Ценности и социални отговорности на мениджъра
Ценнност е устойчиво вярване , че определен начин на поведение или целево състояние на съществуване е лично или обществено предпочитан в сравнение с противоположен начин на поведение или състояние на съществуване.
Ценностна система е устойчива структура от подредени по важност вярвания на индивида, отнасящи се до предпочитаните начини на поведение или целевите състояния на съществуване.
Рокийч групира индивидуалните ценности на инструментални(средства) и крайни(целеви състояния).
- Индивидуални ценности в организациите.
Крайни трудови ценности на индивида:
- Високо възнаграждение на труда.
- Сигурна работа
- Интересна работа
- Чувство за пълноценна реализация.
- Благоприятен психологически климат.
Инструментални ценности на индивида
- Лоялност към организацията
- Трудова етика
- Лоялност към професията
- Пестеливост (икономичност в разходаването на ресурси)
- Предприемчивост
- Общуване(комуникативност
- Организационни (фирмени) ценности.
Крайни организационни ценности:
- Финансова стабилност
- Лидер в отрасъла
- Постоянен растеж
- Добър имидж
Инструментални ценности:
- Икономичност (лидерство в разходите). Крайната цел е производство без излишества.
- Тотално качество. Тоталното качество пронизва всички сфера в организацията: проучване, анализ, проектиране, снабдяване, производство и обслужване. Качеството на продукта се постига в много измерения: общо възприетие, функционални възможности, точност, чистота, надежност, трайност, външен вид, опаковка, цвят и т.н.
- Високи технологии
- Екипна работа
- Социална отговорност на мениджъмънта.
Според Фридмън социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбите си.
Фактори за нарастване на социалната отговорност на мениджмънта. Според Дейвис соцалната отговорност е отличителен белег на зрялата глобално действаща организация.
За оценка на социалните отговорност могат да се очертаят 4 основни области:
А: икономически отговорности
Б: юредически отговорности
В: етични отговрности
Д: Свободно избрани отговорности
В зависимост от своя манталитет, умствен кръгозор и разбиране за отговорността висшите мениджъри на една организация могат да изберат 5 вида поведение.
- Бягството от всяка отговорност(„игра срещу всички”) – в името на своите егоистични цели ръководителите избягват дори икономическите отговорности към собствениците, клиентите и персонала на организацията.
- Поемане само на икономическите отговорности(„заплати на всяка цена”) – заобикаляне на закона , забавяне на плащанията на кредиторите
- Формално спазване на закона („кръгова отбрана”) на минимално възможно равнище ръководителите поемат само регламентираните от законите възможности и произтичащите от пазарните механизми социални отговорности
- Спазване на етичните норми („спокойна съвест” или социална отговорност на Фридман. Освен , че спазват реда и законите , ръководителите се придържат към основните ценности и норми на обществото, поддържат постоянни връзки с обществеността и предприемат действия за изграждане и поддържане на доброто име на организацията/
- Поведение в служба на обществото (социална ангажираност) освен че спазват вискоки етични стандари вътре в организацията и в отношенията с нейните контрагенти, мениджърите се ангажират с широк спектър социални дейности и отговорности извън организацията.
|