Home Икономика Стопанството на Германия между двете световни войни (1919-1939 г.)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Стопанството на Германия между двете световни войни (1919-1939 г.) ПДФ Печат Е-мейл

Стопанството на Германия между двете световни войни (1919-1939)

Следвоенна стопанска криза в Гремания (1919-1923)

Участието на Германия в ПСВ довежда до катастрофа в националната икономика. Тя губи във войната около два милиона и 700 000 души.  Войнат апревръща в инвалиди допълнително около милиони и половина от населението н астраната. Венните разходи са 150 милиарда марки и държавният дълг нараства повече от 30 пъти. На разрушената от войната германска икономика е нанесен допълнително удар от държавите победителки с условията на мирния договор, който е подписан през юни 1919 година. Подписан е в двореца Версай. В резултат на договора германия губи една осма от територията, повече от 75% от находищата на железни руди, около 30% от находищата на каменни въглища, повече от 40% от мощностите за добиване на чугун, повече от 30% от мощностите за добиване на стомана и 15% от обработваемата земя. С този договор Германия трябва да върне на Франция Елзас и Лутарингия. Предава на Белгия окръзите Айпен и Малмеди, на Дания – северните части на областта Шлезинг, Люксембург се отделя като самостоятелно херцогство, всички германски колонии са поделени от държавите победителки. Анекси - Германия трябва да заплати на държавите победителки 132 милиарда златни франка обещетение. Контрибуции – компенсации за нанесени щети. Държавите победителки конфискуват 500 000 локомотива, 150 000 вагона, селскостопанска техника и 140 000 млечни крави.  Конфискувани са всички търговски кораби на германия с водоизместимост над 1600 бруторегистър тона и половината от корабите с водоизместимост между 1000-1600 бруторегистъ тона. След войната и с подписването на версайския договор наионалното богатство на германия е намалено наполовина. След края на войната настъпва стопански хаос. Индексът на индустриалното производство продължава да пада чак до 1922 година, демобилизацията на армията води до голямо увеличение на безработицата и спадане на работната заплата. В страната нараства и социалното напрежение, което се изразява в масови революционни брожение през 1917-1922 година, чиито цел и искания са за установяване на съветска република в Гремания. Най-големият проблем на германската икономика е огромната по размерите си инфлация след войната. В края на 1918 година паричната маса в обръщение е 33 милиарда марки, в края на 1919 – нараства на 50милиарда, в края на 1920 – 82 милиарда марки, в края на 1921 година – 123 милиарда, в края на 1922 – 1295 милиарда, в края на октомври 1923 година книжно паричната маса е 3 клинталиона. Това довежда до катастрофално обезценяване на марката. Още в края на 1920 година общият индекс на цените на едро е 21 пъти по-голям в сравнение с довоенното ниво. Покупателната способност н амарката през 1921 година е намалена два пъти спрямо 1913. През 1922 е намалена 49 пъти, а от края на 1922 до края на октомври 1923 покупателната и способност е намалена 24 милиона пъти. Валутният курс н амарката спрумо долара до войната в Берлин 1 долар се заменя са 4,2 марки. В края на 1918 1 долар – за 8,27 марки, през 1923 – 1 долар  - за 4200 милиарда марки. След военната инфлация се отразява тежко и на състоянието на кредита в германия. Началото на 1924 сумата на депозитите в кредитните баки е около 2 милиарда златни марки срещу 10 милиарда през 1913. Вложенията в спестовните каси намаляват от 20 милиарда марки на 608 милиона марки. Реалната стойност на банковия депозит през 1923 е само 15% от реалната стойност на депозита от 1913 година. Производството също е затруднено. През 1923 промишлената продукция е съкратена около 2 пъти в сравнение с довоенното ниво, а реалният обем на банковия кредит е намален повече от 10 пъти. Изчислено в довоенни марки кредитните операции на банките през 1923 са само 9% от кредитните операции през 1913. От цифрите става ясно, че ролята н акредита в оборотния капитал на индустриалното производство рязко спада и това не моге да не влияе зле на самото производство. В условията на стопански и валутен хоас се засилва процеса н аканцинтрация на капитала в германия. През периода 1919-1923 са създадени огромни концерни. През есента на 1921 е създаден тръстът Сименс-Рейн-Елбе-Шукерт-Юнион. Към 1923 той притежава 2890 индустриални предприятия, банки, хотели, ресторанти, вестници и други. Има участие в различни предприятия в Австрия, Швеция, Дания, Италия, Испания, Бразилия, Индонезия. В него работят над 1 милион души. Към 1924 година общото му имущество се изчислява на над 100 милиарда долара. Други такива гиганти са Круб, Волф, Феглер.

Не са по-малки проблемите и на селското стопанство след войната. Инфлациянта, репарационният дълг, стесняването на вътрешния пазар, което е съчетано с почти напълно замразени международни търговски връзки принуждават едрите земевладелци да съкръщават значително своето производство. Много от дребните селски стопанства се разоряват. През разглеждания период общат апродукция на зърнени храни е намалени наполовина, на картофите с 45%, животинската продукция също е съкратена наполовина. В такава обстановка се създават възможности за натрупване на големи печалби от едрите собственици, главно в индустрията. За да се спасят тези печалби от инфлацията и контрола на държавите победителки, в периода от 1919-23 година се засилва процеса на износ на капитали в чужбина. През този период зад раница се изнасят на 15 милиарда златни марки, като това допълнителн овлошава икономическата ситуация, тъй като германското стопанство е лишено от тези финансови ресурси. Износът на капитали зад граница е съпътстват от щедри държавни инвестиции в индустриалното производство. Така германия отклонява средства от изплащането на репарации. Същевременно става изключително труден контролът от страна на дръжавите победителки. През 1922 германия иска мораториум върх изплащането на репарациите. Англия и сащ са склонни на такава отстъпка, а франция се обявява против. Франция обвинява германия, че умишлено не изпълнява репарационните си задължения. В края на 1922 франция заявява през победителките, че като наказателна мярка срещу германия ще окупира Рурската област. На 12 януари 1923 френски и белгийски войски окупират областта. В района са 10% от населението на германия, 40% от производството на стомана, 70% от производството на чугун, 80% от добива на каменни въглища. Правителството на канцлера Куно обявява политика на пасивна съпротива срещу агресията на Франция. Той отказва да води преговори с репарационните комисии докато е окупирана рурската област. Провежда се агитация сред работниците, за да прекратят работа в окупираните райони. Затова, че големите индустриални фирми ще претърпят загуби, те са субсидирани от държавата с 1 милиард и 300 милиона златни марки. Лятото на 1924 се създава реална опасност от пълен срив на германската икономика. На лондонската конференция на държавите от Антантата САЩ прокарва т.нар. план Дауес, който има за цел да възстанови германското стопанство. През август 1924 Германия приема този план. Той предвижда предоставяне на заеми (главно американски) за възстановяване на германското стопанство. Предвижда се засилване на американските и английските инвестиции в Германия, намаляване размера на репарациите, настаняване на репарационни агенти, които да контролират германския стопански апарат и финансовите потоци т.е. да се окаже финансов контрол върху германската икономика. Планът предвижда също прекратяване на окупацията на рурската област. Възстановяването и стабилизацията започват от есента на 1923 година. През октомври същата година е създадена рентна банка. През ноември тя започва емисии на нови парични знаци – рентни марки. Размерът на тази емисия е ограничен – 3 милиарда и 200 милиона марки, които са капитала на банката. Една рентна марка се обменя срещу 600 милиарда марки банкноти на райхсбанк. Рентните марки не можели да се обръщат в злато. Обезпечението с ипотечно имущество не е надеждно, но все пак рентната марка изиграва положителна роля за финансовата стабилизация, защото запазва твърд курс. След създаването на рентната марка Германия предприема мерки за стабилизиране на бюджета чрез рязко съкращаване на държавните разходи и увеличаване на данъците.

През октомври 1923 държавните приходи от данъци са 20 милиона златни марки и с тях се покриват половин процент от държавните разходи. През март 1924 държавните приходи от данъци са увеличени на 600 милиона златни марки и с тях напълно се покриват разходите на държавата. Окончателното завършване на реформата в паричното обръщение става с приемането на планът Дауес. Освен тези мерки за възстановяване на стопанството, планът предвижда реорганизация на райхсбанк и нейните емисии. В съответствие с това са иззети от обръщение рентните марки. Райхсбанк започва да изкупува своите обезценени банкноти чрез обмяна с нови при съотношение 13л. марки срещу 1 трилион книжни инфлационни марки. През август 1924 година е приет закон за райхсбанк, според който банкнотите, емисирани от банката се обезпечават не по-малко от 40% сэс злато и девизни средства. Тези банкноти принадлежат на обмяна срещу чужда валута по курс обявен от банката. Според закона райхсбанк става напълно независима институция. Тя се управлява от генерален съвет, в който половината от членовете са чужденци. Един от тях отговаря за банковата емисия.

Германското стопанство по време на стабилизацията 1924-1929 година

Икономическата стабилизация на Германия става чрез пряка и косвена намеса главно на САЩ и от части на Англия. Планът Дауес е само началото на тази намеса. Особено активни в помощта си за германското стопанство са американските големи корпорации и банки. През периода 192401932 година в германското стопанство са вложени повече от 30 милиарда златни марки основно в индустриалната сфера. Финансовата стабилизация и външните капиталови инжекции довеждат до бързо съвземане на индустрията. През 1925 по някои световни показатели Германия се доближава до военното си ниво като се наблюдават някои характерни особености на индустриалното развитие в световен мащаб между двете световни воини. Например засилените темпове на инсталиране на електромощност – през 1925 те са 8 пъти по-големи от 1907 година. През 1924 общият обем на индустриалното производство в Германия все още не е достигнало довоенното си ниво. Масовото навлизане на американските капитали в индустрията проявява своя ефект към 1927-28 година, когато по относителен дял в световното индустриално производство Германия отново се нарежда на второ място след САЩ. Американските инвестиции са съпътствани с щедро предоставяне на модерни американски технологии и модернизация, което също съдейства за увеличаване на темповете и ефективността на германското индустриално производство. В резултат неговият обем през 1929 година е с 13% по-голям от този през 1913. Годините на икономическата стабилизация, главно под влияние на засиленото присъствие на американските капитали в германското стопанство, в Германия се засилва процесът на монополизация. Картелната форма е изместена от тръстовете и концерниите. Същевременно германските монополи са на интернационализация. Те участват в около 200 международни монополни обединения от общо 300 в света. Развиват се новите индустрии – електротехническата и химическата. В химическата господства И.Г. Фармен Индустри, а в електрическата – Сименс и др. В металургията през 1926 година възобновява дейността си стоманеният тръст. Положително развитие има и в машиностроенето. Особено в областта на производството на металорежещи машини и автомобилостроенето. Трайно се настаняват германските автомобилни компании Дизел и Даймер Бетс. Възстановяването и развитието на производството става база за съживяване и стабилизация на кредита. Ръстът на стокооборота и стабилната валута създава условия за разширяване на търговският кредит. Банкерският кредит също минава довоенното си ниво. В този период продължава процесът на концентрация на банковия капитал в Германия. През 1913 седем големи берлински банки притежават 37% от собственият си капитал и 47% от депозитите на всички кредитни банки в страната. През 1929 година в ръцете на пет големи берлински банки са съсредоточени 42% от собствения капитал и 63% от депозита на всички кредитни банки. При селското стопанство темповете на развитие са по-ниски от тези в индустрията. През 1928-29 този отрасъл не е достигнал довоенното си ниво. Причините за това са териториалните и материалните загуби и недостатъчното внимание от страна на държавата към отрасъла. Нестабилното положение в селското стопанство през 90 години и по време на стабилизацията довежда до засилване на процеса на концентрация на поземлената собственост. През 1929 година дребните селски стопанства, които са около 60% от общия брой, владеят 12% от цялата обработваема земя, а едрите владеят около 45% от нея.

Стопанството на Германия през 1929-33 година и стопанската политика на националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер

Първите симптоми на затруднения в икономиката на Германия се чувстват през 1927-28 година, когато започва свиване на производството в леката, а през 1928 година и в тежката индустрия. Курсът на акциите в Германия спада с 10% в сравнение с САЩ, но заради голямото и обвързване с американския капитал борсовият крах в САЩ се отразява и на Германия. През 1929-31 година банковите фалити се увеличават 1,5 пъти. В Англия през същия период с 16% се увеличават банковите депозити. Кризата в търговията се изразява в съкращаването на производството и в свиване на външната търговия. През 1932 година (върхът на кризата) обемът на производството спада с повече от 40% в сравнение с 1929 година, а външната търговия се свива с повече от 50%. Кризата в кредитната система се изразява с значително съкращаване на търговския и банкерския кредит. През 1930 година депозитите в кредитните банки на Германия намаляват с 1 милиард и 200 милиона марки. Това се запазва и през 1931 година. Преплитането на индустриалната с аграрната кризи се изразява в широкото разтваряне на „ножицата на цените” на селскостопанските производства. В периода 1924-29 година принудителните продажби на земи за дългове са 1650 участъка средно годишно, по време на кризата -  5100. Кризата прави плана Дауес неизпълним. През 1930 година той е подменен от САЩ, Англия и Франция с плана Янг. С него е намалена още веднъж сумата на репарациите, отменен е контролът над германската икономика.  По предложение на американския президент Хувър е въведен годишен мораториум. В началото на кризата Германия се управлява от Брюнинг.  Кабинетът му се опитва чрез традиционни мерки да се справи с кризата. Инвестира в едрите предприятия и банките над 3 милиарда марки. Финансова помощ получават и големите фирми износителки, на 13 000 земеделци се отпускат помощи, но нищо не се променя и правителството пада от власт. През есента на 1923 година Хитлер печели изборите на 30.01.1933 и въвежда нов тип политика. Изграден е нов апарат за контрол над стопанството. През  юни 1933 година е създаден генерален съвет за стопанството, който има функциите на управителен орган. В него влизат представители на големи корпорации – Круб, Феглер. Назначени са комисари в отделните области, които изключителни пълномощия. 1933 година – държавата принудително извършва уедряване на производството. Подготовката за война през 1933-36 година довежда до държавни инвестиции в стопанството над 90 милиарда марки. Засилва се технологичната помощ от САЩ, както и финансовата. Септември 1936 година е приет четири годишен план „за мобилизация на икономическите ресурси на Германия”. Започва разширяването на военното производство, внасят се суровини от Швеция, Норвегия, Люксембург. Специални грижи се полагат за производството на бензин и синтетичен каучук. През януари 1934 година е обявен краят на класовите борби, работниците стават войници на труда. Главно поради засилената милитаризация на икономиката Германия не преживява кризата като другите държави, но въпреки всичко влиза във ВСВ неподготвена.

 

WWW.POCHIVKA.ORG