Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основни понятия – човешки фактор, колективна квалификация; сила на промяна.

В понятието “човешки фактор” се включват отделната личност, колективът и отношенията между хората в него.

Колективната квалификация е фактор за управление на промяната и се проявява чрез изграждането и работата в екипи. Колективната квалификация е система от различни елементи: цел, задачи, модел, екип и резултат.

Сила за промяна – промяната води до увеличение или намаление на сигурността. Стремежа за по-добри резултати може да доведе до намаляване на сигурността и обратно, ограничаването на стремежа към придобиване може значително да намали потребността от активност към промяната.

1. 1. Кои са основните групи фактори за социална активност?

Факторите за социална активност се разделят в две групи-

общи и специфични.

Сред общите фактори по-важни са обща култура, специално – функционална култура и мотивиращи.

Общата култура има съществено значение за поведението на човешкия фактор в колектива. Този фактор не е достатъчно управляем от гледна точка на колектива, т.к. е следствие от цялостното възпитание на личността. Той подлежи на изменение след работа с отделни личности в колектива.

Специално – функционалната култура е резултат от поведението на личността след усъвършенстване на професионални взаимоотношения. Общата култура влияе върху тази култура, но тя има и специфични страни.

Най – важно място сред мотивиращите фактори заемат стимулирането и отчитането на интересите на личността в колектива. За стимулирането важно значение има изградената система. Само чрез създаване на динамично изменяща се среда за задоволяване на потребностите може да се стимулира и активността на човешкия фактор.

Към специфичните фактори спадат:

Начина на изработване на управленски решения. Тук имаме два важни момента. Първият – когато се осигурява участие на колектива в изпълнение на решението, а вторият – когато за кратко време се постигне съответната цел. И в двата случая е важен подхода от страна на управляващия. Оперативно взетите решения влияят за постигане на желания резултат. На подчинените се осигуряват условия за участие в изработването на решение, но да не бъде на лице интерс за участие, в друг случай е възможен директивен подход при вземането на решения, чрез осигуряване висока степен на въвлеченост на подчинените.

Друг специфичен фактор е начинът на управленско общуване. Има различни указания за създаване благоприятен климат в управленската сфера така, че да бъдат удовлетворени и подчинени, и управляващи. А. Панасюк в книгата си “Управленско общуване”  представя двата “закона” за управленско общуване. Първият закон гласи, че: Ако вашия подчинен ви е разбрал, това още не означава, че той е съгласен с вас. Това означава, че подчинения правилно разбира ръководителя, но разпореждането не съответства на неговата вътрешна убеденост.

Вторият “закон” произтича от природата на самия човек, от неговата психика. Хората са настроени по различен начин към своя ръководител. Едни се отнасят с голяма симпатия, други – с малка, трети хладно, четвърти – негативно.

2. Защо философската преценка на действителността се приема кто фактор за сигурност?

Философската преценка на действителността осигурява на човека духовен мир. Във всяко общество съществуват социални проблеми. Философският поглед върху проблемите води до сигурност в поведението на хората и групите. Обратното – робуването на дребнавостта може да доведе до социално напрежение.

Стратегията е избор и разполагане във времето по степен на важност на тези дейности, които могат да се изпълняват съобразно състоянието на на потенциала и външната среда.

Капиталът е продукт на миналото, включващо различни стратегии и форми на стопанска активност. Той е точно определена величина. Това се отнася, както за конкретната стопанска единица, така и в глобален мащаб.

Стратегическа измама има определено място в стремежа за придобиване на капитали и завладяване на пазари. Понятието стратегическа измама се свързва с разузнавателните кръгов, но намира и място при фирменото конкуриране. Тя е част от фирмената политика и представлява форма на очаквано фирмено поведение.

Какво място заемат оперативните стратегии при стратегическото импровизиране спрямо стратегическото планиране?

Основната характеристика на стратегическото импровизиране се свежда до изграждане на екипи, които имат право да експериментират различни решения. Стратегическият план е с по-малки възможности за експериментиране. Съществена характеристика на стратегическото импровизиране са увеличените пълномощия на групите и индивидите. За разлика от него стратегическото планиране набляга преди всичко на количествени измерения и структурни промени. Строгите планови рамки пречат на конкурирането, докато стратегическото импровизиране отговаря на новите икономически условия. То е с по-големи възможности от стратегическото планиране, защото отговаря на стремежа за непрекъснати търсения и промени към по-добро.

Кои са основните ефекти от прилагането на концепцията за стратегическата измама във фирмите?

Основните ефекти от прилагането на концепцията за стратегическата измама във фирмите са:

-          създават се условия за насочване на част от потенциала и усилията на конкурентите в грешна посока.

-          осигуряват се условия за прилагащите фирми тази концепция да работят по същинската си стратегия в спокойна среда.

-          разкриват се методи на действие на конкурентите, които да бъдат използвани в реална конкурентна обстановка.

-          могат да се подбират истински партньори.

От какво се предопределя прилагането на концепцията за

стратегическата измама?

Прилагането на концепцията за стратегическа измама е избор за определено поведение на фирмата. Дали има смисъл или не не опредля само ръководството. Важен проблем, който може да възникне при прилагането на концепцията за стратегическа измама, е този за мярата. Концепцията за стратегичексата измам им непосредствена връзка със стратегическото импровизиране. Това се налага поради промените, които настъпват как то у конкурентната среда, така и в собствената фирма. Изключително важно е прилагането да се провери на много добре подготвен персонал.

Индивидуален въпрос

В пространството между идеята и резултата, къде според Вас се къса най – често веригата на професионализма?

Според мен, когато няма професионален подход най-често се къса веригата в пространството между идеята и резултата. Важно изискване за професионалния подход в управлението е нормативната база да бъде отворена за промени. За сметка на професионализма е и нарушеното съответствие между мисли, действия и чувства. При липса на вътрешен самоконтрол във всички структури също се явява късане на веригата.

�риO{ ��
P��d��.на поставен.задачи;-съществ.малка дистанция м/у ръководителя и подчинените което се показва посредством колегиални отношения.Характерно за демократ.мениджъри е:-съветва и оказва помощ отколкото да издава заповеди;-поставя задачите на подчинените общо,те сами избират начина на тяхното изпълнение;-разбива личн.отговорн.посредством групово въздействие;стреми се и постига обективна оценка на подчинените.Демокр.сдтил не е подход.при решаване на пробл.за които липсва достатъчно време а също така когато в организац.е налице хаос и тя се намира в затруднено икономич.положение.-Либерален стил-коренно противополож.на авторитарния.Различава се и от демократ.Характеризира се с миним.вмешателство на ръководителя в работата на подчинените.Ръководит.по-скоро изпълн.ролята на посредник м/у по-висшите и по-нисшите равнища.Либер.ръковод.предоставя цялата информ.с която разполага на подчинените като им предоставя пълна свобода при изпълнен.на задачите.Не винаги е достатъчно за подчинените,понякога се нуждаят от напътствие и оказване на помощ.Подходящ е да се използва в случаи когато работата се характер.с индивидуален и творчески характер.Подчинените трябва да притежават високообразоват.професионално и квалификац.равнище.Подходящ е за културата,изкуството,науката.-Ситуационен стил—придържането само към 1 стил на ръководство в съврем.организац.е недостатъчно и намалява ефективноста на управл.Посредством ситуац.стил става възможно при осъществяв.на управленското въздействие ръководителят да се съобразява с влиянието она заобикял.среда с особеностите на самата управляв.подсистема.Посредством този стил се повишава ефективноста на управл.въздействие.

7.Изработване на управленско решение-Чрез управл.решение се осъществ.самото управл.въздействие.Изработв.на управл.решение е изключит.творческа дейност.То се различ.от всички  др.решения тъй като то се основава на властта т.е.на лице са властнически правомощия.Взетото решение е задължит.за подчинените.За да може да се пристъпи към управл.решение е необход.да съществ.следните условия:1.Да е налице проблемна ситуация;2.Да има възможност за атлетнатвност;3.Да е определен управл.орган или лице което е упълномощено да взема решения;4.Да е налице критериина система въз основа на която да стане избора на вариант.

8.Изисквания на които трябва да отговаря управл.решение-обоснованост на управл.решение;-своевременност;краткост;коректност;измеримост;ресурсообвързаност;запазв.на балансираноста м/у права задълж.и отговорности;управл.решение да бъде съобразено с потенциалните способности на изпълнителите.

9.Видове управленски решения-1.В зависимост от проблемите за които се отнасят:-програмирани (рутинни);-непрограмирани(творчески).2.В зависимост от начина на тяхното вземане-индивидуални;-групови.3.В зависимост от степента на информац.осигуреност-сигурни;-рискови;-несигурни.4.Според степента на значимост-стратегически;-тактически;-оперативни.5.В зависимост от методиката която се използва за разработв.на управл.решение-научнообосновани;-интуитивни.6.В зависимост на областта на решенията-технологически;-социялни;-технически;-икономически.

10.Етапи на разработв.на управл.решение-има последователност която трябва да се спазва при изработване на управленско решение.І етап-Дефиниране на проблема-важно е да се определи инстинския проблем.ІІ етап Анализ на изходното положение-1.Анализ на заобикалящата среда-необх.е да се оцени влиян.на онези фактори които биха отклонили резултатите от решението от тези които са се очаквали.2.Анализ на проблема-трябва да включва откриването на причините които са предизвикали проблема.3.Анализ на управляв.подсистема-необх.е да се оцени от 1 страна управленската структура,съществув.управл.органи,а от др.страна се оценява и компетентността на управл.орган.4.Анализ на управляваната подсистема-определ.на възможността изпълнител.да реализират управленското решение.ІІІ етап-Генериране на варианти-максим.бр.варианти.Да бъдат избрани допустимите и сред тях да бъде избран оптималния вариант.ІV етап Вземане на управл.решение;V етап Внедряване на взетото решение и контрол на резултатите.

11.Методи за изработв.на управл.решение-1.Количествени методи-използв.се тогава когато е необх.да се вземе управл.решение при което може количеств.и качеств.да се характеризира влиянието на различните фактори.2.Евристични методи-стават възможни в резултат на развитието на науката евристика (наука за комбинативните възможности на човешкия ум).Евристичнитеметоди могат да се разделят на следните групи:Ігр.Методи на свободната асоциация-най-често използв.методи са метод на мозъчната атака и методът на 66-те жужащи заседания; ІІгр.Аналитични методи и техники;ІІІгр.Методи на принодителните съотношения;ІVгр.Еклектични методи.Метод на мозъчната атака-форм.се гр.от 5 до 12 човека които участв.при разработв.на варианти за решение.Целта е разработв.на голям бр.варианти въз основа на които да стане измора.Метод на 66-те жужащи заседания-вместо 1 гр.в/у промл.работят няколко независими гр.паралелно.Достига се до голям бр.варианти за решение.Аналитичните методи и техники-Метод “Делфи”-групов метод за изработв.на управл.решения.Формират се 2 групи –Работна група и Експертна група.-Метод “Ринги”-групов метод.Ръководителите на организац.разработва проект като го изпраща до разл.специалисти които в рамките на опр.срок са задължени да изкажат мнение по проекта.Методи на принудителните съотношения-използв.се при разработв.на нови продукти.Съвсем произволно и свободно по мисловен път се пренасят свойства качества характеристики от един обект на друг.Модели,еталони,образци.Еклектични методи-решенията се вземат посредством съпоставяне изцяло противоположни мнения и идеи.В резултат се стига до оригинални творчески решения.