Home Икономика Равни възможности и дискриминация в труда. Условия на труд

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Равни възможности и дискриминация в труда. Условия на труд ПДФ Печат Е-мейл

Равни възможности и дискриминация в труда. Условия на труд

Равни възможности – същност

  • От гледна точка на икономиката на труда, равните възможности:

–         произтичат от признаването на труда като основно човешко право;

–         правят възможно ефективното използване на националния трудов потенциал;

–         поставят всички хора в равни условия при търсенето на заетост и професионалното им развитие;

–         подпомагат интеграцията на работниците и служителите с целите на предприятието;

–         съдействат за подобряване на структурата на заетите в предприятието и увеличаването на конкурентноспособността му;

–         премахват една от причините за възникване на социално напрежение и трудови конфликти;

–         съдействат за намаляване на текучеството.

  • Форми на проявление на равните възможности:

–         равен шанс за платена заетост;

–         равен достъп до образование;

–         равен достъп до всички длъжности;

–         равен дял в управлението;

–         равна заплата за равен труд;

–         равен достъп до социално-битово обслужване;

–         равни условия за труд;

–         равни условия на осигуряване.

Дискриминация в труда и професиите – същност

  • По определение на Международната организация на труда (МОТ), дискриминацията в труда и професиите:

–         включва всяко различие, изключване или предпочитание,

–         основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход,

–         което води до премахване или до нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите.

  • Различия, изключвания и предпочитания, които не се считат за дискриминация в труда и професиите:

–         основани на специфични изисквания за съответна длъжност или работно място;

–         целящи запазването на здравето и трудоспособността на определена категория лица;

–         засягащи лица, които са обект на законно подозрение;

–         основани на мерки от страна на законодателната и изпълнителната власт за защита на особени нужди на лица, които се нуждаят от специално подпомагане.

Позитивна дискриминация

  • Основно съдържание на позитивната дискриминация:

–         квоти, които правителствата определят,

–         за наемане на работници и служители от определени групи (лица с увредено здраве, възрастни работници и служители и др.),

–         с които, по силата на административна или икономическа принуда, работодателите са длъжни да се съобразяват.

  • Позитивната дискриминация, при определени условия, може да осигури:

–         равен шанс за платена заетост;

–         равна заплата за равен труд;

–         равен достъп до допълнителни изгоди;

–         равни условия за труд;

–         равни условия на осигуряване.

  • Позитивната дискриминация не може да осигури:

–         равен достъп до образование;

–         равен достъп до всички длъжности;

–         равен дял в управлението.

  • Позитивната дискриминация поражда проблеми при контрола за спазване на определените квоти.

Дискриминация в труда и
професиите – основни форми

  • Форми на проявление на дискриминацията в труда и професиите:

–         по пол;

–         по възраст;

–         на хора с увредено здраве;

–         на етническа основа;

–         по социален произход;

–         по политически причини;

–         на хора с обременено минало.

Здравословни и безопасни условия на труд

  • Здравословните и безопасни условия на труд са основно човешко право.
  • МОТ е посветила на този въпрос 23 Конвенции и 22 Препоръки.
  • Конвенция №155 от 1981 г. и Препоръка №164 за нейното приложение изискват:

–         всяка страна да разработи, осъществява и актуализира национална политика в областта на безопасността на труда, хигиената на труда и производствената среда, която да бъде съгласувана с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите;

–         основната цел на тази политика да бъде предпазването от нещастни случаи и увреждането на здравето в резултат и по време на работата.

  • Нормативна база за осигуряване на здравословен и безопасен труд:

–         Кодекс на труда – задължава работодателите, със съдействието на органите на изпълнителната власт, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд;

–         Закон за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – урежда правата и задълженията за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на:

  • държавата;
  • работодателите;
  • работниците и служителите;
  • лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;
  • други организации и юридически лица.
  • Нормативна база за осигуряване на здравословен и безопасен труд (прод.):

–         Единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд:

  • прилагат са за всички отрасли и дейности;
  • утвърждават се от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването – самостоятелно или съвместно;

–         Отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – отчитат отрасловата спецификация;

–         Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието – разработват се и се утвърждават от работодателя;

  • Нормативна база за осигуряване на здравословен и безопасен труд (прод. и край):

–         Защитни мерки за запазване здравето и трудоспособността на работниците и служителите:

  • задължителни изисквания към сгради и машини;
  • инструктиране и обучение на заетите;
  • статут на правоспособността;
  • специално работно облекло и лични предпазни средства;
  • безплатна предпазна храна и противоотрови;
  • ограничаване продължителността на работата в опасна среда;
  • намалено работно време;
  • допълнителен платен годишен отпуск.
  • Организация и управление на дейността:

–         Политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд:

  • се разработва, координира и провежда от Министерство на труда и социалната политика;
  • се определя и осъществява в рамките на постоянни или временни структури на тристранното сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище.

–         Министърът на здравеопазването ръководи и координира дейността по опазване и укрепване на здравето на трудещите се при работа.

  • За финансиране на дейности и мероприятия за подобряване на условията на труд се създава фонд “Условия на труд”.
  • Източници за набиране на средствата по фонда :

–         целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;

–         суми от фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване;

–         доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и от юридически лица;

–         приходи от прояви с благотворителна цел;

–         рекламна дейност.

  • Икономически методи за решаването на проблемите в областта на здравословните и безопасни условия на труд:

–         осигурителни вноски на работодателя – те са изцяло за негова сметка и размерът им се определя в зависимост от степента на професионалния риск;

–         митнически облекчения – предвиждат се при внос на оборудване, материали, измервателни средства, както и персонални и колективни предпазни средства за подобряване на работната среда;

–         данъчни облекчения – предвиждат се при производство и закупуване на средства за повишаване на безопасността и здравословността на труда.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG