Joomla Software solutions Template

Payday loan

Идентичността на социалните политики.

Много тясна е връзката на СП-ки с самите политически науки.Хората и социалните групи живеят и участват в едно общество ,те си взаимодействат ,влизат в определени взаимоотношения по м/у си  .Конкретните форми на тези взаимоотношения са разнообразни ,конфликти,съюзи,компромиси,борба и др.,но общото е политиката.СП-ки се занимават с специфичен аспект на взаимоотношения,а именно социалните отношения.Самите социолози не дават еднозначно определение за този вид отношения,но принципно те се свързват със социалното положение на индивида ,на соц. група,свързват се с въпроса за равенството и неравенството на нива положение,както и с проблемите които пораждат тези въпроси.Има автори които разглеждат СП-ки и като институционализирано отношение м/у потребителите (клиентите) на соц. политическите програми ,всеки един източник на пари за социални цели,социалната администрация която предоставя съот. услуга ,държавата която направлява ,регулира поведението на всички участници и накрая самият пазар ,той дава възможност да се подкрепи финансово дадено политическо мероприятие,освен това определя количеството на потребителите на соц. услуги ,както и създава условията в които работи самата соц. администрация.СП-ки са ясно свързани и с политическата система на дадена държава.Според някои автори политиките следва да се разглеждат като функция на властта в политическата общност,тоест тук се подчертава ролята на властта като социален регулатор.Властта се ангажира с решаването на соц. проблеми за да обвърже членовете на общността към себе си.Зад провежданите СП-ки се крия определен политически мотив.Основно този мотив съдържа и целта на провежданите политики,а именно възпроизводството на общността и запазване на нейната вътрешна ерархия.По този начин  СП-ки обслужват властта и нейните интереси ,помага им чрез тях да се приспособят към процесите протичащи в общността.Чрез политиките властта управлява исканията на общността,регулира ги но не отстъпва интересите си.Класически пример в това отношение е въвеждането на една осигурителна форма като социалното осигуряване в Германия през 1883г. от канцлера Бисмарк.Той въвежда тази система не заради самите работници и тяхното недоволство а за да запази властта си.Бисмарк тушира соц. напрежение ,соц. конфликт е разрешен и властта запазва статуквото си,следователно популизъм е да се мисли че СП-ки се развиват заради исканията на масите и че това е вид отстъпление на властта , по правилно е да приемаме че реакциите на масите подсказва на властта какви процеси протичат и по този начин ориентират за начините за регулация и намеса.Третата причина свързана с проблемите на идентичността на СП-ки като теория е едно очевидно противоречие в тях, а именно съществува едновременно задължение за обективизъм  от една страна и от друга задължение към персонални и политически ценности.

С други думи СП-ки са свързани  едновременно както с ценностите на човека така и с обективността.В случая ценностите изразят в какво ние вярваме  и какво мислим какво трябва да постигнат СП-ки.Значимостта на самата обективност и същевременно противоречието с ценностите се изразява в това че всеки изследовател в нашата сфера трябва да се опита да остави на страна своите лични оценки и пристрастия.Това явно противоречие м/у обективност и ценности е особено забележимо в трудовете на анг. Професор по социална администрация Ричард Титмис .Той посочва че съществуващата във Великобритания здравна система не е успяла да изкорени неравенствата в здравеопазването и използването на здравни услуги.Същевременно той се аргументира че заместването на тази  държавна национална система с напълно приватизирана  система за здравни услуги  би довело до още по големи неравенства,следователно той ни показва слабостите на системата но същевременно акцентира на възможността за още по големи проблеми ако се измени характера на системата от държавна да стане частна.

Подходи и проблеми при дефинирането на СП-ки

Натрупаните в научната литература определения за СП-ки още веднъж доказва че не е възможно да се даде всеобхватно определение за тези политики.В действителност  самото понятие  социален   има широко значение което е в състояние да варира през различни периоди от време.Така например преди 1830 г това понятие социален е означавало всичко онова което се отнася до живота на обществото.Приблизително след тази година 1830 се появява ново значение на това понятие,то започва да се разбира като всичко което се отнася до взаимоотношение м/у класите в обществото и в частност материалните условия на трудещите се както и подобряване на тяхното положение и статус .Второто значение на понятието социален не заличава първото схващане така че това понятие социален става по сложно.Понастоящем СП-ки се разбират много аспектно и това разбиране за тях се оформя едва през 20век.И наистина СП-ки са теоретична доктрина разработвана от водещи специалисти в областта на социалните науки,тя е и учебна дисциплина,преподавана в университетите в САЩ и Европа.В същото време СП-ки са направление и концепции на вътрешно политическа дейностна държавата и правителството.За много политици и учени това понятие се асоцира с решаването на редица въпроси от соц. сфера .Поради всичко това е много трудно да се даде едно общо определение за СП-ки.Успоредно с това използваните определения за СП-ки могат да бъдат повече или по малко всеобхватни в зависимост от авторите  от страните и времето..Като едно ново виждане се налага схващането че някои тесни определения за СП-ки оцеляват по трудно и са на изчезване.има се в предвид виждането или определенията че СП-ки са соц. подпомагане,помощта за най неоправданите.

Едно интересно определение за това како представляват СП-ки дават двама автори в своята книга наречена”Социално ръководство”-Жак Борние и Никол Кестио.:” социалните въпроси не се свеждат до проблемите на труда и на соц. сигурност.Днес те обхващат по голямата част от условията на съществуването на индивида,тъй като почти няма никои от тези аспекти които да не е засегнат от ик. развитие и които да не трябва да бъде обект на колективна интервенция”. Също такова широко обхватно определение дава Беркер в своя речник на социалната работа: „СП-ки – дейност и принцип на обществото формиращи начин с помощта на който то се намесва и регулира отношенията между индивидите, групите, общините, социалните учреждения. Тези принципи и действия се явяват в резултат от обичаите и ценностите на обществото и в голяма степен определят разпределението на ресурсите и благосъстоянието на неговите членове.” Всичките тези действия се отразяват в/у благосъстоянието на индивидите в обществото.

Според руската школа има 2 определения:

1. СП-ки са взаимоотношения м/у соц. групи по повод запазването и изменението соц. положение на населението като цяло и съставляващите го класи, слоеве, соц. групи, соц.демографски и професионални общности /семейство, регион, град, село/.
2. СП-ки са съвкупност от принципи, действия, решения на държ. органи и др. организации насочени към оптимално функциониране и развитие на соц. общности отделните индивиди, тяхната соц. защитеност в кризисни периоди в живота на обществото.
3. Счита че широко обхватните определения имат редица предимства, но най-вече позволяват да се изследва широко мащабно съвкупността и да се предлагат редица въздействия за нейното уравновесяване. Съществуващите до сега подходи при дефинирането на СП-ки могат да се обособят в следните няколко групи, във всяка от която се обединяват близки концепции. Първата най-обширна група която изхожда от утъждествяването на понятията социално и обществено, и по силата на това СП-ки се разглеждат  като общ. Действия по решаване на проблеми засягащи цялото общество. Двете понятия соц. и обществено са реално идентични /славянски корен общество, латински – социален/. Втората група изхожда главно от соц. трудовата сфера, считана за основа на СП-ки. Третата група разглежда СП-ки като вид общ. Дейност, насочена на първо място към така наречените потенциално-опасни слоеве, а именно нетрудоспособни декласирани елементи извън обществото, за да може чрез системата за държ. помощ и обществена благотворителност да се обезпечат на тези нисши слоеве на обществото минимално приемливо равнище на удовлетворяване на техните потребности, и по този начин да защити богатите класи и да им създаде добри условия за живот. Четвъртата група разглежда тези политики като инструмент смекчаващ негативните последствия от индивидуалното и соц. неравенство чрез система от така наречени регистрибутивни /преразпределителни/ мероприятия. Действията в този случай на СП-ки имат за цел да удържат диференциацията на доходите в безопасни рамки. Петата група подходи изхожда от принципите на соц. справедливост и соц. партньорство като базови ценности в съвременното гражданско общество и соц. държава. Многообразието от подходи при СП-ки предопределя и различието в тяхното съдържание. Това съдържание може реално да се отрази в разнообразието от показателите на соц. статистика. Ясно е че съдържанието на СП-ки в разглежданите случаи може да бъде достатъчно различно, а от тук и техния обхват. По принцип съвременните СП-ки включват достатъчно широк кръг от въпроси касаещи жизнената дейност на индивидите и обществото. На свой ред това разширяване на обхвата на СП-ки поставя въпроса за границите на тези политики. Независимо от разглежданите становища по този въпрос от съвременна гледна точка съществува и известен консенсус по отношение на това къде да бъдат поставени границите на СП-ки . Този консенсус се изразява във виждането че висшестоящите институции главно в лицето на държавата не бива да се натоварват с това което може в действителност да извърши отделния индивид, изхождащ от своята собствена отговорност, за личния си просперитет и положение. В тази връзка особено актуално  виждането за признаване на така наречените собствени зони за отговорност, както по отношение на индивидите, семейството, общините и държавата. Това виждане има свои реални измерения в отделните страни и маркира специфичните характеристики на техните СП-ки. Американците считат, че държавата само и единствено трябва да ти дава възможност да бъдеш сам себе си, а не да те учи как да живееш и да ти регулира живота.

.

Принципи на СП-ки

Един от водещите принципи на СП-ки е соц. справедливост.Самото понятие соц. справедливост се явява обща позната ценност в съвременното демократично обществено съзнание,като мира и свободата.Декларирането на тези принципи не дава достатъчно представа за това какво включва това многозначно понятие.Пръв Аристотел анализира явяващото се неотстранимо противоречие м/у двата типа соц.справедливост,а именно справедливост от гледна точка на еднакви възможности ,предоставени на индивидите,независимо от техните индивидуални и соц. различия, и др. тип справедливост като резултат за отплата,за личен труд,за някакви резултати.Тези 2 варианта на справедливостта и соц. смисъл се определят съответно като уравнителен тип справедливост и др. тип разпределителен тип справедливост.Всеки от тези два типа справедли8вости има определено рационално съдържание и доводи  в своя полза,в резултат на което човечеството ги обсъжда теоретически в продължение на 2005 год. И се опитва да ги използва на практика, но не е в състояние до този момент да направи решаващия избор м/у тях.Уравнителния тип предоставя на хората еднакви възможности ,което е безусловно правилно при ситуация на соц. старт в случай че слабостта на едни индивиди в сравнение с други е обективна.Лошото при този тип справедливост е че намалява мотивацията за действие , отслабва стремежа към труд,успех,инициатива,тъй като задоволява основните потребности на индивида на еднакво равнище.Втория тип е отплатата на индивидите като самата отплата ги стимулира към все по големи усилия.Този тип разпределение остава обаче в неблагоприятно положение този които не е способен поради някакви причини към активна дейност освен това наличието на соц. ощетени хора,индивиди и слоеве,предизвиква морален дискомфорт от тези които са имали успешен старт и се явяват като източник на соц. напрежение.Досегашната практика показва,че обществото не може нито да утвърди ,едно най удачно разбиране за соц. справедливост,нито да се откаже от по малко удачното.На практика избора които следва да направят СП-ки за да може един от тези типове справедливост да бъде водещ  тази политика,зависи от комплекс фактори,а именно: социо-културния тип на обществото ,традициите и обичайте на съответната страна,равнището на соц.-ик.развитие на тази страна както и от морално психологическо развитие на обществото.Амер. социолог Джон Роуз прави опит да разреши този въпрос и сформира 2 принципа,които според него позволяват да се примирят противоречията на тези 2 типа справедливост,това са принципите на свободата,съгласно които всеки човек трябва да има равен с всички други достъп към всички свободи и принцип на различие които допуска соц.-ик. неравенство само ако то е в полза на по онеправданите.Следователно трябва да отбележим че от съвременна гледна точка принципи на соц. справедливост трябва да съчетава в себе си и двете начала: разпределителното и уравнителното.Декларирането на соц. тип държава изисква на свои ред признание на равенството на соц. права на всички граждани независимо от техните индивидуални и соц. особености.Д-вата гарантира на всички определен соц. минимум.Същевременно активните,предприемчивите,соц. силните трябва да имат възможност да получат чрез соц. одобрени начини съот. по голям обем от блага и услуги за своя по голям труд,по този начин СП-ки ще съдействат за създаване на условия за производителен и резултативен труд.

Втори принцип на СП-ки .Принцип на соц. равенство което е неразривно свързано с принципа на соц. справедливост.В продължение на хилядолетия различни завоеватели са се опитвали и са внушавали че хората не са създадени равни,че някои са предназначени да управляват а други да бъдат управлявани.През 18в обаче хората отхвърлят това внушение и това става с един от основните документи в историята на човешките права,а именно Декларация за независимост.Там  Том Джеферсън обяснява :”Ние смятаме че тези истини са само очевидни,че всички хора са създадени равни,че са надарени от своя създател с определени неотменими права и главните сред тях са: право на живот,право на свобода и стремеж към щастие”.Сега когато сме в началото на 21в идеята за равенството е принципно приета почни на всякъде.Това е така тъй като хората на всякъде имат равни права,а именно да бъдат еднакво свободни.По този повод Цицирон пише :”нежелателно е да се изравнява благосъстоянието и всички хора не могат да имат едни и същи таланти,но поне законовите права могат да са равни сред гражданите на общността”.В наше време ние сме свидетели на голямо объркване по този въпрос.Обикновено  съвременните автори представят 2 класически концепции за соц.-ик. развитие на обществото.Тези 2 концепции,едната се нарича егалитаризъм (равенство) и либерализъм. В тези философски концепции се разглежда и въпроса за равенството.Привържениците  на егалитаризма застъпват идеята за равенство при разпределение на резултатите от съвкупната дейност на обществото.Привържениците на тази концепция считат че различията в доходите резултират на първо място не от личните усилия,а са обособени от други фактори,на пример собственост,късмет,наследство,възпитание и т.н..Те считат че  за  изброените  фактори индивидът нищо не е допринесъл, но именно поради тях той може да задоволява потребностите си в различна степен. За да се избегне това неравенство ,привържениците на тази концепция искат да се осъществяват силни преразпределителни процеси в обществото и чрез тях да се постигне относително изравняване на доходите в обществото което означава да се взима от по способните ,по богатите и се даде на по слабите.Типичното за егалитаризма е че се отдава по голямо значение при провеждане на съответните политики на определяне на общи норми за обезпечаване на определени потребности,които в всички случаи следва дса бъдат подсигурени (храна,жилище и др.)

Наличието на тези норми изисква,че ако човек не може с собствени усилия да ги постигне то държавата чрез определени механизми да помогне на тези за да достигнат това нормативно равнище.

Другата концепция либерализма разглежда въпроса за равенството като равенство на входа на обществената система ,а не на изхода на резултатите.Тази концепция е ориентирана изцяло към стимулиране на собствен индивидуален успех в резултат на които нейните привърженици считат че СП-ки трябва да се намесват само до толкова до колкото да гарантират съществуването на индивидите ако не е възможен собствен успех.С други думи те не искат да се осъществява широко мащабни преразпределителни процеси  и по този начин  сферите на СП-ки да бъдат по ограничени,т.е. хората да разчитат сами на себе си.

3-ти възглед –либерталианството –счита се за политическа философия,която последователно прилага на практика идейте на класическия либертализъм .Новото название „либерталианство” се приема чрез 19”76 и отразява опита на съвременните защитници на либертализма да се разграничават от т.н. неолиберали ,които сред тях са се отклонили от либералните принципи и идей иса станали защитници на т.н. „голяма държава”,като са приели намесата й в пазарния процес и в социалните дейности ,следователно либерталистите са класически либерали ,но се наричат по новому ,защото класиката се свързва с миналото време и звучи архично .един от представителите на тази философия – Дейвид Боаз излага виждането на лиоберталианците за равенството.Боаз казва: „хората защитават държавна политика понякога смекчена ,понякога подтискаща политика,за да постигнат равенство на доходите.” Според него защитниците на материалното равенство объркват 3 неща:

1. Право на равенство пред закона.

2.Право на равенство на резултатите,т.е. всеки да има едно и също количество от нещо (парите).Той посочва че равенството на резултатите изисква политическо решение относно измерването и разпределението .Това решение не може да се вземе без някоя група да не наложи насилие в/у друга ,следователно истинското равенство на резултатите е логически невъзможно в един разнообразен свят.Постигането на равни резултати ще изисква неравно отношение ,третиране към хората.

3. Право на равенство възможностите,т.е. еднакви възможности за успех в живота.Привържениците на това равенство   имат в предвид равните права ,но на практика опитът да се създаде истинско равенство на възможностите може да бъде също толкова диктаторско колкото и равенството на резултатите.За това Боаз  подчертава че равенството подходящо за свободното общество означава равни права. Боаз дава и следния пример ,че децата отгледани в различни социални домове никога няма да бъдат подготвени за света на възрастните по еднакъв начин с децата отглеждани в истинските семейства.Правата по принцип не са дар от държавата,те не се подаряват от нея,хората формират държавата като институция ,за да защитава правата които те вече ги решават.Правата не могат да бъдат предписвани , т.е. подарявани от други хора.Правата са естествени и непроменими ,те са притежавани от хората единствено на основание ,тяхното естествено същество ,способността им да поемат отговорност за собствените си действия.Следователно всеки един индивид е отговорен за своите действия и този факт му дава права и го задължава да зачита правата на другите.Тук възниква и въпроса за обществото.Самото общество няма ли права?Не е ли отговорно то за множеството проблеми.По принцип обществото е жизнено важно за индивидите.Те влизат в отношения по м/у си и установяват система от права именно за да постигнат ползи от взаимодействието си с други хора,но обществото няма независимо съществуване ,то се състой от индивиди и когато те изчезнат изчезва и обществото.Следователно ние не можем да избегнем отговорността за нашите действия като обвиняваме обществото,другите също не могат да налагат в/у нас задължения като се позовават на въображаемите права на обществото или общността.В едно свободно общество ние имаме нашите естествени права и нашето общо задължение е да зачитаме правата на другите индивиди,другите наши задължения се формират само на базата на онези които изберем да поемем чрез  договаряне.Принципа на индивидуалната отговорност-изисква от индивида семейството полагане на максимални усилия за самоосигуряване и самопомощ,при това положение други по големи общности като държава,община са длъжни да оказват на индивидите тези видове помощи,които те не могат да си осигурят самостоятелно,да помагат за решаване при онези проблеми които са извън компетенцията на индивида или пък да се намесват при определени кризисни ситуации.Трябва да отбележим че този принцип не е добре развит в нашето общество.Продължава съществуването на така наречения държавен патернализъм и всестранната опека ,доведе до това че индивидите пасивно очакват подкрепа от държавата не считайки се отговорни да дават своя принос за развитието на собствения им живот.Пасивността в нашето общество е толкова голяма,че дори в случаите когато индивида или семейството могат самостоятелно да разрешат своите проблеми те не полагат усилия ,следователно ч/з СП-ки трябва да се провежда възпитателна дейност за да се промени този тип поведение и да се сформира нова насоченост.Същевременно обаче субектите на СП-ки трябва да създават подходящите ик.,юр. И организационни условия за реализацията на индивидуалната отговорност.

Принцип на соц. солидарност-изразява се в факта,че съвременното общество е призвано да посреща соц. затруднения като единна система в която се осъществява преразпределение в известна степен на соц. обезпеченост от по силните към по малко силните,този механизъм изисква на първо място да има в известна степен преразпределение на доходите,ч/з системата на данъците или системата на соц. сигурност,но този принцип означава още и преразпределение на др. соц. ресурси като:достъп до култура достъпен до образувание,до здравеопазване и т.н.А това е необходимо тъй като ако всеки един индивид ползва само тези соц. ресурси до които има възможност да стигне по силата на своите интелектуални и физически възможности означава че достатъчно значителна част от населението ще бъде съгрегирана и ограничена в своите соц. права.А това означава създаване на условия за соц. напрежение и соц. нестабилност,за това и  в всички д-ви се осъществяват различни по обхват преразпределителни процеси.

Принцип на субсидиране – изисква внимателно и задълбочено тълкуване ,а не просто използване на неговата етимология (подпомагане).Необходимо е този принцип да се използва в 2 аспекта:от една страна нито едно соц. образувание  не трябва да си присвоява задачи и функции които по малките образувания от него могат да решават с собствени сили и отговорност толкова добре ,колкото и самото голяма образувание,от друга страна този принцип налага по голямо соц. формирование да оказват помощ и да насърчават по малките образувания за да могат те да изпълняват своите задачи и функции.Същността на този принцип: собствената помощ има предимство пред чуждата изисква СП-ки така да бъдат замислени и организирани че грижата на индивида за самия него да предхожда грижата на д-вата и на обществото за него.Последните са длъжни да осигуряват условия за развитието на личността и подготовката й за самостоятелен живот.