Home Икономика СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАВНАТА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКОТО И НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАВНАТА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКОТО И НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО ПДФ Печат Е-мейл

СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАВНАТА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКОТО И НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО

Понятие за правна защита на потребителите

и за потребителското право

1. Защитата на потребителите има съществена теоретична и практическа значимост. Тя се обуславя от две основни предпоставки: първата е свързана с ролята на потребителя в обществено-икономическия живот и със състоянието на неговия икономически и правен статус, съпоставени с тези на лицата, с които той контактува – производителите, вносителите на стоки и търговците. Втората се отнася до актуалността на проблематиката за посочената защита в условията на европейската интеграция и пазарната икономика.

С оглед на първата предпоставка следва да се изтъкне, че категорията „потребител“ заема важно място в общата структура на обществения живот. Тя обхваща най-широк кръг от лица. По своята същност всяко лице е потребител на материални и духовни блага, за да поддържа своето физическо и духовно съществуване. Едни и същи лица при определени условия могат да бъдат потребители, а при други – производители или търговци. Правното понятие за потребител, с което си служи европейското право и нашият закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, е по-ограничено по обхват. Според него такъв е всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят.

От правно гледище потребителят е най-често купувач по договор за покупко-продажба или поръчващ по договор за изработка, или пък доверител по договор за поръчка. Потреблението е последния етап от икономическия процес, който включва освен него и производството и търговията. Последните два етапа се отнасят до създаването и разпространението на благата и услугите, а първият – до тяхната реализация, до тяхната консумация, за което именно те са в крайна сметка предназначени. Потреблението има важна роля в общия икономически живот на всяко общество. Това на свой ред налага отношенията между лицата, които участват в производствената и търговската дейност, и тези, които са свързани с потреблението, да бъдат регулирани от правото по начин, който да осигурява релативна хармония и справедливост.

2.Стремежът е да се съдейства с помощта на правото потребителите да заемат едно по- достойно и равностойно положение във взаимоотношенията им с производители и търговци, а оттук и да се избегне социалното напрежение, поради общественото движение на т. нар. „консумеризъм“. Това движение е насочено по същество към осигуряване на по – ефикасна защита на интересите на консуматорите. То се оформя още в края на XIX век и получава признание като социално-икономическа и политико-правна концепция в периода между двете световни войни. Законодателно отражение обаче то намира в редица европейски страни и в САЩ главно през 60-те години.

Дейността на крупните предприятия, монополизиращи производството и търговията на пазара, се изгражда според принципа за жестокото налагане на потребителите на договорни условия по отношение на цените, разпределението на рисковете, отговорностите и др., които са поначало изгодни главно за производителите и търговците. Важна роля при това играят някои стандартни договорни форми, типови договори, договори при общи условия и т.н., при които сключването на договорите се извършва при фактически често пъти едностранно определени от производителите или търговците клаузи, които поставят в неравноправно, неизгодно положение потребителя. Развитието на пазарните отношения се съпровожда с рязко нарастване на търговския риск за потребителя в резултат на придобиването на стоки и услуги, които не притежават необходимите потребителски свойства, или даже нанасят вреда на неговата личност или имущество. Значително се увеличават случаите на причиняване на вреди от продажбата на недоброкачествени стоки, респективно на стоки, опасни за неговото здраве или живот.

В края на 60-те и началото на 70-те години едно от основните направления на държавната икономическа политика в редица развити страни става все по-настойчивият повик за подобряване на пазарното положение на масовия потребител, за повишаване защитата на неговите права и интереси като участник в стопанския оборот. Този повик се превръща в една от целите на т. нар. социално законодателство. Потребителските права намират отражение и в някои от по-новите конституции.

Първоначално специални норми за защита правата на потребителите са приети в САЩ, а по техен пример – в редица европейски страни, а така също и в Япония, Канада, Австралия, Мексико, ЮАР, Израел и някои други.

Контролът за прилагане на законодателството и съблюдаване на интересите на потребителите става все по- широко осъществяван, наред от съда и още и от такива специализирани държавни органи и обществени организации като:

Комисията по безопасност на потребителските стоки в САЩ, Консултативния комитет по защита на потребителите в Англия, Съветът по защита на потребителите в Япония, Националният комитет по потребление във Франция и др.  Образувани са и многочислени организации от самите потребители.

Правното регулиране е насочено към това по възможност да се постигне баланс между икономическите и юридическите неравноправни отношения между производители и потребители, като се възложат на производителите и търговците някои допълнителни задължения, а на потребителите – като се предоставят допълнителни права и гаранции за защита на техните интереси.

3.Анализът на правото на потребление позволява да се очертаят някои от неговите най - характерни белези:

– присъща негова черта е  наличието на известна автономизация. Това е специфичен комплексен институт, който представлява преплитане на норми на различни правни отрасли.

– в рамките на правото на потребителя широко се използва не само новото законодателство, на първо място гражданско и административно, но и по стари традиционни норми.

– към правото на потребителя се отнасят не само специано насочени актове за защита на масовия потребител, но и такива, които се издават за осъществяване на по- широки стопански задачи, и които имат като страничен ефект защитата и на потребителя.

Нормативната основа на защитата на правата и интересите на потребителите понастоящем у нас и в чужбина включва:

– норми на гражданското законодателство по регулиране на стопанския оборот;

– специални норми, приложими в отношенията с потребителите;

– норми на административното законодателство по регламентация на отделни страни на търговската дейност;

– норми на гражданското и административното законодателство за допустимите норми и способи на конкуренция на производителите, забраняване на методи за ограничителна практика и на недобросъвестна конкуренция и др.

Постепенно се формира  специалния режим на повишената правна защита на потребителите. Съществена заслуга за развитието на този режим има Европейската общност през различните етапи на нейното развитие. Конкретен израз на тази повишена защита е предвиждането на обективна, безвиновна отговорност на производителя или търговеца за обезщетяване на вреди, причинени от дефекти стоки. Тенденция към  засилване на защитата на потребителите намира отражение и върху развитието на нашето законодателство. Още в средата на 80-те години се въвежда и у нас  така наречената отговорност за продукцията. Тази отговорност е общ проблем, който се поставя за всяка продукция с недостатъци, от която могат да възникнат вреди.

4. Успоредно с повишаване на обществения интерес към защита правата на потребителите, през последните четири десетилетия се появява и тенденция към оформяне на т. нар. потребителско право. Политиката на Европейската общност в областта на потребителската защита не следва да се разглежда като завършена система. Тя се намира в процес на непрекъснато развитие. Последното е в две основни направления:

а) защита на качеството и безопасността на стоките;

б) защита на икономическите интереси на потребителите;

Важно значение за развитието на европейското потребителско право има договорът от  Маастрихт от 1992 година. В него е въведена особена глава за потребителската защита. С нея се възприема един нов принцип, този на субсидиарността. Общността допринася за защитата на интересите на потребителите и  за гарантирането на високо ниво на потребителската защита.

Изводите, които могат да се направят от разрешенията , възприети с договора от Маастрихт, са следните:

– защитата на потребителите става експлицитно изразена като един от аспектите на политиката на Общността.

– занапред няма никакво съмнение, че защитата на потребителите е една от основните цели и грижи на политиката на Европейската общност;

– общността трябва да подържа повишено ниво на протекция, на потребителите. Това означава, че Общността трябва да приеме за модел онези законодателства, които са най- напреднали, най- силни по отношение на защитата на потребителите;

– в своята политика на защитата на потребителите Европейската общност разполага с широк избор на средства;

– процедурата, която трябва да се следва за реализация на вътрешния пазар и за специфичните действия във връзка със защитата на потребителите. Какво е бъдещето но правото на Европейската общност за защита на потребителите? След подписването на договора от Маастрихт през 1992 г. Ръководителите на тази общност, изглежда, че се колебаят върху начините, по които следва да се провежда политиката в защитата на потребителите. Имат се предвид три възможни насоки:

– според едната се запазва принципът на субсидиарност на актовете на Европейската общност. При неговото действие защитата на потребителите трябва да бъде по същество урежданата чрез националните законодателства на страните членки.

– според втората насока политиката на защита на консуматорите от страна на Европейската общност след Маастрихт трябва да следва един ускорен ритъм.

– според третата насока Европейската общност ще провежда линия на истинска унификация на правото на консуматорите.

Процесът на правната евроинтеграция, в който участва нашата страна, е могъщ стимулатор за приемането на специално законодателство и у нас, насочено към повишаване на потребителската защита.

Съществено значение за колективната защита има дейността на потребителските съюзи и асоциации и на държавните органи в тази област. Както показва досегашният опит в редица европейски страни като Франция, Германия, Англия и други, в които намира приложение колективният метод на защита на потребителите, колективният ищец по начало, освен за имуществено обезщетение за увредените потребители, претендира и да бъдат прекратени противоправните действия, като се произнесе  съответно съдебно решение. С него пък се нанася чувствителен удар по търговските интереси и реноме на ответника – производител или търговец, нарушил изискванията на потребителското право.

Асоциациите на потребителите обаче не винаги разполагат с необходимата информация и средства за подаване на искове. Те са лишени от необходимите финансови средства, поради което се въздържат от извършването на съдебни разходи по дела, резултатът от които е непредсказуем. Поради тези причини в редица страни, в това число и у нас, често пъти прибягват към други мерки за защита, като например: контрареклама, бойкот на производители и търговци, предлагащи опасни или некачествени стоки.

Специфичен белег на потребителското право като комплексна, интердисциплинарна категория е наличието на норми, които отговарят комулативно на две изисквания:

- прилагането им се отнася за отношения между производители, вносители и търговци, от една страна, и потребители на стоки и услуги от друга.

- целта на правилата, включени в разглежданото право, е да покровителстват потребителите, респективно да осигуряват тяхната защита.

Понятието „защита“ според потребителското право включва както материалноправни, така и процесуалноправни елементи. Към първите спадат най - вече регламентирането на основните права на потребителя. Става дума за такива права, като:

– защита срещу рискове от придобиване на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото на потребителя;

– защитата на икономическите интереси на потребителите при придобиване на стоки и услуги;

– събирането и даването на информация за стоките и подпомагането достъпа до съдебни и специални процедури  за защита на потребителите;

– борба с неравноправните клаузи в потребителските договори;

-         устойчивото развитие на околната среда и гражданското общество в условията на пазарна икономика;

Потребителска политика и потребителско право

Правната защита на потребителите е тясно свързана с потребителската политика в национален и международен мащаб. Както и в други области на обществените отношения, така и в сферата на защита на потребителите правото е основен способ за реализиране на съответната политика. Характерно за потребителската защита през периода на социалистическото развитие на страната е интензивното използване на държавни механизми за нейното провеждане. След промените през 1990 г., въпросите на потребителското право се решават най-вече с помощта на пазарните механизми. Без да се абдикира напълно от грижата на държавата за въздействие, все пак тази грижа в значителна степен сега е ограничена, като е открит пътят за въздействие главно чрез способите на стоково-паричните пазарни отношения, и по-конкретно – чрез търсенето и предлагането.

Пазарните механизми обаче не винаги държат сметка за интересите на потребителя. Тъкмо обратното. Характерното за тях е, че по – силните в икономическо отношение субекти – производители и търговци – са склонни често пъти да погазват потребителските интереси в условията си за реализация на по – голяма печалба. Случаите на пласиране на некачествени, опасни за живота и здравето на гражданите стоки през последните десет години не са рядко явление. Българският потребител понякога, като по – слаба и зависима страна, е обект на манипулиране от производители и специалисти в маркетинга, увреждащи неговите интереси. И за нашия потребител важи – дори в по-голяма степен – констатацията на известния белгийски юрист проф. Бургоани, който заявява, че потребителят в развитите капиталистически държави е едновременно и „крал и роб“ при условията на консуматорското общество, че той често пъти е жертва на недобросъвестни прояви, на злоупотребите с права от страна на мощните в икономическо отношение предприятия на капиталистическите производители и търговци, които в това отношение са по – опасни, тъй като са адекватни на самата система на капитализма.

 

WWW.POCHIVKA.ORG