Joomla Software solutions Template

Payday loan

БЕЗРАБОТИЦА: СЪЩНОСТ И ИНДИКАТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕЗРАБОТНО ЛИЦЕ

В исторически план безработицата не е икономическо и социално явление, което може да се дефинира еднозначно. Понятието възниква в края на 19 в. и се идентифицира с “излишната работна ръка”, т.е. възниква със зараждането на индустриалния тип отношения. Не съществува еднозначно и общовалидно разбиране за безработицата. На настоящия етап практикоприложно значение намират следните представи и разбирания за безработицата:

1. От икономическа гледна точка:

• Временна заетост на неработната сила;
• Излишък на работна сила;
• Принудително загубване на работата;
• Непълна икономическа реализация на човешкия ресурс като един от основните производствени фактори.

1. От социална гледна точка безработицата се разглежда като резултат от социалните рискове по повод на трудовото отношение, който подлежи на социално осигуряване по време на работа и социално обезпечаване на лицата при загуба на работа;
2. Безработицата е специфичен социален статус, който поражда определени права и задължения за хората, оказали се в това положение.

В съвременната теория и практика се търсят най-адекватните индикации на безработицата, които да дефинират съответните закони. По този начин се решават два важни въпроса:

1. Правата и задълженията на безработните;
2. Възможностите за наблюдение и отчитане на обхвата на безработицата и управление на процесите по повод този социален риск.

Анализът на безработицата позволява да се систематизират характеристиките й които обслужват социалната практика. В този смисъл могат да се изброят основните индикатори на статуса на безработния:

1. Безработицата засяга онази част от населението в трудоспособна възраст, която се вкл.в иконом.оборот и участва на пазара;
2. Днес безработицата не се третира само като принудителна загуба на работа или работно място, съществуват и други източници на безработица, като естествено движение на раб.сила, невъзможност за започване на работа и др.;
3. Полагането на труд не е обществена повинност, а въпрос на собствен социален избор, затова не всеки незает в трудоспособна възраст е безработен. За такъв се счита човек, който:

• е в трудоспособна възраст;
• да не е зает и да не получава доходи от труд под форма на друг тип отношения;
• да желае да работи;
• активно да търси работа.

В практиката са познати три метода за отчитане на безраб.,които се прилагат по отделно или в комбинация:

1. Регистрационен метод - основава се на текущата регистрация на безраб.лица в посредническите служби или бюра по труда. Регистрацията на безработни лица не е най-надеждния метод за установявяване на р-ра на безработицата, тъй като индивидите се регистрират не толкова да търсят работа, а за изплащане на обезщетения. Същевременно регистрацията се налага като доказателство за търсене на работа и затова този метод е неточен;
2. Статистически метод - свързва се с наблюдение и регистрация на безработните по линията на наблюдение на домакинските бюджети или на основата на целеви статистически извадки. Поради представителния х-р на този метод той е по-надежден;
3. Социологически метод - основава се на провеждането периодични и представителни социологически изследвания на населението в трудоспособна възраст.Този метод е трудоемък и скъп, но обективен.

№ 24: ТИПОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

За да се разкрие по-пълно социално-икономическата природа на безработицата, се търсят различни признаци за нейното типологизиране. В макроикономиката безработицата се типологизира според причините на нейното възникване. На тази основа съществуват следните видове безработица: доброволна, икономическа и структурна.

1. Доброволната безработица представлява естественото движение на работната сила с цел устройване на друга работа или смяна на социалния статус. Преходът от една в друга организация или от един към друг статус често е свързан с временно престояване без работа. Тази безработица не се третира като социално-икономически проблем на заетостта - тя дори действа позитивно в/у трудовото представане на заетите, така и в/у работодателския интерес от обновяване на работната сила.
2. Циклична/икономическа/ - тя представлява принудителна загуба на работното място в масови мащаби. Такива ситуации възникват на етапа на рецесия и се задълбочават на етапа на кризата от икономическия цикъл. Причините за възникване на икономическата безработица са спад на потребителското търсене, на продажбите, на производството, съкращаване на раб.сила, ликвидация на предприятия.
3. Структурна безработица – провокирана е от динамиката на технико-технологичното обновление и икономическата конюктура. В резултат на това съществено се променя съотношението м/у  Т и П на труд и възникват значителни диспропорции м/у новите изисквания на работните места и професионалните характеристики на работната сила. Ето защо не е изключено да съществува структурна безработица и при равновесие на съвкупното търсене и съвкупното П на труда.

В зависимост от формите на нейното проявление безработицата бива:

1. Явна - формира се от съвкупността на тези безработни, които са заявили своя социален статус чрез регистрация в бюрата по труда.
2. Пълна - формира се от лицата,които не само не упражняват труд по трудов договор, но и не се ангажирани с каквато и да е платена заетост по линия на алтернативни форми на наемане-гражд. договор, почасова работа, временна заетост и др.
3. Непълна - тя предлага частична и недоходна заетост, чието равнище на заетост гравира около минималните равнища на обезщетение. Тук се включват хората, които са ангажирани краткотрайно или частично извън условията на едно трудово правоотношение.

Според продължителността си безработицата бива:

1. Трайна - за трайно безработни се считат лицата, които се намират в такова социално положение в период на 1год.
2. Временна –

Според социалната си осигуреност безработните се подразделят на соц.осигурени и социално  неосигурени. Според действащите у нас норми право на социално обезщетение имат само социално осигуряваните за безработица.

№ 25: ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА ЦЕНА НА БЕЗРАБОТИЦАТА

В общественото мнение широка популярност е придобило мнението, че безработицата е тежко социално явление с висока икономическа и социална цена. Трябва да се има в предвид, че безработицата е нормално явление, присъщо на всяка пазарна икономика и на всеки тип икономическа с-ма. След като на хората е гарантирана свободата на избор на работа, на работно място, на социален статус, винаги към определен момент ще съществува т.нар. доброволна безработица. Структурните промени в икономиката също генерират временна заетост. Икономическата безработица по своята форма и проявление е и принудителна. Тя поражда тежки социални и икономически последици. От всичко изброено до тук можем да направим извода, че безработицата по своя характер не е еднородно явление, поради което не може да се формира единно отношение към нея. От тези позиции са възприети две теоретични положения при изследването на безработицата. Едното е класифицирането на безработицата според причините, които я пораждат, другото - теорията за естественото равнище на безработицата. От гледна точка на безработните, естественото равнище на безработицата се формира от доброволната и структурната безработица. То предполага поносим размер на безработицата, при който са изключени социални взривове. Естественото равнище на безработицата не е универсална величина. В различните страни се приемат различни размери за естественото равнище на безработицата - 3%, 5% или 6% от работната сила. Сериозните икономически и социални проблеми произтичат от цикличната безработица. Икономическата цена, която плаща обществото се проявява в:

1. Спад в БВП - всеки ръст на безработицата с 1% води до спад на обема на БВП с 3%.
2. Ръстът на безработицата води до снижаване на доходите както по линията на броя на заетите така и по линията на задържане на цената на труда. Тя е подложена на двустранен натиск-работодателски - за рестрикция на р-дите и работническа - за съхраняване на раб.места. Безработицата и инфлацията се разглеждат в макроикономиката в своето взаимодействие. Тази зависимост позволява чрез допустими равнища на безработицата и инфлацията да се поддържа определено макроикономическо равновесие в краткосрочен период. Социалната цена на безработицата се проявява в:

• Спад на жизнения стандарт на населението, чийто доходи са предимно от труд.
• Деквалификация на работната сила загуби на трудови навици.
• Маржинализация и социална деградация на значителни слоеве от населението.

Днес с проблема за безработицата се сблъскват всички страни. От средата на 70-те г. безработицата се превърна в трайно съпътстващо явление. Дори икономическото оживление през 80-те не доведе до чувствително ограничаване на размера й. Причините са свързани със структурните промени на които са подложени съвременните икономики,поради което проблема за безработицата се дефинира като структурен проблем на регулацията на системите на заетост.

№ 26: ИЗМЕРВАНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА: ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ И ТЯХНАТА СЪЩНОСТ

Измерването на безработицата се осигурява чрез метода на регистрацията. Другите методи се използват много рядко, най-вече при екстремални ситуации. За да бъде пълен анализът на безработицата, трябва да се вземат под внимание следните характеристики на регистрираните  безработни:

1. Самоличност и местожителство.
2. Социодемографски характеристики: пол, възраст.
3. Професионални характеристики: образование, професия, специалност, допълнителни професионални умения.
4. Основания за безработицата: принудително съкращаване, съкращаване на щатния състав, доброволно напускане и др.
5. Източници на генериране на безработицата: от кои отрасли “идват” безработните.
6. Право на достъп до социално обезщетение за безработните.
7. Поредност на регистрацията за безработните.

Събирането и систематизирането на  първичната информация позволява да се изведат различни показатели, показващи състоянието на безработицата към определен момент. Най-популярните показатели, които се използват са следните:

1. Първият: Абсолютна численост на безработните - общо и по различни признаци.
2. Вторият: Норма на безработица - тя може да се представи като коефициент или %. Нормата на безработица може да бъди по-голяма или равна на нейното естествено равнище:

• при равнище до 4% безработицата се оценява като ниска
• при равнище 4-7% за средно висока
• при равнище 6-12% за висока
• при равнище над 12% за много висока.

1. Третият: разпределение на безработицата по отделни признаци. По-значимите критерии за структуриране на безработицата са:

• Социодемографски характеристики:_пол или относителният дял на безраб. по отделни възрастови групи._възраст-относителния дял на безраб. по отделни възрастови групи._образование-относителния дял на безраб. съобразно техните образователни степени. _професионален профил-относителния дял на безраб.съобразно техните специалности.
• Продължителност на безработицата - този критерий позволява да се обособи категорията на трайно безработните.
• Осигуреност на безработните - в съответствие с осигурителните си права безработните се подразделят на 2 основни групи - с право и без право на соц.осигуряване.
• Териториално разпределение на безработицата - по отделни региони: области, общини, индустриални басейни.
• Плътност на безработицата - оценява се с броя на безработните на 1 свободно място. Посочените показатели фиксират статичното състояние на безработицата.

За да се разкрият трайните процеси и тенденции трябва да се изследва и динамиката й. Това става чрез следните показатели:

1. Съотношение на входящите и изходящите потоци от безработни - новорегистрирани и отпаднали от регистрация. Относителният дял на отпадналите от регистрация характеризира потоците и движението на пазара на труда.
2. Темпове на изменение на безработицата. Подразделят на базисни и верижни. На тяхна основа е възможно да се очертаят тенденциите на спад, нарастване или стабилизиране на безработицата, да се открият рисковите социални групи.

По отношение на количественото измерване на безработицата съществува определено единство в различните страни. У нас ежемесечно Националната служба по заетостта разработва и публикува състоянието на безработицата в национален мащаб и регионален аспект. Систематичното наблюдение на безработицата позволява да се направят редици изводи за характера й, тенденциите, трайните явления:

1. Официално обявено равнище на безработицата е далеч от реалните й мащаби.
2. .Липсва основна информация за характера на безработицата. Трудно е да се определи съотношението м/у икономическата безработица и структурната безработица.
3. Ясно се очертават рисковите социални групи. Най-засегнати от безработицата са хора с ниско образование, без професия и квалификация, хора от етническите общности.

№ 27: УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНИЯ РИСК БЕЗРАБОТИЦА

1. Безработицата в страни с пазарна икономика е призната за социален риск по повод на трудовото отношение, който подлежи на социално осигуряване и социално обезщетение.
2. Решаването на проблемите на безработицата е немислимо и невъзможно извън общата политика на заетостта.
3. безработицата формира специфичен сегмент на пазара на труда, който както се изтъкна се дефинира като външен пазар т.е. като пазара на незаетите.
4. Институционализацията на пазара на труда създава необходимите условия и предпоставки за въвеждане на специфична система за регулиране на заетостта в която намират адекватно място и проблемите на безработицата.

Закон за защита на безработните и насърчаване на заетостта се прилага от 01.1998г. По силата на този закон се решава широк кръг от въпроси по-значимите от които са:

1.Въвеждане на фондова организация за у-ние. Задължителното социално осигуряване на соц.риск “безработица” чрез създаване на фонд “Професионална квалификация и безработица”.

2.Изграждане и функциониране на системата на у-ние на фонда.

3.Въвеждане на програма на допълнително доброволно осигуряване за безработица.

4.Дефиниране на статуса на безработното лице, неговите права и задължения.

5.Въвеждане на мерките за насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата. Управлението на социалния риск ”безработица” се основава на осигурителната практика, която масово се прилага в страните с традиции в пазарните отношения. По силата на законовите положения бюджета на фонда представлява основен финансов план за набиране и изразходване на паричните средства с цел осигуряване на безработицата и финансиране на дейностите за нейната защита, професионална квалификация и насърчаване на заетостта чрез специални програми и стимули за работодателите и безработните. Бюджета на фонда се съставя по пълна бюджетна квалификация на държавния бюджет. Неговите приходи са фиксирани в чл.9 от ЗЗБНЗ и идват от следните източници: задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на работодателите и лицата, работещи по трудово правоотношение, задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на търговските дружества и на лицата, работещи по договори за управление и контрол на еднолични държавни и общински предприятия, търговски дружества, целеви суми от държавния бюджет. Законът определя и категорично ясно направленията на изразходване на средствата от фонда. По-значимите от тях са: изплащане на паричните обезщетения и помощи при безработица, разходи за професионална квалификация и обучение, организирано от звената на националната служба по заетост, разходи за насърчаване на заетостта, за реализиране на национални и регионални програми за заетост. Структурата на националната служба по заетост се изгражда на териториален признак. След националното управление са въведени още 2 равнища - областно и общинско, в резултат на което на областно равнище се изграждат регионални служби по заетостта, а на общинско - Бюра по труда. Ръководството и контролът на националната служба по заетост се осъществява от следните органи: Надзорен съвет, Управителен съвет, Директор. Националния съвет е изграден на тристранна основа. С въвеждането на тристранния принцип се осигурява представителство на интересите и на трите заинтересовани страни - държава, работодатели, трудещи се. Управителният съвет е оперативен орган, който се състой от ръководителя на националната служба по заетост, неговите заместници и ръководителите на специализираните звена. Ръководителя на националната служба по заетост организира изпълнението на решенията на Надзорния и Управителния съвет. Регионалните служби по заетостта организират реализирането на държавната политика по заетостта в мащабите на региона, като разработва собствени регионални програми. Ключово място в структурата на националната служба по заетост заемат Бюрата по труда. В обхвата на техните функции се включват следните дейности: борсово посредничество м/у работодатели и търсещи заетост, консултативна работа с безработни и работодатели, регистриране на безработните съобразно установените изисквания, изплащане на обезщетенията на безработните. По принцип се прилагат 2 режима - задължителен и доброволен. Задължителното осигуряване се осъществява на принципа на солидарността. При него от една страна задължително участват и работодатели и работниците наети по трудово правоотношение и приравнени към него отношения. От друга страна осигурителни права придобиват лицата,които са засегнати или заплашени от социален риск ”безработица”. Приоритетно място се отделя на Задължителното осигуряване. Осигуряването за безработните гарантира определени права на лицата - право на информация за свободните работни места, посредничество за постъпване на подходяща работа, минимална трудова заетост, професионална квалификация и преквалификация, обезщетение и помощ при безработица. Условията за придобиване право на обезщетение са:

1.Лицето да е работило по трудов договор, да е осигурявано или подлежащо на осигуряване през последните 15 календарни месеца преди неговото прекратяване и това време да се зачита за трудов стаж.

2.Лицето да е работило по трудов договор за управление и контрол на еднолични общински и държавни предприятия, на търговски дружества и да е осигурявано или подлежащо на осигуряване за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди неговото прекратяване.

3.Право имат лица, които са изпълнявали срочна работа по трудов договор за срок най-малко 6 от последните 12 месеца.Със закона се определя и размера на месечното парично обезщетение при безработица. Неговото равнище е фиксирано като на 60% от полученото средномесечно брутно трудово възнаграждение за последните 9, респ. 6 месеца през които лицето е подлежало на задължително осигуряване. Той не може да бъде по-малък от 80% и по-голям от 150% от минималната месечна раб. заплата за страната. Друг важен въпрос е лимитиране продължителността или срока на получаване на паричното обезщетение, който се движи в диапазон от 3 до 12 мес. в зависимост от трудовия стаж и започва да тече от датата на регистрация. Освен право на парично обезщетение безработните лица имат право на др.услуги, предоставяни от трудовите борси като професионално консултиране, посредничество при търсене на работа, информация за свободните работни места, професионално обучение, право на участие в програми на заетост.