Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основният труд на Дж.М.Кейнс”Обща теория на заетостта,лихвата и парите” е написан в началото на 30-те години на XX-ти век.това е времето на голямата депресия,когато идеите на неокласиците не дават особени резултати. Дж. М.Кейнс осъзнава необходимостта на нов курс не само в теорията,но и в икономическата политика.Такa той “изоставя” възгледите на Алфред Маршал и Артур Пигу,господстващи по това време.

С публикуването на ”Обща теория” през 1935-36г Кейнс се стреми да състави такава теория в икономическата наука, чрез която да се намалят противоречията в стопанството и да се създадат за стабилен растеж. Неговата основна идея за постигане на тези резултати се корени в това, че се насърчава търсенето. Според него единственият изход от рецесия или стагнация на икономиката е създаването на стимули за икономическо развитие чрез използването на данъците, разходите и монетарната политика. Макроикономическата политика, увеличаващата съвкупното търсене на всички пазари, ще предизвика увеличаване на инвестициите, на продукцията и в крайна сметка на заетостта.

От тук логично следва и голямото различие с неокласиците по въпроса с номиналната заплата. Тази проблематиката се разглежда в книга V от “ Общата теория за заетостта, лихвата и парите “, на която ще обърна по- голямо внимание Кейнс разделя тази книга 3 глави, озаглавени “Промени в номиналните заплати” ( глава 19 ) ; “ Функция на заетостта “ ( глава 20 ) и “ Теорията на цените” (глава 21).Като към глава 19 прилага “теория на безработицата ” на проф.Пигу.В него освен подробно изложение на Артур Пигу намираме и отрицателните възгледи на Кейнс към нея.

В първата част “ Промени в номиналните заплати” той започва изложението си с критика насочена към класическата теория ,като анализира последиците от намаляването на заплатите.Според него тази теория “изобщо не е в състояние да отговори  на въпроса  какво влияние ще има намаляването на номиналните заплати върху заетостта“(Джон Мейнард Кейнс “Обща теория на заетостта, лихвата и парите “, Издателска къща  “Хр. Ботев”, София ,1993 г.,стр.296).

Основният недостатък на предшествениците на Кейнс е предположението за неизменност на съвкупното ефективно търсене. Той не отрича твърдението, че намаляването на номиналните заплати при константно съвкупно търсене ще доведе до увеличаване на заетостта и дори счита, че никой няма да се опита да направи това. И все пак остава  въпроса за връзката между тези две величини, като я разглежда от две гледни точки.

Първата се състои в това “води пряко намаляването на номиналните заплати до увеличение на заетостта, cet.par.,   като под Cet.par разбираме, че склонността към потребление, графиката на пределната ефективност на капитала и лихвения процент за обществото като цяло,  са същите, както и по-рано(пак там,стр.297).

На този въпрос Кейнс отговаря отрицателно, като обръща внимание на факта, че без да се изменят тези три фактора, намаляването на номиналните заплати ще доведе само до спадането на приходите на предприемачите под тяхната цена на предлагане. По-подробно той разглежда това твърдение в предходните глави, които не са обект на изследване на този реферат.

Втората гледна точка се състои в това “оказва ли намаляването на номиналните заплати сигурно или вероятно влияние върху заетостта в определено направление, чрез своето сигурно или вероятно въздействие върху тези три фактора”(пак там,стр.297), а именно склонността към потребление, пределната ефективност на капитала и лихвеният процент. Най-благоприятната хипотеза в този случай е следната : в началото предприемачите очакват намаляването на номиналните заплати да намали производствените разходи, а от там и увеличаване на заетостта чрез наемане на повече и по-евтина работна  сила, следователно и разширяване на производството.

Но според Кейнс предприемачите заслепени от намалелите производствени разходи няма да забележат последиците за търсенето на тяхната продукция. Те ще стремят да продават повече продукция с по-голяма печалба, но от друга страна ако всички действат по този начин дали наистина ефекта ще е същият? Отговорът на този въпрос ще е положителен само  при следното обстоятелства:

• Пределната склонност към потребление на обществото да е равна на единица т.е. да няма спестявания в икономиката. По този начин ще се избегне разрива между прираста на дохода и прираста на потреблението.
• Увеличение на инвестициите с размер равен на разликата между прираста на дохода и прираста на потреблението. Това би било възможно само ако графиката на пределната ефективност на капитала се измести нагоре спрямо лихвения процент. Но в една такава ситуация предприемачите ще се разочароват от получените приходи и отново ще върнат заетостта до предишното и ниво. Този момент може да се отлага единствено до тогава, когато  собствените им инвестиции запълват този разрив. Ето защо Дж. М. Кейнс. Е категоричен в твърдението си :” Намаляването на номиналните заплати няма да  доведе до дълготрайно нарастване на заетостта освен чрез своето въздействие или върху склонността към потребление за обществото като цяло, или върху пределната ефективност на капитала, или върху лихвения процент”(пак там,стр.298-299). Възможното влияние на тази рестрикция на заплатите върху трите фактора, той разглежда в седем направления.

1. Според него ще се намалят цените на съответните стоки или услуги, което ще предизвика преразпределение на реалните доходи в две насоки.

• От получателите на заплати към другите фактори, влизащи в пределната себестойност, чието възнаграждение не се е намалило. Това ще доведе до намаляване на склонността  към потребление.
• От предприемачите към рентиерите. Тъй като на последните е гарантирана фиксирана сума по формата на рента не е възможно да се определи влиянието на този трансфер. Според него това влияние ще е неблагоприятно.

1. Това направление разглежда като “намаление спрямо номиналните заплати в чужбина”(пак там,стр.299). това ще доведе до подобряване на търговския баланс, а от там и на инвестициите .
2. Вероятният ефект ще бъде влошаването на условията на търговия, която ще доведе до намаляването на реалните доходи при равни други условия. Това може да се избегне само ако се намали склонността към потребление чрез наемане на нови лица в стопанството.
3. Другият възможен начин за разглеждане на намаляването на номиналните заплати е намаление спрямо запатите в бъдеще това ще е благоприятно за инвестициите и потреблението. Но  ако това намаление води до очаквания и за бъдещето намаление ефектът ще бъде обратен – намаляване на пределната ефективност на капитала, придружен съответно а с отлагане на инвестициите и потреблението.
4. Следващо проявление е намаляването на нуждата от касова наличност на индивидите и фирмите т.е ще се намали предпочитанието към ликвидност и съответно ще се намали и лихвеният процент. Всичко това ще доведе до увеличаване на инвестициите, което ще има благоприятен ефект върху икономиката.
5. Според него е променената оценка на предприемачите за ефективността на капитала. Тази оценка ще се превърне от песимистична в оптимистична, но има опасност от конфликти между работници и работодатели. Негативния резултат може да се избегне чрез намаляване не на номиналната е на реалната заплата с помощта на цените.
6. Друг очакван ефект се изразява в това, че предприемачите с тежки дългове могат лесно да достигнат точката на неплатежоспособност – с крайно неблагоприятно отражение върху инвестициите(пак там,стр.302). това от своя страна може и да доведе до недоверие в бизнеса.

Кейнс излага и основните доводи против гъвкавата политика на заплатите, като ги систематизира в четири групи. Тези аргументи се свеждат до следното:

1. Не съществува реална възможност за еднаква намаляване на заплатите за различните категории труд. Това може да стане само в социализираните общества, където нивото на заплащане се регулира от декрет от страна на правителството. От друга страна той подчертава, че същият резултат може да се постигне чрез промяната на количеството пари в икономиката.
2. Ще се намали справедливостта на заплащане на различните икономически агенти. Докато рентиерите, които са най-влиятелните слоеве и лицата които за на държавна длъжност имат фиксирани  доходи, то ще бъде крайно нецелесъобразно и несправедливо една част от работниците да бъде ощетявана за сметка на намаляващата пределна производителност на производствените мощности. Подобна ситуация може да се избегне ако се използва гъвкава парична политика.
3. Увеличаването на количеството пари в обръщение, изразено в единици работна заплата, се постига чрез намаляване на единицата работна заплата. Но едновременно с това нараства и бремето на дълга и то пропорционално с това намаляване.
4. Ако политиката на рестрикция на заплатите цели намаляване на лихвения процент, тази методика ще претърпи неуспех. Според Кейнс ще се постигне двойно задържане на пределната ефективност на капитала и това ще има пагубен ефект върху инвестициите и от там върху главните цели на една икономика – обновлението.

И така единственият ефект от намаляването на работните заплати ще бъде негативен – голяма нестабилност на цените , която ще направи ненужни всякакви делови пресмятания.

След като разглежда всички последици от намаляването на номиналните заплати и отбелязва аргументите против това действие, Кейнс прави най-революционния извод за времето си, като застава зад следното становище: “Поддържането на стабилно общо ниво на номиналните заплати е най-разумната политика за затворена система; това заключение ще бъде в сила и за отворена система при условие, че равновесието с останалия свят може да се осигури посредством колебаещи се валутни курсове(пак там,стр.308). според него единствената положителна черта на гъвкавите заплати се изразява в това, че ускорява прехвърлянето на работна сила от отраслите в упадък, към отраслите в експанзия. Но въпреки всичко, най-разумната политика си остава стремежа към максимално стабилни заплати поне в кратък срок. Единствено в резултат на такава политика може да се очаква и “задоволителна стабилност на ценовото ниво в конкурентните отрасли на икономиката.

Равнището на цените ще зависи единствено от колебанията на заетостта, но тяхното колебание ще бъде по-малко в сравнение с политиката на променяща се номинална работна заплата. Така в кратък срок ще се променя ценовото ниво само “в съответствие” “със степента до която промените в обема на заетостта засягат пределната себестойност”(пак там,стр.309). предприемачите могат да очакват стабилни цени, само ако запазват или по-точно избягват колебанията в заетостта. В дългосрочен период може да се очаква намаление на цените на стоките успоредно с нововъведенията предизвикани от НТП. Другата възможност стояща пред капиталистите е задържане на цените на едно стабилно равнище, придружено с увеличение на номиналните заплати. Според Кейнс втората политика на нарастващи заплати е по-приемлива, защото :

1. По-лесно се поддържа заетост на ниво близо до пълната заетост.
2. По този начин ще се избегнат социални конфликти между работещи и работодатели.
3. Постепенно ще намалее бремето на дълга.
4. По-лесно ще се адаптират работниците от западащите отрасли към тези в експанзия.
5. Увеличаващите се заплати ще действат като психологически стимул за работниците.

Нека като обобщение си припомним накратко всичко написано от Кейнс в тази глава. След като критикува привържениците на неокласическата парадигма и разглеждайки евентуалните ефекти от политиката на променливи номинални заплати върху склонността от потребление, пределната ефективност на капитала и лихвеният процент, той предлага най-добрата и невероятна “рецепта” по това време. Ако заплащането се намали, то ще се свие и потребителското търсене, а това ще доведе до нови съкращения и увеличаване на безработицата. Единствено при политика на твърди заплати може да се очаква и “задоволителна стабилност на ценовото ниво” в конкурентните отрасли на икономиката.

След обширната критика на проф. Пигу в приложението към глава 19, Кейнс насочва вниманието си към функцията на заетостта и по-точно към някои нейни свойства.  Според него единственото различие между функцията на заетостта и функцията на съвкупното търсене  се изразява в това, че първата се явява обратна функция на втората и е изразена в единици работна заплата. “Целта на функцията на заетостта е да свърже измерената в единици работна заплата величина на ефективното търсене с величината на заетостта, при която има съответствие между цената на предлагане на производството и величината на ефективното търсене”(пак там,стр.321). Т.е. функцията на заетостта свързва платежоспособното търсене с величината на заетостта при равновесие на стоковия пазар. Заместването на обичайната крива на търсенето се обуславя от следните два основни фактора:

• Не е нужно да се въвеждат “единици с неясен количествен характер”(пак там,стр.322), при положение, че функцията на заетостта изразява същите взаимовръзки с точни мерни единици, а именно единици работна заплата.
• Кривата на заетостта е “по-подходяща при разглеждане  проблемите на индустрията и производството като цяло”(пак там,стр.322). Този извод се налага от факта, че кривите на търсенето и предлагането на дадена стока се извеждат от дадено конкретно състояние на икономиката. Кривата на търсенето зависи от доходите на потребителите,  а кривата на предлагането – от производствените възможности на дадения отрасъл. При промяна на някои от тези фактори, обуславящи търсенето и предлагането, трябва да се преначертаят съответните криви. За  да определим как ще реагират различните отрасли на различните нива на заетост при тези обстоятелства, ще  са ни нужни поне по две семейства криви на търсене и предлагане. Ето защо Кейнс смята, че кривата на заетостта ще изпълни по-добре тази роля. След като обосновава своя избор той се заема да реши трудната задача – промени в заетостта, предизвикани от промяна на размера на инвестициите. Приемайки склонността към потребление, съществуващата квалификация и количеството на наличния труд, съществуващото качество и количество на наличното оборудване, съществуващите умения, степента на конкуренция,  вкусовете и навиците на потребителя, тягостта на труда с различна интензивност и на дейността по надзора и организацията, както и социалната структура.  От това той прави извода, че на всяко ниво на ефективното търсене ще има определено ниво на  заетост и това ефективно търсене ще се раздели на две части – търсене на стоки за потребление и на инвестиции. Едно следващо допускане, което прави автора се изразява в това, че нивото на съвкупното ефективно търсене ще се разпределя по един-единствен начин между различните отрасли на икономиката. От всичко това се налага и извода, че можем  да определим каква ще бъде заетостта във всеки отрасъл при дадено ниво на съвкупната заетост. Или ако в най-общ  вид функцията на заетостта в R-я отрасъл се изразява във вида Nr = Fr (Dwr),  където Nr – брой на заетите в отрасъл R, Fr -  функционална зависимост между заетостта и търсенето, Dwr – ефективното търсене в отрасъл R, измерено в работна заплата. След направените изводи можем да запишем, че Nr = Fr (Dw), където Dw  - е съвкупно ефективно търсене. Тази формула идва да ни подскаже, че точно Nr човека ще бъдат заети в отрасъл R, когато ефективното търсене е Dw. Свойството на функцията на заетостта, което ни дава най-голяма полезност е именно адитивността, т.е. заетостта в индустрията като цяло ще се дава от сумата на функциите на заетостта в отделните отрасли.

, N – брой на заетите в цялата индустрия.

По- нататък Кейнс обръща внимание на еластичността на заетостта от ефективното търсене за даден отрасъл. Те щя “измерва реакцията на броя на единиците труд, заети в отрасъла, спрямо промените в броя на единиците работна заплата, които се очаква да се изразходват за купуване продукцията на този отрасъл”. Тази еластичност той бележи с ler и тя има следния вид:

.

Ако разгледаме вече индустрията като цяло тази формула за еластичността ще придобие вида :

, където le  е еластичност на заетостта от съвкупното търсене.

Авторът разглежда и еластичността на производството, която ни показва как ще реагира производството на даден отрасъл ако се увеличи търсенето към него.

lor = (dOr / dDwr) . (Dwr/Or)

където :  -    lor – еластичност на производствения отрасъл r; Or– количество произведена стока от отрасъл r.

Eдинствената трудност при определяне на lor  идва от възможностите за определяне на количеството произведена стока Or .

Базирайки се на тази еластичност и предполагайки, че цената на стоката се явява пределната себестойност на продукта Кейнс дава връзката между изменението на търсенето в отрасъл  r и очакваната печалба на предприемачите. Извеждането на тази връзка той дава под линия, която не смятам за уместно да се прави тук, защото би предало излишна сложност на изложението.

Тя има вида :

DDwr = ( 1 / ( 1 – lor )). DPr , където Pr – очаквана печалба.

Ако производството не реагира на промененото търсене към него т.е.  lor = 0,   то предприемачите ще присвояват целият прираст на ефективното тръсне (изразено в единици работна заплата). Ако еластичността на производството е единица, то цялата част от увеличаването на ефективното търсене ще се абсорбира от елементите влизащи в определената себестойност и няма да се очаква натрупване на допълнителна печалба от собствениците на средствата за производство. Това (lor=1) също означава, че при увеличение на заетостта приходите оставaт неизменни. Но тези положения на lor са кратни и трудно, ако не и невъзможно е да съществува отрасъл с такава стойност на еластичността на производството. Обикновено те са в границите между 0 и 1.

По-нататък Кейнс изразява и еластичността на очакваната цена pwr от ефективното търсене и я означава l’pr,  където l’pr = ( dpwr / dDwr ) . ( Dwr / p wr ).

Авторът доказва, че сумата на тези две еластичност и е равна на единица. Това му дава правото да твърди, че ефективното търсене се изчерпва от части, въздействайки на производството и отчасти въздействайки на цената.

След това Kейнс прави още една крачка напред, като измерва величините в пари вместо в единици работна заплата и разглежда индустрията като цяло. Той извежда еластичността на паричните цени (lpr) и еластичността на наличните заплати (Lw) в отговор на промени в ефективното търсене в парично изражение и показва, че:

Lp = 1 = l0 . ( 1 - lw ).

Това уравнение според него е първата крачка към една обобщена количествена теория на парите.

След тази първа част на изложението си Кейнс отново се връща към функцията на заетостта, като обръща внимание на начина по който нарастналото съвкупно търсене се разпределя между различните стоки (стоките с различна еластичност на заетостта). Това разделение между тях има особено важно значение в краткосрочен период, защото производството на някои продукти изисква повече време за приспособяване към увеличеното търсене. За нуждите на анализа той въвежда понятието производствен период. Даден продукт има производствен период n,  ако са необходими n единици време от момента на известие за промени в търсенето, за да предложи той своята максимална еластичност на заетостта. Стоките с най-дълъг производствен период са потребителските стоки, взети като цяло. Първоначално за увеличаване на ефективното търсене съдейства нарасналото потребление. При тази ситуация първоначална еластичност на заетостта ще бъде доста под равновесното ниво, отколкото ако промените в ефективното търсене идваха о нарасналите инвестиции. Но и в този случай, началната стойност на тази еластичност ще бъде далече от равновесното равнище, освен в случаите когато във всеки стадий от производството има излишък от запаси или излишък от капацитет. По този начин Кейнс обяснява невъзможността от пълна стабилност на цените в една променяща се икономика. Тук се изключва ситуацията, в която съществува специален механизъм, осигуряващ точно необходимите временни колебания в склонността към потребление. Неочакваната печалба възникваща по този начин ще попадне в ръцете на ”щастливците”.

След като разглежда механизма на достигане на пълна заетост чрез стимулиране на ефективното търсене, авторът обръща внимание на въпроса какво ще стане, ако след достигане на равновесие, т.е. на дадено ниво на работна заплата няма повече налични хора предлагащи труд, разходите продължат все още да нарастват. До този момент намаляващата производителност на труда се компенсира от негласно изразеното съгласие на работниците за намаляване на реалната заплата. Условията за строго равновесие изискват номиналните заплати, цени и печалба да нараства в еднаква пропорция с разходите. При това реалните им величини, включително обемът на производство и заетостта, трябва да остават неизменни. По този начин се удовлетворява равенството на количествената теория на парите, а именно M.V = P.Q, защото количеството произведен продукт не се променя а цените нарастват в същата пропорция като М. V .

В реалната практика  е възможно да се достигнат следните два случая, които предприемачите трябва да имат пред вид:

• Нарастващите цени могат да заблудят производителите и те да наемат повече работници от нивото нужно им за максимизиране на печалбата. Т.е. “в новата ценова обстановка е възможно да подценят своите пределни разходи”(пак там,стр.333).
• Постоянните разходи за ренти и увеличаващата се печалба на предприемачите ще доведе до един процес на преразпределение на доходите, което може да се отрази и на склонността към потребление. Ако рентиерът е по-малко склонен да прави разходи, отколкото предприемача, то пълна заетост ще се достигне при по-малко нарастване на количеството пари и при по-слабо намаляване на лихвения процент отколкото при обратната хипотеза.

В заключение на тази глава Кейнс обръща внимание на видимата асиметрия между инфлация и дефлация. Той пише, че “докато дефлация на ефективното търсене под нивото, необходимо, за да има пълна заетост ще намали заетостта, а също и цените, инфлация на ефективното търсене над това ниво ще засегне цените”(пак там,стр.334). Тази асиметрия се дължи на факта че при намаляване на реалната заплата под нивото на определената производителност на труда работникът може да се откаже от предлагането на труд, но не може да настоява да му се предостави такава.

Следващата глава 21 от книга V на “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” е озаглавена “Теория на цените”. Под теория на цените авторът разбира анализа на отношението между промените в количеството пари и промените в ценовото ниво с цел да се определи еластичността на цените в отговор на промените в количеството пари. И в тази част Кейнс започва с критика на съществуващите до този момент теории по посочената проблематика. Според него разделянето на икономическата теория на две части – теория на стойността и разпределението  и теория на парите е напълно погрешно. Истинската двойнственост на науката се изразява в разделянето и на микро- и макроикономика. “Истинската дихотомия е между теорията на отделния отрасъл или фирма с възнаграждението и разпределението за различно използване на дадено количество ресурси, от една страна, и теорията на производство и заетостта като цяло, от друга страна”(пак там,стр.336).

Другата разграничителна ивица, което може да се постави разделя теорията на стационарното равновесие и теорията на равновесието в динамика. Точно тук можем да открием и най-важната функция на парите, а именно че те се явяват връзка между настоящето и бъдещето. Но макар че теорията за динамичното равновесие трябва да се отнася за парична икономика, тя си остава теория на стойността и разпределението. Нещо повече, по такъв начин ние не можем да се отървем от парите, дори след премахването на златото, среброто и всички други законни платежни инструменти. Винаги ще се намери дълготраен актив който да влезе в тази роля.

И на двете нива микроб и макро ценовото равнище във всеки отрасъл в икономиката, като цяло зависи от размера на възнаграждението на производствените фактори, които влизат в пределните разходи на неговото производство и от мащаба на производството. Ето защо по-важен е въпроса как се изменят тези два фактора при промяна на ТЪРСЕНЕТО като цяло. За опростяване на анализа Кейнс прави следните предположения :

1. Размерите на възнаграждението на различните производствени фактори, влизащи в пределните разходи, се променят в една и съща степен. От тук може да се направи извода, че ефектът от промените в количеството пари върху ценовото ниво включва ефекта върху единицата работна заплата и ефекта върху заетостта(пак там,стр.338).
2. всички незаети ресурси са хомогенни и взаимно заменяеми по отношение на тяхната производствена ефективност.
3. Производствените фактори се задоволяват с една и съща номинална заплата, докато съществува излишък от тях.

От тези три предположения следва, че ще имаме постоянна доходност и неизменна работна заплата докато съществува някаква безработица, дори и при увеличаване на количеството пари. Веднага след достигането на пълна заетост, в икономиката единицата работна заплата и цените ще нарастват пропорционално с увеличаване на ефективното търсене. При тези обстоятелства количествената теория за парите може да се формулира така : “докато съществува безработица, ЗАЕТОСТТА ще се променя в еднаква пропорция с количеството пари; а когато се установи пълна заетост, ЦЕНИТЕ ще се променят в еднаква пропорция с количеството пари”(пак там,стр.339).

Възможни са усложнения при прилагането на тази теория, възникващи от горните три допускания. Теорията на цените трябва да се разглежда през призмата на тези промени които се налагат от практиката. Целта на анализа е да се открие системен метод за намиране на решения на специфични проблеми. Тези усложнения могат да се обобщят така:

• При промяна на ефективното търсене и на количеството пари се нарушава пропорцията между тях

Промяната на количеството пари влияе върху величината на ефективното търсене главно чрез лихвения процент, но това не е единственият резултат. Върху предпочитанията към ликвидност, пределната ефективност, инвестиционния мултипликатор, чрез който може да се изведе количествения резултат от промяната на количеството пари, влияят и други фактори който ще се разгледат по долу като следващи усложнения.

Отношението между количеството ефективно търсене и количеството пари в обръщение се доближава до скоростта на парите, умножена по дохода. Различието идва от това че ефективното търсене съответства на дохода, очакването за който е привело в движение производството, а не фактически реализирания доход. Също така няма причина величината M.V, да остава постоянна, защото тя също зависи от множество фактори.

• Променлива доходност(по-точно намаляваща) при постепенно нарастване на заетостта идваща от не хомогенността на ресурсите. Разграничението между постоянна и намаляваща доходност идва от това дали работната заплата е на нивото на пределната производителност на работниците. Ако тези два показателя са равни, то при увеличение на заетостта ще имаме постоянни разходи за труд. Но в повечето случаи имаме еднакво заплащане на различните категории труд, без да се взема пред вид ефективността на всеки отделен работник. Следователно ще имаме нарастваща работна заплата, при това те няма да зависят от ефективността на оборудването. Цената на предлагане според Кейнс ще нараства, когато производството получено от дадено оборудване нараства, защото ако дадена част от него обуславя по-голямата себестойност на единица производство ще имаме нарастваща пределна себестойност, над и свръх всяко увеличение, дължащо се на нарастващите разходи за труд.
• Някои стоки достигат състояние на нееластично предлагане, когато все още има незаети ресурси за производството на други стоки.
• Това отклонение идва от предположението за взаимозаменяемост на ресурсите. Така с увеличения на производството ще се достигне до поредици от “запушвания”, където предлагането на дадени стоки престава да бъде еластично и цените им трябва да нараснат до ниво което да пренасочи търсенето към други продукти. Но тази еластичност зависи също и от продължителността на разглеждания период. В дълъг срок еластичността на предлагането в крайна сметка ще бъде по-голяма. Умерената промяна в ефективното търсене в икономика с висока безработица, може да доведе до незначително покачване на цените и до увеличаване на заетостта.
• Работната заплата ще започне да расте преди да е достигната пълна заетост, защото ще се засили натиска от страна на работниците.

Предприемачите ще са по-склонни да приемат исканията им когато бизнесът върви добре. За да се достигне до крайната критична точка на пълна заетост, трябва да се премине през поредица от полукритични точки, в които нарастването на ефективното търсене проявява тенденция да повиши номиналните заплати, макар и не в пълно съответствие с покачването на цените на стоките, купувани с работната заплата.

На практика заплата на работниците не се променя при малки изменения в ефективното търсене. Това става на тласъци и зависи от политиката на работодателите от една страна и на синдикатите от друга.

• Нарушаване на пропорцията при увеличение на възнаграждението на различните фактори на производството.

В действителност тези фактори могат да имат също различна еластичност на предлагането в отговор на промени в предлаганите парични възнаграждения. Най-често имаме нарушение на пропорциите между работната заплата и пределните разходи по ползването на оборудването. Това се наблюдава в ситуация когато нарасналото ефективно търсене предизвиква бърза промяна в очакванията и налага заменяне на досега съществуващото оборудване.

За да се избегне този недостатък не теорията, Кейнс предлага да се вземе средно претеглената величина на възнагражденията, факторите влизащи  в пределната себестойност, т. нар. единица разход.

Тя може да се приеме за основен стандарт на стойността, а ценовото ниво при дадено състояние на производствените процеси и оборудването ще зависи отчасти от единицата разход и отчасти от мащаба на произоводството. Пълна заетост ще се наблюдава когато единицата разход е минимална. “Пълна заетост ще има когато производството нарасне до ниво, където пределната доходност от една представителна за факторите на производството единица спадне до минимална величина при която е налице такова количество от факторите което е достатъчно за производството на тази продукция”(пак там,стр.347).

По-нататък в тази глава Кейнс дава определение и за т.нар. състояние на истинска инфлация. То се достига “когато едно по-нататъшно нарастване на величината на ефективното търсене не води до по-нататъшно нарастване на производството, а изцяло се изчерпва в нарастване на единицата разходи, строго пропорционално на нарастването на ефективното търсене”(пак там,стр.348). Авторът разглежда двете страни на критичното ниво, над което настъпва истинска инфлация. Ако ефективното търсене е под критичното ниво, то ще се намали нивото му измерено в единици работна заплата; ако ефективното търсене е над това ниво няма по принцип да повлияе на нарастването на неговата величина, измерено в единица разходи.

Становището, че всяко на количеството пари е инфлационно, е тясно свързано с основното предположение на класическа теория, че икономиката винаги е в състояние, при което намаляването на реалните възнаграждения на факторите на производството ще  доведе до съкращаване на тяхното предлагане.

Кейнс моделира твърденията си в математическа форма, но по-късно той сам прави бележка, според която извеждането на уравненията не е коректно. Използвайки означенията от глава 20, той извежда промяната на цените в отговор на промяната на количеството пари (e): e = ld –( 1 – lw ) . ld . le .l0 = ld(1 – le.l0­ + le.l0.lw), където :

ld – ликвидни фактори, определящи търсенето на пари при всяка ситуация;

lw – фактори, влизащи в себестойността, която определят степента, до която номиналните заплати са нарастнали с увеличаването на заетостта;

le – еластичността на заетостта на индустрията като цяло;

l0 -  еластичността на производството;

le  и  l0 означават физическите фактори, които определят степента на намаляващата доходност при прилагане на по-голяма заетост спрямо съществуващото оборудване.

Този израз може да се разглежда като обобщено изложение на количествената теория на парите. В общия случай е е по-малко от единица. Тук се изключва т.нар. ситуация “бягство от парите”, когато ld и lw  стават безкрайно големи.

Изменението на цените в много дълъг срок почти винаги е в посока нагоре. Когато парите са относително изобилни, единицата работна заплата нараства, а когато парите са относително оскъдни се намира друг начин за увеличаване на ефективното им количество. Този начин може да бъде развитие на банковите пари, промяна на паричния стандарт или промяна на паричната система. Тези изводи Кейнс прави след като разглежда историческото развитие на Англия. Остротата и спецификата на проблема по времето на голямата депресия се изразява в това, че средният лихвен процент, позволяващ разумно (оптимално) средно ниво на заетост, неприемливи за собствениците на богатство. Най стабилния елемент на икономиката  в началото на нашия век е минималния лихвен процент, който да е приемлив за мнозинството притежатели на богатство.

Като заключение към тази глава Кейнс обобщава идеите си, като казва : “Дългосрочната връзка между националния доход и количеството пари ще зависи от предпочитанието към ликвидност. А дългосрочната стабилност или нестабилност на цените ще зависи от това, доколко е силна тенденцията към нарастване на единицата работна заплата (или по-точно единицата разходи), в сравнение с темпа на нарастване на ефективността на производствената система(пак там,стр.356).

До колко идеите на Кейнс са рационални показва историята. И до днес основните положения от ”Общата теория” намират широко приложение в макроикономическата политика по заетостта и безработицата. Но вниманието му не е изцяло  насочено към тези проблеми. Неговите събрани съчинения наброяват 24 тома и разглеждат много предмети, в това число валутни въпроси, търговски ограничения, възстановяването след световните войни и портрети на личности като Айнщайн и Нютон. Видния оксфордски  историк Хю Тревър-Роупър споменава Кейнс измежду личностите, допринесли най-много за историческият метод.