Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възпроизводство на

населението и човешките ресурси –

същност, показатели, фактори, модели

Същност на възпроизводството на населението и човешките ресурси

• В човешките съвкупности, които характеризират населението и човешките ресурси, непрекъснато протичат интензивни изменения – хората:

–         стареят и умират;

–         напускат или се заселват в съответна страна (регион, населено място);

–         разболяват се, раждат се деца и т.н.

• В съответствие с тези процеси настъпват изменения в числеността и структурите на индивидите, населяващи дадена страна или регион, в тяхното възпроизводство.
• Възпроизводството на населението и човешките ресурси се разглежда в два основни аспекта – количествен и качествен.
• Възпроизводство на населението и човешките ресурси в количествен аспект
• В количествен аспект възпроизводството на населението и човешките ресурси се разглежда като: процес на непрекъснато изменение на сьвкупността от индивиди, населяващи дадена страна, регион или населено място в конкретен момент или период от време.
• Най-важните процеси, под чието въздействие се осъществява непрекъснатото изменение на съвкупността от живи индивиди, са:

–         процесите на естествено движение на населението – раждаемост и смъртност, които определят и т.нар. естествен прираст на населението;

–         процесите на механично движение на населението – миграционните движения (емиграции и имиграции), определящи т.нар. механичен прираст на населението.

• Възпроизводство на населението и човешките ресурси в количествен аспект
• От друга страна, естественото и механичното движение на населението зависят от формиралите се демографски структури – по възраст, пол, местоживеене и т.н.
• Така при равни други условия (средна продължителност на живота) интензитетът на съответните демографски процеси (в примера – смъртността) зависи от формиралите се демографски структури (в примера – от възрастовата структура на населението).
• В този смисъл процесът на възпроизводство на населението и на човешките ресурси в количествен аспект трябва да се разглежда като специфично взаимодействие между демографски процеси и демографски структури.

Основни показатели, характеризиращи естественото движение на населението

• Основният демографски процес – раждаемостта, обикновено се характеризира с няколко най-важни показателя, а именно:

–         Общ брой на живородените деца за период най-често от една година.

–         Общ коефициент на раждаемост – показва броя на живородените деца, падащи се на 1000 жители от населението, като обикновено за изчислява за период от една година.

–         Коефициент на плодовитост на родилните контингенти – брой на живородените деца, падащи се на хиляда жени във фертилна възраст (обикновено от 16 до 49 години) за периода.

–         Тотален коефициент на фертилност (интегрална фертилност) – показва средния брой живородени деца на една жена за целия фертилен период.

• Раждаемостта като демографски процес зависи преди всичко от фертилното поведение на населението в отделните страни и региони. То се обуславя от редица фактори:

–         икономически фактори – равнище на икономическо развитие и жизнен стандарт, които като правило са обратнопропорционални на броя на раждани и отглеждани деца;

–         социално-психически фактори – особености на националната ценностна система, религиозни убеждения, сексуална и обща култура, равнище на здравеопазване, състояние на системата за социална защита и др.;

–         възрастово-полова структура на населението – общият коефициент на раждаемост зависи от относителния дял на родилните контингенти спрямо населението, възрастовата структура на самите родилни контингенти и т.н.

• Другият основен демографски процес – смъртността, обикновено се характеризира с няколко по-важни показателя:

–         Брой на починалите лица за определен период, най-често една година.

–         Общ коефициент на смъртност – брой на починалите лица, падащи се на 1000 жители от населението за определен период.

–         Средна продължителност на живота (вероятна продължителност на бъдещия живот) – брой години, които може да доживее средно един човек, роден през съответната година.

–         Детска смъртност – брой на починалите деца до навършване на една година, падащи се на 1000 живородени деца през периода.

–         Средна възраст на населението, измерена в години към даден момент или за даден период.

• Смъртността като демографски процес зависи най-общо от условията на живот в съответната страна или регион. Те зависят от следните групи фактори:

–         параметрите на жизнената среда – климат, особености на въздуха, почвите, водите и т.н.;

–         особеностите на жизнената дейност, в това число и на труда – риск за здравето и живота, специфични условия, при които се развиват съответните дейности и др.;

–         състоянието на системата за здравеопазване;

–         здравната и хигиенната култура на населението;

–         нервнопсихическото напрежение, свързано с особеностите на жизнената дейност;

–         специфични фактори – войни, епидемии, природни катаклизми, национални особености, религиозни убеждения и пр.

Естествен и механичен прираст
на населението

• Равнищата на основните демографски процеси – раждаемост и смъртност, предопределят естествения прираст на населението.
• Последният се формира като разлика между:

–         общия коефициент на раждаемост и

–         общия коефициент на смъртност

за съответния период (най-често една година).

• Миграциите (емиграция и имиграция) оформят механичното движение на населението и неговия механичен прираст.

Теория за демографския преход

• Когато се разглежда въпросът за възпроизводството на населението, определен интерес представлява и теорията за т.нар. “демографски преход”.
• Демографският преход характеризира специфични тенденции на процесите на естествено движене на населението и неговия естествен прираст.
• Демографският преход има три фази:

–         първа фаза – висока раждаемост, висока смъртност и нисък естествен прираст;

–         втора фаза – все още висока макар и намаляваща раждаемост, рязко намаляваща смъртност и висок естествен прираст;

–         трета фаза – рязко спадаща раждаемост, ниска смъртност и нисък естествен прираст.

Демографски структури на населението

• Половата структура зависи от раждаемостта, смъртността и миграционнитe движения при двата пола.
• Възрастовата структура:

–         зависи от: естествения прираст, миграциите и продължителността на живота при двата пола;

–         влияе върху: възпроизводството на населението, количеството и качеството на трудовите ресурси.

• Относно брачната структура на населението може да се отбележи, че у нас тя е достигнала своя критичен минимум.
• Класова и професионална структура – зависи от секторната и отрасловата структура на икономиката и на собствеността.
• Етническа и религиозна структура на населението.
• Основни тенденции в развитието на демографските процеси и структури в България:

–         депопулация на страната;

–         застаряване на населението;

–         влошаване на неговата възрастова структура.

• В бъдеще се очертават проблеми, свързани с:

–         ограничаването размера на трудовите ресурси в страната и техния възрастов състав;

–         възрастовата зависимост и особено увеличаване дела на хората от третата възраст;

–         простото възпроизводство на населението в трудоспособна възраст поради намаляването на лицата под трудоспособна възраст.

Възпроизводство на населението и човешките ресурси в качествен аспект

• В качествен аспект възпроизводството на населението и на човешките ресурси се третира като: процес на непрекъснато формиране и изменение на качествата на индивидите, населяващи съответната страна, регион или населено място в конкретен момент или период.
• Основните моменти на този процес могат да се разглеждат в две направления:

–         образователно-квалификационно равнище на населението и човешките ресурси;

–         здравословно състояние на населението и човешките ресурси.

Основни показатели за измерване качеството на човешките ресурси

• Качеството на човешките ресурси се измерва с пакет от показатели. Най-важни сред тях са:

–         образователно равнище на населението по степен на завършено образование;

–         обхват на децата и младите хора в основното, средното и висшето образование;

–         съотношение между учители и ученици;

–         натрупан брой години образование на човек от работоспособното население;

–         заболеваемост – обща и по причини;

–         очаквана продължителност на живота;

–         процент на детска смъртност и т.н.