Joomla Software solutions Template

Payday loan

Трудов пазар - същност, възникване. Фактори на търсенето и предлагането.

Пазарът на който обект на покупко-продажба с специфичната стока труд. Той е абстрактно място, където се срещат от една страна работникът със своята стока труд, а от друга - купувачът - ра­ботодателя и се договарят за цената, за  условия-та на работа и работникът се задължава да спазва определени изисквания.

Трудовият пазар с една чест от интегралния пазар /или по-точно от пазара па стоки и услуги/. Възникване : - за да възникне трудов пазар са необходими следните предпоставки:

1. Свободният работник, който е притежател на стоката труд;

2. Работодателят, под формата на физическо или юридическо лице, който притежава останалите фактори за производството;

3. Наличието на необходимата информация за работодателите и работниците. Тези три предпоставки обуславят наличието на трудов пазар.

На трудовият пазар могат да възникнат най-общо 3 хипотези, като се вземе в предвид съвкупно-то D и съвкупното S :

- когато съвкупното D съвпада със съвкупното S, т.е. съдействува равновесие;

- когато съвкупното D e по-голямо от съвкупно­то 8,т.е. Работодателите търсят повече работна сила от колкото се предлага и има дефицит на сто­ката труд;

- когато съвкупното S e по-голямо от съвкупното търсене..

Фактори, който определят търсенето и предлагането на стоката труд. Фактори, който оказват влияние върху търсенето :

1. Тепа развитие на производството /екстензивно или интензивно/. При екстензивното - увеличаване производството, но присъщото технологично равнище. Когато то се осъществява в дадена държава означава, че се увеличава търсенето на труд. При интензивното - чрез смяната, усъвършенстването на технологиите. Тук потребността от труд се изразява в две направления. От една стра­на се съкращават работни места, но в същото вре-ме новите технологии се нуждаят от нови работници. Интензивният тип производство води до намаляване търсенето на един вид труд и до увеличаване търсенето на по-качествен труд.

2. Развитието на дадената икономика, на какъв етап се намира. Когато дадена икономика се разширява, търсенето на труд се увеличава. Търсенето на работна сила, при равни други усло­вия зависи от няколко други фактора:

1) еластичността на търсенето на стоките и услугите;

2) възможността да се заменят разходите за труд с разходи за капитал;

3) еластичността в предлагането на други фактори на производството.

Фактори, влияещи върху предлагането на рабо­тна сила :

1. До колко човекът е принуден да предлага своята стока труд. Дали той да се самонаеме или да пре­дложи своята стока труд и на каква цена.

2. Състоянието и развитието на населението. За предлагането на труд имат значение две основни направления - население в трудоспособна възраст и активно население. Разликата между двете формира трудоспособното население.

№ 2 Видове трудови пазари. "Идеални" и реален пазар.

Условия за "идеален" трудов пазар, т.с. пазар на стоката труд :

1. Да има много продавачи и купувачи

2. Те да не се обединяват в някакви сдружения и :/

3. Да няма фиксирани цени на труда

4. Да съществува широка, всестранна, неограни­чена информация за търсещите труд и отдаващи­те труд.

5. Всички работни места да се заемат чрез пазара

6. Всички контрагенти свободно да влизат к изли­зат от пазара

7. Да няма никаква дискриминация по пол, въз­раст, религия и др.

8. Единствената доминанта, определяща стоката труд да бъде единствено работната заплата.

Реален трудов пазар е този, който се различава но голяма част от изброените условия. Идеален трудов пазар няма. Всеки пазар е реален. Сегментиралото на трудовия пазар може да бъ­де разграничено и по други критерии- Трудовият пазар може да бъде : вътрешен и външен. Когато се говори за вътрешен трудов пазар се има в предвид голямата динамика в технологиите, организацията води до излишни работни места и всяко свободно работно място се заема от човек от фирмата.

Външен трудов пазар е този, който е извън фир­мата.

Освен това разграничаваме : първичен и втори­чен трудов пазар. Вторичен трудов пазар - сто­ката труд е втора категория, т.е. това е пазара за традиционните, които имат по-ниско равнище и търсенето е по-ниско. Тези пазари имат открит характер и голяма мобилност.

Първичен трудов пазар - тук се отнася специалния трудов пазар, където се О и 8 труд на високо ква­лифицирани специалисти. Това се т.нар. закрити професионални пазари. Тук попадат дилари, ком­пютърни специалист, т.е. Високо квалифицирани специалисти. Тези пазари ще имат все по-голямо бъдеще.

№ 3 Регулиране на трудовия пазар.

Именно проблема за високата социядно-икономическа цена на безработицата, постави с голяма острота проблема за регулиране на трудовия па­зар и тези подходи са:

1. Той е характерен за централно-плановата иконо­мика • базира се на схващането за пълна заетост и схващането, че тя може да бъде ефективна и това може да се осигури от държавните планове с из­ползване на административни механизми.

2. Той е характерен за свободното, модерно пазар­но стопанство - главният инструмент за регулира­не на ТП са икономическите механизми.

В теорията и практиката, тези два подхода не са изцяло прилагани. Основни концепции за регулиране на ТП:

1) Класическата школа приема, че ТП като част от другите пазари е пазар, който може да бъде регу­лиран главно от О и 5. При този вид регулиране главният регулатор с цената. Ако цената на труда нарасне, то тогава работодателите ще се въздър­жат от купуване на стоката труд и търсенето ще намалява, докато се изравни с предлагането и об­ратно. Трудовият пазар може сам да се регулира и намеса от вън е нецелесъобразна и ненужна. При ситуация на намаляване на цената, заетостта ще намалява- Тук съществуват две хипотези:

- цената на работната сила може автоматично и сравнително бързо да реагира на промяната в съо­тношението между D и S;

- при ниска цена на работната сила хората ще се откажат да предлагат своя труд, ако тя не ги удов­летворява (това не винаги е така, защото ако работната заплата е единственият им доход те ще са съгласни да се трудят и на по-ниска цена.)

Теорията на класиците за автоматично и бързо регулиране на ТП чрез D и S е една чиста абстракция, която в обществото не работи.

2) Кейнс и неговите привърженици - те са първите, които застъпват позицията за намеса на дър­жавата в регулирането па пазара и в частност на ТП. Основни постулати:

а/цената на труда не може да се изменя произволно, а е резултат от множество фактори (не единствено от съотношението между D и S):технология инвестиции н други икономически фактори. Синдикатите също оказват натиск върху цената на работната сила.

б/ причината за безработицата не да бъде високата цена на труда. Основната причина е нис­кото равнище на ефективното търсене на сила (развива се когато ефективното търсене на работна сила намалява).

Именно на основата на тези постулати Кейнс стига до взвода, че цената на труда не може да ре­гулира ТП, а се препоръчва да се намесват външ­ни сили на него като влиянието трябва да е върху D й S на стоковия пазар.

3) Монетаристи - и те като Кейнс възприемат, че цената на труда не се влияе изключително от съот­ношението на D и S. ТП не разполага със свои вът­решни саморегулатори и трябва намесата да дойде от вън и това е количеството пари в обръщение. Границата за регулиране на ТП е естественото рав­нище на безработица, т.е. външните регулатори трябва да действат докато се стигне до това рав­нище, т.е. до ефективната заетост.

4) Институционалисти - те считат, че единствено анализите на заетостта в отделни регион, отрасъл и т.н. могат да разкрият полето на възможните инструменти, чрез които може да се повлияе на D и S, така че да се придобие относителна баланси­раност между тях и да се регулира ТП.

Тези различия в тезите за регулиране на ТП обу­славят и различната практика на държави, синди­кати и т.н.

Система от активни действия на държавата в определени направления, с цел постигане на рав­новесие между D и S на стоката труд;

* политика на държавата за стимулиране на ико­номическия растеж;

* насочване на технологичното развитие;

* развитие ма неформалния сектор, на малките я средни предприятия;

* политика за относително равномерно разпреде­ление на работната сила по регионални пазари;

* разработването и реализирането на обществени инвестиции;

* разработване и осъществяване политика на зае­тост на лица, неравностойни по условия спрямо други хора;

* развитие на международно икономическо сът­рудничество;

* ефективно функциониране на институциите на 111 - политика за намаляване на работното време, намаляване на работната седмица.

№ 4   Характеристика на трудовия пазар в България

Няма държава, която да не регламентира усло­вията за наемане и предлагане на труд, по съде­бен, изпълнителен и законодателен път.

Изпълнителната власт /Министерският съвет/ -субектът е Министърът е неговия екип. За ТИ Това с Министерство на труда и социалната по­литика /МТСП/. Функциите му се отнасят преди всичко до формирането и провеждането на со­циална политика /политика по труда/. Друга ос­новна задача е МТСП да организира изгражда­нето дейността на Т.П.; да осъществява квали­фикацията и преквалификацията; да предлага мерки за регулиране процесите на трудовата ми­грация и да осъществява защита на Т.П.

Националната служба по заетост /НСЗ/ - тя е вторият орган на ТП. Това е държавна система за организация, координация и контрол на дей­ността по трудовата заетост, защита на безрабо­тните лица.

Към НСЗ се формират фондове за безработните лица - фонд ПКБ. НСЗ сключва споразумение за внос на чуждестранна работна сила, както и за износ на българска работна сила.

Към НСЗ има изградени Регионални служби по заетостта /РСЗ/, които имат задачата да анали­зират, изследват, проучват тенденциите на реги­оналните трудови пазари. Те прогнозират ТП. и разработват регионална политика по профе­сионалната политика по квалификация и пре­квалификация. Те са и консултантите на бюрата по труда.

Освен тези държавни институции има и частни посреднически звена, които с оглед печалба, ока­зват посреднически услуги на хората, които ис­кат да предлагат своята стока труд.

Международната организация на труда още през 1949 година, със специална конвенция препоръ­чва дейността по обслужване на безработните лица, да бъде извършвана само от държавни институции.