Joomla Software solutions Template

Payday loan

РЕГУЛАЦИЯ НА СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ

Сърцето е автоматичен орган. Въпреки това то е богато инервирано от двата дяла на вегетатив­ната нервна система — парасимпатикуса и симпатикуса. Пара-симпагиковите нерви на сърцето са двата вагуса, които, излизайки от продълговатия мозък и спус­кайки се надолу към гръдните и коремните органи, в областта на шията дават множество клончета за сърцето. Симпатиковите нерви на сърцето излизат от горните 3 гръдни ганглия на симпатиковия ствол и главно от горния гръден симпатиков ганглий, наречен звездовиден ганглий, и под името сър­дечни ускорители отиват към сърцето. Съвкупността от нервни клетки в продълговатия мозък, чиито израстъци, влизайки в състава на блуж­даещите нерви, образуват центробежните парасимпатикови нерви на сърцето, се нарича център на вагусовата инервация на сърцето; съв­купността от нервни клетки в трите гръдни сегмента на гръбначния мозък, чиито израстъци отиват към звездовидния ганглий и чрез него оказват своето влияние върху сърцето, образува центровете на симпатиковата инервация на сърцето (фиг. 236).

От особено значение за регулацията на сърдечната дейност е вагусовият център в продълговатия мозък. Възбуждането на този център потиска дейността на сърцето, а потискането му предизвиква ускоря­ване и усилване на съкращенията на сърцето. При премахване влиянието на блуждаещите нерви, напр. при прерязването им в областта на шията, сърдечната дейност се ускорява, а при дразненето им се забавя и дори може напълно да спре.

Симпатиковата инервация на сърцето оказва влияние, противопо­ложно на това на блуждаещите нерви. При дразнене на сърдечните ускорители с електрически ток сърдечната дейност се ускорява и усилва, а при тяхното прерязване сърдечната  дейност се забавя.

Особено голяма заслуга за изучаване инервацията на сърце­то и нейното влияние върху дей­ността му има Павлов. С мно­жество оригинални изследвания той показа, че нервната система упраж­нява два вида влияния върху сърцето — върху честотата на съкращенията, които той нарече ритмични влияния, и върху си­лата на съкращенията, които той нарече динамични влияния. Рит­мичните влияния на нервната си­стема върху сърцето бяха позна­ти .и преди Павлов. Заслугата на Павлов е, че откри нейните дина­мични влияния. В редица остро­умно поставени изследвания Пав­лов установи, че при дразнене на една определена група нервни влакна, наречени от него усилващ нерв на сърцето, настъпва увели­чаване на силата на сърдечните съкращения, без да се променя техният ритъм. Оттук Павлов пра­ви логичния извод, че увеличаване силата на съкращенията при не­променен ритъм на сърцето може да има само ако под влияние на дразненията, постъпващи към не­го по усилващия нерв, обмяната на веществата в сърдечния мус­кул се е повишила. Това именно влияние на нервната система върху обмяната на веществата Павлов нарече трофично влияние. По този начин с откриването на усилващия нерв на сърцето Павлов постави началото на учението за трофичната функция на нервната система, плодотворно разработвано от много негови ученици и главно от Л. А. Орбели и неговата школа.

Разработвайки въпросите за инервацията на сърцето, Павлов откри наличността на нервни влакна, при чието дразнене съкращенията на сърцето отслабват, без да се изменя ритъмът. Тази група нервни влакна Павлов нарече отслабващ нерв на сърцето. Следователно, динамичните влияния на нервната система върху сърцето биват два вида усилващи и отслабващи.

В състава на нервите, които отиват към сърцето, Павлов успя да открие и друга група нервни влакна, при чието дразнене настъпва промяна в честотата, без да се изменя силата на сърдечните съкращения. Този вид влияния Павлов-нарече ритмични и показа, че те също биват два вида — ускоряващи и забавящи.

Със своите работи върху инервацията на сърцето Павлов показа, че нервната система упражнява четири вида влияния върху сърцето: усилващи и  ускоряващи, отслабващи и забавящи. При това, докато усилващите и ускоряващите влияния се упражняват посредством симпатиковите нерви на сърцето (поради което те носят името сърдечни ускорители), отслабващите и забавящите се упражняват посредством блуждаещите нерви.

При обикновени условия центровете на симпатиковите нерви в гръбначния мозък и на блуждаещите нерви в продълговатия мозък се намират в състояние на постоянно възбуждане, т. е. в състояние на постоянен тонус, както е прието да се нарича във физиологията състо­янието на постоянно възбуждане на даден нервен център. Този посто­янен тонус на центровете на сърдечната дейност се поддържа и про­меня под влияние на импулси, постъпващи към тях по хуморален и по нервнорефлексен път.

Концентрацията на въглената киселина в кръвта има най-голямо значение от хуморалните дразнители, поддържащи и променящи тонуса на центровете, регулиращи сърдечната дейност.

Голяма роля за поддържането и особено за промените в тонуса на центровете, регулиращи сърдечната дейност, имат импулсите, по­стъпващи към тях по нервнорефлексен път от различните рецептори в организма. Тази нервнорефлексна регулация на сърдечната дейност се намира в най-тясна връзка и се осъществява винаги заедно с нервно-рефлексната регулация на кръвоносните съдове. Поради това по-пълна и цялостна представа за регулацията на дейността на сърцето може да се получи само при познаване на регулацията на кръвообращението въобще.

Работата на сърцето се изменя под влияние на различни дразни­тели, действащи върху организма: топлина, студ, болка, мускулни съкращения, промени в нивото на кръвното налягане, дразнене на ре­цепторите във вътрешните органи, включително и на рецепторите в самото сърце и перикарда, и т. н. Така например студът, болката, спадането на кръвното налягане, мускулните съкращения и пр. пред­извикват ускоряване на сърдечната дейност, докато топлината, по­качването на кръвното налягане и т. н. я забавят.

Важна роля в нервнорефлексната регулация на сърцето играе кората на големите полукълба на главния мозък. Известно е на всички рязкото учестяване на сърдечната дейност у спортистите на старт, при редица емоционални състояния (радост, страх, тревога и пр.), при действие на дразнители, сигнализиращи болково дразнене (напр. уско­ряване на сърдечната дейност при подготовката за вадене на зъб) и т. н.

Хуморални влияния върху сърдечната дейност. Освен по нервно­рефлексен път дейността на сърцето може да се повлияе и по хумо­рален път — под влияние на редица съдържащи се в кръвта веще­ства, които действат непосредствено върху сърцето.

В това отношение на първо място трябва да се споменат някои хормони. Например адреналинът — хормон на надбъбречните жлези, в много големи разреждания предизвиква ускоряване и усилване на сърдечната дейност. Друг хормон, който влияе върху сърцето, е тироксинът — хормон на щитовидната жлеза. Инжектиран в организма, той повишава възбудимостта на сърдечния мискул.

Върху дейността на сърцето оказват влияние и някои соли. Осо­бено характерно е влиянието на калиевите и калциевите йони. Ако към Рингеровия разтвор, с който промиваме изолирано сърце, прибавим малко калциеви йони (напр. 1 —2 капки 1 % разтвор от калциев двухлорид), сърдечната дейност се ускорява и усилва и сърцето може да спре в систола (фиг. 237). Обратно, ако към промиващия сърцето разтвор прибавим малко калиеви йони (1—2 капки 1 % разтвор от калиев хлорид), сърдечната дейност се забавя и отслабва и сърцето може да спре в диастола (фиг. 238).

Ако от Рингеровия разтвор премахнем калиевите и калциевите соли, т. е. ако промиваме сърцето с обикновен физиологичен разтвор от 0,9 % NaCl, сърцето постепенно намалява и забавя своите съкращения и на края спира в диастола. Ако сменим физиологичния разтвор с Рингеров разтвор, съдържащ натриеви, калиеви и калциеви йони в определена концентрация, и промиваме спрялото сърце продължително време, последното постепенно възстановява дейността си и продължава правилно и ритмично да се съкращава.

Следователно за нормалната работа на сърцето е необходима на­личността в кръвта на К, Са и Na йони в определени концентрации и съотношения помежду им.

Върху сърдечната дейност оказват влияние и температурата, и химичната реакция на средата. Установено е, че повишаването на температурата ускорява, а понижаването на температурата за­бавя сърдечната дейност. Най-общо казано, всяко повишаване на температурата на тялото с 1°С ускорява дейността на сърцето с 8—10 удара в 1 мин. При отклоняване на рН на средата към кисе­лата страна сърцето забавя своята дейност, а при отклоняване към алкалната страна я ускорява. Големите отклонения в химичната реак­ция на средата, и то както към киселата, така и към алкалната страна, са несъвместими с ритмичната дейност на сърцето и последното скоро спира да работи.

От всичко казано дотук следва да се заключи, че регулацията на сърдечната дейност се осъществява по нервнорефлексен и по хумо­рален път. Не трябва обаче да се забравя, че поради тесните връзки и взаимоотношения между тези две форми на регулация всъщност се касае за единна нервно-хуморална регулация, при която нервната й съставка поради това, че е по-бърза, по-срочна и по-точна, се оказва водещата.