Joomla Software solutions Template

Payday loan

„Труд – основни характеристики. Същност, функции и особености на труда”

І. Трудът е естественото първо и вечно условие за възникване, съществуване и развитие на човешкото общество. Познат е до болка на човека. Всеки се труди на работното място, в къщи и приема това като неизбежна необходимост. Трудът е много странна и сложна категория, която в зависимост от възприетият подход се дефинира по различен начин. Известни са няколко подхода към изучаване на труда:

1. Семантическият (търси същността на труда, смисловото значение на думата). В древният гръцки и английски труд означава мъка, страдание на хората. В славянските езици като синоним на труд се използва работа, която произтича от роб, робство. В тълковният ни рачник труд се определя като усилие, напрежение и мъка за човека.

1. Физиологическият подход разглежда труда като обикновен енергиен разход на физическа и нервно-психическа енергия при производството на блага.
2. Дейностният подход – разглежда труда като целесъобразна дейност на хората, чрез която те задоволяват свойте потребности. Според него:

a)      Трудът е човешка дейност, монопол на човека;

b)      Трудът е целесъобразна дейност на хората, за постигане на предварително поставени цели;

c)      Трудът е икономическа работа на човека за задоволяване на определени потребности;

d)      Трудът е процес на взаимодействие между човека. Оръдията и предметите на труда, при дадена технология, организация и управление;

e)      Трудът е отношение на човека към природата. Като участва втрудов процес той трябва да се стреми да съхранява околната среда.

1. Социологическия подход разглежда труда като система от отношения, преди всичко между работещият, работодателят, групата в която участва или профорганизацията, в която членува. Друга група са отношенията на индивида към веществените елементи на производството, резултатите от труда, трудовия процес и към самият себе си като зает. Освен посочените, съществуват и отношения между хората, участващи в трудовия процес. Трудовия процес се определя като човешки труд в действие. В него човекът като използва средствата на труда, въздейства върху предметите на труда и създава полезни продукти и услуги.
2. Икономическия подход – изучава обществения труд, трудът за производство на продукти и услуги за пазара. Икономиката на труда изучава обществения труд, т.е. трудът от икономическа гледна точка. Тя обаче се съобразява и с другите подходи към него, тъй като в системата на обществения труд се запазват специфичните характеристики на индивидуалният труд. Икономиката на труда отчита и факта, че в съзнанието на хората трудът е израз на усилие, мъка, стадание, което неизбежно го изтласква на по задни позиции в ценностната система на човека. Икономиката на  трудът се съобразява и с физиологическият подход, което позволява да се определя и оцевява количеството труд и неговото възмездяване, така че тези които се трудят, да могат да го правят и за напред. Икономиката на труда отчита и факта, че той има основно предназначение да осигури необходимите срадства за задоволяване потребностите на заетите.

Трудът изълнява две групи функции: икономически и социални.

- Към икономическите се отнасят:

1. Трудът е създател на социални и духовни блага, необходими за развитие и съществуване на хората;
2. Трудът е източник на средства за задоволяване на потребностите на човека.Именно това кара хората да търсят работа и да получават съответното заплащане;
3. Трудът е фактор за развитие на икономиката, за увеличаване на икономическия потенциал на националното богатство на страната;
4. Трудът е фактор за повишаване жизнения стандарт на заетите.

-          Към социалните функции се отнасят:

1. Трудът е фактор за осъществяване на социалната политика на страната;
2. Трудът е фактор за развитие и усъвършенстване на човека;
3. Трудът е средство за себедоказване и себереализация на човека;
4. Трудът е средство за социално общуване.

Икономическите и социални функции на труда са органически свързани. По- ефективния труд води до по развита икономика, по-голямо производство на стоки и услуги, по- висока заетост, по-ниска безработица. Историята показва, че през отделни периоди делът на тези функции е различен, като най-често доминират икономическите. Напоследък все повече се приема, че трудът трябва да изпълнява пълноценно и двете си функции.

Съвременния труд има няколко особености:

- трудът се различава от останалите търговски вещи. Той не се купува и продава като другите стоки.

- трудът днес е дейност на човека като свободен гражданин. В голяма степен той се подчинява на законите на пазарната икономика.

За да се организира трудов проес е необходимо:

a)      Потребността от съответни продукти и услуги;

b)      Средства и предмети на труда;

c)      Тахнология, организзация и управление;

d)      Работна сила.

При наличие на тези условия, производството може да се осъществи от един субект или с членовете на своето семейство. В съвременните условия обаче в бошенството от случаите са необходими:

a)      Свободни хора с потенциална работна сила, които не разполагат със средства за производство и източници на доход, които осигурява желания от тях жизнен стандарт;

b)      Собственици на капитал, готови да го вложат в производството;

Тези два субекта трябва да се срещнат на пазара на труда, да преговарят и при съгласие да влязат в трудово правоотношение. В него едната страна се задължава да предоставя работната си сила за изъплнение на дадена работа за определено време и дисциплина, а другата да осигури нормални нормални условия за труд и да плаща уговореното възнаграждение. Трудът е признат за основно човешко право. Всеки човек има правото на труд, на свободно и достойно развитие, на икономическа сигурност и на възнаграждение, което осигурява съществуване в съответствие с човешкото достойнство. Нашата Конституция повелява, че гражданите имат право на труд, а държвата дъздава  условие за реализиране на това право. Всеки избира професия, място на работа в съответствие със своите разбирания, потребности и интереси. Трудът е доброволен, всеки сам решава дали да работи или не. Трудът е равноправен независимо от раса, вяра, пол. Съвременния труд е свободен, доброволен, равноправен, не е обикновенна търговска вещ и е признат за основно човешко право. Всеки има право на пълна, доброволно избрана и ефективна заетост, в съответствие с неговата подготовка. При нормални условия на труд и възнаграждение, гарантиращо достойното му съществуване