Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪВЕДЕНИЕ

На настоящия етап изключително важно значение има въпроса за развитието на

предприемачеството в областта на малките и средни предприятия. Това е така защото малките

предприятия са гръбнакът на всяка икономика и те спомагат за решаването на редица

социално-икономически проблеми. Преди всичко чрез предприемачеството в сектора на

дребния бизнес се създават условия за икономически просперитет на страната и за нарастване

благосъстоянието на хората.

Именно поради това ЕС поставя този въпрос като основен за развитието на икономиката,

както проличава от т.нар. Европейска харта за малките предприятия, приета от Съвета по общи

въпроси на 13 юни 2000г. и приветствана на Европейския съвет във Фейра на 19-20 юни 2000г.

Чрез тази харта се подчертава важността, която малките предприятия имат за насърчаването

на социалното и регионалното развитие и се посочват ангажиментите, които страните-членки

______поемат за тяхното по-нататъшно развитие.

Ето защо и една от целите на Икономическата политика на Република България е

създаването на благоприятни условия за развитие на предприемачеството и по-конкретно на

малкия и средния бизнес, тъй като в момента малките и средни предприятия в страната

съставляват 98% от всички предприятия.

Целта на разработката е да се разкрият предпоставките за развитието на

предприемачеството и малкия бизнес в България.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОБЛЕМА

Малките предприятия са основен източник на работни места и генератор на бизнес идеи,

за което сочи и проведеното от Националния статистически институт през месец септември

2003г. анкетно наблюдение върху 4100 предприятия на територията на цялата страна, като са

отговорили 97.8% от респондентите.Според резултатите от това проучване предприятията в

България в голямата си част са много малки предприятия, с работещи в тях не повече от 10

заети лица. Такива са 91.9% от предприятията в страната. Фирмите, които имат над 10 до 50

заети лица, са 6.1% от предприятията. Като през 2003г. малките и средни предприятия

осигуряват повече от половината работни места на нефинансовия сектор на страната.

Ето защо, за да се развива малкия бизнес и предприемачеството, е необходимо да се

създадат необходимите предпоставки. Според техния характер те могат да се разглеждат в пет

основни групи:

• подобряване на бизнес средата;
• подобряване на административната среда;
• изготвяне на прогнозируеми във времето правила и нормативна уредба;
• създаване на условия за финансиране на малките и средни предприятия;
• създаване на условия за насърчаване на предприемачеството на рисковите групи.

ПОДОБРЯВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ БИЗНЕС

Дребният бизнес може да се развива и така да способства за развитието на икономиката

на страната само при условие, че е налице подпомагащ дейността бизнес климат. Тук основна

е ролята на държавата, която чрез своята политика подпомага растежа на малките и средни

предприятия и засилването на позициите им на пазара на труда.

Най-значимата стъпка в тази насока е създаването през месец юли 1997г. на Агенцията за

малки и средни предприятия към съществуващото тогава Министерство на промишлеността,

като нейните основни функции са:

да разработва и реализира в практиката държавната политика за насърчаване на

малките и средни предприятия;

да наблюдава развитието на малките и средни предприятия и да способства за

информационното и консултантското им обслужване;

да разработва и реализира в практиката схеми за финансово подпомагане на малкия

бизнес.

Също така от Агенцията за малки и средни предприятия е разработена Национална

стратегия за насърчаване на развитието на малките и средни предприятия в България през

2002-2006 година. Основната цел на стратегията е създаване на благоприятна среда и условия

за развитие на конкурентноспособен сектор на малките и средни предприятия, които ще

ускорят икономическия растеж на страната, при запазване на макроикономическата стабилност.

С постигането на целта и прилагане на стратегията правителството ще осигури:

свобода на конкуренцията и предприемачеството;

създаване на нови работни места;

повишаване на експортната активност на малките и средни предприятия;

създаване и стимулиране на високо технологични производства;

увеличаване на инвестициите в сектора на малките и средни предприятия;

развитие на мениджърските умения у предприемачите.

ПОДОБРЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА СРЕДА В СТРАНАТА

С оглед изграждането на подходяща административна среда за развитие на малките и

средни предприятия, през месец февруари 2003г. е създаден публичен регистър на режимите,

в помощ на започващи и действащи малки и средни предприятия, който е достъпен чрез

Интернет. През месец юни 2003 г. е приет закон, въвеждащ общи принципи за дейността на

администрацията, по силата на който административните структури подлежат на строг контрол

и санкции в случаите, когато не реагират на поставени въпроси и искания в определен срок

Друга стъпка за подобряването на административната среда е създаването от Агенцията

за малки и средни предприятия (АСМП) в рамките на проект, подпомаган от Британското

3

министерство за международно развитие (DFID) , на информационния продукт

“Информационно гише на предприемача”. Продуктът е внедрен в общините във Видин и

Пазарджик и интересът към него е много голям. Доказателство за това са сключените от АСМП

споразумения с над 40 общини за изграждане на информационни гишета на предприемача. В

гишетата предприемачите могат да получат “на едно място” информация за процедурите по

регистрирането на фирма, въвеждането в експлоатация на стопански обект, някои лицензионни

и регистрационни режими, администрирани от общините.

Освен това в Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средни

предприятия са дефинирани и приоритетите на правителството при опростяване на

административната среда за малките и средни предприятия, а именно:

Увеличаване на прозрачността в дейността на държавната администрация;

Законодателно уреждане на принципите за въвеждане и прилагане на лицензионни,

разрешителни и регистрационни режими;

Усъвършенстване на механизмите за координиране на дейностите и програмите на

държавните органи в полза на малките и средни предприятия;

Усъвършенстване на регистрите и обмена на информация между държавните органи;

Изграждане и поддържане на информационна система за административните

процедури, свързани с бизнеса.

ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОГНОЗИРУЕМИ ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВИЛА И НОРМАТИВНА УРЕДБА

През периода на прехода ни към пазарна икономика, в следствие на структурната

реформа в страната, е налице тенденция към намаляване броя на заетите. Ускоряването на

структурната реформа в страната, основен елемент на която е приватизацията или

ликвидацията на държавни предприятия, както и спада на икономическата активност на

фирмите от частния сектор, които в резултат на кризисни ситуации в световната и регионална

икономика съкратиха и замразиха своята дейност, са фактори, които въздействаха ускоряващо

върху намаляване на заетостта.

Секторът, от който се очаква да допринесе за повишаване на заетостта в икономиката е

секторът на нововъзникващи частни предприятия, които в повечето случаи са малки и средни

предприятия, в т.ч. и микропредприятия. Или стартирането на нови предприятия и

подпомагането дейността и разрастването на малки и средни предприятия са от съществена

важност за откриването на работни места. Ето защо този процес трябва да бъде насърчаван

чрез създаването на ясни, устойчиви и прогнозируеми във времето правила и нормативна

уредба.

В подкрепа на това българската държава е предприела някои мерки за усъвършенстване

на нормативната база, а именно:

1. Закон за малките и средни предприятия (09/1999г.), чрез който се уреждат обществените

отношения, свързани с провеждането на държавната политика по насърчаване създаването и

развитието на малките и средни предприятия;

2. Закон за обществените поръчки (06/1999г.), чрез който се регламентира възможността

възложителят, при вземане на решение за откриване на процедура за възлагане на

обществени поръчки, да включи в решението си и допълнителни условия, свързани с

насърчаване участието на малките и средни предприятия като подизпълнители;

3. Закон за чуждестранните инвестиции (10/1997г.), при който чрез Агенцията за чуждестранни

инвестиции, се координира дейността на държавните органи в областта на чуждестранните

инвестиции, насърчават се чуждестранните инвеститори и се определят приоритетните

инвестиционни проекти.

За подобряване на нормативната база са приети и други закони, като Закон за защита на

конкуренцията и Закон за националната стандартизация, а също така е създаден

Консултативен съвет към Агенцията за малки и средни предприятия, който след като анализира

и обсъди състоянието и цялостната политика за насърчаване създаването и развитието на

малките и средни предприятия в страната предлага усъвършенстване на нормативната уредба

по отношение на малките и средни предприятия и предприемачите.

СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Част от предприетите вече действия в тази насока са:

А. Учредяването на “Насърчителна банка” АД ( 1999г.), която работи по Закона за банките, като

кредитната й дейност приоритетно е насочена към малките и средни предприятия в страната.

При кредитиране на всеки конкретен проект на малко или средно предприятие се разкриват

нови работни места в съответствие с обема на инвестицията в дълготрайни материални активи

– сграден фонд и машини, съоръжения и оборудване.

Б. Проектът “Гаранционен фонд за микрокредитиране”. Целта на проекта е:

Създаване на нови работни места чрез облекчаване на достъпа на малките и

новоучредявани предприятия, на физическите лица, желаещи да се занимават със собствен

бизнес, до свободни финансови ресурси, необходими за развитие и разширяване на тяхната

дейност;

ръст на заетите в малкия и средни бизнес;

увеличаване броя на малките и средни бизнеси, повторно кредитирани от банковата

система при пазарни условия;

трайно намаляване на клиентите на мрежата на социалното подпомагане и

обезщетения при безработица;

намаляване равнището на безработица в регионите, където действа схемата;

намаляване броя на фалиращите малки и средни бизнеси.

Също така, с оглед подобряването на финансовите условия за малките и средни

предприятия, до две години българските банки трябва да изработят вътрешни правила, по

които да оценяват надеждността на клиентите си от малкия и средния бизнес, за да отговорят

на изискванията на световния стандарт за капиталова адекватност “Базел 2”. Това е

5

споразумение, по чиито правила банките ще оценяват риска на исканите заеми и което влиза в

сила след 2007 година. Според правилата на “Базел 2” за всяко финансиране ще се подготвя

пълно досие на бизнеса, в което освен пазари, клиенти и финансово състояние, ще се искат и

много други подробности около дейността на фирмата.Или всяко вземане ще се оценява и

провизира според неговия индивидуален риск, като банките ще са задължени да разработят

свои вътрешни системи за оценка на този риск, както и да набират нужната за тази оценка

информация от своите кредитополучатели. Целта е клиентът да получи бързо заема си и да е

сигурен, че банката няма да фалира, защото в повечето случаи малките фирми държат и

депозитите си в тях.

Според банкерите е важно предприемачите да добият финансова култура и вместо да

теглят потребителски заеми, които да използват като оборотни средства за семейния си

бизнес, да се ориентират към получаване на корпоративни кредити.При тях има готова матрица

с изисквания, която ще улесни бизнеса. В момента 77 на сто от потребителските заеми в

България се теглят от фирми, а 23 на сто – от граждани. Ако тази практика продължи, банките

няма да могат да изградят реални фирмени досиета за клиентите си и след 2007 година от това

ще пострадат самите кредитополучатели.

За да подобрят достъпа си до финансиране малките фирми трябва:

убедително да докажат, че бизнесът им е перспективен;

да разполагат с компетентни мениджъри;

да докажат, че поемат обмислен риск с искания заем;

да са максимално откровени пред банкерите при представянето на инвестиционните си

намерения;

да се предпазват от евентуални бъдещи негативни резултати;

да са изрядни платци.

СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО НА ЛИЦАТА

ОТ РИСКОВИТЕ СОЦИАЛНИ ГРУПИ

В края на месец декември 2001 г. е приет Закон за насърчаване на заетостта, който от 1

януари 2002 г. отменя действащия дотогава Закон за закрила при безработица и насърчаване

на заетостта. Новият закон е ориентиран приоритетно, изцяло и директно към увеличаване на

заетостта чрез провеждане на насърчителна политика за осигуряване на висока трудова

заетост на работната сила посредством реализирането на различни мерки, в т.ч. и за

насърчаване на предприемачеството на база създаване на собствен бизнес и разкриване на

нови работни места в съществуващия бизнес.

Програмите и мерките в Закона са диференцирани и ориентирани към следните основни

направления:

създаване на заетост на младежи;

преход от пасивни към активни мерки;

обучение през целия живот;

6

насърчаване на предприемачеството;

откриване на нови работни места;

социално-икономическа интеграция на рисковите групи;

защита и запазване на заетостта.

Основното в определените със Закона програми и мерки е, че се предоставят различни

преференции на работодателите срещу изискването да се спазват конкретни условия,

заложени в него.

Например, по направлението, свързано със създаването на заетост на младежите, се

предвиждат преференции, под формата на изплащане на определени парични средства на

работодатели, осигуряващи заетост на младежи. Целта е да се разширява младежката заетост,

като се използват различни форми за повишаване пригодността на младежите до 29-годишна

възраст в предприятията – обучение за придобиване на професионална квалификация и

преквалификация и стажуване.

Изисква се и да се предоставят възможности за трудова реализация на младежи без

трудов стаж, на такива с трайни увреждания и намалена работоспособност, на младежи от

социални заведения със завършено образование и на продължително безработни.

Във връзка с интегрирането на рисковите групи в пазара на труда Законът също

предвижда конкретни преференции за работодатели от микро-, малки и средни предприятия,

свързани с наемане на безработни лица от следните рискови групи:

безработни лица с трайно намалена работоспособност;

безработни жени – самотни майки и/или майки с деца до 3-годишна възраст;

безработни, изтърпели наказание “лишаване от свобода”.

Също така, с оглед насърчаване заетостта на лицата с намалена трудоспособност, е

разработена програмата “Насърчаване предприемачеството на лицата с намалена

трудоспособност”, като целите на програмата са:

осигуряване на равнопоставеност и създаване на условия за водене на пълноценен

живот от хора с увреждания, чрез създаване на условия за социално-икономическа интеграция;

повишаване на тяхната конкурентоспособност и постигане на устойчива самозаетост;

формиране на предприемаческа нагласа на лицата с намалена трудоспособност за

стартиране и развитие на самостоятелен бизнес и създаване на нови работни места.

Обект на програмата е субсидиране лихвата по кредити за лицата с намалена

трудоспособност, защитили бизнес-проекти, получили кредит чрез “Гаранционен фонд за

микрокредитиране”.

Като цяло обаче политиката на България в областта на предприемачеството и

особено в сектора на малките и средни предприятия, се влияе в значителна степен от

политиката на ЕС в тази област, с оглед на бъдещото ни присъединяване. В изпълнение на

поетите преговорни ангажименти страната ни се включи в Многогодишната програма на ЕС за

7

развитие на предприятията и предприемачеството, и в частност на малките и средни

предприятия за периода 2001-2005 година.

Основните цели на Многогодишната програма са:

1. Повишаване на растежа и конкурентоспособността на бизнеса в глобализираната икономика,

основаваща се на знанието;

2. Насърчаване на предприемачеството;

3. Опрстяване и подобряване на административната и нормативна среда за бизнеса, а така също

за научните изследвания, иновациите и създаването на нови предприятия;

4. Подобряване на финансовите условия за бизнеса, особено за малките и средни предприятия;

5. Осигуряване на по-добър достъп на бизнеса до услугите, програмите и мрежите на ЕС и

подобряване на координацията им.

В България функционират вече осем Евро-инфо центъра (ЕИЦ), създадени в съответствие

с Третата многогодишна програма на ЕС за малките и средни предприятия (1997-2000).

Задачата на ЕИЦ е да бъдат “първото звено” за достъп до информационните масиви на ЕС,

предоставяйки информация, съвети и помощ на малките и средни предприятия по всички

въпроси, свързани с разширяването на ЕС, европейското законодателство и изискванията на

интеграцията в европейските пазари.

Въпреки създадените предпоставки за развитие на предприемачеството и малкия бизнес у

нас, все още бизнес климатът в страната ни не е на необходимото ниво, за което сочи и

публикуваното неотдавна социологическо изследване, показващо______, че в края на 2003г. 51% от

българските предприемачи отчитат, че условията за бизнес в страната са неблагоприятни.

Причините за това са няколко.

На първо място, продължават да се изготвят и прилагат закони и наредби, без да се

отчитат отрицателните им последствия за бизнеса, което пречи на нарастването на

конкурентноспособността на бизнеса.

Слабата професионална квалификация на работещите в държавната администрация,

както и липсата на координация между ведомствата също затруднява бизнеса и пречи на

неговото ефективно развитие.

Проблеми възникват и при търсенето на финансови ресурси от малките и средни

предприятия. По данни на Информационния бюлетин на Агенцията за малки и средни

предприятия около 60% от анкетирани малки и средни предприятия са кандидатствали за

банков кредит, а само 38% от кандидатствалите са успели да получат такъв. С други думи едва

една пета от малките и средни предприятия успяват да получат банкови кредити. Тези

проучвания се съчетават и с констатацията, че банките в България продължават да проявяват

много голяма предпазливост в обвързването си с нови клиенти, а още по-малко с малки и

средни предприятия.

Друг проблем при кредитирането на дребния бизнес у нас са относително високите лихви

от 11-12% до 16%, а в някои случаи и почти до 20% годишно, които от своя страна затрудняват

получаването на нормална ефективност при използването на тези кредити за инвестиционни

8

или оборотни нужди. А това на практика води и до затруднения във връщането на

получаваните кредити в точно съответствие с погасителния план.

Ето защо, за да се преодолеят тези бариери пред развитието на малкия бизнес в

България, държавата, чрез своите организации и институции, трябва да насочи усилията си към

изграждане на една ясна, прозрачна и конкурентноспособна бизнес среда, способстваща за

икономическия растеж и просперитет на дребния предприемачески бизнес, и оттук за

интензивното и устойчиво развитие на икономиката на цялата страна.

Именно поради това е изготвен проектът “Бизнес дневен ред”. Той се финансира от

Центъра за международно предприемачество на САЩ и се изпълнява от Фондацията за

развитие на предприемачеството в партньорство с програма “Заетост чрез подкрепа на

бизнеса” на МТСП и ПРООН и с асоциация “Национална мрежа за бизнес развитие”. В този

проект е записано, че са необходими следните действия:

Приемане на държавни стратегии и програми за икономически растеж с ясни

приоритети, посочени ангажименти на държавата към бизнеса, финансова рамка и определяне

на мястото на малките и средни предприятия;

Усъвършенстване на правната рамка за стопанска дейност, за да се осигури стабилност

и прозрачност на законите и нормативните актове за тяхното прилагане;

Данъчни облекчения и усъвършенстване на данъчното законодателство;

Повишаване на ефективността и прозрачността на процедурите по възлагане на

обществени поръчки;

Прозрачност и максимална информираност на процеса по евроинтеграция;

Да се подобри финансирането на малките и средни предприятия;

По-висока ефективност на администрацията и подобряване на диалога между нея и

бизнеса.

ИЗВОДИ

1.В България до момента са създадени предпоставки за развитието на предприемачеството

и малкия бизнес, отнасящи се до: