Home Икономика ВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ РЕЧТА КАТО ОСНОВНО КОМУНИКАТИВНО СРЕДСТВО

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ РЕЧТА КАТО ОСНОВНО КОМУНИКАТИВНО СРЕДСТВО ПДФ Печат Е-мейл

ВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ – РЕЧТА КАТО ОСНОВНО КОМУНИКАТИВНО СРЕДСТВО

ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ ДА ГОВОРИ ДОБРЕ!!!

За да говорим добре, са необходими три условия:

  1. Да владеем техниката на говора- зависи от говорния ни апарат.
  2. Да знаем и спазваме основните психологически принципи на междуличностните отношения.
  3. Да имаме какво да кажем.

Езикът е най-масовото средство за комуникация.

Той е първостепенен фактор на човешката цивилизация.

Според М.Армстронг „Езикът е метод за използване на символи за представяне на факти и чувства”.

Речта е незаменимо средство при управлението на работещите в стопанските организации.

В Бизнес комуникацията речта изпълнява следните основни функции:

  1. 1. Изразни – чрез речта всеки индивид изразява богатите си и разнообразни психически състояния и преживявания, породени преди или по време на комуникирането.

Изразяват се чувства на :

-        сигурност

-        равновесие, уравновесеност ( да не променяш настроението си )

-        спокойствие

-        увереност

-        благодарност (да могат да изразяват позитивните си отношения с другите)

Така се скъсява дистанцията, засилва се лоялността и доверието.

Чрез речта не бива да се показва:

-   антипатия ( не всички партньори са симпатични)

-   скука

-   отегчение

-   чувство на страх от партньора

-   желание да бъде притиснат, унищожен в бизнеса

Това маскиране чрез речта е от полза в бизнеса 

  1. 2. Апелативна (призив)- чрез речта донорът:
  • изобразява;
  • съобщава;
  • описва разположението на едни или други предмети дв пространството;
  • описва последователността за протичане на процеси и влияния или за извършване на дейности във времето.

В бизнес преговорите се правят уточнения кое къде се намира, кой какво ще прави и кога ще го прави.

Върху апелативната функция на речта се акцентира в следните случаи:

v      Когато предметите, материалите, продуктите, детайлите, за които става въпрос, са много, не са подредени, структурирани и систематизирани.

v      Когато предстои да се извършват доста дейности и действия, които са неструктурирани и неподредени във времето.

v      Когато лицето, което ще извършва тези дейности, не е напълно наясно с това, което му предстои.

  1. 3. Информационно-познавателна.

Чрез речта освен информация донорът дава :

  • пояснения;
  • обяснява факти, процеси, явления;
  • разкриват се връзки, взаимоотношения, зависимости;
  • въпросите и позициите се заявяват чрез речта.
  1. 4. Ругулативна-речта се използва за :

-   „стопяване на ледовете”;

-   скъсяване на дистанцията;

-   премахване на напрежението;

-   предотвратяване на конфликт;

-   регулират се психическите преживявания

  1. 5. Мотивационно – стимулираща:
  • отделни комуникационни ситуации изискват донорът перфектно да използва речта си, за да мотивира реципиента за заемане на определени позиции и за извършване на конкретни действия;
  • доказателствата, колкото и да са силни, трябва да бъдат изречени сполучливо;
  • стимулиращата функция се осъществява като желание, навик и пригодност на донора да поощрява рецепиента за продължаване на вече започнати от него действия и дейности. 
  • стимулиращата функция се проявява още в умелото изразяване на благодарност към рецепиента, на признание към партньора за усилията, които е положил, компромисите, които е направил.

(въпрос на теста: функциите на речта са......)

Аристократизъм –да се използват на място пословици, поговорки,цитати.

Императивност –да се издават заповеди, команди.

Капацизъм –проблеми при произнасяне на звуците „к” и „г”.

Ротацизъм –проблеми при произнасяне на „р”.

Ламбадизъм –проблеми при произнасяне на „л”.

ВАЖНО: Когато се надписват писма и колети, не се слагат  кавички на имената на улици, площади и т.н.!!!

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕЧТА В БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИТЕ

ОСНОВНИ

ГРУПИ

ИЗИСКВАНИЯ

КОНКРЕТНИ

ПРАВИЛА  И

ИЗИСКВАНИЯ

  • желателни(ж)
  • недопустими(н)

6

 

ж

5

 

ж

4

 

ж

3

 

н

2

 

н

1

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДЪРЖАТЕЛНИ

1.Богатство на речта

 

х

 

 

 

 

бр.прочетени книги

2.Логичност на речта

х

 

 

 

 

 

житейски стаж

3.Последователност,

непротиворечивост

х

 

 

 

 

 

 

4.Аристократизъм

 

 

х

 

 

 

цитати

5.Диалекти в речта

 

 

 

 

х

 

 

6.Жаргон в речта

 

 

 

 

 

х

 

7.Паразитни думи

 

 

 

 

х

 

 

8.Недвусмисленост

х

 

 

 

 

 

желателно е да няма

 

 

 

 

 

ТАКТИЧЕСКИ

1.Умереност

х

 

 

 

 

 

с темпо,с което да ни чуят

2.Деликатност

 

х

 

 

 

 

 

3.Увереност

х

 

 

 

 

 

речта да е достоверна

4.Емоционалност

 

х

 

 

 

 

умерена, а не свръх

5.Почтителност

 

 

х

 

 

 

 

6.Уважителност

 

 

х

 

 

 

 

7.Категоричност

 

 

 

 

х

 

налагане,недопускане

8.Назидателност

 

 

 

 

 

х

 

9.Арогантност

 

 

 

 

 

х

 

10.Императивност

 

 

 

 

 

х

заповедност, команда

 

 

 

 

 

 

 

ФОРМАЛНО-

ТЕХНИЧЕСКИ

1.Дикция

 

х

 

 

 

 

 

2.Тембър

 

 

х

 

 

 

 

3.Темп, бързина

 

х

 

 

 

 

 

4.Пунктуация

 

х

 

 

 

 

 

5.Сила, интензитет

 

х

 

 

 

 

 

6.Съскане

 

 

 

 

 

х

 

7.Гъгнене

 

 

 

 

х

 

 

8.Капацизъм

 

 

 

х

 

 

 

9.Ротацизъм

 

 

х

 

 

 

 

10.Заекване

 

 

х

 

 

 

 

11.Ламбадизъм

 

 

 

х

 

 

 

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ В РЕЧЕВАТА КОМУНИКАЦИЯ

  • Директен метод – пряко обръщение на говорещия към своя реален или потенциален партньор по конкретен проблем, в реални ситуации.

  • Метод на противоречията – възможност да се намерят и използват противоречия в изказването(позицията) на партньора.

  • Метод за извличане на изгоди – говорещият предизвиква и принуждава своя партньор да се съгласява с него. Задават се целенасочени риторични въпроси(Нали ще сключим сделка?)

  • Метод на бумеранга – аргументите на партньора се интерпретират така, че се обръщат срещу него.

  • Метод на сравнението – правят се образни, красноречиви и полезни за защитаваната теза сравнения(Гладен съм като вълк)

  • Метод „Да...., Да, но Не!” – използва се в словесни дискусии и оживени спорове.

  • Метод на парченцата – тезата е „желязна”. Постепенно опонентът я декомпозира на части и критично анализира всяка от тях.

  • Метод на контрирането – свежда се до силно критично и донякъде агресивно опониране на събеседника(не можеш да вземеш думата, не спират да говорят).

  • Метод на усилването – акцентът на речта целенасочено се премества. На преден план се извежда това, което е изгодно на говорещия.

  • Метод на извеждането – беседата се насочва и извежда в посока, различна от тази, в която се е движела в началото.

  • Метод на разпитването – задават се необичайно много въпроси. Така инициативата се взема в свои ръце( объркваш човека).

  • Метод на видимата поддръжка – демонстративно се подкрепя нечие становище. Паралелно се правят внушения по други въпроси. Партньорът има усещането, че е подкрепян и прави сериозни отстъпки.

ПРАВИЛА ЗА СЪГЛАСУВАНЕ ПРИ УПОТРЕБА НА УЧТИВА РЕЧ

  • Ако в изречението има причастие(нелична глаголна форма, прилича на глагол), завършващо на „-л”, се използва формата за мн.число, независимо дали участникът в комуникацията, към когото се обръщаме, е мъж или жена.

Пример: Извинете, госпожо Петрова, Вие чели ли сте тези документи?(а не чела)

Пример: Извинете, господин Пенчев, Вие чели ли сте тези документи?(а не чел)

  • Ако в изречението има причастие, завършващо на „-т”, се използва формата за ед.число и се съгласува по род в зависимост от това дали участникът в комуникирането, към когото се обръщаме, е мъж или жена.

Пример: Извинете, госпожо Петрова, Вие запозната ли сте с тези документи?

Пример: Извинете, господин Пенчев, Вие запознат ли сте с тези документи?

  • Ако в изречението има причастие, завършващо на „-н”, се използва формата за ед.число и се съгласува по род в зависимост от това дали участникът в комуникацията, към когото се обръщаме, е мъж или жена.

Пример: Извинете, госпожо Петрова, Вие информирана ли сте за възникналите проблеми?

Пример: Извинете , господин Пенчев, Вие информиран ли сте за възникналите проблеми?

Пример: Госпожо Петрова, Вие сте компетентна и можете да отговорите веднага на нашите въпроси.

Пример: Господин Пенчев, Вие сте компетентен и можете да отговорите веднага на нашите въпроси.

  • Ако в изречението има прилагателно име, ще се използва формата за ед.число, като се съгласува според рода-мъж или жена.

Пример: Госпожо, Вие сте много мила.

Пример: Господине, Вие сте много мил.

Правило  за общуване при употребата на учтива реч:

Когато при обръщение към някого използваме учтива реч, съществуват два случая:

  1. Когато глаголът завършва на „-л”, се използва мн.число, независимо за мъж или жена.
  2. Във всички останали случаи се употребява глагола в този род, в който е човекът (мъжки род или женски род).

БРОЙНА ФОРМА

  • Отнася се за същ.имена от мъжки род, завършващи на съгласна.
  • Използва се след числителни бройни (два, три, четири) и думите КОЛКО, ТОЛКОВА, НЯКОЛКО.(колко химикала имаш; осем пътя)
  • Пише се окончание „-а”, „-я”: /не се отнася за лица/

-   осем чина (много чинове)

-   няколко молива

-   пет учебника (много учебници)

-   колко лева

Ако същ.име назовава лице, бройна форма не се прилага.

Използва се мн.число:

-   осем учители, няколко писатели

-   петима професори, колко студенти

-   двамата прабългарски ханове отседнаха в два съседни хана(не е лице)

-   петимата членове на комисията обсъждаха пет члена( не са лица) на Закона.

ОБРЪЩЕНИЕ „ВИЕ”

Трябва да се обръщаме с „Вие” към:

  • Лицата, които току-що са ни представени, независимо кои са те    (в чуждо присъствие и във формална обстановка е задължително).
  • Лицата, които вдъхват респект, било поради общественото си положение, професионалния си авторитет или поради възрастта 
  • Преподавателите – нашите и на нашите деца.
  • Лекари, адвокати, нотариуси – във връзка с работата им.
  • Началници и висшестоящи. 
  • Лица, които поради характера на работата си трябва ни говорят на „Вие”- сервитьори, секретарки, продавачи и др.

При провеждане на делови разговори избягваме:

  • Да слушаме и да проявяваме интерес само към това, което искаме да чуем.
  • Да говорим прекалено тихо или да мърморим.
  • Да си говорим с някого пред очите на останалите.
  • Да говорим прави, когато останалите участници са седнали (освен , ако има нещо да се показва).
  • Да повтаряме всяка дума на събеседника.
  • Да прекъсваме говорещия или непрекъснато да задаваме въпроси.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG