Joomla Software solutions Template

Payday loan

“Уникалните възможности за предприемачество в компютърния бизнес и информационните технологии”

Икономическо есе

І. Резюме

Направената от мен разработка анализира дейността на Джон – Винсънт Атанасов, базирайки се на фактите, изложени в учебния казус. Насоката на интерпретацията ми е открояването на проявяваните в дейността на учения изобретател предприемачески подходи и стратегии, като съществено място се отделям на интердисциплинарността, уникалността на продукта, процесната нужда, предприемачески прозорец на неочакваността и др.

Подчертавам  пропуснатата от него възможност да спечели мястото на първенец, тъй като не регистрира патент за своето изобретение, което един истински предприемач не би допуснал.

ІІ. Увод

Значението на думата „предприемач” е тясно свързано с предприемането или започването на нещо ново. Организирането на това ново начало трябва да бъде по най-ефективен начин. Самостоятелното поемане на рисковете от крайните резултати на предприетата стопанска дейност  също е свързана с посочения термин. Предприемачът е едновременно и новатор, и създател. Той открива възможностите, които превръща в работещи и създаващи се идеи, създава нови, уникални продукти  и услуги чрез труд, вложено време, усилия, пари, знания и умения. Поема рискове от прилагането на идеи в живота  или на пазара. Вследствие на всичко това, предприемачът получава и реализира печалба и признание. За да има предприемачество, е необходимо да има налице съответствие и мотивация. Тя може да се разглежда като процес  на започване, направляване и задържане на определени физически  или психологически дейности. Всъщност предприемаческата инициатива е израз  на точно определена мотивираност, която кара предприемача да поддържа  определена активност и осигурява такава на хората, с които работи. Трудно може да се обясни по друг начин и риска, който поема предприемача, започвайки своето бизнес начинание. Последното на практика представлява съчетание на физически и психологически дейности за реализация на бизнес целите.

Джон – Винсънт Атанасов е изправен пред възможността да остане в историята не само като учен и изследовател, но и като предприемач, уловил уникалните възможности за предприемачество в сферата на компютърния бизнес и новите технологии. Редица са насоките, които доказват предприемаческата насока на неговата дейност. Могат да бъдат откроени прилаганите от него предприемачески подходи и стратегии, като интердисциплинарността, уникалността на продукта, процесната нужда, предприемачески прозорец на неочакваността.

1

Същевременно обаче той пропуска възможността да се разкрие като първенец по един безусловен начин и да постави бариери пред своите конкуренти. Не регистрирането на патент за неговото изобретение е основната причина за всичко това. Именно този пропуск показва, че в предприемаческото поведение пропускането на възможността, обуславя лишаването от печалба и вмешателството на външни субекти, които възползвайки се от чуждата предприемаческа идея реализират ползите от нея за себе си.

ІІІ. Изложение

Джон – Винсънт Атанасов е потомствен българин. Той произхожда от семейството на Иван Атанасов, които има тежкия живот на сирак, утвърдил се и като т. нар. self-made man (човек, който се е издигнал сам). Семейството на Атанасов е многодетно, като той е най-голямото от общо осемте деца. Остава в историята като човекът изобретил електронният компютър, идентифициран като негов „баща”. Признанията за това негово откритие закъсняват с десетки години, но днес приносът му е не само открояващ се, но и разкриващ своята фундаментална роля за развитието на науката, бизнеса и човешкото общество. Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина бил създаден през 1937-1939 в университета на щатa Айова в Амес от д-р Джон Винсънт Атанасов, професор по физика и математика . Машината била наречена от създателят й ABC - Atanasoff-Berry-Computer. Бери бил студент на българският изобретател, който му е помагал при практическото й изграждане. ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код- 50 разредни двоични числа и един разред за знак на числото. Операционната и управляващата част на компютъра съдържали над 300 електронни лампи, а паметта била капацитивна - общо 1632 кондензатора (32 двоични числа по 51 бита).

Електронният компютър макар и значително подобрен днес е част от живота на повечето съвременни хора. Той се използва в една или друга форма както в науката, така и в бизнеса. Не малка е неговата значимост и за обикновения човек. Именно електронния компютър и неговото усъвършенстване в последствие позволяват днес да се говори за информационно общество, а в голяма степен обусловят и нарастването на значението на „икономиката, основаваща се на знанието”. Компютрите и новите технологии се превръщат във фундамент, на който се гради съвременното общочовешко развитие, който предпоставя новите възможности за градация в науката, бизнеса, комуникацията, информацията.

По този начин изобретението на Атанасов показва, че има изключително голямо значение. То в голяма степен изпълнява обществени функции, каквито принципно всеки резултат от успешната предприемаческа дейност реализира за обществото като цяло. Това е основание за признанието, което дължим на този велик човек, които, макар и да няма патент за своето изобретение, макар и да не прилага до край необходимото за предприемачеството поведение в своята дейност, следва да бъде разглеждан като такъв, който е воден от съзидателността, от упоритостта, от вярата в себе си и в своите знания и възможности, насочвайки се към една нова по онова време технология, обусловила и създаването на неговото изобретение, което има фундаментална роля и огромно значение за съвременния човек, за които компютърът, основавайки се на някогашните достижения, до които достига Джон – Винсънт Атанасов се превръща в съпътстваща ежедневието част.

Основните въпроси, поставени в предложения учебен казус са следните: „Учен или изследовател-предприемач е бил Джон Атанасов? Успял ли е да улови огромните предприемачески възможности, на които неговото изобретение е било носител, или се е задоволил със славата на учен и изобретател, останал в аналите на историята на човешкия прогрес?”

Несъмнено е, че Джон – Винсънт Атанасов е преди всичко учен-  изобретател, но неговата история се откроява и с редица моменти, които показват предприемаческия му дух и насока на дейността.

Резултатът от дългогодишния труд на Джон – Винсънт Атанасов е прототипът, а по-късно и самия компютър, наречен Атанасов-Бери (ABC). В основата на същия са поставени научните и изследователски концепции за изчислителния процес, който формулира самия Атанасов

Както сам подчертава неговите контакти „с изчислителната техника обаче са много по-отрано". Джон – Винсънт Атанасов е увлечен в тази насока още в началните години на своето детство. Началото е поставено при работата на малкия Джон Атанасов със сметачната линийка на своя баща, който е електроинженер във фосфатни мини във Флорида. Годината е едва 1913, а Джон е девет годишен, но електронноизчислителната линийка го е заинтригувала, привлякла е неговото детско внимание, формирала е в него интерес, които насочва и неговото бъдещо развитие в сферата на науката и електрониката.

Още в тази ранна детска възраст детето, бъдещия учен и изобретател се насочва към търсенето на нови възможности за електронноизчислителната техника. Той разбира нейното несъвършенство и неефективност, осъзнава, че тя следва да бъде подобрена като технология, като функции, като начин на работа. Именно това е причината, която обуславя и началния интерес на деветгодишния Джон – Винсънт Атанасов, който на свой ред се проявява с едно нетипично за тази възраст поведение: „Той започнал да смята с нея, като постоянно търсел възможности за усъвършенстване на работата със сметачната линия. И така, вместо постоянно да мисли за бейзбол, деветгодишното момче започнало да се занимава с математика”.

Проявявайки интерес към електронноизчислителната техника в ранните си детски години, насочвайки се към стремежа да натрупа и усвои знания и опит в необходимите му сфери на науката, Джон – Винсънт Атанасов създава самите предпоставки да се открои в бъдеще като предприемач. Именно така, изграждайки своята собствена научноизследователска личност той съумява и в последствие да улови възможностите, които технологиите поставят пред него, да ги използва и да създаде един уникален по своя характер нов продукт.

Областите, които стават близки за Джон – Винсънт Атанасов благодарение на неговото образование са изключително многоаспектни. Той не се насочва и не се задоволява само с една научна област. Несъмнено влияние за това има и неговия късмет и съдба. Той учи математика, влече го физика, но университетското му образование във Флорида е електроинженерство, защото това е единствената възможност, която съществува („В Университета на Флорида обаче изучава електроинженерство, защото това е бил единственият теоретичен курс”). Защитава магистърска степен по математика и докторска степен по физика. Има широки познания в сферата на електроинженерството и електрониката. Процеса на неговото обучение е доста дълъг. Той непрекъснато разширява знанията си, усъвършенства ги. Ако неговият интерес към електронноизчислителната техника се е проявил през 1913 г., то той защитава различни образователни и научни степени до 1930 г. – един дълъг сам по себе си период, позволил на Джон – Винсънт Атанасов да разшири в голям диапазон своите знания, умения, опит. Но не само това - именно на тази основа, стъпвайки на комплексността на своите знания, които са разнопосочни (физика, математика, електроинженерство, електроника) съумява да приложи така характерния за предприемачеството предприемачески подход на интердисциплинарността. Доказателствата за всичко това отново откриваме в текста на самия казус, в които се подчертава недвусмислено, че:

„Знанията в областта на физиката, математиката, изчислителната техника, електрониката са били изключително важни за успеха в раждането на цифровия компютър”.

От друга страна обаче тук следва да откроим и проявилата се предприемаческа стратегия на „процесната нужда”.

Предприемаческия прозорец на „процесната нужда” е сред традиционните предприемачески прозорци, формулирани от Дракър. Той намира израз в проявата на специфична благоприятна възможност за новаторство. Характерното тук е, че тази благоприятна възможност съществува само при изпълнението на една работа или реализирането на един процес. Като цяло обаче работата на Джон – Винсънт Атанасов е един непрестанен процес, посветен на електронноизчислителната техника, т.е. при него съществуват обективни предпоставки да се прояви този предприемачески прозорец. Именно на база на своя личен опит, на проведените експерименти и натрупаните познания за Джон – Винсънт Атанасов възниква възможността в процеса на работа със съществуващата по онова време електронноизчислителна техника, да открои и  забележи съществуващите слабости в извършваната от нея  работата и процеса. По този начин той вижда неефективността, ограничеността на приложното поле, неприложимостта й в необходимите насоки и мащаби, лиспата на редица възможности при процесите, които електронно изчилителната техника, основана на принципа на аналоговата технология, респ. Конвенционалния компютър проявяват.

В тази насока е съществено да се открои, че в поведението на Джон – Винсънт Атанасов е налице проявата на универсален предприемачески прозорец, основаващ се върху развитието на знанието и технологиите, което съпътства неговия житейски път и се явява основание за неговото откритие. Принципно предприемаческия прозорец на „процесната нужда” се свързва със следните съществени и обуславящи го фактори:

- нуждата в даден процес или дейност да бъде осъзната, разбрана и ясно дефинирана като проблем – което именно се наблюдава в дейността на Джон – Винсънт Атанасов;

- необходимост от конкретно (професионално) знание за решаване на проблема, а Джон – Винсънт Атанасов разполага с комплекс от такива;

- предлаганото решение трябва да съответства на начина, по който хората досега са вършили  работата си и искат да продължат да я вършат, без никакво усложнение, допълнение или усилия от тяхна страна, а електронния компютър, които изобретява Джон – Винсънт Атанасов е насочен именно в тази насока, като дори изисква по-малки усилия в бъдеще, дава по-висока степен на сигурност и предлага много по-висока функционалност.

По отношение на предприемаческия прозорец на неочакваността, който също е на лице в изложеното поведение на Джон – Винсънт Атанасов, обрисувано в казуса, също трябва да се направят няколко водещи извода.

Преди всичко предприемаческия прозорец на неочакваността се свързва с неочакван успех, неочакван провал и неочакваното външно събитие. Това показва, че действително в ситуцията, която е очертана той е налице, защото именно поради своя неуспех, Джон – Винсънт Атанасов се качва на колата и кара през нощта докато не стига до онази кръчма, в която се ражда и неочаквания му успех. Самият прозорец на неочакваността се изразява именно в съчетаването на неочаквания успех, неочаквания провал и неочакваното външно събитие, които са описани от Джон – Винсънт Атанасов по следния начин: „Спомням си, че зимата на 1937 г. беше нещастие за мене: вече бях разрешил основния проблем и надхвърлил проекта, но нищо не се случваше и заедно със зимните нощи растеше и моето отчаяние. Вече ви разказах за мислите, които се въртяха в главата ми до деня, когато се върнах обратно в кабинета си с намерение да прекарам вечерта в опити да разреша някои важни въпроси, но бях в такова душевно състояние, че нищо не излизаше. Почувствах се безкрайно нещастен и тогава извърших нещо - правех го в подобни случаи и вече не си го позволявам. Излязох навън, качих се на колата си и тръгнах с огромна скорост по магистралите на Айова. ...

...

Трудно ми е да кажа защо тогава мозъкът ми заработи така, както не можеше преди...

...

Вечерта в кръчмата в ума ми се роди идеята за регенеративната памет. По онова време я наричах „джогинг" или „обновяваща се памет".

Целият този процес се явява доказателството, с което следва да се аргументира и самият прозорец, очертан с неговите специфики от Дракър и проявил се в процеса на достигане до решението за конструирането на електронния компютър от Джон – Винсънт Атанасов.

Принципните предпоставки за проявяването на т. нар. предприемачески прозорец на неочакваността, според Дракър са следните:

-предприемачът трябва да осигури условия (технически, човешки, информационни ресурси) за забелязването на неочакваността – а това е налице в случая с Джон – Винсънт Атанасов;

- предприемачът да се обърне с лице към неочакваността, за да съумее да я отграничи от другите проблеми, което също се проявява в конкретния случай;

- предприемачът да оцени преимуществата (недостатъците), които носи използването й, а той не само го прави, но и моментално формира насоките на тези преимущества и начина по който те ще бъдат постигнати, ефектите, които ще проявят като последица за изобретението му, формирайки на свой ред и приложимостта му;

- предприемачът да прецени последствията от използването й, което Джон – Винсънт Атанасов прави;

- предприемачът да съумее да прецени какво трябва да направи (програма за действие), за да превърне неочакваността в благоприятна възможност за предприемачески доход.

Дейността на Джон – Винсънт Атанасов, неговият интерес, реализация, знания – всичко насочва към предпоставките за реализирането на предприемаческия прозорец на „процесната нужда”. Той се изправя пред „невъзможността да се създават база от данни в големи обеми, които в същото време да са лесни за ползване”. Това съпътства цялата му дейност, включително и като преподавател, при защитата на неговата докторска дисертация и др.

И последната насока също е налице, защото неговият предприемачески план за действие намира израз във формулираните от него стъпки, по които следва да бъде конструирано и изобретението, наречено електронен компютър. Именно тези четири решения, остават приложими и днес. Става въпрос за следните:

„1. За работа на компютъра ще използвам електричество и електроника.

2. Въпреки традицията ще си послужа с двоична бройна система.

3. Паметта ще се състои от кондензатори, но „регенеративни", за да се избегнат и най-малките грешки.

4. Ще изчислявам чрез директни логически действия, а не чрез изброяване."

Всичко това показва, че предприемаческия прозорец на неочакваността наистина е налице.

Не на последно място е насоката на самото изобретение. На лице е създаването на един изключителен продукт, „базиран основно на принципа на продуктовата уникалност”. Доказателствата за това в казуса са множество:

-Джон – Винсънт Атанасов изцяло изоставя аналоговата технология и се насочва към електрониката, електронната верига;

- създава се продукт, който се основава не само на нова технология, но и с много по-съвършени функции и разширеност на приложното поле;

- той се насочва към използването и влагането като основен компонент на технологията цифровия принцип;

- прилага оригинален подход;

- създава един изключителен продукт;

- използва кондензатори „за запомняне на отделните единици и фактът, че кондензаторите ще възстановяват своето състояние, така че то няма да се изменя с времето...”;

- използване на електронни лампи – нещо което до този момент не е правено в тази сфера;

- налице е много по-висока степен на ефективност, произтичаща именно от новостта, уникалността;

- прилагайки цифровия метод, той се насочва към „елементите-носители”;

- новият компютър е с много по-голям обхват, капацитет.

Всичко това показва, че различията между конвенционалния и електронния компютър са значителни и изобщо не може да се говори само за подобрения на съществуващ продукт. Налице е не само нова технология, но и нов продукт, които няма аналог в човешката история, което е обусловено преди всичко от неговата уникалност.

Самият принципно нов начин, на които се базира изобретението на Джон – Винсънт Атанасов се определя от самия него по следния начин:

„Още първите дни имах вече идеята за принципно нов начин - използване на електрическа верига. Бях следвал електроинженерство и физика, бях изследвал и експериментирал в областта на електрониката, макар тогава тя да бе едва в своето детство, така че навярно бе съвсем естествено умът ми да се насочи към средата, за която имах най-много познания.”

Това показва същевременно и връзката между разгледания вече подход на интердисциплинарността и принципно новия начин на работа на създадения от Джон – Винсънт Атанасов компютър базиран на цифровия модел, т.е. неговата дейност е в насока на самата идея за конструирането на нов цифров компютър с по-голям обхват - капацитет, което постига в крайна сметка, а това е нов уникален продукт, а не подобрение на съществуващия конвенционален компютър. На тази основа е и постигната ефективност, защото при конвенционалния компютър, тя е невъзможна, дори и днес, при високотехнологичните достижения, характеризиращи човешката еволюция.

Уникалността на изобретението се разкрива и чрез вложената в него идея и технология за компютърната памет. Тук е налице съчетанието между прозореца на процесната нужда и реализацията на уникалността на изобретението:

„Той е имал не само теоретични знания, но и опит в осъществяване на изчислителния процес. Историята на изчислителната техника от 1936 г. и неговия практически опит са му показали, че новият компютър трябва да „запомня" много повече данни Той казва: „Почти от самото начало нарекох тази негова възможност „памет".”

Въз основа на всички тези предприемачески подходи и стратегии става възможно през далечната 1939 г. Джон – Винсънт Атанасов да създаде и първия електронен компютър, чиято роля и значение са несъмнено значими и огромни. Не без основание се определя, че това изобретение има общочовешко значение.

До тук обаче, за съжаление се изчерпват и насоките на предприемачество, които Джон – Винсънт Атанасов съумява да приложи, използвайки възможностите, с които разполага. Той пропуска най-важната и най-уникална по своята същност възможност – да регистрира патента за своето изобретение. Несъмнено причина за това е и спецификата, особеността на времето, изразяваща се в избухването на войната, която пренася фокуса на събитията, вниманието в друга насока. В последствие обаче липсата на патент, лишава възможността за Джон – Винсънт Атанасов да излезе като първенец в областта, да изгради бариери за своите конкуренти, да реализира възможностите, които неговото изобретение предпоставят, вкл. и в сферата на извличане на печалба.

За съжаление този момент показва, че Джон – Винсънт Атанасов е пропуснал най-съществената част от уникалните възможности за предприемачество в сферата на компютърния бизнес и новите технологии. Ако бе направил необходимото и бе регистрирал патент за своето изобретение, то днес може би най-мощната компютърна компания нямаше да носи името на известните ни компании, а щеше да се нарича Атанасов.

ІV. Заключение.

Успех в предприемаческата дейност е да намериш онази възможност в бизнеса, която ще ти позволи да развиеш точно определено време за точно определена ниша. Да уловиш уникалните предприемачески възможности във всяка една сфера изисква да носиш предприемаческия дух, да се открояваш със спецификата на предприемаческата личност. Освен всичко останало това означава да не допускаш грешки и да реализираш всичко до край, в противен случай цената, която следва е именно като тази, платена от Джон – Винсънт Атанасов, които, макар да прилага редица предприемачески стратегии и подходи, пропуска да регистрира патент за своето фундаментално за човечеството изобретение.

В заключение лично аз считам, че предприемачеството, обществото и икономиката трябва да се развиват в хармония и взаимно да се усъвършенстват. Това е една неразривно свързана система, зависеща не от най-силното, а от най-слабото звено. Не е случайно, че предприемачеството във водещите страни се появява едва след определена точка в развитието на останалите два елемента. Обикновено то се ражда спонтанно, когато са на лице всички благоприятни предпоставки. Само тогава се наблюдава положителният му ефект.