Joomla Software solutions Template

Payday loan

МАЛЪК МОЗЪК

Малкият мозък (cerebellum) се развива от задния мозък във връзка с развитието на рецепторите на равновесието (фиг. 328). Някои автори (Орбели) го считат като висш орган на в. н. с. Той е развит в различна степен във всички гръбначни животни. Като най-голяма част от задния мозък той се разполага и запълва голяма част от задната черепномозъчна ямка, назад и под тилните дялове на мозъчните полу­кълба, над моста й продълговатия мозък. От мозъчните полукълба е отделен чрез дълбока цепнатина (fissura transversa cerebri).

Малкият мозък е съставен от две големи странични части — полу­кълба, и по-малка средна част, която поради   особената си форма е наречена червей (vermis). Филогенетично червеят е по-старо образование от полукълбата. Отделен е от тях чрез различно изразени в различните участъци надлъжни бразди. Назад полукълбата са издадени

повече, отколкото червеят, вследствие на което между тях се полу­чава значително дълбока изрезка с разширение в долния край, в което се помества продълговатият мозък. На двете полукълба се различават горна и долна повърхност. Малкият мозък е построен от сиво и бяло вещество.

Повърхността на малкия мозък е покрита със сиво вещество, което образува кората. По нея минават дъговидно извити множество напречни бразди и заграждат голям брой гънки. Чрез една хоризон­тална и още две по-дълбоки бразди повърхността се разделя на три по-големи дяла: горен, заден и долен. Тъй като браздите минават без прекъсване през полукълбата и червея, всяко делче на червея отговаря на съответно делче от полукълбата. Кората на малкия мозък има срав­нително еднакъв за всички нейни части строеж. Съставена е от нерв­ни клетки, които по своята форма и строеж   се обособяват в три слоя: външен или молекулярен, среден или ганглионарен и вътрешен или зърнест (фиг. 329). В средния слой се съдържат нервните клетки на Пуркиние, които отделят един централен израстък и силно разкло­няващи се към периферията дендрити. Бялото вещество заема центра­лната част и на срединен разрез заедно със сивото вещество напом­ня силно разклонено дърво, поради което древните анатоми са на­рекли   тази   фигура дърво на живота (arbor vitae). В централната част на бялото вещество се разполагат струпвания на нервни клетки — сиви ядра (зъбчато, капковидно, сферично и върхово). Най-голямо от тях е зъбчатото ядро. Бялото вещество на малкия мозък се изгражда от нервни влакна. Едни от тях свързват различните части на кората, други отиват от кората към сивите ядра, а трети свързват малкия мозък със съседните на него отдели от главния мозък. Последните влакна влизат в състава на три чифта мозъчни крачета. Чрез първия-чифт крачета малкият мозък се свързва с продълговатия мозък, чрез втория — с моста, а чрез третия чифт — със средния мозък.

Между малкомозъчните крачета се разполага тънка пластинка от бяло мозъчно вещество, наречена предно мозъчно платно. Напред тя е тясна, а назад — по-широка и достига до червея. Отзад между мал­кия и продълговатия мозък се намира също пластинка от бяло мо­зъчно вещество, наречена задно мозъчно платно. Предното и задното мозъчно платно се срещат под остър ъгъл и образуват покрива на IV вентрикул, който има формата на палатка.

Функциите на малкия мозък са изучени при пълно или частично премахване у животни и чрез наблюдения при пораженията му у човека.

След премахване на част от малкия мозък се наблюдават опреде­лени разстройства в движенията и мускулния тонус на оперираните жи­вотни. Например при премахване на едната половина на малкия мозък крайниците откъм оперираната страна се изпъват, животното не може да стои право и пада към оперираната страна.

С течение на времето тези смущения намаляват все повече и повече, докато най-сетне изчезнат почти напълно. Остава само известна неловкост в движенията на край­ниците откъм оперираната страна.

При премахване на целия малък мозък началните смущения са по-значителни. В първите дни оперираното животно лежи и не може да става. Впоследствие движенията се възстановяват, но показват значи­телни разстройства (фиг. 330): животното стои с широко разтворени крака, като извършва непрекъснато клатещи се движения (астазия), координацията на движенията е нарушена и походката става неотмерена, неловка, неразчетена (атаксия), настъпва лесна мускулна умора (астения), а мускулният тонус се изменя по характерен начин. В нача­лото след операцията мускулният тонус е понижен и мускулите са отпуснати (атонични). Впоследствие настъпва отчетливо повишаване на тонуса на разгъвачите, което продължава около 10—12 дни, след което намалява, дори може да се появи леко усилване на тонуса на сгъвачите. Следователно характерни за животното с премахнат малък мозък са необичайното разпределение на мускулния тонус и неспособ­ността му да го регулира. От това следва да се заключи, че мал­кият мозък участвува и играе важна роля при регулацията и разпре­делянето на мускулния тонус. Заедно с това, както показват изсле­дванията на Орбели и неговите сътрудници, малкият мозък участвува и в регулацията на вегетативните функции в организма — т. нар. адаптационно-трофична функция на нервната система.

Дейността на малкия мозък, както и дейността на всички по-ниско стоящи отдели на ц. н. с, се намира под регулиращото влияние на ко­рата на главния мозък. Малкият мозък е, така да се каже, „помощник" на кората при регулацията на тонуса на скелетната мускулатура и на вегетативните функции в организма.