Joomla Software solutions Template

Payday loan

Аз избрах темата за състоянието и тенденциите на трудовия пазар в България, защото се отнася до моята родна страна и пряко засяга всеки един човек, който е тръгнал да изкарва сам прехраната си и да осигурява своето съществуване, отдавайки под наем своята работна сила и получавайки срещу това съответното трудово възнаграждение.

В продължение на повече от 10 години трудовият пазар в България търси своя облик. Неопределеността на икономическите реформи, непоследова-телността на провежданата политика поставят на изпитание възможността за създаване и развитие на високоефективен трудов пазар, който да подпомага и облекчава мъчителния процес на приспособяване към новите трудови условия, на професионална адаптация и преквалификация, на намиране на нови работни места или на предприемане на самостоятелни стопански дейности.

Използваните източници на информация са книгите:

• “Трудовият пазар в България” на Искра Белева
• “Заетост и пазар на труда” на Лалко Дулевски
• “На пазара на труда в България” на Катя Владимирова
• Статистически справочници “Заетост и безработица” на Националния статистически институт.

Пазарът на труда е икономическо пространство, в което се намират и преговарят две големи групи:

а) работодатели, които търсят работна сила

б) наемни работници, които търсят работни места

Трудовият пазар може да се разглежда и като съвкупност от правни норми, принципи, правила, изисквания, процедури, институции, които осигуряват намирането на работна сила или желани работни места.

В резултат на особеностите на извършваните трансформации в икономиката пазарът на труда в България има следните характерни черти:

• Силно изразено неравновесие на търсенето и предлагането на труд както в глобален мащаб, така и по отношение на отделните му сегменти. Неравенството има трайни икономически последици.
• Връзките и зависимостите в трудовия пазар са все още под влиянието на инерционните въздействия в икономиката. Нарастването на работната заплата проявява висока инерционност, същото е характерно и за редукцията в заетостта. Цените са един от основните фактори, определящи динамиката на заплатите.
• Пазарът на труда се развива като нехомогенен организъм, в който са налице тенденции на обособяване, сегментиране на отделни негови елементи. От друга страна, забелязват се признаци на фрагментиране на отделни групи или категории от работната сила. Към характеристиките на трудовия пазар се добавят още неговата относителна либерализация, неадекватна институционализация и ниска степен на гъвкавост.
• Развитието на трудовия пазар в България показва тенденция на трайно оформяне на рискови групи. Това са групите на жените, младежите, дългосрочно безработните, хората в намалена трудоспособност и някои етнически групи, които по редица признаци са поставени в по-неблагоприятно положение, губят конкурентни позиции и постепенно се оказват изтласквани от пазара на труда.
• На макроикономическите ефекти на инвестициите в работната сила следва да се гледа като на важно решение за излизане от кризисното състояние. Същевременно сегашното развитие на трудовия пазар оказа наличие на елементи на неравнопоставеност на някои категории на работната сила по отношение на равния достъп до инвестициите в човека.
• Изследването на резултативните величини и зависимости на трудовия пазар по отношение на работната заплата показва, че динамиката й слабо корелира с темповете на БВП и промишленото производство и нейният принос в брутната добавена стойност намалява. Също така се наблюдават процеси на засилено диференциране и фрагментиране на трудовия пазар от гледна точка на заплащането на труда.

Всички изброени негативни и специфични особености на развитието на трудовия пазар в България, взети в своята съвкупност, свидетелстват за все още ниска степен на развитост на трудово-пазарните отношения и имат за резултат редица негативни макроикономически последици. В най-общ глобален план тези последици се изразяват в нерационално използване на трудовите ресурси на обществото, изкуствено създаване на икономически и социални гета и засилваща се демотивация за тяхното реално качествено усъвършенстване.

Основна характеристика на трудовия пазар е съотношението между търсенето и предлагането на работна сила. Понятието работна сила отразява реалната стока на трудовия пазар.

Предлагането на работна сила се предопределя от състоянието и движението на населението между трите основни групи хора: заети, безработни и друго (икономически неактивно) население.

Съвкупното предлагане на труд определя количеството, броя на икономически активното население, работната сила, която през дадения период е заета или търси заетост, предлага своя труд. Това е онова количество то хора, които могат и желаят да се трудят при съществуващото към момента трудово възнаграждение.

Индивидуалното предлагане на труд се определя от решението, което взема всеки трудоспособен гражданин по отношение на икономическата си активност; предпочитаната продължителност на работния ден, седмица; равнището на образование, професионална квалификация.

Търсенето на труд, броят и структурата на предлаганите свободни работни места са също много динамични, непрекъснато се променят под влияние на редица конкретни фактори като: конюнктурата на стоковия пазар, взаимозаменяемостта между труда и капитала, цената на труда и други. Търсене на труд има, когато са налице свободни работни места, незаети длъжности, породени от необходимостта за заместване на напуснали организацията по една или друга причина и когато се разширява производството, дейността и количеството на вече заетата работна сила е недостатъчно за увеличеното търсене на съответния стоков пазар.

Важно е да се има предвид, че не всички, които предлагат своя труд, т.е. търсят работа, както и не всички свободни работни места, са регистрирани официално в съответните институции на пазара на труда, в държавните служби по заетостта.

Търсенето на труд се формира от различни стопански и нестопански организации, от работодателите. Предлагането на труд се формира от трудоспособното население на страната, което желае да работи и активно търси заетост.

Цената на труда се предопределя от равновесието, степента на несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда. Основен елемент на цената на труда, а оттам и на трудовия пазар, е работната заплата. Това е трудовото възнаграждение, което получава работникът за положения труд. Трите основни механизма на формиране на работната заплата, които до голяма степен детерминират нарастването, различията и относителната структура на заплатите в отделните сектори, са:

¨    децентрализирано договаряне в стопанските предприятия от държавния сектор

¨    нормативно определяне на заплатите в бюджетната сфера

¨    определяне на заплатите от работодателите в частния сектор

Освен това, интервенцията на държавата чрез прилагането на регулиращи средства е изключително силна.

Безработицата и заетостта са двете основни съставки на едно цялостно явление – пазара на труда. В края на юли 1990г. за пръв път (след 1944г.) официално бяха регистрирани безработни в страната, чийто брой беше около 30 000. За период само от 6 месеца (до края на януари 1991г.) броят на регистрираните безработни се увеличава почти 2,5 пъти. В края на 1991г. безработните са вече 419 000, а за периода 1992 – 2000г. като цяло безработицата се увеличава. Равнището на безработицата се начислява по два показателя: абсолютен брой на безработните относителен дял на безработните към икономически активното население, и се определя чрез административна система или чрез периодично провеждани статистически наблюдения. Според данните на Националния статистически институт, заетостта и безработицата за периода юни 1997 – юни 2000г. имат следните стойности и тенденции на развитие:

Икономическа активност, заетост и безработица на населението:

1. Основни резултати от наблюденията на работната сила през месец VI.1997г. и основни промени от XI.1996г. до VI.1997г.:

¨    икономически активните лица са с 5,6 хиляди повече (3581,8)

¨    броят на текущото икономически неактивно население намалява с 5,5 хиляди (до 3321,6)

¨    общият брой на заетите нараства с 5 хиляди (до 3090,4) – 44,8%

¨    коефициентът на безработица остава непроменен – 13,7%

Заети лица през месец юни 1997г. и промени за периода юни 1996 – юни 1997

Данните от таблицата показват, че заетостта при мъжете е по-голяма отколкото при жените, но разликата не е особено голяма. Третата и четвъртата колонки от таблицата показват промените за посочените периоди в хиляди. Наблюдава се намаляване броя на заетите, като то е значително по-голямо при жените, отколкото при мъжете – за периода VI.1996 – VI.1997г. Но за периода XI.1996 – XI.1997г. се наблюдава като цяло увеличаване на заетите с 5 хиляди, като при жените броят на заетите намалява с 0,6, а при мъжете се увеличава с 5,6.

2. Основни резултати от наблюдението на работната сила през м. III.1999г. и основни промени от XI.1998 до III.1999г.:

¨    икономически активните лица са с 94,3 хиляди по-малко (3382,5 хил.)

¨    броят на текущото икономически неактивно население нараства до 3507,2 хил.

¨    общият брой на заетите се намалява със 76,5 хил. (2844,2 хил.) – 4,3% от населението на 15 и повече години, като са заети 45,4% от мъжете и 37,5% от жените

¨    равнището на безработица остава  почти непроменено. За месец март коефициентът за безработица е 15,9% от икономически активното население

3. Основни резултати от наблюдението на работната сила през VI.1999г. и основни промени от III.1999 до VI.1999г.:

¨    общият брой на заетите се увеличава със 126,6 хил. (2970,8 хил.) – това са 43,1% от икономически активното население, при мъжете – 47,6%, а при жените – 39%

¨    коефициентът на безработица намалява то 15,9% на 14,1%. При мъжете – от 16,2% на 14%, а при жените – от 15,5% на 14,1%

Заети лица през VI.1999 и промени за периода VI.1998 – VI.1999г.

Таблицата показва, че броят на заетите мъже отново е по-голям от броя на заетите жени, но разликата отново не е голяма. За периода III.1999 – VI.1999г. се наблюдава положителен темп на промяната на заетите лица, като увеличаването на заетите лица при мъжете е по-голямо от увеличаването при жените. Като цяло, обаче, за периода VI.1998 – VI.1999г. се наблюдава отрицателен темп на промяната на заетите лица, който е по-голям при жените.

4. Основни резултати от наблюдението на работната сила през VI.2000г.:

¨       през VI.2000г. работната сила е 3431,4 хил., от които 1838,2 хил. (53,6%) мъже и 1593,2 хил. (46,4%) жени. В сравнение с VI.1999г. икономически активните лица намаляват с 26 хиляди.

¨       икономически активните лица са 49,8% от населението

¨       коефициентът на заетост през VI.2000г. е 41,7% при 39,7% през III.2000г. и 43,1% през VI.1999г., което показва увеличение броя на заетите в сравнение с III.2000г., но в същото време намаление спрямо VI.1999г.

¨                                                                                                                                                                                                                                                                                                            безработните са 16,3% от икономически активното население (при 18,5% през месец III.2000г. и 14,1% през месец VI.1999г.). данните показват намаление на безработните в сравнение с III.2000г. и увеличение спрямо VI.1999г.

¨                                                                                                                                                                                                                                                                                                            икономически неактивните лица са 50,2% от населението

Коефициенти на заетост и безработица през периода III.1995 – VI.2000г.:

коефициентът на заетост показва силни колебания – резки намалявания и увеличавания през този период. Най-висок е през VI.1996г. и VI.1998г., а най-нисък – през III.2000г.

¨                                                                                                                                                                                                                                                                                         коефициентът на безработица показа по-стабилно поведение, като се колебае около едни и същи проценти. Най-висок е през III.1995г., а най-нисък – през VI.1996г. и VI.1998г.

Анализът на състоянието на трудовия пазар, на неговата еволюция, на въздействието на външни фактори върху този пазар – макроикономическа среда и демографски параметри – позволяват да бъдат очертани следните основни тенденции в развитието му в краткосрочен и дългосрочен план:

Първо. Динамиката на заплатата в страната пряко зависи от динамиката на БВП. Устойчивото създаване на нови работни места и увеличаването на заетостта са възможни при стабилен икономически растеж със средногодишни темпове над 2%.

Второ. Генерирането на заетост то икономическия растеж следва да бъде заложено като елемент в стратегията на икономическото развитие.

Трето. Нови работни места и заетост следва да се създават в перспективни отрасли, конкурентноспособни с продукцията си на международните пазари.

Четвърто. Акцентът в трудовата политика следва да бъде поставен върху рационалността и ефективността на използването на трудовите ресурси. Трябва да се разчупи държавния монопол в заетостта и ограничителните действия на държавната намеса.

Пето. За контрола над използването на трудовите ресурси и за тяхната защита е необходима нова и безкомпромисна нормативно-законова уредба.

Шесто. Децентрализираното договаряне и регулиране на работната заплата генерират негативни социално-икономически ефекти. Те се изразяват в:

силен спад на реалната работна заплата

¨                                                                                                                                                                                                                                                                                                            значителна диференциация в заплащането на труда между отделните сектори на икономиката

¨                                                                                                                                                                                                                                                                                                            забавяне преструктурирането на относителните заплати в зависимост то производството и ефективността и други

Седмо. Производителността на труда не оказва съществено влияние върху растежа на заплатите.

Осмо. Работната заплата не е източник на инфлацията.

Девето. Разходите за образование са тясно свързани с динамиката на БВП.

Десето. Относително нисък е делът на разходите за квалификация и преквалификация на безработните.