|
Характеристика и особености на пазара на труда
Актуалност на темата за трудовия пазар
- На трудовия пазар се формират и развиват жизненоважни за хората процеси и параметри като:
– заетост и безработица;
– цена на труда;
– човешки капитал;
– социална защита и т.н.
- Независимо от своята специфика, пазарът на труда е преди всичко пазар на определена стока и затова е носител на всички общи характеристики на пазарите въобще.
- Съществуват два типа класически сделки на съответните пазари:
– покупко-продажба на капитали; и
– покупко-продажба на услуги, извършвани чрез придаването за ползване на съответните капитали.
Стоката на трудовия пазар
- На пазара на труда човешкият капитал е този, чрез експлоатацията на който може да се постигне печалба и да се задоволят определени потребности.
- Тук се крие и спецификата на стоката и сделката на трудовия пазар, защото човешкият капитал е непродаваем и си остава вечна собственост на неговия притежател.
- Трудовата услуга се явява стоката, която се купува и продава на трудовия пазар.
- Качеството и цената на трудовата услуга зависят пряко от качеството на човешкия капитал, чийто собственик го придава за ползване при определени условия.
Особености на трудовия пазар
- За разлика от другите създадени капитали, производството и формирането на човешкия капитал изисква изключително продължителен период от време, който достига почти половината от времето на неговата експлоатация.
- За разлика от другите пазари, на трудовия пазар широко проявление намира трипартизмът при неговото регулиране.
- Търсенето на трудовия пазар в лицето на работодателите се интересува не само от настоящото състояние, но и от бъдещото развитие на човешкия капитал и трудовата услуга.
- Друга особеност на трудовия пазар е продължителността на сделката, намираща израз в продължителността на трудовите отношения.
Особености на трудовия пазар
- Различията между пазара на труда и другите пазари се очертават и във връзка с адекватността на предварителната информация – реалните условия на едната страна (работодателя) и действителните възможности на другата (работника) се установяват в непосредствената трудова дейност.
- На пазара на труда се наблюдава известна неравнопоставеност между продавачите и купувачите по време на сделката. Това се свързва с факта, че търсещите работа по принцип са повече от предлаганите работни места.
- На пазара на труда отсъства практиката за намаление на цената на човешкия труд с цел изчистването на този пазар от определени “излишъци”, което се наблюдава на останалите пазари в икономиката.
Възможности на трудовия пазар
- По своя характер, пазарът на труда е относително обособен механизъм за регулиране разпределението на работната сила и на цената на труда.
- Той е главното средство, чрез което повишаването на производителността на труда се отразява в желаната степен върху повишаването на заплащането и жизненото равнище.
- Чрез пазара на труда се извършва една по-обективна оценка на цената на труда както в различните производства и региони, така и в отделните професии.
- В условията на пазар на труда се постига по-пълна реализация на интересите и придобитата квалификация на работната сила.
- Инвестициите, които човек извършва през определен период от своя живот в човешки капитал, получават необходимата оценка под формата на диференциация в заплащането.
- Така стремежът за непрекъснато професионално усъвършенстване придобива не само нравствен или психологически, но и подчертано икономически стимул.
- Независимо от своите положителни страни, пазарът на труда не е достатъчно ефективно средство:
– за регулирането на условията на труд във фирмите;
– за осигуряване на сигурност срещу произволни уволнения;
– срещу съществуващата трудова дискриминация.
Устройство и функциониране на трудовия пазар
- Работната сила е една от основните категории на пазара на труда – дефинира се като текущо икономически активно население.
- Работната сила се състои от:
– заетите лица – тези, които влагат своя труд за производството на стоки и услуги;
– безработни лица – нямат работа и едновременно с това активно търсят такава.
- Пазарът на труда се обуславя от входящите и изходящите потоци на съставящите го системи.
- Система на заетите:
– входящи потоци – състоят се от:
- системата на безработните;
- населението извън работната сила, което при влизане в пазара на труда намира веднага работа.
– изходящи потоци – формирани от:
- уволнения и напускания (могат да останат или не в системата на трудовия пазар);
- пенсионери, които трайно напускат пазара на труда.
- Система на безработните:
– входящи потоци – формират се от:
- уволнените;
- напусналите доброволно;
- влизащите от населението извън работната сила в пазара на труда хора, които не намират работа;
– изходящи потоци – състоят се от хора, които:
- след активно търсене намират работа;
- се отказват от активно търсене и напускат пазара на труда.
Трудовата борса като посредническа институция на трудовия пазар
- Между трудовият пазар и трудовата борса съществуват определени различия.
- По-точно, трудовата борса е основната форма или институция, чрез която се реализират функциите на трудовия пазар.
- В исторически план трудовата борса се появява на един по-късен етап от развитието на трудовия пазар, когато възниква нуждата от неговото институционализиране.
- По същество трудовата борса има подчертано посреднически функции по отношение на търсещите и предлагащите съответна работа.
- Трудовата борса има за основна цел:
– ускоряване процеса на реализация на сделките на трудовия пазар чрез по-добра информираност, насочване и консултации на участниците в този пазар;
– по-динамично изчистване на трудовия пазар от излишъците нереализиран човешки труд.
- Основна предпоставка за ефективно функциониране на трудовата борса е добре изградена информационна система за:
– търсенето и предлагането на труд;
– съответните условия и цена на труда.
- На самата борса се извършва регистрация на търсенето и предлагането на труд, а не се осъществява директна връзка и контакт между работници и работодатели.
- През последните десетилетия трудовите борси се организират основно с подкрепата на държавата.
- Чрез тях се осъществява определена държавна политика по заетостта и обслужването на безработицата.
- Основният принцип на управлението на трудовата борса и контролът върху изразходваните финансови средства е трипартизмът.
- Развитието на трудовата борса е свързано с три основни типа интереси:
– на държавата;
– на работодателите – работодателски съюзи;
– на търсещите работа – синдикати.
- Наред с държавно организираните, съществуват и множество частни трудово-борсови посредници.
- Основни разлики между държавните бюра по труда и частните трудово-борсови посредници:
– държавно организираните борси по труда са посреднически институции за масовия и не толкова висококвалифициран човешки труд;
– частните трудови борсови институции запълват останалите сегменти на трудовия пазар.
- Други форми за реализация на сделките на трудовия пазар:
– обяви за работа;
– лични контакти.
Развитие на трудовата борса в България
- Нормативната уредба на трудовото борсово посредничество в България включва следните основни актове:
– Закон за насърчаване на заетостта – регламентира законодателната материя по активната политика по заетостта, провеждана от Агенцията по заетостта, като нейното финансиране е за сметка на държавния бюджет.
– Кодекс за социално осигуряване – регламентира създаването на фонд “Безработица”, администриран от Националния осигурителен институт, както и изразходването на средствата на фонда за плащане на обезщетения и помощи при безработица.
|
