Joomla Software solutions Template

Payday loan

„Минимална работна заплата”

(МРЗ)

МРЗ е най-ниското трудово възнаграждение за положен труд или получени резултати, определени в закон, споразумение и трудов договор. По настоящем МРЗ е свързана със защитата на труда. Тя може да се определя за страната по отрасли, региони, фирми и професии. МРЗ възниква в края на ХІХ век.

Изпълнява основно следните функции:

А) средство за защита на работната заплата на уязвими групи заети;

Б) средство за определяне на справедлива работна заплата;

В) средство за създаване на защитна мрежа в системата на заплащане;

Г) средство за макроикономическата политика за икономическа стабилност.

Използването на МРЗ във функция А) засяга ограничен брой лица, които получават значително по-ниски заплати от обичайното равнище за отрасъла или фирмата и не са защитени ефективно в споразумения и договори. При възникване на конфликти тези лица са най-уязвими.

Използването на МРЗ във функция Б) се основава на схващането, че тя трябва да бъде близко до преобладаващото равнище на заплати. Това разбиране има значение там, където съществуват големи различия в работната заплата и е на лице потребност от намаляване на разликата. Часто обаче, стремежът да се гарантират МРЗ близки до средното равнище, може да се предизвика финансово напрежение за фирмите или увеличаване на безработицата. Използването на МРЗ във функция В) се обуславя от приемане на обща МРЗ за станата, която да защити най-ниско квалифицираните заети срещу капризите на трудовия пазар или на работодателите. Тази мрежа трябва да се създаде така, че в нея да попада ограничена чест от работната сила в страната. Определянето на МРЗ за страната не може да отрази специфичните условия и различия по отрасли, региони и фирми. Най-често тя е необосновано ниска за едни и висока за други фирми. Използването на МРЗ във функция Г) предвижда:

- определяне на обща за страната МРЗ или на система от МРЗ по отрасли и професии;

- свързване на МРЗ със средната заплата (528 лв.);

- МРЗ да се определя на сравнително по-високо равнище и да се обхванат значителен брой заети от страната.

Определянето на такава МРЗ, която едновременно да задоволи потребностите на заетите и осигури икономическа стабилност, е много проблематично. Поради различия в интересите, обикновенно се постигат компромисни решения. Световната практика за определяне и регулиране на МРЗ е изключително разнообразна.

САЩ– обща МРЗ  около 50 % от средната работна заплата за страната. Обхваща около 8 % от заетите;

Канада – МРЗ около 60 % от средната за страната;

Япония – МРЗ около 50 % от средната за страната;

В други страни се предпочита деферинцирана мрежа от МРЗ. Практиката в Европа е между тези два подхода. В редица страни (Франция, Испания) МРЗ е общо за страната. В Гърция общата МРЗ е диференцирана на физически и умствен труд, живеещи сами, издържащи семейство. В други страни – Германия, Италия, Дания, Великобритания, МРЗ само по отрасли.

У нас обща МРЗ за страната (около 40 % от средната работната заплата за страната) – 240 лв., към днешна дата.

Фактори, определящи МРЗ са:

А) потребността на заетите и семействата им;

Б) равнището на работната заплата в страната;

В) стойността на живота и промените в нея;

Г) помощите, получаване чрез социалното подпомагане;

Д) икономическото развитие, производителността на труда и заетостта в страната.

На пръв поглед тези фактори изглеждат разбираеми, но при използването им някои от тях създават съществени проблеми. Най-сериозен проблем е определяне потребностите на заетите във връзка със стойността на живота и промените в нея (фактори а) и б)). Тук става дума за минималните потребности на тази част от заетите, който получават МРЗ. За определяне на тези потребности и съответстващата стойност на живота, са известни няколко метода: теоретичен, на семейните бюджети и смесен.

Според теоретичния метод, МРЗ трябва да бъде функция от цените на набора от стоки и услуги, минимално необходими на заетия за съществуване. Този метод се опира на жизнения или социален минимум, определени като парични средства, необходими за задоволяване на минималните потребности на заетите и характеризиращи най-ниската стойност на живот. Неговото прилагане е свързано с редица трудности. По важни са:

- трудно може да се намери приемлив начин за определяне на набора от стоки и услуги, формиращи потребителската кошница, която определя жизнения или социален минимум;

- липсва общо приета методика за определяне на минимални количества хранителни стоки, тъй като потребностите от тях са в зависимост от възраст, пол, тегло, тежест на труда, условия на средата и др.;

- сериозно е затруднено определянето и на минимални потребности от нехранителни стоки и услуги, като жилище, обзавеждане, облекло, образование, здраве и др.;

- няма приемливо решение на каква основа да се определя МРЗ – на индивидуален или семеен минимум. Тук възниква и въпроса за числеността на семейството, за брой на работещи в него;

- този метод не позволява да се отчитат конкретните условия в страната и фирмата. Жизненият или социален минимум често не се докосват до реалните възможности на икономиката. На пълно е възможно определената по този метод МРЗ да е по-ниска от тази, която икономиката на страната може да си позволи или да е по-висока и да провокира инфлация или безработица;

- опитът показва, че оценките на жизнения или социален минимум значително надвишават размера на работната заплата и реално не могат да се използват за определяне на МРЗ, защото би се изконсумирала по-голямата част от брутния вътрешен продукт за страната.

Вторият метод на семейните бюджети изисква при определяне на МРЗ да се използват разходите от семейните бюджети на ниско платените групи заети. Те показват фактическото количество и структура на стоките и услугите, които консумират тази група заети. Недостатъци на този метод са:

- няма гаранция, че отчетените разходи а стоки и услуги са действително необходими за задоволяване на минималните потребности на тази група;

- разходите за редица стоки, които се правят през наблюдавания период са с продължтелна употребя (няколко месеца или години);

- информацията от наблюдаваните домакинства често е с не висока степен на точност;

- МРЗ не може да се обвърже със състоянието на икономиката.

Третият метод (смесеният) е комбинация от горните два метода – използва жизненият и социален минимум, който се определя така:

- в частта на разходи за хранителни продукти, въз основа на нормативи за физиологически обосновани разходи;

- частта на структурата на потребление, въз основа на относителния дял на тези разходи в семейния бюджети.

Сравняването на МРЗ със средната за страната работна заплата, също създава някои проблеми:

- разликата между тях, каквато и да е, винаги е естествена за едни и нереална за други;

- обикновенно е възможен принципа, МРЗ расте, когато средната работна заплата расте, да се подменя с принципа увеличаването на МРЗ води до увеличаване и на останалите заплати. При прилагане на първия принцип МРЗ расте в резултат на по-висока производителност на труда и финансови възможности на фирмата. При използване на втория принцип, увеличаването на МРЗ провокира растеж и на другите заплати, независимо от икономическите реалности. Определянето на МРЗ, съобразно развитито на икономиката се свързва главно с икономическия растеж, производителността на труда и определена заетост на населението. Този фактор не поражда проблеми, когато МРЗ се отнася за ограничен брой заети лица. При положение, че с нейното равнище са свързани и останалите заплати, отчитането на този фактор е от голямо значение. Увеличаването на МРЗ в съответствие с икономическия растеж налага:

- да не става за сметка на възможностите за инвестиции;

- да не поражда икономическа дестабилизация, като расте инфлацията и безработицата;

- да се определя в съответствие на държавния бюджет да поеме всички плащания.

2008 г. – МРЗ = 220 лв.

2009 г. – МРЗ = 240 лв.

БВП за страната през 2007 год. е 65 милиарда лева, като за един човек за същата година се падат по 5 000 щатски долара, а в развитите страни по 35-40 хиляди щатски долара.