Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социална политика в соц. сигурност

Солидарни форми за сигурност. Начало се поставя с форми за сигурност на бедните. Предоставя се на определени лица след проверка на дохода, когато са застигнати от неблагоприятна житейска ситуация. Финансира се за сметка на д-вата. Специфично е, че средствата се предоставят и се предоставят след като се направи проверка на нуждите им. Ако дохода не превишава определена граница /граница на бедността . Соц. подпомагане е форма за сигурност , базирана на колективни усилия. Наред със соц. подпомагане се използва и соц. осигуряване. Въвежда се по време на Бисмарк и обхваща периода от 1883 до 1889г. Тази форма е била предназначена само за наемната работна сила. В последствие се разширява по отношение на самите лица ползващи тази защита /болест/. До въвеждане на соц. осигуряване индивидите са получавали защита под следната форма: спестовност, застраховане или помощ от работодателите.

Иновационният момент на соц. осигуряване се явява задължителния характер на защитата.Нейното финансиране става чрез осигурителни вноски.Вноските се акумулират в специални фондове от които се изплащат осигуровките по отношение на лицата засегнати от рисковете.Тази форма почива на солидарни колективни усилия .Тя се разпространява и в други страни.През 2-рата Св. война се публикуват редица документи които имат решаващо значение за разширяването на ролята на д-вата в образуването на соц. защита.Това е Атлантическата харта,Филаделската декларация на международната организация по труда,доклада на Лорд Бевер.Разработва световен доклад 1942г „ пълна заетост в свободното общество’.Чрез него се разработва и нова система за социално обезпечаване на индивида.Има нова философия касаеща защитата на всички,които се нуждаят от защита.Въвежда се соц. сигурност –измества соц. осигуряване.Друга характеристика на системата от Зеверидж е че се въвежда еднаквост на осигурителните вноски и плащания.Предлага широко развитие на соц. подпомагане,здравеопазване,като се гарантира безплатно медицинско обслужване.

Развитие на соц. политика по отношение на соц. сигурност.Основни етапи в това развитие са маркирани от появата на различни осигурителни форми ,така и от разпространението им в различните страни.

1 етап-въвеждане на колективни солидарни форми за сигурност.Развиват се поради недостатъците на индивидуалните форми на сигурност.Този етап се свързва и с активната роля на д-вата за утвърждаването на тези форми за сигурност.

2етап-утвърждаването на тези форми в отделните страни.През 80-90г на 19 век в Англия,Франция,Италия се приемат закони за задължително осигуряване при инвалидност от трудова злополука.В Белгия и Холандия това става по късно в началото на 20в.Франция за разлика от Германия осигуровките се въвеждат по късно от 1910г.1916г-1927г много европейски страни въвеждат нов  тип осигуровки (за безработицата).

Икономическата криза 1929-1933 и депресията допринасят за утвърждаване на д-вата в соц.ик. процеси.1914-1935г-разпространяване на солидарни форми за сигурност са добили широко пространство-САЩ,Австралия.

САЩ-закона за соц. осигуряване 1935г заема важно място в антикризистната програма.Чрез нея правителството се опитва да възстанови разтроения ик. механизъм и едновременно да предотврати задълбочаването на соц. конфликти.По това време в деловите кръгове се възприема нова идея че соц. плащания увеличават покупателната способност на масите и съдействат за излизане от кризата.

Франция след 1936 г-системата за соц. осигуряване е подобрена.В Англия се приемат закони 44/48г на основата на които изграждат цялостна система за соц. сигурност,покриваща цялото население с достъпна мед. Помощ

3 етап-50-70 г на 20 век.Този етап се свързва с разцвета на политиката за соц. сигурност.Времето когато соц. сигурност е обявена за главен инструмент за разпределение на БВП доколкото акумулиращите средства в държавните фондове и плащанията се осъществяват от д-вата,а соц. трансфери са вношителен дял в обществените фондове за потребление.Видни учени отбелязват значителна роля на соц. сигурност за възстановяване на работната сила което довежда до увеличаване на производителността на труда и ик. разцвет.Въздействието на соц. сигурност в/у икономиката се вижда и от факта че чрез плащанията по соц. сигурност се гарантира определено равнище на покупателната способност и стабилност на общото търсене.През този етап се открояват 2 тенденции,в соц. политика по отношение на сигурността:увеличаване броя на покритото от соц. сигурност от население,увеличаване размера на соц. плащания и улесняване за получаване.

4 етап-80г на 20 в до днес.Белязан е от остри ик. кризи.73/79г които влияят в/у соц. политики и сигурността.В соц. защита се появават финансови проблеми чийто ефект се засилва от състоянието на пазара на труда и демографски тенденции в резултата на които се поставя въпроса за легитимността на соц. политика на сигурността при тези външни условия.Важна характеристика от развитието на СП-ка- белязана от модификация на общите условия за производство ковто се отразява в/у теорията на СП-ка и в/у нейната практика.Оформят се нови тенденции:

-свиване на програмите за соц. сигурност и засилване ролята на осигурените лица в тяхното финансиране.

-рестрикция на условията за получаване на соц. плащания и на самия им размер

-въвеждане на допълнителни форми за осигуреност и форми на т.нар. многопластова система за сигурност.

-възстановяване на интереса към частните форми за индивидуална сигурност и частична приватизация на соц. системи.

Модели СП-ки

Съвременните СП-ки са дели на 20в.Периодът на това изграждане основано на разбирането че съществува необходимост от политики по соц. проблеми ,че тяхното не решаване е път към соц. и политическа дестабилизация.

Друго важно е формата на широк спектър от соц. политически програми.Това многообразие на световната практика стимулира учените към класифициране на моделите соц. политики.Използваните подходи  са разнообразни което прави въпросът за моделите соц. политики дискусионен.Разграничаването на тези модели е сложно и условно и поради следните причини:

-политиките не се реализират в чист вид от нито една страна,поради факта че икономическите условия се променят и подходите за решаването на соц. проблеми.

-в по ново време се наблюдава тенденция на сближаване на методите и инструментите на СП-ки.

Независимо от това повечето модели политики могат да се отнесат към политиката на благоденствието.Основание за това са:

-ясната й цел-ик. и соц. благополучие на държавата и обществото,независимо че инструментите са разнообтразни

-разбирането за понятието „държава на благоденствието”

За повечето специалисти това е израз на 2 неща

1.Съчетаване на свободните ик. отношения и участие на правителствените институции при решаване на соц. въпроси.

2.Синоним е на системи за обезпечаване на соц. сигурност на индивидите в общността.

Класификация на СП-ки е предложената от Еспики-Андерсън (ръководител на екипа на ООН за изследване на приспособимостта на соц. д-ва  в посиндустриалната икономика).Той разграничава и характеризира 3 модела на СП-ка съществуващи в развитите страни като базира това разграничаване на 3 параметъра:

1.равнище на декомодификация

2.стратификация на общността

3. държавно вмешателство

Декомодификация-подмяна на принципа на пазарното разпределение и засилване на бюрокрацията.Този процес се наблюдава когато едно или друго условие се предоставя по право и когато индивида може да поддържа своето равнище на благосъстояние независимо от степента на своето участие на пазарните отношения.

I модел-неолиберален

При него преобладава т.нар. адресна соц. помощ.Предоставя се само при проверка на нуждата.Включва не големи универсални трансфери и скромно соц. осигуряване.Плащанията са насочени към лица с нисък доход;хора от наемната работна сила и лицата на държавна издръжка.Мащабите на соц. защита не дават възможност на индивида да избира м/у работа и самите соц. плащания.Развитието на този модел се определя от традиционните либерални норми на трудовата етика.Затова и условията за предоставяне на помощи са строги и се асоцират с унижение.Държавата стимулира пазара на соц. условия пасивно гарантирайки само тяхното минимално равнище или активно субсидирайки частни соц. програми.При този модел ефектът на декомодификация се снижава ,а фор. се соц. стратификация представлява съчетание от относително равенство в бедността при лицата получаващи държавни помощи и стратификация обословена от пазарната диференциация  на благосъстоянието при болшинството от населението.Пример са САЩ,Канада,Австралия.

При тях 3-те параметъра са следните:

-декомодификацията е ниска

-стратификацията е силна

-държавната намеса се осъществява под формата на регулиране на пазара.

II модел-консервативно-корпоративен

Историческото корп. наследство е приспособено към новата посиндустриална класова структура.Към него могат да се отнесат Германия,Австрия,Италия.В тези общности където преобладава корпоративния дух либералната привързаност към пазарната ефективност и комерсиализацията никога не са доминирали.В тези страни  никога не е оспорвано правото на соц. права,но те са били свързани с статуса и класовата принадлежност.Основният акцент в този модел СП-ки е запазването на статусните различия.Този акцент обяснява факлта че д-вата е готова да замени пазара в качеството му на доставчик на соц. блага поради което частното и професионално осигуряване имат ограничена роля.В същото време този модел се характеризира и  факта че възможностите за преразпределение на благата са ограничени.Това е така защото държавата се намесва при предоставяне на соц. услуги само тогава когато семейството не е в състояние самостоятелно да реши собствените си проблеми.Следователно този модел акцентира на традиционната роля на семейството при предоставяне на соц. защита в съчетание с висок авторитет на църквата.

3-те паранетъра са:

-висока декомодификация

-стратификацията е силна

-държавната намеса се изразява и под формата на пряко предоставяне на финансова помощ.

III-модел-социално демократически

Този модел е най слабо разпространен  и е характерен за скандинавските страни  където принципите на универсалност се разпространяват и по отношение на новата средна класа.Името идва от факта че зад соц. реформи в тези страни стоят соц. демократични партий.Този модел цели постигане на равенство при най високите стандарти ,а не  само по отношение на минималната потребност.За постигане на това е необходимо да се увеличат доходите  и качеството на условията до стандартите които има новата средна класа;на работниците да се гарантира  същото качество на съблюдаваните права каквото е характерно за  високо обезпечените слоеве на обществото.По конкретно се предлага работниците да се ползват с права идентични на правата на т.нар. „бели якички”. При този модел всички слоеве следва да се включат в една универсална система за осигуряване но същевременно заплатите да зависят от конкретната заработка.Води до отслабване влиянието на пазара и засилва универсалността на обществото.Характерна черта е единството между заетост и соц. защита.Правото на заетост има равен статус с правото на защита,но в същото време успешното функциониране на тази защита се определя от това колко работят и колко са на помощи.Друга характеристика е че той  се опира и на пазара и на  семейството, но за разлика от корпоративния модел СП-ки не се изчаква способността за вътрешна помощ да се изчерпи,а рационално се регулират разходите на семейството в зависимост от соц. преоритети.Целта на този модел е да укрепи  индивидуалната зависимост в семейството.В този смисъл моделът представлява съчетание на 2 философии: либерализъм и социализъм.В резултат на това  д-вата поема пряка отговорност за издръжката на децата,възрастните и инвалидите,гарантирайки директни плащания за тези категорий.

Оценките на 3-те параметъра са следните:

-висока декомодификация

-слаба стратификация

-държавната намеса е пряко предоставяне на финанси