СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ:

Икономически цикли

Инфлация и безработица

Проблеми на заетостта

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦИКЛИ

Развитието на световното стопанство е прогресивно, развитието и на всяка национална икономика извън екстремални условия (войни, природни бедствия, граждански размирици), като правило също е прогресивно-постъпателно.

Неравномерността на икономическото развитие е основен проблем на икономическата, а от там и на социалната политика.

Икономическото развитие най-общо има колебателен характер, като последователно се редуват периоди на икономически подем и спад, които формират т.нар. “икономически цикли”.

ПРИЧИНИ ЗА НЕРАВНОМЕРНОСТТА
НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

Неравномерност в технологичното развитие – промишлената революция преди 200 – 300 г., различните нововъведения по различен начин навлизат в производството и бита на хората.

Развитието на природната среда – различни събития влияят върху живота на хората.

Влияние на политически фактори върху неравномерното развитие – нови държави се появяват, други биват завладявани и изчезват.

Икономическото регулиране – законите, които се приемат, условията, които водят до неустойчивост на икономиката.

СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЦИКЪЛ

Състои се в икономическата нестабилност, в непрекъснатото пулсиране на икономическата система.

Всеки цикъл се простира между две минимални или максимални значения на реалния БВП.

Икономическият цикъл преминава през следните фази: рецесия, депресия, оживление, експанзия.

Основна характеристика на икономическите цикли са колебателните движения на БВП, но би било неправилно, ако неговата същност се свежда само до това. В икономическия цикъл се включват и движенията на останалите макроикономически величини – заетост, безработица, ниво на цените, лихвен процент и др.

Това определя и изключително силното въздействие на икономическите цикли върху социалната политика.

СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЦИКЪЛ

СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЦИКЪЛ

КОЛЕБАНИЯТА НА ИКОНОМИКАТА СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ ВЪВ ВРЕМЕТО:

Сезонни колебания

Колебания със средносрочна продължи-телност  (7-8 год)

Дългосрочни колебания (20-30 год.) – Теория на дългите вълни на Николай Кондратиев. Дългосрочните колебания са предизвикани от фактори от наднационално ниво (световните глобални процеси).

! Международното пренасяне на циклични колебания е процес, който е изключително актуален за относително малките по мащаб страни, с ограничено наличие на ресурси, каквато е България.

СЪЩНОСТ НА ИНФЛАЦИЯТА

Сложен процес, най-често характе-ризиран като относително дълготрайно нарастване на равнището на цените на стоките и услугите, което намалява покупателната способност на паричната единица и повишава стойността на живота.

Инфлацията има и други сложни форми на проявление: превишаване на търсенето над предлагането; дефор-миране на трудовите, пазарните и социалните отношения; монопо-листичен натиск върху икономиката и др.

ИЗМЕРВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА

В макроикономическия анализ за характеризиране на инфлацията се ползват различни ценови индекси.

Най-важен за социалната политика е ИПЦ, защото измерва влиянието на инфла-цията върху доходите на домакинствата.

Изчислява се върху основата на изменението на цените на стоките, включени в т.нар. “потребителска кошница”.

ВИДОВЕ ИНФЛАЦИЯ

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИНФЛАЦИЯТА

Преразпределение на доходите и богатствата в посока от кредиторите към дебиторите.

Инфлацията води до дефицит на някои стоки и услуги, което влошава задоволеността на потребностите на населението.

Недостъпност на неплатежоспособни слоеве от населението до жизнено-важни стоки и услуги.

Инфлацията е не само последица, но и предпоставка за икономическите процеси – затруднява икономическия растеж.

ДЕФЛАЦИЯ

ДЕЗИНФЛАЦИЯ

Положителен процес, който представлява кон-тролирано намаление на темпа на нарастване на цените в резултат на приложение на кон-кретна антиинфлационна политика.

СЪЩНОСТ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

СТРУКТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

ВИДОВЕ БЕЗРАБОТИЦА

ЕСТЕСТВЕНА БЕЗРАБОТИЦА

СОЦИАЛНА ЦЕНА НА БЕЗРАБОТИЦАТА

Загуба на национално богатство от непроизведен БВП;

Рязко влошаване на собствения и на семейния жизнен стандарт;

Генериране на социално напрежение, което може да прерасне в социални конфликти;

Загуба на професионална квалификация;

Икономическите и социално-психологическите травми от безработицата стимулират различни форми на социална патология;

Обществото прави разходи за безработните, които са непроизводствени разходи;

Безработните слоеве имат свойството да се възпроизвеждат верижно;

Безработните често стават “невидими и недосегаеми” за посланията на политическите сили, което ги изключва от активния обществен живот.

СТАГФЛАЦИЯ

Период на висока инфлация, високо ниво на безработица, съчетано с икономически спад.

Съчетава негативните ефекти от безработицата и инфлацията, поради което при наличие на стагфлация силно се изострят социалните проблеми и се налагат извънредни интервенции по линията на икономическата и социалната политики.

ПРОБЛЕМИ НА ЗАЕТОСТТА

Характеризира се с използването на трудовите ресурси.

Определя се като макропоказател на национално равнище и като индивидуална заетост.

Тя е динамично явление и има количествени и качествени измерители.

Процентът на заетост представлява съотношението между броя на заетите лица и общата численост на населението.

Коефициентът на заетост представлява съотношението между броя на заетите лица и числеността на номиналните трудови ресурси.

Заетостта на национално равнище може да бъде пълна и непълна.

Проблемите на заетостта - заемат важно място в социалната политика. Заетостта означава реализация на работната сила в производствения процес и осигурява възможности за доходи на населението.

ПАЗАР НА ТРУДА

На пазара на труда се реализира заетостта, в резултат срещата на търсенето и предлагането на трудов ресурс.

Пазарът на труда не е хомогенен, а е съставен от множество взаимодействащи по между си пазари на различни видове труд – общи работници и мениджъри, здравни работници и учители и др.

Друга диференциация на пазара на труда е регионалната: международен, национален и регионален.

Пазарът на труда се определя в теорията като съвкупност от правни норми, принципи, правила, изисквания, механизми, процедури, институции, организации, осигуряващи намирането на предпочитаната от работодателите работна сила, а също така и желаната платена заетост.

Специфично явление на пазара на труда е наличието на дискриминация – това е световен проблем, освен това дискриминацията нарушава ефективното разпределение на трудовите ресурси, с което се понижава ефективността на икономическата система.