КОНТРОЛ ПРИ

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ:

Същност и видове социалния контрол

Специфика на контрола в социалната сфера

Отговорности в системата на социалния контрол

СЪЩНОСТ НА КОНТРОЛА

Контролът, наред с планирането, ресурсното осигуряване и оперативното ръководство, е основна управленска функция.

Съществува отделна научна дисциплина “Теория на контрола”, която систематизира теоретичните знания в тази област и изготвя препоръки за практиката.

Функцията контрол има за задача да сравнява протичането на някакъв процес (реален, обществен) с целите, които преследва, обикновено нормативно определени.

Контролът следва да гарантира реализацията на социалните цели чрез осигуряване на устойчиво протичане на обществените процеси.

СЪЩНОСТ НА КОНТРОЛА

Грешка - всяко отклонение от нормативно определеното протичане на процеса.

Причини за отклоненията – субективни и обективни, следователно по различен начин се  въздейства за отстраняването им (на субективни отклонения – върху човешкия фактор; на обективни отклонения – върху икономиката).

За идентифицирането на грешките от значение е въпроса за определянето на мащаба на допустимите отклонения. Натрупването на грешки може да доведе отказ на социалната система и дори до нейното разпадане.

Обикновено, се счита, че грешките са резултат на непредумишлено, неволно деяние, дори резултат на случайност. Такова тясно тълкуване не може да бъде достатъчно за нуждите на социалния контрол. В практиката нерядко се срещат отклонения, които са резултат на измами – умишлени деяния, чиято наказуемост е безспорна. Социалният контрол обхваща и тези отклонения.

ФАЗИ НА КОНТРОЛА

установяване на желаното нормативно състояние на контролирания обект

диагноза на базисното състояние

прогнозиране на бъдещото развитие на процеса

съпоставка на желаното с реалното състояние

регулативно въздействие в резултат на контрола

ПРИНЦИПИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ КОНТРОЛ

ПОДХОДИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ КОНТРОЛ

МЕТОДИ В СОЦИАЛНИЯ КОНТРОЛ

ВИДОВЕ КОНТРОЛ

ВИДОВЕ КОНТРОЛ

ВИДОВЕ КОНТРОЛ

ВИДОВЕ КОНТРОЛ

СПЕЦИФИКА НА КОНТРОЛА В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

Социалният контрол обхваща цялата проблематика на социалната политика, но трябва да се посочи специфичната роля на специалния и специализирания контрол в секторните направления и в системата на социалното осигуряване.

В секторните направления (здравеопазване, образование, култура, обитаване и др.) всеки сектор има своя специфика  на организация и функциониране, поради което е обект на специфичен контрол, но специално внимание се обръща на:

финансов контрол – ресурсния дефицит го извежда на първо място;

спазване на трудовото законодателство;

организацията и технологиите и процесите;

екологосъобразност на дейностите;

законосъобразност на оперативния мениджмънт;

използване на материално-веществения капитал;

контрол в сферата на ДОО и здравното осигуряване;

контрол в социалното подпомагане и др.

СПЕЦИФИКА НА КОНТРОЛА В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

В социалното осигуряване като система, която акумулира парични средства и направлява тяхното изразходване, контролът има общо и специфично приложение.

Общ принцип на функционирането на подсистемите на социалното осигуряване (допълнително задължително, допълнително доброволно, здравно осигуряване, социални грижи) е фондовата организация на паричните средства.

Основни задачи на контрола са:

правилното определяне на осигурителните вноски;

спазването на сроковете за превеждането им;

спазването на нормативните изисквания за изразходването на средствата.

СУБЕКТИ НА КОНТРОЛ В СИСТЕМАТА
НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Контролни органи на НОИ, които имат права: на свободен достъп до служебните помещения и обекти и да проверяват всички ФЛ и ЮЛ за внасянето на осигурителните вноски; да предприемат мерки за привличането под отговорност на виновни лица; да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите и др.

Контролни органи на НЗОК, които осъществяват цялостен контрол в съответствие със Закона за здравното осигуряване, непосредствен контрол върху дейността на РЗОК, осъществяван от финансови инспектори (контролират законосъобразността на разходите, отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ) и лекари-контрольори (проверяват спазването на правилата за добра медицинска практика, вида и обема на оказаната медицинска помощ, вида и количеството предписани лекарства и др.).

Контролни органи на АЗ, АСП, към които са създадени инспекторати.

ОТГОВОРНОСТИ В КОНТРОЛНАТА СИСТЕМА

Имуществена отговорност – възниква при наличие на 4 предпоставки: вреда, вина, противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредата.

Вредата е имуществена и отговорността се свежда до нейното възстановяване – често е резултат от неизпълнени задължения (вреди от невнесени социални осигуровки, вреди от невъзстановени парични обезщетения за трудови злополуки и др.).

Процедурата за търсене на имуществена отговорност е следната:

контролният орган съставя акт за начет;

актът се връчва на причинителя на вредата, който в законоустановен срок има право да обжалва пред ревизора;

следва мотивирано заключение по акта от ревизора, което се представя на ръководното длъжностно лице на контролния орган;

издава се разпореждане за събиране на сумата от виновното лице, което при несъгласие има право да обжалва в определен срок.

ОТГОВОРНОСТИ В КОНТРОЛНАТА СИСТЕМА

Административно-наказателна отговорност – резултат на административен контрол за спазване на законодателството.

Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административно-наказателна отговорност, независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.

ОТГОВОРНОСТИ В КОНТРОЛНАТА СИСТЕМА

Наказателна отговорност – търси се при наличие на нарушение с престъпен характер.

Например, подправянето на документи с цел лично обогатяване, дори и без присвояването на резултата.

Процедурите, по които се търси наказателна отговорност, са предмет на наказателното право.