Joomla Software solutions Template

Payday loan

Условия за получаване на парични обезщетения при временна неработоспособност

За получаването на парични обезщетения за временна неработоспособност работникът или служителят е необходимо да отговаря на следните условия.

Наличие на осигурителна книжка. Осигурителите са длъжни да регистрират в ТП на НОИ в 15-дневен срок след постъпване на рабо­та на работниците и служителите, в резултат на което те получават осигури­телна книжка. Работодателят е задължен да преведе до 10-то число на следващия месец осигурителните им вноски за предходния месец.

Наличие на временна неработоспособност. Това означава, че е настъпил социален риск със съответните последици. Експертизата на временната неработоспособност е неразделна част от дейността на лечебните заведения и се осъществява от: лекуващите лекари и стоматолози, лекарските консултативни комисии, териториалните експертни лекарски комисии и националната експертна лекарска комисия.

Лекуващ лекар е този, който наблюдава и лекува болния в ам­булаторни, домашни или стационарни условия. Лекуващият лекар е задължен да прави точна здравословна преценка на болния и неговата работоспособност. Той вписва в личната амбулаторна карта на болния данни от резултатите от извършените прегледи и изследвания при всеки преглед. Лекуващият лекар дава становище относно работоспособността на лицето, като определя за какъв срок то е с намалена работоспособност.

Лицата, осигурени за всички социално осигурителни рискове и работещи при повече от един работодател, имат право да получат повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки работодател.

Болничен лист за временна неработоспособност се издава еднолично от лекуващите лекари или стоматолози до 10 дни непрекъснато, независимо дали той се разрешава от един или повече лекари, но за не повече от 60 дни с прекъсване за една календарна година. След изтичане на този срок болният се насочва към лекарската консултативна комисия.

Лекуващият лекар има право да трудоустрои болния, при положение че здравословното му състояние налага полагане на труд при облекчени условия, за не повече от един месец. Той може да насочи болния към ЛКК при определени условия, като подготви необходимата медицинска документация и впише своето становище в картона на болния.

Лекарските консултативни комисии са създадени в лечебните заведения с цел да осигуряват висококвалифицирана лечебно-диагностична и експертна дейност при болните с продължително намалена работоспособност. В състава на тези комисии се включват не по-малко от двама постоянни лекари с призната специалност.

ЛКК освидетелства лицата с намалена работоспособност в следните случаи: за продължаване отпуската по болест над 10 дни; за трудоустрояване за повече от един месец; за снабдяване с ортопедични средства, уреди, апарати и консумативи; за професионално ориентиране; за обжалване на еднолично издадени болнични листове; при подадена жалба срещу лекуващия лекар или стоматолог по повод на неправилна преценка на работоспособността им и отказ за издаване на болничен лист; при подготовка на документите на болните и насочването им към ТЕЛК; за издаване на документи за различни учреждения, инстанции и ведомства
съгласно други нормативни актове. ЛКК вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на работниците и служителите след задължителен преглед. ЛКК разрешава еднократно отпуск поради временна неработоспособност за не повече от 30 календарни дни.

ЛКК могат да разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност за не повече от 60 календарни дни. При необходимост от продължаване на отпуската осигуреният се насочва към специализирана лекарска консултативна комисия по профила на заболяването (СЛКК). Тя може да разрешава непрекъснат отпуск по болест до 6-тия месец от началото на отпуската, след което при необходимост насочва болния към ТЕЛК. По-важните случаи, при които СЛКК насочва болните към ТЕЛК, са: след изтичане на 6 месеца непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност; преди изтичане на 6-месечния отпуск, при положение че са налице признаци за настъпила трайна неработоспособност; когато лицето  е  ползвало   12  месеца  отпуск за  временна неработоспо­собност с прекъсване на 2 преходни години и в годината на боледуването; Когато лицето е трудоустроено от ЛКК в продължение на 2 години и не е възстановена неговата работоспособност.

ТЕЛК се разкриват към държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Те биват: общи и специализирани. В своя състав ТЕЛК включва само лекари с призната клинична специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил. ТЕЛК освидетелстват лицата по повод: временна неработоспособност, трайно намалена или загубена работоспособност, искане от застрахователни компании и на застрахованите в тях лица и по други поводи, предвидени в законови или под законови нормативни актове.

Лекарите от ТЕЛК и НЕЛК насочват директно болните за експертиза на трайно намалената работоспособност. В зависимост от степента (измерена в проценти) на трайно намалената работоспособност се определят три групи инвалидност до влизането в сила на наредбата. Тези групи се формират в зависимост от процента на загубената работоспособност, както следва:

- първа група инвалидност - над 90 %;

- втора група инвалидност - от 71 % до 90 %;

- трета група инвалидност - от 50 % до 70 %.

Органите на експертизата на работоспособността могат по своя инициатива да отменят или да променят неправилно взети решения на по-долу стоящите органи, както и да връщат за преразглеждане техни взети решения за отстраняване на грешки и непълноти.

Решенията на органите по експертизата са задължителни за всички лица, учреждения и организации в страната, при положение че не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан.

Наличие на минимален осигурителен стаж. В държавното обществено осигуряване под осигурителен стаж се разбира времето, през което едно лице с било осигурявано. От това следва, че за осигурителен стаж в ДОО се признава време­то на работника или служителя не изобщо като трудещ се, а като осигурен. Осигурителният стаж обхваща времето, през което работниците и служителите са били на работа като осигурени, както и времето за платен или неплатен законоустановен отпуск (1 месец, за 1 година), включително отпуската за временна неработоспособност.

Осигурителният стаж в общественото осигуряване се изисква като условие за отпускане на социални плащания или като параметър при определяне на размера на тези плащания. Продължителността на изисквания осигурителен стаж като условие за отпускане на социални плащания е различна за отделните социални рискове. Така например, при изплащане на обезщетение при трудова злополука, професионална болест, майчинство и други не се изисква осигурителен стаж; при болест - минималният осигурителен стаж е 6 месеца; при други рискове се изисква твърде продължителен осигурителен стаж - над 20-25 години при пенсиониране.

Минималният осигурителен стаж (6 месеца) може да бъде придобит на едно или повече работни места, да бъде прекъснат или непрекъснат, по трудово или не трудово правоотношение, да е ефективно осъществен или зачетен за осигу­рителен стаж. Достатъчно е този минимален осигурителен стаж да е налице при настъпването на временната неработоспособност, за да има осигуреният право на парично обезщетение.

За осигурителен стаж се признава времето, през което не са внасяни осигурителни вноски в следните случаи: за платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (до 3 години); за неплатените отпуски до 30 работни дни за една календарна година; за неплатените отпуски поради временна неработоспособност; поради неправилно недопускане на работа на работника или служителя: работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволне­нието до датата на възстановяването му на работа; Когато лицата са останали без работа поради задържане от органите на властта и не са привлечени като обвиняеми; Когато   лицата   са   изтърпели   наказание   лишаване   от   свобода,   което впоследствие с признато от съответния ред за неоснователно наложено.

За работниците и служителите с висше образование за осигурителен стаж се зачита и времето, за което са преведени осигурителни вноски, но за не повече от срока за обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Освен като условие за отпускане на социални плащания осигурителният стаж със своята продължителност може да влияе върху размера на тези плащания. В този случай осигурителният стаж е параметър за определяне размера на някои социални плащания - например при пенсиите.

3. Парични обезщетения при временна неработоспособност на работниците и служителите

Паричните обезщетения за временна неработоспособност представляват краткосрочни парични плащания от фондовете на ДОО. Те заместват трудовото възнаграждение на осигурените лица за времето, когато те са в състояние на временна неработоспособност. Основното предназначение на паричните обезще­тения е заместването на трудовите доходи на осигурените лица, за да осигу­ряват издръжката на работниците и служителите и техните семейства.

Паричните обезщетения се изплащат със средства от фондовете „Общо заболяване и майчинство" и „ТЗПБ". Изплащането на обезщетенията се извършва при настъпил социален риск със съот­ветните последици, за който лицето е осигурено.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощи и други обезщетения по ДОО се изплащат чрез осигурителите. Те осъществяват тази дейност от името и за сметка на осигурителния институт, като определят основанието, размера и изплащането на полагащото се обезщетение. Това е така, защото осигурителят разполага с всички необходими данни за осигуреното лице.

Паричните обезщетения за първия работен ден от временната неработоспо­собност, но за не повече от 15 работни дни през една календарна година, са за сметка на осигурителите. В случая тежестта за изплащане на паричните обезщетения пада върху работодателя, който понася последиците от настъпването на осигурителния случай. Причината за подобно решение е утвърдената досега порочна практика при издаване на болнични листове.

Паричните обезщетения за първите три работни дни за бременност и раждане са изцяло за сметка на ДОО. За сметка на ДОО са и паричните обезщетения на само осигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане.

С КСО осигурените лица се поставят при еднакви условия и изисквания.

Първо. Определя се основата за изчисляване на паричните обезщетения. Тя пред­ставлява част от получаваното трудово възнаграждение или осигурителния доход.

За работещите по трудово правоотношение основата за изчисляване размера на паричното обезщетение е среднодневното брутно трудово възнаграждение.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение се изчислява като сумата на брутните трудови възнаграждение за шестте месеца, предхождащи настъпването на риска, се раздели на броя на работните дни за тези шест месеца.

За работещите без трудово правоотношение основата за изчисляване размера на паричните обезщетения е осигуреният доход (ОД) на лицето. Разме­рът на ОД за месеца с доброволно избран от лицето и не може да бъде по-малък от нормативно регламентирания минимален размер и по-голям от нормативно регламентирания максимален размер.

Среднодневният осигурителен доход се изчислява като сумата от осигурителния доход за 6-те календарни месеца, предхождащи настъпването на социал­ния риск, се разделя на броя на работните дни за тези 6 месеца.

При изчисляването на среднодневното брутно възнаграждение или среднодневния осигурителен доход се взема предвид среднодневната минимална месечна работна заплата, установена в страната за дните, включени в периода на 6-те месеца, предхождащи настъпването на риска, когато работникът или служителят:

- не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове;

- не е бил осигурен за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест;

- ползвал е неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;

- ползвал е отпуск за отглеждане на малко дете.

За дните, включени в периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане от фондове на ДОО, при изчисляване на паричното обезщетение се взема предвид размерът на това обезщетение.

Второ. Определя се размерът на дневното парично обезщетение. То представлява част от среднодневното брутно трудово възнаграждение или средно­дневния осигурителен доход. Размерите на паричните обезщетения за раз­личните осигурени социални рискове са диференцирани.

За социалният риск „Общо заболяване" размерът на дневното парич­но обезщетение е 80 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.

При ТЗПБ размерът на дневното парич­но обезщетение е 90 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.

Трето. Определя се размерът на среднодневното нетно възнаграждение. Това ограничение се прилага, защото е възможно лицето да получи повече сред­ства, отколкото е брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход. Дневното парично обезщетение, което е необходимо да получават лицата, не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода от 6-те месеца, предхождащи настъпването на риска.

Нетното възнаграждение се получава като от брутното трудово възнаграждение се приспадат осигурителните вноски за сметка на осигурените лица и дължимите данъци по ЗОДФЛ, но не може да бъде повече от нормативно регламентирания максимален размер.

Среднодневните нетни възнаграждения за работещите по трудови правоотношения се изчисляват като от полученото месечно възнаграждение се приспадат осигурителните вноски (за фонд „Пенсии", за фонд „Общо заболяване и майчинство", за фонд ПКБ и за здравно осигуряване), които са за сметка на осигурените лица и дължимите данъци по ЗОДФЛ, но не могат да бъдат повече от нормативно регламентирания максимален размер и получената сума се раздели на броя на работните дни, за които е изплатено обезщетението.

Среднодневното нетно възнаграждение за лицата, които се осигуряват за своя сметка, се получава като от избрания от тях осигурителен доход, но не повече от нормативно регламентирания максимален размер, върху който са внесени осигурителните вноски, се раздели на броя работни дни за съответните 6 месеца.

Среднодневното нетно възнаграждение за работещите без трудово правоотношение се определя като от полученото възнагражде­ние за всеки отделен месец, намалено с удържания авансов данък (когато такъв се дължи) и осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица, но не повече от нормативно регламентирания максимален размер, се раздели на броя работни дни, за които се отнася възнаграждението.

Срокът за изплащане на паричните обезщетения започва от първия ден на настъпването на временната неработоспособност, установена от органите на медицинската експертиза с болничния лист, до възстановяването на работоспособността или до установяването на инвалидност. Когато временната нерабо­тоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до два месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В случай че временната нерабо­тоспособност е настъпила преди прекратяване на срочното трудово право­отношение, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след неговото прекратяване.

Когато се прекратят трудовите правоотношения на осигурените лица по време на получаване на парични обезщетения за временна неработоспособност поради ликвидация и преустановяване дейността на фирмата и осигурителят-ликвидатор не ги е изплатил, то тези обезщетения се изплащат от съответ­ното териториално поделение на НОИ.

Парични обезщетения за трудова злополука и професионална болест. Тези обезщетения се изчисляват в размер на 90 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход. При настъпила трудова злополука или професионална болест работодателите възстановяват във фонд „ТЗПБ " изплатените парични обезщетения. Работодателите не възстановяват паричните обезщетения във фонда за осигурените лица, които са станали неработоспособни по­ради неспазване на правилата за безопасна работа.

Работодателите на търговски дружества са задължени да превеждат допълнителни вноски във фонд „ТЗПБ " в случай на настъпване на трудова злополука и професионална болест по вина на осигурителя и довели до инвалидност или смърт на работника или служителя. Размерите на допълнителните осигурителни вноски са следните:

- от размера на пенсията за срока на инвалидност - при отпусната пенсия за
инвалидност. В срока на инвалидност се включва както първоначално опре­деленият срок, така и новият срок, определен при преосвидетелстването;

- от размера на наследствената пенсия за периода на нейното получаване, но
за не повече от 10 години - при отпусната наследствена пенсия при смърт
на работника или служителя.

Парични обезщетения при трудоустрояване. При трудоустрояване за временно намалена работоспособност в резултат на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест или бременност и раждане на осигурения се изплаща парично обезщетение, в случай че получава по-ниско възнаграждение от това, което е получавал на основното работно място.

Дневният размер на паричното обезщетение при трудоустрояване се опреде­ля като разлика между полученото среднодневно възнаграждение за 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването и получаваното сред­нодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца, до момента на трудоустрояването дневното обезщетение се определя като разлика между среднодневното възнаграждение и получаваното среднодневно обезщетение след трудоустрояване. При трудо­устрояване поради бременност или раждане, в случай че на новото работно място трудоустроената е получавала среднодневно трудово възнаграждение, по-малко от минимална дневна работна заплата, установена за страната парич­ното обезщетение се изплаща за периода на трудоустрояването, но за не повече от 6 календарни месеца.

Парични обезщетения поради карантина или отстраняване от работа. Карантирането е състояние на осигурения, при което той не е болен, но съществува опасност от заразяване на други лица, с които той контактува, поради факта, че е носител на заразни заболявания, които се предават при контакт. Отстраняването от работа на лицето по предписание на здравните органи с мярка за предотвратяване на контактите на лицето с други носители на заразни заболявания.

Паричните обезщетения при карантина или отстраняване от работа се приравняват и определят както при социалния риск общо заболяване. В случая обезщетенията се изплащат за:

- времето, за което осигуреният с под карантина;

- времето на отстраняване от работа, когато осигуреното лице не може да
бъде трудоустроено на друга подходяща работа през това време, но за не
повече от 90 календарни дни за една календарна година.

Парични обезщетения за санитарно-курортно лечение. Паричното обезщетение на неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санитарно-курортно лечение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване. Размерът на паричното обезщетение се определя както при социалния риск общо заболяване, трудова злополука и професионална болест.

Парични обезщетения за гледане на болен член на семейството. При настъп­ване на риска гледане на болен член на семейството се изплащат парични обезще­тения за:

- гледане или придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в
страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна въз­раст до 10 календарни дни за всеки осигурен за една календарна година. Раз­мерът на паричното обезщетение се определя както при общото заболяване;

- гледане или придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в
страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст до 60 календарни дни за една календарна година общо за всички осигурени часове на семейството. В този период не се включват дните за гледане на дете под карантина до  18-годишна възраст, болни от заразна болест, гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в болнично заведение заедно с осигурения, и  за гледане  на здраво дете,  върнато от детско заведение
поради карантина. За отделните социални рискове срокът за изплащане на
обезщетението е следният: за гледане на дете до 18-годишна възраст болно от заразна болест –до изтичане срока на карантината; за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в болнично заведе­ние заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведе­нието; за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - за времето на карантината.

Паричното обезщетение за гледане на болен член от семейството за един и същи осигурителен случай за едно и също време може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

Размерът на паричните обезщетения за гледане на болен от семейството се определя както при социалния риск „общо заболяване".

Парични обезщетения за бременност и раждане. При бременност и раждане осигурената жена има право на дневно парично обезщетение в размер на 90 % от среднодневното възнаграждение или осигурителен доход. При това дневното па­рично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната и по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Осигурената майка има право на парично обезщетение за бременност и раждане за срок от 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждане. Когато раждането е настъпило преди изтичането на 45-те дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва от майката след раждането.

Аналогични са правата на осиновителите, когато са осигурени за всички социални рискове. Осиновителите имат право на обезщетение в размер на разли­ката от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

При прекратяване на осигуряването на майката по време на получаване на обезщетение за бременност и раждане тя продължава да получава парично обезщетение в същите размери до изтичане на срока (135 дни) на обезщетението.

След изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане майката има право да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. През този период майката получава парично обезщетение. Това обезщетение се изплаща и в случаите, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето. Когато майката започне работа през периода на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, тя получава парично обезщетение в размер на 50 % от минималната месечна работна заплата, установена за страната, при положение че е осигурена за всички осигурени социални рискове.

Прилагането на единен подход при определяне размера на паричните обезщетения при временна неработоспособност и тяхното изплащане доведе до съществено увеличаване на финансовата тежест на осигурителите и до завишаване на изискванията към осигурените лица.

Първо, осигурителите възстановяват във фонд „Трудова злополука и професионална болест" изплатените парични обезщетения при временна неработоспо­собност, настъпили вследствие на трудова злополука при травматични увреждания по време и във връзка с извършваната работа или в резултат на такава при извънредни обстоятелства. Възстановяването на финансовите средства се из­вършва от работодателя чрез превеждане на размера на изплатените парични обезщетения във фонд „Трудова злополука и професионална болест". По този начин финансовата тежест се прехвърля от осигурителния институт на работодателя, т.е. прехвърля се цената на социалния риск върху работодателя. При така нормативно регламентираното положение работодателят превежда не само осигурителните вноски за социални рискове, но и възстановява изплатените парични обезщетения в социалните фондове на ДОО.

Второ, в търговските дружества при настъпване на трудова злополука и професионална болест, довели до инвалидност или смърт на работника или служителя, настъпили по вина на осигурителя, той се задължава да превежда допълнителна осигурителна вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест". Нейният размер е 50 % от размера на пенсията за инвалидност (или 50 % от наследствената пенсия при смърт на работника или служителя). Това изискване не се отнася за кооперациите, едноличните търговци, бюджетните организации и други, което буди недоумение за тяхното освобождаване.

В тази връзва основният въпрос, който трудно ще намери решение, е установяването на вината на осигурителите за настъпването на трудовата злополука. Това е възможно да се реши единствено по съдебен ред.

Трето, допълнителна финансова тежест за работодателя представлява и изплащането на паричните обезщетения за първия работен ден, но за не повече от 15 работни дни за една календарна година. В случая неоснователно финансово се натоварват работодателите, тъй като те превеждат както осигурителните вноски за социалните рискове, така също изплащат и паричните обезщетения за временна неработоспособност. Разбира се, това не е финансово безобидно за работодателите, защото се отнася до най-масовите и най-разпространените случаи на временна неработоспособност - при настъпването на простудни, грипни, епидемични и други подобни заболявания. Изплащането на тези парични обезщетения от работодателите частично разтоварва бюджета на ДОО, но несправедливо финансово натоварва работодателите. Освен това работодателите изплащат за своя сметка не само размера на паричните обезщетения на осигурените лица при настъпване на временна неработоспособност, но те са задължени да плащат и данък за изплатените парични обезщетения.

Четвърто, увеличи се изискваният срок за добиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване и приравне­ните към него социални рискове от 3 месеца на 6 месеца осигурителен стаж. Това води до намаляване на броя на лицата, имащи право на парични обезщетения, което от своя страна се отразява неблагоприятно на работниците и служителите с малък осигурителен стаж.

Пето, уеднакви се размерът на платения отпуск за бременност и раждане на майката независимо от броя и поредността на децата. Единствено за роденото първо дете срокът се увеличи от 120 на 135 календарни дни, но за второ и трето дете този срок се намали съответно на 15 и 45 календарни дни. Това решение на въпроса в известна степен усложнява демографския срив, който преживява страната, и ще се отрази неблагоприятно върху раждаемостта.