Joomla Software solutions Template

Payday loan

Модели социални политики

Съвременните СП са резултат на изминалия 20век. Целият времеви период преди това е изграден по-скоро на разбирането, че съществена небоходимост от политики по отношение на социалните проблеми, че тяхното нерешаване е път към социална и политическа дестабилност и конфликт. Друго важно достижение на 20 век е формирането на широк спектър от СП програми. Това многообразие на световната практика стимулира учените към класифициране и обособяване на моделите СП. Използваните подходи за това са разнообразни, което прави въпросите за моделите СП твъреде дискусионен. Разграничаването на тези моделие е сложно и с нарастващата степен на условност и поради следните причини:

-         моделите не се реализират в чист вид от нито една страна най-вече поради факта, че икономическите условия се променят, заедно с това се променят и подходите за решаване на самите проблеми.

-         В по-ново време се наблюдава и тенденция на сближаване на целите, методите и инструментите на СП.

Независимо от тези усложнения може да се каже, че болщинството от сега реализируемите СП могат да се отнесат към политиката на държавата на благоденствието. Основание за това са от една страна ясната цел на тази политика, а икономическото и социално благополучие на държавата и всички членове на обществото, независимо от факта, че инструментите за постигане на тази цел са твърде разнообразни. От друга страна основание за това е и самото разбиране за понятитето държава на благоденствието. За болшинството от специалистите по настоящем това понятие е израз на две неща:

-         оптимално съчетаване на свободни икономически отношения и участие на правителствените институции при решаване на социалните въпроси

-         това понятие е синоним на системи за обезпечаване на социалната сигурност на индивида в обществото.

Една от най-често цитираните в научната литература класификация на моделите СП е тази, предложена от сожиолога Еспинг-Андерсон. Той е ръководител на екипа на ОН за изследване на приспособимостта на социалната държава в постиндустриалната икономика. Този автор разгранича ва и характеризира три модела на СП, съществуващи понастоящем в развитите страни като базира това разграничаване на следните три параметъра:

-         равнище на декомодификация

-         стратификация на обществото

-         държавно вмешателство

Декомодификацията е процес на подмяна на принципа на пазарно разпределение и засилване на бюрокрацията. Този процес се наблюдава тогава, когато една или друга услуга се предоставя по право и когато индивида не може да поддържа своето равнище на благосъстояние, независимо от степента на своето участие в пазарните отношения.

Първият модел е Неолибералният модел СП. При него пробладава така наречената адресна социална помощ, т.е. Помощ, която се предоставя само на основание проверка на нуждата. Този модел включва неголеми универсални трансфери и доста скромно по размери социално осигуряване. Плащанията са насочени само към лица с ниско равнище на дохода, главно хора от наемната работна сила и лица, които са на държавна издръжка. Мащабите на социална защита са такива, че не дават възможност на индивида да прави избор между работа и социални плащания. Развитието на този модел се определя от традиционни либерални норми на трудова етика, за това и условията за предоставяне на помощи са много строги и често се ассоциират с унижение. На свой ред държавата стимулира пазара на социални услуги било то пасивно, гарантирайки тяхното минимално равнище, било активно, субсидирайки частни социални програми. При този модел ефектът на декомодификацията се снижава, а формата се социално стратифицира представлява съчетание от относителното равенство в бедността при лицата, получаващи държавни помощи и страцифицирано обослувени от пазарна диференциация на благосъстоянието при болшинството от наслението. Типичен пример на този модел на СП са САЩ, Канада, Австралия. При тези страни трите параметра са следните:

-         равнище на декомодификация е ниско

-         стратификация на обществото – силна

-         държавната намеса се осъществява под формата на регулиране на пазара.

Вторият модел е Консервативно-корпоративен (френско-германски) модел на СП. В този модел историческо корпоративното наследство е приспособено към новата постиндустриална класова структура. Към този модел могат да се отнесат Австрия, Франция, Германия и Италия. В тези консервативни общества където преобладава корпоративния дух, либералната привързаност към пазарната ефективност и комерсиализма никога не са доминирали. В тези страни принципно никога не е успорвано правото на социалните права, но те са били тясно свързани със статуса и класовата принаддлежност, така че основния акцент в този модел СП е запазване на статусните различия. Този акцент обяснява факта, че държавата е готова да замени пазара в качеството му на доставчик на социални блага, поради което частното и професионално осигуряване или защита имат ограничена роля. Същевременно този модел се характеризира и с факта, че възможностите на държавата за преразпределение на благата са ограничени. Това е така, защото държавата се намесва при предоставяне на социални услуги само тогава, когато семейството не е в състояние самостоятелно да реши проблемите на съществуването си. Следователно този модел акцентира на традиционната роля на семейството при предоставяне на социална защита в съчетание с висок авторитет на цщурквата. Трите параметъра на модела са:

-         равнището на декомодификация е високо

-         стратификацията е силна

-         държавната намеса се изразява, чрез регулиране на пазара и, чрез пряко предоставяне на финансови помощи

Третият модел е така нареченият Социал-демократичен (скандинавски) модел СП. Този модел е най-слабо разпространен и е характерен главно за севените страни, където принципите на универсиализиране и декомерсиализиране на социалните правва се разпространяват и по отношение на новата средна класа. Наименованието на този модел произтича от факта, че зад тези реформи стоят социал-демократически партии. Този модел СП предполага не само смекчаване на дуализма държава-пазар, работническа-средна класа, той цели постигане на равенство при най-високите стандарти, а не само по отношение на удовлетвореност на минимални потребности. За постигане на това е необходимо да се повиши дохода и качеството на условията до стандартите, които има новата средна класа и на второ място на работната класа да се гарантира същото качество на съблюдателни права, каквото е характерно за високо обезпечените слоеве на обществото. По-конкретно този модел предполага работниците да започнат да се ползват с права идентични на „белите якички“. При този модел всички слоеве следва да бъдат включени в универсална система зза осигуряване, но същевременно заплатите да зависят от конкретната заработка. Този модел при тези характеристики води до отслабване влиянието на пазара и засилва солидарността в обществото. Една от най-характерните черти на този модел е единството между заетост и социална защита. С други думи правото на заетост има равен статус с правото на защита, но същевременно успешното функциониране на тази защита се определя от това колко хора работят и колко хора са на помощи. Друго характерно за този модел е, че той се опира и на пазара и на семейството, но за разлика от корпоративния модел СП не се изчаква способността за вътрешна помощ да се изчерпи ако по начало рационално се регулират разходите на семейството в зависимост от възприетите социални приоритети. Целта при този модел не е да се максимизира зависимостта на семейството един от друг, а по-скоро цели да укрепи тяхната индивидуална независимост. В този смисъл моделът представлява специално съчетание на две философии – либерализъм и социализъм. В резултат на това държавата поема пряко отговорността за издръжката на децата, на старите и инвалидита, гарантира преки плащания за тези каегории. Оценките на трите параметъра са:

-         равнището на декомодация е високо

-         стратификацията е слаба

-         държавната намеса е под формата на пряко предоставяне на финансови обезпечения.

Съществува и друга класификация на СП. Една от тях е свързана с името на английския учен Титмус, който обособява на свой ред 3 модела политики:

При първия модел водещо е значението на пазара и семейството като два естествени канала за удовлетворяване на индивидите. Само при условие, че тези две институции престанат по необходимост да изпълняват функциите си в действие влиза държавата. Основно място в този модел заемат благотворителността, общественото подпомагане, а социалните плащания са насочени към крайно нуждаещите се.

Вторият модфел се нарича мотивационен. В центъра на този модел е заетото население. Защитата срещу различни видове социални рискове се осъществяват от добре развита система за социално осигуряване, като последиците от рисковете се покриват частично или напълно. Този модел се характеризира с по-широка сфера на социална защита отколкото първият модел. При него социалните политики са пасивни по характер и не са насочени към профилирането на социалните проблеми.

Третият модел се нарича преразпределително-институционален. В него системата за социална защита се разглежда в качеството на обществена институция, осигуряваща универсални условия извън действието на пазарните сили. Обект на тези политики е цялото население, а един от основните принципи е преразпределянето на доходи и блага от богатите към по-бедните. Целта при тези политики е не решение, а предотвратяване на социалните проблеми и нестабилност.

Интерес предствлява в научната литература и класификацията на моделите СП на един друг английски учен – Менинг. Специфично в неговата класификация е, че акцентът се поставя не толкова на икономическата обезпечеост на СП, колкото на политическата система на управление на социалната обезпеченост и реашаването на тези проблеми. На тази бази се обособяват“

-         плуралистичен модел

-         модел Елит

-         корпоративен модел

-         марксистки модел