насочва главно към производството на определени публични блага – авиотранспорт, водо и газоснабдяване, атомна енергетика, локален транспорт и др. Дори и в тези чисто държавни сфери на икономически интерес се прилага принципът на държавно – частното финансиране. Държавната собственост е децентрализирана и принадлежи на отделните щати, държавата разчита на други форми на участие в икономическия живот на страната. Британската икономика показва сходни характеристики на взаимодействието между държавен и частен сектор. Основа за развитието на британската икономика е частната собственост върху средствата за производство с трите и основни фирмени структури – дребен, среден и корпоративен бизнес.

Дребният бизнес е по-устойчив и консервативен от този в САЩ, като жизнения цикъл на отделните фирми, често надхвърля този на създателите му.

Средните фирми играят важна роля за националната икономика, първо поради особеностите на външноикономическото развитие на британските корпорации, и, второ предвид значението им за икономическата заетост, експорта и инвестициите в общото национално развитие. Британските корпорации създават основните икономически агенти, които осъществяват вноса и износа между метрополията и нейните колонии и чрез външноикономическата си дейност материализират изгодите от нееквивалентните икономически връзки. Това им позволява да формират политика, основана на глобални, а не на национални цели. Една от специфичните характеристики на държавната собственост във Великобритания е нейният противоречив, цикличен и политически детерминиран характер.

2.3. Координационни механизми на икономиките от либерален тип. Пазарно и непазарно регулиране.

Информационното или координационно обезпечаване на икономиката и съотношението между пазарните и непазарни регулатори е също важна характеристика на англосаксонския модел. Американските пазари се отличават с висока конкурентност, продуктово и пазарно разнообразие. Широката пазарна диференциация е също белег на американските продуктови пазари. Факторните пазари се отличават с ограничена степен на пазарно регулиране, което ги прави динамични, високо конкурентни и ефективни. Държавата регулира единствено минималната цена на труда. Финансовите пазари са добре развити, високо конкурентни и много динамични. Пазарът на земята не играе особена роля при регулирането на използването на  поземления ресурс. През последните години в страната се утвърждава нарастващото значение на информационния пазар, като един от най-печелившите в света. Ефективността и високата конкурентност на пазарните институции предопределят особеностите на регулирането на икономическите процеси на микроравнище. Американските фирми пренасят ценовото увеличение върху потребителите с цел да запазят печалбата, за да съхранят пазарния си дял. Изискванията на конкурентния трудов пазар предопределят и специфичните функции на образователната система в либералните икономики. Известни различия в регулирането на фирмено равнище се наблюдават и по отношение на иновационната политика. Като цяло либералната институционална рамка насърчава фирмите да провеждат радикална иновационна политика. Причината тук е силната пазарна конкуренция.

Американските фирми са активни иноватори в медицинското инженерство, биотехнологиите, полупроводниците, средствата за съобщения и други, където целта на фирмите е снижаването на цените и повишаването на оборота и печалбите. Изводът който може да бъде направен, е че акцентът върху пазарното регулиране осигурява на либералната икономика и в частност на американската, динамична и висококонкурентна среда, която до голяма степен се поддържа и от ефективното съчетаване на пазарното с държавното или административното регулиране.

В държавното регулиране в САЩ преобладават косвените инструменти и икономическото законодателство е едно от най-развитите в света. Счита се, че американското икономическо законодателство изпреварва това на останалите развити държави по степен на детайлност, строгост на санкциите и обхват на прилагането му. Това го прави особено ефективен механизъм за осигуряване на конкурентната среда.

Монетарната политика е дълговременен инструмент на държавно регулиране, свързан със създаването през 1913 година на Централната резервна система в страната, играеща роля на централна банка. Основен инструмент за постигането на тази цел са операциите на открития паричен пазар. Като цяло либералните пазарни икономики са с безпорни предимства в световната данъчна конкуренция и поддържат относително по-ниски данъчни ставки. Британската икономика е подложена на динамични промени, произтичащи от смяната на икономическия модел на развитие. В резултат на регулативната намеса конкурентоспособността на пазарните институции е по-ниска от тази на американските и държавата оказва по-строг регулативен контрол, както на продуктовите така и на факторните пазари. Колониалният модел формира развита пазарна култура у британските потребители и установява високи качествени стандарти. Факторните пазари се отличават с висока степен на регулация. Държавата разчита основно на фискалния и паричен инструментариум. Пазарното регулиране не е единственият координационен механизъм, дори и в най-пазарно ориентираната икономика, каквато е американската. Наличието на преобладаващи неконкурентни пазарни структури, характерни както за продуктовите, така и за ресурсните пазари на развитите пазарни икономики, обективно налагат засилване на регулативното начало в управлението на стопанската дейност на национално равнище. Разграничителната черта тук е степнта на влияние на държавата върху поведението на частните агенти и целите. Англосаксонското пазарно развитие илюстрира слаба до умерена степен на държавно влияние върху икономическите процеси.

2.4 Пазарно и непазарно разпределение на обществения продукт. Социална политика на либералните икономики.

Англосаксонските държави утвърждават пазарното разпределение на обществения продукт като основен разпределителен механизъм и по този начин осигуряват адекватност и еднотипност на характера на икономическите отношения в производството и разпределението. Разпределителните процеси в американската икономика се осъществяват главно на факторните пазари. С най-голямо значение за формиране на доходите в страната е трудовият пазар. На второ място, американският трудов пазар е силно конкурентен и сегментиран. Фактори със силно влияние върху ценовото равнище са образователният ценз, съотношението между търсене и предлагане на труд в съответната професия и индивидуалните особености и умения.

Американската икономика поддържа едни от най-ниските нива на безработица, близки до естествената, което е резултат от високата конкурентност на трудовия пазар. Други факторни пазари със значение за формирането на функционалните доходи в страната са капиталовият пазар, пазарът на предприемачество, а през последните две десетилетия и информационния пазар.

Презапределителните процеси на обществения продукт от страна на държавата са слабо застъпени и политиката на доходите не отговаря на икономическите възможности на страната. Причината е в господстващата либерална икономическа философия, според която държавата следва да осигури благоприятни условия за бизнес и предприемаческа инициатива. Социалните услуги, финансирани от държавата, са с ниско качество, лоша материална база и недостъпни или нежелани за значителна част от населението, особено средната класа. Частното финансиране осигурява високо качество и съвременна технологична обезпеченост на предоставяните услуги, но равнищата на цените не са по възможностите дори и на домакинствата със средни доходи.

Най-голямо значение за функционалното разпределение на доходите има трудовият пазар. Британският пазар на труда е двойно регулиран -  по линията на трудовото законодателство.

През последните 20 години на 20 век. все повече нараства значението на финансовите пазари като източници на доход в страната. Източник на значителна диференциация на доходите е пазарът на земята.

Откроява се изводът, че либералното пазарно развитие, акцентирайки върху ефективността на разпределението за сметка на социалната справедливост, формира преимуществата на конкурентността, породена от силните стимули за печалба на собствениците на ресурси в страната. Така пазарното разпределение се явява катализатор на икономическия растеж, доколкото доходните стимули са в основата на производителното използване на ресурсите.

2.5.Динамизъм на либералните икономики – предимства и ограничения на пазарно – ориентираното развитие

Предимствата на англосаксонския и в частност на американския модел се свързват с бързата и ефективна адаптация на частния бизнес към процесите на икономическа глобализация, при които пазарните институции са все още преобладаващите регулатори на икономическите отношения и с умелото съчетаване на унаследени с придобити производствени ресурси. Американската икономика е все още недостижима по редица базисни макроикономически показатели, например по величина на брутния вътрешен продукт.

Същевременно съществуват редица ограничения за развитието, по-важните от които са ниското равнище на спестявания. Ако САЩ и Великобритания показват ниски равнища на държавно финансиране на образованието и здравеопазването като процент от БВП, то делът на военните разходи е близо двукратно по-голям от този в останалите страни, независимо от неговото съкрашаване във времето. От началото на 80-те години американската промишленост загуби лидерството в редица традиционносилни до тогава капиталоемки отрасли като автомобилостроенето, точното приборостроене, металургията и др.

Не така категорична е динамиката на икономическото развитие на Великобритания. Особеностите в икономическото развитие на страната в рамките на двата особени периода – колониален и следколониален , дават отражение както върху изменението на стойностите на основните макроикономически параметри, така и върху равнището на националната конкурентоспособност.

През последното десетилетие на 90-те години на 20.век икономическото развитие на страната е подчертано циклично, въпреки че преобладаващата тенденция е положителна.

Великобритания регистрира едни от най-високите равнища на безработица сред развитите пазарни икономики. В същото време британската практика показва, че основните тенденции в развитието до 80-те години на 20 век и след това се характеризират с различна степен на интензивност.

2.6.Неикономически фактори и тяхното влияние върху либералното пазарно развитие

За общото динамично развитие на американския модел благоприятно влияние оказват и неикономическите фактори, от които най-важно е значението на политическия фактор. В страната е утвърден двуполюсният политически модел – наличие на две основни партии – демократическа и републиканска. Известна нестабилност създава липсата на ясно разграничаване на административното от политическото управление в страната, тъй като смяната на президента се съпътства с подмяна на цялата държавна администрация. В социално отношение американското общество се отличава с хомогенно социална структура. Прави впечатление, че и по четирите социални показателя англосаксонските държави показват сходни характеристики и се движат в тесен диапазон на стойностите на индексите. В социално отношение САЩ се определя и като носител на относително мъжествена социална структура.

Що се отнася до избягването на несигурността, страната показва относително ниски стойности на индекса. Националната идентичност на населението, което се състои от множество обособени национални малцинствени групи, основна от които се счита англосаксонската, се формира под влияние на специфичните икономически условия на модела. Надценяването на материалните за сметка на духовните потребности на нацията поставят ролята на културния фактор в позиция на догонваща страна в сложното взаимоотношение между икономика и култура. Важно място за успеха на американския модел има благоприятното влияние на историческия фактор в близо 200-годишната история на страната.

Политическия фактор се оценява като подчертано неблагоприятен и една от основните причини за бавното и мъчително адаптиране на страната към следвоенните икономически условия. За разлика от аналогичния двуполюсен политически модел в САЩ двете политически партии във Великобритания имат съществени идеологически и политически различия. Лейбъристката партия обединява интересите на наемния труд, а в икономическите си платформи консервативната партия отстоява принципите на класицизма и неокласицизма, докато лейбъристите са твърди поддръжници на кейнсианските идеи за активна роля на държавата в икономическия и социален живот и за държавно регулиране и отстояване на националните икономически интереси. Съществени са различията и във външноикономическите приоритети на партиите.

Социалната организация на британското общество е силно хетерогенна и като цяло не създава благоприятна среда за формиране на система от стимули и социална мобилност в обществото. Националния манталитет и идентичност на британската нация – силна склонност към икономически риск, авантюризъм, икономическо любопитство и желание за нови предизвикателства. По основните социално-културни характеристики позицията на Великобритания е много по-близо до тази на англосаксонските държави, отколкото до западноевропейското влияние. Положително е и влиянието на културата и културния фактор върху икономическото развитие и той поставя страната по-близо до европейските отколкото до англосаксонските традиции. Историческия фактор показва противоречивото си влияние в различните периоди от време. Тази политика изтощава страната, разрушава значителна част от икономическия и потенциал и води до унищожение на човешки и материални ресурси. Следвоенния период запазва милитаристичните тенденции в британската икономика, независимо от трудностите в структурното приспособяване и утвърждаване на новия икономически модел на развитие.

3. Регулиран ( координиран ) пазарен модел – от френското индикативно планиране и държавата на обществено благосъстояние до икономическото догонване на азиатския корпоративизъм: Регулираният тип пазанро развитие, обобщава развитието на повечето от съвременните държави без оглед на тяхната регионална или историческа принадлежност. Обединяващото м/у тях е по-силно изразеното централизирано или непазарно начало в лицето на държавата и нейните икон. и соц.ф-ий.В регулиран пазарен модел могат да се обособят  на регионална или нац основа специфични негови разновидности.Те илюстрират разнообразни варианти на активно участие на държавата в икон.Ресурсна обезпеченост, нац и сож живот.

3.1Пройзводствена ф-я, отраслова структора и равнище на “отвореност” на регулираните икономики: Типична западноевропейска характеристика е традиционното присъствие на държ в икон и соц процеси, което оформя западноевроп икономики като преобладаващо регулирани или координирани пазарни с-ми.Ограничените територии и голямата гъстота на населението в Зап Европа определят небалансираността на производствената ф-я като основна характеристика на всяка една европейска държава. Степента на тази небалансираност е различна,като наи-силна е в скандинавскитедержави и малкоте европейски страни и по-слаба за страни като като Франция и Германия. Страните от югозап европа се ориентират към колониалния модел на развитие, скандинавските държ и по-конкретно Швеция утвърждават т. нар. “ локомотивен “ тип пазарна икономика.Моделът е характерен за страните с голям относителен дял на вноса и износа в БВП, малък нац пазар и значителен пройзводствен потенциал.Този тип икон развитие е особено удачен за страни, в които държ и частния сектор си партнират успе6но.Небалансираността на нац производ ф-я на Швециа дава своето отражвние в/у отрасловата структора на икономиката и степентта на нейната “отвореност” Селското стоп е модерно, механизирано,високопродуктивно, но има второстепенно зна4ение за икономиката. Външноикон връзки играят основна роля за ефективността на “локомотивния” тип развитие.Степента на “ отвореност” на шведската иконом е висока, като износът преобладава над вноса.Страната е ориентирана главно кум пазарите на Европ съюз.Характерно за френската нац производствена ф-я е относителната балансираност, б следствие на която страната е изградила една балансирана отраслова структора, разчитаща на селското стопанство, промишлеността, хармонизацията и многообразието.

Германия е най-развитата в иконом отношение страна в Европа, а по обем на БВП и промиш отнош е трета в света.Германия не разполага с достатъчно обработваема земя, силно развити са добивната и преработваемата промишленост. Третичният сектор дава около 70% БВП. Подобно на ф-я,г-я износ и внос е насочен главно към страните от ЕС. Я-я е страната която развива най съвремените и прогресивни отрасли, специализирани главно за износ. В отраслово отношение я-ката икон. е сходна със с-ктурата на останалите развити държави. Ресурсната обезпеченост  че най развитите регулирани пазарни икон. използват разнообразни модели за отраслова и външна икон. специализация ч/з които успяват да подържат устойчив икон. разстеж и балансират ефективно връзката м/у произв. и потребление.

3.2. Права на собственост – частен и държавен сектор в регулираните икономики:

Регулираните пазрни икон. се развиват на основата на частната собственост в/у средствата за производство която се счита за естествен и адекватен фундамент на пазарните механизми и регулатори. Особенно развит е държавния сектор в страните от западна Европа където процесът на одържавяване е доста неустойчив и се х-ризира с определена цикличност и отраслова неравномерност. Стопанската практика в отделните Европеиски страни показва твърде разнообразнии връзки м/у държавния и частния сектор. Частния сектор в западна Европа се обособява на дребен,среден и крупен бизнес. „Локомотивният” модел на развитие скандинавските държави създава условия за известна специализация на ф-циите на частните ф-ми. Обликът на частния сектор се определя от крупните компании, които са малко на брой. В Швеция коорпоративния сектор е представен от няколко 10-ки компании. Силната зависимост на Шведските компании от износа предопределя и др тяхна х-ристика – високата степен на транснационализация. По отраслово отношение частните компании преобладават промишлеността и селското стопанство и по –малко в услугите. Причина за това еголемият дял на обществените услуги,  в които присъствието на държавния сектор е значително. Най балансирани са позициите на частния и държавния сектор във Ф-я, където държавното присъствие в икон. има дълги и исторически традиции за разлика от Великобритания, френският вариант на одържавяване е свързан с държавната подкрепа на най-силните частни френски компании. Целта е ч/з да средствата на държавния буджет и контрола при управлението тези компании да повишат конкорентноспособността си като в частния сектор преобладават малките и средни предприятия. Облика на френската икон. се определя от крупният частен бизнес. Особено специфичен е подхода на Ф-я към възможностите на държавния сектор за нуждите на коорпоративния частен бизнес. В Г-я взаимоотношенията м/у частния и държавния сектор са твърде специфични. От една страна някои от х-ристиките наподобяват отношенията в Я-я, а др – американския модел, но същевременно е твърде различна и от двете. Х-терна черта на геранската бизнес култура е големия брой малки и средни компании, управлявани все още от основателите си. Особено значим за националното развитие е средният бизнес който се счита че е в основата на средната класа. Германската с-ма на взаимодействие м/у банките и големите промишлени компании е силно повлияна и от либералното отношение на държавата към концентарацията на икон. мощ. Пазарното развитие на азиатските държави изостава значително от това на останалите региони. Особеностите на частната собственост предопределят и др важна х-ристика – дуализма на азиатското стопанство. Частната собственост е единствената основа за азиатското пазарно развитие. Към крупния частен сектор се отнасят и така наречените търговски компании от типа сого соша. Дребният и среден сектор работи за местните пазари и като цяло е технически недостатъчно добре развит, слабо конкурентен и с голям относителен дял на работната ръка. Една част от малките ф-ми работят пряко за крупните компании в ролята на техни доставчици. Като цяло държавната собственост в Азия и в частност в Я-я е слабо развита.

3.3. Информационното обезпечаване на регулираните икономики – пазарно и непазарно регулиране: Практиката показва че регулативните ф-ции на държавата са по ефективен инструмент за въздействие в/у националното икон. развитие в сравнение със собствеността. Като цяло западно Европеиските пазари се х-ризират с по-голяма регулация от страна на държавата и профсъюзите които модифицират ценообразуването и го ориентират към относително по-високи равнища. Продуктовите пазари се отличават с голямо стоково и пазарно разнообразие, високо качество на продукцията. Факторните пазари са по силно регулирани в сравнение с пазарите от англосаксонски тип, като най голямо значение и тук има трудовият пазар. Развитието на финансовите пазари е твърде разлино в отделните държави. Най-добре е развит финансовият пазар на Ф-я, който успешно се конкурира с този на Великобритания. Европеиските продуктови и факторни пазари са под силното влияние на държавната намеса. Регулативните ф-ции на държ. Разчитат на традиционните макроикон. Инструменти и нетрадиционните като иконпланиране, антицикличност и т.н. Скандинавските държ. най-развит е фискалният инструметариум който тук е пряко свързан с политиката на доходите и е финансовата основа за нейното приоритетно развитие. Освен добре развитото формално регулиране скандинавският модел разчита и на не формалните координационни механизми, които допълват сполучливо държ. намеса в случаите когато тя липсва или е недостатъчно развита. Най-голямо значение за икон. развитие е кооперативното движениекоето е разпространено в почти вс скандинавски страни. Регулирането от скандинавски тип разчита както на традиционните, така и на специфични форми на държ. намеса, ч/з които се действа за непазарното решаване на редица икон. проблеми. Ф-я развива специфичен регулативен механизъм. Индикативното планиране, появило се след 2-та световна се счита за прототип на социалистическото директивно планиране и за алтернатива на пазарното регулиране. Интегрирането на страните в рамките на ЕС е също фактор за изчерпване потенциала на националното макро регулиране. Подчертаната пазарна ориентация на западна Европа предопределя и по пасивните форми на държ. регулиране, които имат силен положителен ефект за конкуретното и ефективно развитие на германските пазари. Ролята на паричната политика се свързва с особения статут на цент.банка. Основната цел на паричната политика на цент.банка е поддържането на ценова стабилност и икон. приоритет. Към косвените регулатори се отнася и икон. законодателство. От не традиционните регулатори особено значение има с-мата за соц. партньорство.Ако се обобщят ефектите на използваните непазарни регулатори отделните Европеиски държ. може да направи извод че те са насочени към създаването на благоприятна икон. среда. Аналогични са и предпоставките за оформянето на съотношението м/у пазарните и непазарните регулатори в азиатските държ. Азиатските пазари са силно регулирани от страна на държ. и вноса като цяло оказва по слабо влияние в/у потребителското търсене в сравнение с европеиските.Факторните пазари са също обект на държ. регулация. Държ. регулиране разчита слабо на традиционните инструменти – фискална, монетарна или законодателна политика, които не се отличават особено като акценти или като ефекти в/у икон. развитие. Особено развитие получава индустриалната политика която страната активно използва в общата си стратегия за икон. догонване. Държ. регулиране се осъществява и пряко, ч/з така наречената „лична уния”. Тя илюстрира персонифицирането на държавната и крупна частна власт от едни и същи лица, представители на елита в страната.

3.4. Разпределение и преразпределение на обществения продукт.Фактор на разпределение и политика на доходите: Разпределителните механизми са важен елемент на ф-ционирането на регулираните пазарни икон. поради силно изразените преразпределителни ф-ции на държ. и влиянието на разпределителните ефекти в/у с-мата от стимули и мотивация за човешките ресурси.Обща х-ристика на разпределителните процеси в регулираните икон. е по балансираното съоотношение м/у пазарното и непазарно разпределение на обществения продукт. Най развита е политиката на доходите в страните от западна Европа и особено скандинавските държ. Факторните пазари на които става фукционалното разпределение на обществения продукт в Западна Европа със значително по регулирани от англосаксонските. Преобладава колективното трудово договаряне. Двойнствената регулация на трудовите отношения определя Шведския трудов пазар като силно институционализиран но твърде ефективен по отношение постигането на баланс м/у търсенето и предлагането на труд отличителна способност на пазара в Швеция е високия дял на заетите в държ. сектор. Ш-я си вариант политиката на доходите се основава на принципите на равенството и еднаквия достъп до обществените услуги, които се финансират от държ. и се осигуряват в централизиран порядак. Облика на политиката на доходите се определя от развитата соц.инфраструктура на страната. В Г-я соц. цели на държ. намират по адекватноо решение децентрализирания механизъм за тяхното реализиране в Г-я се отвърждава децентрализираното соц. развитие, което поставя държ. като законодател на соц. политика а частните ф-ми като нейни основни субекти. Соц. дейности на ф-мите са законодателно регламентирани и се намират в пряка зависимост от фирмените икон. резултати . Трудовия пазар в Г-я има най голямо значение за ф-налното разпределение за доходите в страната. Сърцевина на Германскара соц. с-ма е пенсионното осигуряване и обещетенията с/у безработицата. Второто основно направление на осигурителната с-ма е соц. помощ. Важен елемент на соц. с-ма е получаването на детски добавки. Определени соц. нюанси на държ. участие в преразпределителните процеси се наблюдават и във Ф-я пазарен модел. Пазарът на труда има основно значение за ф-ционалното разпределение на БВП. Основния проблем на Ф-я трудов пазар е високото равнище на безработица което е над средноевропейското.Според теорията високото ниво на безработицата сред малдежта се дължи на ниските работни заплати. Втория съществен елемент на дългосрочната безработица е расовата дискриминация. Третото измерение на дългосрочната безработица засяга хората с физически недъзи. Държ. и равнището на минималната работна заплата. Традиционно Ф-я трудов пазар е силно регулиран от правителството, което рефлектира в/у дейността на компаниите които в трудовата си политика следва да се съобразят с редица ограничителни права. Френската икон. не е соц. ориентирана а е държ. която се грижи за своите граждани. Значението на соц. трансфери е пряко свързано, от една страна с високата безработица и необходимостта от обществена издръжка, а от др., с подпомагането на ниско доходните домакинства за поддържане на определен жизнен стандарт. Второ основно направление на соц. политика е финансирането на соц. инфраструктура – здравеопазване, образование и култура. Като цяло европеиските регулирани икон. показват активно държавно участие както в разппределителните така и в преразпределителните процеси. Я-я е един от най-ярките примери за продължително поддържани значими производителността, заплатите и др. Х-ристики на трудовите отношения в малките, средните и големи компании. Трудовият пазар, макар и  основен източник на доходи, в Я-я формира по-малък дял БВП в сравнение с останалите развити икон. Политиката на доходите в азиатския регион и в частност в Я-я не е особено развита, соц. цели не са сред приоритетните на азиатския типикон. политика. В резултат на активната пряка или косвена интервенция на държ се наблюдават процеси на определена уравновесеност на доходите, на оформяне на значителна средна класа и соц. защита и отсъствие на силно изразени и икон. соц. полюси, източник на соц. напрежение и нестабилност.

3.5. Динамика на икономическото развитие на регулираните икономики-предимства и ограничения на регулирания пазарен модел: Съществуващото разнообразие в проявлението на основните икон.х-ристики на регулираните икон. прави относително трудна задачата за формулиране на общи закономерности в динамиката на развитието им. Изавилата се по силна динамика на развитие на регулираните пазарни икон. отначалото на 50-те год води до относителното настигане на американската икон. и известно пренареждане на основните икон.сили. Така например спецификата на азиатския тип пазарно развитие и най вече адекватността на използваните механизми и регулатори спрямо манталитета и националната идентичност на човешките ресурси позволява динамичното и изключително успешно развитие на Я-я след 2-та световна. Същевременно финансовата криза от края на 90-те год на 20-ти век показва определени ограничения които произтичат от новите предизвикателства, пред които е поставена Я-я и региона. Съществуват и проблеми свързани с финансирането на дейността на големите компании. Азиатският регион осигурява динамика на икон. си развитие и на основата на постоянно поддържана асиметрия във външно икон. отношения с др. държ. За европеиските държ. като цяло особено благоприятно е значението на интеграционните процеси след 2-та световна. От европейските държ. Г-я е с най динамичната следвоенна икон. която през 50-те и 60-те год поддържа близки до Я-я темпове. Безпорните предимства на Г-я са в промишления й потенциал основан на ресурсната обежпеченост. Френското пазарно развитие илюстрира предимствата на централизирания тип икон. връзки, при които държ и крупният частен капитал се подпомагат взаймно. Добрата ресурсна обезпеченост и ефективно функциониращете икон. и соц. институции поставят френската икон. сред водещите икон. сили. Скандинавските държ. и в частност Ш-я избраният от тях „трети” път на развитие показва впечатляващи резултати в периода м/у 1870г и 1970г. П/з 80-те год „Ш-я модел” изпада в криза. Ш-я демонстрира превъзходство в световен мащаб по отношение на такива области като безжични комуникации, микроелектроника и т.н. В общата група на 24 най развити държ. англосаксонските и регулираните пазарни икон. имат близка стойност на индекса на м/ународната конкурентноспособност. От глена точка на пазарното диференциране по подходящ показател е индекса на икон. свобода, тъй като той отчита ефективността на държ. политика по отношение на осигуряването на свобода и възможност на избор на частните икон. субекти. Групата на регулираните държ. катоцяло показва по ниски стоиности на индекс. Индекса на възприемане на корупцията като показател, отразяващ степента на обществено доверие към държавните институции е най-високо. Същата тенденция х-ризира класацията на страните по индекса на човешкото развитие. групата на скандинавските държ заема групата на първите места. Като цяло динамиката на развитие на регулираните икон. е твърде специфична и устойчива.

3.6. Неикономически фактори и тяхното влияние в/у развитието на регулираните пазарни икономики: За регулираните пазарни с-ми политическата, соц., културната и историческата рамка имат далеч по значимо присъствие и влияние в/у икон. развитие в сравнение с либералните. За европйските държ. политическото управление се х-ризира с голямо разнообразие на политическите модели, като Ш-я, Ф-я и Г-я и илюстрират съществуващите възможни алтернативи – от парламентарна или президентска до конституционна монархия. За всички скандинавски държ. с изключение на Финландия  е типичен моделът на съчетаването на конституционната монархия с парламентарното управление. Ш-я държавен глава е кралят, чиято роля в политическия живот е строго представителна. Ш-я за пръв път е създадена и една уникална политическа институция, ч/з която обществото има реалната възможност да упражнява контро в/у политическата власт – институцията на омбудсманите. Във външно политически план ш-я както и др скандинавски държ. се придържа към позицията на неотралитет и необвързване към политически и военни съюзи и блокове. Макар и коренно различен Ф-я политически модел на президентска репулика може също да бъде оценен като адекватен на френската икон. с-ма и подпомагащ нейното развитие. Ф-я утвърждава една от най силните и авторитетни монархии в Европа. За разлика от президентската република в САЩ френският вариант дефинира политическото от административното управление. Френската администрация се счита за една от най развитите и компетентни не само в Европа но и в света и нейното влияние при формирането на еропейска администрация е значимо. В/у основата на тардиционния за Г-я авторитарен модел на политическо управление в страната се изгражда федеративно политическо устройство. Г-я е парламентарна република с децентрализирано управление като държавен глава и федералния президент избиран с мандат от 5 години. Синхрон м/у икономическия модел и политическата рамка гарантира до голяма степен условията на бързото и динамично развитие на региона и в частност на Я-я осигурявайки възможности за по ефективното им интегрране в световната икон. общност. В Я-я се наблюдава съчетаването на конституционната монархия с парламентарната демокрация, като монархическата институция, подобно на редиа ерропейски държ., има чисто представителни ф-ции. Във външно политически план Я-я се придържа към така наречената многополюсна дипломация, с най голямо значение за Я-я са връзките и отношенията й със САЩ и страните от региона. Европейските нации със соц. разнотипни и тяхната соц. структура е строго специфична. Ф-я и азиатските народи илюстрират хетерогенна соц. структура и са типични елитарни общества. При оценката на властовото разстояние Ф-я заема най-предна позиция. По фокусирано като група е присъствието на регулираните държ в класацията за водещото соц. начало – индивидуализъм и колективизъм. Най индивидуалистична е Дания, а най колективистична – Я-я. В отношението към соц. полови х-ристики не се наблюдава сходство на обществоното поведение. Подобно е позиционирането на държ. и по соц. признак – избягване на несигурността. Германската нация има сходни черти със скандинавските народи но развива и свой национални особености на икон. поведение. Ф-я остава една от най йерархичните и елитарни европейски държ.Културното развитие на регулираните паззарни икон. е фактор от съществено значение при сравнението им с либерално ориентираните държ. Що се отнася до ролята на историческия факктор могат да бъдат откроени някой общи х-ристики, дали своя отпечатък в/у икон. на държ. Обща черта на историческото развитие на Ф-я, Г-я, Скандинавските и Азиатските държ е тяхната късна индустрализация и по бавно навлизане на капиталистическите отношения в общественото устройство. Обобщавайки влиянието на неикон. Фактори в/у развитието на регулираните пазарни икон. може да се посочи  че за тази група държ. соц.-политическите и културно-историческите условия играят по голяма роля в/у икон. развитие. Групата  на неикон. фактори е съдействала за благоприятното и по динамично развитие на страните.

4. Пазарният преход в Б-я – път към утвърждаване на либерално или регулирано пазарно развитие?

4.1. Изходни теоритични предпоставки и предварителни обществено –икон. условия за българския пазарен преход: Непосредствено след политическите промени от началото на 90-те год. В Б-я. Силното влияние на външния фактор и неокласическите идеи е подсилено не само от съществуващия теоритичен и идеен вакум но и от ролята на м/ународните икон. и финансови интитуции – Световната банка, МВФ, Европейската банка за икон развитие и др. за подпомагане на прехода. Политиката на тези институции е подчертано неокласическа. Активната финансова поддръжка, от която се нуждаят реформиращите се страни, предопределя неокласическия подход към пазарните реформи. Различия се оформят  по отношение на скоростта и последователността на протичащите процеси което води  до оформяне на 2 варианта на пазарното реформиране радикален (шокова терапия) и еволюция. По голямата част от западните икономисти защитават подхода на шоковата терапия . Различията в 2-та подхода не са само по отношение скоростта и ролята на държ., но и в последователността на прилаганите икон. мерки. У нас честата смяна на различни по свойте цели политически решения създава условие за разхищаване на значима обществена енергия и плащане на висока икон. и соц. цена от страна на българския народ. Съществено ограничение е и неблагоприятната стопанска традиция. Б-я тръгва по пътя на капитализма сравнително късно и през целия 20-ти век нейната икон. се оказва в позиция на догонване спрямо останалите развити държ. У нас процесите на формирането на частния капитал и държавността вървят успоредно. Зараждащият се частен капитал вижда в държ. конституция мощно и удобно средство за лично обогатяване ч/з присвояването,  а не ч/з създаване на обществен продукт . Българските условия се наблюдава пълно припокриване, особена спойка и взаймно проникване м/у държ. и чстния капитал. Тоталното одържавяване на българската икон. намира най силен израз в развитието на финсова – кредитната с-ма в страната. В средата на 20-те год близо 80% от кредита пряко или косвено се контролира отт държ. Държ кредит става ядро на българската финансова с-ма. Краткосрочната икон. преспектива доминира в националното ни мислене. Белезите на изостаналата  и неразвита стопанска култура прозират не само егитарната обвивка на колективизма но и от семейния х-тер на колективистическите връзки.Най силно е духовното влияние по руската линия. Германското начало оформя „ бавното мислене” и „мудната психика” и стремежа за системност. Френската линия на влияние е по слаба и има по –опосредстващо влияние в/у българския стопански бит. Обобщавайки идеите и икон. традиции в Б-я може да се каже че пазарният преход от началото на 90-те год има историческата линия не толкова да възстанови, колкото да реши до край икон. проблеми зародили се още в началото на века.

4.2. Политическа рамка на прехода-ролята на политическия фактор за успеха на пазарните реформи на Б-я: необходимостта от прилагането на политикономически подход при изучаването на преходните икономики се свързва преди всичко с революционните изменения в елементите и връзките на съществуващата икон. с-ма и в съзнателния и целенасочен х-тер на тези изменения. В условия на икон. преход създадените от субективния фактор механизми и институции за регулиране на икон отношения  с още не развити и не до там ефективни и ролята на централизираното начало за тяхното утвърждаване е решаваща. Мнг от икон проблеми на пазарния преход у нас все още имат своето политическо и социо –културно обяснение, което е свидетелство за незрелост на икон среда и за незавършеност на целите на икон. преход. В Б-я както и в др изтоно европейски държ политическите реформи предшестват икон. Липсата на реална политическа опозиция в страната оставя бившата управляваща комунистическа в ролята на носител на политическата промяна. Още по силно това влияние е в/у създадените нови стопански форми и тяхното първоначално финансиране. Причината за неблагоприятното влияние на политическия фактор в/у резултатите от пазарният преход в Б-я имат своите корени не само в икон. изостаналост но и в отсъствието на политически традиции в парламентарната демокрация и незрялата политическа култура на обществото. На 1-во място икон. реформи  в Б-я се оказват силно полетизирани. Всяка смяна на управлинието дава своя политически отпечатък. Обединението около присъединяването към ЕС и НАТО не са добре конкретизирани каузи които да мотивирт националната обществена енергия към ежедневни практически действия. Прилаганите в началото на прехода радикални идеи радилкални идеи за пазрни реформи води до рязкото и неоправдано отдръпване на държ. от икон живот, създавайки институционален вакум. Б-я се нарежда на над средни позиции в световната класация по възприемане на корупцията. Обществените нагласи сочат корупцията като един от най сериозните проблеми  на пазарния сектор у нас, тъй като тя има значителен ефект и в/у развитието на бизнес отношенията. Може би най концентрирана оценка за ролята на политическия фактор за успеха на пазарните реформи у нас дава място на Б-я в световната класация по равнище на икон.свобода, обаче съществува тясна връзка м/у тази свобода и равнището на доходите в съответните страни. Изводът който се налага е че успешната икон политика на правителствата в посока на пазарни реформи, които осигуряват на частния бизнес условия за нормално пазарно поведение, гарантира и по категорични икон. резултати може да се потвърди че пазарните реформи в Б-я оказват крайно неблагоприятен фактор за успешното решаване на основните цели на прехода.

4.3. Ресурс на обезпеченост на българската икон. – структурни промени и външноикон. преориентация: Българската икон. е типичен пример за ресурсно небалансирана икон. с-ма, която винаги е била силно зависима от чуждите пазари както по отношение на вноса на суровини, така и по линия на износа на производствена промишлена продукция . В износната листа преобладават селскостопанските произведения в натурална преработена форма. Аграрният х-тер на отрасловата структура на икон. и износа , типични за 1-та половина на 20-ти век, се променят рязко от началото на 50-те год във връзка със социалистическата индустрализация и обвързването в рамките на СИВ. Главна задача на ппазарният преход е първа да възстанови принципите на пазарната целесъобразност  в отраслово отношение най значителна  промяната в посоката на деиндустрализация на българската икон. ч/з ликвидирането на редица държавни промишлени  предприятия или ч/з тяхното преватизиране и в последствие съкращаване. Най динамични са измененията в сферата на услугите. Икон. политика на отделните правителства неколкократноо поставя като преоритет развитието на туризма но не може да се счита, че развитието на този отрасъл има потенциала да бъде основен генератор на икон. разстеж. На 1 място липсва национална политика за стимулиране на българския износ. На 2 място липсва и държ. политика за подпомагане на малките и средни частни ф-ми – износителки. На 3 място съществуват все още потенциални възможности за разработване и разширяване на нови пазари – този в балканския регион и черноморската икон. зона. Подобни са проблемите и по отношение на вноса. Липсата на национална визия за производствения модел на развитие е основна причина протичащите активни промени в преструктуирането и външно търговските отношения да не намират все още най ефективните си форми и резултати.

4.4 Частна и държ. собственост в условията пазарен преход: Пазарната реформа на страните от централна и източна Европа намира най голямото си предизвикателство в смяната на собствеността и легитимирането на частната собственост като фондумент на изграждащото се пазарно стопанство. Раздържавяването се оказва продължителен и незавършен процес. Силната политизация х-ризира преди всичко преватизацията като основен метод за формиране на частния сектор в българските условия и в по малка степен създаването на нови частни фирмени структури. Още със законовото легитимиране на икон. основа на пазарното стопанство в страната създаде първата възможност за възприемането на частната собственост като една от възможните икон. основи за развитието на пазарното стопанство. Що се отнася до реституцията тя води до необосновано развитие на рентните отношения и увеличение равнището на цените на стоките на продуктовите пазари. Още по неефективна се оказва реализацията на идеята за масова преватизация която първоначално среща широка обществена подкрепа. Масовата преватизация протича в две последователни вълни и обхваща не повече от 15% от всички държ. активи. Още дискридитираща се оказва скритата преватизация на източване на държавните предприятия от частни ф-ми  близки от ръководствата. В същото време в политическия елит се оформя негласен консенсус държ да запази от преватизация колкото се може по продължително държ монополи. Политическо съгласие съществува и относно разпределението и използването на приходите от преватизацията, но като цяло в този процес не създава условия за утвърждаване на жизнен и ефективно функциониращ частен сектор. Специално внимание при оценката на приватизационния процес заслужават чуждестраните инвеститори и тяхното участие при формирането на частния сектор в българската икон. Прави впечатление че чуждите инвеститори участват в по малка степен в преватизационните процеси. За разлика от централно Европейските държ. Б-я  не успява да привлече стратегически партньори които биха били силен катализатор за налагането на световни пазарни стандарти в частните структури. В резултат на неблагоприятната върешна и външна макроикон. Рамка раздържавяването на българската икон. се оказва продължителен, незавършен и не особено ефективен от гледна точка на крайните си резултати процес. Политизирането на процеса на  преватизация на липсата на достатъчния интерес от страна на чуждите стратегически партньори води до създаването на слаб  и недостатъчно конкурентен частен сектор.

4.5. Пазарно и държавно регулиране на държавен преход:

Сърцевина на пазарните реформи в страните от центарална и източна Европа и както смяната на собствеността така и формирането на пазарите и превръщането им в основни регулатори. Интересен за българските условия е проблема за вида и формата на неформалното регулиране. Продуктовите пазари разчитат както на местното така и на вносното предлагане като преобладава вноса на храна, облекло и стоки за бита. Поради икон спад на производство и намаляването на реалните доходи структурата на потребление в рамките на преходния период показва особено неблагоприятни тенденции. Ако продуктовите пазари функционират в ограничителна и относително регулируема среда то ресурсните пазари остават неразвити структури п/з целия период на пазарен преход в страната. Най голямо е значението на трудовия пазар. Сериозно е изоставането в развитието на капиталовите пазари. Още по неразвита пазарна организация х-ризира пазарат на земята. Пазарните регулатори не получават достатъчно развитие като това в голяма сила е валидно за факторните пазари и по малка за продуктовите пазари целия период на пазарен преход държавата запазва регулативните си ф-ции. Резултат от провежданата политика на „лесните” пари е бързото нарастване на вътрешния и външния дълг на страната. Неблагоприятен ефект на либералната фискалната и парична политика е превръщането на ускорената инфлация от началото на либерализацията на цените в хиперинлация на страните. П/з последните год в Б-я както е в др държ в преход се търсят нови насоки  на данъчното реформиране и допълнителното стимулиране на частния бизнес ч/з понижаване на равнището на данъците. При държ разходи най радикални са промените в пенсионата и здравната с-ма и в реорганизацията на с-мата на соц. осигуряване. Българският път на пазарно развитие контрастира на западните общества. В условията на централизирано –административно развитие неформалните регулатори не само не изчезват а разширяват и взаймодействат значението си.

4.6. Разпределение и преразпределение на обществения продукт. Доходно неравенство и политика на доходите:  Най непосредствено влияние на пазарните реформи се усеща в сферата на разпределителните отношения поради коренните различия в ефектите на 2-та алтернативни механизма на разпределение х-рни за социализма и пазарния преход. Една от устойчивите тенденции в предлагането на пазара на труда в периода на пазарен преход е влошаването на работната сила неблагоприятна е възрастовата х-ристика на населението. По ниското развитие на заетост се дължи на високата безработица която се отвърждава като трайно явление през пазарни преход ½ от безработните са със средно образувание. Образувателната с-ма и нейното развитие реагира противоречиво на тези тенденции. Ценообразуването на трудовия пазар е също съществен фактор за демотивиране на работната сила. Налице е др нетипична  за пазара на труда тенденция –равнището на заплата в публичния сектор да бъде ориентир и да изпредварва това в частния сектор тази тенденция е преобладаваща в целия преиод. Извода който се налага от развитието на трудовия пазар у нас п/з последните год  е че не само не създава достатъчно стимул на труд, а на протии демотивира и то висококвалифицирана и образована работна ръка. А анализа на протичащите разпределителни процеси в българската икон. през последното десетилетие показва, че липсата на оформена и нормално функционираща с-ма от ресурсни пазари в страната запазва съществена степен държавното администриране и нормативно определение на доходите. Поради ниското равнище на реалните доходи в страната слабо отвързани с производителноста на труда, приоритет на държ са безработните и индивидете с най ниски равнища на доходите.

4.7. Динамизъм на пазарния преход-учертаващи се предимства и ограничения: Може да се дефинират два различни по свойте икон резултати етапи. При които динамиката на макроикон. развитие очертава разнопосочни тенденции а ефектите от реформите са различни първият етап е отначалото на 90-те год  до 1997 год и се отличава с политическа нестабилност и макроикон. дестабилизация, резултат  от имитацията на реформи в страната. Вторият етап съвпада в нормализацията на политическия живот и предприемането на радикални икон. мерки от страна на държавата, с които се създават условия за стабилизиране на икон. положителните тенденции от последните 5 год не са в състояние да неотрализират ефекта на продължителния спад в икон. сравнена с др държ. в преход динамиката на българската отдалечава страната от стандартите наложени е ЕС и я поставя на последните места във всички класации по отделните показатели. Още по впечатляваща е разликата в протичането на ценовите промени п/з двата периода на пазарно регулиране.Един от най негативните ефекти на пазарното реформиране у нас е допускането на хиперинфлационни процеси които не се наблюдават в останалите Източноевропейски държ и не могат да се причислят към закономерностите на пазарния преход основна причина за негативната обществена нагласа е бедността и ниските доходи. При оценката на макро рамката , определяща потенциала на икон. разстеж , най значими са проблемите, свързани с организационната престъпност, доверието в политиците, неправомерното използване на публичните средства и равнището на държ субсидии.

4.8. Социално –културни х-ристики на българския преход: Българската обществена нагласа и мислене се разминават съществено в основните си ценности и приоритетни цели с тези на западните развития и общества. Групата на преходните държ. проявява ниска степен на удовлетвореност, като това в най голяма степен важи за Б-я. За страните в преход са х-терни и др значими и общи проблеми – престъпност, корумпирани политически лидери  и слабо доверие в институциите. Девалвацията на ценностите е свързана с отношението на нацията към закона, морала и собствеността. За Българина индивидуализма е по скоро нагласа предпочитание отколкото реално мислене и поведение. Пазарното трансформиране у нас е не само икон. но преди всичко соц.-културен и цивилизаван проблем. Българите вярват в мнг по малка степен на придобития статус, отколкото на унаследения данните от изследването на социо-културните х-ристики показват че бавният и не особено успешен пазарен преход у нас имат своите обяснения и в особеностите на националната ни икон. култура, чийто ценностни х-ристики са твърде различни от тези на западните общества, в това число и на редица народи от централна Европа. Изоставянето на българските реформи от средата на 90-те год не е само резултат от акумулирани се неблагоприятни икон. последици от липсата на достатъчна външна финансова подкрепа и на лошо провеждана икон. политика.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG