Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА

Соматичният дял на периферната нервна система се състои от 31 чифта гръбначномозъчни и 12 чифта черепномозъчни нерви.

Гръбначномозъчните нерви (nn. spinales), както вече беше казано, излизат от гръбначния мозък. Всеки гръбначномозъчен нерв се обра­зува от две коренчета — предно и задно, които се появяват по стра­ничните бразди на гръбначния мозък. Предното коренче е двигателно, а задното сетивно. В областта на междупрешленните отвори двете корен­чета се доближават едно до друго (моторното приляга към сетивното), като образуват заедно ствола на периферния нерв, който невролозите наричат връв (funiculus). На това място задното (сетивното) коренче образува нервен възел (ganglion spinale), с който предното коренче ня­ма връзка. След възела влакната на двете коренчета се смесват и образуват гръбначномозъчния нерв (фиг. 345). Благодарение на това гръбначномозъчните нерви съдържат аферентни и  еферентни влакна.

При заболяване на задните коренчета се наблюдават сегментарни нарушения на сетивността, а при засягане на предните — на движе­нието. При възпаление на връвта възникват едновременно сетивни и двигателни разстройства.

След излизането от гръбначномозъчния отвор всеки от гръбначно­мозъчните нерви се разделя на два клона — заден и преден.

Задните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami dorsales) са тънки клончета, които със своите  сетивни и моторни клончета инервират кожата на тилната област, задната страна на шията и гърба и дълбоките гръбни мускули. Само вторият от задните клонове е по-дебел и дава клончета за тилната област на главата.

Предните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami ventrales) инервират кожата и мускулите по предната страна на тялото и край­ниците. Нервите, инервиращи крайниците, образуват сплетения (plexus). Изключение правят десетте чифта гръдни нерви (II—XI). Различават се три големи сплетения; шийно, мишнично и поясно-кръстцово. По-малките — опашното и срамното сплетение, са части от голямото поясно-кръстцово сплетение.

Шийното сплетение (plexus cervicalis — фиг. 346) се образува от свързването на предните клонове на първите 4 шийни нерви (С,— Clv). То се разполага встрани и пред напречните израстъци на II до IV шиен прешлен и се покрива отпред от гръднично-ключично-сисовидния мускул. От него се отделят няколко по-къси сетивни нерва (голям ушен нерв, малък тилен нерв, кожният нерв на шията и надключичните нерви) и един по-дълъг моторен нерв (диафрагменият нерв).

Сетивните нерви излизат изпод задния ръб на гръднично-ключично-сисовидния мускул, след което се пръскат и инервират ко­жата в съответната половина на шията и тила.

Диафрагменият нерв се спуска по предната повърхност на стълбестите мускули и през горния отвор на гръдния кош навлиза в гръдната кухина. Тук, допрян до срединната повърхност на белите дробове, минава встрани от сърцето между перикарда и плев­рата и достига до диафрагмата, която инервира.

Освен диафрагмения нерв от шийното сплетение се отделят ня­колко къси моторни клончета, които инервират трапецовидния мускул, дълбоките шийни мускули и каудалните подезични мускули.

Мишничното сплетение (plexus brachialis) се образува от предните клонове на долните 4 шийни нерва и част от първия гръден нерв (C_v —C_V111и Th₁ — вж. фиг. 346). Разположено е в долната част на шията и минава зад ключицата, която го дели на две части: надключична и подключична.

От надключичната част излизат няколко къси клона (задлопатковият нерв, дългият гръден нерв, подключичният нерв, подлопатковият нерв, предните гръдни нерви, подлопатковите нерви, подмишничният нерв), които инервират част от шийните мускули, мускулите на раменния пояс и раменната става.

Подключичната част се състои от три дебели ствола — латерален, медиален и заден, които обхващат подмишничната артерия и вървят заедно с нея в подмишничната ямка. Те дават началото на дълги нерви (мускулно-кожния нерв, срединния нерв, лъчевия нерв и ла­кътния нерв), които отиват в горните крайници и инервират кожата и мускулите им.

Мускулно-кожният нерв изхожда от страничния ствол. Той пробожда клюно-мишничния мускул и се спуска между двуглавия миш­ничен мускул и мишничния мускул, инервира ги и се продължава като сетивен клон за лъчевата страна на предмишницата.

Срединният нерв (m. medianus) се образува от две клончета, из­хождащи от страничния и вътрешния ствол на мишничното сплетение. Спуска се надолу и в областта на мишницата той минава по медиал­ната страна на двуглавия мускул заедно с мишничната артерия. В ла­кътната ямка нервът пробива облия прониращ мускул и повърхностния сгъвач на пръстите. По-надолу в предмишницата той върви между повърхностния и дълбокия сгъвач на пръстите, достига до дланната страна на китката и се разпада на своите крайни клончета. В областта на мишницата срединният нерв не отделя клончета. На предмишницата отделя клончета, чрез които инервира всички мускули по предната страна с изключение на лакътния сгъвач на китката и вътрешната по­ловина на дълбокия сгъвач на пръстите. В дланната област той инер­вира част от мускулите и кожата на голямопръстното възвишение, кожата на първите три пръста и лъчевата половина на IV пръст.

Лакътният нерв (n. ulnaris) изхожда от вътрешния ствол на мишничното сплетение. Върви по латералната страна на предмиш­ницата и зад вътрешния надкондил отива на предмишницата. На пред­мишницата той върви заедно с лакътната артерия и инервира лакътния сгъвач на китката и вътрешната част на дълбокия пръстов сгъвач. На равнището на гривнената става се разделя на два клона — гръбен и дланен. Тръбният клон отива по тръбната страна на ръката, разпада се на няколко клончета и инервира кожата на медиалната й половина, V, IV пръст и медиалната страна на III пръст. Предният клон отива по дланната повърхност и инервира кожата на V и медиалната страна на IV пръст, а с по-дълбоко навлизащи клончета — мускулите на малкопръстовата възглавничка, привеждача на палеца, предните и задните междукостни мускули    и два от червеобразните  мускули.

Лъчевият нерв (n. radialis) е продължение на задния сноп от мишничното сплетение. Той върви по задната страна на мишницата, завива спираловидно около лъчевата кост под триглавия мускул, за който отделя клончета, и между мишничния и мишнично-лъчевия мускул преминава по предмишницата. В началото на последната се разделя на два клона — повърхностен и дълбок. Повърхностният клон из­лиза в долната трета на предмишницата по гръбно-лъчевата страна и отива към тръбната повърхност на ръката. Тук той инервира кожата на латералната й половина, I и II пръст и медиалната страна на III пръст. Дълбокият клон се провира между мускулите, излиза по тръб­ната страна на предмишницата и инервира всички разгъвачи.

От подключичната част на мишничното сплетение се отделят ня­колко кожни нерва — медиалният кожен нерв на мишницата, медиал­ният кожен нерв на предмишницата. Двата нерва инервират кожата по медиалната страна на мишницата и предмишницата.

Предните клонове на гръдните гръбначномозъчни нерви (nn. intercostales) вървят в междуребрените пространства (фиг. 347). Те минават между външните и вътрешните междуребрени мускули, като придружават междуребрените артерии. От тях се отделят моторни клончета за междуребрените мускули и сетивни клончета за кожата и плеврата. Първите 6 от междуребрените нерви инервират междуреб­рените мускули, кожата и млечната жлеза, а останалите 6 стигат до коремните мускули, инервират ги и отделят сетивни клончета за кожата на коремната стена.

Поясно-кръстцовото сплетение (plexus lumbosacral) е изградено от предните клонове на поясните и първите 3 кръстцови нерва (фиг. 348). То се разделя на поясно и кръстцово сплетение.

Поясното сплетение (plexus lumbalis) сe образува от пред­ните клонове на последния гръден нерв, трите (I—III) поясни нерва и част от IV поясен нерв. Разполага се пред напречните израстъци на поясните прешлени, в началото на големия объл поясен мускул. От него се отделят и излизат зад страничния ръб на големия объл поясен мускул къси и дълги клонове. Късите клонове със сетивните и мотор­ните си клончета инервират хълбочно-поясния мускул, квадратния поясен мускул, долната част на коремните мускули и кожата в лонната област. Дългите клонове (подчревният нерв, хълбочно-слабинният нерв, полово-бедреният нерв, страничният кожен бедрен нерв, затулящият нерв и бедреният нерв) се разклоняват в коремната стена, вън­шните полови органи и бедрото. Първите два вървят между долния край на коремните мускули, инервират кожата и някои от мускулите на коремната стена.

Някои от клончетата на хълбочно-слабинния нерв заедно с полово-бедрения нерв стигат до външните полови органи и инервират ко­жата им, слабинната област и най-горната част на бедрото.

Страничният кожен бедрен нерв минава под слабинната връзка и се разклонява в кожата на страничната страна на бедрото.

Затулящият нерв напуска тазовата кухина през затулящия отвор и се разклонява всред мускулите на вътрешната група на бедрото и ги инервира. Със сетивните си клончета той инервира кожата по ме­диалната страна на бедрото.

Най голям от дългите клонове е бедреният нерв(n. femora-lis). Той се спуска надолу между големия объл поясен мускул и хълбочния мускул и заедно с последния напуска тазовата кухина, мина­вайки под слабинната връзка. На предната страна на бедрото той се разделя на сетивни и моторни клончета. Сетивните клончета инервират кожата по предно медиалната страна на бедрото. Един от тях, значи­телно по-дълъг, се спуска по медиалната страна на бедрото и под­бедрицата, завива около вътрешния глезен и завършва по вътрешния ръб на ходилото.

Моторните клонове инервират мускулите от предната страна на бедрото (четириглавия бедрен мускул, шивашкия мускул и мускула обтегач на широката бедрена фасция).

Кръстцовият сплит (plexus sacralis) е най-големият от нервните сплитове в човешкото тяло. Той се образува от предните клонове на IV и V -поясен и на I, II и III кръстцов нерв. Нервните корени се сли­ват с долните си краища и образуват дебела, приблизително триъгълна пластинка, която се разполага по предната повърхност на крушовидния мускул. Излизащите от него клонове биват къси и дълги. Късите кло­нове (горният и долният седалищен нерв) напускат тазовата кухина през седалищния отвор и инервират седалищните мускули. Горният седалищен нерв инервира малкия и средния седалищен мускул, а дол­ният — големия седалищен мускул. Към дългите клонове спадат зад­ният кожен нерв на бедрото и седалищният нерв.

Задният кожен нерв на бедрото напуска малкия таз през крушовидния отвор заедно с долния седалищен нерв, спуска се надолу и инервира кожата в седалищната област и задната страна на бедрото до задколянната ямка.

Седалищният нерв(n. ischiadicus) е непосредствено продъл­жение на кръстцовото сплетение. Той е най-големият нерв в човеш­кото тяло. От тазовата кухина излиза през големия седалищен отвор под крушовидния мускул. Спуска се надолу по задната страна на бедрото, покрит в началото от големия седалищен мускул, надолу от задните бедрени мускули. В горната част на задколянната ямка се раз­деля на два големи клона — голямопищялния нерв и общия малкопищялен нерв. В областта на бедрото отделя клончета, чрез които инервира двуглавия бедрен мускул, полусухожилния и полуципестия мускул.

Голямопищялният нерв (n. tibialis) се спуска надолу по средата на задколянната ямка, навлиза под триглавия прасцов мускул и върви между последния и дълбоките мускули. Стига до вътрешния глезен, завива около него и минава по стъпалната страна на ходилото, където се разделя на два клона — вътрешен стъпален и външен стъ­пален. Двата клона се разклоняват на мускулни и сетивни клончета и инервират мускулите и кожата по стъпалната страна на ходилото. В самото начало голямопищялният нерв отделя мускулни и сетивни клон­чета за мускулите и кожата по задната страна на подбедрицата.

Общият малкопищялен нерв (n. peroneus communis) върви по външната страна на задколянната ямка към главата на малкопищялната кост, завива около нея и се разделя на два Клона — повърх­ностен и дълбок. Повърхностният клон се спуска всред мускулите от малкопищялната група и ги инервира. На границата между средната и долната трета излиза под кожата и преминава върху тръбната повърх­ност на ходилото, където се разделя на вътрешно и междинно клонче, които инервират кожата по тръбната страна и пръстите. Дълбокото клонче върви заедно с предната голямопищялна артерия всред муску­лите от предната група, преминава по тръбната повърхност на ходи­лото и завършва като сетивен клон в кожата на първото междупръстно пространство. По своето протежение отделя клончета за мускулите от предната група на подбедрицата.

Както беше споменато вече, долните предни клонове на кръстцо-вите нерви — III и IV, образуват срамния сплит (plexus pudendalis), a V — опашния сплит (plexus coccygens). Нервите, излизащи от тях (нервът за междинницата, тилният нерв за половия член при мъжа и тилният нерв за клитора при жената), инервират междинницата, вън­шните полови органи и част от тазовите органи.