|
13. Стратегията “Най-бърз с най-голямото” е насочена към възможностите да се реагира най-бързо с нова идея на промените в обкръжаващата среда и на потребностите на пазара и се характеризира със следното: а) дефиниране на новаторска идея и определяне свободата на поведението на организацията; б) изграждане на собствени позиции; в) определяне на целта и мащаба на развитието на идеята; г) натрупване на информация за конкурентите и възможните слаби страни на собствената организация.12. Основните фактори за успех на предприемаческата дейност са следните: а) умение за разработване на правилна стратегия; б) умение за мотивация на персонала и формиране на нагласа за съпричастност към управлението на предприятието; в) умение да се изразява правилно пред аудитория; г) умение за разработване на планове и балансиране на ресурси;11. Изследователят Купър класира в три групи факторите, които оказват влияние върху развитието на личността на предприемача: а) според произхода и средата, които влияят върху мотивацията и схващанията му, както и върху уменията и знанията получени като генетично наследство; б) според организацията, за която предприемачът е работил преди, и чиито характеристики влияят върху мястото и разположението и дейността на новата фирма, за която работи предприемача; в) според образователното му равнище; г) според личните му интереси.10. Според Наполеон Хил качествата на предприемача могат да се систематизират по следния начин: а) непоколебимост, смелост; б) самообладание; в) силно чувство за справедливост; г) сътрудничество.9. Стратегията на “Изменящите се ценности и характе¬рис¬тики” се постига по няколко начина: а) чрез създаване на нова полезност; б) чрез ценообразуване; в) чрез приспособяване към социалната и икономическата реалност на клиента; г) чрез пазарна ориентация.8. Функциите на предприемача се обособяват в следните области: а) маркетинг на продуктите и услугите; б) поемане на риск и работа в условията на неопределеност; в) финансиране и осигуряване на капитал; г)вземане на решения за това, какви изделия да се произвеждат и как да се постигне желаната цел. 7. Управлението в условията на прехода може да се характеризира в най-общи линии със следното: а) ново поведение на личността, развитие на дигиталните нервни системи и нагласа за нетрадиционно мислене и нестандартен начин за решаване на проблемите; б) скоростното развиване на информационните техно¬ло¬гии и мрежи и разширяване на периметъра и съдържа¬нието на информацията, циркулираща в информацион¬ните мрежи; в) развитие и разширяване на дейността за масово серийно производство; г) увеличаване броя на персонала с ниска квалификация.6. Предприемаческите стратегии биват: а) стратегия “следене на пазарната ниша”; б) стратегия на съзидателната имитация; в) “лидерство с нов продукт”; г) “предприемаческо джудо”.5. Иновационната функция на предпримача се развива в следните направления: а) създаване на нов тип организация за производство; б) разкриване на нов пазар; г)въвеждане на нов метод на производство; г) въвеждане на нов продукт или подобряване качествата на съществуващ вече продукт.4. При разработването на предприемаческите стратегии е целесъобразно да се спазват следните принципи: а) иновативност; б) мултипликативност; в) концептуалност и перцептуалност; г) простота и фокусираност.3. Шумпетер разработва следните принципни модели за предприемачеството: а) разкрива промените в техно¬ло¬гията, като важен компонент за повишаване на ефектив¬ността на управлението; б) промени в структурата на персонала; в) промени организационно-управленската структура; г) промени в оперативното управление. 2. Управлението в условията на прехода може да се характеризира в най-общи линии със следното: а) силна глобализация на пазарите, която се съпътства от ожес¬то¬чената борба за лидерство в областта на произ¬водството на определени продукти и услуги на световно равнище; б) висока степен на риск и неопределеност в поведението на организациите и на елементите на обкръжаващата бизнессреда; в) бързо преустрояване на икономиките на отделни държави, както и на някои от техните отрасли, за преход от “масовото индустриално” към “обслужващо информационно” общество; г) коренна промяна в подходите към пазара, към начина на осигуряване на капитал и на другите необходими условия за създаване на нови стойности, така, че да се гарантират трайни успехи при несигурна, рискова и бързо развиваща се бизнессреда и др.1. Според Дейвид Жирар понятието “предприемачество” се свързва: а) с предприемане, пробване, опитване на сили, поемане на риск на някаква дейност; б) откриване на нова идея: в) разработване на предприемачески стратегии; г) описание на цикъла на стратегическото управление.при дистанционно обучениеТЕСТ на самоподготовка
В практиката на предприемача посочените две крайни тенденции се преплитат и се превръщат в едно цяло, където според културата на предприемача и предприемаческата култура на съответното общество, преобладаващо влияние има едната или другата. За съотношението на двете тенденции голямо значение имат потенциалните пазари и насоките на промените, които се очакват в тях. Първата тенденция е характерна на пазари със стабилна структура и ясно и точно ориентирани клиенти, които сами определят насоките на промените, а втората се проявява, когато трябва да се внесе нов елемент и да се предизвика потребност от нещо ново и непознато. Така например, ситуацията с разкриване на пазарна ниша за Пепси Кола, след като същият пазар се владее само Кока Кола. Втората тенденция разкрива ситуации, при които предприемачът реагира спонтанно и независимо от промените на пазара. Новата идея се появява и предполага внасяне на нови елементи и нови взаимоотношения на пазара. Затова той търси възможности на нейното осъществяване. Печалбата, като очакван краен резултат има твърде рисков и непредсказуем характер, защото може и да не оправдае очакванията на предприемача. Според първата тенденция предприемачът реагира на пазарните промени, като предлага нови идеи въз основа на системно и целенасочено наблюдение на измененията на пазара. Откритието и дефинирането на новата идея в случая са предсказуеми, защото отразяват реалните промени, които дават възможност да се прогнозират условията и потребностите на пазара, в т.ч. и очакваната реакция на този пазар, когато там се появи новата идея и нейния материализиран прототип. Крайният резултат от новата идея е печалбата на предприемача, която реалните условия правят възможна. Иновационната дейност на предприемача се свързва с генерирането на новата идея и откритието. Така например, появяването на Пепси Колата е в резултат на нова идея за нова напитка, която пазарът не познава, а откриването на ценови разлики на различни пазара на един и същи продукт е откритие на предприемача за извличане на печалба. В литературните източници (11, с.44-56; 12, с. 235-241 и др.) съществуват две основни и твърде крайни тенденции за връзката между поведението и действията на предприемача в процеса на откриването и дефинирането на новата идея. 4.2. Иновациите - определящ фактор за културата на предприемачеството
Втората тенденция за получаване на печалба се свързва преди всичко с участието на предприемача в новите структурни формирования, наречени “предприемачески мрежи”. Те представляват “..кооперационни съглашения, обединяващи малки и средни компании” (34, с. 73-74). Чрез тях предприемачът може да извлича полза в различни направления от своята дейност. Причините на възникването на предприемаческите мрежи се свързват с формирането на новата предприемаческа култура, която се опитват да налагат малките и особено гъвкави предприемачески предприятия. Пред последните 10 години на миналия век тяхния брой рязко се увеличи, защото те откриха бъдещето си във внедряването на високотехнологични производства. В същото време световният пазар нямаше нагласата да приеме “новаторите”, които с цената на риск да загубят капиталите си въвеждаха нови технологии и търсеха промяна в стандартните модели на масовото дребно и едросерийно производство. Недостатъчната стабилност на бизнессредата, резките колебания на цените на суровини и материали, неочакваните промени в политическите и териториални пространства са предизвикателство за предприемачите и в същото време затруднение за развитие на тяхната инициатива. Първата тенденция за получаване на печалба се свързва преди всичко с качествата на самия предприемач, които зависят от формирането и изграждането му като личност (семейна среда, възпитание, образование, среда на общуване и др.) и уменията му да се ориентира в характера и спецификата на бизнессредата, в която се развива предприемаческата дейност (структура на пазара, клиенти, конкуренти, банкови и други институции, с които е свързан бизнеса, законови и нормативни актове и пр.)*13 получаване на печалба, чрез участие в предприемачески мрежи, организирани по повод извършване на определени функции, които не могат да се осъществят от отделния предприемач.*12 получаване на печалба от усилията на едноличния предприемач, който организира самостоятелно целия цикъл от проучването на пазара, организацията на производствения процес и задоволяване на установените потребности на пазара;Вторият въпрос е свързан с тенденциите за извличане на печалба от предприемачите. Световният опит до сега показва две глобални тенденции: Съвкупността на посочените фактори може да се допълва според възникналата пазарна ситуация и в зависимост от целите на предприемача. *11 бързо развитие на мрежи от консултантски фирми, които подпомагат частния бизнес.*10 промяна в ценностната ориентация на населението;*9 възраждане на национални занаяти и приложни изкуства;*8 динамика на човешките потоци и на тяхната структура в териториално и образователно отношение (силна миграция към големита населени места, поради по-големите възможности за работа и насочване към практични и перспективни професии, в т.ч. и нови нетрадиционни знания );*7 постепенно разпадане на крупните големи предприятия и бързо увеличаване броя на малките и средните гъвкави предприятия;*6 смяна на собствеността и коренна промяна в структурата на пазара, в начина и подхода за търговия и снабдяване; *5 нова нагласа на човешкото мислене, съответствуваща на промените в механизмите на пазара за рационализиране на човешкото поведение и за преодоляване на бюрокрацията в администрацията; Факторите, които определят културните измерения на предприемачеството зависят от сложната и многообразна съвкупност от търговски и чисто човешки взаимоотношения между предприемачи, производители, клиенти и конкуренти, които се развиват на фона на определена бизнессреда. Тя постоянно се мени, което води и до промяната на поведението и действията на субектите в нея. Определящи фактори на тази промяна са:*4 кои са тенденциите за извличане на печалба?*3 кои са факторите, които определят културата на предприемачеството?Културните измерения на предприемачеството се свързват с отговора на два основни въпроса:Културата на предприемачеството се формира от огромната “армия” на предприемачите, които са носители на нови революционни идеи и предприемачески дух. Предприемачите са хора с различни професии, различна степен на образованието, различна ценностна ориентация и пр., но всички имат една точно определена цел - поддържане интереса на клиента и извличане на печалба. Използваните начини, подходи, методи и средства за постигане на целта разкриват облика на предприемача, неговия морал и нагласа за извличане на печалба. *2 при определени културни традиции и политически ситуации, предприемачеството е главният изход от кризата, стагнацията и бедността.Така например, Тайван, Сингапур, Хонконг, Южна Корея и др. показаха, че тяхните традиции и култури благоприятствуват и създават подходящи условия на развитието на предприемаческата инициатива. *1 иновациите са основната настройка на предприемачеството и представляват уникална и реална възможност на преструктуриране на старите традиционни производства;*0 предприемачът се противопоставя и води борба с бюрокрацията, която заема особено големи размери в развитите общества и задушава всички нови и нетрадиционни идеи;Изучаването на съвременното предприемачество и на неговата култура е свързано със съвместните усилия на на икономисти, социолози, психолози, политолози, експерти в олбастта на културата и др., които се опитват да открият и опишат многостранния свят на предприемача и неговото въздействие върху формирането на една нова икономическа и културна среда. Тя е свързана с три изходни позиции:Предприемачството е огромна сила, която в края на ХХ-ти век залива света. Наблюдения и изследвания върху поведението на производители, мениджъри и търговци от различни краища на света (от откритите пазари на Мароко до високотехнологичните фирми от Силиконовата долина) показват, че настъпват бързи и трудно обясними промени (11, с.3 -5). В едни случаи те се интерпретират от икономисти, които търсят главната промяна в механизма на произвеждане и реализиране на печалба. Това обаче е само една част от картината на съвременната бизнессреда. В нея не се отчита “..влиянието на различните социални сили като морал, норми и ценности, а именно те формират рамката, в която хората хората преследват предприемачески възможности”(11,с.2). Пресичането на икномическите резултати със социалните сили и тяхните елементи определят една от най-интересните насоки в изследването на предприемачестката дейност. Предприемачеството на определен етап от своето развитие оказва обратно активно въздействие върху средата, в която се развива и при определени обстоятелства формира своя собствена култура. 4.1. Фактори, определящи културните измерения на предприемачеството
КУЛТУРА НА СЪВРЕМЕННОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО
|
