Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪЩНОСТ, ПОДХОДИ, ФУНКЦИИ И ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ТРУД

Трудът е първото, естественото и вечното условие за възникването и развитието на човека и на производството. Нито едно човешко общество не може да съществува без труда и без неговите резултати.

Трудът е нещо, което е познато до болка на всички. Всеки се труди ежедневно и приема това като неизбежна необходимост и като нещо, което се разбира, без да се нуждае от определение.

В действителност, обаче, трудът е една многопластова категория, която може да се дефинира по различен начин в зависимост от гледната точка.

В литературата се срещат няколко различни подхода към изучаването на труда: семасиологическият, физиологическият, дейностният, социологическият и икономическият.

Семасиологическият или семантическият подход[1] търси същността на труда в смисловото значение на думата "труд". Така например, в старогръцкия и в староанглийския език тази дума се е използвала за означаване на мъка, на страдание. В славянските езици като синоним на понятието "труд" се използва понятието "работа", което произтича от роб, робство. И в съвременния български език понятието "работа" се използва като синоним на понятието "труд". В същото време Българският тълковен речник дефинира труда като усилия, мъка, напрежение, тегота, която изпитва човек, когато върши нещо.

Физиологическият подход[2] разглежда труда като изразходване на физическа и нервно-психическа енергия при производството на материални и на духовни блага. Поради това трудът не е нищо друго освен обикновено изразходване на човешки мозък, кости, мускули и нерви при създаването на продуктите, необходими за задоволяване на човешки потребности.

Дейностният подход[3] разглежда труда като целесъобразна дейност на хората, насочена към задоволяване на техните материални и духовни потребности. Според този възглед, при изучаването на труда:

• Трудът е човешка дейност и не може да се разглежда извън него. Съвременното човечество не познава друго същество, което да притежава способността да осъществява трудова дейност.

• Трудът е целесъобразна дейност. Той е човешка дейност, насочена към постигането на определена предварително поставена цел - да се преобразуват веществата, предоставени от природата за задоволяване на жизнените потребности на хората.

• Трудът е икономическа работа на човека, целесъобразна дейност, която е насочена към приспособяване на природното вещество за задоволяване на човешките потребности. Условие и предпоставка за това е тази дейност да има Дейностният подход[4] разглежда труда като целесъобразна дейност на хората, насочена към задоволяване на техните материални и духовни потребности. Според този възглед, при изучаването на труда:

икономически характер, да е предназначена за задоволяване на човешки потребности.

• Трудът е процес на взаимодействие между човека и съответните машини, апарати, съоръжения, инструменти, приспособления, суровини и материали, горива и енергия, което се извършва в съответствие с изискванията на технологията, организацията и управлението. От тази гледна точка трудът се разглежда като съединяване на хората с веществените елементи на производството, с оглед постигане на поставените цели.

• Трудът като човешка дейност е едновременно с това и отношение на човека към природата. Като се подготвят за труд и като видоизменят външната природа, за да задоволят своите потребности, хората преобразуват и развиват своята собствена природа и своите способности. В този смисъл трудът се разглежда като фундаментален фактор, който е помогнал на прачовека да се обособи като съвременен биологически вид и обществено същество.

Социологическият подход разглежда труда като система от отношения между хората в трудовия процес, която включва отношенията между:

• индивида и администрацията на предприятието, в което той работи;

• индивида и формалната група, в работата на която той участва;

• индивида и неформалната група, в която той се асоциира при полагането на своя труд;

• индивида и професионалната организация, в която той се е асоциирал, за да защити своите икономически и социални интереси.

Друга група от отношения, които възникват в трудовия процес, са отношенията на работника или служителя:

• към предметите на труда и оръдията на труда;

• към резултатите от труда, които той постига в процеса на производството;

• към трудовия процес", в който той участва непосредствено;

• към самия себе си като трудещ се или наемен работник или служител.

Не на последно място трябва да се посочат и междуличностните отношения, които възникват между хората по повод и във връзка с участието им в трудовия процес.

Тези отношения са взаимосвързани помежду си и преливат едно в друго. Те определят в голяма степен поведението на хората в трудовия процес и имат съществено значение за тяхното развитие и усъвършенстване, както и за пълноценното им реализиране в трудовия процес.

Икономическият подход разглежда не изобщо труда, не всеки труд, не всяка икономическа работа, която е предназначена да задоволи едни или други човешки потребности, а обществения труд. За разлика от всички останали подходи, които акцентират върху индивидуалния труд, върху труда на отделния човек, икономическият подход изучава обществения труд, възникнал и осъществяващ се в резултат на разделението и кооперацията на труда.

Общественият труд е труд за производството на стоки, за създаването на продукти и услуги, които са необходими на другите. Този факт превръща труда на индивидуалния производител в неразделна част от съвкупния труд, отделният работник или служител става неразделна част от съвкупния работник или служител, към което той принадлежи. При тези условия трудът на отделния работник или служител не може да се осъществява без труда на другите в групата, в предприятието, в отрасъла, в страната, а и в световен мащаб. От друга страна, той е необходим, за да ги допълва.

В този смисъл, от позициите на икономическия подход, общественият труд е трудът на хората, взаимосвързани в процеса на производството на материални блага, който прави възможно задоволяването на многообразните човешки потребности. Трудът на отделния индивид е само една идеална част на съвкупния труд на обществото, а отделният работник или служител - идеална част на съвкупния работник.

Разбирано по такъв начин, полагането на обществения труд предполага всеки индивид, за да се включи в даден трудов процес, да влезе в определени икономически отношения с работодателят и с много други икономически и социални субекти. Поради това икономическият подход разглежда труда като система от икономически отношения по повод и във връзка с участието на хората в обществения трудов процес и с разпределението и присвояването на резултатите от труда.

Изучаването на обществения труд не може да бъде пълноценно, ако то не се свърже и със системата от отношения, в които влизат помежду си хората в трудовия процес. Тези отношения са провокирани от икономическите отношения. В онази степен обаче, в която имат обективен характер, те оказват влияние върху икономическите отношения и могат да се разглеждат като значими социални и социално-психологически фактори за постигането на висока ефективност на производството. Поради това познаването и отчитането на тези отношения е условие и предпоставка за пълноценното и ефективното функциониране на обществения труд.

2. Функции на труда

Общественият труд изпълнява две групи      от функции - икономически и социални.

От икономическа гледна точка общественият труд може да се разглежда като:

• създател на материалните и на духовните блага, които са необходими на хората за тяхното съществуване и развитие, “философския камък”, който превръща природното вещество в полезни за хората предмети за потребление, услуги и произведения;

• източник на средствата, необходими за задоволяване на човешките потребности;

• фактор за повишаването на ефективността на производството, за развитието на икономиката;

• фактор за подобряване на трудовия и      на жизнения стандарт на заетите в страната и на цялото население.

От социална гледна точка общественият труд може да се разглежда като:

• фактор и предпоставка за провеждането на една или друга социална по­литика;

• фактор за развитие и усъвършенстване на човека, за увеличаване на неговите възможности и способности;

• средство за осъществяване на социално общуване, за социална идентификация, за социална принадлежност;

• средство за себедоказване и себереализация на човека, за доказване на неговите знания, умения и способности пред себе си и пред другите. Трудът може да се разглеждат и като средство за живот на хората, както и като средство за формиране и развитие на човека.

Разглеждан като средство за живот на хората, трудът е този, който:

• създава материалните и духовните блага, необходими на хората за тяхното съществуване;

• осигурява платена заетост на хората, които се нуждаят от нея;

• осигурява доходите на заетите, с които те биха могли да закупят потребните им стоки и услуги.

Разглеждан като средство за формиране и развитие на човека, трудът е този, на който той дължи:

• първоначалното си обособяване и утвърждаване като самостоятелен биологически и обществен вид;

• своето развитие и усъвършенстване като индивид;

• задоволяването на обективно необходими социални потребности.

Икономическата и социалната функция на труда са органически свързани помежду си.

През отделни периоди относителният дял на икономическата и на социалната функция на труда, както и на труда като средство за живот на хората и като средство за формиране и развитие на човека, е различно. По  принцип обаче доминират икономическите функции на труда, разбирането му преди всичко като средство за живот на хората, като средство за тяхното препитание. В съответствие с това при неговото  организиране и полагане преобладават икономическите мотиви и съображения, икономическата логика, икономическите основания и императиви, стремежът да се удовлетворяват пълноценно критериите и изискванията за постигане на висока икономическа ефективност. На тези критерии и изисквания се подчиняват и хората в трудовия процес, вместо производството и трудовият процес, техниката, технологията, организацията и управлението да се приспособяват към специфичните изисквания и потребности на хората.

Социалните функции на труда, разбирането на труда като средство за формиране и развитие на човека, в преобладаващата част от случаите се намират на втори и на трети план, а понякога съвсем отсъстват в политиката и при вземането на решения на национално, отраслово и регионално равнище, както и в отделните предприятия.

Всичко това дава основание да се направят няколко основни извода:

1. Трудът и трудовият процес в страната, отраслите, регионите и предприятията трябва да бъдат организирани и полагани по такъв начин, че да отговарят на човешките потребности, т.е. да изпълняват пълноценно своите икономически и социални функции, да осигуряват висококачествена заетост и трудовото и материалното благосъстояние на тези, които участват в тях, както и да задоволяват социалните потребности на трудещите се и на цялото население.

2. Трудът и трудовият процес трябва да се приспособяват към особеностите, спецификата и изискванията на човека, а не човекът да се приспособява към изискванията на труда и трудовия процес, на техниката и технологията, чрез които те се осъществяват. Човекът не е създаден за производството и обществената организация на труда, а производството и обществената организация на труда са създадени от човека за задоволяване на неговите потребности. Следователно те трябва да се приспособяват към нуждите на човека така, че да се запазва винаги неговото физическо, морално и умствено благоденствие [3, 264-265].

3. Човекът в трудовия процес не е само един от неговите прости елементи, каквито са машините, апаратите и съоръженията, суровините и материалите, инструментите и приспособленията. Той е индивид, мислещо и емоционално същество, "венец на природата", който има свои цели и въжделения, свои ценности и своя ценностна система. Той е една много сложна симбиоза от вярвания, убеждения и очаквания, от материални, духовни и социални интереси, от рационални и емоционални мотиви, от лични, семейни и групови потребности и интереси, от нагласи за действие или бездействие и т.н. Това не може да не се отчита, като се търси оптималното съ­отношение между икономическите и социалните функции на труда, колкото и сложно да е това. Трябва да се има предвид, че няма нито един прост начин да се решават проблемите, които са свързани с хора и със задоволяване на техните потребности.

3. Характерни черти на съвременния труд

Съвременният труд, обект на изучава не от икономиката на труда, притежава няколко основни характерни черти. Той не е стока, признат е за основно човешко право, полага се свободно и доброволно, а хората, които го полагат, са равноправни.

Съвременният труд се различава от останалите търговски вещи. Той не се купува и не се продава като другите стоки.

Тази характерна черта на труда за първи път се формулира във Версайския договор, а след това текстуално се пренася в До-говора за мир между сьюзните и сдружени сили и България, подписан в Ньой на Сена 27 ноември 1919 г. Като се защитава необходимостта от сближаването на условията на труд, които съществуват в отделните страни, тези договори акцентират върху разбирането, че трудът не трябва да се смята просто като търговска вещ.

Формулата, че трудът не е стока, е изведена сравнително по-късно в Декларацията за целите и задачите на Международната организация на труда, приета на 26-та сесия на Генералната конференция през 1944 г. във Филаделфия.

Тази характерна черта на съвременния труд трябва да се разглежда в контекста, в който тя се защитава от цитираните международни правни норми, а именно, че съвременният труд е дейност на човека, който е снел веригите на робството и на крепостничеството. Свободният гражданин не се продава и не се купува. Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации от 1948 г. провъзгласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, че никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество, че робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми Това означава, че когато търсят платена заетост, хората не се продават, че работодателят, когато наема работници и служители, не придобива собственост върху тях. Наемните работници и служители не губят своята свобода и независимост, не са безправни същества. Те притежават правата на останалите хора и са пълноправни граждани на своята страна.

За да се организира един трудов процес за производството на стоки, трябва да има няколко основни предпоставки:

• потребности от съответни продукти и услуги,

• средства на труда, предмети на труда, технология, организация и управление, които са необходими за производството па тези продукти и услуги;

• работна сипа, притежаваща необходимите подготовка и умения в съответната област.

При наличието на тези условия производството може да се осъществи от един социален субект, който сам или заедно с членовете на своето семейство разполага с необходимата работна сила и може да осигури всички предпоставки за нейното потребление, В съвременните условия обаче, този начин на организиране на производството, колкото и важен да е той при определени условия, не може да осигури задоволяването на огромните и изключително разнообразните човешки потребности. За да се направи това в съвременните мащаби и изисквания, к преобладаващата част от случаите трябва да има два самостоятелни и независими социални субекта;

• свободни хора, които притежават необходимата потенциална работна сила, но не разполагат със средства за производство или с други източници на доходи, осигуряващи им желания жизнен; стандарт;

• собственици на капитал, които са готови да организират производство, но не разполагат с необходимата работна сила за реализирането па тези си намерения,

Тези два различни социални субекта, като две равноправни страни, трябва да се Срещнат по определен начин, да проведат преговори за предлаганите и исканите условия на труд и заплащане и, при постигането на съгласие, да влязат в определено трудово правоотношение.

Трудовото правоотношение възниква при предоставянето и използването на работната сила, която съответното физическо лице (работник или служител) отдава под наем на дадено физическо или юридическо лице (работодател). То е регулирано от правното трудови отношение. В него едната страна (работникът или служителят) се задължава да предостави работната си сила за изпълнението на дадена длъжност, през определено време, като се подчинява па определена дисциплина, а другата страна (работодателят, организацията) се задължава да му предостави уговореното трудово възнаграждение и да осигури безопасни и здравословни условия на труд. Следователно трудовият договор, който е преобладаващото основание за възникване на трудово правоотношение у нас', не

- с договор за покупко-продажба, а договор за наемни отношения. При него работникът или служителят не продава на работодателя своята работна сила, а я предоставя за ползване при определени условия на труд и заплащане. Наистина с този трудов договор той се поставя в определена икономическа зависимост от работодателя. Поема и определени задължения към предприятието, които го поставят и в известна лична зависимост от него длъжен е да бъде на разположение па работодателя през определено време, да спазва трудовата, производствената и технологическата дисциплина, да изпълнява неговите разпореждания при извършването на съответната работа, за която е нает и т. н. Той обаче, запазва своите човешки права, както и правото да се стреми към непрекъснато подобряване на условията на производствената среда, към собственото си развитие и усъвършенстване, към такова трудово възнаграждение, който да направи възможно достойното му съществуване, както и съществуването на неговото семейство.

Oсвен това на трудовия пазар не се предлага трудът, а работната сила, при това не реалната, а потенциалната работна сила. Трудовият договор не е договор за покупко-продажба на работната сила, а договор за нейното отдаване под наем за определено време и при определени условия. като влиза в определени трудови правоотношения с работодателя, работникът и служителят не губят своята свобода.

Съвременният труд е признат за основно човешко право. Всеки човек има право на труд - прокламира Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета през 1048 г.

Тази характерна черта на труда намира своето по-нататъшно развитие в Международния пакт з а икономическите, социалните и културните права на ООН от 1966 г. Той признава правото на труд като основно икономическо право и го определя като право на всеки човек да изкарва своята и на семейството си прехрана чрез труд.

Трудът като основно човешко право се прокламира и от нашата Конституция. Тя повелява, че

l              гражданите имат право на труд ;

l              държавата се грижи за създаването на такива условия, които ще направят възможно реализирането на това право;

l              държавата създава условия да реализират правото си на труд и лицата с физически и психически увреждания.

към тези повелителни разпоредби трябва да се добави и фактът, че основният закон на страната гарантира и защитава труда на гражданите.

Съвременният труд е свободен. Всеобщата декларация за правата на човека на ООН прокламира правото на всеки човек свободно да избере своята работа., А според Международният пакт за икономическите, социалните и културните права всеки човек правото да изкарва прехраната си чрез свободно избран или свободно приет труд.

Съвременният труд е доброволен. Все­ки човек, в съответствие със своите пот­ребности и интереси, доброволно взема решение дали да се включи в трудовия процес или да остане извън него.

Трудът по принуда или по задължение от­давна е отречен от световната практи­ка. Забраната за извършване на прину­дителен или задължителен труд е обяве­на от Конвенция 29 на Международна­та организация на труда относно при­нудителния или задължителния труд от 1930 г. В нея страните, които са я ратифицира­ли, се задължават да премахнат във въз­можно най-кратък срок² използването на принудителния или задължителния труд във всичките му форми на про­явление³

Тази забрана се потвърждава и от Меж­дународния пакт за граждански и поли­тически права от 1966 г., който прокла­мира, че никой не може да бъде заставен да извърши принудителен или задължи­телен труд.

Съвременният труд е равноправен. Всич ки хора в трудовия процес, независимо от тяхната, раса, вяра или пол, имат равни права, както и правото да получават равни възможности за работа, за условия на труд, за развитие и за трудово възнаграждение, съответстващо на ценността на доставения труд, осигуряващо достойно съществувание на трудещите се и на членовете на техните семейства.

Правото на работниците и служителите да бъдат третирани по един и същи начин е прокламирано във Всеобщата декларация за правата на човека. В съответствие с нея всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от него. Всички хора имат право на еднаква закрила срещу каквато и да било дискриминация, срещу всяко подбуждане на дискриминация.

Международният пакт за гражданските и политическите права, след като прокламира равнопоставеността на хората, изисква законът да забрани всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефективна закрила против всякаква дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождения или всякакви други признаци.

Равноправният характер на труда се защитава и от Филаделфийската декларация за целите и задачите на Международната организация на труда от 1944 г. Тя потвърждава, че всички хора, независимо от тяхната раса, вяра или пол имат право да .осъществяват своето материално благосъстояние и духовно развитие в свобода и достойнство, в икономическа сигурност и равни възможности. Създаването на условия, които позволяват да се постигне този резултат, трябва да бъде основната цел на всяка национална и международна политика.

Следователно съвременният труд е свободен, доброволен, равноправен, не е обикновена търговска вещ и е признат за основно човешко право. Всеки човек има правото на пълна, доброволно избрана, свободна и ефективна заетост, на равни възможности в труда, които съответстват на неговата подготовка и достойнство и му осигуряват здравословни и безопасни условия на производствената среда, сигурност и трудово възнаграждение, гарантиращо достойното му съществуване.