Joomla Software solutions Template

Payday loan

ФИРМАТА В ПАЗАРНО – ИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА.

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА НАСОЧЕНОСТ

През последните десетилетия у нас се забелязва отчетлива тенденция - спецификите във фирмената дейност, характерни за малките и средни фирми, да придобиват универсално значение за всички фирми. Това се дължи както на социални, така и на чисто икономически фактори. Ето защо се говори за предприемаческа дейност на фирмата. Социалните и

икономически фактори са :

а/ невъзмойност на трудовия пазар да предоставя необходимите за обществото работни места.

б/ разрастване на значението на малкия бизнес като масово социално - икономическо явление.

в/ диверсификация (раздробяване) на пазарите - постоянно се оформят нови и нови пазарни ниши.

г/ повишаване на образователното ниво на потенциалните предприемачи

д/ благоприятно отношение към предприемачески инвестиционните начинания от страна на банките

е/ пропаганда на предприемачството и обучение в тази област

ж/ други фактори

За правилното разбиране на предприемаческата проблематика обаче е необходимо обаче да се осъзнаят някои причинно следствени връзки, свързани с икономиката на фирмата и нейното управление като цяло.

Каквато и да е по размер, фирмата подлежи на следната логистика:

1. Тя е легитимирана стопанска единица (има регистрация по закон).

2. Във фирмената дейност постоянно и планомерно се комбинират фактори на производството (труд, земя, капитал).

3. Фирмата произвежда стоки или оказва услуги

4. Дейността на фирмата е подчинена на целите на нейния собственик

(предприемача)

Като структура, от теоретична гледна точка, в дейността на фирмата има:

• Висши цели – при малките фирми това обикновено са индивидуално – стопанските цели на предприемача.

• Преки производствени цели – т.е. производство на стоки или оказване на услуги

• Сфера на дейност – производство на стоки, които са с различна степен на преработка, оказване на най – разнообразни услуги и пр.

• Местоположение – обикновено близо до целеви пазари, и/или наличие на суровини, работна ръка и т.н.

• Форма на регистрация

• Взаимоотношения на собственост

• Връзки с околната бизнес среда – партньори, конкуренти, държава и др.

•Размери на фирмата (малка, средна, голяма и т.н.)

Освен тази концептуална структура, всяка фирма има и организационно – техническа структура, която е различна при различните по размер фирми, но по принцип се счита за универсална, а именно:

- субстрат на фирмата ( машинни съоражения, персонал, финанси).

- производствено – логистичен процес – доставка на суровини и материали, преработка на същите, продажба на полуготови и готови продукти с добавена (увеличена) стойност

- мениджмънт – това е силно – специфична, интелектуално –

управленческа дейност, предполагаща планиране, генериране на стопански решения, организиране на тяхното изпълнение и контрол, което от своя страна дава изходна точка за разглеждане на предприемаческата функция, като комбинация между собственост и задължение за управление на същата собственост.

Всяка фирма функционира в сложна околна бизнес среда. Но е задължителна връзката със следните участници в бизнес средата:

- Пазар на снабдяване – от него фирмата си набавя фактори на производство, като суровини, капитали, работна сила и др.

- Пазар за реализация на продукцията – състои се от физически лица, други фирми, институции или държавата

- Държавата – определя правилата за стопанска дейност чрез законодателство, инкасира данъци, но и субсидира пряко или косвено

- Еко сфера – разбираме както околната природна среда, така и всичко, което представлява хипотетичен производствен ресурс

- Фирми коорперанти

- Фирми конкуренти

- Бизнес обединения

От многото класификационни критерии (например отрасъл, продукт, преобладаващ фактор на производство…) особен интерес представлява фактора „размер”, според който понятието малък бизнес включва микро, малки и средни фирми.

Всяка фирма се заражда и развива, т.е. тя подлежи на жизнен цикъл.

Една фирма от сектора „малък бизнес” е средно на пазара от 3 до 5 години. Както за мениджмънта, така и за предприемаческата функция е особено важно да съчетават разнообразни и често противоречиви интереси, по повод стопански интерес.

Спецификата на предприемачеството се състои в това, че според пирамидата на ценностите и потребностите на човека, предложена от Маслоу, предприемаческата функция кореспондира с по – горните нива , като престиж, социални контакти, обществен статус и т.н.

Подобен извод се потвърждава от факта, че предприемача, като основен фактор в малкия бизнес, се мотивира към труда не поради незадоволеност на елементарни физически потребности, а воден по – скоро от социални мотиви, макар и строго комерсиализирани и безусловно максимално индивидуализирани.

ЗНАЧЕНИЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ФИРМИ

От макроикономическа гледна точка, секторът малки и средни фирми е безусловно числено преобладаващ във всички съвременни пазарни икономики. Счита се, че малките фирми са гръбнак на пазарната икономика.

Тъй като те симулират конкуренцията, обогатяват асортимента стоки и услуги, създават работни места и други подобни.

От гледна точка на икономиката на фирмата, малкият бизнес притежава положителни специфики и своеобразия, най-важните от които са:

1. Малки и средни предприятия и малките и средни фирми показват висока степен на пазарна гъвкавост, нагаждат се към изискванията на пазара и са иновативни.

2. Малките и средни фирми проявяват голяма организационна и кадрова мобилност, като бързо реагират при изменение в околната стопанска среда.

3. Както самия предприемач, така и неговите сътрудници проявяват заинтересованост от успеха на фирмата и имат по - силна трудова мотивация.

4. В самия генезис, започването на предприемачество е заложено идентифицирането и запълването на пазарни ниши.

5. Малките фирми обикновено са пазарни лидери при специализираната и дребносерийна продукция.

6. Малките фирми са устойчиви при спад в конюнктурата

6. В малкия бизнес се разкриват работни места, т.е те са предпоставка за решаване на проблема с безработицата

7. В някои сектори на икономиката (например търговия и услуги) малкият бизнес доминира.

8. Малкият бизнес е източник на доходи и създател на т.нар. “средна класа” в обществото

9. Малките фирми съдействат за регионалното развитие и за развитието на

икономиката като цяло

10. Малките и средни фирми спомагат за повишаване конкуренцията на пазара;

11. Цената на иновацонните разработки в малкия бизнес обикновено е по-

ниска отколкото за средата на отрасъла

Естествено, поради по-ниската си кредитна надежност и по-ограничени икономически възможности, малките фирми не могат да се конкурират пълноценно с големите по такива показатели, като разходи за научно-изследователска дейност, прилагане на най- модерни технологии, доминиране в съответната пазарна ниша. Въпреки това, поради сложни

кооперационни взаимоотношения между малките и големите фирми, поради важното значение на човешкия фактор (предприемача) и поради субсидиите от държавата, малкият бизнес играе важна стратегическа роля и не може да бъде отделен от закономерностите през изграждането на съвременната икономика, която съжителства успешно с фирми с различна

размерност.

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ПРОЦЕС

Предприемаческия процес се разглежда като съвместяване и комбиниране на информацията от предприемачите спрямо откритите и наличните възможности, ресурси, умения и ограничения от тях за постигане на дефинираните цели.

Различните дейности и етапи, разграничавани в предприемаческия процес, не винаги "текат" в последователността, която се желае, или която е описана от различните авторитети и специалисти, или към която се придържа предприемача в своята дейност. В практиката често някои от дейностите протичат едновременно. От една страна, това в значителна

степен затруднява работата на предприемача, като увеличава натоварването му, но от друга страна, в много голяма степен намалява времето за реализация на идеята. В практиката реалният предприемачески процес има строго определени граници, което го прави уникален спрямо другите, макар и подобни нему процеси, т.е. той притежава специфични

времеви и пространствени параметри, единствени и поради това неподлежащи на пряко копиране.

Предприемаческия процес най - често се представя като интегратор на

усилията на предприемача за реализиране на идеята до конкретния продукт

или услуга в даден пазар. Ето защо предприемаческият процес трябва да

бъде разглеждан преди всичко като средство за описанието н обяснението

на конкретните усилия на предприемача, а не като практически инструмент.

Едно от най-разпространените схващания за съдържанието на

предприемаческия процес е на Стивънсон, който разглежда

предприемаческия процес като: определяне и оценка на

възможностите, развитие на предприемаческия план, определяне на

необходимите ресурси и управление на предприятието.

При подобно структуриране на предприемаческия процес могат да бъдат

посочени следните недостатъци:

първо, една от основните дейности на предприемача, а именно откриването

и създаването на новата идея и материализирането й като нов продукт или

услуга, остава извън полето на предприемаческия процес. Възможно е тя д

бъде получена или приета отвън

второ, отделянето на анализа на ресурсите от предприемаческия план в

голяма степен го обезсмисля от съдържателна гледна точка

трето, отсъствието на някои на пръв поглед маловажни въпроси, например

за локализацията на бизнеса в предприемаческия

Съществуват две опорни точки на всеки бизнес - източниците на доход ,

качествата и уменията на индивида.

Могат да бъдат дефинирани следните източници на доход в съвременното

пазарно стопанство:

• Добрата идея - един от най-ефективните източници на доход в

пазарното стопанство. Тя може да бъде продадена, с цел реализирането на

доход, но може да бъде и осъществена от собственика й. Следователно

нейният субект има възможността да стане предприемач, придобивайки

доход от реализирането на идеята си, или да придобие доход от продажбата

й на заинтересовани лица.

• Доходът от труд - един от най-разпространените източници на

създаване на бизнес. Шанс имат хората, които притежават специализирани

знания и умения, реализиращи се като занаятчии (шивачи, обущари,

дърводелци, златари и много други).

Те обаче твърде често не притежават знания и умения относно пазара,

което е една от най-често срещаните пречки за тяхното успешно развитие.

Най-често тези недостатъци се изразяват в следното:

- неправилно ценообразуване, като често надценяват своя вложен труд и

умения;

- не проучват потребителските нужди, желания и мнения, поради което

често губят клиенти от това си поведение;

- не се стремят към разширяване на дейността, с което се обричат на бавно

и сигурно замиране на фирмата;

- не познават новите технологии и инструменти, което ги обрича па

преимуществено ръчен труд.

• Доходът от притежаване на капитал - има най-разнообразни форми

в пазарни условия и използването му се основава върху трудността на

достъп до капитал при банковите и други специализирани институции за

малките търговци и производители. В българските условия той намира

разпространение главно под формата на заложни къщи, къщи за вещи под

наем и други. Основните качества, необходими тук, са пресметливостта,

комби-пативността и пр.

Решението за започването на собствен бизнес е резултат от

въздействието на множество (често разнопосочни) фактори. Взето веднъж,

решението е преди всичко решение за промяна на досегашния начин на

живот.

Формирането на това решение се определя от четири групи фактори:

- базисни,- към тях могат да се отнесат: генетични фактори, семейна

среда, избор па образование, предходни опити за бизнес, географско

разположение, естество на придобитите умения и знания, мотивация за

напускане на държавната работа, възможни сътрудници/съдружници, опит

в малкия бизнес, икономически условия, достъпност на капитала, успешни

примери, достъпност на консултантски услуги.

Тези фактори, характеризирани като базови или основни фактори, могат да

бъдат налични, но лицето да не бъде в състояние да вземе решение за

собствен бизнес.

- отключващи - тези фактори не носят идеята за новия продукт (услуга) или

новото, но те стартират процеса на създаване на новия бизнес. Към тях

могат да бъдат причислени:

• икономическата принуда - нуждата от по-висок доход, безработицата

• успехът на съседа (познатия) и пр. т.е, завистта

• примерите на успелите собственици на малък бизнес от средствата

за масова комуникация - синдромът " след като той може, защо и аз да не

успея"

• вътрешният подтик - страхът на носителя на идеята за нов бизнес,

продукт или услуга от кражба или отнемането й

• благоприятни външни фактори - примерно ембарго за търговия със

съседна страна, наличие на контакти с близки лица в страни, с които до

този момент не е извършван бизнес

• неприемане на предложение за нововъведение в старата работа

• липса на развитие в дадена среда или непризнаване на качествата

от страна на ръководителите.

Всеки застанал пред проблема създаване на новото трябва да отговори на

два основни въпроса: "Що е ново?" и "Как да открием новото?"Отговорът на

въпросите е свързан с

- личностни и ограничаващи фактори

Процесът на откриване на новото е процес, в който могат да бъдат

определени три опорни точки:

1) Личностният фактор или предприемачът, притежаващ определени

знания, умения и качества, с които участва в процеса на търсене на новото.

Различните индивиди, по различен начин употребяват своите знания,

умения и качества.Те обаче са ограничени, което е следствие на

ограничеността на самото човешко познание и от разпръснатия характер на

самото знание. Но често сме свидетели на факти, че хора, които имат

изключително високи знания, умения и качества, не са предприемачи,

макар че имат блестящи идеи. Други, които нямат такива интелектуални

предпоставки, но притежават комбинативност, наблюдателност и

аналитичност, успяват много повече от първите.

2) Източници на новото

Усилията на предприемача и всички негови знания, умения, качества и

инструментариум могат да бъдат напразни, ако не съществуват обективните

предпоставки за съществуването на новото.

Основните източници на новото в условията на прехода към пазарно

стопанство могат да бъдат:

• успелите продукти на пазара - повечето от тях са чужди, може да се

копира, но не самия продукт, а идеята.

• образци от чужди проспекти, каталози, списания и пр. - един от най-

добрите, евтини и ефективни източници на новото

• бюлетинът на агенцията за авторското право и други

специализирани патентни издания от чужбина

• стари образци от списания - старото винаги може отново да стане

ново, с много малко освежаване и нов дизайн

• търговските изложения в страната и чужбина

• дистрибуторските канали и мрежи - тъй като те имат пряк контакт с

дребните търговци и крайните дистрибутори, които най-добре познават

изискванията на пазара

• индивидуалните пътувания и посещения на други страни

• нсуспслитс продукти - след известен анализ и преработка те могат

да станат хит на пазара

• излишните продукти на големите производители, които поради

различни причини не" са излезли на пазара

• конкурентите, които, трябва да бъдат винаги под око

Разбира се, с развитието на пазара, с промените в неговите изисквания, с

промяната на качеството на живот и други фактори вероятно на преден

план ще излязат други източници на новото, което изисква постоянно

наблюдение от страна на предприемачите за насочване на дейността им към

тях.

3) Създаване на благоприятни възможности - изисква се системно

наблюдение върху източниците на блгоприятни възможности. Част от тези

източници се намират в самото предприятие /неочакваността,

несъответствието между реалността и това което би трябвало да е;

нововъведението основано на "процесна нужда" и измененията в

производствената или пазарната структура/ , а друга част извън него /

измнения в демографските характеристики на населението, изменение във

възприятията

Оценка на възможностите на новия продукт - за да бъде превърнта

една бизнес идея в конкретна стока или услуга, трябва да се измине сложен

и отговорен етап от процеса на създаване на новия бизнес - оценката на

възможностите и ограниченията, които новата идея или продукт създават и

промените, които налага в околната среда.

Започва се със самооценка на идеята (продукт или услуга), което изисква

задълбочено предварително проучване на пазара. В оценката могат да

бъдат отграничени пет оценъчни направления: оценка на потенциалния

пазар; оценка на риска и възвръщаемостта на вложените средства;

определяне на силните и слабите страни на новия продукт; оценка на

конкурентното преимущество, което създава повия продукт за съответния

пазар; оценка па последствията върху средата

Оценка на потенциалния пазар - става чрез:

• оценка на пазара по аналогия с друг сходен/подобен продукт със

сродни потребителски качества, цена, предлагане, реклама и пр.

• чрез проучване на крайните клиенти с подходящ инструментариум

• чрез прогнозни методи за определяне обема на пазара

• чрез анализ на статистическа информация от продажбите

• въз основа на придобития опит и интуиция

• въз основа па информация от дистрибуторските канали

Освен това предприемачът трябва да определи характеристиките на

основните си клиенти - възраст, доходи, професия, образование,

предпочитания, да установи контакт с тях и да определи конкретните

изисквания към новия продукт чрез индивидуални разговори, изучаване

поведението на новия продукт чрез образец и събиране на мнения относно

качествата му. Особено внимание трябва да с обърне върху определянето и

създаване на най-добрите методи за дистрибуция (разпространение) на

новия продукт до крайните клиенти.

Оценка па риска

Най-важният риск е финансовият, поради което е естествен стремежът към

търсенето на пътища за намаляването му, Обикновено колкото по-големи са

възможностите, произтичащи от въвеждането на един нов продукт, услуга,

толкова е по-голям и рискът, който поема собственикът. Това предполага

неговото изучаване и управление. Факторите, които влияят върху

определянето на риска, могат да изглеждат като:

• промени в обема на очакваните продажби

• промяна в разходите за възнаграждения

• промяна в данъчните ставки и акцизи

• неочаквани разходи

• промени в цените на конкурентите за същия продукт

• неценови действия на конкурентите

• промени във валутните курсове и пр.

Определяне па силните и слабите страни на новия продукт

Един от най-ефектинните методи за това е съизмерването на силните и

слабите страни па продукта или услугата с конкурентен продукт или стока.

Набраната информация за силните страни на продукта са естествена основа

за определянето на преимущество на новия продукт на пазара и се

използва основно в рекламата на продукта или услугата. Информацията,

получена за слабите страни на продукта, се насочва към сервизната мрежа

за преодоляване на затрудненията, които създава въвеждането на този

продукт на пазара.

Определяне на конкурентното преимущество на новия продукт

Практическото значение на определянето на конкурентното преимущество

се свежда до изработването на изгодна стартова позиция за навлизането в

конкретния пазар. То може да бъде: нова, непозната до този момент

потребителска ценност; по-добър дизайн; по-добро качество на

изработката; по-ниска цена при същото качество; по-добър сервиз; по-

лесно обслужване; по-висока достъпност до клиента и пр,

Определяне на последствията от въвеждането на новия продукт

Последствията, които оказва новият продукт върху средата са обикновено

резултат от ограниченията, които самия продукт съдържа и налага на тази

среда. Оценката на последствията от въвеждането на новия продукт върху

средата трябва да бъде търсена в целия спектър на норми.

Създаване на новия продукт

Трансформацията на идеята в нов продукт е процес с твърде голямо

многообразие на използвани методи, средства и подходи. Много често от

една и съща идея може да се стигне до създаването на съвсем различни

пазарни продукти.

Вторият елемент в този процес е определяне на конкретната технология, по

която ще бъде създаден новият продукт. Оттук произтичат и ограниченията

върху инструментите и машините, които ще се използват, ако те са нови.

Ако са стари, тогава те самите определят (ограничават) и технологията,

която ще се използват.

Третата логическа стъпка в процеса на превръщането на идеята в нов

продукт е определяне на конкретната форма. Формата на новия продукт

отразява в себе си няколко основни изисквания:

• спрямо целта, поставена със създаването на новия продукт

• спрямо функцията, която ще изпълнява в определена среда

• спрямо специфичните изисквания на конкретните потребители

• спрямо специфичните изисквания на средата, в която ще бъде

задоволявана определена потребност

Стремежът на всеки предприемач е да осигури висока адаптивност на

своята дейност (фирма) към външната среда, като разработи надеждни

инструменти за противодействие срещу нейната (на средата) агресивност.

Особено важно е това, когато предприемачът за първи път излиза на полето

на свободния пазар. От анализа на външната среда новият предприемач

трябва да получи ясен сигнал - има или не място за него и неговия нов

продукт, какви са главните-опасности, които могат да съпровождат

утвърждаването му на даден пазар и други. Без формулирането на подобна

оценка в значителна степен се повишава рискът, който поема

предприемачът с реализирането на новата идея.

Външната среда на фирмата включва три основни групи фактори:

директно и индиректно действащи и работни фактори.

Групата на директно действащите фактори включва: доставчици, клиенти,

конкуренти, финансови институции, професионални организации и съюзи,

правни институции, държавни агенции и институции и др.

Индиректно действащите фактори на външната среда са: груповите

интереси и техните институционални форми, икономическите условия,

социокултурната среда, политическата ситуация, народопсихологията,

международната обстановка и пр.

Факторите на работната среда се формират от оценката на режима на

икономическата свобода, степента на доверие в съответната среда, степента

на дисциплина и равния достъп до информацията.

При оценката на факторите на средата предприемачът трябва да има

предвид, че самата среда "преживява" множество промени, често

незабележими на пръв поглед. Това, което трябва да направи

предприемачът, е отново да прояви своята будност и оцени правилно

посоката на промените в средата. При това следва да има предвид, че

функционирането на средата се характеризира чрез качества като:

взаимозависимост на факторите па средата, сложност, нарастващо

напрежение, несигурност и сигурност (надеждност). Взаимозависимостта на

факторите на средата означава, че промяната в един външен фактор може

да засегне други фактори и да предизвика съществени промени в условията

на функциониране. Докато въпросът за месторазположението на новия

бизнес касае примерно офиса, нещата не изглеждат толкова сложни и

трудно решими. Но когато изборът се отнася до развиването на

производствена дейност, то тогава действителният избор е много по-

сложен.

Изборът се определя от множество фактори и ограничители, които могат да

бъдат групирани като:

Фактори с пряко влияние върху локализациоиния процес – това са:

- природните фактории (земя, биоресурси, водни ресурси, климатични

особености и други);

- икономически фактори (капитал, енергийни и суровини,

производствена структура, социална и екологична инфраструктура.

Тук могат да бъдат посочени още демографската структура,,

социалните фактори като заетост, социална подкрепа, социална

структура и др).

Фактори с косвено влияние върху локализациоиния процес – към тях могат

да бъдат хосочени:

- развитие на комуникациите и информационната инфраструктура;

- степен на специализация на производството;

- степен на зависимост от доставчици и снабдители;

- енергоемкост и трудоемкост на производството и пр.

В същото време съществуват и други подходи за локализиране, които се

основават върху натрупания опит в създаването на бизнес. При създаването

на малък търговски бизнес например особено полезни могат да се окажат

съветите на експерти от управлението на малкия бизнес.

Институализация на предприемаческата дейност

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ЕТ) - Едноличен търговец може да бъде всяко

дееспособно физическо лице. Регистрирането му се извършва в т.нар.

търговски регистър в съответния районен съд. Оценката спрямо

формулираните основни критерии е следната:

• сам осъществява дейността

• отговорността е неограничена, т.е. предприемачът отговаря с цялото

си имущество за последствията от извършваната от него дейност

• не с необходим (от законова гледна точка) минимален

регистрационен капитал

• управлението може да бъде извършвано пряко или чрез специално

упълномощено лице (прокурист) управител па фирмата

• данъчното облагане се определя чрез прилагането на чл. 13 от

Закона за данък върху общия'доход, т.е. доходите на предприемача от

стопанска дейност се добавят към другите източници на доход - наеми,

хонорари и пр.

• не създава възможност за привличане на чужд капитал

• не е юридическо лице

СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО - (СД) - дава възможност за обединяване

усилията и възможностите (финансови, материални и човешки) на две и

повече лица за извършването на стопанска дейност под общо

наименование. То дава следните възможности при оценката му:

• позволява съдружие на две и повече лица (физически и

юридически)

• отговорността е солидарна, неограничена и обхваща последствията

от действията и на другите лица в съдружието, когато това с извършено в

името и за сметка на дружеството

• не е необходим минимален начален капитал при регистрацията на

дружеството

• управлението е пряко и се урежда с учредителен договор

• СД се третира като юридическо лице и се облага с данък върху

печалбата

• не създава възможност за привличане на капитал

• събирателното дружество е юридическо лице

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО (АД) - най-разпространената форма на

организация на капитала. Капиталът на дружеството е разпределен в

определен брой акции. Притежаването на определен брой акции е вид

"членство", а не право на собственост върху имуществото му. Капиталът на

дружеството може да бъде увеличаван или намаляван съобразно

състоянието му. Създаването му дава на предприемача следните

възможности:

• съдружие с други акционери

• отговорност, ограничена до размера на притежавания акционерен

капитал

• необходим минимален учредителен капитал

• възможност за пряко или косвено участие в управлението в

зависимост от размера на управлявания капитал и желание за участие в

органите за управление

• данъчно облагане като юридическо лице съобразно данъка върху

печалбата

• възможност за неограничено привличане на капитал

• акционерното дружество е юридическо лице

ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ (ООД) - създава възможността за

две и повече лица да съчетаят възможностите на капиталовите с

персоналните дружества. Капиталът на дружеството може да бъде

увеличаван или намаляван, както и да бъде наследяван, ограничаван. То

създава за предприемача следните възможности за избор:

• осигурява съдружие в осъществяването на дейността

• отговорността е ограничена в рамките на записания капитал

(осигурява се минимален стартов капитал)

В много от случаите, за да бъде убеден един или друг бъдещ съмишленик

или акционер, трябва, да се разполага с подходящ инструмент, обобщаващ

всички необходими доказателства за бъдещ успех. Най-подходящо средство

за това е предприемаческият (бизнес) план.

 • обяснение (илюстрация) на мисията на бизнеса (дейността). Когато

се налага да се представя на външни лица, отново може да бъде използван

предприемаческият (бизнес) план.

• средство за финансиране. Тази причина с неприложима в нашата

практика, поради обстоятелството, че българските банки не отпускат

средства срещу зашита на предприемачески проект, а само срещу ипотека

на недвижимо имущество, което младите предприемачи обикновено не

притежават. Така се получава омагьосания кръг, в който попадна не един в

преходния период към пазарно стопанство.

Предприемаческият план независимо от това дали е ориентиран към

малкия семеен (домашен) бизнес, към малката конструкторска фирма, към

малка производствена фирма, към малка обслужваща фирма или към големи

фирми има редица общи черти и структурни елементи може да бъде

представен по следния начин:

1. Уводна част, която съдържа: титулна страница; резюме на

предприемаческия план; съдържание на предприемаческия план;

2. Дейност па фирмата и нейния продукт: описание на фирмата или на

отрасъла; продукт; пазар; конкуренти; клиенти (потребители); маркетинг

3.Управление и организация на дейността: производство; управление;

развитие

4. Финансов план: предфинансови условия; финансов план;

детайлизиран финансов план; погасителен план

5. Приложения

Предприемаческото управление на новата дейност е логически

обвързано със самото развитие на дейността (фирмата). В теорията за

управление на малкия бизнес този проблем е означен като жизнен цикъл

на малкия бизнес (фирма). Въпреки че съществуват различни виждания към

съдържанието му, могат да се приемат следните фази на жизнения цикъл на

новата дейност (фирма): старт; оцеляване; развитие; устойчиво развитие;

спад; закриване.

Практическото приложение на модела на жизнения цикъл на малката фирма

като инструмент за управлението на предприемаческата дейност се

модифицира или пречупва от въздействието на няколко фактора:

• определянето на водещия приоритет за предприемача в съответната

фаза от развитието на новата дейност

• целите на предприемача

• наличността и достатъчността на ресурсите

Промените в предприемаческото управление се осъществяват под

въздействието на два основни фактора - вътрешен и външен.

Вътрешният фактор се основава върху обстоятелството, че

предприемаческото управление (съвкупността от използвани методи и

инструменти за въздсйствие) на новата дейност расте заедно с развитието

на самата фирма (дейност). Ключовите дейности (сфери) във фирмата, в

които се осъществяват промени и подлежат на развитие са: структура и

организация на фирмата; пазарни и финансови проблеми; парични

фондове; производство; персонал; технически средства за управление;

организация на труда и заплащане

Всяка една от посочените дейности в различните етапи от жизнения цикъл

на фирмата (дейността) има различни параметри, които като цяло

определят и характера на предприемаческото управление.

Външният фактор е резултат от агресивността на съвкупното въздействие

(натиска) на самата външна среда. Водещите фактори тук са натискът,

осъществяван от конкурентите, подражанието, въздействието на общите

икономически условия и др.

Практиката на управление на новия бизнес показва наличието на някои

типични грешки, регистрирани при управлението на новата дейност, които

могат да бъдат систематизирани като: лошо управление на ресурсите; лош

маркетинг; слаб (неконкурентен) продукт; изчерпване на пазарната ниша;

остаряване на продукта; липса на достатъчно оборотни средства

Друга група причини е свързана с промяна в намеренията (целите) на

предприемача. Те могат да бъдат: реорганизация.на дейността и

произтичащата от това необходимост за промяна на юридическата форма на

организация на бизнеса; ликвидация на дейността поради промяна на

предмета на дейност; преобразуване от публична (акционерна) в семейна

(еднолична) фирма; преобразуване от еднолична в акционерна фирма;

вливане в друга компания (фирма); умишлен фалит

Независимо от конкретната причина за закриването на дейността във

всички случаи предприемачът трябва да предприеме следните стъпки:

• да възложи управлението на закриването на специализирано лице

• да извърши оценка на активите (материални и нематериални) на

фирмата

• да възложи на специализирано лице проучване за последствията

(финансови, материални, юридически и пр.) от закриването на

извършваната дейност