Joomla Software solutions Template

Payday loan

I. Житейски и творчески път на Фридрих Хайек

Фридрих Хайек е може би най-ярката фигура на либерализма на ХХ век. Въпреки Нобеловата награда по икономика, присъдена му през 1974 г. за разработване на теорията за цикъла и парите, неговото науч-но творчество обхваща не само икономическата теория. Той публикува общо 130 статии и 25 книги, обхващащи теми от социалната филосо-фия и философията на науката до правото и политологията, от антропо-логията до психологията.

Фридрих Август фон Хайек е роден във Виена на 8 май 1899 г. в семейство на интелектуалци. Академичната му кариера започва във Университета на Виена, където през 1921 и 1923 г. защитава два после-дователни доктората по право и икономика. В периода 1922-1927 г. работи под ръководството на Лудвиг Мизес, а от 1927 до 1931 г. огла-вява Института за изследване на икономическия цикъл, който двамата с Мизес създават. Анализирайки теорията на Мизес за парите и кредита, Хайек се впуска по-детайлно изучаване на координирането на капитала и институционните детайли на кредитната политика. Неговата първа книга “Парична теория и икономически цикъл” (1929) представлява анализ на влиянието на кредитната експанзия върху структурата на капитала.

През 1930-1931 г. Хайек изнася лекции в Лондонското училище по икономика, които са посрещнати с много голям интерес и по-късно са издадени в отделна книга “Цени и производство” (1931). Престоят му в Англия се отличава с два големи интелектуални дебата. Първият е с Кейнс относно причините за икономическия цикъл и ролята на пари-те, в резултат на който Хайек издава книгата “Чиста теория на капи-тала” (1941). Вторият е с Ланге за пазарния социализъм и за възмож-ностите за пресмятане при централизираност на икономиката. Плод на втория дебат са книгите му “Пътят към крепосничеството” (1944) и “Индивидуализмът и икономическия ред” (1948).

От 1950 до 1962 г. Хайек е професор по социални и политически науки в Чикагския Университет. По това време той написва книгите си “Контрареволюцията на науката” (1952) и “Конституция на свободата” (1960), в която най-систематично излага своите либерални възгледи.

През 1962 г. Хайек се завръща в Европа - в Университета във Фрайбург, Германия - като професор по икономика (наследява катедра-та от Валтер Ойкен), където се пенсионира през 1967 г. През този период Хайек се отдава на усъвършенстване на своята теория за спон-танния ред и издава тритомника “Право, законодателство и свобода” (1973 – 1979). Впоследствие до 1974 г. приема поста почетен професор в Университета в Залцбург, Австрия, а през 1971 г. Виенският Универ-ситет го прави почетен сенатор. В последните си години Хайек се връ-ща към любимата си тема за парите и през 1977 г. с книгата си “Дена-ционализация на парите” (1978) поражда дискусия за децентрализа-цията на паричната емисия. През 1988 г. издава “Фаталната самона-деяност. Грешките на социализма” – резултат от подготовката му за голям, но неосъществен интелектуален дебат със социалистите в Париж.

II. “Спонтанният ред”

Това, с което името на Хайек се свързва веднага е неговата тео-рия за спонтанния ред и за еволюционното развитие на обществото. Изследвайки пазара, той формулира концепцията за спонтанния ред, свързвайки го с механизма на “невидимата ръка” на Адам Смит. Според Хайек основните институции като държавата, пазара, парите, правото, морала възникват спонтанно от дейността на хората, а не са резултат от преднамерени човешки дейности. Спонтанният ред е резултат от действията на отделните лица, от самоорганизацията на обществото и икономиката. Човешкото общество е управлявано от правила. Според Хайек “човек е по-скоро същество, спазващо правила, отколкото преследващо цели”. Човек “съблюдава тези правила, които той не е измислил и често дори не познава в детайли, въпреки че е в състояние да ги спазва”. Спонтанният ред е резултат от избора на тези правила и е противоположност на съзнателния ред, където правилата са наложени по силов път. Спонтанният ред действа на основата на уни-версални правила и не е подчинен на някаква обща цел, докато съзна-телният е построен на основата на конкретни правила и е ориентиран към постигането на строго определена цел. Според Хайек първият ред помага на обществото, а вторият го руши. Според него спонтанният ред е единственото възможно развитие на обществото, където учейки се от своите грешки и успехи, индивидите и социалните групи напипват тези правила, които им носят по-добро материално състояние. Спонтанният ред се осъществява чрез свободата на индивидите в размяната, която е неотменно условие за съществуването на пазарите.

III. Свободният пазар и разпръснатото знание

В рамките на дебата за възможностите на социализма, през 1937 г. Хайек публикува статията “Икономическата наука и знанието”, която по онова време почти не привлича общественото внимание, но поглед-нато в ретроспекция, тя маркира началото на най-значителния принос на Хайек към икономическата теория – схващането, че свободният пазар е единственият практичен начин да се организира едно съвре-менно общество и идеята, че ключът към икономическия растеж е “знанието”. За него знанието и информацията са разпръснати  и не могат да бъдат съсредоточени в едно – всеки елемент от системата носи нужната за нейното функциониране информация. И именно пазарът е онази комплексна структура, където се създава и предава информа-цията, разсеяна между множество индивидуални агенти.

За Хайек традиционната характеристика на пазара като социален механизъм за разпределение на ограничените ресурси в зависимост от индивидуалните предпочитания на потребителите е недостатъчна. Той разглежда пазара като сложно устройство за предаване и използване на информацията. Чрез движението на пазарните цени икономическите агенти научават предпочитанията на потребителите и технологичните възможности на производителите. Тази информация се поражда в самия ход на пазарния процес.

Теорията на Хайек за разпръснатото знание и за невъзможността да се измерят и калкулират пазарните цени е пряко насочена срещу теорията и практиката на социализма и макроикономическото плани-ране. За всяко общество основният икономически проблем е как, използвайки наличните ресурси, най-добре да организира производ-ството, за да задоволи нуждите и предпочитанията на милионите различни хора. Много от съвременниците на Хайек смятат, че най-добрият начин да се постигне това е централното планиране, което ще позволи ресурсите да се насочат към обществено полезните области, избягвайки хроничната нестабилност на капитализма. Но според Хайек централизираните системи изглеждат привлекателни само на хартия; в действителност те страдат от нелечимо заболяване: проблемът “липса на информация”. Свободният пазар не е само политическа конструк-ция, както твърдят много от критиците, а остава най-доброто средство за координиране на разпръснатата информация. За да разбере как най-пълноценно да се разпределят ресурсите, планиращият трябва да знае какви точно стоки искат да купуват хората и как най-евтино могат да се произведат тези стоки. Но тази информация е сред индивидуалните агенти, не в картонетките и файловете на планиращата държавна аген-ция. И единственият начин индивидуалните агенти да обменят тази информация едни с други е чрез системата на пазарните цени - давайки възможност на милиони “decision makers” да отговорят индивидуално на пазарните цени и давайки възможност на конкуренцията да реагира на цените чрез пренасочване на ресурси. Затова според Хайек основ-ният икономически недостатък на социализма е премахването на цените като информационен носител и опитите да се концентрира информацията в един център. Хайековото схващане за пазара като спонтанно работеща машина за обработка на информацията е едно от големите прозрения на века.

IV. Икономическият цикъл и причините за икономичес-

ките кризи

Спорът между Хайек и Кейнс от 30-те години за природата на икономическия цикъл и причините за икономическите кризи е може би най-значителният спор по макроикономика през ХХ в. Докато Кейнс твърди, че кризата е плод на несъвършенството на пазара и макро-икономическата политика е призвана да спаси капитализма, то Хайек се опитва да докаже точно обратното – кризата е резултат от “многото” държава и от разрушителната сила на икономическата намеса. За Кейнс икономическите кризи са резултат от липса на всеобщо търсене в икономиката и могат да се предотвратят чрез намаляване на данъците и увеличаване на разходите в публичния сектор. Теорията на Хайек описва икономическата криза като неминуем резултат от предишен подем, по време на който растежът е станал “небалансиран” – инвести-ране и увеличаване на промишления капацитет и намаляване на спестя-ванията в икономиката; в този смисъл, рецесиите са начин за възстано-вяване на баланса между спестяванията и инвестициите. Според Хайек теорията на Кейнс не изяснява правилно ролята, която имат лихвения процент и структурата на капитала в пазарната икономика. В отговор на книгата на Кейнс “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (1936), която и до момента е книгата, оказала най-силно влияние върху икономическата политика на ХХ век, Хайек излага своята теза в “Чиста теория на капитала” (1941). Икономическите цикли се характеризират с “купчина грешки”. Кредитната експанзия в резултат на изкуственото понижаване на лихвения процент заблуждава предприемачите; те са подведени да се впуснат в инвестиране и разширяване на производст-вото. Това води до нарастване на паричните доходи на населението, увеличаване на текущите разходи и намаляване на спестяванията. Намаляването на средства за потребление води до увеличаване на търсенето и повишаване на цените им. Този фалшив сигнал генериран, генериран от кредитната експанзия води до малкоординация на произ-водствените планове и потребителските планове на икономическите агенти. Тази малкоординация първо се изразява в “подем”, а след него идва “спад”, до момента когато ходът на производството се “настрои” към хода на спестяванията и потреблението в икономиката.

Колкото и правилна да би могла да бъде преценката на Хайек, този дебат се печели от Кейнс. Теорията, която той извежда през 1936 г. все още се използва от централните банки и правителствата за управле-ние на макроикономиката, макар че аргументът на Хайек, че свръх-инвестициите водят до кризи нито е напълно приет от икономистите, нито напълно отхвърлен.

V. Хайек срещу макроикономиката и икономическата

политика

Хайек отрича съществуването на макроикономиката и икономи-ческата политика. За него самите понятия, с които борави макроиконо-миката, като БВП, индекс на потребителските цени, норма на безрабо-тица, съвкупни инвестиции и спестявания, парични агрегати и т.н., са безсмислени величини, лишени от съдържание. Той разглежда макро-икономиката като мощен инструмент за конструиране на икономиката по предварително начертан план, нещо напълно погрешно. Макроико-номиката предполага виждане за развитието, където цялото възниква преди частите, а не произтича спонтанно от тяхното взаимодействие. И това виждане оправдава изграждането на специален орган – държавата, която да се грижи цялото да не се разпадне и да го насочва в “правилна посока, по научно обоснован план”. Но като типичен неолиберал Хайек не изключва напълно ролята на държавата, но я поставя в определени граници, в “рамките на ограничената държава”, действаща на основата на “правото на закона”. Той допуска намесата на държавата главно в такива области и дейности като поддържане на ефективна парична система, разпространение на информация, контрол върху състоянието на околната среда, финансиране на образованието в известна степен, гарантиране на жизнения минимум. Но при условие, че държавата не навлиза в частната собственост и не изисква за себе си монополни права, защото точно правото на собственост и най-вече правото на собственост върху средствата за производство дават простор за дейст-вие на конкуренцията, пазарите и цените, които пък са в основата на пазарния механизъм. Но Хайек съвсем не е за неограничена свободна конкуренция; той смята, че свободната конкуренция трябва да бъде поставена в определена институционална рамка, а “спонтанният ред” да се подчини на “общите правила на поведение”. И именно в това той вижда ролята на държавата – да осигури тези общи правила при запазване на основните регулиращи функции на пазарния механизъм.