Joomla Software solutions Template

Payday loan

РОЛЯ И МЯСТО НА МАСОВИТЕ КОМУНИКАЦИИ В ЕРАТА НА ГЛОБАЛИЗМА

Савременните Средства за информация имат възможност да формират най-важното обществено-политическо оръжие днес – “Общественото мнение”.  Говори се за истинските съвременни властници- т.н. Центрове за създаване на образи ( НЕТУЪРКС), които  по мощ на въздействие многократно надвишават официалните центрове на власт.Свидетели сме как вече цели войни не се печелят на бойното поле, а в телевизионните студии на CNN, BBC и др.  Затова изучаването на индивидуалните ценности, ориентции и цели на заетите в работата на комуникационните органзизации хора все още е проблем за изследователите. В неговото разглеждане следва да се вземат предвид типа на изследваната комуникационна организация – комерсиална или обществена, личните подбуди и мотиви на хората, въвлечени в нея, отношенията им с работодателите, изискванията на въпросните работодатели и др.

А) МАСОВИТЕ КОМУНИКАЦИИ И КУЛТУРНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Отминалият двадесети век ще се запомни с великата война,  която човечеството проведе за независимост от пространствените бариери, с превръщането на света в „глобално село“  и възникването на „свободно“ кибернетично пространство. Но дали необятните комуникационни възможности и супер технологии успяха да разчупят мисловните граници и да интегрират различни култури? Спомогнаха ли за духовното израстване на индивида или го направиха роб на нови авторитети и символи?  Не се ли превърнаха медиите във враг на различието и свободния избор и слуга на онези, които искат да ни накарат да забравим, че съществуват и други начини за самоутвърждаване, освен този да бъдеш масов потребител.

Глобализацията е на път да унифицира хората до ниво на компютърни програми със запаметени файлове без лично мнение и свободна воля, подобно на героите от измисления свят от филма „Матрицата“, където цялата действителност се оказа просто една огромна кибернетична реалност.

Днес основният проблем на пресата и другите Средства за масова информация, е че в степента на тяхната комерсиализация същите те биват манипулирани:

„След като редакционната част, посочва Хабербас, става зависима от рекламната част, пресата, която до тогава е институция на частните хора в качеството им на публика се превръща  в институция на определени членове на публиката в качеството им на частни хора — а именно в канал, в който привилегированите частни интереси нахлуват в публичността.“

Тези частни индивиди могат да упражняват властта си „дефизически“, безтегловно, бладодарение на медиите. От древни времена е известно, че пълководецът, успял да подчини психиката на войската има най-голям шанс в битката. Медиите проникват във всеки дом, използват фактора леснодостъпност и атакуват по съзнанието, подсъзнание, и ценностната система на индивидите, за да ги превърнат във „войници“, от които се очаква еднообразно предвидимо поведение.

Основна цел на медиите е да създават чувство на несигурност в аудиторията, да разколебаят вярата в собствената вяра на индивидите, за да ги превърнат във „вярващи последователи на храмовата символика“. Точно, защото те не наблягат на силата на рационалния разум, а на емоциите, чувствата, силата на въображението, са неспособни да променят света към по-добро и да изтръгнат болестите на съвременната цивилизация.

Медиите вместо да се преборят с расизма, етнонационализма, религиозната нетърпимост, те са в състояние да ги възпламенят, да превърната даден локален проблем в глобален.

Макар сочени СКРОМНО ЗА „ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ“, те са единствени и пълновластни господари на възможностите за въздействие и манипулация на масите. А както посочва Чърчил: „Всяка власт развращава, абсолютната развращава абсолютно“.

Масовите комуникации и масовата информираност.

Всяка комуникация цели определено човешко множество и в този смисъл е заредена с масовост.

Акцент на масовостта е схващането, че духовните ценности в средствата за масова комуникация не се адресират поименно. Те са безлични и анонимно предназначени. Посланията се отправят към една аморфна съвкупност от читатели, слушатели и зрители.

Масово комуникационните процеси отразяват текущата социална динамика и в това свое качество са комуникационното лице на социума във всеки един момент от неговото съществуване.

Затова изследване на зрителската аудитория показва, че почти никой от телевисионните зрители не разказва на близките си видяното, чутото предишната вечер.

Машинката “дистанционно управление” е откритието, което промени поведението на хората пред и с телевизора, както и тяхната култура и психология на общуване. Телеуправлението направи хората всемогъщи в свободата да избират илюзорната действителност, в която да се потопят и информацията, която да получат от своите комуникации.

“Дистанционното” е материализиран израз на желанието ни за комуникация или отказ от такава.Достатъчно е да натиснеш само копчето на “великата кутийка” и човек може да е едновременно навсяакъде, да се вмъква от една информационна действителност в друга. Той “прехвърча” от комуникативния акт, който е в дисонанс с  неговите нагласи в друг, който му се струва по атрактивен и разбираем. И всичко това от моментната нагласа; от размислите, настроенията и прищевките. Това е нещо, което при директната комуникация не може да стане, въпреки че е тайно желание на всеки от нас — да имаме начин, по който да ”включваме” и “изключваме” потоците от информация, достигащи до нас. В индиректното общуване, техниката измисли всемогъщото дистанционно. С него зрителите  имат властта не само да избират комуникациите по наше желание, но и възможността да се “изкючнат” изцяло от такива, при това само с натискането на едно копче.

Преди властта на хората над информационния поток не беше толкова осезателна. Тогава получената информация беше цялостна, и възможността за адекватна обратна връзка-реална. Сега заедно с дистанционното, в желанието си да бъде навсякъде, модерния телезрител е всъщност никъде. За него няма цялостна комуникативна картина, а само редуващи се, и то хаотично парчета от мозайка. От това превъртане на каналите, той не се установява никъде, а скача на хиляди различни места. Като се изключат моментните проблясъци на

ценна информация, това е е почти тотален отказ от комуникация.

Дистанционното успя да промени изискванията на хората един към друг.  Накара ги да са по-взискателни и да искат изпълнение на желанията и мислите си на мига, така както телевизорът действа на повелите на ръката с дистанционното. С всяко едно техническо нововъведение пропастите в човешкото общуване се увеличават, а случаите на отказ от  реални комуникации и затваряне в себе си са все повече.

В смяната на каналите неуверения човек изразява себе си, своята мнима власт и сила. С дитанционното, той е способен да каже “да” или “не”, да “заличи” всеки който в реалния живот не би посмял да игнорира. Това обаче, не е истинския живот, не е реалното общуване:

С дистанционното човек живее щастливо и безпроблемно. Директната комуникация е нещо съвсем различно. Там хората са различни, всеки със своите слабости, страхове, със своите проблеми в общуването. Пред телевизора, компютъра, радиото, човек може да изрази свободно себе си, избора си, но в реалния му живот това е много трудно.

Комуникацията не е само акт на властване, а взаимен обмен на информация. Получаваш я, осмисляш я, а после даваш своя такава под формата на обратна връзка. А дали това е възможно по отношение на накъсаните парченца информация, която получаваме с новите технически средства.

Човечеството днес обсъжда въпроса: “Крие ли опасности информационната лавина, съвременните информационни технологии и информира ли информацията, или създава причини за страх и тревожност сред масовата аудитория?”

Когато има прекъсване на поведенчески ситуации и нарушаване на психологическия комфорт на аудиторията от съдържанието на предаваните по различните канали информационни дразнения. При подходящи обстоятелсва, свързани с начините на отразяване и коментар на съобщенията се счита, че налице са обстоятелсва, предполагащи появата на симптомите на масова тревожност. Тревожността на психично равнище се доразвива от преценките за несигурност, съмнения или заплахи при от състваща локализация на източника на заплахата. Възприемащият информацията не показва съпротива и тенденция към действие, няма първична реакция спрямо афекта на заплахата и заместването с ясен импулс за справяне със ситуацията. В такава ситуация се намира съвременната аудитория след прекараното време пред екрана, слушането на радио или прочитането на вестник. След час, два от акта на комуникация за нея е трудно да възпроизвежда в детайли информацията, освен тази, обвързана със заплахи, убийства, пожари, политическа нестабилност, кражби, насилия и други подобни медийни доминанти на иначе суверенните медиа.

Строго контролирания достъп до световната информационна пикантерия и неудовлетвореността от управлението на бившия политически режим в Източна Европа, даде тласък на масово разпространявана сега журналистическа и политическа порнография. След разрушения стар културен

модел, освободената от контрол информационна лавина, подгря емоциите на медиата във висок тираж, който успоредно с осъществяването на печелившата за тях идея за удовлетворяване на информационния глад, натрупаха редица социо културни и социо психологически проблеми.

С нъзможността да въздейства  силно с визуалния ритъм и конкретна сила на внушавания, телевизията с основания се сочи като един от основните виновници за политическия, морален, духовен и нравствен упадък та обществото. Пресата улавя това, което се продава сензационно, без да държи сметка за ефектите от непрекъснатата коментирана социална депресия.

Тревожността като резултат от деструктивно водената медийна политика, както и сродните форми на паника, агресия, самота, произтичащи от общия социален дискомфорт, са проблем на съвремието. Същността в казаното е, че правото на масовата комуникация е морално човешко право и социален феномен, определяни от културните ценности на всяка нация.

Общуването чрез посредничеството на медиа е, а и ще бъде, резултат от развитието на информационните технологии, които обществото дължи на гражданите и които гражданите имат правото да ползват с всички белези на лоялност, етика, морал и вяра в институциите, поели социалния ангажимент на комуникатори. В противен случай ще се получи отказ от комуникация.

В цялостното развитие на духовното общуване светът на комуникативните средства постепенно, но трайно е създал своите общи закономерности, произтичащи от собствените формални, структурни и функционални признаци на комуникациата. Очертават се трайни тенденции от чисто технологично естество в разрастналото се количество и разнообразие на комуникативните средства. Електронизацията на mass-media, разгръщането на „tele“-информационните връзки и тенденцията към мултимедийност са сред безспорните примери.

Масовокомуникационните канали усилват обществения престиж на съобщенията, осъществявани чрез тях. Но това важи за съвкупността им, докато по степен на въздействие при отделните форми се различават. Например:

• в пресата
• в радиото
• в телевизията

Пресата, например придава по-голям престиж на дадено съобщение, в сравнение с неговата радиореализация, и още по-голям в сравнение с телевизионното му проявление.

Интерес представлява вида комуникация, комбинираща характеристиките на междуличностната и масова комуникация. Един или няколко индивида общуват чрез механично устройство или устройства с един или няколко приемника. Комуникаторите и реципиентите могат да са или да не са отдалечени във времето и пространството, а механиното устройство може да бъде микрофон, телефон, лист, молив, компютър и др.

Към този тип комуникация най-приближена е комуникацията в Интернет, където всеки отправя посланията си към конкретна личност. В такава среда освободеността на говоренето, за гражданското общество, за правата и свободите, за отговорностите и задълженията превръща разговора в едно особено полезно социално действие.

В лицето на комуникационната мрежа Интернет намира ярко въплъщение процесът на комуникационна компресия във времето и в пространствените измерения. Чрез Интернет това сгъстяване във времето и в пространството вече се разпростира върху съвкупния комуникационен процес, обстоятелство, което може да създаде и нов начин на мислене.

Ако една революция не е революция в комуникациите, то тя не е никаква революция . Този афоризъм носи в себе си идеята, че всяко фундаментално обществено преобразование засяга спойката на съвместния социален живот; а тя се съдържа и осъществява във и чрез комуникацията.

Безпрецедентния ръст на масовите посредници в началото на 90-те години доведе до появата на близо хиляда заглавия на вестникарския пазар в Република България. Плурализмът в разширяващото се комуникационно пространство неизбежно изостри конкурентната борба.

Българската комуникационна революция в голяма степен носи характеристиките на националната психология. След почти  половинвековно обезличаване на медиите и превръщането им в рупор на една единствена партийна структура, която се е сляла с държавата, освободените от тоталитарния диктат радио, телевизия и печат нелеко се приспособяват към новите условия, в които пазарните принципи започнаха да играят първостепенна роля. Независимо от, провъзгласената и на практика реално осъществяваща се, свобода на словото, автоцензурата продължава да се проявява като най-устойчивия и консервативен рецидив на миналото. Седем години след демократичните преобразувания в България, продължаваше да битува схващането, че националното радио и телевизия са държавни, а не обществени.

Във всяка нормална цивилизована държава гражданинът знае идейната, политическа и естетическа платформа на предпочитания от него всекидневник, списание, радио и телевизионна програма или канал. Знае чия собственост е „неговата“ медиа . В нашата страна това е все още невъзможно.

А духът на доктрината на Джеймс Медисън е, че демокрацията без средства за публично информиране е прелюдия към фарс или трагедия.

Телевизията се превърна от средство за предаване на съобщения – тя вече определя кое е съобщение – това което е предадено по телевизията (в глобалното село)

Общуването между хората е смисъл и средство за обединяването им. Съпровожда и олицетворява в личностен аспект етапите в развитието на човешкия вид.

С умело дерижирана дезинформация се цели да бъде притъпено чувството за реалност, да изчезне всякаква надежда.

Налице са преднамерени, предразсъдъчни или спекулативно-меркантилен маниер на остракизъм; репресии, прокуждане на едни за сметка на тясно партийни и политико-властови предпочитания и легитимация на други политически езици. Налага се барутно-миришеща атмосфера на силово налагане политико-вербални идентичности.

На журналистиката се гледа като на средство за постигане на целите си, а не като на партньор в обществения диалог. По теория медиите са посредник между властта  и обществото.

Джордж Оруел посочва, че който владее настоящето, може да определя миналото. Който определя миналото, може да влияе на бъдещето. Затова и политическите сили и бизнесът се стремят да сложат под свой контрол масмедиите.

Преди векове Нострадамус предвиди, че Сатаната ще влезе във всеки дом. Ще бъде четириъгълен и с малки рогца на главата. Масови обвинения се отправят днес към ТЕЛЕВИЗИЯТА, че тя е мащабен световен оглупител на човечеството. Изразходват се милиони за посредствени, елементарни  - немислещи филми. Последиците са, че хората спрестават да четат. Стават компютърно зависими. Способността да превръщат думите в образи изчезна. Да ги гледаш на екран е много по-лесно. Всичко е комерсиализирано.

Б) СОЦИАЛИЗИРАЩАТА ФУНКЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ.

Медийното влияние върху конструирането на социалните нагласи  и предразсъдъци е огромно. Социалните представи в “голямото общество” и възприемането на пропагандните влияния са в пряка връзка. Масовите комуникации предопределят динамиката на общественото мнение.

Медиите са посредници в релацията свобода плюс чувство за мярка. Не прожектори отвсякъде ще решат проблемите. Достигането на  медиен диктат ще разруши равновесието между първостепенното и второстепенното в живота на една демокрация. На този етап на общественото развитие не се мисли за психологията на човека облъчен от подобни съображения. Липсва обръщане към духа и към съвестта. Недостатъчни са предупрежденията и съветите.Масмедиите са прерълнени от комерсиални игри, пропагандиращи т.н. “лесни пари”. Философията на огромното количество предавания се гради върху тезата, че богатството е център на човешкото съществуване. Пропускат се проверените истини, че не бива в името на печалбата да се жертват добродетелите. Че добродетелите не могат да се мерят с пари.

ПРИ ГЛОБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ се съхраняват и някои от страните на традиционното общуване: перцептивна, комуникативна и интерактивна

СОЦИАЛНА ПЕРЦЕПЦИЯ – ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ  на външно наблюдаеми признаци на социалните обекти: външен вид, мимика; пантомимика, поведение, реч, интожнация, проксемика и т.н. Засилва се виртуалната комуникация – с ЧАТ – канали с характерните  псевдоним на събеседника( т.е. неговия НИК) и писмена реч, което е основен индикатор за неговата перцепция.

Тук обаче има често скривана или изкривяване на информацията, които създават размитаваща се с истината социална идентичност.

Благодарение на глобалната комуникация липсва голяма част от пространствените и времевите ограничения, наложени в реалния свят. Скоростта на движение на информацията е огромна. Светът е обхванат от информационни мрежи и представлява “глобално село”

Глобалвият комуникационен модел се характеризира с процесите на детрадиционализма на обществото и интензификацията на социалната рефлективност

Глобализацията не само обединява, но и разделя: “ Подвижността се издига до ранга на най-висшата сред желаните ценности, а свободата да се придвижваш – постоянно дефицитна и неравномерно разпределена стока – бързо се превръща в главния стратифициращ фактор.

Комуникацията, опосредствана от глобалните информационни технологии постепенно води до функционални изменения в психичната. структура на личността. Променят се:

• когнитивна му система;
• ценностната система – детерминираща индивидуалните жизнени прояви на личността

Настъпва промяна в детерминиращата функция на времето и пространството - преодоляват се част от ограниченията. Създава се усещане за смаляване на цялото жизнено пространство на земята.

Най-важният въпрос “ КОЙ СЪМ АЗ “ се свързва с въпроса “ КЪДЕ СЪМ АЗ.

За утвърждаващото се информационното общество типични стават следните социално-културни тенденции:

- подвижност – свобода на избор- къде да бъда и да общувам с когото желая;

- потребност от информация и познание- за правилни решения и надежност;

- автономност и себеутвърждаване- свобода да планираш бъдещето си; да правиш различни избори. Относно развитието си и просперитета - с кого да установиш контакти и да избиреш външната среда;

- комуникативност и идентичност;

- мигновено потребление;

- Сигурност и безопасност;

- Засилване на миграционната и антропологическа тенденция;

- Успоредно с характерната за  глобализацията унификация засилване на националната идентичност и свързаните с нея патриотически идеи и цели породили интерес към народното творчество, бит и култура.

И при Интернет общуването ( както при традиционното - в реалните междуличностни взаимоотношения) са налице:

- ефект от първото впечатление;

- Ефект на новото ( с постоянен събеседник – последната информация е най- значима);

- Ефект на ореола - изграждане на позитивна представа за любим събеседник;

- На база на общовъзприети черти и интереси – социална категоризация и стереотипизация

- анонимност- липса на въздействието на такива социални категории като външен вид, пол, възраст, социален статус и др.

- Позволяващо експериментиране - със собствена идентичност.

- Повишаване на самооценката и разглеждане на позитивен Аз-образ – намаляване на социалната тревожност от междуличностни контакти лице в лице. При виртуалната комуникация лесно се изграждат близки доверителни отношения заради свобода на изразяване и отпадане на някои защитни бариери действащи при реалната комуникация

- Достъпност и сигурност – източник и адресат