Joomla Software solutions Template

Payday loan

“Последната проверка за лидера е това,

че оставя след себе си в хората убеждението и

желанието да продължават по-нататък.”

Уолтър Липман

Редица автори отбелязват, че между ръководител (мениджър) и лидер съществува голяма разлика. Лидерството е част от мениджмънта, тоест от управлението, но да си ръководител не означава непременно, че си лидер. Управлението може да се дефинира като умствен и физически процес, който подтиква подчинените да изпълняват предварително предписани им работи и задачи. От друга страна, лидерството може да се дефинира като процес, с помощта на който една персона оказва влияние върху поведението на членовете на групата. Ръководителят (мениджърът) на една организация е „човек, който едновременно се явява лидер и ефективно управлява своите подчинени. Неговата цел е да влияе на другите по такъв начин, че те да изпълняват работата, която им е поръчана от организацията. За разлика от ръководството, лидерството е способност да се оказва влияние върху поведението на отделни личности и групи и да се направляват техните усилия за достигане целите на организацията.”¹ Лидер е този, който умее да привлича околните и да ги мотивира за изпълнението на определена задача или за постигането на конкретна цел. Основната част от управлението във всяка организация е координирането на  нейните дейности и насочването на усилията на членовете към постигане на целите й. Този процес включва способността да бъдеш лидер, тъй като лидерството е неизменна част от ефективното управление. Лидерството се проявява в междуличностните отношения. То се свързва с постигането на целите на организацията така, че последователите да ги възприемат като свои собствени. Ефективното управление е неразривно свързано с лидерството.

След всичко гореспоменато обаче, трябва да се има предвид, че разликата между мениджъра и лидера не просто съществува; тя е от сериозно значение за развитието на всяка организация, тъй като в голяма част от случаите ръководителят и лидерът в една компания са две различни лица. Ето защо,  за да разграничим лидера и мениджъра един от друг ще ги разгледаме както заедно, така и поотделно, за да стигнем до желаните изводи.

Лидерски качества и умения.Сходства и различия между лидера и мениджъра

Любопитно е защо в преобладаващите случаи от практиката, лидерите са тези, които успяват по-ефективно от мениджърите да консолидират хората в организацията и да мобилизират тяхната групова енергия за постигане на определени цели. Причините се свеждат до два основни типа: вътрещноличностни и вънщногрупови. Не всеки умее да води - за това са необходими определени личностни качества и социални умения. От друга страна, за да се проявят лидерските качества и умения, е необходима група от хора, чиято съвместна дейност изпитва потребност от вътрешен организатор. Измежду множеството черти, върху които организационните психолози открай време спорят, се открояват поне дузина, които практиката е утвърдила като безспорно лидерски. Лидерът е толкова по-изявен, колкото повече от тези черти са комплексно притежание на неговата личност. Ето някои от по-характерните: лидерът е активен, общителен и подчертано заинтересован от осъществяването на груповите цели и интереси. Никога не остава равнодушен към общите проблеми и открито и неуморно демонстрира усилията си за тяхното решаване. Винаги е активна страна в общуването и винаги предлага идеи, като същевременно умее да изслушва  и никога не пренебрегва идеите и предложенията на колегите си във връзка с решаването на всеки конкретен проблем. Лидерът се грижи всеки член на екипа или отдела да взема пълноценно участие както в обсъждането на задачите, така и в действията по тяхното решаване. Той не винаги е най-компетентният в екипа, но благодарение на организаторския си талант успява да подпомогне изработването на най-компетентните решения в него. Чрез организационния си усет лидерът успява да осигури възможност на всеки член да се включва активно в съвместните дейности, така че никой да не остава изолиран или пренебрегнат в желанието си за изява. Именно с това си отношение лидерът успява да спечели симпатиите и уважението на останалите в екипа. И тъкмо зад тези качества се крие една често срещана разлика между лидерската нагласа и тази на мениджъра, а именно: лидерът вижда в колегите си техните личности, докато мениджърът е по-склонен да вижда в служителя си неговата длъжност. Лидерът се отнася към другите служители като към партньори, но за мениджъра те са преди всичко подчинени. Първият повече държи на качествата и уменията, а вторият набляга на задълженията.

Не само защото е фаворит на групата, но и защото е непосредствено вътре в нея, лидерът регулира динамиката на междуличностните и служебните отношения по-успешно, отколкото мениджъра. Лидерът по правило е чувствителен към колебанията в емоционалните настроения на групата. От една страна, той усеща кога климатът в екипа клони към съгласие и използва този положителен тонус, за да насочва груповата енергия към реализирането на една или друга цел. От друга страна, лидерът предусеща зараждането на възможни конфликтни настроения, което му дава възможност да влияе положително за тяхното неутрализиране. Понякога със самото си присъствие лидерът е в състояние да хармонизира отношенията в екипа и да увеличава сплотеността в него.Лидерът упражнява доброволно делегираната му власт, за да води и подпомага постигането на груповите цели, без да натрапва своите лични интереси. Докато неговата сила е в това да вдъхновява и ентусиазира, то в повечето случаи мениджърът утвърждава своята сила като разпорежда и контролира. Ето защо именно лидерът, а не мениджърът е авторитет в групата и се ползва с голямо влияние върху мисленето, настроенията и поведението на нейните членове. Неговата дума тежи, а действията му повече или по-малко се превръщат в модел на подражание.

Още от 60-те години на ХХ век в повечето от  големите американски университети се въвеждат разнообразни програми за обучение в лидерски умения, както за студентите по мениджмънт, така и за практикуващи мениджъри. Така или иначе обаче една голяма част от лидерските умения са достъпни за усвояване от всеки формален ръководител, стига той да го желае и да е наясно как тази по-различна и по-фина “механика” от управленския инструментариум би му помогнала в изработването на един обогатен и по-ефективен стил на управление.

За да стане по-ясно разграничима разликата между мениджъра и лидера е необходимо да се разгледа темата за мениджърските, респективно лидерските, стил, роли и качества.

Мениджърски роли

Различните ситуации, в които попада мениджърът при управлението на организациите, правят неговата работа изключително разнообразна и динамична. За да може да се справи с всички проблеми, пред които е изправен, на него му се налага да изпълнява различни мениджърски роли, които могат да се обособят по следният начин:

Роли, които изпълнява  мениджърът

1. Репрезентант

Мениджърът изпълнява представителни функции във външната среда – представя организацията пред различни институции и инстанции, участва в различни мероприятия, на които е инициатор неговата организация или други структурни единици. В тази си роля мениджърът осъществява срещи с различни партньори, клиенти, конкуренти, дистрибутори, доставчици и др. Участва в промоции по представяне, награждаване и други тържествени събития.

1. Лидер

Изпълнението на тази роля гарантира реализацията на потенциалните възможности на подчинените. Лидерът съдейства за приобщаването и съпричастността на хората към организацията. Той е в състояние да използва различни мотивационни механизми, за да накара останалите да го следват при постигането на целите. Тук съществено място имат различните неформални средства за подобряване на междуперсоналните отношения.

1. Координатор

Координирането на индивидуалните усилия на хората или тези на различни групи в организацията е едно от условията за постигане на очакваните резултати. При изпълнението на тази роля мениджърът трябва да познава добре както индивидуалните различия на своите подчинени, така също и някои основни моменти от груповата динамика.

Роли, свързани с взаимодействието на мениджъра с информацията. В процеса на управление мениджърът непрекъснато получава и предава информация, при което изпълнява следните роли:

1. Наблюдател

Следенето на това как организацията се развива може да става само, ако мениджърът перманентно получава информация за всички аспекти от нейната дейност. На практика това се получава посредством консултации с други мениджъри или членове на персонала, изискване или проучване на различни мнения, предложения и идеи, получаване на отчети, докладни записки, доклади и т.н.

1. Разпределител

Мениджърът представлява елемент от комуникационната система. Той е този, който преценява каква информация да предостави на по-високите управленски равнища или предаде на по-ниските. При това той трябва предварително да е филтрирал и анализирал тази информация, така че тя да бъде предадена в подходящ вид.

1. Говорител

Дейността на мениджъра по предоставянето на информация, свързана с работата на организацията, го прави и говорител. В процеса на своята работа той непрекъснато комуникира с хора, както от външната, така и от вътрешната среда при участието си в различни форуми и събития.

Роли, свързани с процеса на изработване на управленско решение:

1. Разпределител на ресурси

Ресурсите в една организация са винаги ограничени. Ето защо е от изключително значение тяхното целенасочено и обосновано разпределение. Това се отнася за всички видове ресурси, които са необходими за нормалното функциониране на организацията – материални, човешки, информационни и финансови. Успешното изпълнение на тази роля не само гарантира непрекъсваемостта на дейността, а и отстранява възможността за възникването на конфликти.

1. Инициатор на промени

Посредством управленските решения, които взема, мениджърът може да се превърне в генератор на различни видове промяна в организацията – структурна, технологична, поведенческа. Много често той се превръща във фактор, от който зависи резултатът от промяната. От значение е вземането на своевременно решение за осъществяване на промяната, откриването на сили за промяна, изборът на стратегии и методи за нейното извършване и преодоляването на съпротивата срещу промяната. Всичко това му отрежда водещо място при осъществяването на организационните промени.

1. Арбитър

При възникването на конфликти в организацията – междуличностни, междугрупови, между отделната личност и групата – мениджърът трябва да вземе решение за своевременното им решаване. При това той трябва да може да открие причините, предизвикали конфликта, да ги анализира, да предвиди последствията и да избере подходящ метод за решаването им.

Вече стана ясно, че лидерството е една от ролите, в които влиза мениджърът в резултат на решаването на междуперсоналните отношения и проблемите възникнали с тях. Така, естествено достигаме до темата за лидерските роли, които трябва да бъдат изяснени:

Лидерски роли

Лидерите правят нещата различни, защото те сами по себе си са различни. Задачата на лидера е да влияе и вдъхновява хората, които очакват напътствия и подкрепа от негова страна. Това, което разграничава лидера от масите, не е неговият пол, възраст или занимание. Не е и тяхното равнище на образование, колко пари печелят, от къде са или кого познават. Това, което разделя истинските лидери от останалите хора, е осъзнаването и загрижеността относно нуждите на другите.

Резултатните лидери вдъхновяват другите да се целят по-високо, да работят по-усилено, да постигнат повече за по-малко време и да се наслаждават на това, което вършат. Лидерът живее постоянно под микроскоп. Нищо което казва или прави не  остава незабелязано от последователите му. Тяхното поведение след това ще бъде просто огледален образ на примера, който лидерът им е дал.

Когато един човек се докаже като лидер, то убежденията му, думите и действията му карат другите да го следват. Постът не прави човека. Човекът прави поста. Хората няма да приемат един човек за техен лидер заради самото му назначение или защото е собственик на компанията. Те ще го възприемат като такъв, заради личността, който се крие в него.

Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност, откритост и истинско обвързване. Тези неща са важни, защото представляват основата, върху която се гради всичко останало. Той трябва да е готов да служи. Желанието и способността да е в услуга на другите, както и същността на качеството на действията му ще бъдат ключа към успеха на неговата организация.

Всеки добър лидер трябва да знае, че обслужването започва от горе – от него. Именно негово е задължението да „отглежда“ екипа си, да наблюдава постоянно за появите на страх, съмнения, отричане или друг вид негативизъм, които биха могли да задушат „неговата реколта“. Затова е жизнено важно лидерът да поеме цялата отговорност за всичко, което се случва в организацията.

Както беше споменато в началото на настоящата курсова работа множество автори отбелязват, че между ръководител (мениджър) и лидер съществува ясна разлика. Опитите да се разбере и обясни лидерството водят тези автори до създаването на множество теории: Теория на Бентън Равън, Теория на Дъглас Макгрегър, Теория на Фридман, Ситуационна теория, Теория, основана на личното отношение, Японско и Американско лидерство и др.

1. 1. Теория на Б. Равън – той разглежда лидерството от позицията на силата, като разграничава пет сили:

• Сила на наказанието – според нея лидер е този, от когото околните се страхуват, защото налага наказание при неизпълнение на поставените задачи.
• Сила на наградата – лидер е този, който дава поощрение и награди при изпълнение на поставените задачи.
• Законова сила – лидер е този, който е на върха на организационната йерархия.
• Експертна сила – според нея лидер е този, който е по-добър професионалист в определена област от останалите.
• Референтна сила – лидер е този, на когото околните искат да приличат и подражават.

1. 2. Теория на Д. Макгрегър – според тази теория лидерството се изявява в отношенията ръководител-подчинени. Ако ръководителят смята, че неговите подчинени са лоши, немотивирани, неамбициозни и  т.н., то и те се отнасят по същия начин към него и затова той постоянно ги контролира при изпълнение на задачите. Ако ръководителят обаче смята, че неговите подчинени са мотивирани, работливи, амбициозни и т.н., то и те отнасят по същия начин към него и за това той само разпределя работата и ги напътства при изпълнението й.
2. 3. Теории на Фридмън – тази теория разглежда лидерството в зависимост от интелигентността. Когато тя е много под или над общоприетото ниво на интелигентност, възможностите за успешно лидерство намаляват. Освен интелигентността определящи са личностите и мотивационните характеристики на лидера. Личностните характеристики включват както физическите такива, така и решителност, способност за вземане на решения и поемане на отговорност, самооценка и др. Мотивационните характеристики, от друга страна, включват умението да се създава положителна нагласа за работа, усещане за сигурност у подчинените, да ги убедиш в превъзходството им над останалите.
3. 4. Ситуационен подход – според него в различните ситуации се проявяват различни лидери. Един човек не може да е лидер в коренно различни ситуации.
4. 5. Теория, основана на личностното отношение – лидерът се изявява в отношението си към работата и към работниците. Отношението към работата означава да умее да формира работни групи, да структурира и разпределя задачите между подчинените си и да ги насочва при изпълнението. Отношението към работниците се изразява в чисто човешки аспекти на личностни отношения.
5. 6. Японско лидерство – всеки работник работи за фирмата, всяка фирма за бранша, всички браншове за Япония. Задачите се поставят от долу нагоре и работниците се възпитават в състезателен характер на работа. При неизпълнение на задачите вината се поема от всички и работниците сами определят и прилагат различни видове наказания. Японският лидер работи почти двойно повече от работниците си. Той се характеризира с отношение на патернализъм (политика на покровителстване в една или друга област, при което се създават отношения на неравноправно партньорство или опека) към подчинените си. Японските лидери практикуват търпение.
6. 7. Американски тип лидерство – задачите се поставят от горе надолу. За неизпълнение на задачите вината се поема основно от лидера, а при изпълнение той получава по-голямата част от възнаграждението.

Лидерски стилове

Специалистите в областта на мениджмънта създават не само различни теории, свързани с лидерството, но и изследват лидерските стилове като различни мениджърски подходи. Серия от експерименти разкрива трите най-често срещани стилове:

• авторитарен
• либерален
• демократичен

Тези стилове рядко могат да бъдат открити в чист вид. Всеки един от тях има своите предимства и ограничения. Лидерите могат да използват вариациите и на трите стила по различно време, но повечето от тях показват тенденция да упражняват един стил като обичаен начин на работа.

1. 1. Авторитарният лидер очаква безпрекословно следване на собствените си инструкции. Поведението му се характеризира с недоверие към хората, които ръководи, склонност към контрол и манипулация на поведението им. Той е принуден постоянно да създава нови стимули за подчинените си, поради неефективността на вече използваните. Въпреки това тези външни награди не водят до удовлетвореност, защото служителите губят усещането си за уникалност и индивидуалност. Стилът може да бъде подходящ в критични моменти, когато е необходимо бързо вземане на решения и овладяване на ситуацията.
2. 2. Лидерът с либерален стил най-често не се стреми да оказва влияние върху членовете на екипа си. Те биват насърчавани да използват методите, които сами считат за най-удачни. Подходът би могъл да бъде ефективен при групи с висока мотивация и отговорност. В този случай основната лидерска задача е осигуряването на необходимата информация. Ситуациите подходящи за това обаче са изключителна рядкост. Широкото прилагане на либералния стил най-често води до объркване и дори хаос в организациите.

Демократичният лидерски стил позволява на служителите да участват в процеса на взимане на решения, да изказват мнение по отношение на идеите и поведението на ръководителя. Той от своя страна се отнася към тях с уважение и зачитане на гледните им точки. Демократичният стил създава творческа атмосфера, в която няма нужда от външен контрол, а екипът изпълнява задачите си, чувствайки се мотивиран за това, и оценен. Лидерът е ”просто друг член на групата”. Той съумява да бъде равен на останалите в самото изпълнение на задачите; в поемането на отговорност. Освен това подпомага подчинените си в развитието на техния потенциал като по този начин изгражда ефективен, високо мотивиран екип. Като възможен недостатък на този подход към служителите би могла да бъде загубата на време и енергия на лидера за включването на всички във вземането на решения. Подобно затруднение се преодолява чрез създаване на процедури и прилагане на техники за улесняване на процеса.

Видове мениджъри

В своята книга „В търсене на съвършенството“ авторите Питърс и Уотърман споделят, че съвършенството може да се постигне, ако вярваме във възможностите на своите сътрудници и постигнем тяхната съпричастност.

За да се справят с посочените предизвикателства, организациите трябва да разполагат с ресурси: човешки, финансови, технически и информационни. Наличието на тези ресурси обаче не е достатъчно. Необходимо е някой да осъществи тяхното комбиниране и координиране. Тази дейност извършва мениджърът, който изпълнява различни управленски функции: ръководене, планиране, организиране и контролиране. Следователно мениджърът е този, който определя целите, ръководи, планира, организира и контролира човешки, финансови, материални и информационни ресурси. Но тези функции всъщност се осъществяват от различни видове мениджъри:

1. Висше, стратегическо равнище на управление - президент, вицепрезидент, изпълнителен директор или генерален директор на организацията. Именно те вземат решение, че ще работят в конкретен бранш и ще инвестират в производството или разпространението на определена стока или услуга. Висшите мениджъри са тези, които развиват фирмената култура, утвърждават корпоративната идентичност и репутация. Те взимат основните решения за разширяване на дейността по вертикала, за хоризонтална интеграция или за експанзия на организацията.
2. Средно, тактическо равнище на управление – мениджърите тук отговарят за изпълнение на политиката и плановете, разработени от висшите мениджъри. Те носят отговорност и за координацията на дейността на мениджърите от първото, най-ниско равнище на управление и контролират тяхната дейност. Тези мениджъри могат да бъдат значителен източник на идеи за промяна в политиката на фирмата и да съдействат за по-голяма продуктивност, стига да имат достатъчно автономна позиция. Именно средното равнище е това, на което се развиват конкурентните стратегии на производствената единица в един ясно дефиниран пазар. Необходимо е много добро координиране на действията на мениджърите от това равнище на управление за развитие на ясно конкурентно преимущество. Постовете на този вид мениджмънт са производни, а тяхната задача е да подпомагат мениджърите на първата линия да вършат работата си.
3. Ниско, оперативно равнище на управление – тук действат административният директор, директорът по продажбите и т.н. Те изпълняват роля основно в производствения процес, в поемането на отговорност към персонала, във взимането на конкретни решения за малки модификации в продуктите, за стратегиите в рекламата или ценообразуването, за пътя на разпространение на произвежданите продукти или услуги и други подобни задачи. Цялата власт, която не е изрично и писмено отредена на висшия мениджмънт, принадлежи на нисшия мениджмънт.

Трите равнища на управление са взаимосвързани. За да представи нагледно връзката между тях авторът на настоящата курсова работа ще разгледа конкретен пример - управленската структура на дадена медийна организация, представена под формата на графично изображение.

Схема на равнищата на управление в медийната организация

Мениджърска мрежа на Блейк и Моутън

Мрежата на Блейк и Моутън е създадена през 1985 г. И представя пет възможни модела на поведение на лидера в зависимост от това колко успешно балансира между интересите на компанията и тези на персонала:

• Неспособен лидер – добър баланс, но достигащ само първите деления на скалата за полаганото усилие
• Авторитарен лидер – грижи се само за интересите на компанията
• Лидер тип „да отидем до близката кръчма” – полага твърде много грижи за персонала
• Лидер „по средата на улицата” – балансира в златната среда
• Идеалният лидер – висока защита както на интересите на компанията, така и на работниците – мениджър, създал екип от съмишленици

Управленски модели

Управленските модели ни помагат да разберем какво кара лидерите да действат по начина, по който го правят в определени ситуации. Всяка ситуация обаче изисква различен подход или поведение. Ето защо е коректно да бъдат разгледани всички видове модели на управление. Авторите на „Four Framework Approach” - Болман и Дийл внушават, че лидерите излагат управленческото поведение в един от четирите типа на структурираност: политически, структурен, човешки ресурс или символичен. Стилът може да бъде както ефективен, така и неефективен, в зависимост от конкретната ситуация.

• Структурен – в ефективни лидерски ситуации лидерът е социален архитект, чийто лидерски стил е анализиращ. Структурният лидер се фокусира върху структурата, стратегията, обкръжението, изпълнението, експеримента и адаптацията.
• Човешки ресурс – ефективният лидер  е катализатор и служител, чийто стил е поддържащ и застъпващ. В неефективни лидерски ситуации лидерът е слаб противник, чийто стил е променлив.
• Политически – в ефективни лидерски ситуации лидерът е защитник, а стилът му е свързан с обединение и строеж. В неефективни ситуации неговият стил е манипулиращ.
• Символичен – в ефективна ситуация лидерът е пророк, чийто стил е вдъхновяващ. В неефективна лидерска ситуация лидерът е фанатик, чийто лидерски стил е огледален. Символичните лидери виждат организацията като сцена или театър, в който са изпълнители на някаква роля.

„Ако искаш да направиш кораб,

не събирай просто хора, които да работят,

а научи тези мъже да копнеят по безкрайното море.”