Joomla Software solutions Template

Payday loan

КАКВО Е ПОЗНАВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ?

Ребека О. Бъркли

1. В познавателната практика определяме познавателния мениджмънт като бизнес дейност с три главни аспекта:

• Разглеждане на познавателните компоненти на бизнес-дейностите като начин бизнесът да рефлектира върху всички равнища на организацията , върху стратегията си, политиката си и практиката си..
• Търсене на пряка връзка между организационните интелектуални активи, както експлицитните (записаното знание), така и вътрешното (личното знание как да се прави нещо), и положителните бизнес резултати.
• В практиката познавателния мениджмънт най-често идентифицира и маркира интелектуалните активи в организацията. Той се стреми да  създаде ново знание чрез насърчаване на конкуренцията вътре в организацията. От него се изисква да направи корпоративната информация достъпна  за всички служители и да  разпространява най-добрите практики и технологии чрез изграждане на вътрешни връзки.между отделите и между самите служители.

2. Бизнес стратегии, свързани с познавателния мениджмънт

Добро начало е организиране на форуми, семинари и срещи по познавателен мениджмънт, на които да се разкриват връзките между добре известните мениджмънт стратегии  и променящият се  и рисков мениджмънт.

Необходимостта да се управлява знанието изглежда очевидна и една дискусия за интелектуалния капитал ще е полезна, но за съжаление само някои бизнеси действат с подобно разбиране.

Когато компаниите предпремат действия, (вече много от тях предприемат) за прилагане на познавателния мениджмънт, тези действия могат да се разпростират от прилагането на технологично раззработени методи за оценка, контрол и разпространение на информацията,  до масивни усилия да се промени корпоративната култура и до създаване на нова ценностно знание.

3. Какво е знание?

На практика понятието информациа и знание се употребяват като синонимни, но двете понятия не съвпадат напълно.

Знанието има две основни определения. Първото наистина го определя като система от информации. Те могат  да съдържат факти, мнения, идеи, теории, принципи, модели и т.н.

Но знането също се определя като лично състояние на респект и интерес към някаква информация. Тези състояния включват осъзнаване, познатост, разбиране и т.н.

Освен това правим разграничение между два типа знание. Първото е външно, експлицитно, което може да бъде артикулано чрез езика и разпространено между индивидите.

Второто е вътрешно, неформално знание, което представлява личното умение и индивидуален опит и включва индивидуалните вярвания, перспекиви и ценности.

В традиционното разбиране, в бизнеса и организациите, на вътрешното знание често се гледа като на ключов фактор нещата да бъдат направени и да се създадат нови ценности.

Ето защо много често ние наблягаме върху “организацията на знанието” и върху други подходи, които засилват интернализацията на информацията (чрез опит и действия) и генерират нова знание чрез едно управлявано взаимодействие.

По мнението на редактора на “Познавателна практика” извъртанията около разделянето на знанието на вътрешно и външно не е от голямо значение. (“Мисли обективно за субективното знание!”) Няма знячение дали псмената процедура или експерта с неговото вътрешно знание са осигурили правилното решение, доколкото и в единия и в другия случай е постигнат положителен резултат.

Но ако погледнем как се придобива знанието и как се прилага и дали то е вътрешно или външно, ще разберем, че възникват различни изисквания към бизнеса. И тогава направено разграничениие става много важно.

4. Защо се нуждаем от управление на знането?

Специалистът по познавателен мениджмънт Ан Макинтош идентифицира някои от специфичните бизнес фактори:

4.1. Пазарите стават все повече конкурентни и броя на иновациите нараства;

4.2. Конкурентният натиск намалява размера на работната сила, което изисква по-малко, но по-квалифицирани и знаещи служители;

4.3. Количеството на времето необходимо за запознаване и прилагане на знанието намалява;

4.5. Ранното пенсиониране и нарастващата мобилност на работната сила водят до загуби на знание;

4.6. Съществува нужда да се управлява нарастващата сложност на малките компании с транс – национална ориентация;

4.7. Промените в стратегическата насока, в която се е развива една организаци, поради бързите промени на пазара, имат за резултат загубата на знание  и необходимост от ново знание в новата област;

4.8. Днес нито една работата не може да бъде извършвана успешно, ако липсва съответното й информационно осигуряване;

4.9. Днес все повече и повече организациите започват да се конкурират на основата на знанието;

4.10. Стоките и услугите стават все по-сложни и включват значителен информационен компонент;

4.11. Нуждата от учене цял живот става все по-голяма.

Накратко, знанието и информацията стават медиум, в който се отразяват проблемите на бизнеса. Като резултат от действието на по-горе описаните фактори,  управлението на знанието става единствената възможност за постигане на значителни икономии, за забележително подобряване на човешките възможности и за спечелване на конкурантни предимства.

Не само големите, но и малките компании се нуждаят от управление на знанието, дори и повече, защото малките нямат пазарните възможности, инерцията и ресурсите, които имат големите компании. Те трябва да бъдат по-гъвкави, по-отговорни и по-точни, защото и най-малката грешка може да бъде фатална за тях.

5. Кратка история на мениджвънта на знанието

Все още предстои да се появи една цялостна теория на управление на знанието. Трудностите във формирането на единна теория може би произтичат от факта, че практиките асоциирани с управлението на знанието имат своите корени в различни дисциплини и области.

Множество теоретици на управлението като Питър Дракър, Паул Страсман и Питър Сенж подчертават нарастващата важност на информацията и експлицитното знание като организационен ресурс, Сенж се е съсредоточил върху “знаниевата организация” като културно измерение на управлението на знанието. Крис Аргирис, Христофор Бартлет и Дороти Меонард-Бартон от Харвадското бизнес училище, са изследвали различните аспекти на управление на знанието. Дороти Леонард-Бартон е добре познат със своето изследване на  “Шапарел Стил” – компания, която ефекгивно използва управление на знанието от 1970 г.

(Wellsprings of Knowledge — Building and Sustaining Sources of Innovation (Harvard Business School Press, 1995).

Работите на Еверет Роджърс от Станфорд за дифузията на иновациите и на Томас Ален за информационния и технологичен трансфер – и двете написани през 1970-те, също допринасят за разбирането как знанието се произвежда, използва и разпръсва по организациите.

През 1980-те ролята на знаниеато и неговото значение за конкуренцията  става пределно ясна, въпреки че класическите икономически теории го игнорират.

Мнго от организациите, обаче, продължават да нямат разработени знаниенви стратегии  и методи за неговото управление. Признаването на нарастващата важност на организационното знание е свързано с проблема за справяне с експоненциалното нарастване на достъпното знание, нарастващата сложност на стоките и на производствените процеси. Компютърните технологии допринасят изключително много знанието да стане неотделима част от вземането на решения в най-различни области.

Дъг Енгелберт създава още през 1978 г. система за увеличаване на човешката интелигентност – един ранен хипертекст, способен на интерфейс с други системи. Роб Аксин и Дон Мак Кракън създават знаниево управленвческа систима (KMS) (Knowledge Management System) – едно открито хипермедийно средств, което изпреварва интернет  с десетина години.

През 1980 година също се развиват системи за управление на знанието, свързани с работите в областта на изкуствения интеликт и експертните системи. На тях дължим такива понятия като “знаниево постижение”, “знаниево инжинерство”, “базирана на знанието система” и “базирани на компютър онтологии”. Фразата “управление на знанието” влиза в лексикона на мениджмънта. За да се окигури технологична основа

за управление на знанието, консорциум от американски компании стартира “Инициатива за управление на достъпното знание” през 1989 г.

Статии, свързани с управлението на знанието започват да се появяват 1989 г.  в списания като  “Sloan Management Review”, «Organizational Science”, «Harvard Business Review”и други. Първите книги по организация на знанието и неговото управление са публикувани през същата година. (Senge’s The Fifth Discipline and Sakaiya’s The Knowledge Value Revolution).

През 1990 няколко фирми по консултиране в областта на мениджмънта започват разрабока на информационни мениджмънт програми и няколко добре познати американски и японски фирми се фокусират  върху управлението на знанието. Управлението на знанието се появява и в популярната преса през 1991 г., когато Том Стюарт публикува “Силата на нтелекта” ("Brainpower") в списание Фортчюн.

Възможно най-четената книга е на Ikujiro Nonaka’s and Hirotaka Takeuchi’s The Knowledge-Creating Company: How Japanese Companies Create the Dynamics of Innovation (1995).

В средата на 1990-те инициативите в областта на управление на знанието нарастват благодарение на развитието на интернет. “Мрежа за интернационално управление на знанието (IKMN) стартира в Европа през 1989 г. и се свързва с аналогичната американска система през 1994 и с други подобни системи. Количеството на конференциите и семинарите, посветени на управлението на знанието, фокусирани върху управление на знанието нараства непрекъснато.

През 1994 г. IKMN публикува резултатите от изследване на  европейските фирми, използващи управление на знанието. Европейската общност започва през 1995 г. да фнансира проекти, свързвани с развитие на управлението на знанито чрез ESPRIT програмата.

Управлението на знанието става големият бизнес за такива интернационални консултантски фирми като Ernst & Young, Arthur Andersen, and Booz-Allen & Hamilton.

Множество професионални организации като APQC [American Productivity and Quality Council] and ASIS [American Society for Information Science] започват да се интересуват от такива области като най-добрите практики, рисковият мениджмънт, променящият се мениджмэнт и да изследват връзките между управлението на знанието и областите на специална експертиза.

6. Управлението на знанието – крос-ултурна област

Управлението на знанието се равива от множество дисциплини и области:

6.1. Когнитивната наука. Тя изследва как ние учим и как подобряваме средствата и техниките за събирне и преработка на информацията

6.2. Експертните системи, изкуствената интелигентност и системите  за мениджмънт, основан на знанието  (KBMS). Изкуствуният интелект и свързаните с него технологии имат репутацията да не оправдават високите очаквания към тях. Но в действителност тези технологии продължават широко да се прилагат и уроците, които прилагащите ги са научили, повлияват директно върху отношението към мениджмънта на знанието

6.3. Колективна работа с помощта на компютърни мрежи. В Европа управлението на знанието почти винаги е синоним на колективна работа. Споделянето и сътрудничеството са жизнено важни за организоцинния мениджмънт на знанието с или без поддържащите ги технологии.

6.4. Бибилиотечно информационни науки.  Ние приемаме за очевидно, че картичките в каталога ще ни помогнат да намерим нужната информация. Комплексът от изследвания и практики при класификация и организация на знанието, който позволява на библиотеките да работят ефективно, е много важен и за управление на знанието в бизнеса. Методите за изработване на тезариуси, речници, и контент-анализи са приложими и в мениджмънта на знанието.

6.5. Техническото писане (техническа комуникация). Като професионална дейност, техническото писане формира теория и практика, която директно е релевантна към ефективното представяне и предаване на знание.

6.6. Управление на документи. Основно то е свързано с разбираемостта на образите. Управленето на документи се е развило като техника за  осигуряване на достъпност и повторно ползване на документите или на отделни части от тях. Създаването на метаинформация от наличната информация е един от факторите, които увеличават ролята на управлението на знанието.

6.7. Системи, подкрепящи вземането на решение. “Изследователите, работещи върху системите за подкрепа при вземане на решение, съчетават знания от когнитивната наука, науката за управлението, компютърната наука, операционните изследвания и системното инжинерство, за да създадат компютърни програми, помагащи на когнитивните специалисти при изпълнение на когнитивни задачи и интегрират тези системи с процеса на вземане на решение в модерната организация.” Daniel J. Power." [See Powers’ DSS Research Resources Home page.]

Звучи като управление на знанието, но ударението се слага върху качествения, а не върху количествения анализ.

6.8. Семантични мрежи. Семантичните мрежи се формират от идеи и типовете  взаимоотношения между тях – нещо като супертекст без съдържание, но със системетична структура, според значението. Често се прилага  при анализ на текста. Семантични мрежи днес се използват в основните професионални направления, включително и в медицината, за да покажат водещото знание по ясен начин, който може да бъде споделен.

6.9. Рационални и предметни информационних бази. Въпреки че рационалните информационни бази днес се използват главно за управление на структурирана информация, заедно с предметно ориентираните информационни бази, те се разглеждат като по-подходящи за неструктурирано съдържание.

6.10. Симулация. “Симмулацията е компонент от технологията на управление на знанието, отнасящ се до компютърните и говорни симулации и ролевите игри като микро област за тестуване на умения.” (Karl-Erik Sveiby, July 29, 1996 )

6.11. Организационна наука. Науката за управление на организациите все повече се обръща към управлението на знанието. Не е изненадващо, че американската асоциация по мениджмънт (APQC) спонсорира основните събития в полето на управление на знанието.

Други технологии включват: предметно ориентирано информационно моделиране, технологии за електронни публикации, хипертекст, интернет, търсене и възстановяване на текст и системи за поддържане на представи.

6.12. Категоризация на подходите към управление на знанието

Понятието “управление на знанието” днес се използва широко. То се появява в заглавията на много книги, посветени на информационния мениджмънт, както и в статии в много списания. В множеството публикаии това общо понятие е обект на различни категоризации.

Карл Ерик Свейбай идентифицира две подкатегории:

1. Управление на информациата. Тук знанието е обект, който може да бъде идентифициран и каталогизиран в информационните системи;
2. Управление на хората. В този случай знанието се състои от процеси, системи от динамични умения, нау-хау и т.н, които постоянно се променят.

(From Sveiby, Karl-Erik, "What is knowledge management" )

Тази категоризация не обхваща пълния обем от разграничения, които можем да направим. В Knowledge Praxisсе предлага тройна класификация:

1. Механистичен подход;

При този подход мениджмънта на знанието позволява да се прави същото, което фирамата е правила и преди, но повече и по-добре. Главните методи са по-добра достъпност до информацията и многократно използване на документите (хипертекст връзки, информационни бази, достъп до пълнотестови данни и т.н.) Интернет и интранет са основните средства.

Такъв подход е сравнително лесен за осъществяване, защото технологиите и техниките са достъпни и общо взето, бързо се усвояват. Но не е ясно дали достъпа сам по себе си има съществен принос в бзнеса, защото често хората се оказват затрупани с планини от информация.

1. Културно-бихевиористки подходи;

Този подход търси промяна в мениджмънта, търсейки да разкрие знаниевите проблеми като мениджърски проблеми. Технологията, която е важна за управление на експлицитното знание не се разглежда като достатъчно решение. Този подход набляга на иновациите и творчеството.

Подходът се стреми да промени организациията и най-вече сериозно да промени организационната култура. Ако това не стане, при сегашната информационно наситена среда, организацията рескува да стане неефективно.

Слабостта на подхода е, че обръщайки по-голямо внимание върху промяната в културата и поведението, той често пренебрегва ролята на новите технологии.

И тук ползата не е много ясна, защото може да се включи хауторн ефекта. Положителните резултати от тази стратегия често не са устойчиви, измерими и кумуллативни.

3. Систематичен подход към управление на знанието.

Систематимният подход към управлението на знанието поддържа традиционната вяра в рационалния анализ на знаниевия проблем. Пробемът може да бъде решен, но е нужно ново мислене.

При този подход са важни резултатите, а не процеса или технологиите или вашето определение за знание.

Ресурсите не могат да бъдат управлявани докато не бъдат моделирани и много аспекти на организационната знание могат да бъдат моделирани като експлицитен ресурс.

Решинието може да бъде намерено чрез различни дисциплини и технологии и традиционните методи за анализ могат да бъдат използвани, за да се прерацзгледа природата на знанието и да се реши проблема.

Културните въпроси са важни, но те също могат да бъдат оценявани систематични. Служителите могат, но могат и да не бъдат сменяни, но политиките и работните практики трябва да бъдат променяни и технологиите трябва да бъдат прилагани успешно при решаване на проблемите на знанието.

Управлението чрез знанието все още не е самостоятелна дисциплина, все още има различни търсения и подходи, но практиката на управлението на знанието е налице и все повече се осъзнава, че успеха на една дейност зависи и от информационния мениджмънт.