Joomla Software solutions Template

Payday loan

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 

1. Въведение
   1. Човешки капитал и човешки ресурси – същност, значение, източници.
   2. Човешки капитал

I.1                                                                  Концепция за човешкия капитал

I.2                                                                  Инвестиционен процес в човека

I.3                                                                  Амортизация на човешкия капитал

I.4                                                                  Човешки капитал и познание

I.5                                                                  Човешкия капитал – важен ресурс в обществото

1. Човешки ресурси

1. Социално-икономически анализ на настоящата ситуация в областта на човешките ресурси.
   1. Икономически растеж и производителност на труда.
   2. Население и демографски процеси.
   3. Образование и обучение.

3.1   Образователен профил на населението.

3.2   Обхват и степени на образование.

3.3 Качество на основното и средното образование.

3.4    Оптимизиране на училищната мрежа.

3.5   Професионално образование и обучение   през целия живот.

3.6 Бъдещо развитие на образованието и обучението в България.

1. Пазар на труда.

4.1    Икономическа активност.

4.2    Заетост.

4.3    Безработица.

4.4    Уязвими групи на пазара на труда.

4.5  Регионални аспекти в развитието на па-зара на труда.

1. Доходи и равнище на бедност.
2. Социално включване.
3. Здравеопазване.
4. Култура.
5. Равни възможности между мъжете и жените.
6. Политики в областта на човешките ресурси.

10.1. Политика на пазара на труда.

10.2. Политика на доходите.

10.3. Политика на образованието, обучението и науката.

10.4. Политика в областта на социалната защита.

10.5. Политика в областта на културата.

1. SWOT анализ – на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.

1. Стратегия, приоритети и принципи в развитието на човешките ресурси.
   1. Стратегия на развитие на човешките ресурси.
   2. Принципи на развитие на човешките ресурси.

2.1 Осигуряване на равенство между поло-вете.

2.2 Иновации и прилагане на политики (mainstreaming).

2.3   Принцип на партньорство и овластяване.

2.4   Трансгранично сътрудничество.

1. Сфери на действие по отношение на ромската общност.

3.1. Кратка характеристика на ромската общност.

3.2. Държавна политика спрямо уязвимите етнически малцинства.

3.3. Проблеми на ромите в контекста на решаването на основните задачи на развитието на човешките ресурси.

1. Заключение

1. II. ВЪВЕДЕНИЕ

Развитието и управлението на човешките ресурси е национален и социален приоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на комплексна, целенасочена и последователна правителстена политика, както и обединение и координиране на действията на органите на властта, институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво.

Известно е, че икономическите, социалните, културните и други постижения на много страни се дължат най-вече на високата степен на образованост и квалификация на населението и доброто здравеопазване на техните народи. В същото време известни са и примери, които показват, че дори човешките ресурси да притежават необходимите количествени и качествени характеристики за реализация на възходящо икономическо развитие, те не са в състояние да осигурят автоматично желания икономически и социален птрогрес. Те могат да изиграят своята важна роля единствено в съчетание с другите фактори, оказващи влияние върну икономическото развитие.

Именно поради това е необходима активна държавна политика, която да осигури това съчетание и подходящите условия за действие на комплекса от фактори. Тя трябва да бъде насочена към създаването на икономическа, социална, институционална и културна среда, която наред с образователната, квалификационната и здравословна среда, да създадат подходящ климат за развитие на човешкия капитал. В процеса на интеграция на България към Европейския съюз и в условията на глобализация тези условия стават все по-необходими и в известна степен задължителни за осъществяване на стратегията и политиката на догонващо икономическо развитие.

Формирането на човешкия капитал е сложен и продължителен процес, който трябва да бъде управляван в съответствие с принципите на държавната политика, насочена към човешките ресурси. Последните трябва да бъдат способни да понесат предизвикателствата на времето и същевременно да станат решаващ фактор за икономическия просперитет. Необходимостта от дефиниране на понятията "човешки капитал" и “човешки ресурси” е продиктувана от особената им важност за социално-икономическото развитие. Тяхното значение и роля в рамките на прехода в България бяха осъзнати при подготовка на редица документи на национално равнище и особено във връзка с подготовката на документите по присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Връзката между човешкия капитал, човешките ресурси и икономическото развитие е тврде тясна и в известен смисъл двупосочна. Инвестициите в човешки капитал са основополагащи и определящи за насоките и динамиката на развитие на човешките ресурси. Техният обем и насоченост е от първостепенно значение за формирането на човешки ресурси, които да отговарят на съвременните изисквания.

В икономиката базирана на знанието, съобразно целите, поставени от сесията на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. за по-конкурентноспособна и динамична икономика, основана на знанието, човешкия капитал и неговият най-важен компонент – образованието и обучението – се превръща в основен фактор на икономическото развитие. В новите социално-икономически условия, високото качество на човешкия капитал е в основата на повишаване конкурентноспособността на икономиката.

Концепциата за пожизнено обучение на хората е задължително условие за увеличаване на човешкия капитал, повишаване на неговото качество и ефективното му използване. През последните години функцията по управлвнието на човешките ресурси се трансформира в управление на човешкия капитал. Развитието и усъвършенстването на човешкия капитал трябва да стане обект на внимание както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса. Интересът е еднопосочен и е пряко свързан с инвестициите в човешки капитал за постигане на ускорено икономическо развитие и повишаване конкурентноспособността на икономиката.

В тази смисъл, инвестициите в човешкия капитал трябва да бъдат обект на дългосрочно планиране, в което да се отразява виждането за икономическото развитие в средносрочен и дългосрочен аспект, Краткосрочните инвестиции под формата на курсове за квалификация, спорадично финансиране в областта на здравеопазването и други рвеменни инвестиционни решения не носят желания резултат. Инвестициите в човешки капитал трябва да са резултат от прилагането на дългосрочна политика и да се насочват в образованието, здравеопазването, науката, културата и др., които имат най-пряко участие във формирането на човешки ресурси.

II. ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ – СЪЩНОСТ, ЗНАЧЕНИЕ, ИЗТОЧНИЦИ

1. Човешки капитал.

1.1. Концепция за човешкия капитал.

Теорията за човешкия капитал се е зародила още при възникването на класическата икономическа теория през 18 век. Първоначалното натрупване на индустриалния капитал дава мощен тласък на социалното познание, от което произлиза икономическата наука. В началото на индустриалното производство живата физическа сила просто се замества от машината като източник на енергия, а по-късно и като заместване на функция.

Пръв Адам Смит в “Богатството на народите” прави гениалната догатка чрез аналогията между инвестицията във физически капитал и вложенията на икономически ресурси за повишаване на квалификацията на работната сила. Когато се инвестира в машини, твърди Смит, очакването е да се увеличи брутната печалба. Когато се изразходват средства за подобряване качеството на работната сила, целта отново е същата, т.е. осигуряване на повече прираст макар и чрез вложения в човека.

Човешкият капитал е израз на въздействието върху първоначалния човешки материал, с което се постига ново качество на труда като факторна услуга. Всяко такова въздействие умножава човешките сили, развива опита и променя производителността.

Като феномен човешкият капитал се е появил много преди познанието да се е произнесло за него. За да можем да изясним по-добре човешкия капитал е нужно да се изяснят свойствата на живата човешка личност. Той е неотделим от нея и много често те са идентични, защото основната форма на човешкия капитал е самият индивид.

На хората са присъщи натрупването и предаването на опит и познания както и акумулацията на тези ресурси във времето. Те са в същото време символите на просперитета на човешката нация. По своята дълбока природа човешкият капитал се представя като субстрат от знание, компетентност, умение, мотивация, здраве и опит, но той се придобива в рамките на жизнената дейност на индивидите.

По принцип всеки човек е уникален. Той има вродени качества, наследствени характеристики, заложби, предопределения в областта на физиологичния и интелектуалния статус. М.Фридман твърди, че наследствените характеристики на индивида са по-важни от наследяването на богатство по родствена линия. Така човешкият капитал не само се идентифицира с отделния човек, но той може да изразява и собственото му самодвижение като процес на развитие.

При изучаване  на човешкия капитал като специфична негова черта трябва да бъдат включени и някои естествено научни характеристики на населението. Те се отнасят до пола, възрастта, психичното, нравственото и социалното здраве, запазването на наличния генетичен фонд като богатство, предпазването от израждане и други дегенерации на човешката среда. Общото и специализираното обучение на работното място или самообучението формират съответно общ и специфичен човешки капитал. Това се осъществява на равнище базова организация и може да бъде както формално, така и неформално. Инвестиционният процес притежава тези две възможни характеристики и по принцип е груба грешка инвестиционните програми да се свеждат само и единствено до формално образование.

1.2. Инвестиционен процес в човека.

Като базова категория капиталът е фактор на производството, получен в резултат от предшестваща дейност на хората, който може да осигури прираст в процеса на своето функциониране. Формирането на капитала преминава през свои вътрешни стадии и метаморфози. Общата формула на капитала е умножено или умножаващо се богатсво.

По отношение на човешкия капитал нещата са аналогични, само че имат друг обект на акумулация и на прираст, който е свързан с живия индивид. За него са характерни акумулационни процеси и прираст, което го прави аналог на капиталова структура от особен вид. Тук аналогията с физическия капитал по принцип е възможна дори наложителна, защото става дума за процеси, които имат сходни характеристики.

Аналогия в случая е, че и в двата варианта е налице някакво въздействие, което осигурява нарастване и прираст на съответния ресурс. В първия са физическите елементи на капитала, на индустриалния капитал в частност, а по отношение на човешкия капитал е въздействие върху първоначалния човешки материал. Винаги, когато наличния човешки материал е обект на въздействие, та дори и акумулиране на опит от самия живот, става въпрос за формиране на човешки капитал. Индивидът е субстрат на богатство, и то от висш порядък, защото акумулационните процеси тук водят до развитие на интелекта, който е в основата на всички останали продукти на човешката дейност. Въздействието върху тази налична субстанция също е изразходване на ресурси – парични, интелектуални, физиологични, времеви и други, които олицетворяват или изразяват богатството под различна форма. Целта отново е в резултат от последващото въздействие да се получи някакво ново качество, т.е. да се получи прираст.

1.3. Амортизация на човешкия капитал.

Всеки един икономически актив не е вечен – той подлежи на износване и резултат от естествени и други процеси, с времето се изхабява и неизбежно се разрушава. Особено характерни в тази насока са дълготрайните материални активи, които имат експлоатационен период, разположен във времето.

Общата икономическа теория на амортизационния режим е универсална и може да се прилага като класика спрямо по-специфична материя, отнасяща се до човешкия капитал. Аналогията с физическия капитал е напълно възможна и допустима, стига да не се пропуска, че в случая става дума за амортизация на живия човешки организъм, след това за амортизационни процеси свързани със знанието, информацията и едва тогава за нейните технически носители.

Вложенията в индивида са от такъв характер, че те могат да имат трайно икономическо присъствие в целия му живот, та дори и след него. При нормални условия това може да е един период от 40 и повече години. Сега, в началото на 21 век се смята, че за страни с развита пазарна структура е нормално в рамките на трудовата кариера до три пъти да се сменя основното поприще за реализация на личността. Това във всички случаи се свързва и с неизбежните амортизационни процеси.

Аналогията на амортизационните процеси, свързани с човешкия капитал, може да започне с това, че познанието също остарява. Обикновено в специализираната литература се говори за цикли от 4 до 6 години. Налице е нарастваща информационна преобремененост, която поставя необходимостта от селекция и нова философия за работа с информационната лавина.

Амортизация на човешкия капитал е не само остаряването на познанията. Тя може да бъде разглеждана и като намаляване на физиологичните възможности на индивидите през критерия възраст и жизнен цикъл. Един човек ако не се упражнява непрекъснато може да забрави и майчиния си език. По същия начин се губят и познанията, когато трябва да се осъществяват рутинни дейности във времето. Така, например е в много дейности, които изискват интензивно трениране на тялото, на съответните органи и системи.

Брутните инвестиции в човешкия капитал би трябвало да изразяват съвкупните инвестиционни разходи, включително и амортизацията на капитала като такъв. Пазарът динамизира и преструктурира непрекъснато средата и при прехода от една към друга структура отпадат и възникват различни професии, едно знание и опит се обезсмислят под напора на историческото време.

1.4. Човешки капитал и познание.

Неукротимият човешки дух, насочен към изследване на заобикалящата ни среда, не познава предели. Правенето на нови открития е същинско предизвикателство, което осмисля живота на мнозина. Това в същото време е и отличителна черта и на самата човешка природа и поради това е един от аспектите на човешкия капитал.

За него е характерна предприемчивостта и в същото време приемствеността на процесите, които осигуряват възможност за акумулация. За човешкия капитал е характерна акумулация на познанието, при което една реализирана цел следва друга и така до безкрайност. Възможността да се инвестира в човека е не само генетично свойство, но и придобито свойство с хилядолетията и натрупания опит. Знанието е безкрайно, както е безкрайна и самата природа. Това определя и неизчерпаемостта на човешката амбиция да открива и култивира за себе си полезни свойства.

Изграждането на индивида и човешкия капитал се осъществява във времето. Акумулирането на знание е различно като интезитет във времето. Освен това то е различно и като качество. Много интересни са въпросите, свързани с интезитета на натрупване на човешкия капитал. Исторически може да се докаже обективността на тенденцията, свързана с увеличаване на срока на задължителното обучение. Колкото по-неразвито е било обществото, толкова повече масовото образование е било с по-скромни функции и цели.

Първоначално обществата са започнали с 2-3 години обучение. В днешно време образователния процес е свързан поне с 12-13 години обучение в развитите общества. Така първите 20 години от живота на човек са посветени само на инвестиции в човешкия капитал.

Проблемът за горната граница на масовото и задължителното обучение е твърде актуален и за българското общество. У нас все още се коментира въпроса за продължителността на средното образование. Образователната реформа определя задължителното 12 годишно обучение, вместо досегашната доскорошната практика – средното образование да е до 11 клас.

1.5. Човешкия капитал – важен ресурс на обществото

Инвестирането в човешки капитал е решаващо за развитието на социалната среда. Той е двигателят на промяната във всички области. Не случайно при нас широко застъпено е разбирането, че ако всичко в материален план се загуби, но се съхранят хората, нещата могат да се възстановят такива каквито са били.

Запазването на човешкия капитал в едно общество е проблем, който трябва да се решава с определена стратегия. Нужно е да съществуват национални цели и концепции които да ги реализират.

Всеки исторически прогрес или преход към ново състояние на обществото се предшества от масирани инвестиции в човека. Ограмотената нация е в състояние да решава нови и качествено различни задачи в сравнение с периода преди масовото образование да е станало повсеместна практика.

2. Човешки ресурси.

По своята същност човешките ресурси са хората заети в икономиката на страната със своите общи и специални знания, професионални умения, трудови навици, нагласи и личностни качества, които правят възможно тя да извършва ефективна стопанска дейност. Те са онзи философски камък, който прави всяка икономическа единица, всяко предприятие това, което е и което го различава от другите такива. От подготовката на работниците, служителите и ръководителите, от тяхната готовност да отдадат пълноценно своите сили и възможности за постигане целите на предприятието, в което работят, зависи качеството на продукцията и производителността на труда, способността на предприятието да отговори на предизвикателствата на пазара и неговата конкурентна способност.

Населението на всяка страна е основен и единствен източник на човешки капитал и човешки ресурси. То е важен фактор, субект на развитието на производството и социалния прогрес на обществото. От неговата численост, демографски и квалификационен състав, ценностна ориентация и мотивация, степен на участие в икономическата дейност зависят в значителна степен динамиката и ефективността на икономическия растеж. Различни за всеки етап са както възможностите на населението за развитие на производството, така и конкретните потребности на производството от работна сила  в необходимото количество и със съответното качество. От степента на съответствие между тези два фактора се предопределя в значителна степен равновесието на икономическата система, в това число и равновесието на пазара на работна сила.

Двойнствената природа на населението – като производител и потребител на материални блага и услуги, заема важно място в различните теории за макроикономическо развитие. Необходимостта от отчитане на тази двойнственост, на спецификата му, отличава изследването на трудовите фактори от останалите фактори от останалите фактори на икономическия растеж. По принцип колкото по-силно е ограничението на икономическите системи по отношение на населението и неговата трудоспособна част и колкото по-високо е равнището на икономическия потенциал на нацията, толкова е по-голяма потребността от отчитане спецификата на човешкия фактор като производител и потребител на материални и духовни блага и услуги.

Населението е важно условие и фактор за икономическия растеж.То предопределя мащабите и структурата както на предлагането на работна сила на трудовия пазар, така и търсенето на стоковия пазар. Затова величината, структурата, жизненото равнище на трудовия потенциал са както цел в развитието на всеко общество, така и важен ресурс, фактор за това развитие. За прогресивното развитие на населението, за повишаването на неговото жизнено, културно и техническо равнище, както и за неговата по-пълна и ефективна реализация в обществото, се организират производството, внедряването на постиженията на науката и техниката, разширява се и се подобрява материално-техническата база на социалната инфраструктура, усъвършенства се управлението на икономиката и провежданата социална и демографска политика.

Върху социално-икономическото развитие, неговата динамика и равновесие оказват влияние редица фактори и условия, които са тясно свързани помежду си. Условията за икономически просперитет благоприятстват едно или друго развитие и влияние на факторите и са естествената среда за тяхното проявление. Сред тях е и населението, наред с другите общи условия за икономическото развитие- размерите на страната и нейното географско положение, природните богатства и състоянието на околната среда, климатът, международната политическа и икономическа среда, социалният и политическият климат, натрупаното национално богатство, постиженията на науката и технийата и възможностите за тяхното внедряване в производството и др. Населението като условие за икономическия растеж може да се разглежда главно като предопределящо предлагането и търсенето на стоки, услуги и работна сила.

Факторите за икономическия растеж са свързващото звено между условията, в които се осъществява икономическото развитие. Трудовите ресурси и най-вече заетата работна сила, са един от важните фактори на икономическия растеж наред с капитала (основните производствени фондове) и техническия прогрес. Трудовите фактори на икономическия растеж включват в себе си както количеството на работната сила, така и нейния качествен състав и степен на ефективно използване.

Величината и структурата на населението предопределят в значителна степен количеството и демографската структура на заетата работна сила. Общия брой на населението не е определящ за икономическата дейност, тъй като само част от него участва в производствения процес, проявява се като фактор на икономическия растеж. Със своята численост и структура населението на всяка страна определя непосредствено и трудовия потенциал, т.е. потенциалните трудови ресурси на нацията.

Потенциалните трудови ресурси се предопределят от броя и състава на населението на страната и преди всичко от неговата трудоспособна част. Непосредствен източник за трудовите ресурси е населението в законоустановената трудоспособна възраст, желаещо и можещо да работи, населението в извънтрудоспособна възраст (младежи в предтрудоспособна възраст и население в надтрудоспособна възраст) и трудоспособните сред чуждите граждани, прбиваващи в страната. Активното население на страната, или потенциалните трудови ресурси, се намалява с величината на населението в трудоспособна възраст, което не е трудоспособно (инвалиди и пенсионери), с младежите, отбиващи военната си служба и с мигриралите извън страната. В резултат на тези корекции се установява наличното икономически активно население, което представлява непосредствен трудов ресурс за икономическото развитие и предопределя предлагането на работна сила на трудовия пазар. От степента на използване на това население за икономическото развитие, от трудовата му активност и степен на заетост, от неговото съответствие в количествено, качествено и структурно отношение на потребностите на производството и управлението, се предопределят динамиката и равновесието на икономическия растеж.

В зависимост от характера на икономическото развитие, наличното активно население се отличава повече или по-малко от активно заетото население, което е действителната производителна сила, непосредствено произвеждаща материални и духовни ценности, брутния вътрешен продукт на страната.Отклонението е с величината на безработното население, с това в трудоспособна възраст, което желае, но няма възможност да намери работа, поради съществуващо неравновесие между предлагането и търсенето на работна сила на пазара на труда.

Работната сила или величината на икономически активното заето население, зависи от редица демографски и икономически фактори, но също и от такива, като продължителност и обхват на образованието, жизнено равнище и социална осигуреност, равнище на образование и професионална квалификация.

Демографските фактори предопределят величината и структурата на населението, в това число и на населението в трудоспособна възраст- преобладаващата част от икономически активното население. Една част от демографските фактори са свързани с естественото, а други с механичното движение на населението. Към първото спадат раждаемостта, смъртността, брачността и др., тяхното равнище и дългосрочни тенденции на развитие.Механичното движение на населението се предопределя от мащабите и интензивността на заселванията и изселванията във и извън страната.

За увеличаване на икономически активното население и на предлагането на работна сила допринасят преди всичко нарастването ма броя на населението и подобряването на неговата възрастова структура. В това наоравлвние влияе както повишаването на раждаемостта, плодовитоста и брачността, така и намаляването на смъртността (особено на детската и тази на населението в трудоспособна възраст) и на разводите. Конкретната величина и насоченост в развитието на тези фактори от естественото движение на населението предопределят, при равни други условия, сегашната и бъдещата численост и структура на трудовите ресурси и активното население на страната.

Възпроизводството на трудовите ресурси е сложен и продължителен процес, който е неразривно свързан с възпроизводството на населението. По същество това са два неделими един от друг процеси, тъй като трудовите ресурси са част от населението. Броят и структурата на населението предопределят количеството на трудовите ресурси и затова е необходимо процесите по тяхното възпроизводство да се разглеждат в тясна връзка. На свой ред броят и демограгската структура се формират под въздействието на сложен комплекс от социални, икономически, обществено-политически, психологически и други фактори.

Механичното движение на населението (миграцията), както между отделните райони в страната, така и към другите страни влияе непосредствено върху активно заетото население, безработицата и икономическото развитие, възпроизводството на населението, сегашните и бъдещите трудови ресурси. Степента на това влияние се предопределя както от размера и направленията на миграционните процеси, така все повече и от структурата на миграциите- половп – възрастова и образователна и професионално – квалификационна.

Процесите, свързани с естественото и механичното движение на населението, рефлектират непосредствено върху възрастовата му структура, възможностите за неговото възпроизводство, разпределението на брутния вътрешен продукт и развитието на икономиката. Възрастовата структура на населението, интензивността и направленията на нейното изменение определят активната й характеристика – “подмладяване” или “стареене”. От гледна точка на нормалното възпроизводство на населението, производството и икономическия растеж е по-благоприятна първата. При нея в общия брой на населението е по-висок делът на подрастващите поколения и на хората в трудоспособна възраст, който дял расте и значително превишава този на населението от високите възрастови групи. С висок брой и дял на младежите, т.е. на населението в трудоспособна възраст, се характеризира демографаката ситуация в повечето развиващи се страни, където раждаемостта е много висока. Относително по-добра е ситуацията по отношение на броя и дела на младото население и в страните, които се отличават с много ниска детска смъртност. По-непосредствен резултат за икономически активното население, за неговата величина и структура, за заетостта му и за предлагането на работна сила имат величината и делът на населението в трудоспособна възраст. При равни други условия, колкото неговата величина и степен на участие в производството са по-големи, толкова по-високи са икономическите резултати, финансовите възможности и ресурси на страната за осъществяване на социалната й политика и на социалното осигуряване на нетрудоспособното население. Тези възможности са многократно по-големи при висока производителност на труда и ефективно използване на потенционалните възможности на трудоспособното население.

По-високата численост и дял на подрастващите поколения или на населението в подтрудоспособна възраст, при равни други условия намаляват потенциалните трудови ресурси на страната и предлагането на работна сила, изискват повече разходи от страна на държавата за развитие на образованието и спорта, за стипендии и други. В този случай е по-висок делът в брутния вътрешен продукт на разходите за издръжка на образованието и за социално подпомагане на учащите се. Ограниченият икономически растеж на този етап обаче (както от гледна точка на трудовите, така и на финансовите ресурси) ще се компенсира или мултиплицира в перспектива, когато посоченото поколение стане трудоспособно и придобие по-високо образование и професионална подготовка. По този начин направените в него “вложения” придобиват производителен характер, стават инвестиции за бъдещето икономическо развитие.

Сложно и многообразно е влиянието на процеса “застаряване на населението” върху икономическото развитие. По-високият и дял на населението във високите възрастови групи  (в надтрудоспособна възраст) намалява потенциалните трудови ресурси и работна сила, увеличава значително потребността от развитие на здравеопазването и социалните грижи, умножава финансовите средства за социално осигуряване, като делът им в брутния вътрешен продукт нараства.

От гледна точка на разпределението на брутния вътрешен продукт и възможностите за икономическо развитие може да се каже, че средствата за социално осигуряване на нарастващото нетрудоспособно население са непроизводителни вложения. За това при равни други условия структурата на населението и направленията на нейното изменение имат важно значение за прогресивното и динамично развитие на обществото. Сериозен характер придобиват тези проблеми при рецесия или продължителна стагнация в икономиката и висока безработица.

“Стареенето” на населението оказва въздействие върху редица фактори, свързани свеличината и структурата на потенциалните трудови ресурси и заетостта им в икономическата система. Наред с непосредственото влияние върху броя и структурата на трудоспособното население то рефлектира върху мобилността, способността и стремежа да се развиват иновационните процеси, преструктурирането и технологичното обновяване на производството. Бавно нарастващото и стареещото население затрудняват мобилността, а процесите на структурно и технологично обновяване при равни други условия могат да се забавят от наличието на застаряваща работна сила в редица отрасли и производства. Наред с това “стареенето”на населението, намаляването на броя и дела на младото поколение ограничават както трудовите ресурси и предлагането на работна сила, така и качественото преструктуриране на заетите, увеличаването на дела на притежаващите високо образование и професионална квалификация.

Възможностите на отделните полово-възрастови групи от населението да бъдат икономически активни и да участват в производството са различни. Тези разлики се предопределят както от демографски и социално-психологически фактори, така и от развитието и възможностите на двете системи – икономическа и образователна. В потенциалните трудови ресурси на всяка страна и на всеки етап е решаващо участието на населението от законоустановената трудоспособна възраст. От гледна точка на икономическото развитие и неговата ефективност, това е и най-трудоспособната част от населението, особено във възрастовата група 30 - 50 години. Ето защо за равнището на производителността на труда и резултатите от икономическата дейност е от съществено значение степента на участие на тази част от населението в икономиката на страната. От тази гледна точка за обществото е неблагоприятно, ако по-значителната част от това население е безработно и особено за по-дълъг период. В последния случай то губи повече или по-малко своята професионална квалификация. Степента на трудова активност на населението от възрастовата група между 30 и 50 години е различна както по пол, така и по отделни подгрупи. Важно значение в случая имат законоустановената възраст за пенсиониране в отделните отрасли и дейности, равнището на развитие и степента на заетост на населението в тях. Разширяването и прекатогоризацията на различните видове дейности увеличава броя и дела на населението от най-активната трудова възраст, което се пенсионира и напуска икономическата сфера. При равни други условия това увеличава и натоварването на фондовете за социално осигуряване. В периодите на висока безработица е почти невъзможно то да продължи трудовата си дейност, още повече, че в тези случаи много често се практикува и предварително пенсиониране в реструктуриращи се отрасли и дейности.

Друг фактор, който намалява потенциалните възможности на населението от тази възрастова група за участие в производството, е равнището на смъртност, заболеваемост, професионална инвалидност. Например това са главните фактори у нас наред с фактора по-ранно пенсиониране при първа и втора категория труд, което снижава равнището на трудово участие на мъжете.

Сравнително по-малка е и степента на заетост на населението между 25 – 30 и 50 – 55 годишна възраст, което се счита също в трудоспособна възраст. Причините за това са различни.За първата група оказва влияние по-ниското равнище на трудова заетост на жените, които отглеждат и възпитават деца и са в продължителен отпускили не са започнали все още трудовата си дейност. Конкретно влияят такива фактори като раждаемост и плодовитост, брачност, възраст на сключване на брак и на преобладаваща раждаемост, социална осигуреност на семействата и майките, степен на образование и професионална квалификация, равнище на безработица в страната на дадения етап. Доколкото една не малка част от майките в тази възраст не са започнали трудовата си дейност след завършване (най-често на полувисше и висше образование) и се регистрират за първи път на пазара на труда, те имат много слаби шансове да намерят подходяща работа, много по-малки дори от тези на младежите от същата възрастова група. Ползването от майките на чести отпуски, породено от сравнително високата заболеваемост на децата в нашата страна, прави жените от тази възрастова група нежелани кандидати за работа, обрича ги на продължителна безработица и обуславя използването на други форми и режими на заетост, за да бъдат те полезни за обществото и за себе си.

Равнището на трудова заетост на населението, надхвърлило 50 години, обикновено е по-ниско от това на населението от предните възрастови групи. За групата 50 – 55 години, то се предопределя главно от сравнително широкия кръг пенсиониращи се мъже. Над 55 години равнището на заетост значително спада поради масовото пенсиониране на жените, навършили законоустановената пенсионна възраст. Би следвало да се подчертае, че населението между 50, 60 и 65 години е със сравнително висока трудоспособност, с натрупан опит и в повечето случаи с висока квалификация, което прави неефективно ранното му пенсиониране. В повечето западноевропейски и други развити индустриални страни (САЩ, Япония, Канада) пенсионната възраст е еднаква за мъжете и жените. От тази гледна точка нашата страна притежава един значителен резерв от потенциални трудови ресурси, от активно население, което би могло активно да се включи в производството и другите видове стопанска дейност. Вярно е, че в периоди на икономическа рецесия и продължителна депресия, продължително спада равнището на заетост на населението над 50 години, увеличава се делът на трудоспособното население от тази възраст в общия брой на безработните.. За разлика от другите групи, тази група безработни имат много по-малки възможности за повторна заетост и много по-големи “шансове”за оставане в ситуация на продължителна безработица. Затова в редица страни се използват специални защитни мерки против освобождаване (уволняване) на заетите именно от по-високите възрастови групи, които са с висока работоспособност и производителност, с голям професионален опит.

Различни фактори и условия оказват влияние върху равнището на трудова заетост на младежите в трудоспособна възраст (до 25 години). Преди всичко определящо значение имат развитието на образователната система, нейният обхват и продължителността на обучение в различните видове и степени учебни заведения. Друг съществен фактор са тяхната професионална подготовка и ситуацията на пазара на работна сила. Значителна част от младежите в тази възрастова група попадат за първи път на пазара на работна сила. Възможността да намерят подходяща работа в случая се определя от характера на развитие на икономиката (подем или рецесия и депресия), от нейните потребности от работна сила с определена професионална подготовка и не на последно място от политиката на правителството за стимулиране и насърчаване на работодателите да наемат младежи, да ги обучат в предприятията или в специални училища, да ги назначават временно или за постоянно. Други фактори, различаващи се за младежите и девойките, предопределят участието им в производството или в потенциалното икономически активно население. За младежите това е продължителността на срока за отбиване на редовна военна служба, а за младите жени – равнището на брачност и раждаемост, което по принцип е най-високо между 20 – 25 годишна възраст.

Следователно, наред с възрастовата и половата структура, трудовото участие на населението предопределя и предлагането на работна сила. Трудовата заетост на жените и мъжете общо и по отделни възрастови грлупи е различна във всички страни. Тя се предопределя от действащото трудово законодателство, доходите на домакинствата, равнището на образование и професионална квалификация на жените, равнището на раждаемост, състоянието на трудовия пазар и др. Обикновено намаляването на равнището на заетост на населението е по-бързо при жените, които формират по-голямата част от безработните, в това число и продължително безработните.

Потенциалните трудови ресурси или икономически активното население като съвкупност от трудоспособното население от различните възрастови групи, както и заетите лица, тоест заетото икономически активно население, могат да имат по-висок, равен или по-нисък темп на нарастване спрямо населението на страната, съответно броят на населението да е повече или по-малко значим за икономическото развитие. В случаите, когато е налице тенденция на застаряване, потенциалните трудови ресурси и заетото икономически активно население нарастват по-бавно и дори е възможно и намаляване. При равни други условия влияние за това оказва структурата на населението, трудовата активност и отделните полово – възрастови групи, реформите в образователната система, а по отношение на заетите лица – и развитието на икономиката, състоянието на трудовия пазар и др.

За развитието на икономиката по-непосредствен интерес представлява равнището на заетост на икономически активното население, на потенциалните трудови ресурси. Това равнище предопределя броя и структурата на заетото население. На свой ред то зависи, от една страна, от демографската структура, образователната и професионалната подготовка на икономически активното население и неговото желание за трудова заетост, и от друга – от потребностите на икономиката на дадения етап от работна сила в съответното количество, структура и подготовка.  По принцип, равнището на заетост на икономически активното население (общо и по отделни региони) се определя от динамиката и структурните промени в икономиката, от технологичното равнище на производството и степента на развитие на услугите и др. В крайна сметка това предопределя и степента на равновесие на пазара на работната сила.

За икономическото развитие и равновесието на пазара на работна сила, определен интерес представляват количествените и качествените характеристики на икономически активното население. Съотношението между търсенето и предлагането не е въпрос главно на количествено и структурно равновесие, а равновесие преди всичко от гледна точка на качествените характеристики на работната сила и работните места. Трудовите ресурси като фактор на икономическия растеж имат количествена определеност, която намира израз в броя на заетите, на активно участващие в икономическата дейност и е свързана с характера на възпроизводството на населението, с неговата демографска структура, с развитието на образованието и др.  Влагания в производството труд има значение за количеството на произведените блага и услуги. Но колкото по-развити са производството и неговата материално – техническа база, колкото по-високо е равнището на използваните технологии и на потребностите на пазара, толкова по-голямо значение придобиват качествените характеристики на фактора “трудови ресурси” – равнище на образование, професионална подготовка и квалификация, притежаване на допълнителни знания и умения, които правят работната сила потенциално по-производителна, по-адаптивна към променящите се условия на производството, по-инициативна и творческа. Затова много често неравновесието на пазара на работна сила е в несъвпадението между предлагането и търсенето на кадри с определени качествени характеристики. А за развитието на икономиката, за нейната динамичност и ефективност, негативно отражение има както отсъствието на предлагане на работна сила с необходимите качествени характеристики, така и предлагането на такава, която изпреварва в качествено отношение потребностите на икономиката, при което е налице невъзможността тв ефективно да използва този потенциал на икономически активното население.

Във връзка с изнесеното дотук, можем да обобщим, че населението, или по-точно частта от него, която определя моментното състояние на трудовия ресурс на страната, е важен фактор за развитието на икономиката и стопанството като цяло.

В момента българската икономика и в частност пазара на труда, не предоставят най-добрите условия за използването на заетите в различните сфери и отрасли на Националното стопанство. За решаването на този пронлем е необходима намесата на много инстанции както в правителствения, така и в неправителствения сектор, за подобряване на условията ори наемането, използването на труда, неговото възнаграждение, квалификация и усъвършенстване.

1. III. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

1. 1. Икономически растеж и производителност на труда.

В периода на преход към пазарна икономика, като резултат от настъпилата финансова и икономическа криза през периода 1990-1997 г. БВП намаля с 24 %, а потребителските цени се увеличиха близо 20 пъти. Монетаризирането на фискалните и квазифискалните дефицити в икономиката беше основният фактор за високата инфлация. Преустановяването на монетаризирането на дефицитите в икономиката, след въвеждането на валутния съвет през 1997 г., доведе до намаляване на инфлацията и стана важна предпоставка за съживяване на икономическата активност. Акумулираният растеж на БВП за периода 1998-2001 г. беше 16.7 %, а през 2002 г. икономиката регистрира реален растеж от нови 4.9 %. Инфлацията спадна значително и постепенно достигна нива около 5 %. През 2004 г. българската икономика регистрира темп на растеж на реалния БВП от 5.6 %, което представлява най-високият темп на растеж от 1998 г. насам. В същото време, през първото полугодие на 2005 г. той достигна 6.2 %, като тази стойност е и най-високата отбелязана от 1999 г. насам за този период на годината. Тъй като от 2000 г. насам стойността на годишния икономически растеж е трайно над 4 %, а натрупаният растеж от 1998 г. досега е 35 %, може да се твърди, че икономиката на България се намира във фаза на устойчив икономически растеж.

През 2005 г. инфлацията в страната отчете по-високи стойности от очакваното, като общото нарастване на потребителските цени е 6.5 %, а средногодишното нарастване – 5.0 %.

През първото полугодие на 2005 г. средната  работна  заплата  ( по предварителни данни на НСИ) в икономиката се увеличава както в номинално (с 9.5 %), така и в реално изражение (с 4.9 %) спрямосъответния период на предходната година.

Производителността на труда през първите шест месеца на 2005 г. се повишава с 4.9 % (пресметната с данните на НСИ за БДС и броя на заетите от НРС)спрямо същия период на 2004 г. Сравнението на динамиката на реалните работни заплати и производителността на труда по отрасли и общо за икономиката показва, че през разглеждания период конкурентните позиции на производителите не са подложени на риск, в резултат на нарасналите разходи за труд.

Запазването на макроикономическата стабилност и нейното поддържане в дългосрочен план представлява гаранция за успех при реализирането на планираните мерки и политики в това число и в областта на човешките ресурси.

2.  Население и демографски процеси.

През последните петнадесет години се формира трайна тенденция на намаляване на броя на населението в страната. В резултат на извършваните социални и икономически промени на условията на живот настъпиха съществени изменения в демографското поведение на населението, които доведоха до бързото намаление на неговия естествен прираст.

Основните проблеми в демографското развитие на страната са: намаляване броя на населението, влошаване на неговата възрастова структура и диспропорциите в неговото териториално разпределение.

Към 31. 12. 2004 г. постоянно живеещите лица в България са 7 761 049. В сравнение с началото на 1989 г. населението е намаляло с около 1 227 000 души или със 76 700 средногодишно.

Фактори за това намаление са: естественият прираст на населението и външната миграция. Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. Тъй като от 1990 г. насам умират повече лица, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява. През 2004 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 40 224 души. Стойността на коефициента на естествения прираст (разлика между ражданията и умиранията на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е минус 5.2 ‰ . При съпоставката на двата насрещни миграционни потока за периода 1989 - 2001  г. салдото на външната миграция на българското население е отрицателно и възлиза на около 670 000 души. Според прогнозите на Националния статистически институт след 2010 г. емиграционният поток ще се стабилизира на около 6-8 хил. души годишно.

В резултат от процеса на демографско остаряване на населението, сериозни изменения претърпява неговото разпределение в трите възрастови групи под-, в- и над- трудоспособна възраст, което има пряко отражение върху икономическата и социална сфера. Коефициентът на възрастова зависимост (население на възраст под 15 и над 65 години към населението между 15 и 64 години) за 2004 г. е 44,9 % и показва, че едно лице в трудоспособна дейност издържа почти две лица извън тази възраст. Очаква се коефициентът на възрастова зависимост да има благоприятни стойности в периода 2005 - 2010 г., след което ще се влоши до 50,4 % през 2020 г. Влошаването на възрастовата структура на населението рефлектира и върху размера и качеството на трудовите ресурси. Застаряването на работната сила в условия на динамичен пазар на труда с постоянно променящи се изисквания към квалификацията и професионалните умения на заетите, поражда необходимостта от насърчаване на ученето през целия живот

Сериозен проблем за балансираното регионално развитие на страната ще създава процесът на обезлюдяване на селата, който протича най-силно в пограничните райони. През последните 15 години, вследствие на влошените социално-икономически условия, общият брой на населението в тези райони намалява. Възрастовата структура е силно деформирана и не може да осигури както възпроизводството на населението, така и възпроизводството на трудовите ресурси. В резултат на тази тенденция се осъществява неравномерно демографско и икономическо развитие на страната. То може да бъде преодоляно само посредством отчитане регионалния аспект при провеждане на всички политики, свързани с развитието на човешкия капитал.

Тези тенденции на развитие трябва да се приемат с всички условности, които съдържа една прогноза за по-продължителен период.

Въз основа на анализа и на демографските прогнози, от гледна точка на човешките ресурси могат да се направят следните изводи:

-             Основните тенденции на демографското развитие са: депопулацията на страната, застаряването на населението и влошаването на неговата възрастова структура;

-             През следващите години се очертават проблеми, свързани с: ограничаване на размера на трудовите ресурси в страната и техния възрастов състав, възрастовата зависимост и особено с увеличаване на дела на хората от третата възраст, простото възпроизводство на населението в трудоспособна възраст поради намаляването на лицата под трудоспособна възраст.

1. 3. Образование и обучение.

3.1. Образователен профил на населението

Образователното равнище на населението е един от главните показатели за качеството на човешките ресурси. През периода 1998-2004 г.образователната структура на населението на възраст до 64 години продължава да се подобрява, като следва ясно изразената тенденция на увеличаване броя и дела на населението с висше и средно образование.

Сравнението на образователните структури на населението на 15-те страни на ЕС за 2002 г. и на България показва, че равнището на “човешкия капитал” на нашата страна като цяло е малко над средното за тези страни. Сред населението на възраст 25-64 години в страната относителният дял на лицата с висше образование е 22 %, колкото е и средният дял за 15-те страни от ЕС. При 38 % дял на населението с основно и по-ниско образование средно за 15-те страни от ЕС, за България този дял е 28 %. В 15-те страни от ЕС делът на лицата със средно образование е 41 %, а за нашата страна този дял е по-висок – 50 %. Относителният дял на населението с висше образование се увеличава от 18 % през 2000 г. на 22 % през 2004 г., или с 4 процентни пункта – от 32 % на 28 %, което означава, че 72 % от населението в най-активната възраст за трудова заетост е със средно или с висше образование, а това е доказателство за добро образователно равнище на населението.

По данни на Евростат сравнително добър и близък до средния за Европа е и делът на хората на възраст 20-24 г., които имат не по-ниско от средно образование в България – 76 % за 2004 г. Тревожен е фактът, че 21.4 % от населението на възраст 18-24 г. има по-ниско от средното образование и няма намерение да продължава образованието си или да повишава квалификациите си, което означава, че тези млади хора навлизат в трудовата си кариера със слаби конкурентни позиции на трудовия пазар. Това предопределя необходимостта от мерки за повторното интегриране на тези хора в образователната система и за включването им в различни професионално квалификационни курсове, които ще повишат качеството на тяхната заетост и възможностите им за трудова реализация.

3.2. Обхват по степени на образование

За периода от учебната 1990/1991 г. до 2004/2005 г. броят на децата, обхванати в предучилищния сектор е намалял със 100 976 или 33 %. Трайната тенденция за намаляване е преодоляна през учебната 2002/2003 г., когато има ръст с 2 111 деца в детските градини спрямо предходната година. В последните две години нараства броят на децата в предучилищното образование, като за последната учебна година е налице ръст в броя на обхванатите деца с 1 658. По данни на НСИ броят на децата в полудневните детски градини бележи увеличение с 7.8 % през 2004 г. спрямо предходната 2003 г., като обхватът на децата, оценен чрез груповия нетен коефициент на записване нараства от 66.8 % през 2000 г. на 73.6 % през 2004 г.

Най-нисък е делът на отпаднали в началния етап на основната степен на образование.

През 2004-2005 г.нивата на записване в началния етап на основната  образователна степен (1 – 4 клас) по данни на НСИ достигат 99.7 %. Около 2.54 % не завършват този етап. Това означава, че проблемът с отпадане на деца от училище съществува още на първото ниво от включването в образователната система, макар и не толкова силно изразен, както в следващите етапи. Положителна роля за привличането и задържането на децата в училище има и задължителната подготовка преди постъпването в първи клас. Очевидно необходима е сериозна подготовка за започване на училище за преодоляване на кризисния момент в първи и втори клас, особено от малцинствата преди постъпване в първи клас с оглед овладяването на книжовен български език, усвояване на социални навици, умения за общуване и др. поставят на равни стартови позиции с другите деца.

В прогимназиалния курс на обучение записваемостта и делът на завършилите образователната степен запазват относително устойчиви нива през годините с незначително увеличение през двете последни учебни години 2003-2004 г., но в този образователен етап е най-висок делът на отпадналите ученици – 3.03 5 и е по-висок от средния за страната. Нарастването му в последните години е тревожен факт, защото прогимназиалното образование е част от задължителното образование. Отчитайки обстоятелството, че най-силният фактор за достъп до трудова заетост е степента на завършено образование или значението на образованието за намиране на работа е водещо, то за този процент отпаднали ученици следва да се разработят и предложат алтернативни програми за продължаване на обучението им във връзка с осигуряването на възможност за бъдещата им реализация.

Все още най-ниски остават нивата на записване в средното образование. През 2001 г. се възстановява нивото от началото на прехода и достига 68.3 % и продължава постепенно покачване, като през 2005-2006 г.записваемостта в средното образование достига до 78 %. Тази позитивна тенденция обаче е съчетана с все още висок процент на отпадане в гимназиалния етап – 2 %.

По данни на регионалните инспекторати по образованието за учебната 2004/2005 г. са отпаднали 19 193 ученика от общо 963 051 записани в началото, т. е. 0.12 % от общия брой.

От общия брой на отпадналите 19 193 ученика най-висок е процентът на отпаднали по семейни причини – 6 664 или 34.7 % и с 10.6 % по-малко от предходната година. Високият процент на отпадане от училище по семейни причини се обяснява с мястото на образованието в ценностната система на семейството, икономическата нестабилност, изразяваща се в безработица, бедност на семейството и липса на средства за осигуряване на учебници, учебни помагала, тетрадки, дрехи за учениците от семейството, необходимост от работна ръка за осигуряване прехраната на семейството.

Отпадналите ученици поради нежеланието за учене, в т. ч. слаб успех и отсъствия са 5 471 или 28.5 % от общия брой отпаднали, при 25.7 % за предходната година. Причините за това може да се търсят в трудности в усвояването на учебното съдържание, вследствие на недобро владеене на български език, трудности, породени от високият академичен стил на учебниците и учебните помагала, липсата на задълбочена подготовка и мотивация за учене, слабото използване на интерактивни методи и подходи при обучение и прилагане на новите технологии, недостатъчната подготовка на учителите да работят в изменящата се среда, необходимостта от повишаване на квалификацията им.

Причините за отпадане от училище може да бъдат обединени в няколко групи:

• Икономически – ниски доходи на семейството, безработни родители, спад на жизненото равнище, комерсиализация на образованието и др.
• Социални – родителска незаинтерисованост, липса на контрол от страна на семейството, отрицателно въздействие на средата, лоши битови условия, влияние на различни криминогенни фактори и др.
• Педагогически – липса на мотивация за учене, негативно отношение към училището, трудности в общуването с учители и съученици, личностни особености и др.
• Културологични – произтичат от традициите, обичаите , характера на ценностната система на различни социални групи и етнически групи.
• Организационни – административни – липсата на достатъчна и обективна информация, липсата на система за организиране на свободното реме и за осъществяване на извънкласни и извънучилищни дейности, административно-авторитарен подход към решаването на проблема и др.

Статистиката отчита и сериозни разлики в достъпа до образование в градските и селските региони. От записалите се, през 1996-1997 г.децата в селските райони, завършили начално образование, са с около 17 % по-малко от децата в градските райони. Особено показателен е индексът на завършване на прогимназиален етап на основното образование, който за 1996-2001 г. нараства в градовете с 1.9 %, но намалява в селата с 6.7 %. В потвърждение на тази тенденция, Индексът за човешко развитие (наблюдаван от ПРООН) от 2002 г. отчита, че отдалечените общини и общините с концентрация на етнически малцинства се характеризира с ниска степен на грамотност и записваемост. Все още децата и ученеците от ромски произход са самоизолирани и обособени в отделни детски градини и училища. Недостатъчна е подготвеността на педагогическия персонал и административните звена за работа в мултикултурна среда.

По отношение на достъпа до образование  в рисковите групи попадат не само децата от малцинствата, но и децата със специални образователни потребности. По данни на НСИ за учебната 2004-2005 г. това са около 13 269 деца, които учат в 127 специални училища. Броят на децата  със специфични нужди е висок. В повечето случаи, те са институционализирани и остават изолирани от естествената домашна среда. Нормативното осигуряване на интегрирано обучение на деца със специфични образователни потребности и на деца от ромски произход не е достатъчно за реалното осъществяване на процесите. Не е създадена подкрепяща среда за гарантиране на равен достъп до образование и качествено образование на деца със специални образователни потребности. Положително е, че от учебната 2005-2006 година у нас се обучават и възпитават интегрирано 1 593 деца и ученици със специални образователни потребности, подпомагани от 227 ресурсни учители.

3.3. Качество на основното и средното образование

Подобряването на образователното равнище на населението изисква комплексно решаване на широк кръг въпроси, сред които основно място заема подобряване качеството на основното и на средното образование

Министерството на образованието и науката през последните пет години извършва дейности по модернизация на образованието в средните и висшите училища. Приети са голяма част от държавните образователни изисквания, въведен е 12-годишен цикъл на обучение. От учебната 2003-2004 г. се прилага задължително обучение една година преди постъпване в първи клас, разработени са и поетапно влизат в действие нов учебен план, нови учебни програми и нови учебници. Практическото им приложение, обаче, откроява и някои несъвършенства – съдържателна претовареност на учебните програми, недостатъчен синхрон между разпределението на учебното време в учебния план и обема учебно съдържание по отделните общообразователни предмети, ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения.

За да отговори на Лисабонските критерии, общото образование трябва да се концентрира около един специфичен набор от компетентности. Националното измерване на този набор от компетентности, ключови за развитието на обществото и за успешната реализация на личността в него, до момента се оказва невъзможно поради липсваща система за национално стандартизирано оценяване на постиженията на учениците.

Оценка на качеството на основното и средно образование в България може да се търси в резултатите от проведеното международно изследване в сферата на средното образование ТIМSS, използвано като критерии и от ЮНЕСКО, и залегнало в основата на европейските индикатори за качеството на образованието. Информацията за постиженията на учениците в начална и прогимназиална степен на образование по математика и природни науки, показва, че традиционно високото ниво на България рязко спада. От водеща сред общо 50-те държави , наблюдавани от изследването – през 1995 г. на девето място по математика и на пето по природни науки, което е твърдо водеща позиция, България слиза на 17-о място по математика и 16-то по природни науки през 1999 г., а през 2003 г. спадът на качеството на образованието е до 25-о и 24-о място съответно в двете области. Подобни тенденции отчитат и показанията на изследванията за грамотност, както и тези за възпитаването на предприемачески и граждански умения  чрез образователната система – изслесвани от РIRLS и РISА. На фона на спадащо ниво на грамотност и липса на изградени умения за адаптация в реалния живот у младите от особена важност е необходимостта от изграждане на ефективна и работеща стандартизирана система за външно оценяване на знанията и уменията на учениците.

Важна предпоставка за подобряване на качеството на училищното обучение е и системата за мониторинг и контрол на процеса на преподаване, както и на управлението и функционирането на училището като цяло. Прилаганите към момента методи и подходи за инспектиране на учебния процес се оказват остарели и неефективни. Няма систематизирана процедура, според която училищата да правят оценка на ефективността си, нито пък потенциал за насърчаване на такъв вид дейност. Училищата нямат опити за разработване на планове на отделните училища с оглед на това да се активират или елиминират особеностите на средата, човешките и материалните ресурси и нуждите на обучаемите. Няма разработена система за самооценяването и планирането на дейността на училищата от самите тях, която да отговаря на българските условия и на европейските стандарти. Това предопределя необходимостта от въвеждане на система за външно оценяване на труда на учители, директори и експерти чрез периодична инспекция по ясни показатели.

Модернизирането на българското образование и синхронизирането му с европейските практики изискват превръщане на инскектирането в инструмент за отчитане качеството на образованието, което обуславя извършването на значими промени както в нормативните актове, така и в структурите и методите на инспектиране.

Управлението на системата на училищното образование у нас изостава от съвременните реалности и динамиката на обществения живот. Системата е силно централизирана и решенията се вземат на ниво, твърде отдалечено от онези, които ще ги реализират, и от онези, които пряко засягат. Практически отсъстват възможности за гражданско участие и контрол върху управленските решения. Хората често възприемат образователната система като нещо, което се развива независимо и дори въпреки техните потребности и желания. Липсата на по-големи правомощия на директорите на училищата не спомага за повишаване на ефективността от използване на училищните ресурси, за поощряване на гъвкавостта и новаторството в управлението на училищата и стимулиране на интензивано участие на обществеността. Централизираният подход не дава възможност не само за провеждане на училищна политика, но и провеждане на регионална образователна политика, която да отчита демографските, социално-икономическите и други характеристики на всеки регион, на отделната община.

3.4. Оптимизиране на училищната мрежа.

От анализа направен на детските сгради, училища и обслужващи звена може да се направи следният извод: Въпреки, че в селата са 47.9 % от всички училища, които са част от училищната мрежа на страната, то процентът на училищата, които осигуряват средно образование е само 8.85 %, а процентът на училищата, които осигуряват професионално образование е едва 5 %. С цел гарантиране на обхвата на учениците в рамките на съществуващата образователна мрежа е необходимо нейното целенасочено преструктуриране за подкрепа на сравнително жизнените села и малки градове, деинституцонализация на деца със специфични образователни потребности и създаване на възможности за социализацията им, подобряване на материално-техническата база, осигуряване на информационна техника, изграждане на архитектурно и психологически адаптирана среда за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности и от малцинствен произод, осигуряване на възможности за превоз на ученици с цел разширяване възможностите за тяхното образователно развитие.

В областта на чуждоезиковото обучение България има сериозни традиции и постижения, а в последните години ранното чуждоезиково обучение все повече навлиза в началния етап на основното образование. По данни на НСИ за учебната 2004-2005 година относителният сял на децата в общообразователните училища, изучаващи чужди езици в началните класове ( I-IV клас) е 66.6 % или със 17.0 пункта по-висок от предходната учебна година, а за средното образование като цяло – 87.3 %, увеличение със 17.4 %. При среден брой изучавани езици 1.3 в основното и 1.6 в средното образование за 25 европейски страни броят на изучаваните чужди езици от ученик у нас са регистрирани съответно 1.1 в основното и 1.8 в средното образование, което демонстрира съпоставимо с европейското равнище. Най-голям е интересът към английския взик, който се изучава от 74.7 % от изучаващите чужди езици. На фона на интензивното въвеждане на чуждоезиковото обучение и засиления интерес от страна на учениците към него се наблюдава недостиг на правоспособни преподаватели по чужди езици и недостатъчната им квалификация.

Наред с чуждите езици като основна предпоставка и гаранция за живот и работа в новото информационно общество са уменията за работа с информационните технологии. Техният социално-икономически потенциал е пряко свързан както с възможността за достъп до пазара на труда, така и с намирането на работа. У нас разпространението и прилагането на съвременните информационни и комуникационни технологии в образователната система е все още недостатъчно и това се отразява негативно върху качеството на обучението. По данни на Евридика през 2000 г. съотношението ученик / компютър в училище при 15-годишните за България е 46 : 6 и страната ни се нарежда на едно от последните места заедно с Румъния (50 : 8). За същата година страната ни е с един от най-ниските проценти на училищни компютри, свързани към интернет – 28.5 %. Предвид важното значение на използването на компютри в целия курс на обучение в последните години са предприети редица мерки за осигуряване достъп до Интернет за всеки, доказателство за което е приетата от НС Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии. В изпълнение на Стратегията и Плана за реализацията й през учебната 2004-2005 година в училищата са оборудвани по един нов компютърен кабинет във всички училища. Навлиза постепенно електронно обучение в учебния час. По-големият проблем е, че методиките на преподаване в училищата и университетите са остарели и не отговарят на съвременните изисквания, а самите преподаватели не използват възможностите на компютрите и информацията в Интернет, за да повишат качеството и ефективността на образователния процес. Това предопределя необходимостта от допълнително финансиране за широко използване на компютри и Интернет  в образователния процес в държавните училища и университети, както и от инвестиции в мотивация и квалификация на преподавателите.

В тази насока са определени и тенденциите, отнасящи се до: регламентиране на учителската професия като регулирана; качество на образованието; въвеждане на гражданското образование и информационно-комуникационните технологии в обучението; ранното чуждоезиково обучение; работа в мултикултурна среда и осъществяване на интеркултурен диалог; интегриране на деца със специални образователни потребности; взаимодействие и сътрудничество със семейството, обществените и неправителствените организации; кариерно развитие на педагогическите кадри; функционирането на трансгранични квалификационни системи. Промяната в квалификацията на педагогическите кадри изисква непрекъснатото обучение да хармонира с европейското законодателство в областта на подготовката и квалификацията на учителите.. Необходимостта от промяната на профила на специалистите, обусловен от динамиката на пазара, както и несъответствието между подготвения човешки ресурс и нуждите на потребителите в обществото изисква планирането на квалификации за придобиване на нови и допълнителни знания и професионални умения.

3.5. Професионално образование и обучение през целия живот

Сред факторите, които влияят върху развитието на професионалното образование са: броя и подготовката на преподавателския състав, материално-техническата база, качеството на учебната документация, методиката на преподаването, управлението и организацията на дейностите и други.

Основно изискване е дейностите на системата за професионално образование и обучение и дейностите за професионално обучение на възрастни да се насочат възможно най-пряко към осигуряване повишаването на пригодността за заетост на населението. Това е необходимо не само с оглед осигуряването на подходяща професионална квалификация за заетост, но и за постигане критериите, поставени в Европейския съюз. Реформата в образованието и професионалното обучение, като основа на продължаващото професионално обучение, следва да бъде насочена към сферата на заетостта, да отговаря на изискванията и темповете на изменящия се пазар на труда, да бъде ангажирана със създаване на нови възможности за населението за учение през целия живот.

Участието на населението в ученето през целия живот като цяло в България е значително по-ниско в сравнение със средното за страните от ЕС. По данни на НСИ общият брой на лицата на възраст 25 – 64 години, участващи в поне една форма на обучение (формално, неформално или самостоятелно) е едва 16 % - с около 2.5 пъти по-ниско от това в ЕС. Населението на 16 и повече навършени години, участващо в обучение през период от една година до наблюдението е 1 288 800 души, или 19.6 % от общото население на същата възраст.

Най-използваната форма за повишаване на знанията и уменията е самостоятелното учене. В тази форма участват общо над един милион души – 1 039 200 души. Това означава, че 15.8 % от населението самостоятелно и целенасочено придобива знания и умения без участието на преподавател. Във формалното обучение (т.е. с придобиване на определена образователна степен) участват 7.9 % от населението на 16 и повече години. Изключително нисък е делът на нселението, участващо в курс, семинар, следдипломна квалификация, частни учащи и т.н. – 1.7 %.

Няма съществени различия между мъжете и жените по отношение на тяхното в поне една форма на обучение, въпреки, че в по-голямата част от страните степента на участие на жените е по-голяма от тази на мъжете.

Въпреки, че нараства финансирането на образователните дейности като се увеличава относителният дял на средствата, отделяни от държавния бюджет. Все още обаче  този дял е далеч от равнищата му в страните от ЕС и спрямо началото на пазарния подход (за 2003-2004 г. 4.17 % от БВП е била отделена за образование; през 2002-2003 г. делът е 3.9 %, а през 1992-1993 г. – 5.4 %). Това от своя страна води до невъзможност от обновяване на материалната база в училищата. Тя е в незадоволително състояние и не позволява обучение в професионална подготовка с прилагане на съвременни технологии на преподаване и усвояване на знания. Също така има и негативно влияние върху цялостната подготовка на учащите, която все още не е съобразена с изискванията на модерните производствени технологии и организация на производството.

3.6. Бъдещо развитие на образованието и обучението в България

Състоянието на образователното равнище на населението, съдържанието на прилаганите политики спрямо системата за образование и квалификация и техните резултати позволяват да се формират следните приоритетни направления за бъдещото развитие:

-             повишаване качеството на образованието като цяло;

-             осигуряване на равни възможности и равен достъп до образование;

-             по-пълно обхващане и задържане на учениците в задължителна училищна възраст;

-             стимулиране на висшето образование;

-             развитие на чуждоезиковото обучение и информационните технологии;

-             изграждане на трайни навици за учене през целия живот и  осигуряване на максимално добри условия за непрекъснато професионално обучение и развитие;

-             оптимизиране на мрежата от държавни и общински професионални училища и професионални гимназии в съответствие с протичащите демографски и социално-икономически процеси;

-             оптимизиране на държавния план-прием по професии е съответствие с потребностите на пазара на труда;

-             мониторинг на системата за ПОО;

-             привеждане на системата за висше образование в съответствие с изискванията на пазара на труда.

4. Пазар на труда

4.1. Икономическа активност

В периода 2000-2005 г. броя на населението в трудоспособна възраст (15 – 64 г.) е намаляло с 263 200 души. Тази негативна тенденция се дължи основно на ниската раждаемост, застаряване на населението и миграционните процеси.

За същия период се наблюдава намаляване броя на текущото икиноимически активно население (15 – 64 г.) с 52 900 души. Наблюдаваното намаление се дължи на по-ниския ръст на заети лица - 178 500 души – спрямо намалението в броя на безработните лица – 231 500 души.

Равнището на активност за населението на възраст между 15 и 64 години се повишава от 60.7 % през 2000 г. до 62.1 % през 2005 г.

Въпреки наблюдаваното нарастване в равнището на активност, все още 37.9 % (200 2100 души) от населението е извън работната сила. Около 25 % от тези лица желаят да работят, но не търсят работа по различни причини в т.ч. лични и семейни ангажименти; болест или увреждане; неадекватна професия или специалност; липсата на необходимото образование, квалификация, умения или трудов опит и т.н.

Равнището на активност на младежите (15 – 24 г.) – 27.9 % и на възрастните (55 – 64 г.) – 38 % е ниско в сравнение с това в ЕС. Обезпокоителна за пазара на труда в България е тенденцията на намаление дела на активните младежи. Очевидно мерките за подпомагането им при намиране на първа работа имат високо заначение за увеличаване броя на работната сила в България. Като основна група на икономически активните след 2001 г. се утвърждават лицата в средна и висока възраст (между 35 и 54 години). Тенденцията на застаряване на работната сила налага ученето през целия живот като основна мярка за развитие на интелектуалния потенциал и професионална компетентност на трудовите ресурси.

В разпределението на работната сила по степени на образование през 2005 г. делът на добре образованите лица е сравнително висок (със средно образование са 55.9 %, а с висше – 24.1 %). Делът на лицата в работната сила с основно, начално и по-ниско образование е 20 %. Икономическата активност в голяма степен зависи от равнището на образование. През 2005 г. икономически активни са 72.4 % от лицата с висше образование, 64.3 % от тези със средно, 27.7 % с основно и 15.9 % с начално и по-ниско.

Въпреки, че през последните години се наблюдава намаление в броя на обезкуражените лица от 419 500 души през 2000 г. до 345 100 души през 2005 г., техният дял от лицата извън работната сила продължава да е относително висок. Обезкуражените лица са трудовия потенциал на населението и именно по тази причина е необходимо да бъдат формулирани подходящи мерки за тяхното интегриране на пазара на труда.

4.2. Заетост

През последните години се наблюдава устойчива тенденция за нарастване броя на заетите лица в страната. През 2005 г. заетите на възраст 15 – 64 г. са средно 2 947 000 души – с 6.5 % повече спрямо 2000 г.

Коефициентът на заетост през 2005 г. е 55.8 %, с 5.8 % повече спрямо 2000 г. Запазва се тенденцията от последните години за плавно нарастване на коефициента на заетост, но въпреки това той все още значително по-нисък в сравнение с този в Европейския съюз - 63.3 % за 2004 г.

Коефициентът на заетост при младежите (15 – 24 г) през 2005 г. е 21.6 %, въпреки, че се запазва положителната тенденция от последните години, увеличението спрямо 2000 г. е само с 2 процента. Значително увеличение се наблюдава в равнището на заетост сред възрастните хора (55 – 64 г.). За разглеждания период коефициента на заетост се е увеличил с 13.9 % - от 20.8 % през 2000 г. на 34.7 % през 2005 г.

В структурата на заетите по образование преобладават тези със средно образование – 56.4 %, следвани от заетите с висше образование  - 25.6 %. Най-нисък е делът на заетите с основно, начално и по-ниско образование – 17.9 %. Равнището на заетост в значителна степен зависи от степента на завършено образование. През 2005 г. коефициентът на заетост сред висшистите е 69.5 %. Със средно образование – 58.3 %, с основно – 27 % и с начално и по-ниско – 10.7 %. Прави впечатление, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (64.9%) е доста по-високо от това при лицата със средно общо образование (46.8 %).

Сред показателите характеризиращи гъвкавостта на трудовия пазар са: заетост на непълно работно време и за определен период от време – делът на заетите от тази група спрямо общия брой на населението е твърде нисък, едва 2.4 %, при средно равнище за ЕС 17.7 %.; заетост с договор за определено време – тук разликата с равнището на ЕС е по-малка – за България 7.4 %, а за ЕС – 13.7 %. Повишаване гъвкавостта на труда е сред основните приоритети на провежданата социална политика в контекста на пълното присъединяване на България към ЕС.

4.3. Безработица

Според НСИ през 2005 г. безработните са 334 200 души, а коефициентът на безработица – 10.1 %. През този период по данни на Агенцията по заетостта регистрираните безработни са 424 381 души, а коефициента на регистрираната безработица е 11.5 %. Въпреки същественото редуциране, все още равнището на безработица у нас е по-високо от средното равнище в ЕС, което е 9 % през 2004 г.

Коефициентите на безработица намаляват за всички наблюдавани възрастови групи. Изключително неблагоприятна характеристика на пазара на труда  са високите коефициенти на безработица на младежите между 15 и 24 години. През 2005 г. той е 22.3 %  и  въпреки значителното намаление в сравнение с 2000 г. (33.7%), все още стойността му е по-висока от средната за ЕС, която за 2004 г. е 18.7 %.

В разпределението на безработните лица по степен на образование през 2005 г, най-висок е делът на тези със средно образование – 51.1 %, след което е делът на лицата с основно образование -–28.2 % и най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование – 10.4 % и с висше – 10.3 %. Безработицата в голяма степен зависи от равнището на образование. През 2005 г. равнището на безработица при лицата с начално и по-ниско образование е 32.6 %, с основно образование – 16.9 %, със средно – 9.2 %. Най-ниско е равнището на безработните сред висшистите – само 4.3 %.

Устойчива тенденция на пазара на труда в България е продължителната безработица. През 2005 г. продължително безработните са 6 % от работната сила, като спрямо 2001 г. техния брой е намалял около 2 пъти. Безработните лица за период над 2 години за разглеждания период са 4.3 % от работната сила при 8.3 % през 2001 г. Коефициентът на продължителна безработица средно за ЕС през 2004 г. е 4.1 %.

4.4. Уязвими групи на пазара на труда

През 2005 г. по, данни на Агенцията по заетостта, продължава тенденцията на намаление на регистрираните безработни от всички неравнопоставени групи на пазара на труда, с изключение на безработните с увреждания. Сред най-уязвимите групи на пазара на труда  са: продължително безработни лица; младежи до 29 годишна възраст без трудов опит или без образование и професия; безработни с ниско образование и без квалификация; хора с увреждания и възрастни безработни над 50 години.

Продължително безработни (лица с редовно поддържана регистрация с продължителност над 1 година в Дирекция “Бюро по труда”). Независимо от намаление на абсолютния брой на дълготрайно безработните, те все още са повече от половината от всички безработни (55 %). Устойчивостта на безработицата е особено изявена сред ниско образованите и нискоквалифицираните. Доказателство за това ефактът, че от продължително безработните лица  70.8 % са с основно и по-ниско образование и 72.7 % без професионална квалификация.

Безработни младежи. Продължава тенденцията на намаление на безработните младежи до 29 години като делът им от общия брой на безработните е 25.2 %. Неблагоприятната образователно-квалификационна структура на безработните до 29 г. има изключително негативен дългосрочен ефект върху заетостта им. От безработните младежи до 29 г. с основно и по-ниско образование са 65.6 %, а без професионална квалификация – 73.6 %.

Безработни лица над 50 годишна възраст. Броят на безработните лица над 50 г. също продължава да намалява, а делът им в съвкупността на всички безработни е 28.3 %. Безработицата при лицата над 50 годишна възраст има дългосрочен характер – около 60% от тях са продължително безработни.

Безработни хора с увреждания. През 2005 г. се запазва тенденцията на нарастване на броя на регистрираните безработни с увреждания. През 2005 г. от 100 безработни близо 5 са с увреждания. Предпоставка за тази тенденция са ограничените възможности на лицата с намалена трудоспособност да започнат работа на несубсидирани и на непригодни според техните нужди работни места, поради което те активно ползват услугите, предоставяни от Агенцията по заетостта.

Безработни лица с ниска степен на образование и без специалност и професия. Повече от половината регистрирани са с основно и по-ниско образование – 59.9 % и без професия и специалност – 63.8 %. Въпреки наблюдаваното намаление в броя на безработните с основно и по-ниско образование, техният дял в общия брой на безработните остава относително висок.

4.5. Регионални аспекти в развитието на пазара на труда

Една от характерните черти на пазара на труда през последните години е наличието на значителни и устойчиви регионални различия. Ярко изразена териториална диференциация се наблюдава както по отношението на обема и състава на предлаганата работна сила, така и по отношение на търсенето. Регионалните различия се проявяват в стойностите на показатели от всички аспекти на функционирането и развитието на пазара на труда – заетост, безработица, заплащане, производителност на труда, образователно-квалификационна и демографска структура на работната сила.

По данни на НСИ за 2005 г. равнището на активност е най-ниско в Северозападния район на планиране – 40.7 %, с 1-5 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2003 г. и с 9 процентни пункта по-нисък спрямо средния за страната. Най-висока икономическа активност е регистрирана в Югозападен район за планиране (54,1 %) – с 0,8 процентни пункта по-висока в сравнение с общата за страната. Обезпокояващ е факта, че въпреки общото повишаване на икономическата активност в страната в някои региони за планиране се наблюдава тенденция за намаление, като например в северозападния и югоизточния.

Тенденцията по отношение на заетостта е положителна във всичките райони на планиране, с изключение на Северозападния район. Северозападният район е с най-ниско равнище на заетост – 35,2 %, а с най-високо – Югозападния район – 50 %. На последно място по заетост са областите Видин (29,9 %), Разград (35,7%) и Враца (36,1 %). С най-високо равнище на заетост са областите Благоевград (53,3 %), София – град (51,8 %) и Варна (50,7 %).

Според НСИ равнището на безработица е намаляло във всичките райони за планиране, като най-голямо е намалението в Югоизточния район с 6,7 процентни пункта в рамките на две години. Най-високо е равнището на безработица в област Видин – 22,5 %, следват областите Смолян – 19,6 % и Разград – 19,1 %. Сред районите за планиране Северозападният район е с най-високо равнище на безработица – 13,6 % (което е с 3,5 процентни пункта повече от средното за страната.) С най-ниска безработица са областите Благоевград – 2,2 % и Габрово – 3,3 %.

Относно конвергенцията в показателите на пазара на труда за регионите на планиране се наблюдава следната тенденция. По отношение на икономическата активност и заетостта за периода 2003-2005 г. се наблюдава повишение в степента на разсейване на показателите. За икономическата активност показателят от 3,2 през 2003 г., нараства до 3,9 през 2005 г., съответно при заетостта от 3,9 до 4,8. Видно е, че разсейването при коефициента за заетост е по-голямо. Положителна е тенденцията при безработицата. Стандартното отклонение тук от 3,3 през 2003 г. намалява до 2,3 през 2005 г.

Бъдещо развитие на работната сила е в посока на нейното застаряване и намаляване на абсолютния й брой. Броят на пенсионерите ще превишава броя на постъпващите на пазара на труда младежи. Тежестта на издръжката на населението в пенсионна възраст ще нарастне. Наетата работна сила ще трябва да има висока производителност и професионална и географска мобилност. Намаляването на броя на населението в трудоспособна възраст и застаряването му, както и изискванията за запазване на конкурентноспособността на икономиката след присъединяване към ЕС оставят без алтернатива необходимостта от възможно най-пълното оползотворяване на наличните трудови ресурси и подобряване на качествените и структурните им характеристики в съответствие с потребностите на работодателите.

5.  Доходи и равнище на бедност

В динамиката на реалните доходи на домакинствата през 90-те години и началото на хилядолетието се открояват два основни периода на развитие. Първият (1990-1997 г.) се характеризира  с чувствително намаляване на реалните доходи. Тяхното равнище през 1997 г. съставлява по-малко от една трета от това за 1990 г. Този спад засегна всички основни източници на доходи (работна заплата, пенсии и социални плащания). Причините се дължат на дълбоката икономическа криза, финансовата дестабилизация и преструктурирането на икономиката.

Вторият период (1998- 2003 г.) се характеризира с процес на бавно възстановяване на покупателната способност на доходите. В резултат на постигнатия икономически растеж и финансова стабилизация след 1997 г. равнището на реалните доходи на населението бележи ясна тенденция на повишаване. За периода 1996-2003 г. реалните доходи нарастват с 31.6 %. Само за последните две години техният ръст е 27.3 %.

Постигнатото увеличение на реалните доходи на домакинствата възстанови тяхната покупателна способност до равнището на 1995 г. Това до голяма степен се дължи на ниската обвързаност на икономическия растеж с доходите на населението.

България значително изостава в равнището на доходите в сравнение със страните от ЕС. Средният общ брутен месечен доход на едно лице от домакинството през 2003 г. бе 177 лева (около 91 евро), докато този в ЕС е повече от десет пъти по-голям. Сред страните от Централна и Източна Европа България е с най-нисък доход на лице от домакинство.

Неравенството на доходите на населението проявява две противоположни тенденции. До 1995 г. неравенството бързо нараства, а след това намалява. През последните три години се наблюдава повторно нарастване на подоходната диференциация.

Поляризацията на населението по доход, измерена чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото показва същите тенденции както и диференциацията по доход. През 1995 г. отношението между десетте процента най-богати към десетте процента най-бедни домакинства е 11.9 пъти, а през 2000 г. то намалява на 9 пъти. През 2003 г. това отношение е 9.6 пъти.

В сравнение със страните от ЕС неравенството на населението по отношение на доходите не е голямо. България се числи сред страните с ниска диференциация на доходите. Бедността е многоаспектно явление, което включва както липса на средства за задоволяване на основните потребности, така и липса на условия и предпоставки за водене на достоен и пълноценен живот. В основата на измерването на бедността  стои установяването на паричното или материално благосъстояние на населението, определено чрез получените доходи или чрез направените потребителски разходи.

Оценките на НСИ за бедността в България дават основание за следните изводи:

• Бедността през последните години намалява. Относителният дял на бедните домакинства намалява от 15.6 % през 1998 г. на 14.4 % през 2003 г. Най-ниското развнище на бедност е регистрирано през 2002 г. и възлиза на 13.4 %.
• Равнището на относителна бедност не се отличава съществено от това в страните от ЕС. Наличните данни позволяващи сравнение, показват, че през 2001 г. делът на бедните  в ЕС е 15 %, докато в България през същата година е 15.5 %. За новите членове на ЕС делът на бедните е както следва: Латвия – 17 %, Литва – 16 %, Естония – 18 %, Унгария – 10 % и Чехия – 8 %.
• Ниско равнище на линията на бедност в сравнение със средното в ЕС ниво. Разликата в абсолютните линии на бедност е твърде значима за страната. За страните от ЕС прагът на бедност през 2001 г. е 8319 евро годишно, а за България – 639 евро, т.е разликата е 13 пъти.

Намаляването на бедността в страната през последните години не води до редуциране на лицата, застрашени от бедност. Според данните на МНД и избраната линия на бедност, делът на застрашените от изпадане в бедност е около 20 %. Това са лица в домакинствата, които имат равнище на потребление много близко до линията на бедност. За тях и най-малкият риск (промяна в икономическия статус или заетост, нарастване броя на членовете и пр.) с голяма вероятност ще доведе до изпадане в контингента на бедните. Този значителен контингент от хора с висок риск за бедност предполага провеждането на превантивни мерки за недопускане по-нататъшното обедняване на голям брой от населението.

Анализът на достъпната статистическа информация позволява да се идентифицират следните по-важни групи на бедните и застрашени от бедност: безработни лица и домакинства с безработни лица, икономически неактивните лица с ниски доходи, самотни родители, многодетни и многочленни домакинства, лица в неравностойно положение, хора с увреждания, неграмотни и нискообразовани хора, етническа принадлежност (роми и турци), работещи бедни.

Посочените рискови групи предполагат провеждането на политика, която гарантира ресоциализация на гражданите, създава условия за трудова заетост и повишаване на доходите, подпомага достъпа им до социални услуги, образование и здравеопазване, преодолява неравнопоставеността, пораждана от разликите по региони, пол, възраст, етническа принадлежност, здравословно състояние и др. В същото време борбата с бедността и социалната изолация трябва да бъде диференцирана, да отчита спецификите на всяка от категориите бедни или застрашени от бедност.

Обобщавайки резултатите от анализа на доходите, бедността, качеството на живот и очакваните тенденции в тяхното развитие могат да се очертават няколко ключови проблеми, свързани с :

• Повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот;
• Фокусиране на борбата с бедността върху най-рисковите групи от населението;
• Предприемане на превантивни политики и мерки по отношение на застрашените от бедност;
• Подобряване на качеството на живот в областта на жилищните условия, околната среда и качеството на обществените услуги на населението;
• Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като процес изискващ значителни усилия от всички заинтересовани страни.

6. Социално включване.

Социалното подпомагане (наричано също “втора социална защитна мярка”) е базирано върху принципа  на националната солидарност и се финансира от държавния бюджет чрез преразпределителни процеси за сметка на нецелеви приходи. То е насочено към български граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помоща на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Системата за социално подпомагане включва различни схеми (програми) главно с целеви характер. Основните от тях са: месечното социално подпомагане, базирано на гарантирания минимален доход и допълващо доходите на бедните лица и семейства; семейните помощи за деца и целевите помощи за отопление.

Месечните социални помощи допълват доходите на бедните и се отпускат след проверка на техния имуществен статус. По тази схема за 2005 г. са подпомагани 212 180 лица и семейства. В сравнителен план се очертава тенденция към намаляване на случаите, обект на месечно подпомагане, което се дължи главно на два фактора: заетостта на трудоспособните лица в Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, увеличаването на собствените доходи на подпомаганите лица и семейства, както и на засиления контрол от страна на дирекциите “Социално подпомагане” за недопускане на недобросъвестност при предоставяне на помощите.

Семейните помощи за деца имат за основна цел да се подпомогне отглеждането на деца в семейна среда и се насърчи посещаването на училище. По Закона за семейни помощи за деца, през 2005 г. са изплатени 254 512 697 лева за 957 845 случая. Обхванати са 1 292 697 деца.

През зимния период от годината на нискодоходната част от населението се предоставят целеви помощи за отопление. През отоплителен сезон 2005-2006 г. се направиха някои промени в Наредба № 5 за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Разшири се достъпът до този вид подпомагане и се въведе месечна целева помощ за отопление с природен газ. Като цяло, отпуснатите помощи за отопление през сравняваните отоплителни сезони сочат тенденция към намаляване.

Социалните услуги са част от системата за социално подпомагане, чиято цел е осигуряване на условия за задоволяване на жизнените потребности, свързани с осъществяване на ежедневните дейности и преодоляване социалната изолация на най-уязвимите групи от населението. Обикновено бенефициенти са хора с увреждания, самотни възрастни хора, пенсионери, деца в риск, лица в неравностойно положение, етнически малцинства и др.

Социални услуги се предоставят в общността и в специализирани институции. Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и услугите предоставяни в общността следва да отговарят на определени критерии и стандарти за: материална база, квалификация на персонала, здравни грижи, хранене, образование, осигуряване на възможност за лични контакти и организиране на свободното време и др. Те са задължителни за всички доставчици на услуги – държавни, общински и частни. Контролът върху дейността по предоставяне на социални услуги в специализираните институции и в общността се осъществява от Инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

През последните години беше даден приоритет на развитието и разширяването на обхвата на социалните услуги, насочени към преодоляването на социалната изолация на възрастните и самотни хора, децата в риск, хората с увреждания, представители на етническите общности. Вече функционират 45 броя дневни центрове за деца и възрастни с увреждания, 10 броя дневни центрове за стари хора, 14 броя центрове за социална рехабилитация и интеграция, 3 приюта за безнадзорни деца и 15 защитени жилища за хора с ментални увреждания, които се финансират от държавния бюджет.

Уязвими групи

В изпълнение на възприетата философия на провежданата социална политика бе въведен диференциран подход при подпомагане на уязвимите групи от населението. Основната цел е да се увеличи равнището на социална защита на лицата в най-тежко положение, каквито са самотно живеещите възрастни хора и родителите, които отглеждат сами децата си, хората с увреждания, децата в риск и техните семейства, уязвими етнически малцинствени групи.

На хората с увреждания се предоставят редица плащания, услуги и облекчения, които са съобразени със здравния, икономическия и социалния им статус. При определянето на месечните социални помощи е предвиден по-висок диференциран минимален доход за тази категория лица, позволяваща те да получават по-големи суми. През октомври 2004 г. Народното събрание прие Закон за интеграция на хората с увреждания. С влизането му в сила от 1 януари 2005 г. за подобряване на социалния статус на хората с увреждания се въвежда интеграционна месечна добавка за допълване на собствените доходи и покриване на допълнителните им разходи, която следва да се разходва за образование, квалификация, комуникация, лекарства и т.н. Размерът на добавката се определя въз основа на извършената социална оценка и според вида и степента на увреждането и индивидуалните потребности, без оглед на доходите им.

В областта на закрилата на децата все по-широко се налага като мярка настаняването в семейства на роднини и близки – към 1.1.2005 г. 3 755 деца са настанени в такива семейства. Общият брой случаи с превенция е 4 227, общият брой случаи по реинтеграция в биологическото семейство е 4 162. Започна разпространяването на приемната грижа като форма за отглеждане на деца в семейна среда. Отделите “Закрила на детето” към дирекциите “Социално подпомагане” работят в тясно сътрудничество със специализираните институции за деца, участват активно в изготвянето на план за грижи за всяко дете. Засилена и целенасочена е работата на отделите “Закрила на детето” за предотвратяване настаняването на деца в специализирани институции. Специфична особено рискова група са децата, които просят и работят на улицата. Сред просещите деца преобладават момчетата от ромски произход на училищна възраст, които в повечето случаи не ходят на училище, а целодневно са оставени на улицата без надзор. Основните проблеми на социалната закрила на тази рискова група са свързани с: установяване броя на всички деца просещи и работещи на улицата; организиране незабавна помощ на деца, попаднали в бедствени ситуации; откъсване на просещите деца от неблагоприятната среда, в която се намират; оказване на подкрепа на родителите при отглеждането и възпитанието на децата. От закрила се нуждаят и децата жертви на насилие.

От гледна точка на условия за достъп и предоставяни плащания и услуги системата за социална защита като цяло е неутрална по отношение на етническа принадлежност. Неравенствата произтичат най-вече поради невъзможността за изпълнение на някои критерии (напр. определен осигурителен стаж и свързаната с него легална заетост, неподдържане на регистрация, че активно се търси работа в бюрото по труда). На свой ред това е свързано преди всичко с ниска конкурентноспособност на пазара на труда, респ. – ниско образователно и квалификационно равнище, ниска заетост, малки и нередовни доходи и пр. Ситуацията допълнително се усложнява от сравнително високата раждаемост сред тези рискови групи.

Макар и универсални, схемите и програмите за подпомагане и противодействие на социалното изключване, на практика са в голяма степен насочени към представителите на етническите малцинствени групи, които преобладават сред подпомаганите контингенти.

Въз основа на направения анализ и предвиждания може да се обобщи, че от гледна точка на запазването и развитието на човешките ресурси:

• Системата за социално подпомагане трябва да осигурява сигурна, достъпна, но в същото време насочена, диференцирана защита, съобразена със специфичните потребности на различните уязвими групи от населението;
• Съчетаване на преобладаващо пасивните мерки с активни програми и мерки, насочени към преодоляване на социалната изолация, запазване, развитие и реализация на личностния потенциал;
• Деинституционализация на социалните услуги и доближаването им до обичайната домашна среда;
• Повишаване покритието на социалните услуги;
• По-добро целенасочване на социалните помощи към уязвимите групи на населението, предоставяне на достъпни качествени социални услуги и създаване на условия за пълноценно социално включване.

7. Здравеопазване.

Здравният статус на населението е комплексна величина, зависеща от редица фактори и измерима чрез множество разностранни показатели. Все пак, няколко групи показатели се приемат за основни при измерването на здравния статус  и наблюдение на съществуващите тенденции.

На първо място това са показателите свързани със средната продължителност на живота и смъртността. По тези показатели страната ни значително изостава от напредналите страни, включително и от страните членки на ЕС. Така например, средната продължителност на живота в България (2002–2004г.) е  72,4 години (68,9 за мъжете и 76 за жените) и в сравнение със страните от ЕС е с 6,0 г. по-ниска при мъжете и със 7,3 г. при жените. Не по-добра е картината при сравнението по показателите при смъртност. Детската и майчината смъртност през последните 15 г., макар да бележат тенденция към намаляване, не променят незавидната ни позиция спрямо централно-европейските страни. Достигнатото през 2004 г. равнище от 11,6 ‰ на детска смъртност е значително по-високо от страните на ЕС, в това число Полша и Унгария.

Нараства смъртността от хронични болести – сърдечно-съдови (исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания), както и смъртните случаи, свързани с травматични увреждания.

Друга важна група показатели, характеризиращи здравния статус на населението, са свързани с честотата и структурата на регистрираните заболявания. Статистиката показва, че 72-75 % от всички регистрирани случаи на заболявания в страната през последните години се дължат на болестите на дихателната система, следвани от болестите на нервната система и сетивните органи, болестите на органите на кръвообръщението, травмите и отравянията и болестите на кожата и подкожната тъкан. Тенденцията на заболяемостта от злокачествени новообразувания в България е сходна с наблюдаваното в другите европейски страни.

Следва да се отбележи, че има някои показатели, характеризиращи разпространението на значими болести, които поставят страната ни в по-благоприятна ситуация. Пример за това е разпространението на HIV (СПИН), което за някои страни от Източна Европа и Централна Азия има значителен ръст, докато в България това разпространие за момента е сравнително ниско.

Броят на лицата признати за инвалиди също е от индикаторите за здравно състояние на нацията. Статистиката показва, че през 2004 г. те са 133 251, което близо 3 пъти повече в сравнение с 1994 г. и представлява дял от 20,2 % от населението над 16 г. Най-честа причина за инвалидизиране през 2004 г. са болестите на органите на кръвообръщението.

Общото влошаване на здравния статус на населението е съпроводено от някои особености, поставящи групи от него в по-неблагоприятна позиция. Такива групи са най-вече хората от ромската малцинствена общност и също така живеещите на село и в някои крайни райони на страната.

Икономическият преход предизвика силен срив в доходите на голяма част от населението и доведе до създаването на значителна група от хора, живееща под прага на бедността. Характеристиките на тази група са различни, но от гледна точка на здравното им състояние са важни непълноценното хранене, лошите битови условия, намаляване на достъпа до информация и знания, а също така и констатираното намаляване на възможностите за получаване на необходимата медицинска помощ.

Друг важен фактор за влошеното здраве на нацията е нездравословният начин на живот. Тук комбинацията от детерминанти е значителна, но всички те водят до увеличаване риска от редица заболявания. По-съществените фактори в това отношение са:

-             дисбалансираното хранене – броят на лицата с наднормено тегло и затлъстяване е над 3 000 000 души и непрекъснато се увеличава;

-             намаляващата физическа активност – през  последните години над 60 % от населението на възраст 25-64 г. е с ниска и средна физическа активност;

-             употребата на тютюневи изделия в страната – през 2001 г. пушачи са 40,5 % от населението;

-             разширеният кръг на консумиращите алкохол сред подрастващите.

Бъдещото развитие

Опитът на голям брой страни показва, че да се повлияе на нивото на смъртността и заболеваемостта от посочените социално-значими заболявания е необходима политика на обучение и поддръжка на стремежа на хората за позитивни промени в начина на живот, както и създаване на социална среда, осигуряваща правилния избор. Тези промени ще съдействат за намаляване броя на болните с хронични заболявания, снижение на показателите за смъртност и увеличение на коефициентите “живот в добро здраве”.

Състоянието на здравето на нацията и постигането на прогнозните резултати ще зависи, както от сегашното състояние, така и от развитието на факторите, влияещи върху него.

Направените анализи дават основание да се обобщят някои основни фактори и проблеми, оказващи влияние върху здравето на населението:

-             Здравният статус на населението е незадоволителен и продължава да се влошава.

-             Провежданата реформа в здравеопазването е повишила общото финансиране и ефективността на работа на самата здравна система.

-             Съществуват редица нерешени проблеми, свързани със здравното осигуряване и водещи до създаването на сериозни пречки пред свободния достъп до здравни услуги.

-             Жителите в селата и ромите са поставени в неравностойно положение по отношение достъпа до здравни услуги.

8. Култура.

Културата е специфична сфера, която се определя като дейност по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности, както и резултатите от тази дейност. В тесен смисъл културата обхваща културните институции, изкуствата и дейностите, свързани с тях. Културата в широк смисъл, свързана най-общо с човека и човешкото развитие, е съществена характеристика на качеството на живот. В настоящия период на преход и присъединяване към европейските структури културата все повече се утвърждава като двигател на демократичния процес, основа на гражданското общество и средство за запазване на националната идентичност и разширяване на културното многообразие. Културно-историческото наследство на България е не само общонационална ценност, но и част от общото културно наследство на Европа. То се състои от паметници на културата (недвижими и движими) и нематериално културно наследство (живата култура). Културното наследство е важен ресурс за устойчиво социално-икономическо развитие на специализираните форми на туризъм.

Основните проблеми в сектора са :

• Ниското заплащане на заетите;
• Ограничаване броя на субсидирани културни институции;
• Липса на подготвени кадри в областта на културния и арт-мениджмънт;
• Слабо взаимодействие с бизнеса и развитие на публично-частни партньорства в областта на изкуството и културата;
• Необходимост от адекватна държавна подкрепа за културните индустрии, която да позволява устойчивото им развитие и специфичните условия на българския културен пазар;
• Слаба обезпеченост на културните институции със съвременни информационно-комуникационни технологии;
• Ограничен ресурс за поддържане на паметниците на културата, за проучвателна и консерваторска дейност, за поддържане на любителското творчество и изкуство.

Развитирто на културните дейности и в частност на новите информационни технологии и културният менджмънт е перспективно за разкриването на нови работни места. Броят на завършващите ежегодно средните училища по изкуствата и културата (които са към Министерството на културата), е между 800 и 1000 души, а на висшите училища по изкуствата – около 750. Наетите в този сектор са 28 980 души. Равитието на библиотеките с регионално значение, читалищните библиотеки и научните библиотеки може да изиграе важна роля за образоваността, предоставянето на информация по широк кръг въпроси и в този смисъл за обучението през целия живот за гражданите, включително и в по-малките селища. Тези институции съдействат и за приобщаването и опазването на културната идентичност на малцинствените общности.

Засилването на обществената роля на читалищата като традиционни културни и образователни центрове в България има важно значение за тяхното модернизиране и участие в развитието на местната общност. Развитието на Интернет центровете в читалищата осигурява информационен достъп в отдалечени и изоставащи райони и развива умения за ползване на информационните технологии от читалищните екипи и местните общности.

9. Равни възможности между мъжете и жените

Традиционно делът на мъжете в работната сила и икономическата им активност са по-високи. Данните за икономическата активност по пол показват тенденция, различна от наблюдаваното в Европейския съюз. За периода 2001–2005 година се наблюдава постепенно увеличаване на разликата в показателя между двата пола, докато в ЕС се наблюдава обратната тенденция на сближаване.

Равнището на заетост сред мъжете през 2005 г. възлиза на 60 %, което е значително под средната стойност за ЕС (70.9 % за 2004 г.). След особено рязък спад в равнището на заетост сред жените, главно през първите години на прехода, тенденцията към спад е обърната, когато през 2005 г. това равнище възлиза на 51.7 % Въпреки това този показател остава нисък в сравнение с равнището на заетост сред мъжете и със средната стойност за заетост на жените в ЕС. (55.7 % за 2004 г.).

С изключение на 1993 и 1995 г. равнището на безработица сред жените е аналогично или малко по-ниско от това на мъжете. Според данните от наблюдението на работната сила през 2005 г. се запазва тенденцията равнището на безработица сред жените да е по-ниско (9.8 %) спрямо това на мъжете (10.3 %). В страните от ЕС равнището на безработица сред жените е по-високо от това сред мъжете. Средно за 2004 г. в ЕС равнището на безработица при жените е 10.2 %, а при мъжете – 8.1 %.

Запазването в бъдеще на относително ниска степен на различия в коефициентите на икономическа активност и заетост на жените и мъжете у нас налага по-доброто ориентиране на социалните политики по отношение равенството между мъжете и жените. Отделна група изисквания са тези за подобряване на качеството и разширяване на достъпа до услуги за отглеждане на децата и подпомагащи съвместяването на семейния живот и професионалната кариера.

10. Политики в областта на човешките ресурси.

10.1. Политика на пазара на труда

Основните нормативни документи, които определят политиката в областта на пазара на труда в България са: Стратегията по заетостта 2004–2010 г., Закон за насърчаване на заетостта, Националния план за действие по заетостта (който се изготвя всяка година). Документите се разработват и прилагат в съответствие със специфичните потребности на националния пазар на труда и са съобразени изцяло с Европейската стратегия по заетостта.

В рамките на активната политика на пазара на труда се използват многообразни и добре насочени мерки и програми за подобряване на пригодността за заетост, развитие на предприемачеството; насърчаване на адаптивността на наетите и на бизнеса; утвърждаване на политики за равни възможности. Те са с национално или регионално значение, както и програми насочени към специфични потребности на лицата на пазара на труда.

В изпълнение на Европейската стратегия по заетостта в България бе постигнат значителен напредък в редица области.

Разшириха се възможностите за насърчаване на предприемачеството чрез улесняване достъпа до стартов капитал, изграждане на национална мрежа от бизнес центрове, реализацията на мерки и програми подпомагащи самонаемането, включване в обучение за придобиване на управленски знания и умения и предоставяне на широк кръг информационни, технически и консултантски услуги.

Постигнат бе значителен напредък по отношение на осигуряването на безплатно обучение за професионална квалификация за регистрирани безработни лица, обучение на заети лица, ограмотяване, мотивиране, професионално информиране и консултиране. Подобрен е достъпа до обучение, нарастнаха възможностите на частните доставчици на обучение и професионална квалификация. Подобрява се качеството на предлаганото образование и обучение, за да се намали несъответствието между търсенето и предлагането на работна сила с определена квалификация.

Насърчава се подход към работата основан на “жизнения цикъл” за стимулиране активността и адаптивността на работната сила през отделните етапи на трудовия живот. Изключително важни тук са действията за по-добро съвместяване на професионалния с личния живот, създаването на възможности за заетост на младите хора и насърчаване участието в заетост и по-дългия трудов живот на по-възрастните.

Подобри се нормативната база за действия, насърчаващи подобряването на адаптивността на работниците и на бизнеса чрез обучение, насърчаване на териториалната и професионална мобилност, обществени дискусии за възможностите за съчетаване на гъвкавост и сигурност.

Развиха се институциите, разработващи и прилагащи политиката по заетостта – Агенцията по заетостта повиши качеството и асортимента на услугите по заетостта, които предоставя на работодателите и търсещите активно работа лица, за да се превърне в ефективна и ефикасно работеща организация, основен посредник на пазара на труда.

Развива се социалния и гражданския диалог, като се повишават възможностите на социалните партньори да влияят върху политиката по заетостта чрез разшряване участието им в социалния диалог и изграждане на действащи междуинституционални връзки между партньорите на пазара на труда.

10.2. Политика по доходите

България е страна с относително нисък жизнен стандарт и равнище на доходите. Реализираният през последните години икономически разтеж оказа положително влияние върху динамиката на доходите на населението, но в степен не достатъчно адекватна на постигнатите резултати. Това поставя пред политиката по доходите сериозни предизвикателства.

Предизвикателствата пред политиката по доходите могат да се синтезират в следните позиции:

• Преодоляване на изоставането в растежа на доходите на населението;
• Повишаване на социалната защита на нискодоходните слоеве в обществото;
• Постигане на по-добра обвързаност на работната заплата с икономическите резултати.

Представените предизвикателства налагат провеждането на активна политика, която от една страна да доведе до постепенна конвергенция в равнищата на доходите с другите членове на ЕС в дългосрочен план и от друга страна – до създаване на ефективни механизми за поддържане на социалните баланси и особено за подпомагане на хората с ниски доходи.

10.3. Политика в областта на образованието, обучението и науката

Политиката в областта на образованието и обучението се определя от социално-икономическите приоритети на страната, особеностите на прехода към пазарен тип икономика, състоянието на образователната система у нас и изискванията във връзка с членството на България в ЕС, както и изискванията на същия.

Новата икономика на знанието поставя множество предизвикателства пред системата на образованието и обучението. В тази област България е постигнала най-голям успех в сравнение с останалите области, по които се следи напредъка на страните, но реформата в образованието и обучението е силно наложителна, ако България иска да запази сравнително добрите си конкурентни позиции. Създаването на ново знание под формата на нови продукти, техники и технологии изисква от работната сила креативно мислене, аналитични способности и обучение през целия живот. Това предполага качествено реформиране на образователната система с оглед придобиване на основни познания и умения в основното образование и творческо и критично мислене от  младите хора в средното и висшето образование.

В основното образование трябва да се гарантира обхващането на всички деца, защото новата българска икономика в рамките на ЕС няма да може да осигури препитание на неграмотни. В средното образование акцентът трябва да бъде поставен върху изучаването на чужди езици, компютърната грамотност, работата в екип, изобщо върху изграждането на един нов светоглед. Цялостно нова концепция е нужна за целите на новата българска икономика и в сферата на професионалното и продължаващото образование. Бързото развитие на технологиите, глобализацията на финансовите и стоковите пазари, необходимостта от непрекъснато продуктово обновление, всичко това изисква гъвкави и ефективни методи за професионално обучение, при това не само първоначално, а постоянно, за всички работещи на всички нива. Висшето образование и свързаните с него научни и приложни изследвания имат най-сериозна нужда от промяна, за да има от една страна българската икономика вътрешен кадрови ресурс, но също така и за да бъдат конкурентноспособни на европейските и американските висши училища нашите университети, за да не напускат масово страната младите хора, които искат да придобият добро образование.

За да отговори на тези предизвикателства, Министерството на образованието и науката определи като основни цели в своята образователна политика равния достъп до качественото образование, във връзка с които изведе и основните приоритети в областта на образованието, обучението и науката, по посока на :

• Осигуряване на качество на образованието за постигане  общество на знанието;
• Усъвършенстване на условията за достъп до образование;
• Насърчаване на ученето през целия живот;
• Въвеждане на информационните и комуникационни технологии в образованието;
• Оптимизиране на извънкласните и извънучилищни дейности.

10.4. Политика в областта на социалната защита

Чрез извършените през последните години законодателни промени се постигна: децентрализирано управление на социалните услуги, насърчаване на частното предприемачество, въвеждане на регистрационен режим за доставчиците на социалните услуги, вместо лицензионен; въвеждане на критерии и стандарти за извършване на социални услуги, по-ефективен контрол в областта на социалните услуги, разширяване на източниците на финансиране, засилване на гражданския контрол. Според своето финансиране социалните услуги се разделиха на: дейности държавна отговорност и дейности общинска отговорност. Първите се финансират изцяло от дъжавния бюджет, а само се управляват от общините. Това са специализираните институции за предоставяне на социални услуги, центровете за социална рехабилитация и интеграция, защитените жилища.

Плюсовете на тази програма в областта на социалната политика са: доближаването на социалните услуги до обичайната домашна и социална среда на потребителя им, индивидуален подход при предоставянето на социалните услуги; отварянето на социалните услуги за частния и третия сектор; наличие на критерии и стандарти за извършване на социални услуги. Недостатъците са свързани главно с: незадоволителното състояние на сградния фонд и на обзавеждането в социалните домове, водещо до ниско качество на обслужването и изискващо от потенциалните “социални предприемачи” големи първоначални разходи.

Специален акцент в работата на компетентните държавни институции, с цел подобряване на качеството на социалните услуги, предоставяни в специализираните институции и в общността е методическата подкрепа на персонала, на директорите на домовете, на кметовете и на териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане.

Основните приоритетни направления, в рамките на които е необходимо да се предприемат действия са:

-             Изграждане на различни групи, обхващащи най-пълно лицата нуждаещи се от социално подпомагане и определяне на необходимите критерии за попадане в тях – възрастни хора без доходи, продължително безработни, хора с увреждания и други;

-             Повишаване степента на информираност на обществото относно проблемите и възможностите на хората с увреждания;

-             Създаване на необходимите условия за адаптиране на битовата, околната, институционалната и комуникационната среда към нуждите на хората с увреждания;

-             Гарантиран достъп до качествено образование в общообразователната среда на хората с увреждания;

-             Осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация;

-             Разширяване на възможностите и стимулите за трудова заетост на хората с увреждания;

-             Осигуряване на равни възможности за спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот на хората с увреждания.

Здравната политика в България, разработена от Министерството на здавеопазването е ориентирана към осъществяването на радикална реформа в здравеопазването. Тя се основава на принципи, които са общоприети в европейските страни: демократичност, равнопоставеност, достъпност, солидарност и др.

Основната цел на здравната реформа е създаването на високоефективно здравеопазване, адаптирано към здравните потребности на индивида, семейството и нацията. Главните насоки на реформата са:

-             Спазване на правата на гражданите по отношение на здравните грижи, с особено внимание към етно-религиозните общности и други рискови групи;

-             Високо качество на здравните услуги, чрез увеличаване свободата на избора;

-             Ефективно управление, включващо децентрализация на управленските функции и развитие на самоуправлението на лечебните заведения;

-             Съчетаване на интересите на гражданите в позиция на пациенти от една страна и медицинските специалисти от друга.

Развитието на модерна здравна система е един от основните приоритети на провежданата здравна реформа. Разработена бе национална концепция за преструктуриране на здравната помощ и създаване на нова съвременна система за обслужване на населението.

10.5. Политика в областта на културата

Усилията в тази област са насочени в три основни направления, свързани с развитието на човешките ресурси:

1/ Подобряване качеството на живот – осъществяването на тази цел дава възможност за развитие на гражданско общество и демократично мислене чрез изкуство и култура: осигуряване на широл достъп до културно участие, подпомагане на културните инициативи на младите хора, на малцинствените групи и групите в неравностойно положение, разширяване на международните културни контакти и подпомагане на евроинтеграцията.

2/ Нови професии и нови работни места – за да се подобри ефективността на различните културни дейности е необходимо: преквалификация и нови специалности, които да оптимизират дейността на всеки културен институт; чрез реклама, различни маркетингови проучвания и модерен мениджмънт да се постигне увеличаване на броя на посетителите на кина, театри, концерти, библиотеки и т.н., което от своя страна ще увеличи възвращаемостта на вложенията.

3/ Модернизация на системите за информация – необходимо е подсекторите в областта на културата да развият съвременни системи за информационно обслужване. На базата на вече съществуващите структури (читалища и библиотеки) се създава информационна мрежа, която да осигури широк достъп до информация, увеличаване на услугите в подсекторите, възможности за включване в световните мрежи.

1. 11. SWOT анализ – на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.

В този анализ се съдържат обобщените резултати от направения дотук социално-икономически анализ на настоящата ситуация в областта на човешките ресурси.

1. IV. СТРАТЕГИЯ И ПРИОРИТЕТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ.

1. Стратегия на развитие.

Подобрението на качеството и конкурентноспособността на човешките ресурси е в основата на устойчивия растеж и в по-високата конкурентноспособност на икономиката. Основните цели и области на интервенция по отношение на човешките ресурси са изведени въз основата на задълбочен анализ на пазара на труда и наличието на значими социални въпроси.

Целта на развитието на човешките ресурси е да се подобри качеството на човешкия капитал, както и да се постигне по-висок жизнен стандарт, чрез по-добра заетост и въвеждане на концепцията за учене през целия живот. Да се осигури ефикасно и адекватно на пазарните изисквания образование, по-добро здравеопазване, засилване на социалната интеграция на уязвимите групи и хората с увреждания и тяхната реализация на пазара на труда.

Стратегическата цел е да се подобри качеството на живот чрез повишаване на заетостта и производителността на труда, достъп до качествено образование и учене през целия живот и социално включване.

Постигането й може да се осъществи чрез изпълнението на следните приоритети :

Приоритет 1. Насърчаване на устойчивата заетост и развитие на пазара на труда, насърчаващ включването.

Целта тук е повишаване на икономическата активност и заетостта и намаляване на безработицата. Този приоритет е насочен към повишаване на икономическата активност и заетостта, намаляване на безработицата и интеграция на уязвимите групи на пазара на труда. В рамките му ще се насърчава създаване на устойчива заетост посредством развитие на предприемачеството, предоставяне на услуги за професионално ориентиране, информиране, консултиране и обучение и реализацията на мерки, програми и дейности за създаване на повече и по-добри работни места.

За изпълнението на този приоритет е необходимо извършването на следните операции :

Операция 1.1. Развитие на предприемачеството

Целта  на операцията е повишаване  предприемаческата активност и насърчаване на самонаемането.

Опреацията е насочена към насърчаване на пред-приемачеството, създаването на малки и микро предприятия и подпомагане на самонаемането. Сред дейностите, които ще бъдат финансирани е предоставянето на обучение по предприемачество и бизнес управление, а също така консултантски услуги, финансова и техническа подкрепа за стартиране на нов бизнес, осигуряване на бизнесконсултации, подпомагащи развитието и растежа на новооткритите предприятия.

Операция 1.2. Интеграция на уязвимите групи и на безработни лица на първичния пазар на труда чрез обучение и заетост.

Целта на операцията е насърчаване на заетостта сред уязвимите групи и търсещите работа лица.

Операцията е насочена към предоставянето на активни и превантивни мерки на пазара на труда, включващи реално идентифициране на потребностите, помощ при търсене на работа, професионално обучение, ориентиране и консултиране, насърчаване на ученето през целия живот и реализация на действия, програми и мерки за създаване на трайни работни места и осигуряване на постоянна заетост на уязвими групи на пазара на труда и търсещите работа лица. Стимулиране на работодателите за наемане на млади безработни жени, на които предстои създаване на семейство, а също така и за създаване на защитени работни мвста.

Операция 1.3. Включване на неактивните лица на пазара на труда.

Целта на операцията е повишаване икономическата активност на населението.

В рамките на тази операция ще се реализират мерки и дейности насочени към идентифициране на неактивните лица и включването им в заетост. Ще се стимулира мотивацията за работа на неактивните лица чрез предоставяне на услуги, съобразени с индивидуалните им потребности в това число професионално обучение, чуждоезиково обучение, ориентиране, информиране и консултиране.

Приоритет 2. Повишаване адаптивността и конкурентно-способността на заетите.

Целта на приоритета е повишаване производителността на труда и гъвкавостта на трудовия пазар.

Подобряване на качествените показатели на работната сила, като се акцентира върху преодоляването на идентифицираните проблеми, свързани с недостатъчните инвестиции в професионалното и продължаващото обучение, липсата на достатъчно съвременни знания и умения, позволяващи по-бързо интегриране на пазара на труда и в глобалната икономика, недостатъчната мотивация за активно участие на пазара на труда, както и неадекватните бизнес условия за максимално разгръщане и оползотворяване на наличния човешки потенциал. В рамките на този приоритет ще се насърчава развитието на системите за управление, както и за повишаване на познанията в областта на новите технологии, като ключов фактор за подобряване производителността на труда и конкурентноспособността на работната сила. Този приоритет също така изисква изпълнението на редица опреации :

Операция 2.1. Повишаване на качествените характеристики на заетите лица.

Цел на операцията е повишаване участието на заетите в учене през целия живот (в т.ч. неформално и самостоятелно обучение), за да се осигури на заетите необходимата професионална квалификация за адекватно кариерно развитие. Стимулиране участието на заетите лица във всички форми на учене през целия живот, повишаване управленската култура на работодателите за разработване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни планове за развитие на човешките ресурси; въвеждане на нови мерки и поощрения за насърчаване на отделния човек за участие в продължаващо професионално обучение и интензивно чуждоезиково обучение.

Операция 2.2. Насърчаване на участието в гъвкави форми на заетост.

Целта на операцията е повишаване гъвкавостта на пазара на труда.

Операцията цели насърчаване на гъвкавостта на трудовия пазар чрез действия за подобряване на съвместяването на трудовия и семейния живот, стимулиране на териториалната и професионална мобилност на работната сила, разширяване на обхвата и многообразието на прилаганите гъвкави форми на заетост.

Операция 2.3. Подобряване  условията на труд.

Цел на операцията е намаляване на трудовите злополуки и професионални заболявания. Чрез операцията се цели привеждане на условията на труд в предприятията в съответствие с нормите и изискванията на европейския пазар.

Приоритет 3: Подобряване на качеството на образованието и обучението.

Приоритетът е насочен към изграждането на такава система за образование и обучение, която в най-голяма степен отговаря на новите изисквания на динамичната глобална икономика и на предизвикателствата на висококонкурентния пазар на труда в рамките на ЕС. За изпълнението на този приоритет е необходимо извършването на следните операции :

Операция 3.1. Външно оценяване, квалификация, учебни планове и програми.

Операцията цели създаване и гарантиране на условия за качествено образование и обучение чрез: разработване на учебни планове и програми, съответстващи на държавните образователни изисквания, развитието на техниката, икономиката и обществения живот и гарантиращи образование и квалификация, които да осигурят реализация на трудовия пазар и повишаване качеството на живот; разработване и внедряване на система за външно оценяване, което да даде възможност за обективно оценяване на участниците в образователния и обучителния процес; осигуряване на възможност за непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателските и педагогическите кадри в контекста на учене през целия живот и кариерно развитие; разработване на система за наблюдение, анализ и оценка на развитието и реализацията на учителите, преподавателите и управленския състав за установяване потребностите от квалификация; разработване на механизъм за управление и контрол на качеството на квалификационните услуги и др.

Операция 3.2. Чуждоезиково обучение и работа със съвременни информационно-комуникационни технологии.

Основната цел на операцията е стимулиране изучаването на чужди езици и придобиването на умения за работа в чуждоезикова и информационна среда чрез: организиране и провеждане на квалификационни курсове за учители и преподаватели за придобиване на правоспособност за преподаване на чужди езици; организиране и провеждане на курсове за повишаване на квалификацията на учители и преподаватели по чужд език и  прилагане на интерактивни методи на обучение; разработване и прилагане на иновационни форми за чуждоезиково обучение във всички степени на образование; изграждане на съвременна информационна и комуникационна образователна среда; осигуряване на достъп до информационни бази за обмен на научни резултати, знание и технологии и др.

Опреация 3.3. Оптимизиране и преструктуриране на системата на средните и висши училища.

Тази опреация цели постигането на по-ефективно използване на човешките и финансови ресурси в общото и средно образование; намаляване броя на специалните учичища и на децата в тях, на броя на училищата в обособените ромски квартали, на броя на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Постигането на тази операция ще стане чрез: разработване и прилагане на система от количествени и качествени показатели за оптимизиране и преструктуриране на мрежата от училища; разработване и прилагане на система от критерии за оптимизиране и преструктуриране на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа и деинституционализация на децата в тях; подкрепа и преструктуриране на системата на висшите училища; подкрепа за развитие на формите за партньорство и диалог между държавата, академичната общност и бизнес структурите и др.

Опреация 3.4. Развитие на следдипломни програми за обучение и научноизследователска дейност.

Операцията е насочена към създаване на благоприятна среда за укрепване на интелектуалния потенциал в университетите и в базови и секторни научни организации и организации, занимаващи се с изследователска и развойна дейност в съответствие с потребностите на единния европейски пазар и стандартите в развитите страни чрез подобряване капацитета на научния и иновтивния потенциал в страната за създаване на ново поколение висококвалифицирани специалисти и развитие и стратегическо партньорство между академични и бизнес организации, подпомагащи социална кохезия и икономически растеж.

Приоритет 4. Подобряване на условията за достъп до образование.

Този приоритет е насочен към разширяване на възможностите за включване в разнообразни форми за повишаване на образователното равнище, професионалната квалификация и разширяване на индивидуалните компетенции на всички групи в контекста на ученето през целия живот. При този приоритет операциите са:

Операция 4.1. Интегриране на малцинствата и на лица със специални образователни потребности.

Основната цел на операцията е да се осигурят условия за равен достъп до качествено образование на всички лица със специални образователни потребности за постигане на по-високи образователни резултати, придобиване на по-висока степен на образование и на професионална квалификация. Осъществяване на по-добра интеграция и социализация на лицата и учениците със специални образователни потребности и на етническите малцинства. Операцията ще се реализира чрез дейности подкрепящи: повишаване грамотността на лица, за които българският език не е майчин; разработване и въвеждане на иновативни програми и специализиран образователен софтуер за образование и обучение на лицата със специални образователни потребности; инициативи за прилагане на принципите на интеркултурното образование, толерантност и солидарност между участниците в образователния и обучителния процес от различните етнически групи и др.

Операция 4.2. Разширяване на извънкласните и извънучилищни форми на обучение.

Операцията цели разширяване на системата от извънкласни и извънучилищни форми на обучение, подпомагащи  образователно – възпитателния процес и увеличаване броя на учениците, включени в тях, както и създаване на условия за развитие знанията и уменията на студентите извън задължителното обучение. Опреацията ще се реализира, чрез дейности подкрепящи: развитие на индивидуалните интереси на учениците и студентите, техните способности, таланти и дарования в областта на науката, техниката и технологиите, изкуствата и спорта; разширяване на системата от предлаганите форми за извънкласна и извънучилищна дейност; развитието и създаването на студентски организации по интереси и осъществяване на международно сътрудничество със сродни студентски организации и др.

Операция 4.3. Превантивни мерки срещу отпадане на ученици.

Основната цел на операцията е да бъде намален броят на отпадащите от образователната система ученици чрез: осигуряване на условия за развитие на целодневна организация на учебния процес в началния и прогимназиалния етап на основното образование; разширяване на системата от социални мерки, насочени към осигуряване на безплатни учебници и учебни помагала, безплатен транспорт и пр.; дейности насочени към учители, родители и местните общности за повишаване на обхвата на учениците в училищното образование и намаляване на отпадащите.

Операция 4.4. Развитие на неприсъствените форми на обучение.

Операцията цели създаването на общодостъпно виртуално образователно и обучаващо пространство с качествено електронно съдържание като неразделна част от европейското и световно образователно пространство чрез разширяване на възможностите за придобиване на образование и квалификация чрез прилагане на неприсъствени форми на обучение в контекста на учене през целия живот.

Операция 4.5. Студентско кредитиране.

Операцията има за цел осигуряване на равни възможности за всички за обучение и образование в системата на висшето образование чрез прилагане на система за финансово кредитиране на студентите при облекчени условия.

Приоритет 5. Социална интеграция и заетост чрез развитие на социалната икономика.

Петият приоритет се осъществява в две основни направления :

1/ Разширяване възможностите за заетост посредством подобряване на качествените характеристики на работната сила от уязвимите групи чрез многообразни и целенасочени социални и здравни услуги, предоставяни в общността.

2/   Създаване на нови работни места в сектора на социалната икономика.

За изпълнението на приоритета са необходими следните операции:

Операция 5.1. Заетост в рамките на социалната икономика.

Основна цел на операцията е създаване на нови работни места в сектора на социалната икономика. Тя ще бъде постигната чрез подкрепа за развитие на социалното предприемачество, повишаване на конкурентноспособността на социалните предприятия и изграждане на партньорства и мрежи за генериране на заетост в рамките на общността.

Операция 5.2. Социални услуги за заетост.

Цел на посочената операция  е да се подобрят възможностите за интеграция чрез осигуряване на заетост на хората от уязвимите групи и чрез подобряване на качествените характеристики на работната сила чрез многообразни и целенасочени социални услуги, предоставяни в общността.

Операция 5.3. Работоспособност чрез по-добро здраве.

Основната цел на операцията е повишаване трудоспособността и продължителността на трудовия живот на работната сила чрез повишаване на здравната култура, особено сред уязвимите групи и подобряване достъпа до здравеопазване. Създаване на условия за превенция и ранна диагностика на социално – значими заболявания за запазване и подобряване на трудоспособността на работната сила в страната.

Приоритет 6. Повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравни услуги.

Този приоритет е насочен към повишаване ефективността на работа на институциите, работещи в сферата на пазара на труда и условията на труд, на предоставянето на здравни и социални услуги, както на национално, така и на регионално равнище. Той се изразява в изпълнението на операциите :

Операция 6.1. Развитие и усъвършенстване на системата по заетостта и условията на труд на национално и регионално ниво.

Операцията цели да повиши ефективността на работа на институциите, работещи в сферата на пазара на труда и условията на труд на национално и регионално равнище, както и да стимулира взаимодействието между образователната система, системата за професионално обучение, националната икономика и икономиката на ЕС, така че, да се постигне съответствие между качеството на човешкия ресурс и възможностите за неговата пълноценна реализация в икономическата система.

Операция 6.2. Укрепване на капацитета на институциите за доставка на социални и здравни услуги.

Операцията е насочена към подобряване на капацитета и ефективността на работата на институциите, ангажирани в сферата на социалните и здравни услуги, както и насърчаване на тяхното взаимодействие и сътрудничество със съответните частни доставчици.

2. Принципи на развитие.

Те включват :

• Равенство между половете – задължителна интегрална част от всички политики и практики финансирани по линия на структутната помощ;
• Иновации и прилагане на политики (mainstreaming) – разработване на нови подходи и споделяне на добри практики при изпълнението на различни политики;
• Партньорство – включване и овластяване на всички заинтересовани страни в процесите на програмиране, изпълнение и оценка на програми и проекти;
• Транснационално сътрудничество – обучение чрез инкорпориране на опита на другите страни – членки на ЕС посредством реализацията на общи проекти и укрепване на политиките по заетост, обучение и социално включване чрез разширяване на международното сътрудничество.

2.1. Осигуряване на равенство между половете.

В Интегрираните насоки за растеж и заетост (2005 – 2008 г.), както и в Стратегическите насоки на Общността (2007 – 2013 г.), които са неразделна част от Лисабонската стратегия, се подчертава, че преодоляването на дискриминацията и подкрепата за осигуряване на равенство между половете са основните елементи за осъществяване на целите по постигане на пълна заетост, повишаване на икономическата активност и намаляване на безработицата.

Чрез принципа за равенство между половете, усилията не се ограничават единствено до прилагането на определени действия насочени към жените, а се преследва постигането на равенство, отчитащо въздействието на дадена ситуация както върху мъжете, така и върху жените.

За да се гарантира ефективното реализиране на принципа за равенство между половете се предвижда изпълнението на следните процедури :

-              На етапа на програмиране за всички нива на интервенция разработените индикатори за мониторинг и оценка са групирани по пол;

-              Принципа на равенство между половете е обект на мониторинг и оценка, както на ниво индивидуален проект, така и на ниво действие и приоритет.

-              Финансиране на специални изследвания и оценки за ефективността и въздействието на равенството между половете;

-              Финансиране на обучения за ролята на принципа за равенство между половете;

-              Разработване и разпространение на различни наръчници, представящи добри практики и основни принципи на равенство между половете;

-              Консултиране на бенефициентите за формите и начините на инкорпориране на принципа за равенството между половете в техните предложения;

-              Инкорпориране на принципа в процеса на оценка и избор на проекти и дейности, които ще се финансират в процеса на развитие на човешките ресурси.

2.2. Иновации и прилагане на политики (mainstreaming).

Този принцип произтича от необходимостта за прилагане на по-стратегически подход в програмирането и изпълнението на програмите, финансирани по линия на ЕСФ в периода 2007 – 2013 г. Общият регламент изисква всяка страна членка да подкрепя развитието и прилагането на интензивни дейности. В този контекст принципът представлява интегралана част от общия процес на реформи и е пряко свързан с целите по осигуряване на повече и по-добри работни места чрез включването на по-широк набор от иновативни действия, допринасящи за постигането на целите поставени от Лисабонската сбирка.

По отношение на пазара на труда по-важни са следните иновационни дейности :

-        развитие на различни иновативни инструменти, подходи и технологии, насърчаващи създаването на повече и по-добри работни места;

-        действия по насърчаване на гъвкавостта на пазара на труда чрез конкретни схеми за подобряване възможностите по съвместяване на трудовия и личния живот и развитие на системи от гъвкави форми на заетост;

-        развитие на различни конкретни инструменти в подкрепа на самонаемането и стартирането на собствен бизнес от безработни и неактивни лица;

-        прилагане на добри европейски практики за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията;

-        иновативни подходи за съвместни действия и сътрудничество между институциите на пазара на труда, образованието, здравните и социални услуги на национално, регионално и местно ниво.

По отношение на образованието те са:

-        развитие на различни инициативи в областта на образованието и обучението и осигуряване на широко сътрудничество между образователните и обучаващите институции и по-широката общественост;

-        развитие на иновативни форми на предоставяне на образователни и обучаващи услуги, насърчаване на дистанционните форми на обучение и развитие на нови методи и подходи на обучение в съответствие с изискванията на икономиката, основана на знанието;

-        развитие на кредитни инструменти за улесняване на достъпа до образование и обучение за представителите на уязвимите групи и за подпомагане на научно-изследователски проекти;

-        развитие на подходи и механизми за задълбочаване и оптимизиране на връзките между бизнеса и инситуциите за образование и обучение на регионално и местно ниво;

-        разширяване на взаимодействието и сътрудничеството с международната научно-изследователска общност.

По отношение на социалното включване:

-        разширяване на комплексните социални и здравни услуги;

-        развитие на сектора на социалната икономика чрез разработване на кредитни инструменти за стимулиране на социалното предприемачество.

2.3. Принцип на партньорство и овластяване.

Прилагането на този принцип е основен елемент на всички интервенции по линия на Структурните фондове. Регламентът на ЕСФ изисква от всяка страна-членка да насърчава партньорството като основен елемент на доброто управление. Основната цел на този принцип е да гарантира в достатъчна степен включването и достъпа на социалните партньори и други заинтерисовани страни в подготовката, изпълнението и оценката на подкрепата по линия на ЕСФ. Прилагането на принципа води до подобряване на механизмите за обмяна на опит и знания между различни заинтерисовани страни, укрепва възможностите за по-креативно решаване на проблемите.

2.4. Трансгранично сътрудничество.

Включването на този принцип се основава на предимствата, които то предоставя на страните-членки по отношение на техните възможности за развитие на знания и умения у различните заинтерисовани страни извън рамките на възможното в национален план, разширяване на международното взаимодействие и сътруидничество в приоритетните сфери на интервенция. Основната цел на принципа е укрепване на политиките по заетост, обучение и социално включване чрез разширяване на международното сътрудничество в сферата.

3. Сфери на действие по отношение на ромската общност.

3.1. Кратка характеристика на ромската общност.

Съгласно данните от преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства, проведено към 01.03.2001 г., общият брой на населението в Република България е 7 928 901 души. От тях 370 908 (4.68%) са се самоопределили като принадлежащи към ромската общност. Ромското население в България заема трето място по брой след Румъния и Унгария в страните членки на ЕС. Ромската общност в България не е еднородна. Различията се обуславят от религията, която изповядват, от време на заселване и от начина на препитание.

Нивото на безработица се установява трудно, първо защото не се знаят точните цифри за броя на ромското население, а второ, регистрите за безработицата не съдържат статистическа информация по етнически принцип. По данни на Световната банка, безработицата сред ромската общност през 2003 година достига до 70 %. В сравнение с българите и турците, сред ромите в пред, под и в трудоспособна възраст са с най-голям относителен дял. Същевременно сред ромите процентът на безработни е много по-голям. Неравнопоставеността на ромите на пазара на труда е свързана главно със сравнително по-ниското образование и квалификация.

През последните години 65-70 % от ромските семейства живеят под прага на жизнения минимум. Безработицата през 2003 г. като цяло надминава 40 % при средна за страната около 13.5 %. Една от основните причини за икономическите проблеми на ромската общност в настоящия момент е ниската квалификация, обусловена от своя страна от ниското образователно ниво и съществуващи все още дискриминационни нагласи на мнозинството към ромите. В особено незавидно положение са младите хора до 30 години, които дори нямат трудови навици – повече от 80 % от тях никога не са работили. Голяма част от ромите са трайно безработни.

Повечето роми имат шанс да завършат единствено начално и отчасти основно образование. Достъпът до средно образование е твърде ограничен и е даден най-вече на живеещите в по-големи градове. Голяма част от ромите напускат училище полуграмотни, преди да са завършили основно образование, а в селата – дори след начално. Над 85 % от обхванатите в т.нар. институции (за изоставени деца, помощни и изправителни училища) са от ромски произход. От необхванатите  в училище деца около 80 % са от ромски произход, като вече има второ поколение напълно неграмотни, особено в общините с преобладаващ брой ромско население. Ромските училища са в обособени квартали и махали, независимо дали става дума за голям град или село, като напоследък силно нараства броят закривани училища тъкмо в села с преобладаващо ромско население.

3.2. Държавна политика спрямо уязвимите етнически малцинства у нас.

През 1999 г. Министерският съвет приема Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Стратегически важно е насочването на конкретни усилия за подпомагане на онези представители на етнически и религиозни общности, които не успяват все още да заемат своето достойно място в пространството на открита и справедлива конкуренция.

В изпълнение на Партньорството за присъединяване в края на 2003 г. бяха приети краткосрочен, финансово осигурен, План за действие за реализация на Рамковата програма (2003 и 2004 г.) и общо зконодателство за предотвратяване на всички форми на дискриминация.

Новоприетият Закон за защита от дискриминацията напълно транспорира европейските директиви за равенство като регулира защитата на всички физически лица на територията на Република България, срещу всички форми на дискриминация и едновременно с това съдейства за нейното предотвратяване и утвърждава мерки за равенство във възможностите.

С Постановление № 333 на Министерския съвет от м. декември 2004 г. е създаден Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси (НССЕДВ), чрез който се доразвива идеята за широко участие на национално представени неправителствени организации. Със същото ПМС беше създадена Дирекция по етническите и демографски въпроси, като част от специализираната администрация на МС, която е ангажирана с подпомагане на Министерския съвет при финансиране и провеждане на държавната политика за интеграция на уязвимите етнически малцинства и разработването и прилагането на мерки и контрол по изпълнение на Рамковата програма.

В духа на децентрализацията, към областните администрации функционират областни съвети по етническите и демографски въпроси (24 на брой), които работят по приети от тях областни програми за интеграция на етническите малцинства. В момента в повече от половината от общо 264-те общини са назначени общински експерти по етнически и демографски въпроси в съответната област на публична политика.

3.3. Проблемите на ромите в контекста на решаването  на основните задачи на развитието на човешките ресурси.

Рвшаването на проблемите при уязвимите групи като цяло и етническите малцинствени групи сред тях, вкл. ромите е една от тези основни задачи. В този смисъл всички действия, насочени към повишаване на равнищата на икономическа активност, заетост, образование, квалификация, социално включване, равен достъп до социални и здравни услуги съблюдават принципите за равенство между всички граждани на Република България. Стратегията по посока развитието на човешките ресурси отговаря на индивидуалните нужди на всички представители на уязвимите групи в сферата на пазара на труда, образованието и обучението, достъпа до социални и здравни услуги.

Приоритет 1 е насочен към интегриране на пазара на труда на всички лица извън него, повишаване на тяхната мотивация за активно участие и насърчаване на предприемачеството. Конкретните специфични дейности, които могат да бъдат приложени спрямо интегрирането на ромите на пазара на труда, включват прилагането на индивидуален подход от служителите в дирекция “Бюро по труда”, обслужващи райони с компактно населени ромски общности и поощряване на равните възможности, мотивиране и подпомагане на безработните лица от ромски произход за достъп до тях; създаването на трудови навици сред трайно безработните чрез мотивационни курсове и целеви програми за заетост ; консултиране и подпомагане на възможността им за самонаемане чрез стартиране на собствен бизнес; обвързване на ограмотяването с придобиване на професионална квалификация; подобряване на социалните им умения.

Приоритет 4 предвижда действия по посока подобряване на образователното равнище на групите в неравностойно положение посредством улесняване на достъпа им до тези услуги. Опреация 4.1. е основният инструмент, който ще подпомогне в най-висока степен повишаване на образователното равнище на ромите. Специфичните дейности в тази посока ще бъдат с цел преодоляване високия процент на отпадане на децата от образователната система и включване на обхванатите; даване на възможност на децата от ромските квартали да получат качествено образование в училища, както в, така и извън обособените квартали; да се интегрират в обществото и в бъдеще да се намали риска от отпадане от пазара на труда; развиване на адекватни мерки за мотивация на учениците; осигуряване на възможност за продължаващо образование на представители от ромската общност в активна трудова дейност.

В рамките на приоритет 5 се използва специфичен и конкретно насочен към нуждите на отделната група подход за социална интеграция на хората в неравностойно положение. Като целеви групи етническите малцинства намират специално място в операция 5.2 и 5.3. Чрез интервенциите в посочените области се цели подобряването на възможностите за интеграция чрез осигуряване на заетост чрез разширяване на многообразието от социални услуги, които се предоставят в общността в съответствие с индивидуалните потребности на всеки човек. С оглед понижения здравен статус на ромското население, операция 5.3 ще има засилено действие по отношение повишаване здравната култура, осигуряване на превенция и профилактика, повишаване достъпа до медицинска помощ, като целта е да се повиши трудоспособността и продължителността на трудовия живот. При изпълнение на дейностите особено внимание ще бъде обърнато на повишаване капацитета на публичните институции в сферата на пазара на труда, образованието и обучението, както и предлагането на социални и здравни услуги за работа с представители на ромската общност. Потенциалните дейности в тази област ще целят повишаване ефективността на услугите чрез създаване на допълнителни умения на заетите в сектора за работа в общността. Ще се насърчава включването на представители на етноса с подходящо образование при директната работа с общността. 

1. V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Днес, когато в нашия обществен и икономически живот се извършват гигантски промени, проблемите на управлението на организацията, особено стопанската, се превръщат в ключови фактори за успеха или провала на реформите. Несъмнено осъществяването на значителни изменения в обществения и икономическия живот изисква дълбоко познаване на принципите и законите на организационното развитие. Нарушаването на тези принципи и закони чрез небалансирани управленски дейсвия означава разкъсване и разрушаване на организационната и социалната тъкан с всички негативни последствия за по-нататъшния прогрес и обществена динамика.

За съжаление, у нас все още властва виждането за организацията като материален феномен, като сбор от сгради, машини, технологии и едва в последна сметка - от хора. Дългогодишната човешка практика доказва, че ние трябва да проникнем от съзнанието за организацията преди всичко като човешки феномен.

Именно разбирането за човешкия характер на организацията създава онази концептуална основа, която ни позволява успешно да управляваме вътрешноорганизационните взаимодействия, както и взаимоотношенията с външната среда, дава възможност да мотивираме хората за постигане на максимални резултати и разкриване на творческия им гений.

Човекът в предприятието, допринася за неговото функциониране и за усъвършенстването чрез трите типа потенциал, които притежава, а именно: физически, умствен и творчески. Катоо правило първите два потенциала са ограничени и изчерпаеми в дадена времева рамка, т.е. за даден период. Последният е неизчерпаем. Нещо повече – колкото повече се работи с него, толкова повече той се динамизира и разширява. Именно този потенциал е основният източник на идеи за усъвършенстване и затова, ако желаем да осъществим принципа на постоянно усъвършенстване, следва да осигурим условия за използване на творческия потенциал на човешките ресурси в дадено предприятие.