Joomla Software solutions Template

Payday loan

5 Май 1818 г.- Карл Маркс е роден в Трир,Прусия

1838г.- защитена дисертация по древногръцка философия

1844-1846г.- работи върху “ Критика на политическата икономия ”

1847г.- написва “ Нищета на философията “ в отговор на “ Философия на мизерията ” на Прудон. В тази книга Маркс поставя началото на анализа си на стойността.

1859г.- в Лондон излиза от печат “Към критика на политическата икономия”

1867г.- излиза първи том на “ Капиталът “, посветен на производството на капитал и принадената стойност.

14 Март 1883г.- Маркс умира в Лондон

1885г.- излиза втори том на “ Капиталът “

1894г.- появява се и трети том

1905г.- готова е редакцията на последния четвърти том

1.Развитие на теорията за стойността във времето

Въпросът за двете страни на една стока, а именно нейната потребителна и разменна стойност, за пръв път се разглеждат от най-универсалния ум сред древногръцките мислители- Аристотел. “ Употребата на всяко благо е двояка, едната е свойствена на нещото като такова, а другата- не, както един сандал може да служи и за обуване, и за размяна. “[i] В тези думи на Аристотел прозира схващането за двойнствената природа на стоките.

Проблемът за стойността на стоките е разгледан и от представителите на класическата школа. Основата на трудовата теория за стойността е положена от Уилям Пети при прехода от меркантилизъм към класицизъм. Неговите изследвания са доразвити от Адам Смит, но с присъщата за него противоречивост на дефинициите. Заслуга на Адам Смит е въвеждането на понятията потребителна и разменна стойност. Той се доближава и до разграничението индивидуален- обществено полезен труд, но не успява да го обясни детайлно.

За разлика от Смит, който не търси взаимовръзката потребителна-разменна стойност, Дейвид Рикардо се насочва към тази зависимост. При определянето на типа труд, който формира стойността, Рикардо пренася особеностите на селскостопанския труд върху труда във всички останали отрасли: “ Разменната стойност на всички стоки се регулира от най-голямото количество труд, по необходимост изразходвано за производството на стоки от тези, които продължават да произвеждат при най-неблагоприятни условия.”[ii] Рикардо не достига до идеята за средното общественонеобходимо време, за което говори Карл Маркс в съчиненията си.

Заслугата на Рикардо е систематизирането на известното до момента по отношение на трудовата теория за стойността. Приди да я обоснове Карл Маркс детайлно изучава трудовете на Рикардо и на Смит. Първият том на неговия фундаментален труд “ Капиталът “ излиза през 1867г. Книгата, която го предшества и носи като заглавие неговото подзаглавие- “Към критика на политическата икономия”- се появява след десет годишно задълбочено изследване. За да се добие представа какво означава един труд за неговия автор не е достатъчно само да се познава детайлно, но и да е известна неговата творческа история. През 1849г. Маркс и семейството му са принудени да напуснат Германия поради отнемане на неговото пруско гражданство. Очевидно творческото вдъхновение, което го съпътства в Лондон, е съпроводено и с множество житейски несгоди. Докато работи върху труда на живота си, мизерията и гладът му отнемат три от децата му. Маркс не доживява да види излизането от печат на останалите три тома под редакцията на Фридрих Енгелс, а по-късно- на Карл Кауцки. Излизането на четвърти том през 1905г. съвпада с излизането на първи том на български език.

Въпреки че умира през 1883г. , Маркс се радва на огромна популярност и подкрепа най-вече сред левите радикални среди. Отричан и горещо подкрепян, приносът на Маркс е безпорен особено при обособяването на двете течения, последвали класическата школа- неокласицизъм и социализъм.

Началната глава на първи том е посветена на стоката и естествено започва с детайлно разглеждане на нейната същност и стойност. Карл Маркс използва аналитичния метод и метода на абстракцията, за да премине от разменна стойност към стойност и от стойност към труд. Някой критици на Маркс твърдят, че той не е достатъчно последователен при излагането на трудовата теория за стойността и я е обявил за нещо очевидно. В действителност първата глава на “Капиталът” започва с изясняване на понятието  “стока” и постепенно логично достига до идеята за двойнствената същност на труда.

Тук ще се придържаме към структурата на оригиналните Марксови разсъждения във връзка с излагане на трудовата теория на стойността.

2.Стоки и техния двойнствен характер

Според Маркс стоката е предмет, който задоволява човешките потребности. Задоволяването на потребностите става в качествен и количествен аспект. Потребителната стойност е вътрешно присъща на стоките и отразява тяхната полезност. Тъй като полезните свойства на стоките се установяват само при тяхната консумация или потребление, то следователно потребителната стойност на стоките е неделима от материалната им форма.

Разменната стойност е резултат от наличието на потребителна. “Разменната стойност се явява преди всичко като количествено съотношение, като пропорция, в която потребителните стойности от един вид се разменят с потребителните стойности от друг вид.”[iii] Пропорциите, в които се разменят стоките, се описват от равенство от типа :

Х броя от стоката А= У броя от стоката В

т.е. еквивалентността на стоките в определено количествено съотношение се постига поради представянето на стойностите на стоките чрез общ съставен елемент. От тук нататък целта на Маркс е логично да достигне до идеята за труда като определящ за стойността.

Интересно е, че Маркс успява да разграничи разменната и потребителната стойност не само възоснова на тяхното проявление, а и като отличителни характеристики на стоките, “като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество; като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество”.[iv] Следователно двойнствеността на стоките води до абстрахиране от конкретните им свойства и доближаване до същността им.

3.Трудовата същност на стоките и стойността

Характерно за всички стоки е, че те са продукт на човешкия труд, като резултат от него е възникването на разменната им стойност. Съществуват и стоки с потребителна стойност, като въздуха и водата, които получават разменна стойност само след като станат обект на човешкия труд (ако водато се бутилира например). Следователно човешкият труд е определящ за разменната стойност на стоките и по-конкретно вложения абстрактен човешки труд.

Човешкият труд може да се различава според интензивност, сложност, времетраене и т.н. С цел да се открие единен измерител на разменната стойност Маркс продължава с абстракцията и твърди, че “всяка една от тези индивидуални работни сили е същата човешка работна сила, както и всички други, доколкото тя носи характер на една обществена средна работна сила.”[v]

Времеви измерител на средната работна сила е средното общественонеобходимо време, което се отчита не при крайни, а при нормални условия на труд и продуктивност. При по-висока производителност на труда  стойността на стоката намалява поради по-краткото време, вложено в производството й.

След като стойността се определя като количеството общественонеобходим труд, то Ернест Мандел я разглежда в три аспекта:

1)социален;

Стойността е резултат от полаганите трудови усилия на всеки член на обществото.

2) обективен;

След като веднъж завърши процеса на производство стойността на стоките не зависи от личните оценки на купувачите. В свойте есета върху трудовата теория на стойността на Маркс Ернест Мандел прави интересна аналогия между “невидимата ръка” на Смит и т.нар. “закон за стойността” на Маркс. Законът за стойността регулира размяната на стоки само според  обществено необходимия абстрактен труд, който въплъщават стоките. Чрез регулиране на стоковата размяна този закон регулира и разпределението на трудовия потенциал по различните производствени отрасли.

3) исторически обвързан.

Общественонеобходимият труд се променя при всяко колебание в средната производителност на труда.

4.Двойнствен характер на труда

Двойнственият характер на стоките логично е свързан с двойнствения характер на вложения в тях труд. Тази вътрешно присъща връзка води и до аналогията огромен брой стоки- различни видове общественонеобходим труд. Размяната би била абсолютно излишна, ако всеки притежаваше и можеше да създава абсолютно едни и същи стоки. “ В съвкупността на разнородните потребителни стойностти се проявява съвкупността от различните видове полезен труд.”[vi] Интересно е заключението на Маркс, че общественото разделение на труда е условие за съществуването на стоковото производство. Примерът, който дава в “ Капиталът” е свързан с разделението на операциите в една фабрика, което не води до размяна. Необходимо и достатъчно условие за възникване на размяната е самостоятелността на полагания труд.

Примерът, чрез който Маркс разкрива, че всеки полаган труд е само вариация на един и същ индивидуален труд, е свързан с размяната на платно срещу готова дреха. В действителност трудът за създаването и на двете стоки може да се извършва от един и същ човек. Следователно както при размяната на платно срещу дреха изчезват потребителните стойности на стоките и от значение са само разменните, така изчезват и различията между различните по форма видове положен труд.

Както при потребителната стойност от значение са качествените, а при разменната- количествените различия между стоките, то потребителната стойност се създава от труд значим по количество, а разменната- от значим по качество.

“Всеки труд е, от една страна, изразходване на човешка работна сила във физиологичен смисъл и в това си качество на еднакъв човешки или абстрактно човешки труд той образува стоковата стойност. Но, от друга страна, всеки труд е изразходване на човешка сила в особена целесъобразна форма и в това си качество на конкретен полезен труд той създава потребителна стойност.”[vii]

Ето как още върху първите страници на “Капиталът” Маркс успява да обоснове съществуването на разменна и потребителна стойност чрез двойнствеността на вложения труд.

5.Форми на стойността

Целта на едноименната част от “Капиталът” е да проследи историята на възникване на паричната форма.

В своите есета върху теорията на стойността на Маркс Исак Рубин пише, че стойността не представлява свойство на стоките, а определена обществена форма или функция, която стоката реализира като връзка между независимите производители. Именно идеята за формата на стойността е оригиналният принос на Маркс за трудовата теория за стойността. Той въвежда ясното разграничаване на материално-техническия процес на производство (конкретен труд) и обществената му форма (абстрактен труд). Индивидуалният труд се превръща в абстрактен, само когато стоката получава стойност спрямо всички останали стоки.

В първата глава на “Капиталът” Маркс разглежда различните исторически появили се форми на стойността.

А.Проста, единична или случайна форма на стойността

Простата форма на стойността

Х броя от стоката А= У броя от стоката В

стои в основата на всички останали форми на стойността. Тя обуславя съществуването на относителна и еквивалентна форма. Стойността на стоката А е изразена чрез стойността на стоката В, следователно първата стока е изразена в относителна стойност, а втората действа като еквивалентна форма на стойността.

По този начин стойността на едната стока реално не е изразена, а служи само като единица мярка за величината  на стойността. Примерът, чрез който Маркс разяснява тези зависимости, включва стоките дреха и платно. Логично  е да се помисли, че сходството в тяхната същност стой в основата на това уравнение.

Действително равенството се фокусира въху вложения човешки труд. Въпреки че в различните стоки е вложен различен по характер труд, еквивалентността почива върху концепцията за човешкия труд изобщо като тяхно съдържание.

Стойността има материална форма. “Човешката работна сила в текущо състояние, т.е. човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност. Той създава стойност само когато е в застинало състояние, в предметна форма.”[viii] Материалната форма е присъща само на потребителната стойност на стоката и не тя, а разменната е причина за еквивалентността.

Количественото съотношение на стоките А и В в разменното стойностно равенство търпи изменение. Ако в резултат на повишаване на производителността на труда за стока А работното време за производството за единица от А намалее, то стойността на А спрямо В спада. Ако стойността на стоката А остане неизменна и производителността на труда за В нарастне, то стойността на А спрямо В ще се увеличи. Ако все пак се наблюдават изменения в стойностите на стоките А и В, които са синхронни, отношението може да се запази.

Тук се крие слабостта на простата форма на стойността. Промените в относителната стойност на стоката се наблюдават дори и ако в производството й се влага едно и също количество труд.

Еквивалентната форма на стойността на стоката е причина за нейната разменяемост. Еквивалентната стойност на стоката А е израз на нейната собствена стойност, но не дава информация за стоката В. Но това показва, че щом стоката В може да изрази стойност, то и тя притежава такава или според Маркс “свойствата на едно нещо не произтичат от неговото отношение към другите неща, а само се проявяват в едно такова отношение.”[ix] От тази същност на еквивалентната форма произтича трудността при дефинирането й и елиминирането на тази трудност по-късно чрез паричния еквивалент.

Простата форма на стойността разкрива противоположността на потребителната и разменната стойност, изразени аналогично чрез относителната и еквивалентната форма на стойността.

В.Пълна форма на стойността

Пълната форма на стойността на стоката А се изразява чрез множество стойностни равенства:

Х броя от стоката А= Y броя от стоката В или Z броя от стоката С, или N броя от D и т.н.

По този начин се засилва представата за абстрактния човешки труд. Утвърждава се идеята за равнозначността на всички форми на човешки труд. Всъщност разгънатата или пълна форма на стойността представлява сбор от прости стойностни равенства.

C.Всеобща форма на стойността

Ако горното равенство се изрази в обратно отношение, то се получава всеобщата форма на стойността.

Y броя от стоката B= X броя от стоката A

Z броя от стоката C= X броя от стоката A

N броя от стоката D= X броя от стоката A

“Сега стоките изразяват своите стойности:

1)       просто,защото ги изразяват в една единствена стока, и

2)       еднородно, защото ги изразяват в една и съща стока.”[x]

Разгънатата стойностна форма се появява исторически при премахване на случайните размени на стоки.

D.Парична форма

Y броя от стоката B= X унции златото

Z броя от стоката C= X унции златото

N броя от стоката D= X унции златото

От тук към паричната форма остава само една стъпка- използване на златото като еквивалентна форма на стойността.

Така Маркс обосновава възникването на паричния еквивалент при размяната и преминава към разглеждане на функциите на парите и превръщането им в капитал.

E.Стоков фетишизъм

Концепцията, с която Маркс завършва изследването си върху трудовата теория на стойността, той определя като стоков фетишизъм и го дефинира по следния начин: “В религиозния свят продуктите на човешкия мозък изглеждат като самостоятелни същества, надарени със собствен живот и намиращи се в отношения с хората. Същото става и в стоковия свят с произведенията ня човешката ръка. Това нещо аз наричам фетишизъм.”[xi]

6.Съвременна критика на теорията за стойността на Маркс

Според Доналд Ернсбергер върху правдивостта на трудовата теория за стойността се гради цялото фундаментално учение на Маркс. Ако тя е логически издържана и вярна, то Маркс ще бъде абсолютно прав в критиката си на капитализма. Но ако теорията е необоснована, то очевидно икономическата теория на Маркс е безпочвена.

Ернсбергер демонстрира с прост пример как действа теорията за стойността и приложението й при определяне на принадената стойност. Един работник получава материали за 30 долара и работи 3 часа, за да създаде стока, която се продава за 100 долара. Той е изразходвал гориво за 10 долара и е създал продукт на стойност 100. Следователно стойността, която е добавил чрез труда си, 60 долара и заплащането му трябва да е в размер на 20 долара на час. В действителност работникът получава 15 долара на час. Останалите 5 долара са за собственика на фабриката и са причина за експлоатацията на труда на работника.

Ако теорията на Маркс е в сила, собственикът на фабриката не би трябвало да получава нещо за направената инвестиция. Обезкуражаването по отношение на инвестирането става причина за издигане на неквалифицирания труд, т. е. Простия труд както го нарича Маркс в “Капиталът”, и стремежът към качествени изменения и научно-технически прогрес става безсмислен.

Теорията на Маркс за стойността се фокосира върху вътрешно присъщата стойност, а не пазарната, която се базира на желанията на потребителите. Трудовата терия игнорира контекстната природа на стойността. Красноречив е примерът, който дава Ернсбергер- стоката “ подкова” е абсолютно безполезна на остров без копитни животни.

Трудова теория за стойността не може да обясни защо стойността на едни природни блага е определяна като по-висока от тази на други. Диамантите струват повече от дървесината, като появата на разменната им стойност и разликите в нейната величина не могат да се обяснят само с вложения абстрактен човешки труд.

Трудовата теория за стойността игнорира и фактори като място и време. Отново привеждаме релевантен пример на Ернсбергер- ако определяме стойността спрямо вложения труд бутилка  двадесет годишно вино би струвало колкото бутилка от миналогодишната реколта. А в действителност това не е така и трудовата теория за стойността не може да обясни наблюдаваното различие.

Неприложемостта на Марксовата теория за стойността се дължи на спецификата на развитието на производствения процес. След появата на конвейра в началото на XX век с пълна сила започва да навлиза етапното производство. В такъв случай една стока, каквато е автомобилът, съставен от огромен брой дребни елементи, е резултат от вложения труд на доста голям брой хора. От значение е приносът на всеки един, а трудовата теория не ни дава отговор на въпоса “Каква точно част от стойността е създал всеки от тях?”