|
Допълнителни възнаграждения – същност, роля и начини за определяне
Допълнителни възнаграждения – същност и видове
Допълнителните трудови възнаграждения са добавки към работната заплата, които са определени под въздействието на фактори, неотчетени при определянето на основните заплати.
Особено място в системата от допълнителни трудови възнаграждения заемат специфични добавки към заплатата, свързани с постигнатите резултати от труда:
– премии;
– целеви награди;
– допълнителни възнаграждения за годишни резултати;
– суми от схеми за участие в печалбата и др.
Тези допълнителни възнаграждения имат най-често за цел да формират допълнителна мотивация у персонала за подобряване ефективността и производителността на труда.
Допълнителни възнаграждения –
В зависимост от начина на регламентиране допълнителните възнаграждения са:
– регламентирани с нормативен акт;
– регламентирани с колективен трудов договор;
– регламентирани с решение на организацията-работодател.
В зависимост от обхвата им, допълнителните възнаграждения се делят на:
– универсални – изплащат се във всички организации и за всички категории персонал;
– специфични – изплащат се само в отделни организации и/или за отделни категории персонал.
В зависимост от начина на изчисляване и периодичността на изплащане, допълнителните възнаграждения се делят на:
– допълнителни възнаграждения с постоянен характер – изплащат се в резултат на устойчиви фактори:
допълнително възнаграждение за продължителна работа;
допълнително възнаграждение за работа при вредни за здравето условия на труд и т.н.;
– допълнителни възнаграждения с непостоянен характер – изплащат се в резултат на по-нестабилни фактори и размерът им е с малка степен на гарантираност:
премии (бонуси);
целеви награди;
извънреден труд и т.н.
Определяне и изменение на допълнителните възнаграждения
Основните елементи на механизма, по който се определят и изменят допълнителните трудови възнаграждения са:
– показатели, по които се определят допълнителните трудови възнаграждения;
– критерии за оценка равнището на показателите, по които се определят допълнителните трудови възнаграждения;
– нормативи за изчисляване размера на допълнителните трудови възнаграждения;
– правила за изменение размера на допълнителните трудови възнаграждения;
– специфични условия за получаване на допълнителните трудови възнаграждения.
Чрез показателите, по които се определят допълнителните трудови възнаграждения, и съответните измерители се метрифицира влиянието на факторите, които са ги предизвикали.
Така например:
– показателят, по който се определя допълнителното възнаграждение за продължителна работа е трудовия стаж на съответните работници или служители в години;
– показателят, по който се определя допълнителното възнаграждение за извънреден труд е работното време, отработено от съответните работници и служители извън границите на регламентираното работно време, измерено в брой часове и т.н.
Критериите за оценка равнището на показателите, по които се определят допълнителните възнаграждения представляват предварително фиксирана величина на тези показатели.
Много често разглежданите критерии се регламентират под формата на различни норми и нормативи:
– като критерий за оценка на концентрацията на токсични вещества се използуват т.нар. пределно допустими концентрации (ПДК) на тези вещества.
Има и критерии, които не са представени под формата на норми или нормативи:
– при определяне на допълнителното възнаграждение за нощен труд ролята на критерий за оценка на съответния показател играе интервала от време, през който положеният труд се счита за нощен (времето от 22 до 6 часа).
Нормативите за изчисляване размера на допълнителните възнаграждения могат да се обособят в две основни разновидности:
– нормативи под формата на абсолютна сума – размерът на допълнителните възнаграждения за работа при неблагоприятни условия за труд се определят чрез норматив, регламентиран като сума пари за една точка от комплексната оценка на условията на труд.
– нормативи под формата на коефициенти (проценти), с които се умножава предварително определена изходна величина (абсолютна сума) – размерът на допълнителното възнаграждение за продължителна работа се изчислява чрез процент (коефициент) от индивидуалната основна заплата.
С правилата за изменение размера на допълнителните възнаграждения се регламентира:
– редът и условията, при които могат да настъпят промени в размера на съответните допълнителни възнаграждения;
– конкретната процедура за измененията, вкл. и длъжностните лица, които ги извършват.
И тук измененията са предизвикани от две групи причини:
– развитието на инфлационните процеси;
– промяна в условията на съответните работни места или други причини от вътрешен характер.
Специфичните условия за получаване на допълнителните трудови възнаграждения представляват определени уговорки и процедури, които:
– трябва да се спазват от страна на работодателя;
– дават право на наемните работници за получаване на доплащане към работната заплата.
Така например, целевите награди могат да се изплащат само след като:
– има писмена заповед, с която ръководителят на съответната организация възлага конкретни задачи на определени свои работници и/или служители; и
– последните изпълнят успешно поставените задачи.
Главната слабост на практиката при определяне на допълнителните трудови възнаграждения в българските организации е свързана с липсата на връзка между ефективността на труда на отделните работници и служители и получаваните допълнителни възнаграждения.
По този начин работодателите се лишават от възможности за позитивни въздействия върху мотивацията на персонала за подобряване резултатите от работата.
Това положение не дава възможност за по-голяма диференциация на заплатите въз основа именно на показаните резултати.
В развитите страни допълнителните възнаграждения се третират в по-широк смисъл, отколкото у нас.
В тях се включват повечето от т.нар. допълнителни изгоди, които в нашите организации се третират като част от социалната програма, финансирана от работодателя.
|
