ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА НАУКАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ:

Значение на социалната политика

Предмет на дисциплината

Принципи и задачи на социалната политика

Проблеми на метода

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Социалната политика е обществена наука, т. е. изучава сложните по своя характер обществени процеси.

Класически възглед – социалната политика се занимава с проблемите за задоволяване на разностранните потребности на хората.

Съвременен възглед – социалната  политика се разглежда във връзка с правата на човека, от гл. т. на начина на живот на хората, свързано с качеството на живот на хората.

ЗНАЧЕНИЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ПРАКТИЧЕСКО-ПРИЛОЖНА НАСОЧЕНОСТ
НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Подобряване на индивидуалния и колективен начин на живот на хората – доброто познаване на реалната социална политика подпомага хората да реализират в по-пълна степен предпочитания от тях начин на живот.

Социалната политика не е само следствие, но е и предпоставка за развитието на обществените процеси - социалната политика може да стимулира едни (например икономически или политически процеси) и да задържа протичането на други процеси в обществото.

Повишаване ефективността на политическия избор –знанията в областта на социалната политика биха позволили на избирателите да направят рационален, а не емоционален политически избор.

ПРЕДМЕТ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Изучава елементите и процесите в социалната сфера.

Изучава социалните връзки – които са важни индикатори за социалната политика със своите пространствени, икономически, психологически, политически и други измерения.

Социалната политика е интер-дисциплинарна област на знанието, предвид предметния си обхват.

ПРЕДМЕТЕН ОБХВАТ НА ДИСЦИПЛИНАТА

ОБЩОПРИЕТИ ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Социална справедливост – свързва се с осигуряване на равни възможности за индивидите и социалните групи.

Социална солидарност – намира израз в подпомагане на социално слабите.

Свобода на индивида – свобода за избор на начина, по който да си задоволява потребностите, да си гарантира социалните права.

Сътрудничество между държавата, НПО и населението при нейната реализация.

ДИСКУСИОННИ ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Задължителност - основополагащ в социално осигуряване.

Доброволност - в основата на частното осигуряване, дава възможност за избор на начините на неговата реализация на пазарна основа.

Хуманност - свързана е с гарантиране правата на членовете на обществото съобразно ценностите възприети от ООН.

Комплексност - всеобхватност на политиката от гл. т. на всички социални рискове. Всеобхватност и общодостъпност - за всички (цялото население като възможност) и без никакви ограничения по някакъв признак.

Ресурсна осигуреност - финансова, кадрова, информационна и т.н.

ЙЕРАРХИЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Потребностите на хората и обществото като видова номенклатура и като количествени характеристики са безкрайни.

За формулирането задачите на дисциплината от съществена важност е определянето на множеството от актуалните проблеми на социалната политика и степенуването им на тази основа – извеждане на приоритети.

Без претенции за категоричност, за България към днешна дата са: бедност, безработица, демографски срив, природна среда, здравеопазване, образование, социална патология.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ПРОБЛЕМИ НА МЕТОДА

Социалната политика има същите, класическите проблеми на метода, които важат за всички обществени науки.

И тук е приложима методологическата схема от блокове, свързани в следната последователност:

ПРОБЛЕМИ НА МЕТОДА

Социалната политика като обществена практика е част от социалното управление и е в сферата на компетентност на политиците, докато емпиричната наука и теория са в сферата на действие на специалистите, експертите и научните работници.

Добрата схема на взаимодействие между блоковете е теорията да изработва и предлага анализи и решения за социалната сфера, а политиците да приемат решения в съответствие със своята компетентност и да носят съответните отговорности.

МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Усвояването на понятийния апарат – собствения за научната дисциплина и заимстван от други дисциплини. Нужна е яснота за същностното съдържание на всяко понятие и на тази основа – правилната му употреба.

Предубеждения – те са естествени за всеки човек (например, някои считат, че добрата политика на доходите е преди всичко повишаването на номиналните доходи), научният подход изисква всеки да е готов да отхвърли погрешни представи, щом те се отричат от фактите.

Причинно-следствени връзки – от правилното им определяне до голяма степен зависи провеждането на ефективна социална политика. Често поради незнание или групови интереси се правят опити действителните причини за протичането на социалните процеси да се подменят с други. Това води до грешни изводи и неефективност.

Основната група фактори, стимулиращи миграцията, са икономически по своята същност. Следователно опитите за регулацията й чрез административни мерки ще са безрезултатни.