Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Класическа политическа икономия |
 |
 |
 |
|
Класическа политическа икономия
Уилям Пети – англичанин по народност. Излиза от рамките на меркантилизма и поставя основите на политическата икономия като наука. С изследванията си цели да опознае икономическото развитие на народа. Пети не се ограничава само да наблюдава външните проявления на икономическите процеси, а се стреми да обясни тяхната вътрешна/същностна природа. 1) Стойност – стига до тезата, че размяната на стоките се регулира от сравнителното количество труд, изразходвано за тяхното производство. Различава 2 вида цени на стоките: “естествена цена” и “политическа цена”. Първата той идентифицира с понятието стойност на стоката, разглеждайки я като вътрешна основа на “политическата цена”. Втората Пети определя като пазарна цена на стоката, характеризираща се с възможността да се отклонява и движи около своята основа – “естествената цена”. Последната, която се разбира като вътрешна и базисна на пазарната цена, ученият определя с труда. Той утвърждава, че стойността се определя от количеството вложен труд и е в права зависимост от производителността на труда. 2) Работна заплата – в основата на сделката между предприемача капиталист и наемния работник стои трудът. Според Пети естествената цена на труда или величината на работната заплата се регулира от стойността на минимума средства за съществуване на работника. Работната заплата е част от стойността на продукта на труда, а по отношение на факторния вариант работната заплата е част от съвкупната стойност на продукта на труда и земята. Според него количествените характеристики и величината на заплатата се влияе от плодородието на почвата и климатичните условия. Пърият фактор влияе върху производителността на труда и съответно върху цената на средствата за живот. Вторият фактор е свързан с естествените потребности на работниците и по този начин рефлектира върху тяхното заплащане. 3) Рента – разликата между стойността на готовия продукт и разходите за производството му. Рентата Пети разглежда като стойностен излишък над това, което е необходимо за живота на работника, създал този излишък. При равни други условия отношението между работната заплата и рентата се намира в обратна пропорционална зависимост. Ученият за първи път поставя въпроса за диференциалната рента – допълнителна рента, която при определени обективни обстоятелства собственикът на земята може да получи. Той посочва 2 основни фактора за нейното образуване: плодородието на земята и нейното разстояние от пазара. Приема рентата като единствен вид капиталов доход и извежда от нея лихвения процент. 4) Цена на земята и процент – разбира, че земята е особена стока, т.к. не е продукт на труда, а природна даденост. Цената на земята Пети свързва с труда и рентата. Тази връзка той разглежда като натрупана или капитализирана рента, т.к. покупко-продажбата на земя не е нищо друто освен покупко-продажба на сума от годишни ренти. Тук възниква въпросът “На каква сума от годишни ренти е равноценна свободно продаваемата земя?”. На този въпрос Пети отговаря 21 години, което според него е периодът, през който в едно семейство едновременно живеят и се трудят представителите на 3 поколения. С други думи Ц3 = Р х 21, където Ц3 е цената на земята, а Р е рентата. Въпреки че е на прав път със своите научни предположения, Пети изпуска да включи и равнището на лихвения процент, което важен фактор за определяне на цената. Продавачът на земя се стреми да получи такава сума пари (цена), която да му носи годишен паричен доход (процент), не по-малко от годишната рента на продаваемата земя. Купувачът на земя пък се стреми да вложи паричния си капитал така, че доходът от рентата да не е по-малък от паричния доход (процента), който носи неговият капитал. 5) Пари – според Пети те служат за покупко-продажба, установяват и изразяват стойността на обикновените стоки. За да могат пълноценно да изпълняват ролята си на мярка на стойността, парите трябва да са равни както по тегло и чистота на метала, така и по форма. Той отрича непълноценните пари като средство за размяна. Пети прави разлика между “вътрешна” и “местна” стойност на монетите. Първата се свързва единствено с трудовата стойност на благородните метали. Само като носители на “вътрешна” стойност националните монети могат да изпълняват ролята на пари зад националните граници. Под “местна” стойност Уилям Пети разбира тяхната номинална стойност. В случаите, когато монетите циркулират пълноценно по номиналната си, но не и по реалната си стойност и се получава недостиг, той допуска пълноценните пари да бъдат заменени с книжни. Оттърсвайки се от меркантилистичните си предразсъдъци, Пети стига до извода, че както недостигът, така и излишъкът на пари са еднакво вредни за страната и нейната икономика. Във връзка с това ученият поставя въпроса за количеството пари в обръщението. Количество на парите = Сумата на цените на стоките:Честота на паричния оборот Пиер Боагилбер – за разлика от Пети, той скъсва с идеите на меркантилистите. Критикува политиката на Курберт и противно на твърденията на меркантилистите доказва, че богатствата на страната не са парите, а политическите блага, преди всичко продукцията на земеделието, което трябва да се поощрява. Боагилбер се обявява против намесата на държавата в икономиката и се изказва за свободната търговия. Поддържа тезата за естествените закони, движещи икономиката. Той се стреми да омаловажи значението на парите и ги възприема само като средство за размяна, като мъртва материя на търговията. В този дух се обявява и против натрупването на парите като капитал и ги смята за източник на конфликти в обществото. Пиер Боагилбер е един от основоположниците на трудовата теория за стойността. Определя стойността като правилна пропорция, в която трудът се разделя между различните отрасли, а разпределението става в резултат от свободна конкуренция. Дава насоки за реформи в следните пуктове: поддържа създаване на свободен житен пазар, тъй като ще се създадат условия за по-динамично развитие на производството, защото стоките намират своята истинска ценност поддържа данъчни ремофми, предвижда пропорционално, леко прогресивно данъчно облагане поддържа освобождаване на вътрешната търговия от ограничения – това ще способства за разширяване на вътрешния пазар, разделението на труда ще се увеличи, а по този начин паричното обръщение ще се увеличи Стойността на стоката зависи от вложеното за нейното производство количество труд. Привърженик е на увеличаване на доходите на бедните слоеве на населението. Това не би спъвало реализацията на стоките, тъй като бедните слоеве незабавно изразходват дохода си, с което се способства да не се затруднява реализацията. От друга страна, богатите слоеве са склонни да спестяват и затова възпрепятстват реализацията на стоките. Разглежда икономическите кризи и казва, че възникват както при недостиг, така и при излишък от стоки. Физиократическа школа на Франсоа Кене
Исторически и социални условия Кене твори прехода от феодализъм към капитализъм във Франция в зрял етап. Физиократите преместват фокуса от сферата на обръщението към сферата на производтсво. Те създават предимно теоритично учение за законите на кап. Производство. Физиократята представлява теоритично направление на класическата икон. наука. Школата възниква през 1757 г. и залязва с оставката на Жак Тюргп като генерален контрольор(министър на финансите). Представители: Франсоа Кене, Дюмон дьо Немур, маркиз Мирабо, Льо Трон, Ан Робер Жак Тюрго. Близки до школата са Д. Аламбер, Дидро и др. Школата издава списание за земеделие , търговия и финанси, както и всекидневни записки на гражданите. Кратки живописни бележки роден е близо до Версай , завършва медицина става придворен лекар на Луи 12 и се установява в дворена на Версай среща се с философи като Хилвеций, Дидро, Д. Аламбер започва да се занимава с икон, въпроси на 60 годишна възрасти първо публикува в издаваната енциклопедия на Дидро и Д. Аламбер. Най-известното му произведени е „Анализ на икономическата таблица”. Физиократизмът е взаимстван от метода на естествените науки, но физиократите му придават системен характер и успяват да дадат единна трактовка на закономерностите на капиталистическата икономика. Застъпват се за естесвен ред, т.е. че в обществото както в природата съществува ред, подчиняващ развитието на веднъж завинаги зададени закони. Този ред е най-изгоден за човека. Професията на Кене дава отражения върху възгледите му. Той разглежда обществото като организъм – може да бъде здрав или болен. Приравнява обществения ред на кап. Ред на свободната стоп. Дейност. Този ред се противопоставя на меркантилистичния и феодален режим. Физиократите са подчертани поддръжници на принципа: laisser – faire, laisser – passer – за държавна ненамеса в икон. живот. Физиократите пренасят научния анализ към сферата на производството макар и да ограничено до сферата на селското стопанство. Физиокраия означава господство, власт на природата. Основен недостатък на школата е липсата на теория на стойността. Развиват учение за чистия продукт, за производителния труд и класите в обществото, за авансите (капитала), за възпроизводството и обръщението на съвкупния обществен труд в лицето на икон. таблица. Теория за чистия продукт Чистият продукт е разликата между брутния обществен продукт и издръжките за неговото производство. Създава се само в селското стопанство в разултат от действието на природните сили. Само в аграрния сектор има увеличаване на природното полезно вещество. Чистият продукт се увеличава само в едрите промишлени стопанства. В сверата на промишлеността не се създава чист продукт. Там има само комбиниране на вече създадени стойности. В търговията също не се създава чист продукт, защото там би трябвало да се спазва принципа за еквивалентна размяна. Поради липса на теория за стойността, физиократите не различават потребителна и разменна стойност(използват понятието априорно, в трудовата му значимост). Затова чистият продукт се разглежда като определен от потребителните стойности на тези употребени потребителни стойности. Друг път, обаче чистият продукт се разглежда като стойностен прираст над стойността на разходите за неговото производство. Но тъй като разходите за суровини и материали са константни величини, а работната заплата в учението на физиократите се свежда до минимални средства за съществуване, то чистият продукт се явява резултат от незаплатен, свръхработната заплата труд. Единствената форма за присвояване на чистия продукт е поземленара рента. Подобно на Уилям Пети, паричният процент се изважда от рентата. Той се представа като доход от потенциално-поземлена собственост. Печалбата не е самостоятелна категория при физиократите, а се съдържа в издръжките. Тя е своебразна работна заплата за потребление. Печалбата в промишлеността е работната заплата и производството е равно на издръжките. В търговията би трябвало да се спазва принципна на еквивалентната размяна и поради това физиократите осъждат печалбата в търговията. От теорията за чистият продукт, физиократите извеждат и учението за производителния труд(само земеделският продукт е производителен). Във всички други отрасли трудът е безплоден. От нея се извежда и учението за класовото общество: - Производителна класа ( фермери) – това са онези, които възстановяват чрез обработване на земята ежегодните богатства на нацията. Прявят разходи за земеделските работи, плащат годишната рента. Кене включва в тази класа фермери и наемни работници в селското стопанство. - Класата на собствениците ( земевладелците) – включва владетеля ( суверен ), земевладелеца и онези които получават десятък(духовенството) - Безплодна ( промишлена класа ) – това са граждани изпълняващи занятия. При тя очевидно Кене включва промишленици, търговци, занаятчии и наемни работници в промишлеността. 4. Анализ на авансите, или капитала Действителни аванси са тези, които са вложени в земеделието. Авансите в примишлеността са безплодни. Що се отнася до капитал, той носи печалба поради нарушаване принципа на равенство на размяната. Кене умаловажава парите като капитал. Той казва, че не парите, а придобитите чрез тях средства са капитал. За първи път в историята на икономическата мисъл се прави разграничение между отделните части на капитала според характера на техния облик. Разграничава основен и оборотен капитал като критерият е начинът, по който отделните вешествени елементи на капитала пренасят стойността си върху стойността на готовия продукт. Дели капирала или авансите в проиводството на: първоначални аванси( разходи за земеделски инвентар, стопански постройки, работен добитък) – извършват до пълен оборот в рамките на няколко стопански години или пренасят стойността си постепенно и на части. Ежегодти аванси (разходи за семена, за основни стопански разходи за издржка на работниците) извършват пълен оборот в рамките на една стопанска година. Пренасят стойността си веднъж и изцяло в размките на една стопанска година. Прави впечатление, че Кене разглежда само производствения аспект, но не и обръщението. Парите и стоките правомерно не ги включва. Анализ на възпроизводстово и обръщението на съвкупния обществен прдукт и капитал(икономическа таблица на Кене) – в нея намират приложение всички от разработените учения на физиократите. Преди Кене, Пети дава пътво описание на кръгооборота на промишления капитал. Първият опит за анализ на възпроизводстово прави Ричард Кантилион. Недостатък на Кантилионе, е че не дава катина на обществения продукт. За да развия своята икономическа таблица, кене прави следните допускания: цените са константни абстрахира се от влиянието на външния пазар абстрахира се от разширеното производство В началото на годината: 1. производителна класа – инвестира стопански постройки 10 млрд първоначални аванси – 2млрд ежегодни аванси, 2 млрд налични пари. 2. класа на собствениците – 2 млрд. Либри първични аванси 3. безплодна класа – 2млрд. Либри 1 млрд. Във вид на суровини и материали,1 млрд. За средства на живот на работещите в промишлеността. В края на годината : 1) производителна класа – 5млрд. 2) класа на собствениците – 0 либри 3) безплодна класа – 2 млрд. Либри промишлена продукция Етапи на реализацията: Недостатъци(диспропорции в икон. Таблица) докато за производителната класа са предвидени първоначални аванси 10 млрд. Либри, за безплодната класа не са предвидени пъроначални аванси. Безплодната класа реализира пълния свой продукт и не си запазва нито средства за производсто за възстановяване на първоначалните аванси( но тя няма такива), за нито промишлени изделия за лично потребление. Не се предвидени промишлени изделия за лично потребление и за производителната класа. Жак Тюрго
1.Икономически възгледи: - за чистия продукт – при Тюрго чистият продукт изпъква много по-ярко като добавена стойност, като незаплатен чужд труд. Той е подаръкът на труда, който земята прави на онзи, който я обработва. - за класовата струтура - разделя безплодната класа на наемни работници и работодатели. Освен това разделя и производителната класа на фермери – капиталисти и наемни работници в земеделието. - за авансите( капитала ) - промишлеността се разглежда като производна на земеделието. От тук и промишленият капитал е производен на земеделския. Недостатък при Тюрго е, че не дава преминаването на капитала от земеделски в промишлен. Казва, че класата даваща капитал( стойност ), която носи определена печалба е класата на работодателите, докато класата на работниците не притежава нищо освен своя труд. Разглежда печалбата за промишлен капиталист като добавена стойност. Напълно обръща логиката и по физиократически извежда лихвения процент от рентата, е заемния капитал е представен като потенциално поземлена собственост. Вижда в стойността на новосъздадения продукт преди всичко възстановяване на изразходения капитал. Остатъкът дели на: - печалба – лихвен процент и предприемачески доход - работна заплата - рента Достига до извода, че печалбата се уравновесява в резултат на преливане на капитали от една сфера в друга, от един отрасъл в друг за обективната ценност - извежда я от обективната ценност на благата. Казва, че всеки който продава някаква стока е длъжен да определи степента на своята привързаност към нея в сравнение с желанието да получи друга стока. Обективната ценност( пазарната цена), когато има много купувачи и продавачи, се определя от уравновесяване на потребностите от една страна и средствата на друга на цялата маса купувачи и продавачи на стока. ЕТАТИЗЪМ – обраното на либерализма ( етат – държава ) силна държавна власт и намеса ( активна ) в икон. Живот на страната. Зрял етап от развитието на класическия икономикс Място и роля на Адам Смит в историята на икон. Мисъл Смит онаследи, преработи и доразви редица теоритични положения от класиците преди него и от физиократите. Тези идеи са използвани творчески и е създадена оригинална теоритична система. Ценното в нея е, че въпреки противоречията и дуализма е построена основата на трудовата теория за стойността, освободена от мерк. остатъци. Източник не богатството е трудът, независимо от неговия вид и отрасъл. Смит приема лозунгът на физиократите, но на основата на пазарно-капиталистическото разбиване на икон. Живот. Смит се поставя в контекста на шотландското просвещение(интелектуално движение от средата на 18 век. с център Единбург). Представителите му работят в областта на моралната философия. За емблематичната фигура не Смит е интересно да кажем, че само 2 негови произведения са публикувани приживе, а личните му ръкописи по негова воля са унищожени преди смътта. Въпреки това материалите се появяват. Например „ лекции по „юристпруденция”, „ есета по история на астрономията” и др. Англия по времето на Смит – господстващата форма на едрото кап. Производство в промишлеността и манифактурата. Поради преобладаващия ръчен труд кап. Производство все още не може да измести дребното. Написването на „богатството на народите” основният труд на Смит, съвпада с навечерието на индустриалният преврат. Смит е свидетел на първите технически изобретения, но въпреки това си остава теоритик на едрата манифактура. В периода между Пети и Смит, Англия занчително се е променила. От аграрна тя се е превърната в индустриална. Градското население се е увеличило. Развива се ленено-текстилната промишленост и металургията. Популярни са манифактурите свързани с производство на метални изделия. Съществуващото законодателство крепящо докапиталистическите форми в промишлеността и търговията е остаряло. Остарял е и протекционизмът. При такива условия цялостният либерализъм вътре в страната и във външно икон. Връзки е напълно изгоден за Англия. Адам Смит – жизнен и творчески път – роден е в Къркълди, Шотланция 1723 , учи в Глаузгол и Оксфорд. В периода 1748 – 51 започва да чете лекции по риторика, история на астрономията, юриспруденцията. От 1751 до 64 преподава в Глазгоу логика и морална философия като икономисът е включен в лекциите на юриспруденцията. През 1759 г. Издава „теория на моралните чувства”. От 1764 е на 3 годишна Европейска обиколка в ролята на възпитател на млад херцог. Така във Франция успява лично да се запознае с Волтер, Кене, Д’Аламбер и др. Философи. През 1776 издава „Богатството на народите”. 1777 г. Приема служба в митниците в Единбург. Гушва букета през 1790. „Богатството на народите” – кратко съдържание – 5 тома Книга 1 е посветена на причините за подобрение на прдуктивните сили на труда. Освен това се занимава с разпределението и съдържа дискусия за стойността. Книга 2 се занимава с природата, натрупването и употребата на запаси ( капитал ) Книга 3 разглежда прогреса на изобилие в различните нации. Занимава се с икон. История. Книга 4 , озаглавена „за системите на политическа икономия” разглежда меркантилната система и физиократията. Книга 5 се занимава с приходитен а суверена. Разглежда разходите и приходите в лицето на данъци и принципи на данъчно облагане. Методология – Смит си поставя за задача да създаден цялостна теоритична система като изследва всички страни от дейността на човека. Успява да изследва само 2 – нравствената и икономическата страна на човешката дейност. Първата е разгледана от страна на теория на моралните чувства и показва, че в основата на нравствения живот на човека стои симпатията(стремеж за съучастие за това, което се случва на другия, съчувствие). Богатството на народите посветено на икон. Живот в дейността на човека, в чиято основа стои личния користен интерес(егоизма). Той е естествено свойство на човека, основен фактор за прогреса на обществото. Индивидите на обществото се оказват услуги, но на основата на еквивалентна размяна. Тя е естествено явление, произтичащо от егоистичната човешка природа. Развива тезата за т.н. невидима ръка. Стремейки се да подобри собственото си състояние индивидът не е насочен къ ммпостигане на общото благо. Но в този случай, индивидът като насочват от невидима ръка ще достигне цел, която не е била част от неговите първоначални намерения. Преследвайки собствените си интереси, той често служи на интересите на обществото по-добре отколкото ако беше целял именно тях. Егоистичният интерес на човека, дейностите, към които го подтиква невидимата ръка създават естествен ред в икон. Система, подобен на споделения от физиократите. Смит е спира на задачите на икон. Наука. Първа задача е свързана с анализа на обективните икон. Процеси и закономерностите, на които се подчиняват. С това е свързва позитивния аспект на икон. Наука. Втора задача е разработване на принципи и препоръки на икон. наука(нормативен икономикс). Прилага метода на научната дедукция. Създава цялостна теоритична система. Разкъсва индуктивното и дедуктивното начало на анализа. Това предупределя противеоречивия характре на неговата система. Не е в състояние да свърже едни теоритични постановки с други, които да обяснят или се свържат в анализа. Налице е дуализъм. Разделение на труда Смит започва анализа си именно с проблема за разделение на труда. Формулира, че степентта на задоволяване на нацията зависи от: 1производителността на труда, 2броя на заетите в материалното производство. Източник на икон. разтеж според него е трудът. Разглежда карфичена манифактура. Разделението на труда обуславя раста на производителността на труда чрез: увеличават се уменията, ловковстта, сръчността на работника спестява се време за преход от една операция към друга създават се условия да се изнамират машини, които да дават възможност един работник да извършва работата на няколко работника. Изводът до който достига е, че определящ фактор за нарастване богатството на нациите не са географските условия, а растежа на разделението и производителната сила на труда. Смит погрешно раздвоява манифактурата и общественото разделение на труда. При общественото разделение на труда. Съществува раздробяване на средствата за производство между отделните стокопроизводители като продъкта на отделния работник може да бъде стока. Доразвива разбирането за връзка между разделението на труда широта на пазара. Теория за стойността и цената Започва анализа с разграничението между потребителската и разменна стойност на стоката. Адам Смит стига до т.н. парадокс на стойността – стоки с ниска полезност да бъдат с висока разменна стойност(злато, диаманти) и обраното, с висока полезност да бъдат с ниска разменна стойност(вода). Според него няма връзка между полезност и разменна стойност. И това, което си струва да изследва е разменната стойност на благата. Задава 3 взаимносвързани въпроса: Кое е истинското мерило на разменната стойност? Или в какво се състои действителната цена на всички стоки? Кои са частите на действителната цена ( стойността )? Кои са причините, пречещи пазарната цена на стоката да съвпадне с естествената й такава. При отговора на 1вия въпрос развива трудовата теория за стойността. Разменна стойност на стоката се определня от изразходвания за производството й труд. Трудът е единствената всеобщна и точна мярка на стойността. Преодолява трудностите на Пети, който разглеждаше стойността в нейната парична форма, създавана от особен стойностно образуващ труд. Смит достига до извода, че истинската величина на труда се определя не от фактическите, а от признатите от пазара разходи на труд, направени в обичайни средни производствени условия в дадено състояние на обществото. От съждението, че човек е богат или беден в зависимост от количестовото труд, с което може да се разпорежда Смит дава второ определение за стойност. Стойността на стоката е равна на количеството труд, което може да се купи срещу нея или да получи на свое разпореждане. Тук Смит изхожда от идеята за количествено равенство между купуваем и вложен труд. Такова равенство съществува при примитивно състояние на обществото, когато дребния стокопроизводител е и собственик на земята и на средствата на производство. Такова равенство не съществува при наличие на намени отношения. При отговора на втория въпрос се признава практическата неприложимост на трудовата теория за стойността и Смит развива 3то определение за стойност, изхождайки от 3те дохода. Пречки в трудовата теория за стойността съществува при разменните отношения между наемен работник и капиталист работодател. Няма количествено равенство между вложен и купуваем труд. Друга трудност е и при ценообразуването. Влияат частната собственост върху земята и средствата за производство, капиталистическите разходи, печалбата, рентата, конкуренцията. Доходът на дребният стокопроизводител при капиталистически отношение се разпада на работна заплата, печалба и рента. От тук стойността е съставена от трите дохода. Тази позиция в крайна сметка отхвърля трудовата теория, макар че имплицирано признава, че продуктът със стойност равна на работната заплата, печалба и рента е продукт на труда. Най-генерално това , че стойността се разпределя в 3 дохода сочи, че трудът не е единственият фактор за съдаване на стойността – участват още капитал и земя. В историята на икон. мисъл се говори за догма на Смит(представяйки стойността като слагаема от 3те дохода, изключва 4тия елемент на пренесената стойност на средствата за производство, употребени за стоката). Отговорът на Смит на 3тия въпрос: разглежда класческата ситуация. Развива теория за цената при свободна пазавна конкуренция. Разглежда следните 3 случая: А) когато количество от една стока изнесена на пазара, тя покрива действителното търсене, всички които са склонни да заплатят пълния размер на рента, печалба и работна заплата, за да бъде тя изнесена, не могат да бъдат оценени с това, което им е нужно, някои от тях ще будат склонни да платят повече. Тогава ще възникне конкуренция между купувачите, в резултат на което пазарната цена на стоката ще нарасне над естествената. Сред конкуренти с еднакво богатство ожесточението на конкуренцията ще зависи от важността на придобиването на стоката. Б) когато количеството от една стока, изнесено на пазара надвишава действителното търсене, тя не може да бъде продадена без остатък. Част от нея би трябвало да бъде продадена на онези, които са склонни да продадат по-малко. Възниква конкуренция от страна на продавачите. От тук пазарната цена спада под естествената. Основен фактор за конкуренцията ще бъде важността на стоката ще бъде пласирана незабавно. В) когато количеството от една стока, изнесено на пазара е напълно достатъчно за задоволяване на действителното търсене, тогава пазарната цена максимално доблжава до естествената и цялото количество може да се реализира по тази цена. 3. Теория за разпределението – разграничава 3 основни класи – наемен труд, собственици на земя и собственици на капитал. 1) работна заплата – две определения - продуктът на труда е естествено възнаграждение за труда или работна заплата. Когато средствата за производство и земята е вече на производителя, работната заплата ще е само част от стойността на продукта на труда. - работната заплата като цена на труда , продаден на капиталиста – трудът се възприема като стока със своя естествена и пазарна цена. При това не става въпрос за подялба на продукта. Работникът ще получава пълният продукт на своя труд. Смит вижда, че работната заплата се определя от стойността на необходимите жизнени средства за съществуване на работника и неговото семейство. Смит оценява, че това дали ще бъде висока или ниска раб. Заплата не зависи толкова от бедността или богатсвото на нацията, а от икономическата динамика(регрес или прогрес). Страни с умерен растеж – работната заплата включва освен минимума и надбавка. Разглежда преди Малтус механизъм на свеждане на работната заплата на определено равнище. Механизмът: при значително нарастване в работната заплата, разждаемостта в работническите семейства също нараства, населението се увеличава – предлагането на труда също се увеличава. Увеличава конкуренцията между работниците. От тук естесвеното равнище на работната заплата намалява, в резултат на което раждаемостта намалява, смъртността се увеличава, предлагането на труд спада, но се засилва конкуренцията между предприемачите и търсенето на труд нараства. Работната заплата отново нараства и се установява равновесие на пазара. Смит се застъпва за висока работна заплата. Според него това ще стимулира производителността на труда. 2. Печалба – разглежда я като историческа категория. От гледна точка на трудовата теория за стойността, печалбата е част от стойността на на продукта на труда. Стойността, която работникът добавя се разпада на 2 – една част отива за плащане на работна заплата, а друга за печалба на работодателя. От тази част евентуално трябва да се приспаднат рентата и лихвата, ако са ползвани чужда земя и заемен капитал. В друг случай Смит разбира под печалба остатъка от тази стойност след изплащане на рентата и лихвата, което е равно на предприемаческия доход. Влиза в противоречие със себе си, отхвърляйки печалбата да е вид работна заплата по управлението над ...... тъй като тя всъщност тя зависи от размера на предлагания капитал. Следвайки факторното определение за стойността, разглежда печалбата като плод на целия капитал. Калкулира, че печалбата трябва да е пропорционална на размера на печалбата и равни капитали носят равна печалба. Печалбата се представя като съставна част на издръжките на производството, като резултат производителната сила на капитала. Рента – Смит е противник на едрите земевладелци. Разглежда рентата като паразитен доход. Развива 4 варианта на теория за рентата. рентата е нетрудов доход, излишък над работна заплата, средната печалба, удържан в полза на земевладелеца от теорията за стойността като формирана от 3те дохода рентата се представя като естествено възнаграждение. Изхожда от монополния характер на собствеността на земята. Рентата като монополна цена Близо до физиократическото определение – земята създавайки потребление, а тя създава и разменна стойност. Рентата ще бъде резултат от природата след като се приспадне всичко произведено от човека. Капитал – разглежда капитала като стойност, даваща прираст като част от стойността на продукта на труда(изоставя това определение). Капиталът като запас от средтва за производство. Съединява всички видове капитал в едно. Не прави разграничение между трите форми на капитала – парична , производителна и стокова. Пристъпва към деление на капитала на основен и оборотен. Критерият на това е деление не начинът, по който отделните форми стоки принасят печалба. Основни кап. Включва машини и уръдия на труда сгради с експлоатационно предназначение подобрения ( мелиорации на земята ) отводнителни съоражения придобитите умения и навици на работниците Оборотният капитал: парите във всички други части на оборотния капитал суровини материали и др. Готови, но нереализирани запаси Недостатъци на теорията на Смит за капитала: критерият, който използва е погрешен( пред него осн. Капитал не търпи обръщение) като разпределя на осн. и оборотен капитал, и в обръщението нарушава концепцията за производството като източник на богатство. Теорията на Кене за капитала е много по-съвършена Възпроизводство на обществения капитал Нормалния процес на възпроизводство на общ. Капитал се осъществява при условия, че се реализират всички произведени стоки, съставляващо стоковия капитал на всички капиталисти. Само така капиталистът би могъл да продължи да произвежда. Реализацията на една стока възстановява по стойност и разходите по даденото производство. В изясняването проблемът за възпроизводство на общ. Капитал Смит развива понятията за брутен и чист доход. Бруден доход е целият годишен стоков продукт на жителите на 1 страна от труд и земя. Включва и всички материални разходи. Чистият доход е разликата между бритният и разходите за основен и обществен капитал, т.е. е национален доход като фонд за лично потребление. Съвкупния обществен стоков продукт се разпада на 2 дяла – средтва за производство и предмети за потребление, а целия обществен капитал за производство на горните 2. простото възпроизводство на обществен капитал ще изисква да се осигури продобиване на средства за производство и възстановяване на употребените основни и обществени капитали, придобивани на предмети за лично потребление от техните класи за които са използвани съответните доходи. Сливането обаче не доразвива понятията брутен и чист доход. Изхождайки от своята догма, разпада пренесената стойност на средства за производство отново на 3 дохода в стопански мащаб. Изключва се възможността за успешно разрешаване на проблема за релизацията на общ. Продукт и възпроизводстово на общ. Продукт. Производителен труд Производителен е този труд , който създава стойност. Във условията на капитализма, трудът, който създава печалба или труд за покупката на който се използва капитал. Непроизводителен труд се заплаща от доход. сравнява фабричния работник и домашния слуга. Производителен е трудът, произвеждащ продукт, имащ определен срок на потребление след неговото производство. Непроизводителният труд е свързан с оказването на узлуга, чието предоставяне съвпада с нейното потребление Смит признава, че някои от най-уважаваните професии в обществото са свързани с непроизводителен труд, включващ суверен, съдии, адвокати, лекари, професори. Дейвид Рикардо
Отразява условията в Англия. Роден 1772 – 1823 ( по време на индустриалния преврат). Идеолог и изразител на икон. интереси на възходящата бизнес класа. Стреми се да монизира теорията на Смит за стойността като елиминира дуализма. Роден е в Лондон в семейството на заможен брокер. На 21 г започва самостоятелна финансова дейност като много скоро се превръща в преуспял милионер. След това се отказва и се превръща в крупен земевладелец. Политическата икономия го привлича след запознаването му с „богатството на народите” на Смит и Опит върху закона за народонаселението на Малтус. През 1809 г публикува 1вата си статия „Цената на златото”. В нея коментира резултата от спирането на конвертируемостта на парична валута в злато. В серия от други подобни статии Рикардо пледира за възстановяването на златния стандарт и реформи в английската банкова система. Влиза в полемика с Малтус по въпроса за т.нар. житни закони (насочени против евтиния внос на зърно). Рикардо твърди, че ефекта от законите не е в полза на страната като се поддържат високи цени на зърното, високи цени на работните заплати, а това е в ущърб на печалбата. Придържа се към външнотърговския либерализъм. Основно произведение е „За принципите на политическата икономия и данъчно облагане” от 1817г. 1.Методология Основна задача на политическата икономия е установяване на законите на разпределението на продукта на земята между трите основни класи. В метода Рикардо търси вътрешни обективни закономерности на икономическите явления чрез метода на научна дедукция и абстракция. Използва количествен анализ. Разглежда икономическите взаимовръзки между отделните икономически категории. 2.Теория за трудовата дейност Основава се на теорията на Смит за стойността: разграничава потребителска и разменна стойност на стоката. Формулира че полезността не служи за определяне на стоковата стойност. Влиза в полемика със Сей. Според Рикардо полезността би могла да послужи за определяне на стойността, ако стойността се определяше от купувачите, а тя се определя от конкуренцията между купувачите. Отхвърля стойността да се определя от субективната оценка, а не от обективни полезностни свойства, подобно на горната теория. Отхвърля стойността да се определя от редкостта на благата. Това би било валидно за невъзпроизведими блага – редки картини, вина и др. Трудът е основата на всяка стойност и относителното количество труд определя разменната стойност. За разлика от Смит разграничава абсолютна и относителна стойност. Абсолютната стойност се свързва със заключения в стоката труд и придава на стоката свойството да се разменя. Величината на разменната стойност се изразява в работно време. В своята трудова теория за стойността Рикардо преодолява трудностите в теорията за стойността на Смит. Той казва, че трудовият принцип е напълно валиден за съвременната пазарно-капиталистическа икономика Стойността не се определя от купуваемия труд, защото в размяната не се създава стойност, а се пристъпва към отнасяне на вложено количество труд. Вложеният труд е неизменна величина, докато купуваемият е подложен на същите изменения както и стойността на стоките, които би трябвало да измерва. Стойността не се определя от трите дохода. Доходите произтичат от вече създадена от труда стойност. Концентрира внимание върху количествени характеристики на разменната стойност: -абстрахира се от конкретиката на труда (свежда го работното време) -отчита стойностните различия, произтичащи от нееднаквата производителност на труда. Сравнява труда на занаятчията и фабричния работник. -въз основа на това формулира основен закон на трудовата стойност. Разменната стойност е правопропорционална на количеството труд, изразходван за производството на стоката и обратнопропорционално на производителната сила на този труд. 9) Достига до извода, че разменната стойност се регулира не от фактически изразходвания труд, а от необходимият, при най – неблагоприятни условия на производство. С това той универсализира процеса на ценоонразува. 10) По повод догмата на Смит Рикардо твърди, че разменната стойност се влияе и от труда, вложен в оръдията на труда, инструментите и сградите. Вижда, че капиталът не създава величината на стойността, но като резултат от минималния труд стойността на средствата за производство се прибавя към непосредствения жив труд. Отхвърля твърдението, че земята създава стойността. 11) Когато подхожда към ценовите форми на стойност, Рикардо не успява да се примири с трудовата теория за стойност. По подобие на Смит разграничава естествена и пазарна цена като пазарната ще варира около естествената. Механизмът, свеждащ пазарната към естествената цена е строго подчинен на икономическите интереси на притежателите на капитала. Установява се равнище на естествената цена, при което равни капитали носят печалби. Този модел подкопава трудовата теория за стойността. Отрасли, в които капиталите задвижват различно количество труд ще са в твърде различно положение. Отрасли с повече капитал в средства за производство и с по-бавно обръщаем капитал естествената цена, стоките трябва да са с ниски стойности. В отрасли с повече използване на работнически труд би трябвало да се произвеждат стоки с висока стойност и да носят висока печалба. Същото е в отрасли с по – бързо обръщаем капитал. Оттук капиталоемките отрасли няма да са привлекателни и капиталистите биха се насочили към други отрасли. Реалната пазарно – капиталистическа практика оправдава това. Рикардо не се отказва от трудовата теория за стойността, запазва я, но пристъпва към нейното модифициране: - отказва се от тезата, че работната заплата не влияе върху величината на стойността - обяснява ролята на различни капитали върху величината на стойността чрез различния ефект на изменението на работната заплата върху печалбата и стойността. Така Рикардо достига до извода, че: в производства със скъпи капитали, когато работната заплатата, печалбата и естествената цена спадат – в производства с повече работен труд и нисък дял на машини и средства за производство, ако работната заплата се повиши печалбата и естествената цена няма да спаднат толкова. Въпреки, че я беше отхвърлил Рикардо отново достига до догмата на Смит като разпада стойността само на доходи. Трудностите в прилагане на ТТС на практика съпътстват Рикардо и в теорията му за разпределението. 3.Теория за разпределението Изследва количествени закономерности по величината, взаимната зависимост и динамиката на трите дохода. Работната заплата е доход, част от стойността на продукта. Трудът е стока. Работната заплата е цена на труда. Трудът има естествена и пазарна цена. Естествената цена дава възможност на работниците да продължават труда си без техния брой да се променя. Състои се от пари и предмети от първа необходимост следователно зависи от цените на храните и предметите от първа необходимост. За да я обясни, Рикардо изписва законите на D и S. Пазарната цена на труда се променя от естественото действие на търсенето и предлагането на труд. Проследява естествения механизъм на свеждане на пазарната цена на труда към естествената такава. Когато пазарната цена на труда е по-висока от естествената, населението се увеличава. Ръстът на населението изпреварва възможностите за неговото изхранване в резултат на което в стопанския оборот се включват по – неплодородни участъци земя. Оттук намалява продуктивността от допълнителните приложения на капитала, намалява продуктивността на земята, отслабва тенденцията за нарастване на капитала. Натрупването на капитал е свързано с търсенето на труд. При такива условия S превишава D. Пазарната цена на труда спада под естествената цена на труда, т.е. под необходимите средства за съществуване. Оттук се стига до болести следователно населението намалява, предлагането на труд се привежда в съответствие с търсенето, пазарната цена на труда нараства и достига естествената цена, т.е. динамиката на работната заплата зависи от D и S на работниците; цените на стоките за съществуване. Изменението на работната заплата не влияе върху стойността освен изключението за модифицирането. Работната заплата и печалбата са в обратнопропорционална зависимост. Ако D на стоки се увеличи се увеличава и цената на стоките. Оттук паричната работна заплата се увеличава, реалната не се изменя. Печалбите на капиталистите спадат. Придържа се към казаното от Пети, Кене и Смит, не развива и извън железния закон за минималната работна заплата. Проблеми за съвместяването на ТТС и учението за работната заплата: ако трудът е стока, стойността на труда трябва да се определя от стойността на труда. Нееквивалентна размяна е проблем ( съществуващо различие между купуваем им вложен труд ). Затова Рикардо използваше силите на търсене и предлагане, но отново влиза в противоречие. Рикардо допуска законите за разпределението да се третират извън трудовата теория. На практика обаче той не напуска ТТС. 4.Теория за печалбата Печалбата се разглежда като първоизточник и основна форма на капиталистическия доход. Според него печалбата и рентата не са напълно самостоятелни доходи както е при Смит, а рентата и лихвеният процент произтичат от печалбата. Печалбата се извежда на основата на ТТС. Тя е доход като удръжка от остойностения труд на работника. Печалбата е най- важната мотивация за движението и натрупване на капитала. Научна заслуга на Рикардо е че поставя въпроса за изравняването на печалбата и вложението на капитала върху ценообразуването и разпределението. Не успява да обясни явлението на средната печалба, затова ту я определя като част от стойността, ту в зависимост от капитала като пропорционална на него част над производствените разходи в естествената цена. Научни приноси на Рикардо в теорията за печалбата: вижда, че индивидуалните капитали, поради това че задвижват различни количества труд, създават стоки с различни по величина стойност, естествена цена и печалба. Наясно е с механизна на преливане на капитали от един отрасъл в друг. При кредитни отношения това става чрез съкращаване на кредитите в нискодоходните отрасли и увеличаване на кредита върху високодоходните такива. Вижда и ролята на свободната конкуренция между капиталистите, която не допуска индивидуални различия в естествената цена и печалбата извън мощта на капитала. Установява, че с прогреса на обществото нормата на печалбата проявява тенденция да спада. Населението се увеличава, търсенето на храни се увеличава, цените се увеличават, рентата се увеличава, а печалбата намалява. 5.Поземлена рента Извежда я от ТТС. Тя е онзи дял от продукта на труда, изплащан на земевладелците за използването на първичните и неразрушими сили на почвата. Източник на рентата не е особената щедрост на земята, а трудът, прилаган към земята в условията за монопол. Стойността на селскостопанските продукти се регулира от необходимия труд, определен от най – високите разходи. Най-нискокачествените земи не дават рента, а средна печалба за капиталиста. Рентата е разлика между издръжките в производството в най-лошите земи и най-плодородните или по-благоприятно разположени. Относно диференциалната рента по плодородие: С развитието на обществото настъпват за обработване земи от втори, по-нисък разред за плодородие. Тогава от земята първи разред възниква рента. Фермерите от средните и най-плодородни земи получават добавъчни печалби. Поради конкуренцията между фермерите и редкостта на плодородните земи, те отстъпват тази свръхпечалба на земевладелците. Рикардо стига до изводи, че с прогреса на обществото рентата проявява тенденция да нарасне. Печалбата, работната заплата и рентата растат. Изходен пункт е растящото търсене на храни. Нарастват количеството труд за тяхното производство и цените. По-генерална причина е нарастването на богатството, прирастът на населението и търсенето на храни. 6. Принцип на относителните предимства Този принцип се преписва на Рикардо и Робърт Торенс, но за първи път се смята, че е изложен от Джеймс Мил. Рикардо е един от авторите на идеята за икономическа изгода от международното разделение на труда и специализацията на страните. Още Смит беше казал че външната търговия трябва да се развива на основата на сравнителните и трудови и производствени предимства. Но Смит защитава абсолютните предимства всяка страна да произвежда и експортира стоки, за които прави по ниски трудови разходи отколкото друга страна. Рикардо обаче смята че такъв принцип не бива да се абсолютизира. Доказва тезата си със следния пример – да приемем че за производството на плат и вино Портогалия използва труд съответно 90 и 30 работника, докато Англия съответно 100 и 120 работника. Те биха реализирали икономия съответно от 10 и 20 работника. Рикардо е привърженик на вътрешно-търговския либерализъм, противопоставящ се на житните закони, които са от полза само на поземлената аристокрация. 7. Пари и монетарен принцип на търговския баланс В теорията му за парите съществува определена двойственост. Първо от ТТС паричния материал е стока със своя естествена и пазарна цена, определяна като цената на всяка друга. Златото и среброто имат стойност, съизмерима с количеството труд, необходимо за тяхното производство и доставка на пазара. Златото е 15 пъти по-скъпо от среброто, защото за него е необходим 15 пъти повече труд. Количеството пари, което се използва в една страна трябва да зависи от тяхната стойност. Подхожда от гледище на количествената теория за парите, която гласи, че стойността на парите се определя в процеса на обръщение и зависи от тяхното количество. Тази теория не е оригинално негова. Ако разглеждаме M.V = P.Q (М- количество пари в страната, V-скоростно обръщение на парите ) Това е формулата за автоматично изравняване на външно търговския баланс. Вгражда идеята за КТП.Има пасивен търговски баланс за Англия с дефицит в размер на 1 млрд. лири. Това означава изтичане на същото количество пари от страните. Стойността на парите се увеличава, а цените в номинално изражение намаляват.Когато цените са намалели това създава благоприятни условия за износ. Тъй като националните стоки на Англия са с по-ниска цена експортът се увеличава. С това започва постепенно да се вливат пари в страната (приходи) и количеството им се повишава. Стойността на парите постепенно се възвръща на обичайното ниво, цените също. Външната търговия (балансът й) се уравновесява. При активен търговски баланс с излишък 1 млрд. лири остава допълнително количество пари в страната. Стойността им спада, цените на стоките нарастват. Това води до добри условия за внос. Количеството пари в страната намалява и се приближава към обичайното. Цените също спадат. Външно-търговския баланс се уравновесява.
8. Възглед за реализацията и кризите Пълната реализация не е проблем за пазарно-капиталистическата икономика. На практика Рикардо възпроизвежда възгледа на Жан Батист Сей за хармонията между производство и потребление. Свежда сложния механизъм на пазарно капиталистическата икономика до прекия продуктообмен. Изтъква че потребностите са безгранични и търсенето се ограничава единствено от производството. Подчертава че капиталистическата икономика съдържа в себе си постоянен мотив за разширяване на производството. Духа на Сей заключва че всеки произвежда само за да потребява и продава само с намерение да купи друга стока. Така производителят става потребител на собствените си стоки или копувач и потребител на нечии др стоки. Пазарно-капиталистическата система се разглежда като самонастройваща се система с обратни връзки. Пазарният механизъм ликвидира възникналата диспропорция. Цените спадат и се дава сигнал за отлив от тези дейности. Частично свръх производство е възможно но не и всеобхватно. Парите са само средство за размяна. Рикардо противопоставя този възглед на теорията на Малтус за необходимостта от рентиерска класа (класа, която потребява). ТОМАС РОБЪРТ МАЛТУС И МАЛТУСИАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА НАРОДОНАСЕЛЕНИЕТО
Теорията представлява интелектуален отклик на проблемите на съвремието. Малтус е свидетел на проблемите на Англия вследствие на индустриалния преврат.Смята че 3 основни обстоятелства са повлияли на формирането на теорията му: Натискът на населението върху предлагането на храни в Англия. До около 1790г. Англия в значителна степен е осигурила себе си в доставката на храни. Но от 1790г. вследствие на лоши реколти става ясно че е необходим внос на зърно. Цените на храните се повишават, стига се до гладни бунтове. Осеща се ръст на бедността за ниско доходните класи. Англия става урбанизирана страна и фабричното производство измества домашното. Градската беднота расте. Популярни са идеи изказвани от английски, френски утописти като Уилям Годуин, Робърт Оуен и Маркиз дъо Конверсе. Основен техен възглед е че човешкият характер не се насладява, а се формира под влияние на външната страна.Годуин заключава че отговорен фактор за бедността в страната е правителството. Малтус се опитва да докаже че бедността и мизерията не са резултат от социални и политически институции и че промените в тези институции не могат да отстранят за обществото. Малтус се интерисува и взема отношение в дебата по житните закони за 1815г. Смята че са необходими за страната защото защитават националното производство на зърно.Ако те бъдат премахнати това ще се отрази неблагоприятно на производството и заетостта. Ниските цени ще са в противоречие с поземлената рента. Ще се намалят обработваемите площи, безработицата ще се увеличи. Малтус е икономист от класицизма от особен род. Последовател е на Смит и се опитва да преодолее в рационална посока дуализма в методологията му. Успява като се придържа към проверяемостта на теоритичните достижения с изходния емпиричен материал. Основни негови производения са: „Опит върху закона за народонаселението” – 1798г., „Изследване върху последствията от житните закони”- 1814г., „Принципи на политическата икономия”-1820г. I.Теория за народонаселението Основната идея на Малтус не е оригинална. Още в древността Аристотел и Платон дискутират идеята за свръхпроизводство. През 16в. италианецът Ботера стига до извода че войните, болестите и глада са регулатор на човешката популация. През 1790г. Ортес стига до извода за математическата диспропорция между растежа на народонаселението и растежа на количеството средства за живот. Приносът на Малтус е че глобализира значимостта на географския фактор и създава цялостна доктрина основана на закон. Закон за народонаселението: Народонаселението се ограничава от средствата за съществуване Народонаселението се размножава където средствата за съществуване растат, освен ако не го възпират мощни препятствия Тези препятствия връщат населението до равнището на средства за съществуване (нравствено обуздаване, порок, нещастие). Изследва демографския процес в Северна Америка в периода 17-18в. За период от 150г. сред изобилие от храни населението се удвоява на всеки 25 години. Изхожда от естествения стремеж на хората да се размножават с по-бързи темпове отколкото нарастват количествата храни. Достига до извода че когато населението не се задържа от никакви пречки то се удвоява на всеки 25г. и следователно нараства за всеки следващ 25годишен период в геометрична прогресия. Използва закона за намаляващото плодородие на почвите и ограничеността на плодородните земи. Ако обработваемата земя е напълно вложена в стопанския оборот, то увеличаването на обема на средствата за живот ще става само чрез допълнителното влагане на труд и капитал. Но според закона за намаляващото плодородие на почвите всяко следващо влагане на труд и капитал дава все по-ниски допълнителни добиви.Такава диспропорция очевидно е невъзможна. Препятствията ограничаващи растежа на населението са два вида: задържащи (нравствено обуздаване, порок и нещастие) разрушителни ( пороци и нещастие ) Нравственото обуздаване е от особена важност. Свързваме го с рационалните решения относно брака и продължаването на рода. В по-широк смисъл предполага спазването на всички добродетели, на всички нравствени и естествени закони. Те са единственото хуманно средство без да се предизвикват негативни последствия. Задържащите навици се извеждат от нарушаването на нравствените закони от хората. Ако се задълбочат и разпространят сред всички слоеве на населението те стават задържащи препятствия от рода на нещастията. Разрушителните препятствия са свързани с нарушаването както на естествените, така и на нравствените закони (глад, епидемии, болести, войни). Механизмът на действие на препятствията се свързва с този на пазарно капиталистическата икономика. Включват се явления като наемен труд и капитал, търсене и предлагане, безработица, динамика на цените и работната заплата. Действие на препятствията: Когато населението започне на изпреварва наличните средства за потребление това засяга най-неимотната част от обществото. Броят на работниците надвишава възможностите за трудова заетост. Предлагането на труд надвишава търсенето на труд. Достига се до безработица. Оттук работната заплата спада. При това поради оскъдността на предметите за съществуване и нарасналото им търсене, цените на храните се покачват.Тогава се намалява работната заплата и поради високите цени на храните работниците и техните семейства изпадат в крайна нужда. Те са принудени да работят повече. Здравето им се влошава и продължителността на живота намалява. Браковете се затрудняват, поради което раждаемостта намалява. Растежът на населението намалява или дори спира. В същото време фермерите се възползват от евтиния труд, от изобилието на работна ръка и от високите цени на храните и включват в стопански оборот нови участъци земя. Търсенето на труд се увеличава, работната заплата също, производството на средства на живот нараства и се достига до изравняването на количествата средства за живот с броя на населението. Действията на закона за народонаселението. Малтус открива двигател за икономическо развитие и обществения прогрес. Потребността от средства за съществуване би била достатъчно неустойчива ако увеличението на населението не усилваше напрежението на тази потребност. Диспропорцията между двете прогресии се възприема като голямо положително благо. Признава че плодовете на цивилизацията се ползват само от половината и човечеството и стига до изводи, че източника на проблема за неравенството съвпада с източника на проблема за бедността. Малтус убеждава че идеала за егалитарно общество поради закона за народонаселението е обречен на провал. Оборва законите за подпомагане на многодетните семейства, на бедните. Отхвърля форми на благотворителност и социални помощи. Законът за народонаселението обаче не означава фатална обреченост. Пагубните последици могат да се избегнат чрез нравствено обуздаване. Като резултат ще се премахнат причините за войните, работната заплата ще се увеличи, продължителността на живота също. Смъртността ще намалее. Противоречията в обществото ще се притъпят. Малтус смята за основно предимство на своята теория акцентирането в значимостта на нравственото обуздаване. Не се предполага спиране в разтежа на населението. Тъй като вниманието се обръща върху излишното население, което не е осигурено с храни. Той допуска че пределът върху производителността на земята е твърде неопределен. Основни икономически възгледи а) стойност – полемизира с Д.Рикардо. Открива 2 основни несъответствия в неговата ТТС. 1) Обменът между работник и капиталист – работникът получава по – малко отколкото създава стойност, следователно се нарушава принципът за еквивалентна размяна. Ако той се спазва обаче не би била възможна печалбата за капиталиста. Достига се до извода че или теорията не отговаря на действителността или………. 2) фактът че печалбата на капиталистите в реалния живот не се определя от стойността на стоките, а от размера на прилагания капитал или говорим за закон за средната печалба. Както видяхме при Рикардо в отрасли с повече непосредствен жив труд и по-бързо обръщаем капитал, стойността, естествената цена и печалбата би трябвало да нарастнат. Но това противоречи на реалната пазарокапиталистическа действителност. Малтус достига до извода,че ТТС е по-скоро изключение , а не правило. той предлага теория за стойността, интегрираща участие на труда и капитала. Използва второто определение на Смит за стойността, определена от купуваемия труд. Приема че купуваемия труд е мярка на стойността, но дава следното заключение – количеството купуваем труд измерва точно количествтото труд, изразходвано за производството на стоката( трудът вложен в средствата за производство и непосредствения труд на работника) и печалбата за капитала. В постановките си Малтус използва тези на Смит. Заключава че трудът притежава особеното качество да измерва стойността на останалите стоки. Разглежда стойността на труда като постоянна. Използва фразата на Смит че трудът е единствената точна, действителна и окончателна мярка. Действията на труда като мярка Малтус изнася извън производството и като приложимо за разходите на купувача потребител. Развива второ допълващо определение. Стойността е оценката основана върху разходите за стоката, за купувача или жертвата която той трябва да понесе, за да придобие стоката. Това е трудът с който стоката се разпорежда. В капиталистически условия за да се стимулира капиталиста да влага капитала си, той трябва да получи печалба.Тя става авансиран елемент на разходите. Купувачът трябва да пренесе в жертва повече и да плати еквивалента на труда и еквивалента на печалбата. б) печалба – извежда теорията си за печалбата от терията си за стойността. Съществуването на печалбата предварително се предполага в готов вид в рамките на стойността. Печалбата обаче е вън от труда, който я създава. Измерва се с външната мярка на стойността на труда. Изключва възникването на производството. Поражда се от капитала като елемент на стоиността като доход. Малтус я разглежда още и като стойност породена в обръщението. Това е меркантилистична представа за печалбата и отчуждаването на стоките. в) работна заплата – разглежда трудът като с вътрешна стойност. Оттук работната заплата е цена на труда. Споделя разбирането че стойността на труда е постоянна, т.е. всяко количество труд трябва да има същата стойност както работната заплата, която се разпорежда с него. Оттук разходите за труд съответстват на изразходвания непосредствен труд. Свързва работната заплата със стойността на необходимите средства за съществуването на работника и неговото семейство. Разграничава действителна и нарицателна (парична) заплата. Разглеждайки динамиката на работната заплата, стига до извода че тя не зависи от изменението на стойността на труда от влиянието което търсенето и предлагането на стоката оказват върху стойността на средствата за съществуване които се заплащат. Граница за позитивното движение на работната заплата се определят от покупателната способност на парите. Ако не е оправдано нарастването на паричната работна заплата спрямо стойността на труда покупателната способност на парите намалява. Цените на храните се увеличават и реалната работна заплата остава неизменна на търсенето и предлагането на труда, зависят от движението на населението и от правото на средства за съществуване. Достига до извода че естественото равнище на работната заплата поради закона за народонаселението и закона за намаляване плодородието на нивите ще определя толкова стойност между средства за съществуванеи брой потребители, че равнището на работната заплата се свежда до минимални средства за съществуване. г) поземлена рента – тя е прираста на средствата на земеделската продукция над производствените разходи и печалбата съгласно нормалната норма на печалбата в земеделието. Малтус признава, че причина за рентата е превишението на цената на земеделския продукт. Спори със Сисменди и Дикен и твърди че тя е идеален продукт на земята. Причини за повишението на цената: 1) свойството на земята да бъде накарана да дава повече продукти отколкото е нужно за изхранване на тези които я обработват. Това е абсолютното плодородие на нивите. Без плодородие и излишъкът основата на рентата ще изчезне. Трудът в земеделието е много по-производителен отколкото в промишлеността. Извода е че рентата свързана с продуктите от първа необходимост се основава не на оскъдността и изкуствения монопол, а на монопола на собствеността на земята върху абсолютното плодородие (рентата се явява ценообразуващия фактор в земеделието) 2) способността на предметите от първа необходимост сами да си създават търсене. Обяснението е в механизма, свързан с закона за народонаселението. 3) сравнителната оскъдност на най-плодородните земи е свързана с намаляване плодородието на земята и растежа на населението. Цените на продуктите на последните влезли в стопански оборот участъци земя стават регулиращи (действителни). Причината за въвличането в основния оборот на по-бедни земи е механизмът, задействан от закона за народонаселението (рентата става условие за производството и растежа за средствата за съществуване. Малтус има отрицателно отношение към външнотърговския либерализъм.Подкрепя въведените житни закони.Смята,че без тях евтиният внос на зърно би намалил размера на обработваемите площи,включени в спопанския оборот.Обемът на производството ще намалее.Оттук ще се стигне до недостиг,безработица,глад,недоимък – най-негативните последици за обществото. Теория за реализацията и кризите Оформят се два противоположни лагера.Единият отхвърля възможността за възникване на икономически кризи и визира безпроблемна реализация(Рикардо,Жан-Батист Сей и Джеймс Мил).Те критикуват автори,защитаващи противоположното мнение като Малтус и Сисмонди.Общоприетият възглед на класическата политическа икономия е в духа на първата група.Малтус убеждава в необходимостта от рентиерско потребление за пазара.Печалбата при Малтус е надбавка на труда,възникваща в обръщението в резултат на отчуждаването.Малтус поставя въпроса кой я заплаща.Работниците не могат да бъдат отговора,тъй като могат да закупят само част от продукта.Ако се пристъпи към увеличаване на тяхната работна заплата,това също не е решение,защото се накърняват интересите на капиталистите – тяхната печалба ще намалее.Обмен между капиталистите също не е отговора, тъй като печалбата ще бъде загуба при покупката ии обратно.Изводът на Малтус е,че в едно общество само от работници и капиталисти пълната реализация не е възможна.Възможни са кризи на свръхпроизводство.Оттук платежоспособно търсене за тази част от печалбата,Малтус свързва с така наречените трети лица.Това са всички получатели на рента.Те не създават нищо,само потребяват.Без тях ще наблюдаваме свръхпроизводство и икономически кризи. Жан-Батист Сей (1767 -1832г.) Търговец,успешен фабрикант,пръв професор по политическа икономия във Франция,учен от международна величина.Основното му произведение е „Трактат по политическа икономия” – 1803г., а също и „Пълен курс по политическа икономия” – 1828-29г.Преработва дуалистичните постановки на Смит за стойността в плуралистична трактовка за стойността,зависима от полезността,производствените разходи,търсенето и предлагането. 4. Теория за разпределението За разлика от теорията на Рикардо за разпределението с присъщи вътрешни антагонозми, теорията на Сей за разпределението утвърждава хармония между основните доходи в обществото. А)печалба- подобно на Смит разграничава 2 части на печалбата-% и предприемачески доход. Сей е на основната позиция на Смит в смисъл, че лихвата е същинският доход за притежателя на капитала. Тя е част от печалбата и ценността, която има собствената производителна сила на к-ла. За да подкрепи тезата си, Сей казва, че различното съчетаване на капитала с другите фактори води до значителни промени в количествена и качествена характеристика на произведените стоки.Съществува тенденция за изпреварващ разтеж на средствата за производство, отразена в разтеж.............Това обаче не е достатъчно. Сей формулира допълваща теория за възпроизвеждащото потребление и ползването на капитала. Разделя материалното битие на капитал от самите производителни услуги на капитала. Обяснението: ценността на стредствата за производство според степента на производителното им потребление в производството се възпроизвежда в нова полезност. Тя благодарение на старата им потребена полезност(субстанция на к-ла) и произв.услуга от тяхното използване съобщава на новосъздадения продукт по-висока ценност(вклучваща освен разходите за производство-амортизация и др.и излишък, възмездващ услугите на капитала).Този излишък представлява основата в цената на дохода от капитала. При условия на развит кредит в резултат на свободното движение на капиталовите средства този доход ще отразява условията в размяната. Ще се формира една обща и усреднена норма за наема от к-л. Тя ще зависи от редкостта и изобилието на свободния капитал и от възможностите за неговото доходно използвзне.Предприемаческият доход се свързва с най- важната дейност по производството-тази по производителното съединяване на трите фактора труд, капитал, и земя. Тук е най-узложнено в качествените характеристики производственото занятие. Свързва се с Д и наемането на произв.фактори. Реалният инвестиционен избор, с висши организаторски и пром.способности. Свързва се с поемането на риск. Предпр.дейност се приравнява на четвърти произ.фактор, свързан с постоянен източник на доход.Ценното в теорията на Сей е ,че за първи път обосбява съдържателна независимост между предприемаческия доход и %. Тази теория придава трудов произход на предприемаческия доход. Величината на последния се представя в зависимост от пазарните сили на D и S.Високите нива на предп.доход са свързани с оскъдността на изискуемите знания и умения и с рисковете. Изяснява диференциацията на предп.доход в различните отрасли и занаяти.
5. Възгледа за реализацията и кризата. Закон на Сей. Клас.полит.икономия се оформя цяла дискусия около проблема за реал.на производството и възможността за възникване на общо свръх производство и кризи. Сей и Рикардо се противопостяват на позициите на Малтус Сисмонди. Сисмонди споделя възгледа за възможността от перманентна криза на свръхпроизводството. Сей отхвърля подобна възможност и формулира закон за реализациите и кризите, известен като закон на Сей. Гласи, че на производството и S на стоките винаги съответства равно по величина собствено генерирано D, според което не е възможно достигането до общ диспропорционален разрив между D и S. Сей се основава на своята теория за производството и ценността. Идивидите в обществото според него, както е известно, произвеждат полезности, за да задоволяват с тях, собствените си потребности. При стоково производство задоволяването на потребностите се осъществява само посредством размяната на собствените произведени стоки. В теорията си за реализацията и кризите Сей формулира следните 4 либерални тезиса: 1) Колкото повече са производителите в една страна и колкото по – голямо е производството, толкова по – лека, разнообразна и широка е реализацията на стоковата продукция. Това обуславя невъзможността за настъпване на свръхпроизводство. 2) Всеки индивид е заинтересован от благополучието на всички и разцвет в една област на производството ще води до разцвет на всички останали. 3)Вносът на чуждестранни стоки създава условия за вътрешна реализация. Обяснението се свързва с това, че ще има 2 аспекта: - реализация на нац.произведените стоки -придобиване на пари при заплащанена произведените в страната стоки, които пари да служат както за вътрешната обмяна, така и за покупката на чужди стоки. Този тезис е насочен срещу протекционизма във външната търговия. 4)Разширяването само на чистото потребление не благоприятства нарастването на богатството на нацията. Този тезис е насочен срещу безсмисленото потребление за разкош, прекомерните държавни разходи особенно за чиновническия апарат, срещу външната търговия, за целите на потребление, което незадоволява потребностите на ....... потребление.Тези видове потребление са наречени чисто потребление. То не представлява размяна продукт - продукт и не предизвиква производство на стоки вътре в старната.
Карл Маркс СТОЙНОСТ-ПАРИ Установяването на стойността се извършва в акта на размяната, посредством пари. За развитото стоково стопанство е характерна паричноразменната форма на стойността, при която изразяването и измерването на стойността на стоката става в пари. Исторически най-старата форма на стойността е простата, случайна форма на стойността. Това се изразява в размяната на един продукт срещи друг. Тук има изразяване на стойността на едната стока чрез другата. 1 секира-20кг жито Маркс дефинира закон, рагулиращ количеството пари, необходимо за стокооборота: 1) зависи от сумата на цените на стоките, 2) от скоростта на паричния оборот m`=m/v= принаден труд/необходим труд Понятието за работната заплата Маркс развива в логиката на следваната трудова теория за стойността и въведената категория работна сила. Маркс изясни, че при капитализма работната сила придобива характеристиките на стока, която притежава стойност. Цената на работната сила- това е нейната стойност, изразена в пари. Цената на работната сила , тоест сумата пари, която получава работникът за продадената от него способност, се проявява във формата на работна заплата. V.Заемен к-л и лихва. Изтъква разликата м/у заемен (лихвоносен) к-л и лихварски к-л, като последният е по-стара форма на к-л, типична за докапиталистическите етапи на развитие. Капиталът заем сякаш се раздвоява една и съща парична сума едновремено. Капитал – функция в ръцете на функциониращия к-л и капитал-собственост в ръцете на акционерите.Отдаване на заем(П-П) - П – П – С (средства за произв.и работна сила). Производство – С-П-Пх (П-Пх – връщане на заем) Лихвата е възнаграждение за ползването на чужд к-л. Източникът й е принадената стойност или печалбата. Лихвата на 100 единици заемен к-л е лихвеният %. Нормата на лихвения % се извежда от нормата на средната печалба. Той се определя от търсенето и предлагането на заемен капитал(заемни фондове) Теория за поземлената рента. Диференциална и абсолютна рента
|