Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Мястото на мениджъра в управленския процес 1)Поведението на организациите трябва да бъде пазарно ориентирано            2)Потребителите.                                     ▪Необх.е непрекъснато да се проучва потребителското търсене с цел приближаване до клиента

▪Подобряване качеството на произвеждания продукт или оказваната услуга;

▪Търсене на възможности за осигуряване на собствена пазарна ниша;

3)Динамичността.Проспериращите организации непрекъснато постигат напредък и се развиват.

4)Постигане на съвършенство.Това може да стане само при положение, че организациите са в състояние да използват максимално потенциалните възможности на хората и да постигнат тяхната съпричастност и реализирането на организационните цели.За да се справят с посочените предизвикателства организациите трябва да разполагат с материални, финансови, информационни и човешки ресурси. Необходимо е да се осъществи комбиниране и координиране на тези ресурси.Тази дейност извършва мениджърът, като изпълнява различни управленски функции: целеполагане,ръководене, планиране,организиране, контролиране и регулиране.

Определянето на целите се осъществява в следната последователност:

▪Избор на дейности, които предстоят да бъдат извършени в организацията

▪Посочване на очаквания резултат

▪Определяне на предполагаемия срок з постигане на целта

▪Определяне на разходите

▪Избор на критерии или критерийна система, която ще потвърди, че целта е постигната.

Ръководенето е свързано с мотивацията на хората, с избора на методи на управление, с избора на стил на ръководство, с разрешаването на различни видове конфликти и др.

Планирането е управленска функция, посредством която се определя бъдещото развитие на организацията.

Посредством организирането се осъществява подреждане на различните елементи, които изграждат орг-та във времето и пространството.

Контролирането е управленска функция, посредством която мениджърът сравнява действителното състояние с предварително зададеното (желано) състояние.За целта е необх. да бъдат определени обективни критерии, които да се използват при оценяването.

Функцията регулиране.Не е достатъчно само да бъдат установени съответните отклонения.Необх. е да бъде компенсирано или напълно отстранено влиянието на факторите, които са предизвикали тези отклонения.

2.Видове мениджъри-Раздел.на мениджърите в организац.може да се извършва в/у основата на 2 класификационни признака:1.Според равнището на управление;2.Според областа на управл.1.Според равнището на управл.има 3 управл.равнища:-висше управл.равнище;-средно управл.равнище;-нисше управл.равнище.В зависимост от това менидж.биват:-Топмениджъри-висши мениджъри.Определ.политиката стратег.и целите на организацията.Представляват организац.пред външн.среда.Към тази гр.мениджъри се отнасят:-президент или генерал.директор;-вицепрезид.или зам.гл.директор;-изпълнит.директор.Те вземат решеия относно инвестирането разширяв.на дейноста навлизането на нови пазари и пр.-Средни мениджъри-отговарят за изпълняв.на решенията взети от висшето управленско равнище и контролират дейността на мениджърите от оперативн.равнище.Към тази гр.са:-ръководителите на направления;-директорите на дирекц;-началн.отделите.На тази гр.е необход.да се дадат съответн.права задълж.и отговорности за да могат да вземат решения касаещи подобряв.на дейноста на организацията.-Оперативни мениджъри-от нисше равнище.Координират дейността на различн.изпълнители.Това са:-началник цех;-ръководител на смяна;-ръководит.на автономна група и др.От значение за управленск.практика е необходимоста от това мениджърите да преминават бавно постепенно от по-ниските към по-висшите управленски равнища.2.В зависимост от областта на управление-Маркетингмениджър-отговорн.е свързана с реализацията на произвеждан.продукт или оказваната услуга.Занимават се с:-разработв.на нови пазари,проучване на потребит.търсене,усъвършенств.на продуктовата структура своевременно доставяне на готовата продукция до клиента,рекламна дейност и др.-Финансови мениджъри-управл.финанс.ресурси в организацията.Дейностите които се извършв.са:-управл.на прих.и разх.,анализир.на крайните резултати;управл.на инвестициите и др.-Мениджър по производството занимав.се изцяло с произв.дейностДейностите са:-организир.на произв.процес,определ.формата на организац.на произв.-Мениджъри по персонала-Конкр.дейности на тази гр.са:-привличането на персонала,подбора,назначаването,заплащането,мотивацията,движен.и развитието на персонала.-Административни мениджъри-те не изпълняв.конкр.управл.функция.Те координират дейността на различните функционални области в организацията.                             .

3.Знания и умения които трябва да притежава мениджъра-Съдържателни знания и умения-да може мениджъра успешно да изпълн.опред.професия и да спомага за осъществ.на специф.дейност.Трябва да бъде преди всичко специалист в дадена област и тогава да приеме изпълнението на различни мениджърски функции.-Хуманитарни знания и умения-трябва да умеят да комуникират,да могат да разрешават различни видове конфликти.-Концептуални знания и умения-дава възм.на мениджъра да предвижда бъдещето развитие на организац.и да взема правилни стратегич.решения.-Умения за диагностика и анализ-преди вземане на решения е необход. Диагностициране и анализиране на проблемите,което дава възможн.за разработв.на различни варианти за решение.-Знания и умения за осъществяв.на управленското въздействие-менидж.няма да е в състояние да въздейства в/у обекта на управл.ако не познава функциите принципите методите на управл.Трябва да може да използва различни срества и техники на управление.

4.Мениджърски роли-1-ва гр.роли-роли,свърз.с осъществяв.на междуперсоналните отношен.В рамките на тази гр.мениджъра е координатор лидер и др.Втора гр.роли-свърз.с взаимодейств.на мениджъра с информация.Явява се като наблюдател,разпределител на информ.и говорител.Трета гр.роли-роли свърз.с осъществяв.на процеса на вземане на решение.Менидж.е разпределит.на ресурси,инициатор на промени арбитър.

5.Качества на мениджъра-Вродени кач-ва-логическо мислене,наблюдателност,концентрация,скорост на възприятие,фантация,способн.на комуникации.-Придобити кач-ва-решителност,динамика,надеждност,чувство за отговорност,постоянство,самоувереност,точност.

6.Стил на ръководство-съвкупн.от методи които менидж.използва като форма на взаимодейств.като маниер на работа които зависят от определени ръководни принципи.Стилът на ръководство оказва въздействие в/у възможн.хората да бъдат убеждавани,приобщавани и постигане на тяхн.съпричастност с целите на организац.Стилът може да отразява отношен.на ръководителя към подчинените.Стилът е винаги индивидуален и отразява както и самите способности на индивида да оказва въздействие така и личностни особености като темперамент ценностна ориентация и др.При управл.менидж.може да използва 1 или няколо стилове на работа.1.Авторитарен стил-взема решен.еднолично като използва своя личен опит.Не се съобразяв.с подчинените си не търпят възражения,строго контролир.тяхната дейност.Не дават възможн.за проява на инициатива и творчество.Основн.начин да се мотивират хората е страхът от властта която притежава мениджъра.Вместо деловитост и организираност се постига грубо администриране.Менидж.не се съобразява с възможн.на своите подчинени като им възлага задачи под или над техните възможности.Негативни последици:-намаляв.на йерархичн.тежест;възниква риск от намаляв.на авторитета на ръководителя;съществ.потенциална възможн.от блокиране изпълнен.на поставен.задачи.Предимства-постига не оперативност на управленското въздействие;на лице е конкр.отговорност;съществ.точно регламентир.на правата и задължен;Такъв стил е целесъобразно да се прилага когато:-е необход.да се вземат бързи решения при кризи аварии и др;когато в дадена организац.липсва ред и подреденост.-Демократичен стил-противополож.на авторитарния.Решенията се вземат след тяхното съгласуване с подчинените след съобразяв.с мнението и възможностите;-подтикване на подчинените към постигане на организац.цели посредством развитие на тяхн.инициативност и творчество;-информиране на подчинените както за целите стоящи пред организацията така също и за предстоящите задачи и посочване на необходим.на изпълнен.на тези задачи;-разчита се преди всичко на самоконтрола и взаимният контрол при изпълнен.на поставен.задачи;-съществ.малка дистанция м/у ръководителя и подчинените което се показва посредством колегиални отношения.Характерно за демократ.мениджъри е:-съветва и оказва помощ отколкото да издава заповеди;-поставя задачите на подчинените общо,те сами избират начина на тяхното изпълнение;-разбива личн.отговорн.посредством групово въздействие;стреми се и постига обективна оценка на подчинените.Демокр.сдтил не е подход.при решаване на пробл.за които липсва достатъчно време а също така когато в организац.е налице хаос и тя се намира в затруднено икономич.положение.-Либерален стил-коренно противополож.на авторитарния.Различава се и от демократ.Характеризира се с миним.вмешателство на ръководителя в работата на подчинените.Ръководит.по-скоро изпълн.ролята на посредник м/у по-висшите и по-нисшите равнища.Либер.ръковод.предоставя цялата информ.с която разполага на подчинените като им предоставя пълна свобода при изпълнен.на задачите.Не винаги е достатъчно за подчинените,понякога се нуждаят от напътствие и оказване на помощ.Подходящ е да се използва в случаи когато работата се характер.с индивидуален и творчески характер.Подчинените трябва да притежават високообразоват.професионално и квалификац.равнище.Подходящ е за културата,изкуството,науката.-Ситуационен стил—придържането само към 1 стил на ръководство в съврем.организац.е недостатъчно и намалява ефективноста на управл.Посредством ситуац.стил става възможно при осъществяв.на управленското въздействие ръководителят да се съобразява с влиянието она заобикял.среда с особеностите на самата управляв.подсистема.Посредством този стил се повишава ефективноста на управл.въздействие.

7.Изработване на управленско решение-Чрез управл.решение се осъществ.самото управл.въздействие.Изработв.на управл.решение е изключит.творческа дейност.То се различ.от всички  др.решения тъй като то се основава на властта т.е.на лице са властнически правомощия.Взетото решение е задължит.за подчинените.За да може да се пристъпи към управл.решение е необход.да съществ.следните условия:1.Да е налице проблемна ситуация;2.Да има възможност за атлетнатвност;3.Да е определен управл.орган или лице което е упълномощено да взема решения;4.Да е налице критериина система въз основа на която да стане избора на вариант.

8.Изисквания на които трябва да отговаря управл.решение-обоснованост на управл.решение;-своевременност;краткост;коректност;измеримост;ресурсообвързаност;запазв.на балансираноста м/у права задълж.и отговорности;управл.решение да бъде съобразено с потенциалните способности на изпълнителите.

9.Видове управленски решения-1.В зависимост от проблемите за които се отнасят:-програмирани (рутинни);-непрограмирани(творчески).2.В зависимост от начина на тяхното вземане-индивидуални;-групови.3.В зависимост от степента на информац.осигуреност-сигурни;-рискови;-несигурни.4.Според степента на значимост-стратегически;-тактически;-оперативни.5.В зависимост от методиката която се използва за разработв.на управл.решение-научнообосновани;-интуитивни.6.В зависимост на областта на решенията-технологически;-социялни;-технически;-икономически.

10.Етапи на разработв.на управл.решение-има последователност която трябва да се спазва при изработване на управленско решение.І етап-Дефиниране на проблема-важно е да се определи инстинския проблем.ІІ етап Анализ на изходното положение-1.Анализ на заобикалящата среда-необх.е да се оцени влиян.на онези фактори които биха отклонили резултатите от решението от тези които са се очаквали.2.Анализ на проблема-трябва да включва откриването на причините които са предизвикали проблема.3.Анализ на управляв.подсистема-необх.е да се оцени от 1 страна управленската структура,съществув.управл.органи,а от др.страна се оценява и компетентността на управл.орган.4.Анализ на управляваната подсистема-определ.на възможността изпълнител.да реализират управленското решение.ІІІ етап-Генериране на варианти-максим.бр.варианти.Да бъдат избрани допустимите и сред тях да бъде избран оптималния вариант.ІV етап Вземане на управл.решение;V етап Внедряване на взетото решение и контрол на резултатите.

11.Методи за изработв.на управл.решение-1.Количествени методи-използв.се тогава когато е необх.да се вземе управл.решение при което може количеств.и качеств.да се характеризира влиянието на различните фактори.2.Евристични методи-стават възможни в резултат на развитието на науката евристика (наука за комбинативните възможности на човешкия ум).Евристичнитеметоди могат да се разделят на следните групи:Ігр.Методи на свободната асоциация-най-често използв.методи са метод на мозъчната атака и методът на 66-те жужащи заседания; ІІгр.Аналитични методи и техники;ІІІгр.Методи на принодителните съотношения;ІVгр.Еклектични методи.Метод на мозъчната атака-форм.се гр.от 5 до 12 човека които участв.при разработв.на варианти за решение.Целта е разработв.на голям бр.варианти въз основа на които да стане измора.Метод на 66-те жужащи заседания-вместо 1 гр.в/у промл.работят няколко независими гр.паралелно.Достига се до голям бр.варианти за решение.Аналитичните методи и техники-Метод “Делфи”-групов метод за изработв.на управл.решения.Формират се 2 групи –Работна група и Експертна група.-Метод “Ринги”-групов метод.Ръководителите на организац.разработва проект като го изпраща до разл.специалисти които в рамките на опр.срок са задължени да изкажат мнение по проекта.Методи на принудителните съотношения-използв.се при разработв.на нови продукти.Съвсем произволно и свободно по мисловен път се пренасят свойства качества характеристики от един обект на друг.Модели,еталони,образци.Еклектични методи-решенията се вземат посредством съпоставяне изцяло противоположни мнения и идеи.В резултат се стига до оригинални творчески решения.