Joomla Software solutions Template

Payday loan

Въведение:

Зараждането на немската историческа школа е свързано както с икономическото развитие на Германия, така и с влиянието на определени исторически дадености. Корените и следват да се търсят в материалните условия на живот на германските народи и техните истори­чески традиции. Известно е, че в източните и централните области на Северна Германия, в районите и долините на пълноводните и някога реки, от хиляди години са живели многобройни германски племена, занимаващи се с лов, риболов и скотовъдство. През различните исто­рически епохи германските племена са създавали своя култура и национална идентичност. Проблемът за националната идея идва от миналото и се отразява като централен в теоретичните постановки на представителите на немската историческа школа. Националисте въздигане и просперитетът на немската нация са основна формулировка в теоретичните възгледи на немските икономисти историци Адам Мю-лер и Фридрих Лист. На основание на теоретическите постановки за приоритет на националната икономия се правят и редица други тео­ретически изводи. Един от тях е, че производителните сили и тяхното развитие не бива да се търсят в усъвършенстването на средствата за производство, а преди всичко в нравствените норми на обществото, в морала и в човешкия дух. Предшествениците на немската историчес­ка школа смятат, че основна производителна сила са държавната ад­министрация, правото, религията и другите законови и производителни институции. Тези институции именно са причина за развитие на производството, за издигане на националния просперитет и те са, които дават възможност за обширна както политическа, така и икономическа експанзия. В политически план Предшествениците на немска­та историческа школа са привърженици на монархического управле­ние и на такава държавна администрация, която да укрепва установения кралски абсолютизъм, чието управление според тях дава стимули на гражданите да спазват определена организация и ред в стопанската деятелност. По отношение на главните аспекта в развитието на ико­номиката те застъпват ясно определена протекционистична полити­ка. Протекционизмът според тях е необходим освен за развитието на отраслите на тежката промишленост, но и за регулирането на цените в страната и за създаване на условия за намаление на цените на външните пазари с цел тяхното овладяване в условията на жестока конку­рентна борба. Такава протекционистична политика носела значителни изгоди на едрите земевладелци и промишленици. Според А. Мюлер и Фр. Лист ускоряването в развитието на икономиката следва да се основава на съюз и преодоляване на противоречията между земевладелската аристокрация и промишлената буржоазия. Независимо, че политическата власт остава в едрите земевладелци, теоретиците на немската историческа школа смятат, че в икономическата облает са необходими отстьпки от земевладелците юнкери. Необходим е компромис в полза на разширяването на позициите на промишлената класа. През този период Германия, или по-точно отделните немски държави бавно преодоляват икономическия ред на феодалната система. И пора­ди това новата класа на търговци и промишленици е лишена от поли­тическа власт, което я принуждава да прави компромиси в ущърб на свободното и бързо развитие на производителните сили. Изразители на този компромис са представителите на немската историческа школа. Всъщност това е една разновидност на икономическия посткласицизъм в Англия и Франция и оригиналните теоретически, именно теоретичес­ки, концепции на немските икономисти от този период не са много. Преобладават историкопрагматичните принципи за развитие на народното стопанство и емпиричното описание на икономическите процеси. Историческата школа в Германия провъзгласява принципи, необходи­ми конкретно за развитие на германската национална икономика в съответствие с приетия компромис на сдружаване на капиталистическите форми със закостенелите феодални форми в стопанския живот.

Но преди създаването и оформянето на немската историческа шко­ла, още през XVIII в., в Германия се появяват някои националистич-норомантични течения в литературата и историята, които създават романтичен култ към стародавната слава и вековни традиции на нем­ската нация. Представителите на тези течения искат да възкресят нем­ския боен дух от времето, когато германските племена опустошавали грохналата Римска империя. В това има нещо варварско, но според немските романтици историци именно чрез този немски дух щяла да се създаде нова цивилизация. Тя ще се създаде, като се спазва вековният дълг към старинната класа на едрите земевладелци, която владеела земите, горите и замъците на Прусия и която, по силата на необходимостта да запази политическата си власт, се съюзявала с икономически силната нова класа на едрите търговци и промишленици. Историците романтици искали да създадат каста от издигнати хора с чув­ство на дълг към Германия, верни на романтиката от вечната поема на нибелунгите, верни на идеята за вечно господство на немската нация. Изключително влияние върху формирането на немския икономи-чески историзъм оказва именно тази романтична социалнофилософска мисъл на Германия от XVIII в. Предшествениците на историческата школа Фр. Лист и А. Мюлер очертават идеалистични „научни" принципи, които техните последователи възприемат и усъвършенстват. Предшествениците на немската историческа школа в своите методо­логически принципи разчитат най-много на метода на историзма. С него обаче те свеждат развитието към чисто количествено изменение на стопанските явления, към нарастване или отслабване на определе­но количествено еднородни принципи.

Икономическото развитие на Германия от първата половина на XIX в. до  началото на XX в.

В началото на XIX в. правителството на Прусия било принудено да проведе редица реформи за осигуряване на капиталистическото разви­тие на страната. В 1807 г. на власт идва правителството на барон фон Щейн (1757 - 1831 г.). Барон фон Щейн още в 1804 г. в качеството си на министьр на финансите пуснал първите в Прусия книжки пари, а в 1807 г. правителството му отменя личната зависимост на селяните от едрите земевладелци. Данъците, които плащали селяните на феодалите, обаче останали. Освен това на градовете било възвърнато градското самоуп­равление, проведена била административна реформа и са създадени министерства, с цел да се преодолев поне отчасти разпокъсаността на страната. Едрите пруски земевладелци обаче били против реформите на фон Щейн и той бил свален. В 1811 г. правителството на Харденберг възстановило реформите. Били гласувани нови данъчни и финансови закони, с които се задължавали и едрите земевладелци (юнкерите) да плащат данъци. В 1814 г. Виенският конгрес създал Германски съюз, в който влизат 34 княжества и 4 свободни града. Германският съюз бил оръдие за запазване на кралския и княжеския абсолютизъм. В резултат на този договор към Прусия били присъединени Померания и Вестфалия.

В течение на първата половина на XIX в. Германия продължава да изостава от Англия, Франция и САЩ. В 1819 г. бил сключен търговски съюз между отделните германски държави. Темповете на развитие на промишлените отрасли започнали да се увеличават в сравнение с тези на Англия и Франция. Така например продукцията на обработващата промишленост за периода 1800 - 1820 г. е нараснала във Франция с 15%, в Англия - с 25%, а в Германия - с 40%. В резултат на навлизането на капиталистическите отношения в селското стопанство настъпва разслоение на селяните. Една голяма част от селяните остават без никаква земя и се превръщат в наемни работници. Едрите земевладелци организират селскостопанско производство на пазарен принцип. В ръцете на едрите земевладелци се намират 60% от земеделската земя и горите в Прусия. Данъчните повинности на селяните към феодалите не са премахнати, те се приспособяват към новите производствени отношения. В Прусия в различните провинции производството е различно. В Централна и Източна Прусия крепостническата система все още е твърде силна. В западните провинции преобладават промишлените отрасли в развитието на търговията. В този период международното положение на Германия остава плачевно. Малките германски държавици не оказват никакво влияние върху политиката на големите европейски държави.

Създаденият търговски съюз в Германия е първата крачка към обединението на страната под хегемонията на Прусия. Никакви остатъци от феодалното право не могат да спрат развитието на страната по ка­питалистически път. В периода 1830 - 1850 г. в Германия се извършва промишлен преврат. Германският съюз (1834 г.) обединява държава с 25 млн. население. Този съюз позволява да се разгърне широко железопътното строителство. Темповете на промишленото развитие на Гер­мания остават високи. Ако през 30-40-те години на XIX в. обемът на обработващата промишленост в Англия има ръст 33%, във Франция -20%, в Германия този ръст е 75%. Независимо от всички трудности развитието на капитализма върви успешно. От 1815 до 1847 г. германската промишленост е извършила голяма крачка напред. Разширена е каменовъглената промишленост. За периода 1835 - 1840 г. са построени 2331 км жп линии. Слага се началото на машиностроителната и хи-мическата промишленост. Градското население в Германия в 1848 г. е вече 20% от населението, а не 8%, както е в началото на XIX в. Израст-ват нови индустриални центрове - Кьолн, Берлин и др. Оборотът на външната търговия за десет години (1830 - 1840 г.) нараства от 600 млн. марки на 1120 млн. марки  - почти два пъти. Всички тези цифри от раз­витието на материалния живот в страната потвърждават извода, че се извършва промишлен преврат в германската икономика. През този пе­риод в Германия се установяват три промишлени области: на запад - въгледобив и железодобивна промишленост; в Силезия - текстилна, обувна и д3ървообработваща промишленост; в Саксония няма тежка промишле­ност, но се развиват много и различии манифактурни предприятия.

В този период основен въпрос за Германия е нейното обединяване. Пруските едри земевладелци и представителите на финансовия капи­тал искат това да стане около Прусия, тъй като тя била по-напред в икономическо отношение от останалите немски държави. Периодът 1850 - 1860 г. е времето, когато Германия се превръща от аграрна в индустриална държава. За 1851 - 1860 г. промишленото производство се удвоява. Особено с бързи темпове нараства производството на сред­ства за производство. В този период в Германия се поставят основите на едрата промишленост. За времето 1846 - 1861 г. машиностроителните заводи в Германия нарастват от 131 на 300. Започва и създаването на акционерни дружества и компании. За 50-те години на XIX в. акционерните дружества се увеличават 5 пъти, а капиталът им - 3 пъти и е 240 млн. марки. Създават се нови крупни банки - Берлинска търговска банка, Дарматщаден банка и др. Развива се бързо и вътрешно-германската и външната търговия. Увеличаването на обема им е поч­ти 2 пъти. Същевременно настъпват и кризите на свръхпроизводството, но в 1860 г. започва нов цикъл на подем.

Очевидно е, че към 1850 г. Германия има решителни успехи по пътя на своята индустриализация. Само че на страната продължават да пречат разпокъсаността и, митническите бариери и фактът, че перио­дически става театър на войни и военни действия.

Очевидно е също така, че главната предпоставка за обединението на Германия се явява нейното възходящо икономическо развитие. За закрепване на икономическите успехи е било необходимо национално единство и едно бързо обединение, които да открият възможности за по-нататьшен подем на германската икономика. Отражение на тези тенденции в икономиката е теоретическата система на представите­лите на старата историческа школа.

През април 1871 г. новоучреденият райхстаг приема конституцията на Германската империя. Съгласно нея империята се явява съюзна държава. Тя обединява 22 монархии, сред които 4 кралства (Прусия, Бавария, Вюртемберг, Саксония). Господстващо положение в импе­рията заема Прусия, под нейно ръководство започнало обединението на страната. Прусия била най-голямата от германските държави. Тя имала 55% от територията на империята и 60% от населението. През периода най-важните елементи на държавното управление (отбрана, парична система, законодателни органи) били от компетенцията на имперските власти. Императорът имал голяма власт. Законодателни-те функции принадлежали на райхстага. В действителност обаче пра-вата на райхстага били незначителни, тъй като гласуваните закони се утвърждавали от императора. Всъщноет политическата власт през този период, оформена от конституцията от 1870 г., принадлежала на земевладелската аристокрация, едрите промишленици и представителите на финансовия капитал. Обединението превръща Германия в голяма държава с население 41 млн. души и създава благоприятни условия за бързо развитие на икономиката на страната. Същевременно за 30 години - до 1900 г., населението на Германия се увеличава с 15 млн. души.

През 70-те години на XIX в. бил завършен промишленият преврат в Германия. Особено показателно е увеличението на производството на стомана. За 30 години (1870 - 1900 г.) то се е увеличило близо 54 пъти. Производството на чугун се е увеличило 9 пъти, а на въглища - повече от 5 пъти. Общото промишлено производство за същия период се е увеличило около 3 пъти. Създадени са нови от­расли на промишлеността - електротехническа и химическа. Железопътните линии нараснали от 19 хил. км през 1870 г. на 51 хил. км през 1900 г. Темповете на развитие на германската промишленост изпреварили темповете на развитие на промишлеността в Англия и Франция. По обем на промишленото производство Германия вече изпреварва Франция. В световното промишлено производство за 1896 - 1900 г. на Германия се пада 16,6%, а на Англия 19,5%.

Причините за бързото развитие на германската промишленост са много. На първо място това е обединението на страната, засилването на националното единство и преодоляването на сепаратистките тен­денции. Обединението допринася за създаването на единна парична единица, еднаквост на търговското законодателство, по-рационално използване на природните ресурси, особено тези на Рейнския и Саар-ския басейн. При създаване на новите предприятия се ползват нови технологии за разлика от остарелите технологии във Франция и Анг­лия. Това осигурява на германската промишленост висока производителност и интензивност на труда, по-високи и ускорени темпове на развитие. Тъй като вътрешният пазар в Германия е бил ограничен от ниската покупателна способност на населението, германските стоки отиват на външните пазари. Обемът на външната търговия на Герма­ния към 1900 г. бил 3 пъти по-голям, отколкото през 1871 г. За разширяването на германската външна търговия способстват ниската себестойност на германските промишлени стоки, от една страна, и тяхното високо качество, от друга страна. За периода 1882 - 1895 г. числото на предприятията с над 50 работници се увеличило почти 2 пъти. На основата на концентрацията на Производството за периода расте и концентрацията на капитала. Тази концентрация се проявява в създа­ването на крупни фирми и акционерни дружества, каквито са Общата електрическа компания (АЕГ), Сименс, Круп и др. Създават се нови банки - Немска банка, Дрезденска банка, Търговска банка и др. Започва да функционира постоянен финансов капитал. В селското стопанство се засилва социалната диференциация и разслоението. Селскос-топанското производство се води на широка пазарна основа. Периодът 1870 - 1900 г. се характеризира и с повтарящи се кризи на свръхпроизводството, каквито са през 1873 г. и 1890 г. Към края на XIX в. Германия се превръща във високоразвита индустриална страна. В политическия живот на страната и в държавното управление господст­вах едрите промишленици и земевладелческата аристокрация. Основни партии през този период са Германската консервативна партия, Имперската националнолиберална партия, Партията на католическия център, Германската социалдемократическа партия и др. Все в същия пе­риод, стремейки се да завърши обединението на страната, Бисмарк провежда редица реформи: парична (1873 г.), създава държавна имперска банка (1875 г.), единната армия (1874 г.), ново административно деле­ние на страната (1872 г.). Реформите довеждат до засилване влиянието на Прусия и на централната власт на страната. Правителството на Бис­марк провежда широка протекционистична политика почти във всички отрасли на икономиката. Най-сериозна протекционна политика е извършена към отраслите на тежката промишленост. И след оставката на Бисмарк правителствата на Каприви и Хохенлое провеждат същата по­литика. През този период се усилва и колониалната експанзия на стра­ната в Африка и Далечния изток. В началото на XX в. икономическият подем на Германия продължава, увеличава се концентрацията на производството, особено в отраслите на тежката промишленост. За перио­да 1900-1913 г. промишленото производство значително нараства. Уве­личава се производството на каменни въглища със 190 млн. тона годишно, на чугун с 8,5 млн. тона, на стомана с 18,3 млн. тона годишно.

Бързият ръст на промишлеността се стимулира от редица фактори: създаването на нови отрасли, като корабостроителна, химикотехнологична и военна промишленост за въоръжаване на Германската армия, използване на капиталите вътре в страната, тъй като Германия имала сравнително малки колонии, внедряването на нови технологии в произ­водството, интензивното обновление на основния капитал и пр.

В тези условия на икономически подем живеят и творят представи-телите на новата историческа школа на Германия.

РАЗВИТИЕ НА ГЕРМАНСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ШКОЛА

Възникване и характерни особености на теоретическата система на старата историческа школа в Германия

Теоретическата система на старата историческа школа се създава и развива от 1840 до към края на 1860 г. Икономическото учение на Фр. Лист е непосредствен предшественик на немския икономически историзъм. Неговите основни икономически идеи са послужили за изходно начало в по-нататъчното развитие на икономическата мисъл в Герма­ния през XIX в. Още с възникването си старата историческа школа носи белезите на философская идеализъм. Нейна фундаментална и теоретическа основа е прилагането на историческия метод в юриспруденцията, т. е. принципите на историзма в правната наука. Историческата школа в юриспруденцията се заражда още в началото на XIX в. Нейни основа­тели са известните немски юристи Густав Хуго (1764 - .1840 г.) и Фридрих Карл фон Савини (1779 - 1861 г.). Техните правно-философски и правно-исторически концепции оказват пряко влияние за създаване на теоретическата система на немския икономически историзъм. Те издигат като първостепенен фактор за историческия прогрес на немската нация високия народен дух. Според тях правната система, установена в отделната страна, е в основата на усъвършенстването на политическата власт и на постоянно възходящото икономическо развитие. Тези принципи на историческия метод в юриспруденцията са заимствани от представителите на старата историческа школа в политическата икономия. Най-важните нейни теоретици са Вилхелм Рошер, Бруно Хилдебранд и Карл Книс. Самият В. Рошер посочва, че с прилагането на историчес­кия метод в политическата икономия той прави опит да приложи в областта на икономическата наука този метод, който Савини е въвел и приложил с успех в науката за правото. Историческата школа на поли­тическата икономия се развива в Германия, защото немската икономическа наука остава чужда на принципите и теоретическите постановки на класическата школа. Това е така, защото класическата школа в поли­тическата икономия е идеология на възходящата и прогресивната за времето си класа на промишлениците. Това явление не е случайно. В Англия и Франция капиталистическите форми на икономическата ор­ганизация на производството се налагат и развиват в упорита борба със силите на остарелия икономически ред на феодализма. В тези страни възходящата класа на промишлениците взема политическата власт. И на тази основа и борба възникна и се разви класическата политическа икономия - като отражение на налагащите се нови форми на икономическа организация на производството, отговор на бурното развитие на производителните сили. В Германия обаче не е така. Тук новите иконо­мически форми се създават бавно и мъчително в съдружие с остарялата феодална икономическа организация на производството. Германската промишлена класа не съумя самостоятелно да овладев политическа­та власт. Тя не можа да развис напредничава социално-икономическа наука. Всъщност беше направен опит принципите на теоретическата сис­тема на класическата школа да бъдат пренесени в несвойствената за тях икономическа среда и точно поради това те нямаха съществено влия­ние. По-скоро бяха остро критикувани и отричани. Немските предста­вители на икономическата наука търсят начини и средства за по-бързото икономическо развитие на страната, за достигане и надминаване степента на стопанския подем в Англия и Франция. В този си стремеж те търсят предпоставките за по-бързо икономическо развитие в историческите корени и националните традиции на немския народ. Там намират и неизползваните възможности за по-висока конкурентноспособност на немските стоки на международное пазари с оглед тяхното овладяване в интерес на немската нация. Освен това представителите на старата историческа школа идеализират срастването на новите иконо­мически форми със стария феодален икономически ред. И по този на­чин те едновременно отстояват интересите на промишлениците с тези на поземлената аристокрация. Всъщност представителите на старата историческа школа във всичките си теоретически изследвания на сто­панския живот определят изключително голяма роля и място на държавата като регулатор на икономическите процеси. Това е в резултат на съвпадението на идейните корени на историческата школа с философския идеализъм и исторически романтизъм. Старата историческа шко­ла, бидейки едно разклонение на политическата икономия, отразява специфичната идеология на немската поземлена аристокрация. Във връзка със специфичните условия на възникване старата икономичес­ка школа съсредоточава своето внимание върху защитата на тезата, че капитализмът исторически е възникнал от феодализъм и затова неговото право на съществуване е оправдано от многочислените връзки с полуфеодалните учреждения. Всъщност станало е срастване - осо-бено в областта на земеделието - на феодалните форми с новите па-зарни отношения. Представителите на старата историческа школа обосновават твърде пространно солидарността и съвпадението на ин­тересите на земевладелската аристокрация и промишлената класа. Основна позиция в старата историческа школа е да оправдае съществу-ването на тогавашната стопанска система с „вековни традиции", имащи своите корени в далечното минало. Вилхелм Рошер например установява, че още в първобитните общества е имало капитал и проле­тариат. Всъщност историческата школа не отрича процеса на развитието въобще, но го свежда до несыцествени изменения, които не засягат нито производствените, нито обществените отношения. Показателни за този процес на историческото развитие, защитаван от предс­тавителите на старата историческа школа, са многобройните схеми за изминалите исторически периоди на човечеството. Необходимо е тук да се отбележи, че е съвършено безплодно да се прави анализ на раз-личните икономически категории, като работна заплата, печалба, рен­та и т. н., поради това, че тези категории в старата историческа школа не се разглеждат. Историческата школа разглежда политическата ико­номия не като теоретическа, а като описателна наука. Цялата теоретическа проблематика на школата се съсредоточава в две направления: 1) критика на теоретическите принципи на класическата школа в политикономията; и 2) отричане въобще на теоретическата същност на политическата икономия и даване предимство на рационални прогнози за развитие на стопанската деятелност на хората.

Представителите на старата историческа школа отричат наличност-та на общи за всички страни закони за стопанско развитие. Според тях у всеки народ съществуват особени пътища на стопанско развитие, определени от специфичните условия, при които се развива дадена нация. Изхождайки от това разбиране старата историческа школа определя политическата икономия като национална наука, която трябва да изучава стопанството само на определен народ. За разлика от пред­ставителите на класическата школа, които се абстрахират от нацио­налните особености, за да си изяснят най-общите икономически зако­номерности, за да разкрият вътрешната физиология на обществото, представителите на немския икономически историзъм анализират само националните характеристики. Но изясняване на националните особености е възможно само на основата на общите теоретически поста­новки за развитието на обществото. Представителите на немския ико-номически историзъм отричат метода на логическата абстракция. Отказвайки се от този метод, немските икономисти историци се отказват от теоретичния анализ на икономическите явления. Рошер и Хилдебранд обвиняват класиците, че изхождат от господството на егоистичните мотиви. Хилдебранд дори изяснява, че класиците превръщат политическата икономия в „естествена история на егоизма". Очевид­но е, че някои от критичните бележки на историческата школа спрямо класиците са и несъстоятелни, и неточни. Отричането на теоретическите постановки на класическата школа се извършва с оглед на това да се докаже, че основна е „националната икономия" и именно чрез нейното прилагане е възможно обединението на Германия и осигуряване на висок ръст на националната промишленост и по-бързи темпове в цялостното икономическо развитие на страната.

Представители на новата историческа школа..

През втората половина на XIX в. в Германия се оформя течението на новата историческа школа. Тя е истински продължител на принци-пите на старата историческа школа, само че в един нов етап на сто-панско развитие на Германия. Най-изявените представители на нова­та историческа школа са Карл Бюхер (1847 - 1930 г.), Густав Шмолер (1838 - 1904 г.), Вернер Зомбарт (1863 - 1941 г.) и др. Те допринасят много за развитието на немския икономически историзъм. Използвайки огромен исторически и статистически материал, те извършват много и разнообразии икономически изследвания. Те издигат политическите фактори в основни, макар че някои от тях не се побират в рамките на научните статистики и изследвания. В тяхната методоло­гия намира широко място външното описание на икономическите яв­ления в твърде категоричен исторически план. Освен това те много прецизно и точно регистрират различните икономически процеси, наблюдавани в стопанската практика. Определено и категорично се изказват за засилване регулиращата роля на държавата и затова новата историческа школа може да се нарече и наука за държавното управле­ние на икономиката на Германия. Почти всички представители на тази школа са привърженици на т. нар. класово сътрудничество и национално единство. В името на просперитета на немската нация те се борят да притъпят социалнокласовите различия в обществото, като пледират за висок национален дух и поставяне на националните интереси над всичко. Създадената от тях теоретическа система преминава през различии етапи на развитие. По-важните от тях са:

1 ) Реформизъм.

2 ) Социално направление.

3 ) Немски социализъм.

Представителите на реформизма (Г. Шмолер) са привърженици на извършването на икономически реформи под егидата на държавата в полза на цялата нация. Социалното направление (Рудолф Щамплер с основен научен труд „Стопанство и право") изисква непременното ус­ловие в икономическата политика на държавата да доминира поддържането на социален мир и създаване на уравновесен социален живот. Това според Представителите на социалното направление може да се постигне не с икономически мерки, а чрез използването на авторитета на държавата и нормите на закона и правото. Те смятат, че единствено държавата и нейният апарат са в състояние да осъществят социално-икономическа хармония в обществото.

Методът на новата историческа школа е историкоописателен. Този метод е насочен към овладяване на историческите традиции в матери-алния живот, анализ на икономическите категории (частна собственост, капитал, работна заплата) в исторически план, засилване регулиращата роля на държавните институции. Това се прави от гледна точка на неизменност и вечно съществуване на институциите и правните норми. По този начин историческият метод се превръща в някакъв мним „истори­зъм", който на практика отрича както историческото развитие, така и диалектиката при анализа на икономическите процеси. Развитието на икономиката младите историци икономисти свеждат до количествени изменения както на протичащите икономически явления, така и до по-следващи изменения на всички стопански институции, на тяхното преобразуване в интерес изключително на националната икономия. Те не анализират развитието на социално-икономическите отношения в про­изводството, нито приемат измененията в начините на производство в резултат на развитието на оръдията на труда. Например икономичес­ката категория частна собственост те разглеждат в процес на развитие, но я смятат за неизменна и вечна, променя се само нейното количество и нейните владетели. Очевидно е, че представителите на немския ико­номически историзъм по един завоалиран начин отричат историческо­то развитие в икономическия живот. Твърде пространно разглеждат процеса на преливането на феодалното затворено стопанство, подчинено на законите на размяната. При разглеждането на закономерностите в стопанската деятелност на хората те изхождат само от принципите на историческия метод, като отричат метода на научната абстракция. Застъпват тезата за изучаване на икономиката чрез конкретен анализ на историческите традиции. Те търсят основните причини за стопанско развитие в една еклектична съвкупност на нравствени и институционални фактори, от които на първо място са националният немски дух, политическата организация на обществото и силата на държавните ин­ституции. Те не отчитат, че именно икономическото развитие и иконо-мическата целесъобразност създават държавата и политическата фор­ма на управление. Те считат, че политическият строй създава и развива икономиката на дадена страна, а е тъкмо обратното. На определен етап от икономическото развитие възниква националната държава като политическа организация на обществото. Представителите на немския икономически историзъм се прекланят пред пруската държава и затова всички успехи на немската нация в областта на икономиката, на културното развитие, на Немското просвещение от XVIII в. (Лесинг, Кант, Шилер, Гьоте) те отнасят към дейността на пруските държавници. Именно чрез тях немските икономисти историци представят особената историческа мисия на немския народ. От друга страна, те търсят движещите сили на икономическото развитие в политическата организация на обществото. Според тях политическият фактор е основен и неговото значение е първостепенно при развитието на икономическите взаимоотношения в об­ществото. Развитието на пазарното стопанство те обясняват с полити­чески обстоятелства. Политическият живот влияе върху условията на човешкото съществуване осезателно и по-категорично от икономическия живот на обществото. Теоретическите постановки на Представите­лите на немския икономически историзъм оказват значително влияние както върху политический живот, така и върху културното развитие на немското общество в края на XIX в. и началото на XX в. Всички привърженици и последователи на Е. Шмолер - създателя на новата исто­рическа школа, изразяват особено преклонение пред пруската държав-ност и особено възхшцение от заслугата на Прусия, със силата и авто­ритета на която е създадена втората германска империя. Създаденият от Шмолер „Съюз за социална политика" изцяло одобрява и поддържа социално-икономическата политика на Бисмарк, неговия нов меркантилизъм, държавното покровителство на индустрията и засиления милитаризъм. Подчиняването на цялата икономика на Германия от „железния канцлер" на политиката му на колониализъм и засилената експанзия на немските финансови капитали също получават одобрението на представителите на новата историческа школа. Така тези икономис­ти историци изпадат изцяло на шовинистични и националистически по­зиции. Новото в новата историческа школа е, че при новия етап на световното стопанско развитие тя отразява новите нужди и задачи, поро-дени от развитието на материалните условия на живот в Германия. Ико-номистите от тази школа, също както своите предшественици, се занимават със стадиите на историческото развитие на стопанството. Но тук е засилено влиянието на един историзъм, чрез които всъщност се оценяват събитията в неисторически план, закостенели в своята неподвижност като икономически принципи и категории. Задачата на новата историческа школа е да се увековечи ролята на пруската държава, да се осъзнае необходимостта тя да бъде заздравена. Този историзъм на ме-тодологията на новата историческа школа е всъщност до известна сте­пей антиисторизъм. Това е така, защото основа на последователния ис­торизъм е разбирането, че развитието на икономическите формации е естествен исторически процес. Последователният историзъм изисква, щото всяка формация да се разглежда в нейното възникване, развитие и гибел, той изисква разкриване на качествените промени в икономичес-ката структура на обществото. С немския историзъм не е така. Той свежда развитието към чисто количествени изменения на стопанските явления и точно поради това той изхожда от представата за вечността на иконо­мическите категории (стока, капитал, частна собственост и др.). Следва да се подчертае, че в основата на изграждането на стопанските теории от новата историческа школа е положен един основен социологически принцип, а именно, че промените в стопанското развитие се опират на промените в политическата организация на обществото. С този общ принцип се извежда и теоретическата постановка, че на базата на раз-личните исторически политически организации (родови, племенни, те-риториални) се създават съответните исторически типове икономичес­ки форми и организации. Тази методология е погрешна. Политическата форма на управление не е фундамент на стопанските форми, а е тъкмо обратното - икономическата организация на производството е основа за определена политическа надстройка .

Заключение :

Развитието на икономиката в немските държавици в края на XVIII в. се отличава с едно специфично сливане между зараждащия се капитализъм и остарелите феодални икономически взаимоотношения. Възходящата промишлена буржоазия отстоява икономическите и политическите си интереси по пътя на компромиса с феодалната аристокрация. Осъществяването на първоначалното натрупване на капи­тала се извършва на висока цена поради икономическата и политическата разпокъсаност на страната. То се съпровожда с огромни за­губи на човешки труд, нищета, бунтове и репресии. Индустриализацията на националната икономика става бавно и мъчително. Тя е изисквала чудовищни усилия и се е извършвала чрез почти непосилната експлоатация на човешките ресурси във въгледобива, метало-добивната и текстилната промишленост. Изостанала, разпокъсана, почти аграрна, Германия следвало да извърви пътя си за настигане на Англия и Франция. Изложените тенденции в икономическото раз­витие на страната, неблагоприятната перспектива за участие в ико­номическата експанзия наред с по-развитите и вече индустриални страни извиква на живот немския икономически историзъм.Немската историческа школа оказва влияние върху развитието на икономическата мисъл в много страни. В Англия нейни последовате­ли са Кламф Лесли и Елвин Сейнер, във Франция - Шарл Жид и Пол Больо, в Испания - Грациени Салвини. Възгледите на представители-те на немската историческа школа имат особено влияние в САЩ. Най-важни последователи са Хенри Чарлз Кери (1793 - 1879 г.), Даниел Деимонд (1786 - 1849 г.), Александър Хамилтон (1757 - 1804 г.). В България последователи на немската школа са проф. Ив. Кинкел (1883 - 1945 г.) и проф. Г. Т. Данаилов (1872 - 1939 г.). ,