Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПРОИЗВОДСТВЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ЧРЕЗ ПРИДОБИВАНЕ                             ( ИЗКУПУВАНЕ ) НА БИЗНЕСА  В РАННИТЕ ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА КАПИТАЛИЗМА У НАС

РЕЗЮМЕ

Предприемачеството е сърцевината на пазарната икономика, защото събира в едно цяло всички условия, които определят една икономика за пазарна. Производството у нас, въпреки спада който се наблюдава, се явява гръбнакът на индустрията. Всяка организация, намираща се в пазарен режим е принудена да възприеме предприемачески прийоми на поведение, в противен случай е обречена на фалит. Усещането за риск и удовлетворението от успеха е в основата на предприемаческия дух. Мотивацията, способностите и инициативата на предприемача се фокусират в правенето на печалба, зад която стои стоката, удовлетворяваща потребностите на клиентите. Много малка е вероятността такова хора, които търсят сигурност да станат добри  предприемачи, тъй-като е наложително да се вземат решения, а във всяко решение е заложена несигурност. Всеки, които може да се изправи лице в лице с това предизвикателство да взема решения би могъл да се научи да бъде предприемач и да се държи по „предприемачески”. На кратко можем да кажем че последното е поведение, а не личностна черта.

Да съпоставим професията шивач и предприемач, които са в примера на нашия казус. Шивачът създава дрехи, а  предприемачът трябва да създаде печалба от производството им. Първата професия се свързва с качествената страна, а втората професия се отнася към количествената страна на производството на дрехи т.е. имаме процес на нарастване на стойността. И двамата знаят как да извършват своята работа, тъй като удовлетворяват постоянни потребности в обществото, но най- важното условие за предприемача е извличането на печалба от производството на дрехи. Ето защо той трябва да е надарен с мащабно мислене, за да може да обхване всички условия на производството и да ги организира към постигане на печалби.

1. Предприемачески функции за производствена дейност осъществени в казуса.

Примерът в казуса засяга предприемачеството в прехода между ранния етап на развитие на капитализма у нас/ от Освобождението до 1912 г./ и етапът от 1918 до 1947 г, отразяващ низходящата линия на развитие на състоянието на икономическата свобода в страната. Първият  се характеризира с либерален икономически режим, ниски данъци, държавна подкрепа и позитивен, донякъде еуфоричен следосвобожденски стопански климат. Кариерите се градели с лични качества и собствени сили. Богатствата се създавали, не се наследявали и всеки е заемал онова обществено положение, което сам си е създавал. Това са били хора без предистория, които са разчитали само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност. Но Освобождението  на България от турско робство обратно на очакванията на българското население не довело до бързо развитите на българското стопанство. В този период българското предприeмачество било поставено при много тежки условия. Повечето от създадените преди Освобождението индустриални предприятия с много малки изключения са били разрушени; в страната липсвала банкова система, която да осигурява кредити за търговията и производството; натрупаният български капитал, изнесен още по времето на турското робство, не се върнал в България, за да стане създател на финансовия и индустриалния капитализъм, както това е ставало в други страни; основната част от постоянните клиенти на стоките на българското занаятчийство и индустриално производство, каквито са били териториалните поделения на турската армия, отпаднали като основни потребители на българското производство и др.

Българският капитализъм практически до края на своя първичен етап на развитие – 9 септември 1944 год. може да бъде характеризиран като типично доиндустриално общество. Развива се промишленост, но тя остава в рамките на това, което се нарича традиционна и занаятчийска индустрия – винарство, мелничарство, пивоварни, тютюнев бизнес, основан главно на ръчен труд, шивашки и кожарски работилници, приличащи по-скоро на големи занаятчийски задруги отколкото на фабрики. На практика се броят на пръсти няколкото фабрики, където има машини. Главни „средища” на индустрията в страната продължават да бъдат градовете, които още до Освобождението са известни като стари еснафски средища – Габрово, Трявна, Дряново, Троян и Самоков.

В първата част на казуса имаме „скромна щрайхгарна тъкачница с няколко стана, стопани на която били Йончев и Йотев, добри и честни хора, но без поглед напред и без замах”. Тук няма ясни предприемачески функции за производствената дейност. За да бъде организирана производствената дейност трябва да се съчетаят ефективно финансова, производствена и маркетингова предприемачески функции. Не успяват да реализират идеята за една голяма тъкачница, че да смаят Габрово.   Купуването на няколко стана и създаване на тъкачница, без стремеж за развитие едва ли би могло да доведе до успех. Основната  цел на Йончев и Йотев е била да произвеждат по малко стока, за да имат приходи, колкото за себе си и семейството. Дружеството им не създава възможност за привличане на капитал. Поради тази причина тя си остава малка, даваща им и малки доходи. Произведените от тях аби, шаяци и пояси обаче съумяват да продават по панаири и сборове, т.е. тук е налице реализирана маркетинговата предприемаческа функция. С нея обаче техния предприемачески замах се изчерпва и това довежда фирмата пред фалит, тъй като нямат достатъчно налични средства да заплатят данъците си.

Във  втората част на казуса се образува новото дружество „Аспарух”. Заедно с Йончев и Йотев се включили умни и опитни хора в Габрово, но с малък капитал. Но въпреки всичко те вложили във фабриката средства и започнали да произвеждат. Тук предприемаческите функции за производствената дейност-финансова и производствена са организирани по добре, но маркетинговата не е на лице, тъй-като те не можели да продават стоката си „търговският дух им липсваше, нямаха ударната сила на крупни търговци”. Както казахме в резюмето предприемачът трябва да е надарен с мащабно мислене, за да може да обхване всички условия на производството и да ги организира към постигане на печалби, но те не само, че малко печелили, но и изпаднали в несъстоятелност, не можели да си платят данъците към държавата и общината.

Независимо от времето, от величината на фирмата и т.н. съществуват маркетингови правила, те са:

v    Безсмислено е да се произвеждат стоки, ако няма достатъчно реални или потенциални купувачи, ако няма нарастващ пазар за тях;

v    Дори стоките да имат купувачи и пазар, ако ценообразуването, разпространението или въвеждането на продуктите е неправилно, бизнесът може да няма успех;

v    Дори да има пазар, правилно ценообразуване и мениджмънт на доставките успехът на бизнеса няма гаранция, ако отсъстват правилни търговски подходи и  търговски нюх.

Маркетинговата, а и останалите предприемаческите функции за производствената дейност са изразени най- ясно в третата част на казуса, в която Христо Райков, млад и много енергичен търговец купува „Аспарух” и го превръща в акционерно дружество „Христо Райков”- текстилна фабрика.

С нарастването и укрепването на акционерното дело в страната, то се превръща в един от основните пътища за развитие на българското предприемачество. Анализирайки стопанското развитие и българската предприемчивост, се вижда, че при отсъствието на другите обичайни източници на капитал, акционерното дело има решаващо значение за свободното предприемачество в страната.

Новият собственик е добил конкретна информация: какво произвежда предприятието, състояние на производството, обема и организацията на продажбите, паричен поток, финанси на фирмата, структура на капитала, ипотеки и гаранции, мениджмънт. За последното решение за закупуване на предприятието, той трябва да извърши свое насрещно проучване, защото отговорността за придобиването на ново предприятие, за взетото решение и последиците от това, лежат върху придобиващия го предприемач.

Новата бетонна сграда, поддръжката на инфраструктурата, грижата за работниците, финансовия контрол, постоянните инвестиции на  производствени технологии във фабриката и др. наред с горепосочените маркетингови правила са ключът към успеха на младия собственик. Тук се съчетават ефективно финансова, производствена и маркетингова предприемачески функции.

2. Стратегическа ориентация на производствените проекти на предприемачите

В първата и втората част на казуса не са осъществен никакви производствени стратегии, тъй  като нямаме предприемачество. Въпреки  трудните времена Йончев и Йотев, от обикновени шивачи са поставили основите на бизнеса и са станали собственици на щрайхгарна тъкачница. По нататък при събирателното дружество на двамата приятели и последващото учредяване на новото дружество Аспарух също има сърце и ум да се работи, но това не е достатъчно за успеха на един бизнес.

Стратегическа ориентация би могла да се открои при Христо Райков и неговото предприятие. Той съчетава ефективно няколко стратегии:

• Стратегия за тотално качество – Райков  се стреми да осигури високо качество на изделията, които се произвеждат във фабриката му;
• Продуктовата стратегия -  Райков разграничава своите продукти от тези на конкурентите, като успешното съчетава качество, цена, дизайн и суровини;
• Процесна стратегия - Райков внася нововъведения, насочени към производствените технологии, качеството, а също и използването на работната сила и др.;
• Стратегия за развитие на човешкия ресурс – Райков осъзнава, че работната сила е изключително важен и скъп ресурс и прави всичко необходимо за високото качество на труда;
• Тактика за поддръжка и сигурност – Райков осигурява сигурността на производствените процеси.

3. Уникални предприемачески подходи при осъществяването на производствената дейност

Уникалните предприемачески подходи при осъществяването на производствената дейност  в казуса са най- ясно изразени в третата част на казуса, при фабриката на Райков - Тоталното управление на качеството Състои се в това, че организацията трябва да работи не само над качеството на продукцията си, но и над качеството на организацията ката цяло, включително и над работата на персонала. Постоянното едновременно  усъвършенстване на тези три променливи (продукция, организация, персонал) позволява по-бързо и ефективно развитие на бизнеса. Качеството се оценява по трите показателя - постигане на удовлетвореност сред клиентите, подобряване на финансовите резултати и задоволство на служителите от своята работа.

Бенчмаркингът като подход се появява в края на 50-те години на ХХ век, но имаме всички предпоставки да смятаме, че присъства в казуса. Райков детайлно изучавал работата, опита и печалбите на всяка една фабрика.

Уникалният предприемачески подход точно навреме е не технология,  а мениджърска  философия ,  чиято цел е да  предостави сигурност, да намали потока от материали чрез веригата на снабдяването и елиминира разточителната практика на съхраняването на големи количества готова продукция. Доставката на стоки по системата „точно навреме“се използва за намаляване на стоковите запаси. Така работят фирми и компании, които са лидери на пазара или се стремят да поддържат висока конкурентна способност.

Причинно –следствената диаграма също е предприемачески подход, които е залегнат в настоящия казус. Изразява се в ежедневното контролиране на качеството.

4. Прогнози на основните параметри за бъдещото развитие на проектите в настоящия казус

В краткосрочен и средносрочен хоризонт бих изходила от самата същност на Райков, неговия дух, стремежи и възможността да реализира успехи. Въз основа на това и на неговите умения може да се очаква че в бъдеще предприятието е продължило да се развива /икономически прогнози/, въвежда нови продукти, нови технологии и нови производства /технологични прогнози/ и търсенето на новите и интересни стоки произведени от Райков ще нараства /прогнози за търсенето/. В дългосрочен хоризонт събития като Втората световна война и др. нещастия със сигурност са оказали неблагоприятно въздействие върху бизнеса му, но смятам, че предприемач като Райков ще се справи с всички предизвикателства и ще оцелее.

5. Съвременни примери и подходи при осъществяване на производствената дейност у нас

Съвременните примери за предприемачество са много. Аз ще разгледам  фирма, която бива придобита /купена/. Това е фирма „Пенелопа” която е на пазара от 11 години и е собственост на Янко Лолов, а сега е придобита от PepsiCo. Компанията притежава фабрика в Сливен, в която работят около 200 души. Фирмата пакетира и продава над 15 вида ядки чрез собствената си мрежа за директна дистрибуция. От  пет години "Пенелопа" е лидер на пазара на ядки с 27% дял, зареждат над 12 000 обекта в страната. Компанията изнася около 20% от продукцията си под собствена марка за Румъния, Босна и Херцеговина. Фирмата има 20% ръст на продажбите спрямо 2006 г., според досегашният й собственик. След сделката Янко Лолов ще остане една година като консултант на новия мениджърски екип на  PepsiCo

„"Пенелопа" е изключителна компания, която значително ще увеличи нашето присъствие на българския пазар, който се радва на голям икономически растеж, както и целият регион на Балканите", заявява в официално съобщение Майкъл Уайт, вицепрезидент и изпълнителен директор на PepsiCo International. Според него "висококачествените ядки, които предлага "Пенелопа", са в тон с нашия глобален стремеж да отговорим на повишените изисквания на клиентите".

Специалисти  смятат, че основното при избора за инвестиция на PepsiCo е добрата рентабилност на българската фирма, лидерските й позиции на пазара и най-вече дистрибуторската й мрежа, през която PepsiCo ще лансира снаксовете си.

Приликата на съвременния с историческия пример се състои в това, че и в двата случая имаме придобиване  на бизнес. И двамата собственици  притежават специфичните само на предприемача будност, наблюдателност, дееспособност и неуморимост. При съвременния пример имаме  придобиване  на успяващ бизнес. Посредством тази форма на предприемачество се създава нова възможност, осигуряваща влизането в един бизнес отново без почти никакъв риск за група хора, които притежават свободни парични ресурси, от които в същото време има нужда всяко едно производство. Това е обективната основа за възникването на тази благоприятна предприемаческа възможност. Предприемачите, произвеждащи определен продукт или група продукти, са принудени да привличат нови финансови ресурси под формата на акционерен, главно поради непосилния натиск на високия лихвен процент и необходимостта от ипотека. За притежателите на свободни парични ресурси това е нова, перспективна възможност за навлизане в областта на предприемачеството, без първоначален риск, проблеми и неудачи.

6. Примери на управление на производствени предприемачески проекти, основани на принципите на линейното програмиране на производствената дейност, принципите на стратегически ориентираната процесна дейност, анализа на критичните съотношения в производството, мениджмънта на доставките, дистрибуцията и логистиката и др. под.

Линейното  програмиране се използва от мениджърите за вземане на решения за оптимизация на производствените ресурси. Да  вземем отново за пример фирма „Пенелопа”. Те използват метода на линейното  програмиране при избора на производствена схема, при която разходите, свързани със стоковите запаси да бъдат минимални.

„Пенелопа” е лидер на пазара на ядки, зареждат над 12 000 обекта в страната и за доставките на скъпите ядки лешник и шам фъстък, които внасят от Турция сурови и имат кратък срок на годност те използват подхода линейно програмиране чрез минимални стойности. Вносът на лешници струва 1000лв за тон, а на шам фъстък 800 лв за тон. След направения анализ на стоковите запаси и прогнозните количества за доставка оперативните мениджъри на фирма „Пенелопа” преценяват, че за следващия месец ще имат нужда от  40тона лешник и 30тона шам фъстък. Имайки предвид и това че ядките са пресни те преценяват, че трябва да трябва да изпекат и пакетират 80тона ядки.

Променливи:

Х1 – количеството на лешници

Х2 – количеството на шам фъстъци

Функции/равенство/:

1000 х Х1 + 800 х Х2= минимални разходи

Функции/ограничения/

Х1 > или = 40т

Х2> или =30т

Х1  + Х2  > или = 80

Х1> или =0

Х2> или =0

Х2

10    20    30    40    50    60    70    80        Х1

Х2=30т                                     Х1=40т

Определихме координатите на т.а или Х1=60 и Х2=40  и на т.б или Х1=40 и Х2=40

Следователно оптималното решение се определя по следния начин:

Общите разходи в т.а = 1000 х Х1 +800 х Х2 = 1000 х 60+800 х 40= 92000лв

Общите разходи в т. б =1000 х Х1 +800 х Х2 = 1000 х 40+800 х 40= 72000лв

По ниски са разходите в т. б, което означава, че Пенелопа трябва да пакетира за пазара 40 тона лешници и 40 тона шам фъстък.

Целите на стратегията на процесната дейност на всяка предприемаческа фирма са ориентирани към максимална ефективност при трансформацията на ресурсите, минимизиране на разходите, максимизиране на потребителските нужди, което води до по- висока цена и съответно печалба. Стратегията се базира на: процесния фокус, продуктовия фокус и непрекъснато производство.

Най - гъвкаво е процесно-ориентираното производство, пример за което е Макдоналдс.

Целите на анализа на критичното равновесие е:

• да се определи обемът на производство от загуба към печалба
• да се определят приходите, равни на разходите
• ценообразува резултатът

За целта трябва предварително да се определят посоянните и променливи разходи, както и приходите.

Има и друг елемент на анализа на критичното равновесие е, които е във функционална зависимост от цената и обема на производството, изразена чрез приходите.

Например ако предприемач произвежда един продукт и точката на критичното равновесие е 5лв за бр. , колкото по-висока става цената, толкова по-голяма е печабата и толкова по-рано фирмата ще бъде в положение на критично равновесие. Но тук е важно да се отчете и търсенето на продукта. При цена 7лв    продукта няма да има търсене и фирмата ще претърпи сериозни загуби, тъй като ще спре да произвежда. Ако се завишат произведените количества фирмата ще може да печели добре при цена по- ниска от 7лв, но по- висока от 5лв.

Мениджмънта на дистрибуцията и логистиката са множо важни за всяка предприемаческа дейност. Те се основават на подхода на линейно програмиране. Логистичният мениджмънт[1] е тази част от мениджмънта на веригите на доставки, която включва планиране, изпълнение и ефективен контрол на пласмент, обратни потоци и складиране на продукти, сервиз и съпътстващата информация от точката на зараждане до точката на потребление за удовлетворяване на изискванията на потребителите.