Joomla Software solutions Template

Payday loan

РЕГУЛАЦИЯ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Във функционално отношение сърцето и кръвоносните съдове са най-тясно свързани помежду си и образуват единната сърдечно-съдова система. Поради това регулацията на състоянието на кръвоносните съдове е тясно свързана с регулацията на сърдечната дейност и се осъществява по нервнорефлексен и по хуморален път.

Инервация на кръвоносните съдове. За пръв път инервацията на кръвоносните съдове е доказана през 1851 г. от големия френски учен Клод Бернар. Той е наблюдавал, че ако се пререже шийният симпатиков нерв от едната страна на зайче, ухо­то от съответната страна става по-топ­ло и по-червено, а множество кръво­носни съдове, които дотогава не са се виждали, се разширяват и стават ви­дими (фиг. 266). Ако се дразни пери­ферният, т. е. отиващият към главата край на прерязания симпатиков нерв, ухото силно побледнява и станалите ви­дими кръвоносни съдове наново изчез­ват. Този опит показва, че симпатиковите нервни влакна, отиващи към гла­вата на зайчето, упражняват едно по­стоянно съдосвиващо влияние. Когато тези влакна се прережат и постъпващи­те по тях постоянни съдосвиващи влия­ния се премахнат, кръвоносните съдо­ве, до които достигат тези влакна, се разширяват. Че действително тези влак­на упражняват съдосвиващо действие, показва и фактът, че при дразненето на техните периферни, отиващи към ухото   краища   кръвоносните   съдове

наново се свиват и ухото побледнява. Впоследствие бяха открити и съдоразширяващи нервни влакна, при чието дразнене кръвоносните съдове се разширяват.

Нервите, които свиват кръвоносните съдове, бяха наречени съдосвиващи или. вазоконстрикторни, a тези, които ги разширяват— съдоразширяващи или вазодилататорни.

По-сетнешни изследвания показаха, че съдосвиващите и съдоразширяващите нерви са само проводници на импулсите, възникващи в открития през 1871 г. от руския учен Ф. В. Овсяников специален съдодвигателен или вазомоторен център. Този център се намира в продълговатия мозък, в непосредствено съседство с центъра, регу­лиращ сърдечната дейност, и заедно с него образува т. нар. център на кръвообращението. Вазомоторният център подобно на центъра на сърдечната дейност се намира в постоянен тонус, т. е. в състояние на постоянно възбуждане, което се поддържа по нервнорефлексен и по хуморален път. Важна роля в това отношение играят импулсите, по­стоянно постъпващи към него от различните рецептори в тялото и особено от рецепторите, разположени в стените на самите кръвоносни съдове. Редица циркулиращи в кръвта химични вещества участвуват също в поддържане тонуса на вазомоторния център не само рефлексно, като дразнят химиорецепторите, но и пряко, като дразнят непосред­ствено клетките на вазомоторния център. В това отношение особено отчетливо е влиянието на въглената киселина. Повишеното съдър­жание на последната в кръвта дразни непосредствено клетките на вазомоторния център и предизвиква свиване на кръвоносните съдове.

Върху тонуса на съдодвигателния център оказват влияние и по-висшите отдели на ц. н. с.—средният, междинният и малкият мозък и особено кората на големите мозъчни полукълба. Намерено е, че при дразнене на определени точки от подкоровите отдели на ц. н. с. и особено на хипоталамуса в междинния мозък настъпват  отчетливи промени в кръвното налягане. От друга страна, чрез кората на голе­мите мозъчни полукълба се осъществява условнорефлексната регу­лация на сърдечно-съдовата система, като по този начин се постига най-финото и точно приспособяване на кръвоснабдяването на различ­ните органи и системи в организма към непрекъснато изменящите се условия на заобикалящата го външна и вътрешна среда.

Нервнорефлексна регулация на кръвообращението. За изуча­ване на нервнорефлексната регулация на кръвообращението голямо значение имат работите на Павлов, проведени през първия период от неговото научно творчество. С тези свои работи Павлов показа, че в стените на всички кръвоносни съдове се намират в изобилие рецеп­тори, възбуждащи се при промяна в кръвното налягане или в хими­чния състав на кръвта. Възникналите в тези рецептори възбудни импулси достигат до вазомоторния център в продълговатия мозък и изменяйки неговия тонус чрез съответните вазомоторни нерви, пред­извикват определени промени в просвета на кръвоносните съдове. Поради тесните анатомични и функционални връзки, които съществу­ват в продълговатия мозък между вазомоторния център и центъра, регулиращ сърдечната дейност, възникналите възбудни импулси в съдо­вите рецептори достигат и до центъра на сърдечната дейност и чрез него изменят дейността на сърцето. По този начин в резултат на съгласуваните промени в просвета на кръвоносните съдове и в дейността на сърцето настъпват определени промени в кръвното налягане, в ре­зултат на които то се поддържа на едно относително постоянно ниво. Възникналите поради една или друга причина промени в нормалното ниво на кръвното налягане, възбуждащи рецепторите в съдовите стени, предизвикват по нервнорефлексен път такива промени в тонуса на кръвоносните съдове и в дейността на сърцето, че кръвното налягане бързо се връща към своето нормално ниво. Това явление Павлов на­рече саморегулация на кръвното налягане и го разглежда като общ принцип в организма, който се наблюдава при регулацията на редица други негови дейности (дишане и пр.). Рефлексите, които вземат уча­стие при саморегулацията на кръвното налягане, биват два вида: едни, които влизат в действие при спадане на кръвното налягане и предизвикват покач­ването му — това са т. нар. пресорни ре­флекси, и други, които влизат в действие при покачване на кръвното налягане и довеждат до спадането му — т. нар. депресорни рефлекси. Рецепторите, чието дразнене предизвиква влизането в дейст­вие на тези пресорни или депресорни ре­флекси, се намират във всички кръвонос­ни съдове на тялото. В особено голямо количество и с особено лесна възбуди-мост тези рецептори се намират в опре­делени места на съдовата система, които се наричат съдови рефлексогенни зони (фиг. 267). В организма на висшите гръб­начни животни и човека такива съдови рефлексогенни зони има главно три:

1. В дъгата на аортата, откъдето взе­ма началото си т. нар. депресорен рефлекс на Лудвиг и Цион.

2. В областта на т. нар. sinus caroticus — мястото, където общата сънна артерия се разклонява на външна и вътрешна сън­на артерия. От рецепторите в тази област взема началото си т. нар. рефлекс на si­nus caroticus или синокаротиден ре­флекс.

3. В областта на празните вени и сте­ната на дясното предсърдие, откъдето за­почва т. нар. рефлекс от празните вени или рефлекс на Бейнбрийдж.

Първите два рефлекса, а именно депресорният рефлекс на Луд­виг и Цион и сино-каротидният рефлекс, са по същество депресорни рефлекси, които влизат в действие при покачване на кръвното наля­гане. В такъв случай дразненето на рецепторите в тези зони по съот­3ветните центростремителни нервни влакна достига до центъра на кръвообращението в продълговатия мозък (фиг. 268). Възникналото възбуждане се предава по блуждаещите  нерви, в резултат на което дейността на сърцето се забавя и отслабва, а кръвоносните съдове се разширяват. Вследствие на това повишеното кръвно налягане спада и се връща към своето нормално изходно ниво. Когато обаче поради една или друга причина кръвното налягане в съдовете спадне, дразненето на механорецепторите в техните стени рязко отслабва, тону­сът на съдодвигателния център се повишава, този на, вагусовия център на сърдечната дей­ност намалява, а това води до рефлексно усил­ване и учестяване на сърдечната дейност и до свиване на кръвоносните съдове. В резултат на това пониженото кръвно налягане се покачва.

Рефлексът от празните вени или рефле­ксът на Бейнбрийдж влиза в действие при препълване на празните вени и дясното предсър­дие с кръв. В такъв случай вследствие разтяга­нето на техните стени се дразнят заложените в тях рецептори. По центростремителните нерв­ни пътища възникналото възбуждане достига до вазомоторния център в продълговатия мо­зък и повишавайки неговия тонус, предизвик­ва рефлексно свиване на кръвоносните съдо­ве. В същото време се потиска тонусът на вагусовия задържащ център на сърцето, поради което настъпва рефлексно усилване и учестя­ване на сърдечната дейност. В резултат на то­ва набавката на кръв към сърцето намалява и поради усилената и учестена сърдечна дейност събралата се в по-голямо количество кръв в празните вени и дясното предсърдие бързо се изпомпва. С това опасността от преразтягане на техните стени е избягната.

Важна роля в регулацията на кръвообра­щението играят и изработените при участието на кората на големите мозъчни полукълба условни сърдечно-съдови рефлекси. Ако например ежедневното потапяне на ръката в студена вода, което води до свиване на кръвоносните действието на някакъв индиферентен дразнител, напр. звънец, след многократни съчетания само звънецът и дори са­мото произнасяне на думата звънец предизвиква свиване на кръвоно­сните съдове. По този начин в цялостния жив организъм фината и точна нервна регулация на кръвообращението се постига от единството и най-тясното взаимодействие между безусловните и условните сърдечно-съдови рефлекси.

Хуморална регулация на кръвообращението. Освен по нервно­рефлексен път регулацията на кръвообращението се осъществява и по кръвен път. Това е т. нар. химична или хуморална регулация, която, както вече знаем, е подчинена на нервнорефлексната. Хуморалната регулация се осъществява чрез прякото действие върху кръво­носните съдове на химичните вещества, съдържащи се в кръвта. Едни от тях свиват кръвоносните съдове и се наричат съдосвиващи, а други ги разширяват и се наричат съдоразширяващи.

От съдосвиващите вещества голямо значение имат два хормона: 1) адреналинът, който силно свива кръвоносните съдове (с изключение на коронарните и мозъчните) и ускорява и усилва сърдечната дейност, в резултат на което кръвното налягане се  покачва, и 2) вазопресинът — хормон от задния дял на хипофизата, който също свива кръвоносните съдове, включително и капилярите, но не влияе върху сърцето. Въ­преки това поради уголемяване на съпротивлението кръвното налягане също се покачва.

Множество наблюдения показват, че покачването на кръвното на­лягане при някои емоционални състояния (страх, гняв, ярост и пр.) се дължи не само на нервнорефлексното повлияване на сърцето и кръ­воносните съдове, но и на изтърсването пак по нервнорефлексен път на големи количества адреналин в кръвта, който, действайки непо­средствено върху  органите на кръвообращението, допринася за значи­телното покачване на кръвното налягане.

Към групата на съдоразширяващите вещества спадат редица ве­щества, образували се в тъканите. Тук се отнасят всички метаболитни продукти с кисел характер и на първо място въглената киселина, която в мястото на образуването си разширява кръвоносните съдове, а рефлексно, дразнейки рецепторите в кръвоносните съдове и тъка­ните, предизвиква свиване на кръвоносните съдове в другите, нера­ботещите органи. Към съдоразширяващите вещества следва да при­числим и хистамина, който разширява силно капилярите дори в кон­центрация 0,001 г на 1 кг тегло, но не влияе върху другите по-големи кръвоносни съдове. Друго вещество, което също разширява кръвоно­сните съдове, е ацетилхолинът — химичният медиатор на парасимпатикуса, който се освобождава от крайните окончания на парасимпатиковите нервни влакна и предизвиква силно разширение на артериолите. Някои лекарствени вещества, действайки непосредствено върху кръ­воносните съдове, ги разширяват и с това понижават кръвното наля­гане. Към групата на тези вещества спадат нитритите, папаверинът, който се извлича от опиума, вератринът, който се извлича от расте­нието чемерика, адениловата киселина, която се образува нормално в тъканите при обмяната на съединенията, които съдържат фосфор, и пр.

Разглеждайки регулацията на сърдечно-съдовата система в нейната цялост, трябва веднага да кажем, че тя се осъществява от единството и най-тясното взаимодействие между нервнорефлексната и хуморалната регулация при водещата роля на нервната регулация. Благодарение на това се извършва постоянно преразпределение на кръвта, която се взема от неработещите в момента органи, а при нужда и от кръвните депа и се предоставя на работещите. Например при мускул­на работа кръв се взема от коремните органи, главно от стомаха и червата, чиито кръвоносни съдове се свиват, и се изпраща в мус­кулите, чиито кръвоносни съдове се разширяват. По този начин се по­стига постоянното, много фино и много точно приспособяване на органите на кръвообращението към изискванията и промените в окол­ната на организма външна и въ­трешна среда.