Home Икономика Личностният фактор в комуникацията (комуникация чрез влияние)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Личностният фактор в комуникацията (комуникация чрез влияние) ПДФ Печат Е-мейл

Личностният фактор в комуникацията (комуникация чрез влияние)

Комуникация има тогава, когато една система, един източник влияе върху състоянието или действието на друга система, приемателя като подбира между алтернативните сигнали, които биха могли да бъдат предадени чрез канала, който ги свързва, Когато се отнася до комуникационна система между хората ние обикновено се насочваме към такива символи /сигнали/, каквито са например съобщенията; а те са най-често езикови съобщения". /Осгуд/

Концепцията за комуникация би трябвало да включи всички онези процеси, чрез които хората оказват влияние върху другите себеподобни". /Рюш и Бейтсън/

Използването на систематизиран подход в мотивирането на служителите, като се опитват да влияят върху организационните фактори, докато достигнат до личностните (индивидуални) фактори. Оранизационните фактори са ценности на компанията, фирмена култура, стил, мениджмънт. Също така стимулират индивидуалните предпочитания за работа (вид или тип работа). За щастие при тях се наблюдава ниско текучество на висококвалифицирани служители. Личностните фактори имат индиректно влияние и включват влияние върху законодателния и обществен живот. Стратегия за ключови служители включва: 1. Идентифициране на ключовите служители в отделните звена; 2. Да се изчисли, колко ще струва на компанията, ако напусне даден ключов служител. Turnover Cost включва разходи за публикуване на обяви, обучение, време за подбор. Съществуват 4 групи служители:

1. Знаят, могат и говорят винаги добре за компанията;

2. Знаят, могат, н не винаги са положителни към компанията;

3. Не могат и не знаят много неща;

4. Може и без тях. В случай на намаляване на мотивацията на даден служител, хубаво е да съберем информация за него, за да можем да идентифицираме психическото и физическото състояние на даденото лице и да се поговори с него. Силно мотивиращо е за служителя, ако управителят на фирмата инициира този разговор.Комуникацията като поле на взаимни зависимости

Три основни фактора образуват скелета на комуникационния процес:

  • едно лице, което изказва нещо
  • изказаното или изказването
  • едно лице, което приема изказаното

Анализът на комуникацията, показва, че полето на взаимоотношения се конституира от двама комуникационни партньори и от предаваното между тях съобщение. Към тези три основни фактора може да се прибави и още един - четвърти, който видоизменя комуникационния процес - включеното между партньорите средство за разпространение.

В науката често се цитира  5-елементната схема на комуникацията, разработена от Ласуел. Неговата формула гласи:

-                                  Кой казва?

-                                  Какво казва?

-                                  По кой канал?

-                                  На кого?

-                                  С какъв ефект?

Следователно Ласуел прибавя още един елемент в полето на комуникацията - ефекта от нея.

Много автори отиват по-далеч от Ласуел и посочват още по-голям брой елементи, но колкото и да са ценни подобни разчленявания на комуникацонния процес, за нуждите на нашия анализ ще възприемем основната структура на комуникацията, състояща се от три елемента.

Въпреки че основните  елементи на комуникацията са отдавна познати, в науката са въведени следните термини за тяхното означаване:

  • комуникатор - този, който предава някакво съобщение
  • съобщение - това, което се изказва
  • реципиент - този, който приема съобщението

Комуникаторът -  това е всеки, който продуцира съобщение. В този процес  той трябва ясно да определи целите и мотивите,  които го водят. Те могат да бъдат представени в следните три опозиции:

Съобщението - за съобщение приемаме онази символна обективизицая, която един човек /комуникатор/ изгражда по такъв начин, че придизвиква у друг човек /реципиент/ психични преживявания или го подтиква към процеси и действия, които се намират във връзка с изказването.

Реципиентът е всяко лице, което получава съобщения от комуникатора. Срещата на реципиента със съобщението протича в следните три фази:

  • предкомуникационна фаза - през тази фаза рецепиентът подбира за възприемане това съобщение, което е с оглед на личността му, на неговите интереси, интелектуално ниво, настроение в момента,  т.е. той, съзнателно или не, извършва предварителна селекция. В тази фаза се формира и една предварителна представа за самото съобщение - чрез заглаваие, чрез реклама, чрез предварително опознаване предмета на съобщението. Тази представа до голяма степен определя селекционния процес.
  • комуникационна фаза - включва възприемането,  съсредоточаването на вниманието, разбирането, формирането на представата и на емоционалните процеси.
  • следкомуникационна фаза – всички процеси, които протичат в тази фаза се сумират в понятието въздействие т.е. активизират се процеси, които водят до промени в поведението, знанието, в мненията и отношенията.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG