Joomla Software solutions Template

Payday loan

Комуникацията назовава съобщенията между хората. Предаването на послания с помощта на мимики, жестове, език, писмо. Комуникацията е действие, чрез което се разменя информация, съставена с езикови средства и оформена като езиково послание. В комуникационната теория авторът на езиковото послание се нарича адресант, а получателят – адресат (реципиент).

Комуникирането е двустранен процес, в който реципиент и адресант разменят информация, общуват, взаимно си въздействат и оценяват. За да има комуникация, трябва задължително да има две страни, които да обменят информация, т.е. да влизат в диалог, като си служат с общ езиков код. Общуващите могат да си взаимодействат във всяко място и време, а в деловото общуване темата твърде често е типизирана.

Социалната ситуация се определя от следните 9 фактора:

целите – централен и системообразуващ;правила – допустимо индивидуално поведение в стандартна ситуация;социални роли – приетите в дадена култура модели на взаимодействие;

набор от елементарни действия – най-простите вербални и невербални форми на участие във взаимодействието;физическа среда (място);език;реч;трудности;навици.

До каква степен служебната йерархия допринася за човешкото общуване? Има ли връзка между социалната роля и езиковата култура?

Човекът трябва да подбира езиковите средства в зависимост от социалния си статус и социалния статус на реципиента. Нормата е важна в едно социално взаимодействие – нормата е общоприето правило, модел, който задава рамка на нещата, които се случват в деловата сфера и служи за по-бързо и лесно общуване.

В процеса на социално взаимодействие един човек изиграва множество социални роли и попада в редица ситуации, които диктуват избора на езиковите му средства, както и организацията на речта му спрямо това. Всеки човек в битието си е поливалентен, т.е. принуден е да преминава от една социална роля в друга и да организира речта си по различен начин, за да бъде адекватен. Това води до превключване на речевите кодове, което се диктува от различни фактори, най-съществен от които е прекият събеседник. Реално социалната роля е позицията, която едно лице заема в социалните отношения. Това е нормативно определен начин на поведение, очакван от всеки, който заема позиция в обществото.

Показателите за деловото общуване са ситуации на социално взаимодействие между лица с различно по престиж положение в служебната йерархия. Деловото общуване е неделима част от социалните роли, които един човек трябва да изпълни. Той попада в конкретни речеви ситуации, които изискват от него определено езиково поведение, наложено от фактори като комуникативни цели, комуникационни стратегии, социален статус, характер на връзката между общуващите партньори и т.н.

(1.2)Видове комуникация

Съществуват 3 вида комуникация – вербална, невербална и писмена. Невербалната комуникация включва следното:

• език на тялото – мимики, жестове и др.;
• интонацията и паузите на речта;
• облекло, дистанция, позиция на тялото.

Устната комуникация се проявява в много случаи, един от които може да бъде разговор по телефона. Основните цели на устната комуникация са следните:

• обмяна на информация. Това е условие за извършване на съответните действия;
• въздействие върху поведението и отношенията между участниците в бизнеса, което в процеса на общуване се явява под формата на рекламиране, разпореждане, мотивиране, оценяване, оформяне. Крайната цел е изясняване на взаимоотношенията – сключване на сделка, подписване на договор и др.

Писмената комуникация в бизнеса се осъществява чрез бизнес кореспонденцията. Бизнес кореспонденцията урежда в писмена форма административно-управленческите, стопанските и правните отношения между отделните фирми, институции и организации. Тук изключително важна роля играят езиковата компетентност и правописната култура, необходими за създаване на документи с конкретно съдържание, което е съобразено с правилата и нормите на българския книжовен език и БДС.

(1.3)Предмет на бизнес кореспонденцията

Предмет на бизнес кореспонденцията е писменото общуване, свързано със създаването на служебни документи. Бизнес кореспонденцията като дял от приложната лингвистика изучава различните модели на делови текстове, свързани с официално-деловото общуване.

Обект на бизнес кореспонденцията е изследването на документацията. Документацията се определя от законовите норми, правилата и задълженията. Задачите на бизнес кореспонденцията са няколко:

• да съдейства за установяване и поддържане на конкретни делови отношения, които своевременно трябва да бъдат документирани. Тези отношения са между структурите на една фирма, институция, организация и останалия външен свят;
• да осигурява компетентно и прецизно оформяне на всички документи по изискванията на БДС, а също така да гарантира обратната информация и срочното изпълнение на уточнените ангажименти.

За да отговаря на динамиката в отношенията между деловите партньори, за добрия ред и качественото оформяне на документите, за рационализиране на труда на деловите служби е необходимо документите на се оформят в съответствие с изискванията на БДС и Единната държавна система за деловодство (ЕДСД).

Изискванията към бизнес кореспонденцията са следните:

• правилно, срочно и качествено съставяне на документите съгласно БДС и ЕДСД;
• правдивост, достоверност и изчерпателност на отразените факти;
• квалифицирана обработка и проверка на документацията.

(2)Функционални стилове на българския книжовен език

За да протече едно нормално общуване в различните социални сфери, е необходимо подбиране на езиковите средства. Речта е конкретно проявление на всяка една ситуация. Всеки език се отличава със система и структура. В книжовния език се отличават следните стилове:

социално-делови;художествен;научен;публицистичен;разговорен.

Книжовният език е изключително богата система от изразни средства. В речта се извършва сложен подбор на по-подходящи изразни средства за всяка една конкретна ситуация. Този подбор се осъществява и реализира под въздействието на фактори като:сфера на общуване;специфика на конкретната дейност;характер на целите;задачи на общуването.

Тези фактори предопределят подбора и употребата на изразните средства в различните комуникационни сфери и създават условия за възникване на понятието стил.

Стилът е обществено осъзната и нормирана съвкупност от изразни средства, които придават на речта особена окраска (делова, научна и т.н.) в зависимост от целите на общуването. Функционалната стилистика разглежда стила като социално осъзната разновидност, съответстваща на една или друга сфера на общуване.

Стилът е изобретена речева система, която също има свои норми на подбор и създаване на езикови единици. Общи за всички стилове са лексикалният фонд и граматичният строеж на езика. Специфични за даден езиков стил средства могат да бъдат от различен характер – например различна експресивност и емоционалност или липса на експресивност и емоционалност; различен подбор на лексиката и фразеологията; други. С термина функционален стил се означават социалните варианти на езика.

(2.1)Разговорен стил

Разговорният стил е основен в българския език. Това е стилът на ежедневното общуване. Съвременните книжовни езици са възникнали на основата на разговорния стил. Това, което се избягва в този езиков стил, е терминологията.

Разговорният стил е устната проява на комуникативния акт. Използва се предимно в сферата на ежедневните битови отношения. Съзнателно се избягва употребата на термини. Използват се оценъчни и емоционално-експресивни епитети, което осигурява прост и естествен разговор между хората. Разговорният стил отговаря на непринудената, неподготвената, предварителна форма на общуване, която може да се осъществи във всяка една ситуация. Разговорният стил обслужва комуникативната сфера.

(2.2)Научен стил

Научният стил се среща в интелектуалната сфера. Зад всеки термин стои само едно понятие. Езикът и стилът на учебниците се характеризират с терминология, сложност, причинно-следствени връзки и др. Между научния и разговорния стил съществуват следните няколко разлики:

• сфера на общуване;
• функция – научният стил съобщава;
• научният стил не е експресивен.

Основната цел на научния стил е точно, логично и еднозначно предаване на мислите. Най-важни черти са абстрактност, обобщеност, точност, липса на емоционалност, строгост, сухост. Характерна особеност на научния стил е употребата на терминологична лексика, като във всеки отрасъл на науката се срещат строго определени термини. Основните подстилове са следните:

• академичен;
• научнопопулярен;
• научноучебен;
• научноинформационен.

Основните жанрове в научния стил са монография, статия, речник, енциклопедия и др.

(2.3)Публицистичен стил

Публицистичният стил се среща в медиите – вестници, списания, телевизия, радио, интернет. Характерна за този стил е употребата на шаблонни изрази. Публицистичният език е предназначен за голяма аудитория. Шаблонните изрази се употребяват с цел по-лесно раазбиране и достигане до аудиторията. Фактите в научния стил са в по-голяма или по-малка степен доказани, докато в публицистичния текст не са. Публицистичният стил си прилича с разговорния по следното:

• използват се разговорни думи и изрази;
• има автор.

Публицистичният стил обслужва сферата на политическите, социалните, спортните и културните взаимоотношения. Характеризира се с безкрайно тематично разнообразие, което се дължи на разнообразието на м обществения живот.

Публицистичният текст е особен вид литература, създадена в специфична речева ситуация от социално обобщен, подчертано индивидуален адресант при кратък срок и масов получател. Публицистичният текст се проявява в писмена и устна форма и изразява позицията на автора.

Публицистичният стил непрекъснато се развива, тъй като пряко отразява развитието на обществените процеси. Често се употребяват езикови шаблони, стандартни изразни конструкции

(2.4)Художествен стил

Художественият стил е стилът на художественото творчество. Езикът на художествения стил разполага с най-широкия диапазон от езикови и изразни средства. Използва се цялото лексикално богатство на езика. Ролята на автора в художествения стил създава светове.

Най-важната особеност на художествения стил е широката употреба на думи с преносно значение, авторови неологизми и др. В художествения стил се използват всички езикови средства, а авторът заема особена позиция. Основните подстилове са следните:

• поетичен;
• прозаичен;
• драматургичен.

Жанровете в художествения стил са стихотворение, ода, поема, роман, пиеса, новела и др.

(2.5)Официално-делови стил

Официално-деловият стил се използва в администрацията, законодателството, съдебната власт, бизнес средите и др. Подобно на научния, официално-деловият стил не предава емоции. Има собствена терминология, но също така използва терминология от други езикови стилове. Официално-деловите текстове са предвидени от обществото за обществото, т.е. те са за всички. Лицата се изразяват безлично в деловите текстове.

За официално-деловия стил са характерни строго нормативни езикови предписания. В документите се избягват съзнателно индивидуални стилизации и езикова оригиналност. Авторът на документа и адресатът се намират в официални отношения. Затова езиковите средства се определят от гледна точка на законовите уредби, а не от субективна гледна точка.

Официално-деловият стил обслужва официално-деловите и правните отношения. Регулира отношенията между държавата и гражданите. Характерна особеност на общуването е, че не се говори от свое име, а също така се наблюдава и повторяемост на речевата ситуация. Деловото общуване е изключително формално – има модели, които се спазват. Характерни за него са устойчивостта, затвореността, безличността. Тези характеристики на деловото общуване са предпоставка за бързата комуникация. Деловата сфера е сферата на бюрокрацията.

Официално-деловият стил се отличава със стилистична едноцветност, строгост и констатиращ характер. Този стил се основава на език от нехудожествен тип. Не се наблюдава двузначност.

(3)Официално-делови стил

Официално-деловият стил обслужва обществото – използва се във формални ситуации, като участниците в комуникационния процес могат да бъдат с различен социален статус. Освен това, този стил се използва за изразяване на обществените отношения. Служи за връзка между населението и структурите на властта.

Отличителните средства, които деловата реч използва, са следните:

• точност;
• лаконичност;
• конкретност;
• яснота на формулировките;
• формализация;
• стандартизация.

Ето защо всеки един официално-делови текст се отличава със затвореност и устойчивост. Характерна за официално-деловите текстове е употребата на клишета. Клишето е многочислен речеви стандарт (модел).

За останалите езикови стилове клишето се счита за стилистичен минус, приема се като признак за бедност на езика. При официално-деловия стил обаче, който е стилът на документите, клишето е необходимост.

Езикът е система със структура, като частите на тази система са взаимно свързани и могат да се разгледат на различни нива. Характерните особености на официално-деловия стил на различните езикови нива са:

a) лексикално ниво – думи, терминология (както специфичната за официално-деловия стил терминология, така и терминология от различни науки). Среща се висок процент на терминология:

• терминология за лица и функцията им в официално-деловите отношения – директор, мениджър, супервайзър и др.;
• терминология за названия на документи – молба, уверение, автобиография, декларация, чек и др.;
• терминология за части на документи – алинея, параграф и др.;
• терминология за процеси на утвърждаване и съгласуване на документи – договор, споразумение, законопроект и др.;
• използване на абревиатури и съкращения – ДДС, БТК, ЕС, МС, НАП, домсъвет, изпълком и др.;
• употребата на устойчиви думи и клишета – долуподписаният;
• официално-делови изрази;

b) морфологично ниво – по-често се срещат именни конструкции, вместо глаголни. Например: На основание на…; За сведение…; В изпълнение… и др. Използват се и сложни съюзи – предвид, възоснова, вследствие и др.;

c) синтактично ниво – изречения. Те са задължително книжовни. Най-често се употребяват разширени изречения, абзацно разчленени на глави, точки, алинеи.

Официално-деловият текст си има характерни особености. Той се изгражда по строго определен модел, за да бъде достоверен, стандартен и да улеснява обработката. Официално-деловият текст е унифициран. Изграден е при спазване на строго определен ред на частите и думите. Самите документи пък се кодират по жанрове според предназначението и конкретните цели на общуване.

Официално-деловият стил може да бъде разделен на следните няколко подстила:

• дипломатически – обслужва сферата на междудържавните отношения. Този подстил е достоверен. Характерно за него е отсъствието на публичност при протичане на комуникацията между представителите на държавата. Реално авторът на документите е анонимен и подписва съответния документ формално, в ролята си на институционализирана личност. Организираща функция изпълняват договорът, конвенцията, спогодбата. Предупредителна функция – нотата и меморандумът. Информационна функция – съобщението, декларацията, комюникето. Поздравителна функция – тостът и поздравлението;
• законодателен – свързва се с държавните организации и гражданите, по-точно с отношенията между различните държавни организации и гражданите от гледна точка на техните права и задължения, изразени в правови документи. Използва се в дейността на изпълнителната и законодателната власт. Законодателните текстове се създават от законодателни органи и имат конкретен обобщен адресат – гражданите. Целта е да се обобщят правата и задълженията на всеки гражданин в обществото. Основна характерна черта на този стил е неговата императивност. Законодателните текстове се изграждат по строго определени модели, със специфична терминология и фразеология, които трябва да бъдат разбираеми за адресата, за да може той да знае и познава своите права и задължения;
• административно-канцеларски – свързва се със съдебните власти. Гражданите са както създатели, така и получатели на документите от сферата на административно-канцеларския подстил. Административните текстове могат да бъдат представени от предварително приготвена бланка, която се попълва от частно лице и от упълномощено лице. Тези документи трябва да бъдат унифицирани, достоверни и да подлежат на бърза обработка.

Често документите с частен характер имат ограничена сфера на употреба и се отличават с краткосрочно действие. Този вид документи изпълняват няколко основни функции:

• информативна – автобиография, доклад и др.;
• удостоверителна – разписка, свидетелство, удостоверение;
• съобщителна – призовка, обява и др.