Home Биология КУХОРОГИ БОЗАЙНИЦИ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
КУХОРОГИ БОЗАЙНИЦИ ПДФ Печат Е-мейл

КУХОРОГИ БОЗАЙНИЦИ

Сем. Кухороги принадлежи към разред Чифтокопитни бозайници. Видовете, които се от­насят към него, са класифицирани в повече от 10 подсемейства. В България в природата е разпространен само един вид — дива коза, но има и аклиматизирани (зубър и европей­ски муфлон), както и домашни животни с важно стопанско значение (говеда, овце, кози, биволи).

Кухорогите бозайници са с рога, а само при някои женски видове те са редуцирани. Рогата не са разклонени, имат костна основа и са покрити с рогова обвивка; те са израс­тъци на черепните кости и не се сменят (из­ключение прави само американската вило-рога антилопа). Кухорогите са тревопасни преживни животни и стомахът им е разделен на търбух, мрежа, книжка и сирище. Разпрос­транени са предимно по открити места в Ев­ропа, Азия, Африка и Сев. Америка. Много от кухорогите бозайници имат опитомени представители.

Зубърът (европейският бизон) е запазен само в някои резервати — напр. в „Беловежка гора" (на границата между Полша и Бе­лоруска ССР). Аклиматизиран е и в Бълга­рия (развива се и се размножава добре във Воденското дивечово ловно стопанство край Разград). Той е един от най-едрите бозайници в Европа - тежи до 1000 kg. В Полша се из­ползва за получаване на хибриди с ценно месо чрез кръстосване с домашно говедо. Бизонът бил широко разпространен в Сев. Америка, но поради хищническо унищожа­ване числеността му е намаляла силно. С него се правят успешни опити за кръстосване със зубър и с говедо.

Дивият индийски бивол е разпространен из блатисти гори, обрасли брегове на реки и езера на Индия, Бирма, п-в Индокитай, о. Шри Ланка и о. Калимантан (Борнео). Кози­ната му е черна, но рядко се срещат и албиноси — напр. във Виетнам. Живее на малки стада. Дивият индийски бивол е родоначалник на домашния бивол (Произход на домашните животни). Използва се като работно живот­но и за мляко. В България преди бил сравни­телно широко разпространен. Напоследък се правят опити за разселването му в различни области на страната, като се създават биволовъдни ферми.

Към сем. Кухороги се отнасят и около 100 вида антилопи, обитаващи главно Афри­ка. Техен родственик в България е дивата ко­за, която живее на стада във високите плани­ни. Числеността й е малка и ловът й е огра­ничен.

Дивият безоаров козирог се среща на о. Крит и други егейски острови, но също така в Мала Азия (Иран). Обитава скалисти планини с гористи склонове. Живее на малки стада. През дилувий, а може би и по-късно, се срещал и в България. Предшественик е на домашната коза (Произход на домашните животни). Днес съществуват много породи домашни кози, от които по-известни са Ан­горска коза (родина Турция; ценена за въл­ната) , Кашмирска коза (Ср. Азия; за вълна), Саанска коза (Швейцария; за мляко) и др. Отглеждането на кози в България било ши­роко разпространено (през 1947 г. броят им достига 1,1 млн.), а по-късно чрез закон чис­леността им е намалена, тъй като козата е голям враг на горските насаждения. Днес се отглежда само в определени райони (през 1986 г. - около 460 000 броя).

Дивият европейски муфлон преди бил по-широко разпространен, но сега се среща само на о. Корсика и о. Сардиния. Аклиматизиран е в западноевропейските страни, а също и в България.  Този  вид е близкородствен с азиатския муфлон, който се смята за пра­родител на днешната домашна овца (Произ­ход на домашните животни).

Днес се отглеж­дат много породи овце, по-известни от които са Тънкорунна, Мериносова, Полутънкорунна, Каракулска овца и др. България заема ед­но от първите места в Европа по овцевъд­ство (през 1986 г. — около 10 млн. броя). Преди са отглеждани редица местни породи (Свищовска, Плевенска черноглава, Медно­червена и Старозагорска овца, но днес те се кръстосват главно с мериносови породи за подобряване качеството на вълната.

Турът е едро животно с големи рога. Ро­доначалник е на съвременното домашно го­ведо (Произход на домашните животни). Днес най-широко разпространени и известни са следните породи говеда: Шароле, Сименталско говедо, Айршир, Монтафон, Черно шарено говедо, Джерсей, Англерско говедо,

Шортхорн. В България днес се отглеждат наши и чужди породи: Българско кафяво, Черно шарено, Искърско, Българско червено, Българско сименталско говедо и др.

Зебу се отглежда в Азия (СССР, Индия, Близкия изток), Африка, и Америка като домашно животно. Издръжливо е на горещ климат и е невъзприемчиво към някои бо­лести, поради което с него се правят опити за хибридизация с домашно говедо. Живото тегло на кравите е от 250 до 270 kg, а на би­ците — от 300 до 350 kg. Произходът на зебу не е напълно изяснен.

Дивият як е приспособен за живот главно към високопланински условия. От него про­изхожда домашният як (Произход на домаш­ните животни), който днес се отглежда в Монголия, Китай, СССР. Отстрани на гърдите, по горните части на краката, шията и по опашката якът е покрит с гъста и дълга вълна, което му позволява да лежи дори върху сняг. Използва се за получаване на мляко и вълна.

Броят на много от дивите кухороги бо­зайници е намалял силно, тъй като отдавна са обект на лов. Различни видове може да се видят само в зоологически градини и повече­то от тях са защитени.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG