Joomla Software solutions Template

Payday loan

Нормиране на труда

I. Същност на нормирането на труда и на трудовата норма

Нормирането на труда като дейност е обективен резултат от общественото разделение на труда, по-конкретно следствие на не­говите специфични форми на проявление както в стопанските и производствените единици, така и в организациите и звената извън сферата на материалното производство.

Разделението на труда изобщо и по-точно разделението на тру­да в предприятията и организациите, което се проявява в обособя­ването на трудовите функции (функционално разделение на труда), на технологичните процеси (технологично разделение на труда), на квалифицираната от неквалифицираната работа (квалификационно разделение на труда), налага кооперирането на труда, обособява­нето на процесите, функциите, дейностите и операциите, съвършено естествено изисква и съчетаването им във времето.

Самото съдържание на кооперирането на труда - съчетаването на обособените работи, операции или функции - предполага неговото осъществяване въз основа на продължителността на номиналното ра­ботно време, което е обективно необходимо за изпълнението на всяка работа, операция или функция, на всяка обособена част от процеса или дейността.

Изучаването на трудовия процес, на обособените трудови функ­ции, работи и операции с оглед на тяхната пълна характеристика във времето, необходима като предпоставка за управляване процеса на кооперирането на труда в предприятията, стопанските единици и организациите, е централен проблем на нормирането на труда.

Нормирането на труда като дейност е извикано на жи­вот от разделението и кооперирането на труда то е присъща черта на всеки съвместен трудов процес.

В този смисъл нормирането на труда е обективно необходимо за всеки съвместен труд за създава­не на потребителни стойности независимо от исторически определе­ната му форма.и от типа на производствените отношения. То е задължителен елемент на всяко съвременно производство без оглед на това, дали производството се осъществява при капитализма или при социализма.

Основната задача на нормирането на труда е свързана пряко със задълбочаването на процеса на разделението на труда в предприятията и организациите, в материалното в немате­риалното производство. Тя се свежда до количественото изучаване на формите на проявление на конкретния труд чрез изследване на неговото съдържание и разходите на работно време и до определя­не на обективно необходимия разход на работно време за изпълне­ние на всяка операция, дейност или функция, за протичането на всяка обособена част от производствения процес или дейност, на трудовата норма.

Трудовата норма е крайният продукт на нормирането на труда. Като категория, която отразява крайната цел на нормирането на труда, съдържанието на връзката му с формите на проявление на разделението на труда в предприятията и организациите, тя харак­теризира обективно необходимия разход на работно време за извър­шването на дадената работа, операция или функция, за производ­ството на единица продукция или на част от продукцията при определени организационни, технически, технологични и производствени условия, интензивност на труда и квалификация на самите изпълни­тели. По този начин съществените елементи, които характеризират нейното съдържание, са няколко.

Първо, трудовата норма е свързана преди всичко със законо­мерностите на разделението на труда и порочно с необходимостта да се съчетаят във времето обособените операции, работи и функции, да се създадат условия за високоефективно функциониране на “колективния работник”, на съвкупния производствен или организационен организъм.

Второ, трудовата норма като категория, която обслужва разде­лението и кооперирането на труда в предприятията и организациите, характеризира обективно необходимия разход на работно време за извършването на дадена работа, операция или функция, за производ­ството на единица продукция или част от продукция. Като характе­ристика на конкретния труд тя отразява времетраенето на процеси­те, интервала от номинално работно време, което е обективно необходимо на дадения работник или група работници, на дадения служител или група служители, за да изпълнят работата, операция­та или функцията.

Трето, трудовата норма като измерение на конкретния труд във времето, като характеристика на неговото функциониране във вре­мето отразява (или трябва да отразява) определени по степен на съвършенство оръдия на труда, технологични процеси, организация на производството и на труда.

Разбира се, равнището на техниката и технологията, степента на съвършенство на организацията на производството и труда и т.н. при конкретни­те условия в рамките на отделното предприятие или организация могат да са различни и вследствие на ускорено протичащия научно-технически прогрес непрекъснато да се повишават. То и големината на трудовата норма, обек­тивно необходимият разход на работно време за изпълнението на дадената работа, операция или функция е динамична и винаги раз­лична величина в зависимост от конкретното равнище и конкретното съчетание на факторите, които я обуславят.

Четвърто, трудовата норма като показател, характеризиращ обективно необходимия разход на работно време за извършването на дадената работа, операция или функция при определени условия, винаги е свързана с интензивността на труда, с неговата напрегнатост. Интензивността на труда обаче на отделните работни места или на група работни места в отделните предприятия и организации, подотрасли и отрасли е обективно обусловена от техните характер­ни особености и е различна под влиянието на твърде сложно обвърза­на помежду си гама от фактори. Ето защо при определянето на трудовата нор­ма се изхожда не от каква да е интензивност на труда, а от дости­гнатата интензивност на труда, от нормалната за дадените условия напрегнатост на трудовия процес, от обективно обусловеното напрежение на даденото работно място или група работни места.

1. Обекти на нормирането на труда

Обект на нормирането на труда в  предприя­тия и организации в широкия смисъл на думата е трудовият процес с всичките му компоненти. Основната му задача е количественото изучаване на формите на проявление на конкретния труд чрез из­следване на съдържанието му и разходите на работно време, опре­делянето на обективно необходимия разход на работно време за из­пълнение на всяка операция, работа или функция, определянето на трудовата норма.

Тази най-обща постановка на въпроса обаче се нуждае от кон­кретизация и доуточняване в зависимост от характерните особенос­ти на протичането на трудовия процес в различните отрасли на производството и при различните трудови дейности.

Например при основните производствени работници в главните промишлени отрасли (машиностроене, металообработване, хранително-вкусова промишленост, текстилна промишленост и други) обект на нормирането на труда е технологичната операция, респ. състав­ните й части (манипулация, групи манипулации, работни движения и др.); то цели установяването на нейната продължителност под влияние на системата от комплексно действуващи фактори. В реди­ца отрасли на промишлеността обаче обект на нормирането на труда не е пряко технологичната операция, а системата от функции, из­пълнявани от производствените работници при обслужването на да­дения процес (например в химическата и в металургичната промиш­леност, при някои от процесите в хранително-вкусовата промишленост, в енергетиката и др.). Аналогично разграничение на обектите на нормирането на труда може да се изправи и в строителството, селското стопанство, материално-техническото снабдяване, система­та на комунално-битовото обслужване и т.н.

При спомагателните производствени работници обикновено обект на нормирането на труда са трудовите функции, които те изпълня­ват, но по изключение за обект могат да се вземат и технологич­ните операции (например при работниците, произвеждащи инструмен­тална екипировка в машиностроенето, при работниците, заети с ре­монта и с текущото поддържане на машините, апаратите и съоръже­нията във всички отрасли на материалното производство, при голя­ма част от работниците, заети в системата на търговията и т.н.).

Основен обект на нормирането на труда на инженерно-техническите работници и служителите, заети както в системата на мате­риалното производство и управлението на икономиката, така и в непроизводствената сфера, са трудовите функции, изпълнявани от тази категория трудещи се, системата от действия, характеризира­щи мястото им в осъществяването на дадената дейност; това е и основата, върху която впоследствие се изграждат различните модификации на трудовите норми за тези работници в предприятията и организациите.

При изучаването на своя обект обаче, доколкото процесът на труда се осъществява при определени условия, с помощта на опре­делени оръдия на труда, при даден технологичен процес и органи­зация, нормирането на труда се свежда неизбежно и до:

а) организацията на производствения процес и на непроизвод­ствената дейност като цяло - само в онази степен, в която тряб­ва да се разкрие, от една страна, непосредственото им влияние върху обективно необходимия разход на работно време за изпълне­нието на дадената работа, операция или функция, и от друга стра­на, да се установят недостатъците в тяхното функциониране с ог­лед на разработването на мероприятия за намаляване на обективно необходимия разход на работно време за изпълнението на работата. операцията или функцията

б) техниката (машините, апаратите, съоръженията, транспорт­ните средства, инструментите и приспособленията.) - само в онази степен, в която трябва да се разкрие влиянието й върху обективно необходимия разход на работно време за извършването на дадената работа, операция или функция, респ. до определянето на оптимал­ните режими на работа на машините, апаратите и съоръженията, на рационалната система на техническото и организационното им обслужване;

в) технологията, метода на съчетаването на оръдията на труда с предметите на труда - само в онази степен в която трябва да се разкрие прякото й влияние върху обективно необходимия разход на работно време за изпълнение на работата, операцията или функция­та, и от друга страна, дотолкова, доколкото биха могли да се раз­крият едни или други недостатъци във функционирането и да се на­мерят насоките за усъвършенствуването й;

г) санитарно-хигиенните условия на труда - само в онази сте­пен, в която те оказват влияние върху обективно необходимия раз­ход на работно време за изпълнението на дадената работа, опера­ция или функция и в която те трябва да се усъвършенствуват при дадените условия, за да се създадат необходимите предпоставки за високоефективно протичане на трудовия процес и за максимал­но запазване на здравето и работоспособността на трудещите се;

д) изучаването и разпространяването на прогресивните методи на труд - само в онази степен, в която те като масова прак­тика оказват пряко влияние върху обективно необходимия разход на работно време за извършването на дадената работа, операция или функция, показват тенденциите във времетраенето на процесите;

е) предметите на труда - само в онази степен, в която техни­те особености функционират като един от важните фактори, оказва­щи влияние върху величината на трудовата норма.

2. Основни принципи на нормирането на труда

Обективните икономи­чески закони предявяват строго определени изисквания към норми­рането на труда и трудовите норми. Тези изисквания намират израз в принципите на нормирането на труда, на установяването на трудо­вите норми в предприятията и организациите.

Основните принципи на нормирането на труда са: научност на нормирането на труда, прогресивност на трудовата норма, постига­не   на единство в трудовите норми, всеобщност на нормирането на труда, участие на трудещите се в нормирането на труда.

2.1. Научен подход при установяване на трудовата норма

Обект на нормирането на труда в предприятията и организации­те е трудовият процес, целенасочената, осъзнатата дейност на чо­века по създаването на потребителни стойности. Носител на тази целенасочена дейност, на способността да се произвеждат потреби­телни стойности или услуги е човекът. Той участвува в производството или в обществено полезната дейност, от една страна, със своята работна сила, и от друга страна - заедно с оръдията на труда, предметите на труда и със съответните методи за съчетаването им (технологичните процеси). При това всяка работа може да се изпълнява по различен начин: различни могат да бъдат групите от манипулации, групите от действия и отделните действия, групи­те от работни движения и отделните движения; различна може да бъде организацията на работното място; различна може да бъде сте­пента на разделение на труда на основните и спомагателните работ­ници, на отделните групи в рамките на дадената категория персо­нал; различни по степен на съвършенство могат да бъдат използу­ваните инструменти и приспособления; различни могат да бъдат ре­жимите на работа на машините, апаратите и съоръженията, режимите на труд и почивка на работниците и служителите, организацията на производствения процес или дейността, използуваните суровини и материали и т.н. (вж. схемата на следващата страница). Вследствие на това при комплексното действие на всички тези фактори върху продължителността на трудовия процес, когато се промени макар и един от тях, се променя и продължителността на трудовия процес, променя се обективно необходимия разход на работно време за из­вършването на дадената работа, операция или функция. От тази глед­на точка основната задача на нормирането на труда в предприятията и организациите намира проявление в разкриването и изследването на всички онези фактори, които влияят пряко или кос­вено върху продължителността на отделния трудов процес, на отделна­та технологична операция, манипулация или група от манипулации, действия или групи от действия, работни движения или групи от дви­жения, да осигури оптимално съчетаване на тези фактори, които определят конкретния разход на работно време, т.е. такова съчета­ване, което дава възможност при определените условия да се постигне минимална продължителност на нормируемата част на производствения процес и да определи съответствуващия на оптималното съчетаване на факторите нормативен разход на работно време, т. е. съответствуващата трудова норма.

Следователно нормирането на труда като дейност е творчески процес, който обхваща изследването на особеностите и функционирането на предметите на труда, оръдията на труда, работната сила, начините на тяхното съчетаване и др., като фактори, които влияят върху обективно необходимия разход на работно време. Тъй като краен продукт на този творчески, изследователски процес е разработването на определена трудова норма при да­дените организационни, технически, технологични и производстве­ни условия, той се свежда до разностранната научна обосновка на обективно необходимия разход на работно време за изпълнението на дадената работа, операция или функция.

За научнообоснована в съвременните условия може да се смята само тази трудова норма, която е обоснована от техни­ческа, психологична, икономическа, организационна и социална гледна точка.

Техническата обосновка на трудовата норма като проблем въз­никва при замяната на ръчния труд с машините, т.е. при появата на машинното (технологичното) време в структурата на технологичната операция. Значението й в системата на научната обосновка на трудовата норма нараства постоянно заедно с повишаването на рав­нището на механизация в автоматизация на трудовите процеси в ма­териалното в нематериалното производство, с повишаване техничес­кото равнище на използуваните машини, апарати и съоръжения, с усъвършенствуването на технологичните процеси и т. н.

Техническата обосновка на трудовата норма при дадени оръдия на труда (машини, апарати, съоръжения, приспособления), сурови­ни и материали и съответствуващите им технологични процеси се свежда до проектирането на оптимални режими на работа на машините и апаратите, до регламентирането на такьв технологичен про­цес, който осигурява необходимото качество и най-висока произво­дителност на труда при най-ефективно използуване на веществени­те елементи на производството.

Психо-физиологичната обосновка на трудовата норма като проблем на нейната научна обосновка е свързана с функционирането на работната сила. Човешкият организъм се подчинява на определени физиологични и психологични закони, което трябва да бъдат взети пред вид при разработването на научнообоснованите трудови норми. Това съобразяване с тях се налага от необходимостта, от една страна, чрез научнообоснованите трудови норми да се създадат условия за запазване работоспособността и здравословното състоя­ние на работника, и от друга, да се осигури такъв подбор измеж­ду организационните, техническите, технологичните и производ­ствените варианти, който ще сведе до минимум факторите на вън­шната среда, които оказват неблагоприятно въздействие върху здравословното състояние в работоспособността на работника, спе­циалиста или служителя, върху равнището и динамиката на ефективността на неговия труд.

Икономическата обосновка на трудовата норма е свързана, от една страна, с нейната същност (да характеризира обективно необ­ходимия разход на работно време за извършването на дадена работа, операция или функция при дадените условия) и от друга страна, с нейнîòî предназначение в дейността на предприятията и организациите.

Да се установи обективно необходимият разход на работно време за извършването на дадената работа, операция или функция при определени условия, не означава да се определят само оптималните режими на работа на машините и апаратите, да се обосноват научно режимите на труд и почивка и т.н., а е свързано и с:

а) изучаването на цялостната организация на работното място с оглед на проектирането и реализирането на икономически издържана специализация, обзавеждане и планировка на работното място;

б) изучаването на трудовите методи на работниците и проекти­рането на икономически най-целесъобразната структура на ръчните и машинно-ръчните комплекси;

в) изучаването на съществуващата система за организационно и техническо обслужване на работното място както от страна на ос­новните работници, така и от страна на спомагателните работници и регламентирането в състава на трудовата норма на икономически най-целесъобразното обслужване на работното място при съществу­ващите условия.

г) изучаването на структурата на разходите на работно време и определянето на възможността за неговото оптимално използува­не (например преминаване към многомашинно обслужване и т. н.);

д) установяването на най-целесъобразната при конкретните организационни, технически, технологични и производствени условия форма на организация на производствената и непроизводствената дейност и др.

Социалната обосновка на трудовата норма обхваща целия кръг от проблеми, свързани с установяването на такава по величина трудова норма в даденото предприятие и организация, която да да­ва възможност да се развива всестранно човешката личност и максимално възможно да се укрепват взаимоотношенията в колективите. Тук по-специално може да се отнесе създаването на обективно необходими предпоставки за:

а) намаляването на монотонността на труда, за увеличаването на неговата съдържателност, за запазването и увеличаването на творческите елементи във всеки трудов процес за пости­гането на чувство за удовлетвореност на всеки трудещ се от из­пълняваната работа;

б) правилното и безконфликтно разпределение на работата меж­ду отделните работници, инженерно-техническите работници, спе­циалисти и служители и изграждането на творчески и безконфликтни отношения между тях;

в) пълното разгръщане на личната материална заинтересованост на трудещите се от разкриването и практическото реализиране на съществуващите възможности за повишаването на производителност на труда, изявата на действителните им възможнос­ти в трудовия процес;

г) разгръщането на активността на трудещите се, за изграждането на творческо отношение към труда и за съчетаване на личната с колективната мотивация за труд;

д) правилно функциониране на механизмите за формиране на работната заплата, в т.ч. на Колективното Трудово Договаряне.

2.2. Прогресивност на трудовата норма

Трудовата норма, която се използува в практиката на предприятията и организациите, трябва да бъде не само научнообоснована, но и прогресивна.

Прогресивността на трудовата норма в условията на научното нормиране на труда намира израз преди всичко в характера на ус­ловията. при които тя е установена. За да бъде прогресивна, да­дената трудова норма трябва да отразява:

а) прогресивните режими на работа на машините, апаратите и съоръженията, т.е. онези режими, които осигуряват постигането на висока производителност на труда, които произтичат от постиженията на най-добрите работници и от опита на челните предприятия в страната и в чужбина;

б) прогресивните технологични процеси, които дават възможност с най-малък разход на труд да се произведе единица продук­ция при най-високо качество на изработката;

в) прогресивната организация на производството и труда, оси­гуряваща най-целесъобразното и високопроизводително използуване на работната сила, оръдията на труда и предметите на труда;

г) нормалните условия на труда и необходимата квалификация на изпълнителите за успешното изпълнение на определената опера­ция, работа или функция и т.н.

Заедно с това абсолютно необходимо и задължително усло­вие е:

а) в резултат на изучаването на техниката, технологията, ор­ганизацията на производството и труда, на трудовия процес на от­делното работно място, или на взаимно свързаната група от работни места да се проектират възможно най-рационалните за дадена техника режими на работа на машините, апаратите и съоръженията, най-рационалните технологични процеси, най-рационалната органи­зация на производството и труда, най-рационалните методи на ра­бота на отделните работни места;

б) възможно най-рационалните за дадената техника режими на работа на машините, апаратите и съоръженията, най-рационалните технологични процеси, най-рационалната организация на производ­ството и труда, най-рационалните методи на работа да намерят практическо приложение;

в) въз основа на прогресивните организационни, технически, технологични и производствени условия да се определи обективно необходимият разход на работно време за извършването на опреде­лената работа, операция или функция.

Само по този начин научнообоснованата трудова норма ще бъде в състояние да отразява съществуващите прогресивни организацион­ни, технически, технологични и производствени условия и самата тя ще бъде прогресивна; за прогресивна научнообоснована трудова норма не може да става дума извън прогресивността на условията, за които е създадена.

2.3. Осигуряване на единство в трудовите норми

Да се осигури единство на трудовите норми, означава преди всичко да се установят еднакви по величина трудови норми при наличието на пълна идентичност в организационните, техническите, технологичните и производствените условия (а това означава и при еднаква обективно обусловена интензивност на труда), независимо от това, дали те се изпълняват в едно или друго предприятие или организация. Тези принципи на нормирането на труда произтичат от самата същност на трудовата норма, като мярка на конкретния труд, като мярка за продължителността на трудовия процес да отразява обективно необходимия разход на работно време за изпълнението на дадената работа, операция или функция при определени условия.

Принципът за единство на трудовите норми, разбиран в горния смисъл, поставя строго определени изисквания към организацията на нормирането на труда в предприятията и организациите. Тези изисквания придобиват твърде противоречив характер при съществу­ващата в момента схема на организация на работната заплата.

2.4. Всеобщност на нормирането на труда

Нормирането на труда в предприятията и организациите е вътрешноприсъща, характерна черта на всички видове дейности и качествено обособени видове труд независимо от техния специфичен характер и особености. То е обективно необходимо и задължително не само за основните работници в производствените отрасли, но и за инженерно-техническите работници, специалисти­те, служителите и обслужващия персонал във всички дейности от сферата на нематериалното производство. Наистина трудовите норми при различните по характер процеси и дейности имат различна фор­ма на проявление, но това не изменя тяхната характеристика, а оттук и съдържанието на третирания принцип.

Принципът на всеобщността на нормирането на труда е свързан органически с неговата същност и с неговата основа - разделение­то на труда в предприятията и организациите - респ. с необходи­мостта от съчетаването на трудовите процеси, от практическото реализиране на принципите на кооперирането на труда. Нарушаването на този принцип, липсата на трудови норми за редица професии и специалности в отделните отрасли на материалното производство, а също така и в отделните сфери на нематериалното производство, както е показал целият досегашен опит, създава редица, много често трудно преодолими затруднения при практическото реализиране на принципите на кооперирането на труда в предприятията и организациите, в системата на оперативното и икономическо пла­ниране, в системата на технико-икономическите разчети, на орга­низацията и регулирането на работната заплата - при сега възприетата схема и принципи на тази организация и т.н.

2.5. Участие на трудещите се в нормирането на труда

Участието на трудещите се в нормирането на труда в широкия смисъл на думата характеризира процеса на демократизация на управлението при все по-широкото въвличане на работниците, инженерно-техническите работници, специалистите и служителите в управлението на производството и обществото. То се проявява в две насоки:

Първо, трудовите норми във всичките им разновидности и моди­фикации се утвърждават и от ръководителя на предприятието или организацията (или от съответния профсъюзен орган), което е ед­на от основните форми на участие на трудещите се в управлението на производството или дейността; трудовите норми нямат законна сила, ако съответният профсъюзен орган не даде съгласието си за въвеждането им.

Второ, трудещите се участвуват най-активно, от една страна, в изучаването на състоянието на организацията на производството и труда на съответното работно място или група работни места, и от друга страна, в разработването и прилагането на оптималните режими на работа на машините и апаратите, на възможно най-рационалната организация на работните места, на оптималното разделе­ние и коопериране на труда, на най-целесъобразните форми на ор­ганизация на труда и т. н.

Практическото осъществяване на нормирането на труда като обективно необходима дейност в съответствие с изтъкнатите принципи е предпоставка за правилното и високоефективно функциониране на работната сила.

II. Класификация на разходите на работно време

Работното време е законно установеният период, през който работникът или служителят трябва да извърши възложената му работа при дадените условия. Под работно време обикновено се разбира и възприема продължителността на една работна смяна.

В зависимост от неговото съдържание работното време на ра­ботниците и служителите може да се раздели на две основни групи - време за работа и време за прекъсвания в работата.

Времето за работа включва всички разходи на работно време, които пряко или kосвено са свързани с изпълнението на основните задължения на трудещия се, произтичащи от неговата професио­нална или kвалификационна характеристика или от възложените му през даден период задачи.

Времето за прекъсвания в работата обхваща времето, през което трудещият се бездействува, независимо от това, дали без­действието е продиктувано от характера на производствения процес, или е резултат от субективни (на трудещия, се или на предприятието или организацията) причини.

Времето за изпълнение на свойствена работа е свързано с изпълнението на производственото задание, на функциите, про­изтичащи от длъжностната характеристика.

Времето за изпълнение на несвойствена работа не е свърза­но с изпълнението на производственото задание или не произти­ча от длъжностната характеристика.

Във времето за свойствена работа също могат да бъдат обо­собени две основни групи - разходи на работно време за произво­дителна работа и разходи на работно време за непроизводителна работа.

Времето за производителна работа е онова време, през кое­то непосредственият изпълнител извършва работи, операции или функции, които произтичат непосредствено от производственото му задание и са насочени към постигането на основната цел на дадения процес или дейност. То включва в себе си няколко елемента: време за изпълнение на подготвително-заключителна работа (подготвително-заключително време), време за изпълнение на оперативна работа (оперативно време) и време за обслужване на работното място.

Подготвително-заключителното време е онова време, през което непосредственият изпълнител извършва работи или функции, предназначени за:

- неговата подготовка и за подготовката на оръдията на труда и на предметите на труда за изпълнение на дадената работа, операция или функция;

- изпълнението на работите и функциите, свързани с приключването на възложената работа, операция или функция.

В зависимост от особеностите на технологичния процес, кой­то обуславя и момента на възникването на подготвително-заключителната работа, подготвително-заключителното време може да се раздели на подготвително-заключително време за смяна и на подготвително-заключително време за партида или цикъл.

Оперативно време е времето, което се изразходва непос­редствено за извършване на работата, операцията или функцията, свързани или пряко с изменението на предметите на труда, или спомагащи за извършването на тези изменения. То се повтаря при извършването на всяка една работа (операция, функция и т.н.). Обикновено оперативното време се разделя на основно (техноло­гично) време и на спомагателно време.

Основно (технологично) време е времето, което изпълните­лят изразходва за извършване на работи, операции или функции, имащи за резултат непосредственото изменение на предметите на труда, на техните размери, форма, състав, свойства, състоя­ние и разположение един спрямо друг, на съставящите го части, положението им в пространството и т.н.

В зависимост от начина на извършване на процесите или на дейността и от използуваните оръдия на труда основното (тех­нологичното) време може да бъде:

- ръчно - когато при ръчните операции изпълнителят обра­ботва предметите на труда без или със помощта на прости инструменти;

- машинно - когато при машинно-ръчните операции непос­редствената обработка на предметите на труда се извър­шва от машината;

- апаратурно - когато прякото въздействие върху предмета на труда се осъществява от апарат или от система от апарати.

В зависимост от степента и формата на участие на изпълни­теля в процеса на обработката на предметите на труда основ­ното (технологичното) време може да се раздели и на:

- основно време, протичащо с непосредственото участие на изпълнителя;

- основно време, протичащо под контрола (наблюдението) на изпълнителя (често тази разновидност на основното време се нарича време за активно наблюдение на процесите.) То е характерно за машинните и апаратурните операции.

Спомагателно време е времето, през което непосредствени­ят изпълнител извършва манипулации или група манипулации, нес­вързани с изменението на предметите на труда, но необходими за изпълнението на основната работа. Тук обикновено се отнася времето за: пускане и спиране на машината или апарата, поста­вяне на детайла, подаване на инструмента, смяна на инструмен­та и други подобни.

В зависимост от начина на извършването им спомагателните манипулации или група от манипулации могат да бъдат ръчни, машинно-ръчни или машинни; обикновено в нашата практика преоб­ладават ръчните елементи на спомагателното време.

Времето за обслужване на работното място е свързано с извършването на работи и функции по поддържането на работно­то място и на оръдията на труда в работно състояние, с подго­товката и почистването на инструментите в началото и в края на смяната с оглед осигуряването на условия за високопроизводителна работа. Тази група от разходи на работно време по правило не е зависима от извършването на всяка отделна операция или функция, а обикновено е свързана със започването и завършва­нето на смяната (макар че някои елементи от него могат да възникнат и през самата смяна).

В зависимост от предназначението на работите и функциите при обслужване на работното място времето за неговото обслуж­ване може да бъде време за организационно обслужване на работното място и време за техническо обслужване на работното място.

Към времето за техническо обслужване на работното мяс­то се отнася времето, което изпълнителят изразходва за поддържане на оръдията на труда, годни за високопроизводителна работа.

Аналогично на спомагателното време, времето за обслужване на работното място (както организационно, така и техническо) може да бъде: покриващо се с основното (когато се извършва едновременно с протичането на обработката на предметите на труда) и непокриващо се с него (когато се извършва непременно след прекъсването на прякото въздействие върху предмета на труда).

Времето за непроизводителна работа е онова време, през което непосредственият изпълнител извършва работа, която не е свързана пряко с постигането на основната цел на да­дения процес, дейност или функция, но е нужно при определени ус­ловия за протичането на основния процес, функция или дейност. Времето за непроизводителна работа обикновено е резултат от недостатъци в организацията на производството, труда и управ­лението, недостатъци в технологичните процеси или нарушения на технологията, повреди в оръдията на труда, природни бедст­вия и други подобни.

Времето за несвойствена работа е твърде про­тиворечиво по своя характер и обхваща онова време, което се из­разходва за извършване на работи, които не са свързани с поста­вените пред изпълнителите и произтичащи от квалификационна­та и професионалната им (или длъжностната им) характеристика задачи. В зависимост от причините, които го пораждат, в него могат да се обособят две основни групи: време за несвойствена работа, породено в резултат от недостатъци в организацията на производството, труда и управлението, и време за несвойствена работа, породено от производствена или друга целесъобраз­ност.

Времето за прекъсвания в работата (т.е. времето, през ко­ето изпълнителят бездействува, може да се раздели на две основни групи: време за режимни прекъсвания в работата и време за непредвидени в режима на работата прекъсвания.

В зависимост от причините, които са го породили, времето за режимни прекъсвания в работата може да бъде:

- прекъсвания в работата за отдих и естествени нужди на изпълнителя;

- прекъсвания в работата на изпълнителя, породени от спе­цификата на технологичния процес;

- прекъсвания в работата на изпълнителя, породени от осо­беностите на организацията на процеса или дейността;

- прекъсвания в работата на изпълнителя, породени от осо­беностите към експлоатационните изисквания към машини­те, апаратите и съоръженията.

Времето за непредвидени в режима на работата прекъсва­ния обхваща бездействието (престояването) на изпъл­нителя поради нарушения в нормалното протичане на процеса или дейността или поради причини, свързани със самия изпълнител.

Непредвидените в режима на работа прекъсвания могат да бъ­дат резултат от две основни причини: причини, възникнали в предприятието или организацията (вътрешни причини), и причини, имащи външен характер по отношение на предприятието или ор­ганизацията.

Причините за прекъсванията в работата на изпълнителя, възникнали в предприятието или организацията (вътрешни причини), могат да се разделят от своя страна на няколко групи: техничес­ки, технологични, организационни, нарушения на производствената и трудовата дисциплина.

Прекъсванията по причини, намиращи се извън предприятието (външни причини), могат да бъдат разнообразни. В тази група обикновено се отнасят престоите на изпълнителите поради лип­са на електрическа енергия, незадоволително качество или ненавременно доставяне на договорените суровини, материали, горива, детайли и др., ненавременно доставяне на резервни части, небла­гоприятни природни условия, необоснованост (необвръзка) на производствената програма и т.н.

Непредвидените в режима на работата на изпълнителя прекъс­вания могат да се квалифицират като чисти загуби на работно време, които оказват твърде неблагоприятно влияние върху равнището и динамиката на ефективността на труда в предприятието. Тяхното постепенно намаляване и ликвидиране посредством усъвършенствуване на организацията на производството, труда и управлението предоставят големи възможности за най-ефективно използуване на материалните, трудовите и финансовите ресурси, за по-нататъшно повишаване на производителността на труда.

Независимо че подлежат на най-щателно изучаване и изясняване на конкретните причини за тях в процеса на нормирането на труда, загубите на работно време по своя характер не са обект на регламентация в състава на трудовата норма.

За да се определи обективно необходимият разход на работно бреме за изпълнението на дадена работа, операция или функция, освен класификацията на разходите на работно време на изпъл­нителя трябва да се познава и класификацията на времето за използуване на машините, апаратите и съоръженията (при машинно-ръчните, машинните и апаратурните процеси).

Времето за използуване на машината[1] е времето, през което тя функционира в процеса на производството или в дадената дейност с оглед да се изпълняват специфичните задачи. В зависимост от съдържанието му то може да се раздели на две основни групи: време за работа на машината и време за прекъсвания в работата на машината.

Времето за работа на машината е времето, през което нейните работни органи се намират в движение (т.е. когато тя работи), независимо дали в дадения момент се обработва, или не, предметът на труда.

Аналогично на времето за работа на изпълнителя, времето за работа на машината може да се раздели на две основни групи: време за свойствена работа на машината и време за несвойствена работа на машината.

Към времето за свойствената работа на машината обикновено се отнася онова време, през което машината функционира в съответствие с основното си предназначение и с оглед изпълне­нието на производственото задание.

Към времето за несвойствена работа на машината обикновено се отнасят онези елементи от времето за нейната работа, които не са пряко свързани с основното й предназначение, т.е. когато машината работи не за изпълнение на производственото за­дание на даденото работно място или на съответната дейност, а функционира във връзка с изпълнението на други задачи.

Времето за свойствена работа на машината от своя страна може да се раздели на две главни групи: време за производителна работа и време за непроизводителна работа.

Към времето за производителна работа може да се отнесе онова време, през което машината или въздействува непосредствено върху предмета на труда, или извършва едни или други ходове, при които пряко не се въздействува върху предмета на труда, но се спомага за неговата обработка.

Времето за производителна работа се подразделя съответно на основно (технологично) и спомагателно време.

Основното (технологичното) време на машината включва времето, през което тя непосредствено въздействува върху пред­мета на труда, непосредствено изменя неговите свойства, със­тав, структура, вид, разположение в пространството, връзките на детайла или на съставките му един спрямо друг и т.н. При ос­новната част от машините това време заема най-високо относи­телно тегло във времето за производителна работа и от неговия размер зависи пропускателната способност на машината, респективно ефективността на труда на обслужващите я изпълнители.

Спомагателното време за работа на машината е свързано с всички онези ходове на нейните работни органи, при които не се въз­действува пряко върху предмета на труда, но те са абсолютно необхо­дими за подготовката на прякото въздействие върху предметите на труда. Тук например може да се отнесе времето за връщане на праз­ните автомашини след разтоварване на товарите и други подобни.

В практиката не са редки случаите, когато основното (техно­логичното) и спомагателното време на машината трудно могат да се разграничат със задоволителна точност главно поради специфичните особености на машината. В такива случаи тяхното изучаване се извършва общо като машинно време.

Към времето за непроизводителна работа на машината обикновено се отнася времето, през което тя работи или прави ход, или извършва работа, свързана с отстраняване на задръжки в технологичния процес.

Времето за прекъсвания в работата на машината обикновено обхваща периода, през който тя бездействува, т.е. нейните работни органи не са в движение и поради това не могат да въздействуват върху предметите на труда.

В зависимост от главните причини, които са го породили, вре­мето за прекъсвания в работата на машината може да се обособи в две основни групи:

- прекъсвания, произтичащи от производствения план на предприятието;

- прекъсвания, които не са свързани с производствения план на предприятието.

По своя характер прекъсванията в работата на машината, които не са свързани с производствения план на предприятието, биват:

- режимни прекъсвания в работата на машината;

- прекъсвания, непредвидени в режима на работата на маши­ната - нережимни прекъсвания.

По своето съдържание прекъсванията в работата на машините са загуби с твърде отрицателни последици за икономическите резултати от дейността на предприятията и организациите. Ето защо тяхното намаляване и ликвидиране са важни пътища за повишаване на ефективността на труда.

III. Методи на изучаване на разходите на работно време

Изучаването на разходите на работно време за изпълнението на работите, операциите и функциите в предприятията и органи­зациите е основен изходен момент в процеса на проектиране на трудовите норми. То обаче е необходимо и при разработването на други видове трудови стандарти, както и за изучаването на състоянието на организацията на производството, труда и управлението, за определянето на степента на използуване на работно­то време на работниците и служителите, както и на степента на използуване на машините и апаратите, за разкриването на възможностите за усъвършенствуване на организацията и техноло­гията, за повишаването на ефективността на труда.

В зависимост от целта, която се поставя пред изследването, разходите на работно време могат да се изучават било по от­делни елементи или група от елементи, било като цяло, глобално. Точността на получените резултати зависи преди всичко от правилния подбор на метода, с помощта на който си поставяме задачата да постигнем набелязаната цел.

В практиката се използуват две основни групи методи на изучаване на разходите на работно време, а именно: методи на пряко изучаване на разходите на работно време и методи на непряко изучаване на разходите на работно време (метод на случайните моментни наблюдения).

Методите на пряко изучаване на разходите на работно време могат да се групират на:

- методи на изучаване на технологичната операция, на част от дадената работа или на елемент от определена функция и

- методи на изучаване на съвкупността от разходи на работ­но време на изпълнителя или на времето за работа на маши­ната в рамките на работната смяна

или на част от смяната.

Към методите, предназначени за изучаване на технологичната операция, на част от дадената работа или на елемент от опре­делена функция, могат да се отнесат хронометражът, киноснимката, осцилографията и др., а към методите на изучаване на съвкупността от разходи на работно време в рамките на работната смяна или на част от нея могат да се отнесат снимката на ра­ботното време (индивидуална, групова, комбинирана, самоснимка) и фотохронометражът (индивидуален или групов).

Заедно със своята детайлност и точност на резултатите методите на пряко изучаване на разходите на работно време на работниците и на времето за работа на машините притежават и някои недостатъци. Най-общо те се изразяват в следното:

- относително висока трудопоглъщаемост, както при прак­тическото им прилагане, така и при обработката и анализа на получените резултати;

- относително ограничен обхват на изпълнителите и на ма­шините, чиито разходи на работно време могат да се под­ложат на едновременно изучаване от един наблюдател.

Всичко това обикновено е пречка за масовото приложение на тези методи при изследване на работното време с оглед да се усъвършенствуват организацията на производството, труда и управлението.

Недостатъците на тази група от методи на изучаване на раз­ходите на работно време могат да се отстранят посредством приложението на метода на случайните моментни наблюдения.

1. Методи на пряко изучаване

на разходите на работно време

а. Хронометраж.

Хронометражът е един от основните методи на изучаване на разходите на работно време, който се използува в практиката при изследване продължителността на най-краткотрайните еле­менти на отделните операции, работи или функции. Обикновено приложението му се ограничава до изучаване елементите на опе­ративното (основното и спомагателното) време.

Същността на хронометража като метод на изучаване на раз­ходите на работно време се свежда до установяване, записване и обработване на тяхната продължителност с оглед определянето на обективно необходимия им размер при дадени организационни, технически, технологични и производствени условия.

В зависимост от това, дали обект на хронометража са крат­котрайните и най-често повтарящите се елементи на операция­та, работата или функцията, извършвани от един или няколко ра­ботници, различаваме индивидуален и групов хронометраж.

Изучаването на разходите на работно време посредством хро­нометража преминава през няколко основни етапа:

- подготовка за извършване на хронометражното наблюдение;

- извършване на самото наблюдение;

- обработка на получените резултати;

- анализ и обобщаване на резултатите от наблюдението.

Подготовката за извършване на хронометража включва твърде широк кръг от въпроси, които трябва да бъдат предвари­телно решени, за да се получат достоверни резултати. Тук обикновено се отнасят такива въпроси, като: избор на обекта на наб­людение; запознаване с организацията на работното място; запознаване с техниката и технологията; разчленяване на операци­ята, работата или функцията на отделни манипулации, групи от манипулации, действия или групи от действия и определяне на техните фиксажни точки[2]; определяне на момента на извършване на хронометражното наблюдение; определяне на времетраенето на наблюдението или на броя на измерванията, които следва да се извършат, и др.

След като се извършат посочените подготвителни работи, наблюдателят пристъпва към непосредственото хронометражно наблюдение.

Извършването на хронометражното наблюдение е процесът на непосредствено наблюдение на определения елемент или група елементи от оперативното време, на установяването с помощта на хронометъра на тяхната продължителност и нейното запис­ване в наблюдавания лист или в картата за хронометражното наблюдение.

В зависимост от начина, по който се отчита времето за про­тичане на наблюдаваните елементи, могат да се разграничат три метода на хронометражно наблюдение:

- наблюдение по текущо време (или непрекъснато наблюдение);

- единично отчитане на времетраенето на отделни елементи (подборно наблюдение);

- цинично наблюдение.

Наблюдението по текущо време (непрекъснатото наблюдение) се изразява в това, че наблюдателят в съответствие с фиксажните точки на отделните елементи, включени в програмата за изследване, последователно отчита по скалата на непрекъснато движещия се хронометър тяхната продължителност и я нанася в наблюдателния лист.

Когато отделните елементи на оперативното време, включени в програмата за наблюдение, имат по-малка продължителност, която не позволява да се измерва по текущо време, наблюдателят отчита продължителността на всеки от тях самостоятелно, т.е. прави подборно наблюдение. Същността на този метод се състои в това, че при настъпване на фиксажната точка на даде­ния елемент наблюдателят пуска хронометъра и спира неговото действие при настъпване на следващата фиксажна точка. След като отчете и запише времето в хронометражния лист, наблю­дателят отново пуска в действие хронометъра - при настъпване на поредната фиксажна точка, и т.н. При този метод на наблюде­ние наблюдателят може да обхваща включените в програмата елементи на оперативното време през един (първи, трети, пети, а след това втори, четвърти и т.н.), а ако тяхната продължител­ност е такава, че отчитането и записването не могат да се извършат нормално - и през два елемента.

Цикличният метод на извършване на хронометражното наблю­дение като правило се прилага в случаите, когато на изследване във времето подлежат твърде кратки по продължителност еле­менти на оперативното време, които не могат да бъдат обхванати с необходимата точност по метода на самостоятелното (подборното или непрекъснатото) наблюдение. Неговата същ­ност се състои в това, че включените в програмата за наблюде­ние особено краткотрайни елементи на оперативното време се обединяват в отделни групи по тяхната технологична последо­вателност, но по такъв начин, че отделните групи се отличават помежду си само по своите елементи.

Обработката на резултатите от хронометражното наб­людение по същество започва с определянето на продължител­ността на отделните измервания (случаи), когато то се е извършвало по метода на наблюдение по текущо време или по цикличния метод. Целта е да се формира, да се получи върху тази основа самият хронометражен ред - съвкупност от измервания, характери­зиращи различното времетраене на наблюдавания елемент на оперативното време, установено от наблюдателя в процеса на наблюдението, да оцени получените стойности чрез премахването на дефектните замервания и определи неговата продължителност.

Анализът на хронометражния ред е последният етап при практическото приложение на хронометражния метод на изучаване разходите ма работно време. Той може да бъде:

- качествен анализ на хронометражния ред и

- количествен анализ на хронометражния ред.

Качественият анализ на хронометражния ред е свързан с изу­чаването на съдържанието и структурата на наблюдаваните елементи, с определянето на степента на съответствие на съ­ществуващата с проектната технология и организация, както и на целесъобразността от извършването на едни или други мани­пулации или групи от манипулации, на едни или други действия или групи от действия, с установяването на оптималното съдържа­ние и структура на оперативното (основното или спомагателно­то) време. При качествения анализ се търсят възможности за премахване на неефективните и уморителните движения, покриване на спомагателните действия и функции с основните, набе­лязват се и организационни, технически, технологични и производствени мероприятия, които могат да доведат до намаляване на разхода на оперативно време за изпълнение на дадената рабо­та, операция или функция.

Количественият анализ на хронометражния ред на нормал­ната продължителност на наблюдавания елемент на оператив­ното време има за задача да определи достоверността на полу­чената посредством хронометражното наблюдение информация. Тази достоверност може да се установи от гледна точка на хомогенността на хронометражния ред и от гледна точка на точ­ността на данните.

За установяването на хомогенността на хронометражния ред се използуват три статистически показателя - дисперсия, средно квадратично отклонение и коефициент на вариация. Дис­персията и средното квадратично отклонение характеризират хомогенността на хронометражния ред в абсолютни числа (минути, секунди и т.н.), докато коефициентът на вариация е относителен показател, което го прави по-приложим при сравняване на хомогенността на няколко хронометражни реда.

Установяването на точността на получените резултати при хронометража става чрез изчисляването на статистическите показатели за абсолютна средна и относителна средна грешка. Колкото по-малка е средната грешка на хронометражния ред, толкова по­-точни и по-представителни са получаваните данни и обратно.

б. Снимка на работното време.

Това е метод на изучаване на разходите на работно време, при който се регистрират и анализират всички разходи на работно­то време за дадена смяна по реда на тяхното извършване.

Освен за нуждите на нормирането на труда снимката на ра­ботното време се използува и за: разкриване на загубите на ра­ботно време; изучаване и разпространяване на опита на първен­ците в производството, при разработката на други видове тру­дови стандарти и др.

В зависимост от обекта на наблюдение снимката на работно­то време може да бъде: снимка на работното време на изпълни­теля и снимка на работното време на машината.

Снимката на работното време на изпълнителя се подразделя от своя страна на индивидуална, групова и бригадна в зависимост от обекта на наблюдението и формата на организация на труда. В съответствие с поведението на наблюдателя в процеса на наб­людението груповата снимка на работното време, а също и сним­ката на работното време на машината, може да бъде статична или маршрутна.

Особена разновидност на снимката на работното време на из­пълнителя е самоснимката. В зависимост от формата на органи­зация на труда тя също може да бъде индивидуална или групова.

В практиката често се прилага и комбинираната снимка на ра­ботното време, която обхваща едновременно и работата на из­пълнителя, и работата на машината. Обикновено този род снимка на работното време се нарича снимка на производствения процес.

Извършването на снимката на работното време преминава през няколко етапа: подготовка за наблюдението, извършване на наблюдението, обработка на получените резултати и анализ на набраната информация.

Подготовката за наблюдението обхваща решаването на три основни въпроса: избор на обекта на наблюдение, установяване на най-целесъобразния момент на наблюдение и запознаване с техни­ката, технологията и организацията на работното място или на работните места, които ще бъдат изучавани чрез снимката на работното време.

Изборът на обекта и на момента на наблюдение зависи, както и при хронометражното наблюдение, преди всичко от задачата, която се поставя пред снимката на работното време.

Съществено значение за правилното извършване на снимката на работното време има запознаването с обекта на наблюдение (техниката, технологията, организацията, изпълнителя). Още в процеса на подготовката за извършване на снимката на работ­ното Време наблюдателят трябва да се запознае не само със задачите, които стоят за разрешение пред снимката на работно­то време, но и с непосредствения обект на наблюдението, с условията, факторите и предпоставките, които в една или друга сте­пен оказват и могат да оказват влияние върху величината на раз­ходите на работно време.

Към процеса на подготовката за извършване на снимката на работното време се отнася още и решаването на такива важни въпроси, като: инструктиране на наблюдателя, създаване на нор­мални условия за работа на работното място, изясняване на це­лите, които се поставят със снимката, осигуряване на необходи­мите уреди, приспособления, технически средства и материали за извьршване на снимката и др.

При подготовката на маршрутната снимка на работното вре­ме или на времето за работа на машината се определя и точният маршрут на наблюдателя, а при груповата снимка - мястото на наблюдението и конкретният начин на неговото извършване, осо­бено периодичността на записването.

Извършването на снимката на работното време се състои във: наблюдаване на работата в дадения обект; установяване на началото и края на всеки един от елементите на работата, кои­то могат да възникнат в процеса на наблюдението; разкриване и фиксиране на всички онези фактори, които в течение на времето на наблюдение са оказали едно или друго влияние върху продължител­ността на наблюдаваните елементи на разходите на работно време.

Безспорно е обаче, че основното при непосредственото извършване на снимката на работното време е регистрирането на разходите на работно време на работниците или на времето за работа на машините. Това може да стане по няколко начина и в различни модификации. В зависимост от разновидността на снимката на работното време на изпълнителите или на времето за работа на машината тези начини могат да бъдат: цифров, графи­чен, комбиниран и индексен.

Обработката на резултатите от снимката на работното време по същество започва с определянето на продължителност­та на всеки един елемент, фиксиран в наблюдателния лист. Върху тази основа се извършва групиране на едноименните разходи на работно време и се съставя фактическият баланс на тези разходи.

При разработването (съставянето) на фактическия баланс на едноименните разходи на работно време степента на неговата детайлност (от гледна точка на групировката на разходите на работно време) зависи от целите и задачите, които се поставят за разрешаване с изучаването на разходите на работно време. Обикновено най-детайлна е разработката на този баланс при изучаване на разходите на работно време чрез разновидностите на снимката на работното време за целите на усъвършенствуване­то на организацията на производството и труда. В този случай детайлността се запазва при нормируемите разходи на работно време, а окрупнеността засяга непроизводително използуваното работно време и загубите на работно време.

Фактическият баланс на едноименните разходи на работно време дава възможност: да се извърши задълбочен анализ на сте­пента на използуване на работното време; да се набележат ме­роприятия за усъвършенствуване на организацията на производството и труда; да се определи нормативният разход на вре­ме за подготвително-заключителна работа и на време за обслуж­ване на работното място; да се разработи нормативният баланс на едноименните разходи на работно време и т.н.

Анализът на резултатите от снимката на работното вре­ме по същество започва с изчисляването на система от показатели, характеризиращи степента на използуване на работното време в рамките на работната смяна или в интервала, в който се извършва дадената разновидност на снимката на работното време. Към тях по-конкретно се отнасят показателите за:

- използуването на работния ден;

- непроизводително използуваното работно време;

- времето, изразходвано за изпълнение на несвойствена работа;

- режимните прекъсвания в работата;

- прекъсванията по вътрешни причини;

- прекъсванията по външни причини и др.

В процеса на анализа на резултатите от снимката на работ­ното време се съставя проектният баланс на едноименните раз­ходи на работно време. Той се разработва по същата схема, по която се разработва и фактическият баланс. Разликата между тях се състои единствено в това, че в проектния баланс не се включват загубите на работно време и непроизводително използуваното работно време независимо от причините, които са ги породили.

Върху основата на проектния баланс на едноименните разходи на работно време и на фактическите резултати, получени при снимката на работното време, на практика се определят и фактическите възможности за повишаване на производителността на труда на даденото работно място или на група работни места чрез подобряване на организацията на производството и труда.

в. Фотохронометраж.

Фотохронометражът е комбиниран метод на изучаване на раз­ходите на работно време. Той съдържа елементи както на сним­ката на работното време, така и на хронометража.

По своята същност фотохронометражът е своеобразна снимка на работното време, при която отделни части на оператив­ното време по окрупнени в определена степен елементи се наблю­дават и записват така, както при хронометража, а останалата част от действията на изпълнителите се обхващат по специфич­ния за снимката на работното време начин. Фотохронометражът може да бъде индивидуален или групов (бригаден).

И при фотохронометража, както и при снимката на работното време, е необходимо да се извърши съответна предварителна подготовка: да се избере в зависимост от поставените задачи обектът на наблюдение, наблюдателят да се запознае с организация­та на работното място и с техниката и технологията, да се извърши необходимото за целите на наблюдението разчленяване на изпълняваните операции или функции и пр.

Върху тази основа самото наблюдение поради особения му характер на комбинация със снимката на работното време се осъ­ществява по принцип по метода на наблюдението по текущо вре­ме, а получените резултати се записват по същите форми, които се използуват и при снимката на работното време.

Обработката и анализът на резултатите, получени посредст­вом фотохронометража, се извършват по различен начин в зависимост от това, коя информация се изучава.

Когато се изучават елементите на оперативното време (на често повтарящите се елементи на наблюдавания процес, опера­ция или функция), очевидно е в сила подходът за обработка на по­лучените резултати, прилаган при хронометража.

Когато трябва да се изучи цялата гама от разходи на работно време, които възникват в рамките на работната смяна, получе­ната информация се обработва така, както и при снимката на ра­ботното време - чрез разработване на фактическия и проектния баланс на разходите на работно време.

г. Самоснимка на работното време.

Самоснимката е специфичен метод на изучаване на отделните елементи на разходите на работно време и преди всичко на загубите и на непроизводителните разходи на работно време с оглед тяхното ликвидиране или намаляване. Същността му се изразява в това, че по предварително изработена програма непосредстве­ният изпълнител (работникът, специалистът или служителят) сам установява загубите на работно време или непроизводително изразходваното време при изпълняваните от него и подложени на наблюдение чрез самоснимката на работното време работи, опе­рации или функции, сам регистрира тези загуби или непроизводител­но изразходваното работно време, сам установява причините за възникването им и предлага мероприятия за тяхното отстраняване.

По такъв начин самоснимката на работното време е важно средство за привличане на трудещите се в изучаването на разхо­дите на работно време, в разработването на мероприятия за подобряване на организацията на производството, труда и управле­нието и в дейността по нормирането на труда.

Аналогично и на останалите преки методи на изучаване на раз­ходите на работно време, приложението на самоснимката на ра­ботното време, обхваща следните основни етапи: подготовка за наблюдението, извършване на самото наблюдение, обработва на получените резултати и анализ на информацията.

Особено важен момент при подготовката за извършване на самоснимката на работното време са подборът на обекта на наблюдение (работното място, групата работни места или из­пълнители) и запознаването на наблюдателя с целите и задачите на наблюдението. На изпълнителя внимателно трябва да се обяс­ни за какво ще служат резултатите от наблюдението, кои прекъсвания от работата ще се обхванат при него и по какъв начин да се отразят в наблюдателния лист.

Освен прекъсванията в работата и непроизводително израз­ходваното работно време при извършване на наблюдението или след това, но преди предаване на резултатите, изпълнителят прави и конкретни предложения за отстраняване на забелязаните от него недостатъци в работата, които нанася на обратната страна на наблюдателния лист.

На основата на анализа на резултатите, регистрирани и предложени от изпълнителите в самоснимките на работното време, се разработват и конкретни мероприятия за усъвършенствуване на организацията, за ликвидиране на регистрираните от непосредствените изпълнители недостатъци в работата.

Особено важен и отговорен момент при самоснимката на ра­ботното време е гласността на получените резултати. Задъл­жителен заключителен етап при използуването на този метод на изучаване състоянието на разходите на работно време е инфор­мирането на трудовия колектив за набелязаните и осъществени­те по предложение на изпълнителите мероприятия за подобряване организацията на производството, труда и управлението и особено за реализирания в резултат от това икономически ефект.

д. Други преки методи на изучаване на разходите на работ­но време.

Всички разгледани дотук преки методи на изучаване на разхо­дите на работно време (хронометражът, снимката на работното време, фотохронометражът и самоснимката на работното вре­ме), които широко се прилагат в практиката, притежават и някои недостатъци, произтичащи от субектибното отношение на наб­людателя. Поради това (дори и при най-висококвалифицирани наб­людатели) те не гарантират абсолютна точност на получените резултати, което оказва съществено влияние върху реалността на проектираните норми или нормативи за разход на труд.

Тези недостатъци могат да се избягнат посредством използу­ването на такива методи, като киноснимката и осцилографията.

Като метод на изучаване на разходите на работно време ки­носнимката представлява заснемането на целия трудов процес или на част от него върху кинолента и изучаването му в лабора­торни условия.

Киноснимката е комплексен метод на изучаване на разходите на работно време. Освен това тя позволява да се анализират и методите на работа. При нея грешките при изследването са сведени до минимум вследствие на това, че наблюдателят е заменен от кинокамерата.

Същността на осцилографията като метод на изучаване на разходите на работно време се свежда до записване и изследване на съдържанието, последователността и продължителността на машинните и машинно-ръчните манипулации с помощта на автоматичен прибор - осцилограф. По своето съдържание това е из­ключително точен метод на изучаване на продължителността и структурата на времето за работа на машината.

Осцилографията е специфичен метод на изучаване на едни от най-често повтарящите се елементи на работното време при машинните операции и в този смисъл може да се използува като заместител на хронометража. Затова при приложението на осцилографията е необходимо да се спазват всички онези изисква­ния, които се предявяват в процеса на подготовката за извършване на хронометражното наблюдение. Що се касае до обработ­ката на получената посредством осцилографията информация, единствената специфика тук е превръщането на дълбината на линията на записа в осцилограмата в минути и секунди. Това става чрез съпоставяне на дължината на линията и скоростта на движението на лентата, на която се извършва записът. Напри­мер, ако дълбината на дадена линия, изобразена в осцилограмата, е 32 мм, а скоростта на движението на лентата е 5 мм/сек, то продължителността на дадения елемент ще бъде 6,4 сек (32: 5 = 6,4).

Изучаването на разходите на работно време посредством осцилографията предоставя изключително точна информация за проектирането на обективно необходимия разход на работно време за протичането на машинното, а също и на спомагателно­то време, имащо машинно-ръчен характер. Едновременно с това осцилографията позволява да се установят съществуващите и да се разработят оптимални технологични режими за работа на машините, да се определи заетостта на работника във връзка с работата на машината и да се разкрият възможностите за преминаване към многомашинно обслужване.

Метод на случайните моментни наблюдения

Методът на случайните моментни наблюдения е статисти­чески метод на изучаване на разходите на работно време. Неговата същност се състои във фиксирането на случаите на работа или на престоите на обектите независимо от тяхната продъл­жителност, а от гледна точка на тяхната повторяемост.

Принципната разлика между метода на случайните моментни наблюдения и останалите методи на изучаване на разходите на работно време се състои в това, че при него продължителността на различните видове разход на работно време се определя не с помощта на прякото измерване, а чрез записване на вида и повторяемостта на разхода. Методът на случайните моментни наблю­дения следователно е метод на изучаване не на отделни операции или манипулации, а на състоянието и поведението на сравнително големи съвкупности от хора и машини.

Неговото приложение, преценявано от гледна точка на получени­те резултати, е икономически целесъобразно само при наличието на достатъчно представителна съвкупност от обекти за наблюдение, на достатъчно голям брой на непосредствените измервания.