Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)АКЛИМАТИЗАЦИЯ И РЕАКЛИМАТИЗАЦИЯ |
![]() |
![]() |
![]() |
АКЛИМАТИЗАЦИЯ И РЕАКЛИМАТИЗАЦИЯ Аклиматизацията е процес на приспособяване на животинските и растителните организми към други условия на живот при преселването им на нови места. В някои случаи се говори за аклиматизация и без да има преселване — напр. при пресушаване на заблатени места, при изкуствено напояване на пустини. Обитателите им са принудени или да се приспособят към новите условия, или да мигрират, или са обречени на гибел. Така в България с пресушаването на Чокльовото (Байкалското) блато в Кюстендилско изчезнал един вид върба, който дотогава се срещал у нас само на това място. Поради пресушаване или други изменения от много български езера и блата изчезнали бяла водна роза (водна лилия) и бърдуче (жълта водна роза). В някои случаи аклиматизирани видове намират в новия район условия за живот, сходни с условията в родината им. Тогава се развиват добре и не се нуждаят от грижите на човека. В такива случаи се говори за натурализация. От аклиматизираните видове в България са натурализирани лъжеакациева робиния (произхожда от Сев. Америка), айлант (див орех — произхожда от Изт. Азия), канадска топола (получена през XVIII в. във Франция чрез кръстосване на черна топола с американски вид топола) и др. Даден вид животно или растение може да изчезне от определен район или страна, но след това изкуствено отново да бъде разселено. Възстановяването в даден район на изчезнал вид се нарича реаклиматизация. Популациите напр. на благороден елен в България преди време застрашително започнаха да намаляват, поради което се пристъпи към изкуственото му отглеждане и разселване. До 1978 г. са разселени около 10 000 индивида в 5 естествени и 18 изкуствени находища. В Юж. България е реаклиматизиран колхидски фазан. През периода 1904- 1978 г. е направено много за реаклиматизирането на лопатар — заселени са около 1800 индивида в Странджа, Витоша и в някои ловни стопанства, като „Воден", „Божурица" и др. Чрез реаклиматизация се възстановява богатството на флората и фауната, възстановяват се ценни за човека видове. От дълбока древност хората, странствайки от място на място, пренасяли семена на растения и преселвали първите домашни животни. Те не се замисляли дали новите условия са подходящи за пренесените от тях организми. Видовете, които се оказали негодни да се приспособят към новите климатични, почвени и други условия, загивали. В древността аклиматизацията се извършвала стихийно. Едва с натрупване на биологични знания станало възможно тази дейност да се постави върху научна основа. Принос в разработването на проблема за аклиматизацията, натурализацията и реаклиматизацията имат А. Хумболт, Ч. Дарвин, Н. И. Вавилов и други учени. В България този проблем подробно е анализиран от проф. Н. Стоянов (1939) и акад. Д. Йорданов (1957). Аклиматизацията на растения е много широко разпространена. Повечето от познатите културни и декоративни растения са от чужд произход. Царевицата, картофът, фасулът, доматът, тиквата, тютюнът и др. произхождат от Америка. Много от зърнените житни и овощни култури, виреещи в България, произхождат от Азия. Аклиматизация се използва и днес. При това се прилагат нови методи, напр. кръстосване на видове, които се развиват при различни условия. Благодарение на съвременните методи северните граници на земеделието са преместени далеч на север, в студени райони. В България опити за аклиматизация продължават да се правят от различни институти и опитни станции. Не са малко примерите и за аклиматизация на животни. В САЩ от други страни и главно от Европа проникнали и се разпространили повече от 180 вида вредители (хесенска муха, зърнов молец и др.). В Европа от Америка е пренесен опасният вредител по картофа — колорадският бръмбар. Синантропните гризачи (домашна мишка, сив и черен плъх) са разпространени почти по цялото земно кълбо. В Америка, Австралия, Нова Зеландия, Юж. Африка от преселници са пренесени много европейски птици и бозайници. Далеч от родината си хората искали да виждат и да чуват познати животни. Така някои от „пришълците" широко се разпространили и дори изместили местните видове - напр. заекът подземник в Австралия се превърнал в напаст. В България (и в други страни) се отделя значително внимание за аклиматизиране на ценни видове дивеч. Успехи има в аклиматизирането на муфлон (Витоша, ловни стопанства ,”Воден", „Искър", „Ропотамо", „Кормисош" и др.), зубър („Воден"), архар (Родопи) , северноамериканска дива пуйка (ловни стопанства „Воден", ,”Искър", „Кричим", „Паламара"). Перспективна е аклиматизацията на канадска белобуза гъска и др. Може да се посочат и примери на несполучлива аклиматизация у нас — напр. на глухар, заек подземник (запазен само в северната част на о. Св.Иван),снежен заек и др. Неуспешни или икономически неизгодни са опитите за аклиматизация на някои видове растения — маслина, чай, бамбук, корков дъб, евкалипт и др. Неуспехите се дължат главно на липса на достатъчно пълна и задълбочена предварителна оценка на екологичните условия в нашата страна и на екологията на съответния вид. Широко е разпространена също аклиматизацията на риби. Един от първите видове риби, аклиматизиран у нас, е дъгова (американска) пъстърва, чиято родина е Калифорния. В Европа е внесена за пръв път през 1882 г. и бързо се аклиматизирала към новите условия. По-късно е пренесена и в България за изкуствено развъждане; с нея са зарибени много наши високопланински езера и планински реки. По-издръжлива е и расте по-бързо, често измества местната балканска пъстърва. През последните двадесетина години у нас са аклиматизирани бял амур и толстолоб (произхождат от Далечния изток). Днес тези видове риби се развъждат масово в рибовъдните ни стопанства — имат много добри вкусови качества, а освен това са растителноядни. През последните години се правят опити за аклиматизиране и на други видове риби — напр. американски сом, буфало и др. Заедно с аклиматизирането на полезни за човека видове били пренесени и разселени и вредни организми. Ярък пример в това отношение е насекомото филоксера — опасен вредител по лозата. Било пренесено в Европа от Америка преди около 100 г. и бързо почти напълно унищожило местните сортове лози. Лозовите култури били спасени чрез получаването на нови сортове от кръстосването им с диворастяща американска лоза, които са по-устойчиви на вредителя. Познат е примерът с колорадския бръмбар, който продължава да нанася големи вреди на картофената реколта в Европа. Аклиматизацията, реаклиматизацията и натурализацията имат важно значение за разширяването на възможностите на селското стопанство. Чрез тези процеси се възстановява богатството на флората и фауната, които се обогатяват с нови и ценни за човека видове.
|