Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОБЩУВАНЕ

Общуването е сложен социално-психически процес, при който контактуващите лица съзнателно или несъзнателно, преднамерено или спонтанно си разменят информация или съпреживявания. Общуването е универсална форма на обмен.

Общуването предполага наличието на:

• страни(партньори), между които се осъществява обменът;
• нещо/неща, които се обменят(мисли,идеи,информация);
• начини/технологии за осъществяване на този обмен(интернет,микрофон, лап-топ).

Какво се обменя в процеса на общуването?

Резултати от психичната дейност на хората:

• идеи, възгледи, позиции, термини;
• оценки, норми;
• тези, аргументи;
• емоции, настроения;
• убеждения, съмнения;
• решения;
• опит
• психични състояния-страх, решителност, безпокойство.

Резултати от тяхната практическа, преобразувака дейност:

• предмети
• стоки
• услуги
• хора

Социолингвистика- изучава как се говори в различните гилдии.

Аргумент- доказателство на тезата.

В съзнателно-дейностен аспект общуването се проявява в 3 направления:

• като вътрешна потребност на индивида(ако той иска, намира начин да общува)
• като негова цел(наясно е с целите си и общуването е целенасочено и продуктивно, а не бърборене и разтоварване)
• като поле и възможност за неговата реализация( на индивида)

Така общуването като цяло се явява като цел на индивида, свеждаща се до желание за самоидентифициране и идентифициране на себе си с другите( някои хора се подценяват, а други –надценяват).

Основните компоненти в структурата на общуването са:

• начина на еднопосочно влияние на едното върху другото от общуващите лица;
• начина, по който едно от лицата отразява въздействията, упражнени върху него от друго лице;
• начина на взаимно влияние между общуващите лица
• начина на отразяване на взаимните влияния от общуващите лица( близки и сродни интереси,навици) / интелигентният човек говори така, че да бъде разбран от аудиторията/

ПРАВИЛА

v      Първо златно правило- да мислим предварително, защото ако успеем да предусетим някои от възможните проблеми преди да общуваме, може би ще сме способни да ги избегнем (М.Кромик)

v      За да се отслаби действието на субективни бариери на общуването, е необходимо:

• да се приспособяваме към партньора ( да общуваме на средно и негово ниво)
• да не се допуска разминаване между думи и дела
• да се използват различни информационни канали
• да се използва разбираем език
• да се увеличат знанията и уменията за общуване
• да има уважение и добронамереност към партньора ( дори и да не стане сделка, защото другия път може да стане, да не си режем връзките)

Общуването в социален аспект:

• Общуването е в основата на отношенията между хората
• По съдържателен признак отношенията са 2 групи:

-          социални

-          междуличностни

• Социалните отношения са построени върху прагматична и рационална основа
• Човек със своята индивидуалност влияе върху характера, съдържанието и формите на общуване с други хора
• Общуването е основен фактор за социализацията на хората
• Общуването е потребност, необходимост, ежедневие.

Общуването като човешка дейност

1.Субект на дейността- човек, който притежава активност.Това е качество, което приписваме на проявяващия предметна или психическа активност(говорители).

2.Обект на дейността е оня/онези, към когото/които е насочена чужда активност.Асоциира се с пасивност.Качеството „обект” приписваме на лице или предмет, което/който търпи чуждо въздействие(слушатели).

3.Потребности- хората общуват, за да удовлетворяват своите потребности.Потребностите биват материални и духовни.Хората са зависими от условията на своето съществуване.Тази зависимост обозначаваме с термина”потребности”.

4.Интереси – Означаваме насочеността на субекта към източниците и начините за задоволяване на потребностите.Интересът е процесуален- той се поражда, развива, променя, умира. Интересите биват:

• лични, групови, колективни, обществени
• кратковременни, дълговременни
• политически, икономически, културни, социални

Интересите определят посоката и характера на човешката активност.

5.Цели –те са идеален образ на бъдещата дейност на хората:

• средство за постигането и, желан краен резултат
• осъзнаване на необходимост от изменения на обкръжаващата среда, нещото заради което съществува организацията, нейните звена

Добре е да си отговорим на въпроса: Каква е собствената ми цел? Какви са целите на другите участници?

Наясно ли съм със себе си?

-да бъда влиятелен

-да бъда известен

-да се наслаждавам на живота

-да помагам на другите

-да измислям нови неща

-да имам много пари

-да съм суперспециалист

-да съм независим

6.Мотиви –нещо, заради което хората действат. Те са движещите сили на човешката активност. Мотивите могат да бъдат:

-лични или групови

-дълготрайни или краткотрайни

-формални или неформални

-официални или неофициални

• Какво мотивира?
• Защо ни мотивира?
• Как мотивира?

Най-силен е мотивът за успех!

За да мотивираме, ние се интересуваме не от отделен мотив, а от:

-мотивационната структура

-водещия мотив

-достатъчните основания ( съвкупност от мотиви, водещи до желаното решение или действие).

7.Ценности – означаваме факта, че нещата имат за нас значение, смисъл. Те имат положително, полезно значение или отрицателно, вредно значение (кучешки студ, силен дъжд)

• С понятието „ценности” означаваме както нещата с полезно(положително) значение, така и тези с вредно(отрицателно) значение).
• Колкото по-значимо е едно явление, толкова повече инвестиции сме готови да направим за неговото постигане.

Ценностната система е съвкупност от значенията на заобикалящия ни свят.

8.Норми –това е правило, което предписва определено поведение, например- законите, 10^-те Божи заповеди, пътните знаци.

Функции на нормите

¨       Средство за защита и гарантиране на определени интереси;

¨       Средство на управление;

¨       Средство за упражняване на власт.

Нормите осигуряват образци на поведение и мислене(това –може; това –не може). Те гарантират добрата или слабата ефективност на нашата дейност.

9.Роли –това е типична система на човешкото поведение за реализиране на правата и задълженията на личността.

¨       Ролята е типична, повтаряща се система на поведение;

¨       Съществува съответствие между мястото, позицията в обществото и изпълняваните роли;

¨       Обществото дефинира социалната роля и очаква да бъде изпълнена точно, в противен случай санкционира.

10.Претенции – изисквания на личността към себе си и другите.

11.Очаквания – те са израз на познанието ни за връзките между явленията (като видим облак-очакваме дъжд)