Joomla Software solutions Template

Payday loan

Всяка организация е едновременно социална институция и отворена социална система. В нея се открояват редица подсистеми на производството,на иновационната дейност,на осигурителната,търговската,

Финансовата дейност и др. Особен интерес в организацията (предприятие, училище, университет, болница и др.) предизвиква подсистемата на управлението.Тя изпълнява различни функции и задачи, които могат да бъдат класифицирани в две групи. Първата се отнася до учението на оперативните,текущи дейности и задачи, които имат относително рутинен характер.Теса свързани с настоящето и близкото бъдеще на организацията.Това е така нареченото оперативно управление, което е ориентирано към постигане на оптимално функциониране и постигане на висока ефективност.Друга група от управленските функции и задачи се отнася до подготовката на бъдещето на организацията, което прави възможно да се осигури добра връзка между организацията и нейната социална среда при отчитането на промените и динамиката й. Това е вече стратегическо управление, което е по-близко до използването на въображението на управляващите, отколкото до прилагането на рутинни професионални инструменти. Това управление има иновационен характер, защото чрез него се осигурява промяната и развитието на организацията, която се стреми да се адаптира към протичащите изменения в средата и ако  е възможно дори да ги изпревари, за да запази или завоюва определени лидерски позиции в съответната среда. Изпреварващото адаптиране на организацията към промените на обкръжаващата я среда изисква иновационно мислене и значителни усилия от страна на управляващите.

Оперативното и стратегическо управление са задължителни и взаимодопълващи за всяка социална организация. Оперативното управление осигурява хомеостатично равновесие и постигане на планираните резултати в настоящия период. Стратегическото управление пък подготвя условията за бъдещото и осигурява непрекъсната промяна и развитие на организацията.

В началото на 21 век започна съществена промяна и трансформация на съвременните общества. Преходът от индустриално към постиндустриално, от икономическо към постикономическо, от национално към глобално общество постави на изпитания всички организации. Новата постситуация задава нови въпроси: Какви са перспективите? Как ще се развиват съвременните общества, и в частност, на нашето общество? Кой е адекватният му път? Какви трябва да са взаимоотношенията между обществото и образованието при бързо и коренно изменящите се условия?

Резултатите от новите изследвания в управлението, свързани с разработването на стратегии и тяхното осъществяване, доведоха до редица фундаментални промени в теорията и практиката на мениджмънта. Стратегическите изследвания бързо и неочаквано измениха подходите и методите в управлението. През 60-те години на ХХ век се появиха организационните теории, а през 70-те – стратегическото планиране. През 80-те години вече се очертаха основите на концепцията за стратегическият мениджмънт. Утвърди се нова област- стратегически мениджмънт ( стратегическо управление), като наука, изкуство и с конкретни практически измерения за определяне на стратегическа насоченост и развитие на организациите.

Понятието “стратегически “ означава нещо, което е от изключителна важност за цялата организация. Стратегическият мениджмънт включва вземането на стратегически решения и извършването на стратегически действия за постигане целите на дадена организация. Той може да се дефинира като начин на мислени и съвкупност от умения, които да се развият и приложат от всички мениджъри, независимо от позициите им в дадената организация.

Стратегическият мениджмънт , която е свързана с формиране на цели и задачи на организацията в контекста на поддържане на определени взаимоотношения със заобикалящата среда, които благоприятстват постигането на целите и съответстват на вътрешните й възможности. Стратегическото управление се съсредоточава върху три основни и взаимосвързани компонента – социума, основни цели и дългосрочното планиране. Стратегическият мениджмънт обхваща въпроси с дългосрочен характер и постигане на основните цели на организацията.

Стратегическият мениджмънт в образованието е нова теория, методология и практика в променящата се действителност днес.Той отразява основните положения на теорията и практиката на стратегическото управление и успешно прилага методите и средствата му за определяне на стратегически цели, анализиране на силните и слабите страни, възможностите и рисковете, избиране и реализиране на стратегии в образователните организации. Техният ефект се обуславя от способността на управленския персонал да усвои,разбере и приложи общата философия на стратегическия мениджмънт в образованието, която формира необходимата култура и насоченост на мисленето в развитието на образователната система на различните й равнища.

Стратегическият мениджмънт в широк аспект включва стратегически решения и стратегически действия, които се прилагат за формулиране и въвеждане на стратегии, осигуряващи съгласуваност между организацията и заобикалящата я среда и позволяващи да се постигат перспективни организационни цели.

Стратегическият мениджмънт е и процес на управление, необходимост на организацията да премине от състоянието, в което се намира, в друго, желана състояние т.е. тя осъществява движение към бъдещето.

Определянето на насочеността на една организация е възможно една от най-сложните задачи, която ръководният екип трябва да реши, защото:

-стратегическата посока се основава на неизвестното бъдеще;

-пред ръководния екип съществува множество от възможности за избор;

-организациите функционират в динамична и съревноваваща се заобикаляща среда;

-стратегическият мениджмънт включва хора –мениджърите и всички други, които работят в организацията.

Стратегическият мениджмънт не трябва да се отъждествява със стратегическото планиране, въпреки че може да го включва. Стратегическото планиране се свързва с дейност, близка по същество до стратегическия мениджмънт. То е периодично и включва средно големи срокове. В същото време стратегическият мениджмънт се съсредоточава в осъществяване на непрекъснати решения в дългосрочна перспектива. Той включва дейности, свързани с определени взаимоотношения между организацията и нейната среда.

Стратегическият мениджмънт изисква:

1. определяне на бъдещата организация;
2. анализиране на възможностите и заплахите;
3. оценяване на съществуващия потенциал;
4. установяване на стратегически позиции;
5. набелязване на основните приоритети;
6. разпределяне на разполагаемите ресурси;
7. предприемане на практически действия.

Стратегическият мениджмънт цялостно обхваща:

1.планиране;

2.организиране;

3.ръководене;

4.контролиране на стратегическите действия.

Стратегическото планиране дава възможност от една страна да се набележат стратегическите цели и задачи, а от друга страна дава възможност да се набележат конкретни стратегии за реализирането им.

Стратегическото организиране позволява да се концентрират човешките, финансови, материални, информационни и други видове ресурси за изпълнение на поставените стратегически задачи пред определените звена.

Стратегическото ръководене дава възможност правилно да се насочва и управлява работата на персонала.

Стратегическото контролиране позволява да се наблюдава развитието и едновременно да се предприемат необходимите коригиращи действия.

Стратегическият мениджмънт засяга бъдещето развитие на организацията. Той направлява усилията към постигане на целите й, балансира интересите на различните групи в организацията и насочва ресурсите за постигане на по-висока ефективност на действията. Според Теодор Левит стратегическия мениджмънт засяга бъдещето, той е за утре, а не за вчера. Понятието трябва да се определя от външните условия.

Какво конкурентите могат да направят ?

Теодор Левит : “успехът и оцеляването в бизнеса изисква повече от когато и да било приспособяване към разрушителното и стремителното бъдеще,което бъдеще е непредсказуемо. Нещата се променят неумолимо- това създава както проблеми, така и възможности.

Стратегическият мениджмънт позволява да се разкрият стратегически проблеми, да се определят приоритетите им и да се използват подходящи стратегии. Той осигурява необходимата адаптивност към условията в обкръжаващата среда. Прилагането му дава редица осезаеми и неосезаеми предимства. Научните изследвания показват, че най-често осезаемите ползи се изразяват в по-голямата адаптивност и по- висока рентабилност. Неосезаемите – в своевременното извършване на необходимите промени.

Стратегическият мениджмънт е със силно изразена практическа и приложна ориентация. Той позволява на всяка организация да определи насоките на бъдещето си развитие.

Стратегическият мениджмънт е свързан с всички области на управлението. Той е крайно необходим когато организацията е изправена пред сериозен проблем за оцеляването и развитието си. Стратегическият мениджмънт се различава от традиционното управление, което се занимава с казуси, отнасящи се до запазване целостта на организацията. При традиционното управление мениджърът взема решения, но те са рутинни и тактически т.е. винаги в едно и също измерение. Решенията, които са с решаващо значение, са стратегически, включващи анализ или промяна на ситуацията и други специфични дейности. Най-доброто функциониране на организацията във времето не се основава на късмета, а зависи от избора, който правят ръководителите. Те искат да знаят какво ще донесе бъдещето за техните организации и към какво бъдеще да се стремят. За да отговори по подходящ начин на промените, организацията изпитва остра необходимост от стратегия. Създаването на такава стратегия се базира на различни подходи в стратегическия мениджмънт:

-Подход, ориентиран главно към процеса на формиране на стратегията (процес на концептуализация )

-Планиращ подход, насочен основно към определена дейност на стратегическо планиране (процес на формализация ).

-Аналитичен подход, насочен към определяне мястото на организацията (позициониращ ).

-Предприемачески подход (процес на насоченост и определяне визията на организацията ).

-Когнитивен подход за формиране на стратегията ( ментален процес ).

-Учещ подход ( организацията се стреми непрекъснато да се учи и задоволява потребностите си (спешен подход ).

-Силов подход ( процес на преговаряне ).

-Културен подход ( процес на ангажираност и съпричастност на целия колектив ).

-Подход, отчитащ влиянието на заобикалящата среда – реактивен подход (процес на реагиране на организацията към средата ).

-Конфигуративен подход ( като процес на трансформация на организацията ).

Посочените подходи служат за решаване на специфични проблеми в управлението на всяка организация. Първите три подхода са подходящи за формиране на стратегии, а останалите служат за конкретизиране съдържанието на стратегията, определяне на резултатите и последствията от прилагането й.

Стратегическият мениджмънт е нова парадигма, основаваща се на ситуационния подход и на концепцията за стратегическо управление. По същество той е отказ от управленския рационализъм, характерен за индустриалното общество. Корените на рационализма са в парадигмата на модерното общество. В управлението той се съсредоточава върху вътрешната структура и ресурси на организацията, разглеждайки я като “затворена система с неизменни цели за продължителен период. Работещите изпълняват точно определени дейности, които са обект на строга дисциплина и контрол.При тези обстоятелства и без ясно очертани насоки и стратегия, организацията изпълнява своите задачи. В съвременните бързо променящи се условия идва момент, когато организацията независимо, че извършва голям обем работа, постига твърде малко. Може да се окаже,че просто се движи в затворен кръг, изпълнявайки нарежданията на по-висшестоящите. Новата управленска парадигма свързва успеха на организацията със съставянето на вътрешни и външни форми и взаимодейства като “отворена “система.

Не винаги обаче е възможно развитие, въпреки че се прилага стратегия и се пренебрегват определящи фактори. Причината за това е новият лимитиращ фактор, който обуславя 50% от растежа е свързан с качествени измерения. Той отдава първостепенно значение на човешкия потенциал и новите начини на управление. В началото на 21 век възникват множество въпроси: Какво се променя? Работата, хората или училището? Хората ли са истинската цел на организацията или ръководството? Вниманието се насочва върху ключови области, които ще окажат определящо влияние на организацията на ХХI век, а именно: всеобхватното и непрекъснато образование, своевременно и адекватно реагиране на външни промени, пряко взаимодействие и влияние с потребителите и взаимни трансформации. Новите организации ще използват нов коефициент-ROT, който отразява възвращаемостта на инвестициите в хората.

В съвременните концепции се акцентира на самостоятелни стратегически действия, изискващи адекватен анализ на възможните насоки за развитие на училищната организация. Ориентирането на училището към социума и търсенето на предимства чрез взаимодействие с външната среда, се очертава като най-важният компонент на стратегическото управление. Днес училищата, в зависимост от техните специфични условия и заобикалящата среда, се различават едно от друго и постоянно им се налага да решават стратегически проблеми в отговор на конкретни промени, свързани с външната и вътрешна среда. Промените следва да се анализират от педагогическия екип и да се определят посоките за бъдещето, което училището избира. Училищата, които прилагат стратегическия мениджмънт, все по-добре разбират какво трябва да бъде съвременното образование и какви да бъдат и самите те. Защото стратегическият мениджмънт най-напред се свързва с чувството за посока и цел.

Стратегическите казуси и насоки извеждат на преден план въпроси като: Какви са нашите ученици? Какви промени и изисквания ще настъпят в района или заобикалящата среда? Какво образование и подготовка училището трябва да предложи? Тези въпроси очертават накъде да се насочи мениджърското внимание, което да подпомогне училищната организация да отговори по подходящ начин. Стратегическите решения засягат дългосрочното развитие на училището и са насочени към постигане на предимство сред образователните организации или в партньорство с тях да привличат ученици, които предпочитат именно тях. Стратегическите решения могат да бъдат насочени към търсене на най-ефективната и благоприятна за училището позиция. Определящи за тази позиция са неговата стратегическа мисия и стратегически избор, които ще му осигурят определено предимство. След като постигне необходимата позиция, училището може да се съсредоточи към търсене на подходящи тактически решения и практически дейности. Променя се концепцията на училищната организация. В условията на външната среда тя придобива своя индивидуалност, различна от другите образователни организации. Определянето на нейната насоченост и главни задачи ще бъдат резултат от адекватни отговори на въпросите, които са присъщи на всяка конкретно взета организация: Защо съществува образователната организация? За кого съществува тя? Кои са истинските й цели? Има ли необходимост от собствена стратегия за развитие и каква да бъде тя?......

Формира се ново виждане за мисията и културата на училището с новата концепция за човешкия фактор и потенциал, и неговата определяща роля за развитието като фундаментален всеобхватен процес. Ориентирането на образованието към развитие на социума и в съответствие с него се превръща в основа за стратегическото управление. Училищната организация се ориентира към заобикалящата среда, придобивайки нови измерения и  дефиниции. Образованието и средата все повече взаимодействат като едно цяло, а не поотделно. Обкръжаващата среда успешно подпомага училищната организация, но може да бъде и сериозно и трудно преодолимо предизвикателство. Стратегическият мениджмънт в образованието може да се сведе до решаването на пет главни и взаимосвързани задачи:

1. Дефиниране вида на дейностите (на всички нива в образователната система ) и определяне на стратегически направления в тяхното развитие (необходимо е да се формулират стратегически цели и дългосрочни перспективи в развитието на образованието и съответните образователни организации).
2. Разработване на конкретни стратегически планове за преминаване на образователната организация от моментното към желаното състояние съобразно с дефинираните цели.
3. Стратегическият избор (на подходяща стратегия ).
4. Въвеждане (реализация ) на избраната стратегия в практичната дейност на организацията.
5. анализ и оценка на стратегията, непрекъснато насочване, и корекции в съответствие с переспективните цели на стратегията.

Решаването на всяка задача се характеризира с конкретно разработване на отделните компоненти на стратегическия мениджмънт : визия формулиране на стратегии  и мисия на организацията, цели( стратегически, финансови,дългосрочни, краткосрочни),стратегии,и стратегически избор, стратегическо съответствие, стратегически анализ, мониторинг на стратегията…..

През последните 20-30 години наблюдаваме много изключителни и съпътстващи промени, голяма част от които бяха непредсказуеми. Чувството на повечето хора бе свързано със сигурността и силните институции-правителствени, законодателни, образователни, религиозни и др. Сега институциите търпят неочаквани трансформации.

Могат да се посочат много причини за наблюдаваните неуспехи и провали в управлението на различни равнища. Най-главната причина, която често се повтаря, е свързана с ограниченията на управленското мислене. Успяващите организации се ориентират към нова парадигма в управлението и тя зае мястото на парадигмата на индустриалното и модерно общество. Безспорно и доминиращо става мястото на всеобхващащото образование. То ще се превръща в мощна стратегия, която включва непрекъснато обучение и обхваща всички- от мениджъра до всеки работещ. Всяка образователна програма се осъществява чрез стратегически план, а мениджърите управляват този процес. Стратегическите мениджъри се превръщат и в лидери на обучението и образованието на всички равнища в организацията.

Скоростта и фундаменталността на промените днес непрекъснато генерират възможности както за успех или неуспех, така и за сигурност или несигурност. Възможностите, които в един случай се идентифицират като предимства, в друг могат да се превърнат в заплаха или риск. Ключът към решаване на проблемите е в човешкия потенциал и участието на хората в управлението и развитието на културата на организацията. Стратегическото управление не е дейност, която трябва да се осъществява отгоре надолу. В една постоянно развиваща се организация всички хора имат усещане за обща мисия и цел, както и общи ценности. Организацията на ХХI век придобива нови измерения-от обща структура и програма към мрежа, работа в екип и индивидуално творчество, от работа на едно определено място-към различни места едновременно. В нея стратегическият мениджър следва да се ръководи от ценностите и стремежите и да анализира пътищата за насочване на организацията към бъдещето.

Стратегическият мениджмънт се характеризира със своя философия, но същевременно той обогатява и развива философията на управлението изобщо. Защото стратегическото управление, съчетано с лидерството и мениджмънта, винаги се опитва да решава едни от най-сложните проблеми пред “зоркия” поглед на съвременното развитие.