Joomla Software solutions Template

Payday loan

Организационно поведение и трудова мотивация

Организационно поведение – същност

• Организационното поведение като научна област изучава устойчивите характеристики на поведението на човека и човешките общности от гледна точка на организирания труд и управлението.
• Организационното поведение се стреми да осигури практически полезни инструменти за поведенски анализ и управление на няколко равнища:

–         поведението на отделната личност в организацията;

–         междуличностните отношения;

–         взаимоотношенията в малките групи (формални и неформални);

–         груповото поведение;

–         междугруповите отношения.

• Организационното поведение има за цел:

–         да осигури систематично описание на човешкото поведение в различни условия на труд;

–         да разбере наблюдаваното поведение на хората в организационна (трудова) среда, т.е. да изведе причините, факторите за него, да го обясни;

–         да предскаже бъдещото трудово поведение на индивиди или групи с някаква степен на увереност;

–         да осъществи поне частично въздействие върху поведението на хората и групите в трудовия процес и да съдейства за развитието на човешката дейност в желаната насока.

Индивидуално трудово поведение

• За анализа и управлението на индивидуалното трудово поведение на личността в организацията (трудовия процес) ключово значение имат следните няколко групи въпроси:

–         индивидуалността, специфичната структура на личността;

–         ценностната ориентация и отношението на индивида (към труда, работното му място);

–         възприятията и комуникациите;

–         мотивацията и ангажираността към организацията и др.

• Под индивидуални различия се разбират устойчивите характеристики на личността преди всичко в областите на:

–         способностите и интелигентността;

–         темперамента;

–         когнитивните (познавателните) стилове;

–         интровертността и екстравертността;

–         характера и др.

• Способностите са индивидуални особености на личността, които са условия за успешното осъществяване на дадена дейност.
• Способностите НЕ СА тъждествени със знанията, уменията и навиците, а представляват индивидуално-психологическите предпоставки за тяхното придобиване.
• От особено значение са компенсаторните възможности, характерни за всяка личност, т.е. възможността едни способности да бъдат компенсирани от други с помощта на целенасочени въздействия, обучение и пр.
• Интелигентността нерядко се разглежда като сумарен количествен израз на способностите.
• Темпераментът може да бъде определен като съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставащи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността.
• В концепцията за познавателните стилове се описват четири психологични функции, основаващи се на комбинации от две личностни измерения:

–         типа възприемане – базирано или предимно на усещането или предимно на интуицията;

–         типа оценяване – по мисловен или по чувствен път.

• В основата на идеята за интровертност и екстравертност ключово значение има разбирането за равнището на индивидуална психическа възбудимост, която се разглежда като зависима от вътрешни (психологически) и външни стимули.
• Екстравертите и интровертите са наследствено различни по отношение на равнището и произхода на тяхната възбудимост: интровертите са с повишена вътрешна възбудимост в сравнение с екстравертите.
• Двата типа демонстрират значими психично-поведенски различия в:

–         активността – сутрин, следобед;

–         предпочитанията за работа – с идеи или факти;

–         реакцията спрямо конкурентни дразнители;

• Във връзка с характеристиката на личността особено популярни са два подхода към нейната структура:

–         Роджър поставя акцента върху седем елемента:

• физически данни (здраве, външен вид, маниери и реч);
• образование и квалификация, опит;
• обща интелигентност;
• специфични нагласи (механични, работа с ръце, лекота на ползване на думи и цифри);
• интереси (интелектуални, прагматични – физическа активност, склонност към и способност за социализация);
• диспозиция (толерантност, влияние над други, твърдост, зависимост, самоувереност);
• условия (домашни условия, професии на семейството и др.).

–         Мънро и Фрейзър извеждат на преден план пет елемента:

• влияние над другите (физическа конструкция, външен вид, реч, маниери);
• придобити умения (образование и квалификация);
• наследени черти (природна бързина на мисленето – живост на ума, нагласа за възприемане и учене);
• мотивация (преследвани житейски цели, постоянство и отдаденост на тях, успех в постигането им);
• адаптивност (емоционална стабилност, способност за справяне със стрес и общуване с хора).

Групови процеси и поведение

• Освен характеристиките на личността голямо, значение има и:

–         мястото й в системата на микросоциалните връзки;

–         нейните социални измерения и роли;

–         общуването във и между групите;

–         поведението на съвкупности от хора.

• За управлението на дейността на хората в трудовия процес съществени са въпросите за:

–         делегирането на права и отговорности;

–         контактността на групата, т.е. за това кога и как нейните членове влизат в междуличностни отношения помежду си.

• Груповото действие разграничава една съвкупност индивиди от същинската група и такова има при наличие на:

–         общност на интересите;

–         общност на целите; и

–         единство на действията.

• Особено значение за съвместното действие имат:

–         принципът на асоциацията; и

–         принципът на инерцията.

• Други важни категории, свързани с поведението на хората в трудовия процес, са:

–         ролята – съвкупност от поведения, очаквани от личността в процеса на съвместната му дейност с други личности;

–         статусът – това е социалният ранг на личността в групата, символ на това доколко индивидът е признат и приет в нея.

• Групите, формиращи се в трудовия процес, могат да бъдат формални и неформални.
• Формалните групи се създават от и в организацията за постигане на определена цел.
• Всяка формална група се характеризира с две основни групи функции:

–         организационни – изпълнение на сложни взаимносвързани задачи; генериране на нови идеи и решения; социализиране и обучаване на новоприетите членове и т.н.

–         индивидуални – задоволяване на индивидуалните потребности за приобщаване; развиване на самооценката и чувството за идентичност; създаване на механизъм за решаване на личностни и междуличностни проблеми и др.

• Организационна култура – системата на общите и колективно възприети значения, валидни за дадена група, както и източникът на символите, езика, идеологията, вярванията, ритуалите и митовете в организацията.
• Комуникация – трансфер на информация от един човек към друг.
• Власт – възможност да се въздейства върху други хора и върху събития или разпорежда с човешки, материални и информационни ресурси за извършването на определена дейност.
• Организационна политика – преднамерени въздействия, осъществявани от индивиди или групи, които целят да защитят собствените си интереси.
• Конфликтът – термин, обединяващ всички видове противопоставяне и антагонистично взаимодействие.

Трудова мотивация

• Мотивацията е съвкупност от психични процеси, свързани:

–         със силата и посоката на поведението,

–         с предизвикването, насочването и поддържането на доброволни целенасочени действия.

• Мотивацията се основава на две основни концепции, свързани с:

–         потребностите на индивида;

–         целите, намиращи се в околната среда, към които индивидът се стреми (или които отбягва).

• Процесът на мотивация се състои от следните етапи:

–         съзнателно или несъзнателно идентифициране на незадоволена потребност;

–         поставяне на цел, с която индивидът вярва, че ще задоволи тази потребност;

–         възприемането на посока на действие за постигането на набелязаната цел.

• Степента, в която опитът формира бъдещото поведение, зависи от:

–         степента, в която индивидът може правилно да възприеме връзката “поведение – резултат”;

–         степента, в която той може правилно да разпознае евентуалната прилика между предишни ситуации и настоящата.

• Мотивацията за труд може да бъде осъществена по два начина:

–         чрез търсене, намиране и извършване на работа, която задоволява потребностите на индивидите или ги кара да очакват, че техните цели ще бъдат постигнати – вътрешна (собствена или присъща) мотивация;

–         чрез методи като възнаграждение, повишение, похвала – външна (екзогенна) мотивация.

• Основни теории в мотивацията:

–         теории за потребностите;

–         теории за мотивационния процес.

• Теория за потребностите – според нея поведението като цяло, в т.ч. и в трудовия процес, се разглежда като мотивирано от незадоволени потребности.
• Петстепенна скала на потребностите на Маслоу:

–         Физиологически – от кислород, храна, вода и секс.

–         Свързани със сигурността – от защита срещу опасност и лишаване от възможността да се задоволи първата група.

–         Социални – от любов, внимание и чувство за принадлежност към някаква група.

–         Свързани с оценката – от стабилна висока оценка за собственото аз (самочувствие) и от уважението на другите (престиж).

–         Свързани със себереализацията (самообновяването) – от развиване на потенциалните способности и умения.

• Теории за мотивационния процес – акцентират върху психическите процеси, протичащи при мотивацията:

–         теория за очакванията (Вруум) – мотивацията се разглежда като производна от валентността, инструменталността и очакванията (V.I.E. теория);

–         теория за целите (Латам и Локи) – мотивираността и изявата са по-високи, когато: са поставени ясни цели; те са трудни, но достижими и приети; е изградена обратна връзка за качеството на изявата;

–         теория за реактивността (Брем) – ако индивидът е наясно със своите потребности и с необходимото за постигането им поведение и когато е налице свобода на избора, той ще избере поведение, максимизиращо задоволяването на потребностите му.

–         теория за справедливостта (Адамс) – свързана е със субективното възприятие на индивида за това, как той е третиран в сравнение с другите.